Скъпи приятели, какъв е първият образ, който изниква у вас, когато чуете "Хисаря"?
Това са "Камилите" – величествените и впечатляващи руини на някогашната главна южна крепостна порта на античен град Диоклецианопол (още известен като Диоклецианополис), перлата на балнеолечението в провинция Тракия на Римската империя, и понастоящем най-ярък символ на град Хисаря!
От някогашните четири грандиозни масивни главни крепостни порти, през които се е влизало в и излизало от античен град Диоклецианопол, днес най-добре са запазени западната и южната.
Поради особеностите на терена портите не са разположени по средата на крепостните стени, каквато е практиката при римските строежи.
Скъпи приятели, в това пътешествие ще ви представя "Камилите" – отлично запазената главна южна крепостна порта.
Когато била издигната, преди около 1700 години, тази огромна порта се извисявала на впечатляващите двадесет метра височина.
Представлявала е сложно отбранително съоръжение, завършващо във връхната си част с бойни платформи, разгънати на три нива.
Портата се е състояла от две внушителни арки, които и днес може да се видят, а над тях се твърди, че е имало и трета по-малка арка, вероятно с чисто декоративно предназначение.
Портата вероятно е била издигната на това място след като е приключила съществената дейност по изграждане на крепостните стени, заобикалящи античния град-крепост. Вярва се, че навремето тази впечатляваща конструкция е представлявала своеобразен триумф на римската фортификация*!
*Фортификацията е военна наука за изкуствените закрития и прегради, укрепващи разположението на собствените войски по време на военни действия.
Думата произхожда от френския глагол fortifier – укрепвам, усилвам.
В туристическия информационен център на град Хисаря днес може да се види макет на града на император Диоклециан в мащаб 1:150. Макетът е изработен от господин Тоно Мекиков – жител на града.
Входовете към крепостите винаги са представлявали най-слабата част в защитата.
За да се предотврати пробив именно през тези места, се издигали високи и масивни постройки около портите, позволяващи на защитниците вътре в крепостта да контролират потока от влизащи и излизащи.
Предната част на портата е сляпо петно за защитниците, което също е изисквало добавянето на високи защитни кули, издадени напред, от двете ѝ страни по начин, по който е показан върху макета.
Главната южна крепостна порта е изобразена изключително коректно – от двете ѝ страни са се издигали големи правоъгълни отбранителни крепостни кули, между които е било възможно защитниците бързо да преминават.
Оформените проходи по дължината на крепостната стена вероятно са били изградени и върху самата порта, позволявайки на бранниците да обстрелват враговете долу.
Зъберите (още зъбци) и бойниците са осигурявали допълнителна защита.
Вероятно върху портата и кулите е имало амбразури (още бойници), както е изобразено върху макета. Това са тесни вертикални отвори в крепостните стени и кулите, които позволяват на защитниците да стрелят през тях с лък или арбалет. Направени са тесни, за да предпазват от външен обстрел, но не прекалено тесни, защото ще пречат на стрелците и ще блокират взора им към случващото се отвъд стените. Обикновено се добавя и малък хоризонтален отвор, благодарение на който бранниците могат по-успешно да се прицелят, и поради който амбразурите често имат формата на кръст.
Двете крепостни отбранителни кули, фланкиращи портата, са позволявали страничен обстрел по продължението на стените от двете страни на масивната конструкция.
Основите на източната кула днес са особено добре запазени и могат да се разгледат в детайли, особено след протеклата реновация на портата в периода от 2023 г. – 2024 г.
Входът е затварян с двукрила врата, блокирана от големи напречни греди, застопорявани в стените.
Самата порта е била архитектурно много добре издържана. В нея са оформени по четири ниши от вътрешната и от външната страна, където са били поставени статуи.
Името "Камилите" портата получава в началото на XX век – по това време внушителната централна арка била разрушена, грамадата била разделена и отдалеч приличала на две, застинали една срещу друга, камили.
Създателят на градския исторически музей в град Хисаря – генерал-майор Тодор Марков, лично финансирал, организирал и осъществил укрепването на централната арка така, както я виждаме и днес.
А сега ви предлагам да застанете от южната страна на "Камилите", т.е. извън очертанията на древния град.
На това място е поставен скромен барелеф.
Върху него ще откриете следния надпис:
Отечеството любезно, как хубаво си ти!
Отбелязано е мястото и е посочена дата:
Хисаря – Камилите 1882 г.
Младият Вазов, както мнозина други интелектуалци навремето, дръзнал да се изкачи по изронената тухлена стълба вътре в зида на южната крепостна порта до най-високата ѝ точка.
Панорамата от върха на "Камилите" докоснала дълбоко сърцето на поета!
Елегантните склонове на Същинска Средна гора ограждат ширналия се хоризонт на север, а зад тях се извисява стария и горд Балкан с пухкавия си бял кожух. Златното поле на Тракия на юг разстила плодородните си зелени ливади и градини с натежали от плод овошки, а зад тях е полегнала синята и снажна осанка на Родопа планина!
С един поглед обхващаш красотата и богатството на България!
Разказват, че именно картините, разкриващи се от върха на тази древна и тъй величествена старина, вдъхновили поета да възкликне: Отечеството любезно, как хубаво си ти! и да напише тази своя творба, прекланяйки се пред дивната хубост на родината!
Отечество любезно, как хубаво си ти! Как чудно се синее небето ти безкрайно! Как твоите картини меняват се омайно! При всеки поглед нови, по-нови красоти: Тук весели долини, там планини гиганти, Земята пълна с цвете, небето със брилянти...
Отечество любезно, как хубаво си ти!
Коя земя от теб е по-пъстра, по-богата? Ти сбираш в едно всички блага и дарове: Хляб, свила, рози, нектар, цветя и плодове, На Изтокът светлика, на Югът аромата; горите ти са пълни с хармония и хлад, долините с трендафил, гърдите с благодат. Коя земя от теб е по-пъстра, по-богата?
Вазов обичал Хисаря и често гостувал тук. Навремето хисарските горещи минерални извори, едно от чудесата на България, били най-предпочитаното място за почивка и релакс на тогавашната пловдивска интелигенция.
Писателят обожавал да се разхожда покрай крепостните стени, особено по залез слънце.
Августовското слънце висеше доста ниско над средногорските бърда. То озаряваше старовремските зидове със своите пурпурни лъчи и им придаваше особен цвят, изражение и ефект. Техните грамадни останки, изгледвани от неосветената страна, добиваха още по-едри размери и по-мрачна замисленост в сияйния фон на кръгозора.
Иван Вазов
Южната крепостна порта е едно емблематично и знаково място, което винаги ще се свързва с този град, неговата история и съдба.
Ще срещнете този символ навсякъде, където се говори, пише или споменава Хисаря!
Горната част на герба на Хисаря представлява именно главната южна крепостна порта. В долната част на логото-емблема на Хисаря виждаме неговите топли лековити минерални извори.
Този символ стои дори и върху кошчетата за смет в града – забелязали ли сте?
А сега и ние ще се опитаме да последваме вазовите стъпки и ще се разходим около Двата сфинкса, както през деня, така и привечер, за да се докоснем до онази магия, вдъхновила писателя!
В полите зелени на Средна гора
два сфинкса недвижни, високо стоят.
От утро до вечер, от мрак до зора
един друг се гледат и вечно мълчат.
Главите им мъртви в небето стърчат,
дух някой на вечност от тях ни лети,
кат тъмни преданья те в хаоса бдят,
кат две вкаменени и тайни мечти.
И странникът, смаен, мълви отдалеч:
таз гатанка чудна кой там е фърлил?
И странникът мислено носи се веч
при жежкия пясък, при мътния Нил.
Два сфинкса
Иван Вазов
Хисаря, 1882 година
През 1976 година с Решение на МС №199 пространството, заградено с крепостните стени на римския град Диоклецианопол, е обявено за Национален археологически резерват!
"Камилите" – главна южна крепостна порта на античен град Диоклецианопол и символ на град Хисаря са включени в маршрут:
А защо да не ви предложа и няколко фантастични идеи за маршрути?!
Чудесно предложение, нали!
По този начин всеки от вас ще може да се наслади на забележителностите на този чуден град по един несравним начин!
И вашият престой в най-любимия Хисаря ще се превърне в едно незабравимо и впечатляващо преживяване!
Представените тук идеи за маршрути са напълно разнообразни, така че да е възможно от тях да се възползват хора от всяка възраст – млади семейства с малки дечица, влюбени двойки, добри и верни приятели, млади по дух, но със сребро в косите герои или иначе казано – всички любители на спокойствието, тишината и разходките сред безмерни чудеса и късчета история.
За всеки от маршрутите ще откриете подробно описана информация – тип на маршрута, обща дължина и времетраене, подходяща екипировка, възрастови ограничения, през какви забележителности преминава и през кой сезон на какви природни гледки да се удивите.
Ето ги и тях:
Такъв си е нашият любим Хисаря!
Как се стига до град Хисаря?
Хисаря е град в Южна България. Намира се в област Пловдив и е административен център на община Хисаря.
Град Хисаря се намира в централната част на България, под южните склонове на Същинска Средна гора, на 346 метра н.в. Отстои на около 25 километра южно (на около 27 минути с автомобил) от град Карлово.
Хисаря отстои на:
176 километра (на около 2 часа и 5 минути с автомобил) от столицата
45 километра (на около час с автомобил) от град Пловдив
394 километра (на около 4 часа и 38 минути с автомобил) от град Варна
278 километра (на около 2 часа и 43 минути с автомобил) от град Бургас
Античен град в курорта Хисаря е обявен за недвижима културна ценност (паметник на културата) с категория национално значение – археологически резерват и народна старина.
Хисарската крепост, крепостните стени и крепостните съоръжения са обявени за недвижима културна ценност (паметник на културата) с категория национално значение – народна старина и архитектурно-строителен паметник на културата от Античността и Средновековието.
Как се стига до главната южна крепостна порта "Камилите"?
Днес точно под голямата арка на главната южна крепостна порта на античния град Диоклецианопол, перлата на балнеолечението в провинция Тракия на Римската империя, преминава булевард "Иван Вазов".
Какво може да се посети в близост?
Само на 15 километра източно от град Хисаря (на около 16 минути с автомобил) ще откриете град Баня – извор на здраве и красота.
В град Баня може да посетите Царския дворец.
А също да се насладите на една очарователна банска разходка, докато наоколо цъфтят хиляди червени рози.
На 12 километра източно от град Баня (на около 18 минути с автомобил) се намира очарователния язовир "Домлян", който е една великолепна идея за разходка през всеки сезон.
В село Домлян цъфтят уникално красиви розови храсти, които може да разгледате.
Само на 16 километра югоизточно от село Домлян (на около 23 минути с автомобил) ще откриете китното българско средногорско бижу Свежен, известно като Архитектурно-исторически резерват Свежен или АИР Свежен.
В центъра на АИР Свежен е издигнат паметник на полковник Владимир Серафимов – Освободителят на Родопите.
Над паметника се извисява стройната бяла осанка на храм "Свети Свети апостоли Петър и Павел".
Типичен представител на свеженските архитектурни обекти е Серафимовата къща – една от най-старите в цял АИР Свежен. Този дом е една от най-старите типологии запазени автентични дървени къщи от българското средновековие в периода на османското владичество и една от малкото сгради на повече от 300 години, запазени у нас.
Родната къща, в която е роден и израсъл полковник Владимир Серафимов – Освободителят на Родопите, която понастоящем е превърната в къща-музей, е единична архитектурно-строителна недвижима културна ценност, обявена в ДВ бр. 86 от 1986 година като единичен архитектурно-строителен паметник на културата с категория "Национално значение".
В съседство се намират руините на старата аджарска средновековна църква "Свети Георги" в АИР Свежен.
В близост до руините на старата аджарска средновековна църква "Свети Георги" са разкрити основи – останки от килии, измазани с мазилка от кал върху стените, за които се предполага, че навремето са били обитавани от преписвачите-калиграфи на Аджарската книжовна школа.
Само на 11 километра югоизточно от село Свежен (на около 16 минути с автомобил) ще откриете село Бабек. В близост е разположен язовир "Бабек", край който да направите чудна разходка.
На 22 километра южно от село Свежен (на около 29 минути с автомобил) се намира град Брезово. В Брезово в делничен ден се отбийте до общината, за да разгледате изложбата, посветена на най-добрия портретист на Бетовен – Минчо Кацаров.
От Брезово е и друг голям български художник – Златьо Бояджиев. Къщата му в град Брезово е отворена за посещение и всеки желаещ може да я разгледа.
В Брезово не бива да пропускате да посетите старото училище в Брезово – едно от първите светски училища по българските земи.
Точно срещу сградата на училището се издига църква "Свети Димитър", строена през 1843 година.
Само на около 26 километра от село Свежен (на около 39 минути с автомобил) може да разгледате Кутела.
Съвсем наблизо е и кичестия габър.
На 8 километра северно от кичест габър (на около 9 минути с автомобил) се намира село Турия. В село Турия може да разгледате родния дом на Чудомир.
В село Турия може да преминете по автентичен римски мост "Скока".
На 4 километра североизточно от село Турия (на около 7 минути с автомобил) се намира град Павел баня – горещи минерални извори и аромат на рози.
На 3 километра източно от град Павел баня (на около 40 минути с автомобил) ще откриете
село Виден. Край селото все още се извисяват гордите руини на чудната църква "Св. Анастасий".
Само на 30 километра североизточно от град Хисаря (на около 30 минути с автомобил) се намира Калофер.
Какво може да посетите в Калофер?
На входа на града се издига паметник на Калифер войвода, за когото легендите твърдят, че е дал името си и заедно с неговите четници са основали град Калофер.
Повече от 100 години са изминали от появата на едно от най-фините женски ръкоделия, наречено с право бялата магия – калоферската дантела. За това време тя не само се е съхранила, но е претърпяла и развитие, като от занаят, осигуряващ прехраната на калоферки, се превръща в изкуство.
Заповядайте в творческия център на калоферската дантела, за да се насладите на таланта на сръчните калоферки.
Срещу творческия център се намира музея на просветното дело, разположен в реставрираната сграда на прочутото Даскал Ботьово училище в Калофер.
Възрожденски храм "Свето Успение Богородично" се намира в централната част на Калофер. Историята на храма е изключително интересна, ето защо ви каня най-учтиво да я научите.
Възрожденски храм "Свето Успение Богородично" е разположен вдясно от Мемориален комплекс "Христо Ботев", в подножието на хълм, на който се извисява величественият монумент, към който сега ви приканвам да поемем.
В Калофер се намира Национален музей "Христо Ботев", номер 45 от Стоте национални туристически обекта на Българския туристически съюз.
Храм "Свети Атанасий Превелики" се намира в близост до центъра на Калофер. Той е единствената калоферска църква, разположена на десния бряг (южно) на река Тунджа.
Калофер е заобиколен от изключително красива природа! За да ѝ се насладите подобаващо ви съветвам да поемете по екопътека "Бяла река".
Само на 25 километра северно от град Хисаря (на около 27 минути с автомобил) ще откриете град Карлово. В Карлово препоръчвам да си направите разходка до Етнографски комплекс "Старинно Карлово".
Включва пет къщи – паметници на културата със забележителна културна стойност. Това са:
Всяка от къщите поражда свое уникално послание, което отправя госта в различни посоки, провокира у него желания и спомени, кара го да мечтае.
Целостта на архитектурния ансамбъл е уникална и неподражаема и всеки посетител би могъл да усети онзи велик възрожденски дух, който все още броди по тесните калдъръмени улички на "Старинно Карлово".
Етнографски комплекс "Старинно Карлово" е обект номер 44б от 100-те национални туристически обекта.
В Карлово препоръчвам да си направите разходка до красивия водопад Сучурум.
Върху историческия хълм Трапето, където навремето се е издигала църквата "Света Богородица", известна като Горната черква, опожарена през 1877 година от турците, днес откривам параклис "Покров Богородичен" – точно срещу композицията "Аз съм българче".
Ако поемете от хълм Трапето по пътеката в посока възрожденски храм "Свети Свети Апостоли Петър и Павел", ще се озовете пред дверите на храма за нула време.
След изграждането на възрожденската черква до по-старото духовно средище – Девическият манастир (метохът), това място продължава да бъде център на културния живот в Сопот и дори прераства в един своебразен духовно-просветен комплекс.
Девически манастир "Въведение Богородично" (метох) е обявен за недвижима културна ценност (НКЦ) народна старина и архитектурно-строителен паметник на културата с категория национално значение.
Девически манастир "Въведение Богородично" (метох) е обект номер 43 от 100-те национални туристически обекта на България.
През 1851 година южно от възрожденски храм "Свети Свети Апостоли Петър и Павел", насред черковния двор, отваря врати девическо взаимно училище, известно като Радиното училище, което се смята за приемник на килийното училище в съседния девически метох.
Вземам си довиждане с Радиното училище и се отправям в посока Етнографски и занаятчийски център "Сопотски еснафъ".
Патриархът на българската литература Иван Вазов е роден на 9 юли 1850 година в град Сопот в старата къща на своя род.
През 1964 година къща-музей "Иван Вазов" е обявена за паметник на културата от национално значение.
Къща-музей "Иван Вазов" е обект номер 43 от 100-те национални туристически обекта на България.
Усетил зова на Балкана, скоро съм в полите на Стара планина.
Първа спирка по пътя ми е автентичната воденица на дядо Стоян от Вазовия роман "Под игото".
Дядовата Стоянова воденица се намира до пътя, водещ към началната станция на седалковия лифт, в северозападния край на града.
От Дядовата Стоянова воденица се отправям към Сопотски мъжки манастир "Възнесение Господне", който се намира в близост.
От Сопотски мъжки манастир "Възнесение Господне" стартира пътеката към величествения и така обаятелен Сопотски водопад на река Манастирска.
Ето го сърцето на водопада, което непрестанно бие в такт с Балкана.
Само на около 65 километра северно от град Хисаря (на около час и 16 минути с автомобил) ще откриете паметник "Арка на свободата", който е издигнат връх Горалтепе (1595 метра) в близост до Троянския проход (прохода Троян – Кърнаре).
Оттук се откриват невероятни панорамни гледки към Северна и Южна България.
Само на 48 километра северно от град Хисаря (на около 48 минути с автомобил) се намира уханното на рози село Розино, край което напролет цъфтят хиляди благоуханни рози.
На 33 километра западно от град Карлово (на около 34 минути с автомобил) ще откриете историческото градче Клисура.
Връщайки се обратно в посока Подбалканския път, продължете в посока град Бургас.
Скоро ще видите, че пътят се разклонява. Продължете направо, без да вземате завоя, който ще ви изведе на Подбалканския път. От мястото стартира пътека през гората, която ще ви изведе до паметника на Априлци, извисяващ се в местност Зли дол, издигнат през 1961 година в чест на 85-тата годишнина от онези паметни събития.
Само на 3,7 километра западно от град Клисура (на около 5 минути с автомобил) ще откриете красивия Клисурски водопад.
Само на 44 километра западно от град Карлово на самия Подбалкански път се намира очарователния Антоновски водопад (още Антонски водопад или Пеперудата).
В близост до Антоновски водопад се намира спокойното, зелено и така красиво селце Антон.
Само на 6 километра западно от село Антон (на около 9 минути с автомобил) се намират величествените руини на Еленска базилика, които в никакъв случай не бива да пропускате да посетите.
В близост до руините на Еленска базилика, като спомен за погубения български манастир, през 2010 година е издигнат и осветен параклис "Св. Илия".
Само на 5 километра южно от село Антон (на около 6 минути с автомобил) се намира китното средногорско бижу Душанци.
Нека разходката ви отведе и до красивия храм "Св. св. Кирил и Методий".
Душанци е възхитително място през всеки сезон! Доказателство за това са великолепните фото моменти с чудесната коледно-новогодишна украса, носеща толкова наслада за сетивата ни!
В края на селото не пропускайте да се отбиете вляво, където ви очаква автентичен римски мост Куфарита.
Продължавайки след мост Куфарита, пътят ще ви отведе до параклис "Св. Георги" над Душанци, откъдето ще се насладите на чудна гледка към цялата Златишко-Пирдопска котловина.
Пътят след селцето ще ви отведе до язовир "Душанци" – великолепен през всеки сезон!
Приказен през зимата, когато старият и суетен Балкан е наметнал дебелия си бял кожух и се наслаждава на своите отражения в ледените води на язовир "Душанци".
Очарователен на границата между пролетта и лятото, когато всичко около язовир "Душанци" е прелестно зелено и свежестта на водата очарова всичко наоколо!
Вълшебен през есента, когато всеки лист е цвят и магията разкрива своите цветни отражения в палитрата на водата в язовир "Душанци".
