"Камилите" – символът на Хисаря
Актуализирано: 24.02
Скъпи приятели, какъв е първият образ, който изниква у вас, когато чуете "Хисаря"?
Това са "Камилите" – величествените и впечатляващи руини на някогашната главна южна порта на древния град Диоклецианопол (Диоклецианополис) и понастоящем най-ярък символ на град Хисаря!
От някогашните четири грандиозни, масивни главни порти, през които се влизало в древния Диоклецианопол, днес най-добре са запазени западната и южната.
Поради особеностите на терена портите не са разположени по средата на крепостните стени, каквато е практиката при римските строежи.
Мили мои приятели, в това пътешествие ще ви представя "Камилите" – отлично запазената южна порта.
Когато била издигната преди около 1700 години, тази огромна порта се извисявала на впечатляващите 20 метра височина. Представлявала е сложно отбранително съоръжение, завършващо във връхната си част с бойни платформи, разгънати на три нива. Портата се е състояла от две внушителни арки, които и днес може да се видят, а над тях се твърди, че е имало и трета по-малка арка, вероятно с чисто декоративно предназначение. Портата вероятно е била издигната на това място след като е приключила съществената дейност по изграждане на крепостните стени, заобикалящи античния град-крепост. Вярва се, че навремето тази впечатляваща конструкция е представлявала своеобразен триумф на римската фортификация*!
*Фортификацията е военна наука за изкуствените закрития и прегради, укрепващи разположението на собствените войски по време на военни действия.
Думата произхожда от френския глагол fortifier – укрепвам, усилвам.
В туристическия информационен център на град Хисаря днес може да се види макет на града на император Диоклециан в мащаб 1:150. Макетът е изработен от г-н Тоно Мекиков – жител на града.
Входовете към крепостите винаги са представлявали най-слабата част в защитата. За да се предотврати пробив именно през тези места, се издигали високи и масивни постройки около портите, позволяващи на защитниците вътре в крепостта да контролират потока от влизащи и излизащи.
Предната част на портата е сляпо петно за защитниците, което също е изисквало добавянето на високи защитни кули, издадени напред, от двете ѝ страни по начин, по който е показан върху макета.
Главната южна порта е изобразена изключително коректно – от двете ѝ страни са се издигали споменатите големи правоъгълни отбранителни кули, между които е било възможно защитниците бързо да преминават.
Оформените проходи по дължината на крепостната стена вероятно са били изградени и върху самата порта, позволявайки на бранниците да обстрелват враговете долу.
Зъберите (още зъбци) и бойниците са осигурявали допълнителна защита.
Вероятно върху портата и кулите е имало амбразури (още бойници), както е изобразено върху макета. Това са тесни вертикални отвори в крепостните стени и кулите, които позволяват на защитниците да стрелят през тях с лък или арбалет. Направени са тесни, за да предпазват от външен обстрел, но не прекалено тесни, защото ще пречат на стрелците и ще блокират взора им към случващото се отвъд стените. Обикновено се добавя и малък хоризонтален отвор, благодарение на който бранниците могат по-успешно да се прицелят, и поради който амбразурите често имат формата на кръст.
Двете крепостни кули, фланкиращи портата, са позволявали страничен обстрел по продължението на стените от двете страни на масивната конструкция.
Основите на източната кула днес са особено добре запазени и могат да се разгледат в детайли.
Входът е затварян с двукрила врата, блокирана от големи напречни греди, застопорявани в стените.
Самата порта е била архитектурно много добре издържана. В нея са оформени по четири ниши от вътрешната и от външната страна, където са били поставени статуи.
Името "Камилите" получила в началото на XX век – по това време внушителната централна арка била разрушена, грамадата била разделена и отдалеч приличала на две застинали една срещу друга камили.
Създателят на градския исторически музей в град Хисаря – генерал-майор Тодор Марков, лично финансирал, организирал и осъществил укрепването на централната арка така, както я виждаме и днес.
Как се стига до "Камилите"?
Днес точно под голямата арка на главната южна порта на древния град Диоклецианопол преминава булевард "Иван Вазов".
А сега ви предлагам да застанете от южната страна на "Камилите", т.е. извън очертанията на древния град.
На това място е поставен скромен барелеф.
Върху него ще откриете следния надпис:
Отечеството любезно, как хубаво си ти!
Отбелязано е мястото и е посочена дата:
Хисаря – Камилите 1882 г.
Младият Вазов, както мнозина други навремето, дръзнал да се изкачи по изронената тухлена стълба вътре в зида на южната порта до най-високата ѝ точка.
Панорамата от върха на "Камилите" докоснала дълбоко сърцето на поета!
Елегантните склонове на Същинска Средна гора ограждат ширналия се хоризонт на север, а зад тях се извисява старият и горд Балкан с пухкавия си бял кожух. Златното поле на Тракия на юг разстила плодородните си зелени ливади и градини с натежали от плод овошки, а зад тях е полегнала синята и снажна осанка на Родопа планина!
С един поглед обхващаш красотата и богатството на България!
Разказват, че именно картините, разкриващи се от върха на тази древна и тъй величествена руина, вдъхновили поета да възкликне: "Отечеството любезно, как хубаво си ти!" и да напише тази своя творба, прекланяйки се пред дивната хубост на родината!
Отечество любезно, как хубаво си ти! Как чудно се синее небето ти безкрайно! Как твоите картини меняват се омайно! При всеки поглед нови, по-нови красоти: Тук весели долини, там планини гиганти, Земята пълна с цвете, небето със брилянти...
Отечество любезно, как хубаво си ти!
Коя земя от теб е по-пъстра, по-богата? Ти сбираш в едно всички блага и дарове: Хляб, свила, рози, нектар, цветя и плодове, На Изтокът светлика, на Югът аромата; горите ти са пълни с хармония и хлад, долините с трендафил, гърдите с благодат. Коя земя от теб е по-пъстра, по-богата?
Вазов обичал Хисаря и често гостувал тук. Навремето хисарските горещи минерални извори били най-предпочитаното място за почивка и релакс на тогавашната пловдивска интелигенция. Писателят обожавал да се разхожда покрай крепостните стени, особено по залез слънце.
Августовското слънце висеше доста ниско над средногорските бърда. То озаряваше старовремските зидове със своите пурпурни лъчи и им придаваше особен цвят, изражение и ефект. Техните грамадни останки, изгледвани от неосветената страна, добиваха още по-едри размери и по-мрачна замисленост в сияйния фон на кръгозора.
Иван Вазов
Южната порта е едно емблематично и знаково място, което винаги ще се свързва с този град, неговата история и съдба.
Ще срещнете този символ навсякъде, където се говори, пише или споменава Хисаря!
Горната част на логото на Хисаря е именно главната южна порта. В долната част на логото-емблема на Хисаря виждаме неговите топли лековити минерални извори.
Този символ стои дори и върху кошчетата за смет в града – забелязали ли сте?
А сега и ние ще се опитаме да последваме вазовите стъпки и ще се разходим около Двата сфинкса, както през деня, така и привечер, за да се докоснем до онази магия, вдъхновила писателя!
В полите зелени на Средна гора
два сфинкса недвижни, високо стоят.
От утро до вечер, от мрак до зора
един друг се гледат и вечно мълчат.
Главите им мъртви в небето стърчат,
дух някой на вечност от тях ни лети,
кат тъмни преданья те в хаоса бдят,
кат две вкаменени и тайни мечти.
И странникът, смаен, мълви отдалеч:
таз гатанка чудна кой там е фърлил?
И странникът мислено носи се веч
при жежкия пясък, при мътния Нил.
Два сфинкса
Иван Вазов
Хисаря, 1882 година
През 1976 година с Решение на МС №199 пространството, заградено с крепостните стени на римския град Диоклецианопол, е обявено за Национален археологически резерват!
Изключителна и впечатляваща разходка ви пожелавам!