Архитектурно-исторически резерват Копривщица – град-музей с изключителни културно-исторически паметници от Българското възраждане – част 2
- Stefan Ivanov
- 13.12.2023 г.
- време за четене: 16 мин.
Актуализирано: 20.12.2025 г.
Връзка към предишната глава от историята ми за Копривщица:
Архитектурно-исторически резерват Копривщица – град-музей с изключителни културно-исторически паметници от Българското възраждане – част 2
Скоро съм пред Моравеновата чешма, наричана още Моравенекова чешма или Моровянка.
Моравеновата чешма
Моравеновата чешма е вградена в източния ограден зид на възрожденски храм "Свети Николай" и е паметник на културата с местно ансамблово значение.
Има кръстопътно местоположение – на границата между махали Средна и Тороман.
Тя е втората по големина чешма в града след Мирчовата.
Построена е през 1843 година от прочутия по онова време Уста Гавраил от Одрин със средства на ктиторите Рашко и Петко Моравенови при възстановяването на по-старата чешма Моровянка, когато добива днешния си вид.
При реставрацията, предприета след построяването на храма, е огледана и одобрена от одринския майстор, който изцяло променя нейния външен вид, сменя първоначалния ктиторски надпис и поставя нов – с имената на дарителите, осигурили реставрацията. Имената на първоначаните дарители по този начин остават неизвестни и това е причина да се смята, че през 1843 година е построена нова чешма.
Чешмата е украсена с християнски и езически символи. В средата на корниза има релефна фигурка на гълъб, разперил крилете си над чешмата. Това символизира Святия Дух, вечно бдящ над градежа. Рибата се свързва с името на Божия Син Спасител (от гръцки: ихтис – Исус Христос).
Езическите символи са свързани в композиция, изобразяваща змия в движение, която е уловила жаба и я е захапала за крака. В случая образът на змията не се асоциира със злото, а с мъдростта.
Отпивам глътка вода и влизам в храма.
Възрожденски храм "Свети Николай"
Възрожденски храм "Свети Николай" е християнска църква, разположена на около 800 метра южно от центъра на града, в самия южен край на Средна махала.
Храмът е обявен за паметник на културата с местно ансамблово значение.
Известен е като "Новата църква", понеже е издигнат след старата църква на града, която в определен момент е започнала да става тясна за нарастващото население.
Храмът заема централна част на архитектурен ансамбъл, който включва дворно пространство, оградено с масивен каменен зид, две постройки, намиращи се на запад и на север от храма, камбанарията и две чешми – едната (Палавеевата) е разположена в двора (северозападно от черквата), а другата – Моравенова чешма, отвън до източния вход към църковния двор.
Палавеевата чешма в двора на възрожденски храм "Свети Николай" е построена със средства на хаджи Ненчо Палавеев – благодетелят на Копривщица, през 1932 година.
Чешмата е вградена под широк навес на западния ограден зид на църквата и се счита за един от най-богатите по форма и детайли градежи на чешми в града.
Горната ѝ част наподобява еркер и е силно издадена напред. Градежът е поддържан основно от две каменни колони, по-широки в средната си част, които са поставени върху орнаментирани камъни, имащи вид на пресечен конус.
На мястото на отсъстващата традиционна кобилична арка има сплеснат хоризонтално свод, а над него е сложен корниз, изграден от три камъка. Долната му част е украсена с подобни на дъги релефни форми. На средния камък има вградена мраморна плочка с черно-бяла фотография на ктитора на чешмата. Под еркера е монтиран на тъмносива плоча надпис с благославящия текст на хаджията.
Излизам от храма и се връщам обратно, като на Братската могила поемам по улица "Любен Каравелов", водеща към копривщенската гимназия "Любен Каравелов" и понастоящем сграда на общината.
Община Копривщица понастоящем се помещава в сградата на старото училище "Любен Каравелов", известно като копривщенската гимназия.
Община Копривщица (копривщенската гимназия)
През 1889 година Копривщенско училищно настоятелство и Общински съвет решават да построят ново училищно здание, защото построеното през 1858 година здание за мъжко училище става тясно за учениците от първоначалното и класното училище, а зданието, в което се помещава девическото училище е грохнало. Така за целта е построена нова, модерна сграда, която приема първия си випуск през 1895 година. Любен Каравелов е избран за патрон на копривщенската гимназия.
На малкия площад пред сградата на общината се издига паметник на Антон Иванов, родом от Копривщица, разстрелян на 23 юли 1942 година заедно с поета Никола Вапцаров.
Пресичам река Тополница по един от красивите копривщенски мостове и се озовавам пред паметника на Любен Каравелов.
През 1968 година основно училище "Кирил и Методий", гимназия "Любен Каравелов" и климатична гимназия са обединени в Средно общообразователно училище "Любен Каравелов" и преместени в новата построена за целта сграда през 1973 година.
Училището се намира на източния бряг на река Тополница
Обичам те, мое мило отечество!
Обичам твоите балкани, гори, сипеи, скали и техните бистри и студени извори!
Обичам те, мой мили краю!
Обичам те от всичката си душа и сърце, ако ти и да си обречен на тежки страдания и неволи!
Всичко, що е останало в моята осиротяла душа добро и свято – всичко е твое!
Из "Българи от старо време"
Любен Каравелов
Паметник на Любен Каравелов и СУ "Любен Каравелов"
Паметникът на Любен Каравелов, изработен от Надежда Петренко и Иван Сиврев, е издигнат насред малка цветна градинка, край която блика скромен фонтан.
Главният вход на Средно училище "Любен Каравелов" се намира точно срещу паметника на известния писател.
Средно училище "Любен Каравелов" е достоен наследник на най-добрите образователни традиции в българските земи, водещи началото си още от Възраждането.
От Средно училище "Любен Каравелов" се насочвам към старото копривщенско класно училище "Св. св. Кирил и Методий", което се намира на западния бряг на река Тополница.
Класно училище "Св. св. Кирил и Методий"
Класно училище "Св. св. Кирил и Методий" е обявено за паметник на културата с местно ансамблово значение.
Училището е осветено на 27 септември 1837 година, а ръководството му е поверено на Неофит Рилски.
От 2011 година старото копривщенско класно училище "Св. св. Кирил и Методий" функционира като "Жив музей – паметник на просветното дело в България".
В двора на "Св. св. Кирил и Методий" откривам обширна сцена с многобройни пейки, наредени в перфектна арка, пред която са поставени букви – пъстроцветни шевици, оформящи любимата дума КОПРИВЩИЦА.
Централна естрада
Летните фолклорни празници "С Копривщица в сърцето" са ежегодно културно събитие, част от културния календар на общината.
Организират се от Община Копривщица, Народно читалище и Дирекция на музеите в града. Участници в празниците са както местни певчески и танцови състави, така и гастролиращи изпълнители от цялата страна.
Срещу сцената се намира народното читалище, чието мото е:
Прочитай неуморно!
Народно читалище "Хаджи Ненчо Д. Палавеев – 1869"
По спомени на стари хора става ясно, че от 1860 година в града съществува обществена библиотека.
Ползвайки опита, натрупан в Свищов, Найден Попстоянов през 1869 година съставя устава на читалището, а цялото книжовно имущество на училищната библиотека преминава в него за всеобщо ползване.
Тогава Копривщенското читалище получава името "Неофит Рилец". Понастоящем то носи името на Благодетелят на Копривщица.
Вляво на сградата на читалището се издига малък паметник.
Паметник на загиналите в Балканските войни
Въ паметъ на славно загиналите герои копривщенци въ Освободителната и Мездусъюзнишка войни прѣзъ 1912 – 1913 г.
Народъ който помни миналото и живѣе съ историята си той има велико бѫдеще.
Паметникът е изработен от Ат. Петров през 1914 година и се намира в двора на старото училище.
Пресеченият четиристенен пирамидален обелиск е издялан от черен полиран гранит. От двете му страни се четат надписи с имената на 53-ма от загиналите в тези войни копривщенци. Във височина паметникът завършва с християнски кръст.
Продължавам по малката уличка в посока къщата на търговеца Петко Лютов.
От 1965 година Лютовата къща е превърната в етнографски музей. Намира се на улица "Никола Беловеждов" 2.
Лютова къща
Лютовата къща е обявена за паметник на културата с национално значение.
Построена е през 1854 година и е паметник на възрожденската архитектура, стенопис, дърворезба и бит.
Строена от пловдивски майстори за копривщенския джелепин и бегликчия Стефан Топалов. През 1906 година къщата е продадена на търговеца Петко Лютов.
Историята продължава тук:
Как се стига до архитектурно-исторически резерват Копривщица?
Копривщица (стара алтернативна форма Копришница) е град в Западна България, Софийска област.
Градът е разположен в живописната долина по течението на река Тополница, в планински район, централна част на Същинска Средна гора.
Намира се в близост до градовете Златица, Пирдоп, Клисура, Стрелча и Панагюрище. Градът е център и единствено населено място в община Копривщица.
Град Копривщица е обявен за Архитектурно-исторически резерват през 1971 година.
Архитектурно-исторически резерват Копривщица е град-музей с изключителни културно-исторически паметници.
Тук ще имате уникалната възможност да разгледате множество пред-възрожденски и построени по времето на Възраждането къщи, много от които са в категория с "Национално значение". Други категории в тази област са "Народна старина", "Паметник на културата с местно ансамблово значение" и "За сведение".
В Копривщица са родени мнозина изтъкнати българи. Градът има първостепенна роля в епохата на Българското възраждане. Килийната просвета съществува тук още от XVIII век.
Къщите, които не са музеи могат да бъдат разгледани от улицата, с изключение на Павликянската къща, поради това, че е разположена навътре в двора на къщата на Недко Каблешков.
Архитектурно-исторически резерват Копривщица е номер 75 от Стоте национални туристически обекта на България.
Копривщица отстои на:
108 километра (на около 1 час и 56 минути с автомобил) от столицата
88 километра (на около 1 час и 46 минути с автомобил) от град Пловдив
430 километра (на около 5 часа и 25 минути с автомобил) от град Варна
320 километра (на около 3 часа и 30 минути с автомобил) от град Бургас
Гара Копривщица
Железопътна гара Копривщица е гара на Подбалканската ЖП линия и се намира в пролома, образуван в долината на река Тополница, при водосливането ѝ с Въртопската (Кознишка) река.
Поради надморската височина и особеностите на релефа, гарата отстои на около девет километра от град Копривщица.
Гарата е построена през 1951 година.
През 2020 година е извършен основен ремонт на трасето и тунел "Козница". Подновени са железният път, като са изградени отводнителни съоръжения и частична хидроизолация. Осъществена е цялостна подмяна на контактната мрежа и е монтирано видео наблюдение на двата портала на тунела.
По инициатива на Дирекция на музеите интериорът на чакалнята на гарата е украсен с портретите на бележити копривщенци в областта на историята и културата в страната.
Какво може да посетите в близост?
Съвсем близо на самия Подбалкански път се намира очарователния Антоновски водопад (още Антонски водопад или Пеперудата).
В близост до Антоновски водопад се намира спокойното, зелено и така красиво селце Антон.
Само на 6 километра западно от село Антон (на около 9 минути с автомобил) се намират величествените руини на Еленска базилика, които в никакъв случай не бива да пропускате да посетите.
Само на 5 километра южно от село Антон (на около 6 минути с автомобил) се намира китното средногорско бижу Душанци.
Нека разходката ви отведе и до красивия храм "Св. св. Кирил и Методий".
В края на селото не пропускайте да се отбиете вляво, където ви очаква автентичен римски мост "Куфарита".
Продължавайки след мост Куфарита, пътят ще ви отведе до параклис "Св. Георги" над Душанци, откъдето ще се насладите на чудна гледка към цялата Златишко-Пирдопска котловина.
Пътят след селцето ще ви отведе до язовир "Душанци" – великолепен през всеки сезон!
Приказен през зимата, когато старият и суетен Балкан е наметнал дебелия си бял кожух и се наслаждава на своите отражения в ледените води на язовир "Душанци".
Очарователен на границата между пролетта и лятото, когато всичко около язовир "Душанци" е прелестно зелено и свежестта на водата очарова всичко наоколо!
Вълшебен през есента, когато всеки лист е цвят и магията разкрива своите цветни отражения в палитрата на водата в язовир "Душанци".
Само на 13 километра западно от село Антон (на около 15 минути с автомобил) ще откриете град Златица – златен град на чешми и на Дядовата ръкавичка.
Златица е един от моите любими градове, в които обичам да се връщам отново и отново!
Какво може да посетите в Златица?
В центъра на града непременно се повеселете лудо в парк "Дядовата ръкавичка".
Съвсем наблизо до парк "Дядовата ръкавичка" се намира старата часовникова кула на Златица.
От старата часовникова кула се насочвате към североизточна част на Златица, северно от ЖП линията, където се намира улица "Стара планина". Поемайки по нея, скоро ще се озовете извън северните покрайнини в подножието на Балкана, където бученето ще ви насочи, че приближавате Златишки водопад.
В непосредствена близост до самия водопад се намират стълбите, които ще ви отведат до параклис "Свети Кирик и Юлита". От мястото се разкрива изключително красива гледка към цялата Златишка долина.
Ако продължите вляво покрай водопада, ще се озовете до манастирски комплекс "Свето Възнесение Господне".
Край манастирския комплекс целогодишно текат бистрите планински води на Спасово кладенче.
Храм "Свети Великомъченик Георги Победоносец" се намира на пресечката на улиците "Киро Стоянов" и "Епископ Софроний Врачански".
Златишки метох – убежище на Васил Левски се намира точно срещу храм "Свети Великомъченик Георги Победоносец".
Чешма "Гергана" в град Златица, вдъхновена от "Изворът на Белоногата" на Славейков, се намира на около един километър южно от центъра на града на улица "Медет", недалече от последните къщи, по пътя, водещ към едноименната местност, в посока село Панагюрски колонии и град Панагюрище.
Цялата ненадмината красота на Златишко-Пирдопския исторически регион е събрана в един-единствен маршрут "Чудесата на Златишко-Пирдопския край", подготвен от мен за вас с много любов и който е една чудесна хрумка за уикенда! Всички представени тук идеи са напълно подходящи и осъществими в рамките на един уикенд!
Само на 11 километра западно от град Златица (на около 13 минути с автомобил) ще откриете уникално красивото и така подредено село Чавдар.
В близост до селото се намират уникално красивите и лесно достъпни водопади Казаните – природен феномен от пет очарователни и красиви водопада на река Беререй, спускащи се от 15 метра височина, образуващи каскада с бистра ледена вода.
В Чавдар се провежда ежегоден събор на връх Света Петка, който се намира над селото. Мястото не е случайно, защото гледката от него е изключителна! Оттук се вижда цялата Златишко-Пирдопска котловина, дори и река Тополница. Тук е изграден параклис "Св. Петка".
В близост е разположен и Археологически парк "Тополница".
Само на 18 километра южно от село Чавдар (на около 18 минути с автомобил) се намира красивото, тихо и уютно селце Петрич, община Златица.
Разходката из това чудно българско кътче е несравнимо удоволствие и аз най-горещо ви я препоръчвам!
Какви забележителности да разгледате в село Петрич?
Паметник "Камбана" в местност Боището в село Петрич е издигнат в знак на почит към загиналите 172-ма жители на селото при погрома на Априлското въстание през 1876-та година.
Паметник "Камбана" се намира на северния вход на село Петрич.
През землището на село Петрич текат общо пет на брой реки – най-голямата от тях – Тополница, Мирковска, Смолска, Каменишка и Гугов дол, които вливат своите води една в друга. Прието е, че именно това петречие дава настоящето име на селището.
На път към центъра на селцето ще преминете през стария двусводов мост, извисяващ се над буйните води на река Тополница.
Срещу стария мост се издига Гуговата къща – възстановения след Освобождението на България от османско робство роден дом на Нено Лулчов Гугов, един от активните организатори и участници в Априлското въстание от лето 1876-то и представител на селото в Оборищенското събрание.
В близост се намира искрящото бижу на село Петрич – Художествената галерия и музейна сбирка към нея.
Понастоящем в картинната галерия на Петрич се съхранява един изключително ценен артефакт – личният медальон на благодетелката на българския народ лейди Емили Странгфорд, която през 1877 г. го подарява на 27-годишния поет Иван Вазов.
Лейди Емили Странгфорд – символ на човечност, милосърдие, доброта, щедрост и любов към българите, е личност, на която е отредено видно място в Художествената галерия на село Петрич.
Местности Петрина чукара и Сливовка край село Петрич, община Златица, свързани с първата и единствена победа на Хвърковатата чета на войводата Георги Бенковски над башибозуци и черкези.
Паметникът в местност Петрина чукара е издигнат и открит през 1976 година по повод 100-годишнината от бунта. Известен е и като паметник "Първа и единствена победна битка на Хвърковатата чета".
На обширна територия, разположена между китните средногорски градчета Копривщица и Стрелча ще откриете няколко древни мегалитни светилища – Скумсале, Исара, Киселица, Кулата.
Само на 21 километра южно от град Копривщица (на около 25 минути с автомобил) ще откриете Стрелча. Добре сте дошли в сърцето на Средногорието! Добре сте дошли в чаровното и тихо, китното и спокойно, зеленото и слънчево градче Стрелча!
В град Стрелча може да се насладите на пеещ и танцуващ фонтан "Балерината".
Не забравяйте да посетите достолепния храм-паметник "Свети Архангел Михаил", който се издига в град Стрелча.
Не забравяйте да посетите Исторически музей Стрелча – три етажа българска памет и съкровища, които Средногорието пази. Ще ви поведа през изключителната експозиция – през археологическите чудеса, които ни връщат хиляди години назад, през героичния дух на нашите предци и чак до уникалния бит на един непокорен край.
Очаква ви среща с историята, която ще развълнува и докосне душата ви по един неповторим начин!
Само на 21 километра източно от Антон (на около 18 минути с автомобил) ще откриете историческото градче Клисура.
Връщайки се обратно в посока Подбалканския път, продължете в посока град Бургас.
Скоро ще видите, че пътят се разклонява. Продължете направо, без да вземате завоя, който ще ви изведе на Подбалканския път. От мястото стартира пътека през гората, която ще ви изведе до паметника на Априлци, извисяващ се в местност Зли дол, издигнат през 1961 година в чест на 85-тата годишнина от онези паметни събития.
Само на 3,7 километра западно от град Клисура (на около 5 минути с автомобил) ще откриете красивия Клисурски водопад.
Само на 9 километра източно от град Клисура (на около 10 минути с автомобил) се намира уханното на рози село Розино, край което напролет цъфтят хиляди благоуханни рози.
Само на около 58 километра североизточно от Антон (на около час с автомобил) ще откриете паметник "Арка на свободата", който е издигнат връх Горалтепе (1595 метра) в близост до Троянския проход (прохода Троян – Кърнаре). Оттук се откриват невероятни панорамни гледки към Северна и Южна България.
Само на 46 километра източно от село Антон (на около 39 минути с автомобил) се намира град Сопот. Върху историческия хълм Трапето, където навремето се е издигала църквата "Света Богородица", известна като Горната черква, опожарена през 1877 година от турците, днес ще откриете параклис "Покров Богородичен" – точно срещу композицията "Аз съм българче".
Ако поемете от хълм Трапето по пътеката в посока възрожденски храм "Свети Свети Апостоли Петър и Павел", много бързо ще се озовете пред дверите на църквата.
Зад възрожденската черква се намира по-старото духовно средище – девически манастир "Въведение Богородично" (метох), който ви предлагам да посетите.
През 1851 година, южно от възрожденски храм "Свети Свети Апостоли Петър и Павел", насред черковния двор, отваря врати девическо взаимно училище, известно като Радиното училище, което се смята за приемник на килийното училище в съседния девически метох.
От Радиното училище ви предлагам да се отправите в посока Етнографски и занаятчийски център "Сопотски еснафъ".
Патриархът на българската литература Иван Вазов е роден на 9 юли 1850 година в град Сопот в старата къща на своя род.
През 1964 година къща-музей "Иван Вазов" е обявена за паметник на културата от национално значение.
В близост до Сопот се намира автентичната воденица на дядо Стоян от Вазовия роман "Под игото". Дядовата Стоянова воденица се намира до пътя, водещ към началната станция на седалковия лифт, в северозападния край на града.
В близост до Дядовата Стоянова воденица се намира Сопотски мъжки манастир "Възнесение Господне". От манастира стартира пътеката към величествения и така обаятелен Сопотски водопад на река Манастирска.
Само на 51 километра източно от Антон (на около 46 минути с автомобил) се намира град Карлово. В Карлово препоръчвам да си направите разходка до Етнографски комплекс "Старинно Карлово".
Включва пет къщи – паметници на културата със забележителна културна стойност. Това са:
Всяка от къщите поражда свое уникално послание, което отправя госта в различни посоки, провокира у него желания и спомени, кара го да мечтае.
Целостта на архитектурния ансамбъл е уникална и неподражаема и всеки посетител би могъл да усети онзи велик възрожденски дух, който все още броди по тесните калдъръмени улички на "Старинно Карлово".
Етнографски комплекс "Старинно Карлово" е обект номер 44б от 100-те национални туристически обекта.
В Карлово препоръчвам да си направите разходка до красивия водопад Сучурум.
Само на 17 километра западно от град Карлово (на около 17 минути с автомобил) се намира град Калофер.
Какво може да се посети в Калофер?
На входа на града се издига паметник на Калифер войвода, за когото легендите твърдят, че е дал името си и заедно с неговите четници са основали град Калофер.
Повече от 100 години са изминали от появата на едно от най-фините женски ръкоделия, наречено с право бялата магия – калоферската дантела. За това време тя не само се е съхранила, но е претърпяла и развитие, като от занаят, осигуряващ прехраната на калоферки, се превръща в изкуство.
Заповядайте в творческия център на калоферската дантела, за да се насладите на таланта на сръчните калоферки.
Срещу творческия център се намира музея на просветното дело, разположен в реставрираната сграда на прочутото Даскал Ботьово училище в Калофер.
Възрожденски храм "Свето Успение Богородично" се намира в централната част на Калофер. Историята на храма е изключително интересна, ето защо ви каня най-учтиво да я научите.
Възрожденски храм "Свето Успение Богородично" е разположен вдясно от Мемориален комплекс "Христо Ботев", в подножието на хълм, на който се извисява величественият монумент, към който сега ви приканвам да поемем.
В Калофер се намира Национален музей "Христо Ботев", номер 45 от Стоте национални туристически обекта на Българския туристически съюз.
Храм "Свети Атанасий Превелики" се намира в близост до центъра на Калофер. Той е единствената калоферска църква, разположена на десния бряг (южно) на река Тунджа.
Калофер е заобиколен от изключително красива природа! За да ѝ се насладите подобаващо, ви съветвам да поемете по екопътека "Бяла река".
И като за финал, мили мои приятели,
не бива да пропускате да разгледате
специалния албум с фото моменти –
открити, изживени, заснети и споделени с вас!
Коментари