top of page
  • Снимка на автораStefan Ivanov

Паметник на Априлци в местност Зли дол край град Клисура

Актуализирано: 10.04

Върхът Зли дол, на североизточния край на града, имаше хубаво стратегическо положение. Той командуваше на околността и държеше ключа на друма, който свързва Клисура със Стремска долина... Оттук погледът потъваше далеко във вълнообразните голи поляни на изток, по които се мяркаха далегледните стражи, съставляющи "веригата" на клисурската армия.

Стражата на Зли дол беше най-многочислена. Тя беше засилена от средногорците на Волова – останки от разбити чети – и тя се готвеше да посрещне с куршумите си първия напор на неприятеля.

Днес се забелязваше особено оживление там. Някаква бодрост светеше в погледите. Но те не бяха обърнати към посоката, отдето се очакваше врагът, а към дола, в който се гнездеше Клисура. Всички се взираха напрегнато в пътеката, що извиваше по урвата насам. Там един въстаник, с гигантски ръст, носеше нещо бяло, дълго, цилиндрообразно на рамо. Подире му една жена, пълна и снажна, селянка по облекло, идеше, прегъната под едно бреме, очевидно много тежко.

Именно в тия двама хора бяха впити всички погледи. И имаше защо: те изнасяха артилерията до Зли Дол!... Тя състоеше всичко на всичко от един черешов топ.

Той беше на рамото на гиганта.

Снарядите, състоещи от железни късове, куршуми, цигански гвоздеи, петала и пр., висяха в торба на гърба на селянката.

Очите на въстаниците пущаха пламък от удоволствие; въодушевление общо завладя Зли дол!

Най-после гигантът изнесе на върха топа, облян с горещ пот, който капеше като дъжд от веждите му и от шията му.

"Под игото"

Иван Вазов


Паметник на Априлци в местност Зли дол край град Клисура
Паметник на Априлци в местност Зли дол край Клисура

Есента е обагрила в топли тонове северните склонове на Същинска Средна гора и всеки лист сега е цвят.


Неописуемо красиво е!


Аз шофирам по Подбалканския път в посока тихото историческо градче Клисура.


Април

1876


Докато държа здраво волана, погледът ми попада върху паметния надпис, лежащ отдясно край пътя. Поглеждам го и сърцето ми забива лудо, спомняйки си за онези паметни времена, когато българите въстават, жадувайки свобода.


Вземам отбивката за Клисура и веднага свивам вляво в посока местност Зли дол.


Паметник на Априлци в местност Зли дол край град Клисура
Положеният възпоменателен камък в местност Зли дол край Клисура

Когато пред погледа ми вляво изскача първата огромна гранитна скала с метална табела, аз отбивам, гася двигателя, слизам от колата и стремглаво се впускам в историята – към онзи паметен ден:


20 априлий, лето 1876-то

На връщане от събранието в Оборище Никола Караджов се придвижва с дейците от Копривщица и околните населени места. По тази причина той е заедно с Тодор Каблешков, когато на 20 април турските заптиета се опитват да арестуват копривщенския ръководител.


Паметник на Никола Караджов в град Клисура
Паметник на Никола Караджов в град Клисура

Никола Караджов участва в схватката със заптиетата, става свидетел на превземането на конака и преподписва (с кратък коментар и подписа си) за по-голяма достоверност прочутото кърваво писмо до Георги Бенковски.


Братя!

Вчера пристигна въ село Неджебъ ага, изъ Пловдивъ, който поиска да затвори нѣколко души заедно съ мене. Като бѣхъ известенъ за вашето решение, станало въ Оборищкото събрание, повикахъ нѣколко души юнаци и слѣдъ като се въорѫжихме, отправихме се къмъ конака, който нападнахме и убихме мюдюра, съ нѣколко заптиета...

Сега, когато ви пиша това писмо, знамето се развѣва прѣдъ конака, пушкитѣ гърмятъ, придружени отъ ека на черковнитѣ камбани, и юнацитѣ се цѣлуватъ единъ други по улицитѣ!...

Ако вие, братя, сте биле истински патриоти и апостоли на свободата, то послѣдвайте нашия примѣръ и въ Панагюрище...

Копривщица, 20 априлий 1876 г.

Т. Каблешковъ.


Бѣхъ очевидецъ, когато се извърши всичко гореказано въ писмото на Тодора.

Тръгвамъ за Клисура, за да направя сѫщото.

Н. Караджовъ


Веднага след това поема към родния си град и само два часа по-късно дава началото на въстанието в Клисура.


Никола Караджов поема ръководството на въстаниците в родния си град и е определен за председател на Военния съвет и за началник на стражите.


Рано сутринта на 21 април е изграден Военният съвет на въстанала Клисура. Същият ден е тържествено осветено и предадено въстаническото знаме тук на това място – местност Зли дол.


Паметник на Априлци в местност Зли дол край град Клисура
Положеният възпоменателен камък в местност Зли дол край Клисура

Върху огромната гранитна скала са изписани имената на всички ръководители, взели участие във военния съвет на първото българско управление в Клисура:


  • Никола Караджов – председател и началник на стражите

  • Нягул Бояджиев – помощник на Н. Караджов

  • Христо Павурджиев – настойник върху добитъка за клане

  • Нешо Берберски – началник по оръжието и военните припаси

  • Дончо Попмакавеев – началник по прехраната на четите и бедните

  • Цанко Бояджийски – отговорник за приготовление на шапки

  • Яким Хаджистоянов – отговорник за приготовление на облекло

  • Тунчо Петков – отговорник за приготовление на котки за цървулите

  • Христо Бояджийски – разпределител на конете

  • Поп Божко – свещеник на четите

  • Филип Божков Попов – главен писар (секретар)

  • Григор Божков Попов – помощник на главния писар


Военният съвет на клисурци е образец на истинско демократично народно управление.

Цялото имущество, всички хранителни припаси са обявени за общи.


Никола Караджов организира всичко в дейността по време на дните на Свободата между 20 и 26 април на 1876 година.


...И тъй знамената са развети в балканите и горите на Копривщица, Панагюрище и други 32 села. По такъв начин са заети всичките проходи. През Клисура ви е изпратено и друго подобно писмо...

Кърваво писмо, изпратено от Копривщица до Стоян Заимов във Враца, 21 април 1876 г.


В очакване на врага клисурските въстаници охраняват ключовите позиции – Зли дол, Пресвета, Прекия път, Хумник, Топанчето, Архангелов ден, Памук могила, Бухалови камъни и Острица.


...Ние въстанахме против неравенството, против тиранията.

Нашето желание е да видим българина в по-добро положение, да го видим устремен към всичко велико и истинно, а не да бъде само покорен роб...

Като искаме човешка правда, не искаме да погазим чуждите.

Пред нас всички човеци са равни.

Ние не отиваме против турчина-човек, а против турчина-тиранин.

Ние искаме да ни се върне грабнатото със сила, защото е наше.

Слаби сме физически, но силни по правда и вярваме, че правдата ще възтържествува.

Под свещеното това знаме ние щем ратуваме юнашки, щем убиваме и ще мрем, докато видим желанието ни изпълнено, идеалът за освобождението постигнат.

Напред за свобода или смърт!

Из речта на Григор Попов, произнесена на 21 април 1876 г. на Зли дол


Клисурската местност Зли дол е своеобразен паметник на културата, запазил спомените за едно от най-страшните сражения на Априлското въстание, което градът губи в неравен бой срещу жестокия поробител и бива изцяло опожарен.


На 26 април многоброен башибозук, събран от Стремската долина и Казанлъшко, воден от карловския феодал Тосун бей, обхваща изцяло Клисура. По-малобройните бранители-българи не удържат атаките на турците.


Над двеста от селяните, които не успяват да избягат, са зверски изклани. Жертвите са предимно жени, деца и старци. Клисурци отстъпват махала по махала. Много въстаници загиват в боевете, а останалите, заедно с населението, се оттеглят в Копривщица.


Волов се явява с отряд копривщенци. Той събира отстъпващи клисурски бойци и атакува турската орда в тил, но проливният дъжд мокри барута на въстаниците и техните пушки не могат да стрелят.

Панайот Волов е принуден да отстъпи към Копривщица.


Този ден слага край на Априлското въстание за Клисура.


Боровата горичка в посока паметника на Априлци в местност Зли дол край град Клисура
Боровата горичка в посока паметника на Априлци в местност Зли дол край град Клисура

След втората огромна гранитна скала, разположена отляво на пътя, по който дойдох, има пътека, по която сега поемам. Пътеката се вие насред млада борова горичка. С всяка моя стъпка сякаш долавям смелостта, доблестта и самоотвержеността на клисурци, сражавали се тук в онези паметни дни.


Пътеката в посока паметника на Априлци в местност Зли дол край град Клисура
Пътеката в посока паметника на Априлци в местност Зли дол край град Клисура

Скоро насред изсъхналите борови иглички се появяват каменни стъпала.


Паметник на Априлци в местност Зли дол край Клисура

Каменните стъпала ме извеждат пред този монумент, изграден от бял мрамор.

Това е паметникът в местност Зли дол, издигнат през 1961 година по повод 85-тата годишнина от Априлското въстание като прослава на всички герои на Клисура!


Паметник на Априлци в местност Зли дол край Клисура

Автор на този монумент е архитект Васил Беязов.


Паметник на Априлци в местност Зли дол край Клисура

Величественият паметник сякаш е издигнал високо в небето златист лавров венец, вероятно символизиращ несломимия български дух, жадуващ свобода.


1876 година.

От тази височина синовете на героична Клисура въстанаха срещу вековния поробител – турската империя...

Започна новата история на България.


Паметник на Априлци в местност Зли дол край Клисура

Слава!

Вечна слава на Априлци!


Лобно място "Козинаровия кладенец" на ул. "Черешово топче", отбранителен пункт от Априлското въстание на ул. "Хр.Данов", позиции на въстаниците от 1876 г. на местност Шайковица, 200 метра източно, местност Пресвета 300 метра източно, местност Хуманик западно, местност Зли дол 1,5 километра североизточно, историческа местност Върлишница 1 километър южно, лобно място на Никола Караджов в местност Равна река 10 километра източно, както и къщата на Павурджиеви са обявени за недвижими културни ценности (НКЦ) исторически паметници на културата с категория национално значение.


Как се стига до Клисура?

Град Клисура се намира на границата на областите София и Пловдив.

Разположен е в Южна България в близост до Подбалканския път*.


*Републиканският път I-6, по-известен и като Подбалканският път, е първокласен път от Републиканската пътна мрежа на България с направление от запад изток, преминаващ по територията на девет области: Кюстендилска, Пернишка, област София, Софийска, Пловдивска, Старозагорска, Сливенска, Ямболска и Бургаска.

Общата му дължина е 508,5 km, което го прави най-дългият републикански път в България.


Клисура отстои на:


  • 109 километра (на около 1 час и 30 минути с автомобил) от столицата

  • 94 километра (на около 1 час и 20 минути с автомобил) от град Пловдив

  • 384 километра (на около 5 часа с автомобил) от град Варна

  • 278 километра (на около 3 часа и 20 минути с автомобил) от град Бургас

  • 25 километра (на около 28 минути с автомобил) от град Копривщица



Как се стига до местност Зли дол?

Връщайки се обратно в посока Подбалканския път, продължете в посока град Бургас.

Скоро ще видите, че пътят се разклонява. Продължете направо, без да вземате завоя, който ще ви изведе на Подбалканския път.



Отдясно сред дърветата е поставена тази указателна табела, която е много вероятно да пропуснете – аз също я забелязах едва на връщане от Зли дол и то защото вървях пеш.


Указателна табела историческо място Зли дол
Историческо място Зли дол
Какво може да се посети в близост?

Само на 3,7 километра западно от град Клисура (на около 5 минути с автомобил) ще откриете красивия Клисурски водопад.


Клисурски водопад на Побалканския път край град Клисура
Клисурски водопад на Побалканския път край град Клисура

Само на 10 километра западно от Клисурски водопад (на около 8 минути с автомобил) на самия Подбалкански път се намира очарователния Антоновски водопад (още Антонски водопад или Пеперудата).


Антоновски водопад

В близост до Антоновски водопад се намира спокойното, зелено и така красиво селце Антон.


Село Антон
Село Антон

Само на 6 километра западно от село Антон (на около 9 минути с автомобил) ще откриете величествените руини на Еленска базилика, които в никакъв случай не бива да пропускате да посетите.


Еленска базилика край град Пирдоп
Еленска базилика край град Пирдоп

В близост до руините на Еленска базилика, като спомен за погубения български манастир, през 2010 година е издигнат и осветен параклис "Св. Илия".


Параклис "Свети Илия" край град Пирдоп
Параклис "Свети Илия" край град Пирдоп

Само на 5 километра южно от село Антон (на около 6 минути с автомобил) се намира китното средногорско бижу Душанци.


Народно читалище "Светлина" в село Душанци
Народно читалище "Светлина" в село Душанци

Нека разходката ви отведе и до красивия храм "Св. св. Кирил и Методий".


Храм "Св. Св. Кирил и Методий" в село Душанци
Храм "Св. Св. Кирил и Методий" в село Душанци

Душанци е възхитително място през всеки сезон! Доказателство за това са великолепните фото моменти с чудесната коледно-новогодишна украса, носеща толкова наслада за сетивата ни!


Коледно-новогодишна украса в село Душанци
Коледно-новогодишна украса в село Душанци

В края на селото не пропускайте да се отбиете вляво, където ви очаква автентичен римски мост Куфарита.


Автентичен римски мост Куфарита в село Душанци
Автентичен римски мост Куфарита в село Душанци

Продължавайки след мост Куфарита, пътят ще ви отведе до параклис "Св. Георги" над Душанци, откъдето ще се насладите на чудна гледка към цялата Златишко-Пирдопска котловина.


Параклис "Свети Георги" над село Душанци
Параклис "Св. Георги" над село Душанци

Пътят след селцето ще ви отведе до язовир "Душанци"великолепен през всеки сезонпрез есента, през зимата и на границата между пролетта и лятото. Насладете му се!


Язовир "Душанци"
Язовир "Душанци"

Само на 13 километра западно от село Антон (на около 15 минути с автомобил) ще откриете град Златица.

В центъра на града непременно се повеселете лудо в парк "Дядовата ръкавичка".


Парк "Дядовата ръкавичка" в град Златица

Съвсем наблизо до парк "Дядовата ръкавичка" се намира старата часовникова кула.


Старата часовникова кула в град Златица
Старата часовникова кула в град Златица

От старата часовникова кула се насочвате към североизточна част на Златица, северно от ЖП линията, където се намира улица "Стара планина". Поемайки по нея, скоро ще се озовете извън северните покрайнини в подножието на Балкана, където бученето ще ви насочи, че приближавате Златишки водопад.


Златишки водопад
Златишки водопад

В непосредствена близост до самия водопад се намират стълбите, които ще ви отведат до параклис "Св. Св. Кирик и Юлита". От мястото се разкрива изключително красива гледка към цялата Златишко-Пирдопска котловина.


Параклис "Св. Св. Кирик и Юлита" над град Златица
Параклис "Св. Св. Кирик и Юлита" над град Златица

Ако продължите вляво покрай водопада, ще се озовете до манастир "Възнесение Господне" и Спасово кладенче.


Манастир "Свети Спас" в град Златица
Манастир "Свети Спас" в град Златица

Чешма "Гергана" в град Златица, вдъхновена от "Изворът на Белоногата" на Славейков, се намира на около един километър южно от центъра на града на улица "Медет", недалече от последните къщи, по пътя, водещ към едноименната местност, в посока село Панагюрски колонии и град Панагюрище.


Чешма "Гергана" в град Златица – вдъхновена от "Изворът на Белоногата"
Чешма "Гергана" в град Златица – вдъхновена от "Изворът на Белоногата"

Цялата ненадмината красота на Златишко-Пирдопския исторически регион е събрана в един-единствен маршрут "Чудесата на Златишко-Пирдопския край", подготвен от мен за вас много любов и който е една чудесна хрумка за уикенда!


Всички представени тук идеи са напълно подходящи и осъществими в рамките на един уикенд!



Само на 11 километра западно от град Златица (на около 13 минути с автомобил) ще откриете уникално красивото и така подредено село Чавдар.


Композиция "Птици" и е на талантливия творец доц. д-р Момчил Мирчев
Композиция "Птици" и е на талантливия творец доц. д-р Момчил Мирчев

В близост до селото се намират уникално красивите и лесно достъпни водопади Казаните – природен феномен от пет очарователни и красиви водопада на река Беререй, спускащи се от 15 метра височина, образуващи каскада с бистра ледена вода.


Водопади Казаните край село Чавдар
Водопади Казаните край село Чавдар

В Чавдар се провежда ежегоден събор на връх Света Петка, който се намира над селото. Местността е наречена на покровителката на селото светицата Петка.

Мястото не е случайно, защото гледката от него е изключителна. Оттам се вижда цялата Златишка котловина, дори и река Тополница. Там е изграден параклис "Св. Петка".


Параклис "Света Петка" над село Чавдар
Параклис "Света Петка" над село Чавдар

В близост е разположен и Археологически парк "Тополница".


Археологически парк "Тополница" над село Чавдар – врата към неолита
Археологически парк "Тополница" над село Чавдар – врата към неолита

Само на 20 километра южно от село Антон (на около 26 минути с автомобил) се намира Археологическо-исторически резерват град-музей Копривщица – обект номер 75 от 100-те национални туристически обекта на България.


Каменен мост на Първата пушка (Калъчев мост) в град Копривщица
Каменен мост на Първата пушка (Калъчев мост) в град Копривщица

Край градчето ви предлагам да посетите впечатляващо красивата и така чаровна гара Копривщица.


Гара Копривщица
Гара Копривщица

В Копривщица задължително отделете време и посетете възрожденски храм "Св. Николай".


Възрожденски храм "Св. Николай" в Копривщица
Възрожденски храм "Св. Николай" в Копривщица

Една разходка из зелените пасбища около град Копривщица ще ви отърси от сивото ежедневие и ще ви зареди положително и аз горещо ви я препоръчвам!


Зелените пасбища около Копривщица
Зелените пасбища около Копривщица

На обширна територия, разположена между китните средногорски градчета Копривщица и Стрелча ще откриете няколко древни мегалитни светилища – Скумсале, Исара, Киселица, Кулата.


Скумсале, Исара, Киселица, Кулата – древни мегалитни светилища, разположена между китните средногорски градчета Копривщица и Стрелча
Скумсале, Исара, Киселица, Кулата – древни мегалитни светилища, разположена между китните средногорски градчета Копривщица и Стрелча

Само на 21 километра южно от град Копривщица (на около 25 минути с автомобил) ще откриете чаровното бижу Стрелча.



В град Стрелча може да се насладите на пеещ и танцуващ фонтан "Балерината".


Пеещ и танцуващ фонтан "Балерината" в Стрелча
Пеещ и танцуващ фонтан "Балерината" в Стрелча

Не забравяйте да сведете глава край достолепния храм-паметник "Свети Архангел Михаил", който се издига в град Стрелча.


Храм-паметник "Свети Архангел Михаил" в град Стрелча
Храм-паметник "Свети Архангел Михаил" в град Стрелча

Само на 9 километра източно от град Клисура (на около 10 минути с автомобил) се намира уханното на рози село Розино, край което напролет цъфтят хиляди благоуханни рози.


Цъфтящи маслодайни рози край село Розино, област Пловдив
Розите на Розино

Само на около 40 километра североизточно от Клисурски водопад (на около 46 минути с автомобил) ще откриете паметник "Арка на свободата", който е издигнат връх Горалтепе (1595 метра) в близост до Троянския проход (прохода Троян – Кърнаре).

Оттук се откриват невероятни панорамни гледки към Северна и Южна България.


Паметник "Арка на Свободата"
Паметник "Арка на Свободата"

Само на 29 километра източно от Клисурски водопад (на около 25 минути с автомобил) се намира град Сопот.


Върху историческия хълм Трапето, където навремето се е издигала църквата "Света Богородица", известна като Горната черква, опожарена през 1877 година от турците, днес откривам параклис "Покров Богородичен" – точно срещу композицията "Аз съм българче".


Параклис "Покров Богородичен" в град Сопот
Параклис "Покров Богородичен"

Ако поемете от хълм Трапето по пътеката в посока възрожденски храм "Свети Свети Апостоли Петър и Павел", ще се озовете пред дверите на храма за нула време.


Храм "Свети Свети Апостоли Петър и Павел" в град Сопот
Храм "Свети Свети Апостоли Петър и Павел"

След изграждането на възрожденската черква до по-старото духовно средище – Девическият манастир (метохът), това място продължава да бъде център на културния живот в Сопот и дори прераства в един своебразен духовно-просветен комплекс.


Девически манастир "Въведение Богородично" (метоха) в град Сопот
Девически манастир "Въведение Богородично" (метох)

Девически манастир "Въведение Богородично" (метох) е обявен за недвижима културна ценност (НКЦ) народна старина и архитектурно-строителен паметник на културата с категория национално значение.


Девически манастир "Въведение Богородично" (метох) е обект номер 43 от 100-те национални туристически обекта на България.


През 1850 година южно от възрожденски храм "Свети Свети Апостоли Петър и Павел", насред черковния двор, отваря врати девическо взаимно училище, известно като Радиното училище, което се смята за приемник на килийното училище в съседния девически метох.


Девическото (Радино) училище в град Сопот
Девическото (Радино) училище

Вземам си довиждане с Радиното училище и се отправям в посока Етнографски и занаятчийски център "Сопотски еснафъ".


Етнографски и занаятчийски център "Сопотски еснафъ"
Етнографски и занаятчийски център "Сопотски еснафъ"

Патриархът на българската литература Иван Вазов е роден на 9 юли 1850 г. в град Сопот в старата къща на своя род.


Къща-музей "Иван Вазов" в град Сопот
Къща-музей "Иван Вазов"

През 1964 година къща-музей "Иван Вазов" е обявена за паметник на културата от национално значение.


Къща-музей "Иван Вазов" е обект номер 43 от 100-те национални туристически обекта на България.


От Сопотски мъжки манастир "Възнесение Господне" стартира пътеката към величествения и така обаятелен Сопотски водопад на река Манастирска.


Сопотски водопад на река Манастирска
Сопотски водопад на река Манастирска

Ето го сърцето на водопада, което непрестанно бие в такт с Балкана.


Само на 33 километра източно от Клисурски водопад (на около 33 минути с автомобил) се намира град Карлово.

В Карлово препоръчвам да си направите разходка до Етнографски комплекс "Старинно Карлово".



Включва пет къщи – паметници на културата със забележителна културна стойност. Това са:



Всяка от къщите поражда свое уникално послание, което отправя госта в различни посоки, провокира у него желания и спомени, кара го да мечтае.


Целостта на архитектурния ансамбъл е уникална и неподражаема и всеки посетител би могъл да усети онзи велик възрожденски дух, който все още броди по тесните калдъръмени улички на "Старинно Карлово".


Етнографски комплекс "Старинно Карлово" е обект номер 44б от 100-те национални туристически обекта.


В Карлово препоръчвам да си направите разходка и до красивия водопад Сучурум.


Водопад Сучурум в град Карлово
Водопад Сучурум в Карлово

Само на 54 километра източно от град Клисура (на около час и 4 минути с автомобил) се намира началото на екопътека "Бяла река" край град Калофер.




Публикации на тема "Априлска епопея"

15 – 17 априлий лето 1876-то – първо българско велико народно събрание


Историческа местност Оборище
Историческа местност Оборище

Мемориален комплекс "Човекът що даде фаталният знак" в град Копривщица
Мемориален комплекс "Човекът що даде фаталният знак" в град Копривщица

Гара Копривщица
Тодор Каблешков

Каменен мост на Първата пушка (Калъчев мост) в град Копривщица
Каменен мост на Първата пушка (Калъчев мост) в град Копривщица

Тутевата къща в град Панагюрище
Тутевата къща в град Панагюрище

Главно въстаническо знаме, ушито от Райна Княгиня
Главно въстаническо знаме, ушито от Райна Княгиня

Копие на знамето на четата на Панайот Волов
Копие на знамето на четата на Панайот Волов

Кладенецът на площад "Синджирли бунар" в град Брацигово
Кладенецът на площад "Синджирли бунар" в град Брацигово

Мястото, където е била издигната кладата, на която е горян Васил Петлешков
Мястото, където е била издигната кладата, на която е горян Васил Петлешков

Храм "Свети Архангел Михаил" в град Перущица
Храм "Свети Архангел Михаил" в град Перущица

Национален мемориален комплекс "Априлци" в град Панагюрище
Национален мемориален комплекс "Априлци" в град Панагюрище

И като за финал, мили мои приятели,

не бива да пропускате да разгледате

специалния албум с фото моменти –

открити, изживени, заснети и споделени с вас!



129 преглеждания0 коментара

Последни публикации

Виж всички

Comments


bottom of page