Къща-музей "Райна Княгиня" в Панагюрище
- Stefan Ivanov
- 7.01.2023 г.
- време за четене: 18 мин.
Актуализирано: 15.04
Айде, провикна се турския
паша от Панагюрище,
Айде, вий идете и я уловете
Райна Попгеоргиева!
Нито я колете, нито я бесете,
най при мене доведете я!
Ази да я питам, питам и разпитам
кой уши байрака,
кой уши байрака, кой му тури
знака "Смърт или свобода"!
Айде, провикна се Райна Попгеоргиева
от Панагюрище!
Щете ме колете, щете ме бесете,
аз уших байрака!
Аз уших байрака,
аз му турих знака,
"Смърт или свобода"!
Скъпи приятели на "Фото моменти", с огромно удоволствие ще ви разкажа за Райна Княгиня, за знамето, което тя извезва и след това развява редом с Бенковски в първия ден на обявяване на въстанието, докато ви развеждам из родния ѝ дом в Панагюрище.
Думата СВОБОДА е от женски род, затова и жена трябва да носи знамето.
Райна го е шила, тя е негова майсторка, затова тя ще развее най-напред знамето.
Георги Бенковски
Райна (Райкя) Попгеоргиева Футекова-Дипчева, известна днес като Райна Княгиня, е българска учителка и акушерка.
Бащата на Райкя – Георги Футеков, е свещеник, занимаващ се с мутафчийство. Преселник е от село Паталеница, Пазарджишко. По време на Априлското въстание, на възраст 46 години, е посечен от турците насред двора на къщата си, където е и погребан.
Къща-музей "Райна Княгиня" в Панагюрище
Къщата на Футекови понастоящем е музей и представлява средногорски тип асиметрична къща с открит чардак. Тя е и най-старият архитектурен паметник в Панагюрище.
Първият строителен период на Футековата къща е от 1676 година, за което свидетелства надпис на средната греда на голямата порта. В този дом живее семейството на свещеник Георги Футеков и Нона Налбантска с шестте си деца – Райкя, Анастас, Васил, Мария, Пена и Захари.
Райкя е родена тук на 6 януари (ст. ст.) или 18 януари (нов ст.) през 1856 година.
На приземния етаж, където навремето е била мутафчийската работилница на Футекови, наричана още керена, днес ще откриете богата веществено-документална експозиция.
Изложените фотоси, придружени с обяснителни бележки, ще ви отведат в онези паметни години, когато българския народ дръзва да се изправи срещу дълговековната тирания на поробителя – времената, в които е израсла Райна Попгеоргиева Футекова-Дипчева. Ще се докоснете до нейни лични вещи, ще запеете героични песни и ще видите едно от знамената, ушито лично от нея.
Неоценим експонат е главното въстаническо знаме, което Райна Княгиня възпроизвежда през 1901 година, когато се провежда първото официално честване на 25 години от Априлското въстание. Средствата за плата и сърмата са осигурени от комитет "20-ти април 1876 година". Съшито е от червено и зелено кадифе с размери два метра на метър и половина.
Със златна сърма са извезани разярен лъв, изправен на задните си крака, стъпил върху турското знаме с полумесец и звезда, над лъва са изписани заветните думи "Свобода или смърт". В десния ъгъл от зелената страна Райна извезва своето име Райна П. Георгиева, а от другата – Панагюрище 20 април 1876-1901 г.
Всъщност Райна ушива три нови знамена – копия на оригиналното. Днес са запазени само две от тях. Едното е това, което ви представих, и което и вие може да видите, посещавайки родния ѝ дом, а другото се пази във Военноисторическия музей в София.
Третото знаме изгаря по време на бомбандировките над столицата през Втората световна война.
Срещата на Райна Княгиня с Георги Бенковски
В своята автобиографична книга, написана в Москва през 1876 година и издадена в България едва през 1935 година, Райна Княгиня описва един от паметните моменти в своя живот – срещата ѝ с Бенковски и честта да ушие въстаническото знаме:
Веднъж, в края на март, когато след свършване на занятията се канех да си отида, при мене се яви пратеник от името на гражданите с молба да се явя в дома на един от учителите. Без да подозирам нещо, с бързи крачки се отправих натам с намерение по-скоро да се отърва в случай, че ме попитат за някакви сведения относно училището. Влизайки в стаята, в която беше събранието, преди всичко забелязах присъствието на една непозната за мене личност, която се горещеше повече от всички. Когато влязох, разговорът се прекрати и аз се възползвах да поздравя всички. Когато дойде ред до непознатия, аз по приетия обичай у нас попитах кого имам чест да видя и отгде е родом.
На това той отговори: "Положително да ти кажа за това не мога, но приблизително аз съм този, който знае всичко и не знае нищо, който бива навсякъде и никъде, говори за всичко и за нищо, т.е. аз просто съм бунтовник, а ако искаш, и апостол, който проповядва на народа да се подготвя, защото скоро ще настъпи денят, когато турците ще ни нападнат неочаквано и ще ни изколят като овци."
После той разказа подробности за подготовката на турците и за техните замисли; доказваше, че на основание човешките права и религията ние сме длъжни да защитаваме живота си; уверяваше, че никой не оспорва човешките ни и национални права, но тъй като те ни са отнети, длъжни сме да си ги извоюваме – а това ще достигнем само тогава, когато всеки от нас се откаже от себе си и се принесе жертва на олтара на родината, т.е. когато ще действуваме дружно, в съгласие и решително.
– Не е ли истина? – обърна се той към мене като заключение.
– Да, истина е – отговорих аз.
– Като е тъй, то и ти си длъжна да помогнеш на своя народ.
– Какво мога да помогна аз, жена? – попитах.
– Ето – каза той, сочейки присъствуващите, – по единодушното желание на всички тези господа на тебе се възлага длъжността да ушиеш знаме на българските юнаци. Съгласна ли си за това?
Това беше за мене съвсем неочаквано.
Аз погледнах въпросително присъствуващите, които бяха хора в почтена възраст, имащи голямо влияние в града ни. Те поклатиха утвърдително глава и аз се уплаших да откажа направо, а само помолих да ми дадат време да обмисля и, което е най-важно, да изпрося позволение от родителите си, без съгласието на които не е хубаво да се реша на такова дело. Но гореспоменатият непознат, който се оказа, че е Георги Бенковски, на това възрази:
– Тук вече не се пита за съгласие на родители. Общото събрание реши и ти си длъжна да го изпълниш, в противен случай, т.е. ако откажеш, ще пусна куршума в челото ти още в тази стая. Сега сигурно всичко ти е ясно?
– Добре, готова съм да изпълня общата заповед – казах аз, – но се боя, че не ще съумея да направя това както трябва, понеже никога не съм виждала българско знаме.
В този момент Бенковски отвори вратата и в стаята влезе някаква жена с бохча в ръка.
– Ето, ти можеш да видиш – каза ми той, разтваряйки бохчата.
– Това знаме не е наше, то е изпратено от Влахия (Румъния) и принадлежи на комитета в Карлово. Ние го взехме само за известно време, за да ти го покажем, а когато не ни трябва, ще го изпратим обратно.
Карловското знаме беше направено от скъпа материя и на него изобразен със злато разярен лъв, подпиращ се на полумесец, а над главата му стояха думите: Свобода или смърт. Аз го намерих направено много изкусно и казах, че ще съумея да приготвя подобно. След това ме пуснаха да си отида.
На втория ден знамето на свободата беше свършено. Тогава по желанието на гражданите трябваше да го взема в своите ръце, да препаша сабията и револвера и да седна на бял кон, за да премина през целия град и да известя на събралия се по улиците народ, че турското петвековно иго е отхвърлено завинаги.
Този ден беше най-тържественият от нашата кратковременна свобода. Побелели старци наред с малолетни деца вървяха навсякъде след мене и пееха любими народни песни; жените, девойките и бабите ни хвърляха толкова много миризливи и разноцветни букети, че целият ни път беше постлан с великолепен килим. Виковете "ура" и "да живее" нямаха край.
Бенковски си спомня, че неотдавна във Влашко е гледал представление, поставено от Добри Войников, в което главна роля е отредена на Райна Княгиня – цар Петровата дъщеря.
Ето достойно име за Райна Попгеоргиева – решава той – Райна Княгиня!
Качвайки се по дървените стъпала на родния ѝ дом, се озоваваме на втория етаж, където е жилищната част.
Влизайки в собата вдясно, ще се озовете насред етнографска експозиция, пресъздаваща обстановката, в която се ражда и израства Райна.
В следващата стая ще откриете скривалището, в което двадесет годишната Райна Попгеоргиева крие материалите, необходими за ушиване на знамето.
В двете стаички отляво ще видите представени типични за онова време вълнени постелки и възглавници на миндерите, козяци и козиняви черги на пода, традиционни предмети на домашните занаяти, огнищен инвентар, съдове за приготвяне и консумиране на храна.
Къща-музей "Райна Княгиня" и историческа местност Оборище са обект номер 36 от 100-те национални туристически обекта.
Къща-музей "Райна Княгиня" е обявена за недвижима културна ценност (НКЦ) архитектурно-строителен паметник на културата с категория национално значение.
Как се стига до град Панагюрище?
Панагюрище е град в Централна България, административен център на община Панагюрище, област Пазарджик.
Панагюрище се намира в планински район – Същинска Средна гора, на 43 километра (на около 40 минути с автомобил) северно от областния град.
Панагюрище е административен център на община Панагюрище, в състава на която влизат още девет селища. Съседни населени места са: курортното селище Панагюрски колонии (отстои на около 15 километра на север), село Оборище (отстои на около 10 километра на запад), село Баня (отстои на 11 километра южно), село Бъта (отстои на около 8 километра на юг) и град Стрелча (отстои на около 12 километра на изток).
В землището на град Панагюрище се намира и селище Панагюрски колонии, което няма собствено землище.
На север от него, близо до курортното селище Панагюрски колонии, се издига връх Братия (1519 метра н.в.).
През града тече река Панагюрска Луда Яна, която след село Попинци се съединява с река Стрелчанска Луда Яна, като по този начин се образува река Луда Яна.
Гара "Панагюрище" е последната гара по ЖП линията "Пловдив – Панагюрище".
Панагюрище отстои на:
94 километра (на около 1 час и 42 минути с автомобил) от столицата
80 километра (на около 1 час и 11 минути с автомобил) от град Пловдив
421 километра (на около 4 часа и 49 минути с автомобил) от град Варна
314 километра (на около 1 часа и 2 минути с автомобил) от град Бургас
Как се стига до родната къща на Райна Княгиня в Панагюрище?
От центъра на град Панагюрище поемате по улица "Райна Княгиня", като на пресечката ѝ с улица "Оборище" (на площад "Райна Княгиня") свивате вляво.
Родният дом на Райна Княгиня се намира на около 140 метра от паметник "Райна Княгиня", намиращ се на площад "Райна Княгиня".
Какво можете да посетите в Панагюрище?
Борбено Панагюрище е един прекрасен български град, който предлага на своите гости чудни места за посещение.
Не бива да пропускате да разгледате невероятно интересната експозиция на Исторически музей Панагюрище, посветена на Априлското въстание, с оригинални реликви, свързани с героичната епопея от април 1876 г.
Дудековата къща, част от музейния комплекс, е архитектурно-историческа забележителност в Панагюрище от епохата на Възраждането. В нея е подредена етнографско-историческа експозиция, отразяваща възрожденския бит и култура.
В околностите на града съществуват десетки тракийски могили.
В една от тях – могила "Мрамор" е разкрито погребение на тракийски вожд.
Недалеч от нея през 1949 г. е открито световноизвестното Панагюрско златно съкровище, датирано от периода IV-ти – III-ти век преди Христа.
Съкровището е намерено случайно от тримата братя тухлари Павел, Петко и Михаил Дейкови, докато копаели земята за глина. Изработено е от чисто злато и тежи 6,164 килограма.
Копия на деветте уникални златни съда са постоянно изложени в историческия музей в града, а оригиналите обикалят музеите из България и по света.
20 априлий лето 1876-то!
Бунт!
Въстание!
На оружие!
Възторжените викове на борците за свобода огласят този двор!
Това е Тутевата къща в град Панагюрище – мястото, където е обявено Априлското въстание!
В близост се намира и Лековата къща, която не бива да пропускате да посетите.
Оттам се отправете към площад "Райна Княгиня", където ще видите паметника на българска учителка и акушерка – Райна (Райкя) Попгеоргиева Футекова-Дипчева, ушила байрака на въстаниците и извезала със сърма лъва и огнения девиз:
Свобода или смърт!
В близост се намира и Футековата къща – родния дом на Райна Княгиня, който днес е превърнат в музей. Къща-музей "Райна Княгиня" е обект номер 36 от 100-те национални туристически обекта на България.
Чудна музикална водна атракция тук са уникално красивите, феерично-вълшебните и така цветни панагюрски фонтани, които задължително ви съветвам да посетите, когато гостувате на този красив средногорски град.
Ще станете свидетели на една от трите музикални програми – вихрен, шеметен танц, в който се преплитат музикални ноти, заслепяваща светлина, тонове цвят и хиляди пръски вода!
Какво?! Не ми вярвате?! Ами уверете се сами!
Музиката в това видео е на талантливия български композитор, аранжор и пианист Митко Щерев, представена по уникален, красив и така цветен и въздействащо-визуален начин.
Какво можете да посетите в близост?
По пътя между Историческа местност Оборище и град Панагюрище отдясно ще откриете чешма "Мечата глава".
Знаковата чешма е издигната през далечната 1966 година по случай 90-годишнината от Априлското въстание.
Пътнико!
Виж двете реки Панова и Асарел сляни тук под този мост;
тъй се сляха в 1876-то лето душите на нашите деди – ей там на Панова река на
ОБОРИЩЕ
В ПЪРВОТО БЪЛГАРСКО ВЕЛИКО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
за освобождение на България.
Свали шапка, макар от далеч, и поклони се, преди да отминеш.
1928 година
Само на 8 километра западно от Панагюрище по пътя III-801 Панагюрище – Вакарел, веднага след чешма "Мечата глава" се намира Историческа местност Оборище.
В случай че пътувате в посока от Панагюрище към Вакарел, отбивката се пада отдясно.
Само на 8 километра югозападно от Историческа местност Оборище (на около 11 минути с автомобил) се намира село Оборище.
Южно от село Оборище е издигнат параклис "Света Богородица".
Най-трудолюбивите и сръчни български ръце са превърнали мястото в истинско чудо с прекрасни пейки, място за игри за малчуганите, зелена трева, величествени гледки, алеи за разходка и едно голямо зелено сърце.
Само на 30 километра североизточно от град Панагюрище (на около 38 минути с автомобил) се намира красивото, тихо и уютно селце Петрич, община Златица.
Разходката из това чудно българско кътче е несравнимо удоволствие и аз най-горещо ви я препоръчвам!
Какви забележителности да разгледаме в село Петрич?
Паметник "Камбана" в местност Боището в село Петрич е издигнат в знак на почит към загиналите 172-ма жители на селото при погрома на Априлското въстание през 1876-та година.
Паметник "Камбана" се намира на северния вход на село Петрич.
През землището на село Петрич текат общо пет на брой реки – най-голямата от тях – Тополница, Мирковска, Смолска, Каменишка и Гугов дол, които вливат своите води една в друга. Прието е, че именно това петречие дава настоящето име на селището.
На път към центъра на селцето ще преминете през стария двусводов мост, извисяващ се над буйните води на река Тополница.
Срещу стария мост се издига Гуговата къща – възстановения след Освобождението на България от османско робство роден дом на Нено Лулчов Гугов, един от активните организатори и участници в Априлското въстание от лето 1876-то и представител на селото в Оборищенското събрание.
В близост се намира искрящото бижу на село Петрич – Художествената галерия и музейна сбирка към нея.
Понастоящем в картинната галерия на Петрич се съхранява един изключително ценен артефакт – личният медальон на благодетелката на българския народ лейди Емили Странгфорд, която през 1877 г. го подарява на 27-годишния поет Иван Вазов.
Лейди Емили Странгфорд – символ на човечност, милосърдие, доброта, щедрост и любов към българите, е личност, на която е отредено видно място в Художествената галерия на село Петрич.
Местности Петрина чукара и Сливовка край село Петрич, община Златица, свързани с първата и единствена победа на Хвърковатата чета на войводата Георги Бенковски над башибозуци и черкези.
Паметникът в местност Петрина чукара е издигнат и открит през 1976 година по повод 100-годишнината от бунта. Известен е и като паметник "Първа и единствена победна битка на Хвърковатата чета".
Само на 10 километра южно от град Панагюрище (на около 12 минути с автомобил) ще откриете село Баня, Панагюрско.
Почивката в село Баня, насред дивна природа, пълна тишина и в изобилие на минерални извори е изключително удоволствие, което ви приканвам да споделите и вие.
Преминете над моста, изграден над река Банска Луда Яна и поемете към манастирска църква "Света Троица", издигаща се насред местност Манастирчето.
Подминавайки белия храм, пътеката ще ви изведе нагоре към Банско кале (Градището), откъдето се разкрива впечатляваща гледка към цялото село.
В Баня несъмнено посетете емблематичната за селцето Талпена къща, наричана още Пулева къща.
Къщата е уникален паметник на жилищната архитектура и се датира към периода от 1700 година до 1725 година. Била е притежание на богати чорбаджии от Пулевия род.
Построена е от талпи, сечени на ръка, откъдето идва и другото име, с което е известна.
От Пулевия род са и предците на шампионите Кубрат и Тервел Пулеви. Според селските регистри в Баня е роден дядо им Петър.
Талпената къща в село Баня, Панагюрско, известна още като Пулевата къща, е обявена за паметник на културата и има ценна архитектурна стойност, даваща представа за живота и миналото на банци.
В Баня не бива да пропускате да посетите и родния дом на Грую Тренчов, по-известен като поп Груйо – Бански, български революционер, участник в Априлското въстание, воевода на чета и заклинател на участниците в Оборищенското събрание.
Само на около 43 километра южно от град Панагюрище (на около 40 минути с автомобил) се намира град Пазарджик, в който ще откриете градината на света и вечният пламък на мира.
Градината на света и вечният пламък на мира се намира в съседство с парк-остров "Свобода" в град Пазарджик.
Само на 14 километра югозападно от град Пазарджик (на около 18 минути с автомобил) ще откриете село Паталеница.
В село Паталеница ви препоръчвам да посетите паталенската перла – заровената църква "Свети Димитър".
В близост до селото се издига чудната Баткунска духовна обител "Св. св. Петър и Павел", в която ще откриете величествено спокойствие и красота.
Напролет феноменално красивите паталенски лавандулови поля пръскат чаромат и чар на фона на величествените Родопи.
На около 30 километра западно от град Пазарджик (на около 30 минути с автомобил) се намира чудното селце Голямо Белово.
Оттук стартира пътеката към величествените руини на Беловска базилика, които горещо ви препоръчвам да посетите.
Оттук може да продължите своето дивно приключение в античността в посока към руините на древния късноантичен и средновековен град-крепост Левке.
Само на 13 километра източно от град Панагюрище (на около 15 минути с автомобил) ще откриете чаровното бижу Стрелча. Добре сте дошли в сърцето на Средногорието! Добре сте дошли в чаровното и тихо, китното и спокойно, зеленото и слънчево градче Стрелча!
В град Стрелча може да се насладите на пеещ и танцуващ фонтан "Балерината".
Не забравяйте да посетите достолепния храм-паметник "Свети Архангел Михаил", който се издига в град Стрелча.
Не забравяйте да посетите Исторически музей Стрелча – три етажа българска памет и съкровища, които Средногорието пази. Ще ви поведа през изключителната експозиция – през археологическите чудеса, които ни връщат хиляди години назад, през героичния дух на нашите предци и чак до уникалния бит на един непокорен край.
Очаква ви среща с историята, която ще развълнува и докосне душата ви по един неповторим начин!
На обширна територия, разположена между китните средногорски градчета Копривщица и Стрелча ще откриете няколко древни мегалитни светилища – Скумсале, Исара, Киселица, Кулата.
Само на 22 километра северно от град Стрелча (на около 28 минути с автомобил) се намира Археологическо-исторически резерват град-музей Копривщица – обект номер 75 от 100-те национални туристически обекта на България.
Тук ще имате уникалната възможност да разгледате множество пред-възрожденски и построени по времето на Възраждането къщи, много от които са в категория с "Национално значение". Други категории в тази област са "Народна старина", "Паметник на културата с местно ансамблово значение" и "За сведение".
В Копривщица са родени мнозина изтъкнати българи. Градът има първостепенна роля в епохата на Българското възраждане. Килийната просвета съществува тук още от XVIII век.
Къщите, които не са музеи могат да бъдат разгледани от улицата, с изключение на Павликянската къща, поради това, че е разположена навътре в двора на къщата на Недко Каблешков.
Архитектурно-исторически резерват Копривщица е номер 75 от Стоте национални туристически обекта на България.
На този уникален, забележителен и неповторим архитектурно-исторически резерват съм посветил четири на брой самостоятелни богати на информация и фото моменти публикации, които ще достъпите тук:
Край градчето ви предлагам да посетите впечатляващо красивата и така чаровна гара Копривщица.
Само на 35 километра източно от град Панагюрище (на около 35 минути с автомобил) се намира Старосел – поредното прекрасно българско село, събрало красотата и чара на този чуден край на България.
Само на 41 километра източно от град Панагюрище (на около 41 минути с автомобил) се намира село Паничери, в което гордо се извисява тази стройна часовникова кула.
Само на 45 километра източно от град Панагюрище (на около 45 минути с автомобил) ще имате уникалната възможност да се разходите по арт улиците на Старо Железаре.
На западния вход на селото се издига този напет над 500-годишен исполин – пазителят на Старо Железаре.
Само на 58 километра източно от град Панагюрище (на около 58 минути с автомобил) ще откриете зеления и спокоен Хисаря.
Хисаря предлага на своите гости разнообразни и впечатляващи атракции, които съм обобщил в следните великолепни идеи за маршрути, от които всеки може да се възползва:
Само на 15 километра северно от град Панагюрище (на около 15 минути с автомобил) насред вдъхновяващо красивата Същинска Средна гора на надморска височина 1050 метра на превал източно от връх Братия се намира селище Панагюрски колонии.
Само на 15 километра северозападно от село Панагюрски колонии (на около 15 минути с автомобил) насред живописния Медетски проход в Същинска Средна гора се намира мост "Новият кемер".
Съвсем близо до мост "Новият кемер" се намира град Златица – златен град на чешми и на Дядовата ръкавичка – един от моите любими градове, в които обичам да се връщам отново и отново.
Златица е един от моите любими градове, в които обичам да се връщам отново и отново!
Какви забележителности да разгледаме в Златица?
В центъра на града непременно се повеселете лудо в парк "Дядовата ръкавичка".
Съвсем наблизо до парк "Дядовата ръкавичка" се намира старата часовникова кула на Златица.
От старата часовникова кула се насочвате към североизточна част на Златица, северно от ЖП линията, където се намира улица "Стара планина". Поемайки по нея, скоро ще се озовете извън северните покрайнини в подножието на Балкана, където бученето ще ви насочи, че приближавате Златишки водопад.
В непосредствена близост до самия водопад се намират стълбите, които ще ви отведат до параклис "Свети Кирик и Юлита". От мястото се разкрива изключително красива гледка към цялата Златишка долина.
Ако продължите вляво покрай водопада, ще се озовете до манастирски комплекс "Свето Възнесение Господне".
Край манастирския комплекс целогодишно текат бистрите планински води на Спасово кладенче.
Храм "Свети Великомъченик Георги Победоносец" се намира на пресечката на улиците "Киро Стоянов" и "Епископ Софроний Врачански".
Златишки метох – убежище на Васил Левски се намира точно срещу храм "Свети Великомъченик Георги Победоносец".
Чешма "Гергана" в град Златица, вдъхновена от "Изворът на Белоногата" на Славейков, се намира на около един километър южно от центъра на града на улица "Медет", недалече от последните къщи, по пътя, водещ към едноименната местност, в посока село Панагюрски колонии и град Панагюрище.
Само на 11 километра западно от град Златица – златен град на чешми и на Дядовата ръкавичка (на около 13 минути с автомобил) ще откриете уникално красивото и така подредено село Чавдар.
В близост до селото се намират уникално красивите и лесно достъпни водопади Казаните – природен феномен от пет очарователни и красиви водопада на река Беререй, спускащи се от 15 метра височина, образуващи каскада с бистра ледена вода.
В Чавдар се провежда ежегоден събор на връх Света Петка, който се намира над селото. Местността е наречена на покровителката на селото светицата Петка.
Мястото не е случайно, защото гледката от него е изключителна. Оттам се вижда цялата Златишка котловина, дори и река Тополница. Там е изграден параклис "Св. Петка".
В близост е разположен и Археологически парк "Тополница".
Само на 10 километра източно от град Златица – златен град на чешми и на Дядовата ръкавичка (на около 14 минути с автомобил) се намират величествените руини на Еленска базилика, които в никакъв случай не бива да пропускате да посетите.
В близост до руините на Еленска базилика, като спомен за погубения български манастир, през 2010 година е издигнат и осветен параклис "Св. Илия".
Само на 12 километра югоизточно от град Златица – златен град на чешми и на Дядовата ръкавичка (на около 14 минути с автомобил) се намира китното средногорско бижу Душанци.
Нека разходката ви отведе и до красивия храм "Св. св. Кирил и Методий".
В края на селото не пропускайте да се отбиете вляво, където ви очаква автентичен римски мост Куфарита.
Продължавайки след мост Куфарита, пътят ще ви отведе до параклис "Св. Георги" над Душанци, откъдето ще се насладите на чудна гледка към цялата Златишка котловина.
Пътят след селцето ще ви отведе до язовир "Душанци" – великолепен през всеки сезон – през есента, през зимата и на границата между пролетта и лятото. Насладете му се!
Само на 8 километра източно от град Пирдоп (на около 11 минути с автомобил) се намира спокойното, зелено и така красиво селце Антон.
Съвсем близо до селото на самия Подбалкански път се намира очарователния Антоновски водопад (още Антонски водопад или Пеперудата).
Цялата ненадмината красота на Златишко-Пирдопския исторически регион е събрана в един-единствен маршрут "Чудесата на Златишко-Пирдопския край", подготвен от мен за вас с много любов и който е една чудесна хрумка за уикенда!
Всички представени тук идеи са напълно подходящи и осъществими в рамките на един уикенд!
И като за финал, мили мои приятели,
не бива да пропускате да разгледате
специалния албум с фото моменти –
открити, изживени, заснети и споделени с вас!
Коментари