Архитектурно-исторически резерват Копривщица – град-музей с изключителни културно-исторически паметници от Българското възраждане – част 1
- Stefan Ivanov
- Dec 13, 2023
- 16 min read
Updated: Dec 20, 2025
Какво е за мене Копривщица?
За мене Копривщица е място, където обичам да се връщам отново и отново.
Простете, обичам ли казах?! Обичам, всъщност, е твърде слаба дума, чрез която бих могъл да опиша и предам чувствата, бушуващи в мен – в душата ми, в сърцето ми, в главата ми, когато става дума за моята Копривщица.
Боже мой, селце като кутийка, гдето се ражда само ръж, гдето зимата е девет месеца, гдето най-работните пътища са широки таман две педи, гдето знатните гости се считат за хаджии, гдето не е стъпвал кракът ни на Бланки, ни на Ами Буе, ни на Киприян Роберта, ни на Луи Леже и пр., пр. – и такава паплач от деятели и родолюбци!
Необяснимо!
Захарий Стоянов
И до днес твърде необясними за мене си остават емоциите, които всеки път ме обземат, стъпя ли на тази тъй българска земя, разходя ли се из тесните ѝ калдъръмени улички, погледна ли тези пъстроцветни възрожденски къщи, чуя ли камбанения звън на копривщенските храмове, пристъпя ли дверите на родните домове на Бенковски, Каблешков, Каравелов и Дебелянов и почувствам ли впечатляващата панорама, разкриваща се от монумента "Човекът, що даде фаталния знак", извисяващ се над това неповторимо българско градче.
Ето я моята Копривщица!
Архитектурно-исторически резерват Копривщица – град-музей с изключителни културно-исторически паметници от Българското възраждане – част 1
Започвам моята разходка от мемориален комплекс "Човекът, що даде фаталния знак" – символ и емблема на града.
Мемориален комплекс "Човекът, що даде фаталния знак"
Огромният сивкав гранитен блок се извисява в източната част на града, а от мястото се разкрива неповторима панорама към цяла Копривщица, разположена на 1060 метра н.в. насред дивно красивата Същинска Средна гора.
Ставайте робове, аз неща ярем!
Из "Бенковски"
"Епопея на забравените"
Иван Вазов
Паметникът на Георги Бенковски се намира над родната му къща. Изработен е по проект на скулптора Христо Танев и архитекта Петко Татаров и е открит на 30 април 1976 година.
Паметникът с височина 11 метра представя Бенковски на кон, стъпил върху пет камъка, със сабя в дясната ръка.
Петте огромни камъка символизират петте века робство. Върху всеки камък е изписана по една от думите на Вазов.
Бенковски е представен възседнал своя кон, а погледът му е насочен в посока югозапад – към град Панагюрище, центърът на Четвърти революционен окръг по време на онези паметни дни на лето 1876-то.
Незнайно как, но всеки път застанал на това място, точно тук – под копитата на коня на Бенковски, в гърдите ми напира песента "Хубава си, моя горо" и аз започвам да пея!
Хубава си, моя горо,
миришеш на младост,
но вселяваш в сърцата ни
само скръб и жалост:
който веднъж те погледне,
той вечно жалее,
че не може под твоите
сенки да изтлее,
а комуто стане нужда
веч да те остави,
той не може, дорде е жив,
да те заборави.
Хубава си, моя горо,
миришеш на младост,
но вселяваш в сърцата ни
само скръб и жалост,
твойте буки и дъбове,
твойте шуми гъсти
и цветята, и водите,
агнетата тлъсти,
и божурът, и тревите,
и твойта прохлада,
всичко, казвам, понякогаш
като куршум пада
на сърцето, което е
всякогаш готово
да поплаче, кога види
в природата ново,
кога види как пролетта
старостта изпраща
и под студът, и под снегьт
живот се захваща.
Песента "Хубава си, моя горо" по текст на Любен Каравелов и с музиката на Георги Горанов през 2014 година е обявена за официален химн на града.
Внезапно от близката горичка долита весел детски смях, примесен с възторжени викове – дали не е гласът на младия Бенковски?! Давам си сметка, че навярно така е правил стотици пъти и той, когато е бил невръстно дете и е кръстосвал тези места надлъж и шир, докато е играл на гоненица със своите другари, опасал дървена сабя на кръста.
Съвсем наблизо ще откриете уникални обширни зелени ливади, на които може да отморите, да се забавлявате, да си устроите пикник или просто да се насладите на тишината и великолепната природа.
Ручеят покрай стъпалата весело ромоли и песни пее.
От паметника на Бенковски поемам по каменните стъпала в посока родния му дом, който се намира съвсем наблизо.
Ето ме пред дверите и високите каменни зидове на родната му къща.
Къща-музей "Георги Бенковски" (Хлътевата къща)
Хлътевата къща е паметник на културата с национално значение и се намира в подножието на мемориален комплекс "Човекът, що даде фаталния знак" на улица "Георги Бенковски" 5.
Построена е през 1831 година и е типичен представител на т.нар. еснафски къщи. Има симетрична конструкция, център на която е силно изнесеният напред открит чардак, продължаващ в дълбочина в обширния салон на втория етаж на къщата – помещение, използвано през лятото за работа или отмора.
Домът на Хлътеви е запазен и е отчужден за музей през 1924 година с указ на цар Борис III.
Насред двора се издига бюст-паметник на Георги Бенковски, изработен от скулптора Минков през 1962 година. Бюстът е издялан от айтоски андезит (куршум камък), а постаментът, който е от гранит, е направен от копривщенския каменоделец Атанас (Танчо) Юруков.
На бунтовната слава и героичния подвиг на Георги Бенковски
Признателна Копривщица
1971 година
Този надпис ме впечатлява от чешма-паметник в чест на Георги Бенковски, изработена от гранитна морена и поставена през 1971 година пред родния дом на революционера. Чешмата също е дело на копривщенския каменоделец Атанас (Танчо) Юруков.
Срещу чешмата е входът към музея на просветното дело в град-музей Копривщица.
Музей на просветното дело и постоянна изложба "Копривщица – просветен център през Възраждането"
Тук се помещава постоянна изложба "Копривщица – просветен център през Възраждането".
Тази експозиция представя важни подробности от историята на града, превърнал се през XIX век в едно от най-значимите български възрожденски средища в областта на просветата и революционната дейност.
Изложбата, представяща историята на възрожденското образование в град-музей Копривщица, е открита на 1 ноември 2012 година след преоборудване на родната къща на копривщенския учител Яко Доросиев. Строена е през 1840 година, а до 1989 година в нея е уреден музей на името на учителя, открит през 1958 година.
Днес тук е възстановен нагледно с подробности изгледът на килийно училище и отделно на взаимоспомагателно училище по Бел-Ланкастърския метод.
По каменните стъпала покрай високите каменни дувари на музея на просветното дело аз навлизам в тясна калдъръмена уличка, която ме извежда насред крайречен парк "Тополница".
Крайречен парк "Тополница"
Пролет, лято, есен, зима – независимо от сезона парк "Тополница" е обособен като основно място за спорт и отдих на територията на община Копривщица.
Както подсказва и самото му име, паркът е разположен около двата бряга на река Тополница, течаща през целия град от неговия северен край до южния.
Крайречен парк "Тополница" представлява комплекс от алеи, беседки, пейки, цветни градини, детски площадки, развлекателни и спортни съоръжения.
Сезоните се менят, а неподправеното удоволствие от разходките из този чудесен парк остават и се запечатват дълбоко вътре в мен.
Отправям се в посока високата камбанария на възрожденски храм "Свети Николай".
Вдясно по пътя към храма се намира Братската могила.
Мемориален комплекс "Братска могила"
Мемориален комплекс "Братска могила" е създаден в памет на загиналите в антиправителствената въоръжена дейност преди 1944 година и при участието на България във войната срещу Третия Райх. Издигнат е по проект на скулпторите Георги Гергов и Иван Кесяков. Открит е през 1958 година в създадения по този повод малък парк.
Вдясно от скулптурната композиция на партизанин и момиченце е разположена голяма гранитна морена с имената на загиналите в борбата с политическия режим преди 1944 година.
Историята продължава тук:
Как се стига до архитектурно-исторически резерват Копривщица?
Копривщица (стара алтернативна форма Копришница) е град в Западна България, Софийска област.
Градът е разположен в живописната долина по течението на река Тополница, в планински район, централна част на Същинска Средна гора.
Намира се в близост до градовете Златица, Пирдоп, Клисура, Стрелча и Панагюрище. Градът е център и единствено населено място в община Копривщица.
Град-музей Копривщица е обявен за Архитектурно-исторически резерват през 1971 година.
Архитектурно-исторически резерват Копривщица е град-музей с изключителни културно-исторически паметници.
Тук ще имате уникалната възможност да разгледате множество пред-възрожденски и построени по времето на Възраждането къщи, много от които са в категория с "Национално значение". Други категории в тази област са "Народна старина", "Паметник на културата с местно ансамблово значение" и "За сведение".
В Копривщица са родени мнозина изтъкнати българи. Градът има първостепенна роля в епохата на Българското възраждане. Килийната просвета съществува тук още от XVIII век.
Къщите, които не са музеи могат да бъдат разгледани от улицата, с изключение на Павликянската къща, поради това, че е разположена навътре в двора на къщата на Недко Каблешков.
Архитектурно-исторически резерват Копривщица е номер 75 от Стоте национални туристически обекта на България.
Копривщица отстои на:
108 километра (на около 1 час и 56 минути с автомобил) от столицата
88 километра (на около 1 час и 46 минути с автомобил) от град Пловдив
430 километра (на около 5 часа и 25 минути с автомобил) от град Варна
320 километра (на около 3 часа и 30 минути с автомобил) от град Бургас
Гара Копривщица
Железопътна гара Копривщица е гара на Подбалканската ЖП линия и се намира в пролома, образуван в долината на река Тополница, при водосливането ѝ с Въртопската (Кознишка) река.
Поради надморската височина и особеностите на релефа, гарата отстои на около девет километра от град Копривщица.
Гарата е построена през 1951 година.
През 2020 година е извършен основен ремонт на трасето и тунел "Козница". Подновени са железният път, като са изградени отводнителни съоръжения и частична хидроизолация. Осъществена е цялостна подмяна на контактната мрежа и е монтирано видео наблюдение на двата портала на тунела.
По инициатива на Дирекция на музеите интериорът на чакалнята на гарата е украсен с портретите на бележити копривщенци в областта на историята и културата в страната.
Какво може да посетите в близост?
Съвсем близо на самия Подбалкански път се намира очарователния Антоновски водопад (още Антонски водопад или Пеперудата).
В близост до Антоновски водопад се намира спокойното, зелено и така красиво селце Антон.
Само на 6 километра западно от село Антон (на около 9 минути с автомобил) се намират величествените руини на Еленска базилика, които в никакъв случай не бива да пропускате да посетите.
Само на 5 километра южно от село Антон (на около 6 минути с автомобил) се намира китното средногорско бижу Душанци.
Нека разходката ви отведе и до красивия храм "Св. св. Кирил и Методий".
В края на селото не пропускайте да се отбиете вляво, където ви очаква автентичен римски мост "Куфарита".
Продължавайки след мост Куфарита, пътят ще ви отведе до параклис "Св. Георги" над Душанци, откъдето ще се насладите на чудна гледка към цялата Златишко-Пирдопска котловина.
Пътят след селцето ще ви отведе до язовир "Душанци" – великолепен през всеки сезон!
Приказен през зимата, когато старият и суетен Балкан е наметнал дебелия си бял кожух и се наслаждава на своите отражения в ледените води на язовир "Душанци".
Очарователен на границата между пролетта и лятото, когато всичко около язовир "Душанци" е прелестно зелено и свежестта на водата очарова всичко наоколо!
Вълшебен през есента, когато всеки лист е цвят и магията разкрива своите цветни отражения в палитрата на водата в язовир "Душанци".
Само на 13 километра западно от село Антон (на около 15 минути с автомобил) ще откриете град Златица – златен град на чешми и на Дядовата ръкавичка.
Златица е един от моите любими градове, в които обичам да се връщам отново и отново!
Какво може да посетите в Златица?
В центъра на града непременно се повеселете лудо в парк "Дядовата ръкавичка".
Съвсем наблизо до парк "Дядовата ръкавичка" се намира старата часовникова кула на Златица.
От старата часовникова кула се насочвате към североизточна част на Златица, северно от ЖП линията, където се намира улица "Стара планина". Поемайки по нея, скоро ще се озовете извън северните покрайнини в подножието на Балкана, където бученето ще ви насочи, че приближавате Златишки водопад.
В непосредствена близост до самия водопад се намират стълбите, които ще ви отведат до параклис "Свети Кирик и Юлита". От мястото се разкрива изключително красива гледка към цялата Златишка долина.
Ако продължите вляво покрай водопада, ще се озовете до манастирски комплекс "Свето Възнесение Господне".
Край манастирския комплекс целогодишно текат бистрите планински води на Спасово кладенче.
Храм "Свети Великомъченик Георги Победоносец" се намира на пресечката на улиците "Киро Стоянов" и "Епископ Софроний Врачански".
Златишки метох – убежище на Васил Левски се намира точно срещу храм "Свети Великомъченик Георги Победоносец".
Чешма "Гергана" в град Златица, вдъхновена от "Изворът на Белоногата" на Славейков, се намира на около един километър южно от центъра на града на улица "Медет", недалече от последните къщи, по пътя, водещ към едноименната местност, в посока село Панагюрски колонии и град Панагюрище.
Цялата ненадмината красота на Златишко-Пирдопския исторически регион е събрана в един-единствен маршрут "Чудесата на Златишко-Пирдопския край", подготвен от мен за вас с много любов и който е една чудесна хрумка за уикенда! Всички представени тук идеи са напълно подходящи и осъществими в рамките на един уикенд!
Само на 11 километра западно от град Златица (на около 13 минути с автомобил) ще откриете уникално красивото и така подредено село Чавдар.
В близост до селото се намират уникално красивите и лесно достъпни водопади Казаните – природен феномен от пет очарователни и красиви водопада на река Беререй, спускащи се от 15 метра височина, образуващи каскада с бистра ледена вода.
В Чавдар се провежда ежегоден събор на връх Света Петка, който се намира над селото. Мястото не е случайно, защото гледката от него е изключителна! Оттук се вижда цялата Златишко-Пирдопска котловина, дори и река Тополница. Тук е изграден параклис "Св. Петка".
В близост е разположен и Археологически парк "Тополница".
Само на 18 километра южно от село Чавдар (на около 18 минути с автомобил) се намира красивото, тихо и уютно селце Петрич, община Златица.
Разходката из това чудно българско кътче е несравнимо удоволствие и аз най-горещо ви я препоръчвам!
Какви забележителности да разгледате в село Петрич?
Паметник "Камбана" в местност Боището в село Петрич е издигнат в знак на почит към загиналите 172-ма жители на селото при погрома на Априлското въстание през 1876-та година.
Паметник "Камбана" се намира на северния вход на село Петрич.
През землището на село Петрич текат общо пет на брой реки – най-голямата от тях – Тополница, Мирковска, Смолска, Каменишка и Гугов дол, които вливат своите води една в друга. Прието е, че именно това петречие дава настоящето име на селището.
На път към центъра на селцето ще преминете през стария двусводов мост, извисяващ се над буйните води на река Тополница.
Срещу стария мост се издига Гуговата къща – възстановения след Освобождението на България от османско робство роден дом на Нено Лулчов Гугов, един от активните организатори и участници в Априлското въстание от лето 1876-то и представител на селото в Оборищенското събрание.
В близост се намира искрящото бижу на село Петрич – Художествената галерия и музейна сбирка към нея.
Понастоящем в картинната галерия на Петрич се съхранява един изключително ценен артефакт – личният медальон на благодетелката на българския народ лейди Емили Странгфорд, която през 1877 г. го подарява на 27-годишния поет Иван Вазов.
Лейди Емили Странгфорд – символ на човечност, милосърдие, доброта, щедрост и любов към българите, е личност, на която е отредено видно място в Художествената галерия на село Петрич.
Местности Петрина чукара и Сливовка край село Петрич, община Златица, свързани с първата и единствена победа на Хвърковатата чета на войводата Георги Бенковски над башибозуци и черкези.
Паметникът в местност Петрина чукара е издигнат и открит през 1976 година по повод 100-годишнината от бунта. Известен е и като паметник "Първа и единствена победна битка на Хвърковатата чета".
На обширна територия, разположена между китните средногорски градчета Копривщица и Стрелча ще откриете няколко древни мегалитни светилища – Скумсале, Исара, Киселица, Кулата.
Само на 21 километра южно от град Копривщица (на около 25 минути с автомобил) ще откриете Стрелча. Добре сте дошли в сърцето на Средногорието! Добре сте дошли в чаровното и тихо, китното и спокойно, зеленото и слънчево градче Стрелча!
В град Стрелча може да се насладите на пеещ и танцуващ фонтан "Балерината".
Не забравяйте да посетите достолепния храм-паметник "Свети Архангел Михаил", който се издига в град Стрелча.
Не забравяйте да посетите Исторически музей Стрелча – три етажа българска памет и съкровища, които Средногорието пази. Ще ви поведа през изключителната експозиция – през археологическите чудеса, които ни връщат хиляди години назад, през героичния дух на нашите предци и чак до уникалния бит на един непокорен край.
Очаква ви среща с историята, която ще развълнува и докосне душата ви по един неповторим начин!
Само на 21 километра източно от Антон (на около 18 минути с автомобил) ще откриете историческото градче Клисура.
Връщайки се обратно в посока Подбалканския път, продължете в посока град Бургас.
Скоро ще видите, че пътят се разклонява. Продължете направо, без да вземате завоя, който ще ви изведе на Подбалканския път. От мястото стартира пътека през гората, която ще ви изведе до паметника на Априлци, извисяващ се в местност Зли дол, издигнат през 1961 година в чест на 85-тата годишнина от онези паметни събития.
Само на 3,7 километра западно от град Клисура (на около 5 минути с автомобил) ще откриете красивия Клисурски водопад.
Само на 9 километра източно от град Клисура (на около 10 минути с автомобил) се намира уханното на рози село Розино, край което напролет цъфтят хиляди благоуханни рози.
Само на около 58 километра североизточно от Антон (на около час с автомобил) ще откриете паметник "Арка на свободата", който е издигнат връх Горалтепе (1595 метра) в близост до Троянския проход (прохода Троян – Кърнаре). Оттук се откриват невероятни панорамни гледки към Северна и Южна България.
Само на 46 километра източно от село Антон (на около 39 минути с автомобил) се намира град Сопот. Върху историческия хълм Трапето, където навремето се е издигала църквата "Света Богородица", известна като Горната черква, опожарена през 1877 година от турците, днес ще откриете параклис "Покров Богородичен" – точно срещу композицията "Аз съм българче".
Ако поемете от хълм Трапето по пътеката в посока възрожденски храм "Свети Свети Апостоли Петър и Павел", много бързо ще се озовете пред дверите на църквата.
Зад възрожденската черква се намира по-старото духовно средище – девически манастир "Въведение Богородично" (метох), който ви предлагам да посетите.
През 1851 година, южно от възрожденски храм "Свети Свети Апостоли Петър и Павел", насред черковния двор, отваря врати девическо взаимно училище, известно като Радиното училище, което се смята за приемник на килийното училище в съседния девически метох.
От Радиното училище ви предлагам да се отправите в посока Етнографски и занаятчийски център "Сопотски еснафъ".
Патриархът на българската литература Иван Вазов е роден на 9 юли 1850 година в град Сопот в старата къща на своя род.
През 1964 година къща-музей "Иван Вазов" е обявена за паметник на културата от национално значение.
В близост до Сопот се намира автентичната воденица на дядо Стоян от Вазовия роман "Под игото". Дядовата Стоянова воденица се намира до пътя, водещ към началната станция на седалковия лифт, в северозападния край на града.
В близост до Дядовата Стоянова воденица се намира Сопотски мъжки манастир "Възнесение Господне". От манастира стартира пътеката към величествения и така обаятелен Сопотски водопад на река Манастирска.
Само на 51 километра източно от Антон (на около 46 минути с автомобил) се намира град Карлово. В Карлово препоръчвам да си направите разходка до Етнографски комплекс "Старинно Карлово".
Включва пет къщи – паметници на културата със забележителна културна стойност. Това са:
Всяка от къщите поражда свое уникално послание, което отправя госта в различни посоки, провокира у него желания и спомени, кара го да мечтае.
Целостта на архитектурния ансамбъл е уникална и неподражаема и всеки посетител би могъл да усети онзи велик възрожденски дух, който все още броди по тесните калдъръмени улички на "Старинно Карлово".
Етнографски комплекс "Старинно Карлово" е обект номер 44б от 100-те национални туристически обекта.
В Карлово препоръчвам да си направите разходка до красивия водопад Сучурум.
Само на 17 километра западно от град Карлово (на около 17 минути с автомобил) се намира град Калофер.
Какво може да се посети в Калофер?
На входа на града се издига паметник на Калифер войвода, за когото легендите твърдят, че е дал името си и заедно с неговите четници са основали град Калофер.
Повече от 100 години са изминали от появата на едно от най-фините женски ръкоделия, наречено с право бялата магия – калоферската дантела. За това време тя не само се е съхранила, но е претърпяла и развитие, като от занаят, осигуряващ прехраната на калоферки, се превръща в изкуство.
Заповядайте в творческия център на калоферската дантела, за да се насладите на таланта на сръчните калоферки.
Срещу творческия център се намира музея на просветното дело, разположен в реставрираната сграда на прочутото Даскал Ботьово училище в Калофер.
Възрожденски храм "Свето Успение Богородично" се намира в централната част на Калофер. Историята на храма е изключително интересна, ето защо ви каня най-учтиво да я научите.
Възрожденски храм "Свето Успение Богородично" е разположен вдясно от Мемориален комплекс "Христо Ботев", в подножието на хълм, на който се извисява величественият монумент, към който сега ви приканвам да поемем.
В Калофер се намира Национален музей "Христо Ботев", номер 45 от Стоте национални туристически обекта на Българския туристически съюз.
Храм "Свети Атанасий Превелики" се намира в близост до центъра на Калофер. Той е единствената калоферска църква, разположена на десния бряг (южно) на река Тунджа.
Калофер е заобиколен от изключително красива природа! За да ѝ се насладите подобаващо, ви съветвам да поемете по екопътека "Бяла река".
И като за финал, мили мои приятели,
не бива да пропускате да разгледате
специалния албум с фото моменти –
открити, изживени, заснети и споделени с вас!