Какво е за мене Копривщица?
За мене Копривщица е място, където обичам да се връщам отново и отново.
Простете, обичам ли казах?! Обичам, всъщност, е твърде слаба дума, чрез която бих могъл да опиша и предам чувствата, бушуващи в мен – в душата ми, в сърцето ми, в главата ми, когато става дума за моята Копривщица.
Боже мой, селце като кутийка, гдето се ражда само ръж, гдето зимата е девет месеца, гдето най-работните пътища са широки таман две педи, гдето знатните гости се считат за хаджии, гдето не е стъпвал кракът ни на Бланки, ни на Ами Буе, ни на Киприян Роберта, ни на Луи Леже и пр., пр. – и такава паплач от деятели и родолюбци!
Необяснимо!
Захарий Стоянов
И до днес твърде необясними за мене си остават емоциите, които всеки път ме обземат, стъпя ли на тази тъй българска земя, разходя ли се из тесните ѝ калдъръмени улички, погледна ли тези пъстроцветни възрожденски къщи, чуя ли камбанения звън на копривщенските храмове, пристъпя ли дверите на родните домове на Бенковски, Каблешков, Каравелов и Дебелянов и почувствам ли впечатляващата панорама, разкриваща се от монумента "Човекът, що даде фаталния знак", извисяващ се над това неповторимо българско градче.
Ето я моята Копривщица!
Започвам моята разходка от мемориален комплекс "Човекът, що даде фаталния знак" – символ и емблема на града.
Мемориален комплекс "Човекът, що даде фаталния знак"
Огромният сивкав гранитен блок се извисява в източната част на града, а от мястото се разкрива неповторима панорама към цяла Копривщица, разположена на 1060 метра н.в. насред дивно красивата Същинска Средна гора.
Ставайте робове, аз неща ярем!
Из "Бенковски"
"Епопея на забравените"
Иван Вазов
Паметникът на Георги Бенковски се намира над родната му къща. Изработен е по проект на скулптора Христо Танев и архитекта Петко Татаров и е открит на 30 април 1976 година.
Паметникът с височина 11 метра представя Бенковски на кон, стъпил върху пет камъка, със сабя в дясната ръка.
Петте огромни камъка символизират петте века робство. Върху всеки камък е изписана по една от думите на Вазов.
Бенковски е представен възседнал своя кон, а погледът му е насочен в посока югозапад – към град Панагюрище, центърът на Четвърти революционен окръг по време на онези паметни дни на лето 1876-то.
Незнайно как, но всеки път застанал на това място, точно тук – под копитата на коня на Бенковски, в гърдите ми напира песента "Хубава си, моя горо" и аз започвам да пея!
Хубава си, моя горо,
миришеш на младост,
но вселяваш в сърцата ни
само скръб и жалост:
който веднъж те погледне,
той вечно жалее,
че не може под твоите
сенки да изтлее,
а комуто стане нужда
веч да те остави,
той не може, дорде е жив,
да те заборави.
Хубава си, моя горо,
миришеш на младост,
но вселяваш в сърцата ни
само скръб и жалост,
твойте буки и дъбове,
твойте шуми гъсти
и цветята, и водите,
агнетата тлъсти,
и божурът, и тревите,
и твойта прохлада,
всичко, казвам, понякогаш
като куршум пада
на сърцето, което е
всякогаш готово
да поплаче, кога види
в природата ново,
кога види как пролетта
старостта изпраща
и под студът, и под снегьт
живот се захваща.
Песента "Хубава си, моя горо" по текст на Любен Каравелов и с музиката на Георги Горанов през 2014 година е обявена за официален химн на града.
Внезапно от близката горичка долита весел детски смях, примесен с възторжени викове – дали не е гласът на младия Бенковски?! Давам си сметка, че навярно така е правил стотици пъти и той, когато е бил невръстно дете и е кръстосвал тези места надлъж и шир, докато е играл на гоненица със своите другари, опасал дървена сабя на кръста.
Съвсем наблизо ще откриете уникални обширни зелени ливади, на които може да отморите, да се забавлявате, да си устроите пикник или просто да се насладите на тишината и великолепната природа.
Ручеят покрай стъпалата весело ромоли и песни пее.
От паметника на Бенковски поемам по каменните стъпала в посока родния му дом, който се намира съвсем наблизо.
Ето ме пред дверите и високите каменни зидове на родната му къща.
Къща-музей "Георги Бенковски"
Хлътевата къща е паметник на културата с национално значение и се намира в подножието на мемориален комплекс "Човекът, що даде фаталния знак" на улица "Георги Бенковски" 5.
Построена е през 1831 година и е типичен представител на т.нар. еснафски къщи. Има симетрична конструкция, център на която е силно изнесеният напред открит чардак, продължаващ в дълбочина в обширния салон на втория етаж на къщата – помещение, използвано през лятото за работа или отмора.
Домът на Хлътеви е запазен и е отчужден за музей през 1924 година с указ на цар Борис III.
Насред двора се издига бюст-паметник на Георги Бенковски, изработен от скулптора Минков през 1962 година. Бюстът е издялан от айтоски андезит (куршум камък), а постаментът, който е от гранит, е направен от копривщенския каменоделец Атанас (Танчо) Юруков.
На бунтовната слава и героичния подвиг на Георги Бенковски
Признателна Копривщица
1971 година
Този надпис ме впечатлява от чешма-паметник в чест на Георги Бенковски, изработена от гранитна морена и поставена през 1971 година пред родния дом на революционера. Чешмата също е дело на копривщенския каменоделец Атанас (Танчо) Юруков.
Срещу чешмата е входът към музея на просветното дело в Копривщица.
Музей на просветното дело
Тук се помещава постоянна изложба "Копривщица – просветен център през Възраждането".
Тази експозиция представя важни подробности от историята на града, превърнал се през XIX век в едно от най-значимите български възрожденски средища в областта на просветата и революционната дейност.
Изложбата, представяща историята на възрожденското образование в Копривщица, е открита на 1 ноември 2012 година след преоборудване на родната къща на копривщенския учител Яко Доросиев. Строена е през 1840 година, а до 1989 година в нея е уреден музей на името на учителя, открит през 1958 година.
Днес тук е възстановен нагледно с подробности изгледът на килийно училище и отделно на взаимоспомагателно училище по Бел-Ланкастърския метод.
По каменните стъпала покрай високите каменни дувари на музея на просветното дело аз навлизам в тясна калдъръмена уличка, която ме извежда насред крайречен парк "Тополница".
Крайречен парк "Тополница"
Пролет, лято, есен, зима – независимо от сезона парк "Тополница" е обособен като основно място за спорт и отдих на територията на община Копривщица.
Както подсказва и самото му име, паркът е разположен около двата бряга на река Тополница, течаща през целия град от неговия северен край до южния.
Крайречен парк "Тополница" представлява комплекс от алеи, беседки, пейки, цветни градини, детски площадки, развлекателни и спортни съоръжения.
Сезоните се менят, а неподправеното удоволствие от разходките из този чудесен парк остават и се запечатват дълбоко вътре в мен.
Отправям се в посока високата камбанария на възрожденски храм "Свети Николай".
Вдясно по пътя към храма се намира Братската могила.
Мемориален комплекс "Братска могила"
Мемориален комплекс "Братска могила" е създаден в памет на загиналите в антиправителствената въоръжена дейност преди 1944 година и при участието на България във войната срещу Третия Райх. Издигнат е по проект на скулпторите Георги Гергов и Иван Кесяков. Открит е през 1958 година в създадения по този повод малък парк.
Вдясно от скулптурната композиция на партизанин и момиченце е разположена голяма гранитна морена с имената на загиналите в борбата с политическия режим преди 1944 година.
Скоро съм пред Моравеновата чешма, наричана още Моравенекова чешма или Моровянка.
Моравеновата чешма
Моравеновата чешма е вградена в източния ограден зид на възрожденски храм "Свети Николай" и е паметник на културата с местно ансамблово значение.
Има кръстопътно местоположение – на границата между махали Средна и Тороман.
Тя е втората по големина чешма в града след Мирчовата.
Построена е през 1843 година от прочутия по онова време Уста Гавраил от Одрин със средства на ктиторите Рашко и Петко Моравенови при възстановяването на по-старата чешма Моровянка, когато добива днешния си вид.
При реставрацията, предприета след построяването на храма, е огледана и одобрена от одринския майстор, който изцяло променя нейния външен вид, сменя първоначалния ктиторски надпис и поставя нов – с имената на дарителите, осигурили реставрацията. Имената на първоначаните дарители по този начин остават неизвестни и това е причина да се смята, че през 1843 година е построена нова чешма.
Чешмата е украсена с християнски и езически символи. В средата на корниза има релефна фигурка на гълъб, разперил крилете си над чешмата. Това символизира Святия Дух, вечно бдящ над градежа. Рибата се свързва с името на Божия Син Спасител (от гръцки: ихтис – Иисус Христос).
Езическите символи са свързани в композиция, изобразяваща змия в движение, която е уловила жаба и я е захапала за крака. В случая образът на змията не се асоциира със злото, а с мъдростта.
Отпивам глътка вода и влизам в храма.
Възрожденски храм "Свети Николай"
Възрожденски храм "Свети Николай" е християнска църква, разположена на около 800 метра южно от центъра на града, в самия южен край на Средна махала.
Храмът е обявен за паметник на културата с местно ансамблово значение.
Известен е като "Новата църква", понеже е издигнат след старата църква на града, която в определен момент е започнала да става тясна за нарастващото население.
Храмът заема централна част на архитектурен ансамбъл, който включва дворно пространство, оградено с масивен каменен зид, две постройки, намиращи се на запад и на север от храма, камбанарията и две чешми – едната (Палавеевата) е разположена в двора (северозападно от черквата), а другата – Моравенова чешма, отвън до източния вход към църковния двор.
Палавеевата чешма в двора на възрожденски храм "Свети Николай" е построена със средства на хаджи Ненчо Палавеев – благодетелят на Копривщица, през 1932 година.
Чешмата е вградена под широк навес на западния ограден зид на църквата и се счита за един от най-богатите по форма и детайли градежи на чешми в града.
Горната ѝ част наподобява еркер и е силно издадена напред. Градежът е поддържан основно от две каменни колони, по-широки в средната си част, които са поставени върху орнаментирани камъни, имащи вид на пресечен конус.
На мястото на отсъстващата традиционна кобилична арка има сплеснат хоризонтално свод, а над него е сложен корниз, изграден от три камъка. Долната му част е украсена с подобни на дъги релефни форми. На средния камък има вградена мраморна плочка с черно-бяла фотография на ктитора на чешмата. Под еркера е монтиран на тъмносива плоча надпис с благославящия текст на хаджията.
Излизам от храма и се връщам обратно, като на Братската могила поемам по улица "Любен Каравелов", водеща към копривщенската гимназия "Любен Каравелов" и понастоящем сграда на общината.
Община Копривщица понастоящем се помещава в сградата на старото училище "Любен Каравелов", известно като копривщенската гимназия.
Община Копривщица (копривщенската гимназия)
През 1889 година Копривщенско училищно настоятелство и Общински съвет решават да построят ново училищно здание, защото построеното през 1858 година здание за мъжко училище става тясно за учениците от първоначалното и класното училище, а зданието, в което се помещава девическото училище е грохнало. Така за целта е построена нова, модерна сграда, която приема първия си випуск през 1895 година. Любен Каравелов е избран за патрон на копривщенската гимназия.
На малкия площад пред сградата на общината се издига паметник на Антон Иванов, родом от Копривщица, разстрелян на 23 юли 1942 година заедно с поета Никола Вапцаров.
Пресичам река Тополница по един от красивите копривщенски мостове и се озовавам пред паметника на Любен Каравелов.
През 1968 година основно училище "Кирил и Методий", гимназия "Любен Каравелов" и климатична гимназия са обединени в Средно общообразователно училище "Любен Каравелов" и преместени в новата построена за целта сграда през 1973 година.
Училището се намира на източния бряг на река Тополница
Обичам те, мое мило отечество!
Обичам твоите балкани, гори, сипеи, скали и техните бистри и студени извори!
Обичам те, мой мили краю!
Обичам те от всичката си душа и сърце, ако ти и да си обречен на тежки страдания и неволи!
Всичко, що е останало в моята осиротяла душа добро и свято – всичко е твое!
Из "Българи от старо време"
Любен Каравелов
Паметник на Любен Каравелов и СУ "Любен Каравелов"
Паметникът на Любен Каравелов, изработен от Надежда Петренко и Иван Сиврев, е издигнат насред малка цветна градинка, край която блика скромен фонтан.
Главният вход на Средно училище "Любен Каравелов" се намира точно срещу паметника на известния писател.
Средно училище "Любен Каравелов" е достоен наследник на най-добрите образователни традиции в българските земи, водещи началото си още от Възраждането.
От Средно училище "Любен Каравелов" се насочвам към старото копривщенско класно училище "Св. св. Кирил и Методий", което се намира на западния бряг на река Тополница.
Класно училище "Св. св. Кирил и Методий"
Класно училище "Св. св. Кирил и Методий" е обявено за паметник на културата с местно ансамблово значение.
Училището е осветено на 27 септември 1837 година, а ръководството му е поверено на Неофит Рилски.
От 2011 година старото копривщенско класно училище "Св. св. Кирил и Методий" функционира като "Жив музей – паметник на просветното дело в България".
В двора на "Св. св. Кирил и Методий" откривам обширна сцена с многобройни пейки, наредени в перфектна арка, пред която са поставени букви – пъстроцветни шевици, оформящи любимата дума КОПРИВЩИЦА.
Централна естрада
Летните фолклорни празници "С Копривщица в сърцето" са ежегодно културно събитие, част от културния календар на общината.
Организират се от Община Копривщица, Народно читалище и Дирекция на музеите в града. Участници в празниците са както местни певчески и танцови състави, така и гастролиращи изпълнители от цялата страна.
Срещу сцената се намира народното читалище, чието мото е:
Прочитай неуморно!
Народно читалище "Хаджи Ненчо Д. Палавеев – 1869"
По спомени на стари хора става ясно, че от 1860 година в града съществува обществена библиотека.
Ползвайки опита, натрупан в Свищов, Найден Попстоянов през 1869 година съставя устава на читалището, а цялото книжовно имущество на училищната библиотека преминава в него за всеобщо ползване.
Тогава Копривщенското читалище получава името "Неофит Рилец". Понастоящем то носи името на Благодетелят на Копривщица.
Вляво на сградата на читалището се издига малък паметник.
Паметник на загиналите в Балканските войни
Въ паметъ на славно загиналите герои копривщенци въ Освободителната и Мездусъюзнишка войни прѣзъ 1912 – 1913 г.
Народъ който помни миналото и живѣе съ историята си той има велико бѫдеще.
Паметникът е изработен от Ат. Петров през 1914 година и се намира в двора на старото училище.
Пресеченият четиристенен пирамидален обелиск е издялан от черен полиран гранит. От двете му страни се четат надписи с имената на 53-ма от загиналите в тези войни копривщенци. Във височина паметникът завършва с християнски кръст.
Продължавам по малката уличка в посока къщата на търговеца Петко Лютов.
От 1965 година Лютовата къща е превърната в етнографски музей. Намира се на улица "Никола Беловеждов" 2.
Лютова къща
Лютовата къща е обявена за паметник на културата с национално значение.
Построена е през 1854 година и е паметник на възрожденската архитектура, стенопис, дърворезба и бит.
Строена от пловдивски майстори за копривщенския джелепин и бегликчия Стефан Топалов. През 1906 година къщата е продадена на търговеца Петко Лютов.
Продължавам по улица "Никола Беловеждов" и с всяка крачка сърцето ми все по-силно забива в гърдите ми.
Бяла река прилича на тънка сребриста струна, на която весело свири.
Аз спирам. Сърцето не спира!
Калъчев мост (мост на "Първата пушка")
Ето го и него! Мостът, свързващ двата бряга на Бяла река. Мостът, откъдето е започнало всичко!
Пред погледа ми препускат в супер забързан каданс всички онези паметни събития, стартирали оттук и отекнали във вечността!
