top of page
  • Снимка на автораStefan Ivanov

Тодор Каблешков – героят, таз душа вулкан

Актуализирано: 19.04

Каблешков – героят, таз душа вулкан, биде фанат пленник чрез един аркан...

Иван Вазов


Тодор Лулчов Каблешков е български революционер, участник в Априлското въстание.


Паметник на Тодор Каблешков в град Копривщица
Паметник на Тодор Каблешков в град Копривщица

Роден е в заможното семейство на хаджи Лулчо Дончов Каблешков в Копривщица на 13 януари (1 януари стар стил) 1851 година.


Баща му е заможен копривщенец, занимаващ се с бегликчийство и джелепство. Въпреки че принадлежи към чорбаджиите, хаджи Лулчо е патриот и родолюбец.


Роден дом на Тодор Каблешков в град Копривщица
Роден дом на Тодор Каблешков в град Копривщица

Тодор е силно привързан към майка си Стойка и тежко понася ранната ѝ смърт. За него и петимата му братя и сестра се грижи сестрата на хаджи Лулчо, Пена – жена на прочутия копривщенски чорбаджия и хайдутин Дончо Ватах.


Леля му Пена, или както самия Тодор я нарича мама Пена, е образована българка, която често му разказва за многобройните подвизи на съпруга си.


По-късно баща му се жени за Ана Григорова и Тодор изгражда с нея силна приятелска връзка, която също спомага много за издигането на духа му на родолюбец и революционер.


Още от най-ранна възраст има проблеми със здравето, но това никога не го спира.


Първоначално учи в родната Копривщица, където му преподава Харитон Груев (по-късно той побългарява името си на Веселин), брат на големия възрожденец Йоаким Груев. Тодор се отличава като добър и прилежен ученик.


Роден дом на Тодор Каблешков в град Копривщица
Роден дом на Тодор Каблешков в град Копривщица

В края на 1864 г. Хаджи Лулчо води Тодор в Пловдив при по-малкия си брат Цоко Каблешков, който го записва в престижното главно епархийско училище, където му преподава самият Йоаким Груев. Там той се сблъсква с гърцизацията в града, с надменното отношение към българите. Неведнъж споровете с другите ученици-гърци прерастват в ръкопашни схватки.


Тодор Каблешков (портрет от гара Копривщица)
Тодор Каблешков (портрет от гара Копривщица)

Омразата му към поробителите също се разпалва в Пловдив, когато Тодор случайно минава през един от турските квартали. Турчетата го замерват с камъни и той се прибира у дома разкървавен и с пукнат череп. В отговор на оплакването на Цоко Каблешков и даскал Груев пред турските големци Тодор единствено е посъветван повече да не минава през турските квартали. През 1867 г. Тодор се разболява тежко и баща му е принуден да го върне обратно в Копривщица, където му се преподава като на частен ученик, за да не изостава с образованието си.


Именно тогава той проявява организаторските си способности, като основава ученическо дружество за просвета и знание "Зора".


Когато родителите му го изпращат в престижния френски султански лицей Галатасарай в Цариград, той подава оставката си като председател и оставя указания за по-нататъшната дейност на дружеството.


Паметник на Тодор Каблешков в град Копривщица
Паметник на Тодор Каблешков в град Копривщица

Цоко Каблешков, който се нуждае от верен сътрудник за разрастващата се търговия, убеждава хаджи Лулчо, че Тодор има нужда от по-сериозно образование и с взаимните им протекции той става ученик в изключително престижния за времето си френски лицей "Мехтеп Султание" в Галатасарай. Това става през есента на 1868 г. в Цариград и Каблешков има възможността да се включи в кръжока на Петко Р. Славейков, където се запознава за пръв път с някои произведения на Любен Каравелов. В лицея се запознава с други ученици българи, като сред тях са Павел Бобеков от Панагюрище и Константин Величков от Татар Пазарджик. Заедно с тях прочита един стар и окъсан екземпляр на "Горски пътник" на Раковски, смятан тогава за бунтовна литература. В лицея Тодор се сблъсква с познатия му от Пловдив гърцизъм и именно след един бой с гърци той се отказва от името си Тодор (което е с гръцки произход) и настоява да се обръщат към него с българското Богдан.


През 1871 г. Тодор се завръща в родната Копривщица. Именно оттогава датират и първите му революционни прояви. Дружи с обущаря Петко Тодоров Бояджиев-Кундурджията и учителя Найден Попстоянов.


Паметник на Тодор Каблешков в град Копривщица
Паметник на Тодор Каблешков в град Копривщица

На 25 май 1871 г. даскал Попстоянов основава женското дружество "Благовещение", на което майката на Каблешков става председател и това им позволява да развиват необезпокоявано революционната си дейност. Каблешков, въпреки че тогава е тежко болен, се среща и със самия Васил Левски, който пристига в Копривщица в края на декември 1871 г. заедно с Ангел Кънчев и това му оказва силно влияние в по-нататъшното му развитие като революционер.


На 1 януари 1872 г. Каблешков основава дружеството "Трудолюбие" – кооперативно дружество за икономическо и културно издигане на народа.


Заминава за Одрин, където се научава да работи на телеграф като ученик в Одринската железопътна гара. Там организира и първия си бунт, макар и символичен. Ученици, членове на неговия кръжок, запяват "Стани, стани, юнак балкански" по време на литургия, което в крайна сметка води до намесата дори на заптиета, които арестуват учениците, но по-късно те са освободени.


Овладял добре телеграфа, Каблешков постъпва като чиновник-телеграфист в станцията на Баронхиршовата железница в Пловдив. Показва завидни умения и е преназначен като телеграфист на гара Белово и скоро е повишен до неин началник. Въпреки че постът му осигурява едно завидно материално състояние, той не се отказва от делото си, а напротив. Под прикритието си на началник-гара обикаля селата около Белово, като се опитва да просвещава селяните и да ги увлича в революционната дейност. Активно съдейства за откриването на читалище "Искра"* в село Голямо Белово, превърнало се в културно и революционно средище в района.


Народно читалище "Тодор Каблешков – 1874" в село Голямо Белово
Народно читалище "Тодор Каблешков – 1874" в село Голямо Белово

*Народно читалище "Тодор Каблешков – 1874". Читалището има стародавни традиции и през годините не е преставало да бъде притегателен център за местното население, кото така то изиграва значителна роля за съхраняване на духовността и в най-трудни времена. Създадено е само 18 години след появата на първите читалища в България от един от апостолите на Априлската епопея – Тодор Каблешков и първоначално е назовано "Искра", но на честването на неговата 100-годишнина е преименувано в знак на признателност на името на създателя му.


От Белово Каблешков поддържа активна връзка със своите съмишленици и взима участие в подготовката на Старозагорското въстание.


През пролетта на 1875 г. подава оставката си като началник-гара и се установява в Татар Пазарджик (днес Пазарджик) и като търговец на дървен материал обикаля градовете София, Самоков, Пирот и други селища, за да провери какви са революционните настроения сред българите. Подпомага местните революционери в укрепването и развитието на комитетите.


През есента на 1875 г. здравето му отново се влошава и той заминава за родната Копривщица. Именно там научава за злополучния край на Старозагорското въстание, което го подтиква да се заеме с революционна дейност още по-активно.


В Копривщица се запознава с двете учителки Мария Бочева Българова от Сопот и Евлампия Векилова. Именно те ще избродират знамето на копривщенските въстаници. Влюбва се в Мария Българова, но тя заминава за Габрово, а оттам се завръща да преподава в родния Сопот. Той не се опитва да я спре и на раздялата им и подарява своя снимка и ножички, които да използва при ушиването на друго знаме, а ако се наложи – да си пререже вените, за да не я заловят турците.


Каблешков често пътува до Пловдив, където се отбива в книжарницата на Христо Г. Данов, за да закупи новите български книги. По време на пътуванията си посещава редица села, в които създава и укрепва комитети.


Паметник на Тодор Каблешков в град Копривщица
Паметник на Тодор Каблешков в град Копривщица

През есента на 1875 г. след края на Старозагорското въстание в Гюргево се събират видни революционни дейци, за да планират ново въстание, което трябва да избухне през пролетта на следващата година. Сред създателите на Гюргевския централен революционен комитет са Никола Обретенов, Стоян Заимов, Георги Бенковски, Стефан Стамболов, Иларион Драгостинов, Георги Измирлиев и др.


В началото на януари 1876 г. двамата пресичат Дунав при Оряхово и посещават Пловдив, но скоро разбират, че комитетската мрежа е по-добре развита в Задбалканските котловини и преместват революционния център в Панагюрище. Много за делото вече е направено в селищата Панагюрище, Клисура, Брацигово, Пещера, Татар Пазарджик, Калофер, Белово и др. Тук двамата апостоли намират активни помощници в лицето на Каблешков, Кочо Чистеменски, Захари Стоянов, Найден Попстоянов, Иван Арабаджията и много други.


Вечерта на 13 януари в дома на Танчо Шабанов в Копривщица е съставен втори комитет от Панайот Волов. На събранието взимат участие Найден Попстоянов, Танчо Шабанов, отец Никола Белчев, Цоко Будин, Каблешков, Нешо Попбрайков и др. Участниците се заклеват на евангелие, нож и револвер от отец Никола.


Клетвата гласяла:


Заклевам се в името на всемогъщия Бог, че за славата на народа си и за честта на православната вяра ще забия петстотингодишния ръждясал български нож в гърдите на турския султан! Ако престъпя клетвата си, да бъда проклет от целия български народ и да ме постигне най-тежкото Божие наказание...


Волов дава на Каблешков пълномощно, което доказва, че е упълномощен да създава революционни комитети от самото ръководство на въстанието. То е подписано и подпечатано от Волов с фалшивото му име Петър Банков. Каблешков отново се разболява, но това не го спира.


На 14 април се провежда събранието в Оборище, където Копривщица е представена от двама делегатиНайден Попстоянов и Тодор Душенчанина (родом от село Душанци), които отнесли със себе си писмо от Каблешков за Волов и Бенковски.


На 20 април 1876 г. след пукването на първата пушка в Копривщица Тодор Каблешков написва прочутото кърваво писмо.


След разгрома на въстанието неколцината останали от четата на Каблешков се укриват в Троянския Балкан, бягайки към Румъния. След предателство, повечето са убити, а Каблешков е заловен. Следват мъчения и разпити. На път за Пловдив, когато конвоят спира да пренощува в конака в Габрово, Каблешков се възползва от невниманието на едно от охраняващите го заптиета, отнема револвера му и се застрелва в главата.


Датата е 16 юни 1876 г., а Каблешков е едва 25-годишен.


На следващия ден габровският архиерейски наместник измолва Селями паша да му даде тялото, за да бъде погребано по християнски. Въстаникът е измит, облечен в нови дрехи и тялото му е погребано близо до гробовете на двама четници от четата на Хаджи Димитър, обесени в Габрово.


Гробът на Тодор Каблешков
Гробът на Тодор Каблешков

През 1883 година тленните останки на Тодор Каблешков са пренесени и погребани в Копривщица в Мавзолея-костница на Априлци. Поради недобрите условия там, костите на Тодор и Найден Попстоянов са изложени за поклонение в родния му дом до 1996 година, когато са препогребани в двора на храм "Успение Пресветия Богородица".


Храм "Успение Пресветия Богородица" в град Копривщица
Храм "Успение Пресветия Богородица" в град Копривщица

Родната къща на революционера в Копривщица е превърната в музей. Там могат да се видят много негови вещи, включително негови снимки, документи, учебници, оръжия, шапката, която е носел, докато е бил началник на гарата в Белово и други.


Къща-музей "Тодор Каблешков" в град Копривщица
Къща-музей "Тодор Каблешков" в град Копривщица

Къща-музей "Тодор Каблешков" в град Копривщица е обявена за недвижима културна ценност (НКЦ) народна старина и архитектурно-строителен паметник на културата с категория национално значение.


Скъпи приятели, следват връзки към всички мои публикации на тема "Априлска епопея"


15 – 17 априлий лето 1876-то и първото българско Велико народно събрание


Историческа местност Оборище
Историческа местност Оборище

Мемориален комплекс "Човекът що даде фаталният знак" в град Копривщица
Мемориален комплекс "Човекът що даде фаталният знак" в град Копривщица

Каменен мост на Първата пушка (Калъчев мост) в град Копривщица
Каменен мост на Първата пушка (Калъчев мост) в град Копривщица

Тутевата къща в град Панагюрище
Тутевата къща в град Панагюрище

Главно въстаническо знаме, ушито от Райна Княгиня
Главно въстаническо знаме, ушито от Райна Княгиня

Копие на знамето на четата на Панайот Волов
Копие на знамето на четата на Панайот Волов

Кладенецът на площад "Синджирли бунар" в град Брацигово
Кладенецът на площад "Синджирли бунар" в град Брацигово

Паметник на Иван Танков – Боримечката в град Клисура
Паметник на Иван Танков – Боримечката в град Клисура

Мястото, където е била издигната кладата, на която е горян Васил Петлешков
Мястото, където е била издигната кладата, на която е горян Васил Петлешков

Храм "Свети Архангел Михаил" в град Перущица
Храм "Свети Архангел Михаил" в град Перущица

Национален мемориален комплекс "Априлци" в град Панагюрище
Национален мемориален комплекс "Априлци" в град Панагюрище

Изключителна и впечатляваща разходка ви пожелавам!


409 преглеждания0 коментара

Последни публикации

Виж всички

Comments


bottom of page