top of page
  • Writer's pictureStefan Ivanov

Архитектурно-исторически резерват Копривщица – град-музей с изключителни културно-исторически паметници от Българското възраждане

Updated: Apr 10

Какво е за мене Копривщица?


Паметник на Тодор Каблешков в Копривщица
Паметник на Тодор Каблешков в Копривщица

За мене Копривщица е място, където обичам да се връщам отново и отново.


Изглед над Ослековата къща в град Копривщица
Изглед над Ослековата къща

Простете, обичам ли казах?! Обичам, всъщност, е твърде слаба дума, чрез която бих могъл да опиша и предам чувствата, бушуващи в мен – в душата ми, в сърцето ми, в главата ми, когато става дума за моята Копривщица.


Боже мой, селце като кутийка, гдето се ражда само ръж, гдето зимата е девет месеца, гдето най-работните пътища са широки таман две педи, гдето знатните гости се считат за хаджии, гдето не е стъпвал кракът ни на Бланки, ни на Ами Буе, ни на Киприян Роберта, ни на Луи Леже и пр., пр. – и такава паплач от деятели и родолюбци!

Необяснимо!

Захарий Стоянов


И до днес твърде необясними за мене си остават емоциите, които всеки път ме обземат, стъпя ли на тази тъй българска земя, разходя ли се из тесните ѝ калдъръмени улички, погледна ли тези пъстроцветни възрожденски къщи, чуя ли камбанения звън на копривщенските храмове, пристъпя ли дверите на родните домове на Бенковски, Каблешков, Каравелов и Дебелянов и почувствам ли впечатляващата панорама, разкриваща се от монумента "Човекът, що даде фаталния знак", извисяващ се над това неповторимо българско градче.


Ето я моята Копривщица!


Панорама към Копривщица от мемориален комплекс "Човекът, що даде фаталния знак"
Панорама към Копривщица от мемориален комплекс "Човекът, що даде фаталния знак"

Започвам моята разходка от мемориален комплекс "Човекът, що даде фаталния знак" – символ и емблема на града.


Мемориален комплекс "Човекът, що даде фаталния знак"

Огромният сивкав гранитен блок се извисява в източната част на града, а от мястото се разкрива неповторима панорама към цяла Копривщица, разположена на 1060 метра н.в. насред дивно красивата Същинска Средна гора.


Ставайте робове, аз неща ярем!


Из "Бенковски"

"Епопея на забравените"

Иван Вазов


Мемориален комплекс "Човекът, що даде фаталния знак" (паметник на Георги Бенковски) в град Копривщица
Мемориален комплекс "Човекът, що даде фаталния знак" (паметник на Георги Бенковски)

Паметникът на Георги Бенковски се намира над родната му къща. Изработен е по проект на скулптора Христо Танев и архитекта Петко Татаров и е открит на 30 април 1976 година.


Мемориален комплекс "Човекът, що даде фаталния знак" (паметник на Георги Бенковски) в град Копривщица

Паметникът с височина 11 метра представя Бенковски на кон, стъпил върху пет камъка, със сабя в дясната ръка.


Мемориален комплекс "Човекът, що даде фаталния знак" (паметник на Георги Бенковски) в град Копривщица

Петте огромни камъка символизират петте века робство. Върху всеки камък е изписана по една от думите на Вазов.


Мемориален комплекс "Човекът, що даде фаталния знак" (паметник на Георги Бенковски) в град Копривщица

Бенковски е представен възседнал своя кон, а погледът му е насочен в посока югозапад – към град Панагюрище, центърът на Четвърти революционен окръг по време на онези паметни дни на лето 1876-то.


Незнайно как, но всеки път застанал на това място, точно тук – под копитата на коня на Бенковски, в гърдите ми напира песента "Хубава си, моя горо" и аз започвам да пея!


Хубава си, моя горо,

миришеш на младост,

но вселяваш в сърцата ни

само скръб и жалост:

който веднъж те погледне,

той вечно жалее,

че не може под твоите

сенки да изтлее,

а комуто стане нужда

веч да те остави,

той не може, дорде е жив,

да те заборави.


Хубава си, моя горо,

миришеш на младост,

но вселяваш в сърцата ни

само скръб и жалост,

твойте буки и дъбове,

твойте шуми гъсти

и цветята, и водите,

агнетата тлъсти,

и божурът, и тревите,

и твойта прохлада,

всичко, казвам, понякогаш

като куршум пада

на сърцето, което е

всякогаш готово

да поплаче, кога види

в природата ново,

кога види как пролетта

старостта изпраща

и под студът, и под снегьт

живот се захваща.


Песента "Хубава си, моя горо" по текст на Любен Каравелов и с музиката на Георги Горанов през 2014 година е обявена за официален химн на града.


Внезапно от близката горичка долита весел детски смях, примесен с възторжени викове – дали не е гласът на младия Бенковски?! Давам си сметка, че навярно така е правил стотици пъти и той, когато е бил невръстно дете и е кръстосвал тези места надлъж и шир, докато е играл на гоненица със своите другари, опасал дървена сабя на кръста.


Мемориален комплекс "Човекът, що даде фаталния знак" (паметник на Георги Бенковски) в град Копривщица

Съвсем наблизо ще откриете уникални обширни зелени ливади, на които може да отморите, да се забавлявате, да си устроите пикник или просто да се насладите на тишината и великолепната природа.


Ручеят покрай стъпалата весело ромоли и песни пее.


Мемориален комплекс "Човекът, що даде фаталния знак" (паметник на Георги Бенковски) в град Копривщица

От паметника на Бенковски поемам по каменните стъпала в посока родния му дом, който се намира съвсем наблизо.


Ето ме пред дверите и високите каменни зидове на родната му къща.


Къща-музей "Георги Бенковски"

Хлътевата къща е паметник на културата с национално значение и се намира в подножието на мемориален комплекс "Човекът, що даде фаталния знак" на улица "Георги Бенковски" 5.


Къща-музей "Георги Бенковски" в град Копривщица
Къща-музей "Георги Бенковски"

Построена е през 1831 година и е типичен представител на т.нар. еснафски къщи. Има симетрична конструкция, център на която е силно изнесеният напред открит чардак, продължаващ в дълбочина в обширния салон на втория етаж на къщата – помещение, използвано през лятото за работа или отмора.


Домът на Хлътеви е запазен и е отчужден за музей през 1924 година с указ на цар Борис III.


Къща-музей "Георги Бенковски" в град Копривщица

Насред двора се издига бюст-паметник на Георги Бенковски, изработен от скулптора Минков през 1962 година. Бюстът е издялан от айтоски андезит (куршум камък), а постаментът, който е от гранит, е направен от копривщенския каменоделец Атанас (Танчо) Юруков.


На бунтовната слава и героичния подвиг на Георги Бенковски

Признателна Копривщица

1971 година


Чешма-паметник пред къща-музей "Георги Бенковски в град Копривщица

Този надпис ме впечатлява от чешма-паметник в чест на Георги Бенковски, изработена от гранитна морена и поставена през 1971 година пред родния дом на революционера. Чешмата също е дело на копривщенския каменоделец Атанас (Танчо) Юруков.


Срещу чешмата е входът към музея на просветното дело в Копривщица.


Музей на просветното дело

Тук се помещава постоянна изложба "Копривщица – просветен център през Възраждането".


Музей на просветното дело в град Копривщица
Музей на просветното дело

Тази експозиция представя важни подробности от историята на града, превърнал се през XIX век в едно от най-значимите български възрожденски средища в областта на просветата и революционната дейност.

Изложбата, представяща историята на възрожденското образование в Копривщица, е открита на 1 ноември 2012 година след преоборудване на родната къща на копривщенския учител Яко Доросиев. Строена е през 1840 година, а до 1989 година в нея е уреден музей на името на учителя, открит през 1958 година.


Музей на просветното дело в град Копривщица

Днес тук е възстановен нагледно с подробности изгледът на килийно училище и отделно на взаимоспомагателно училище по Бел-Ланкастърския метод.


По каменните стъпала покрай високите каменни дувари на музея на просветното дело аз навлизам в тясна калдъръмена уличка, която ме извежда насред крайречен парк "Тополница".


Крайречен парк "Тополница"

Пролет, лято, есен, зима – независимо от сезона парк "Тополница" е обособен като основно място за спорт и отдих на територията на община Копривщица.


Крайречен парк "Тополница" в Копривщица
Крайречен парк "Тополница"

Както подсказва и самото му име, паркът е разположен около двата бряга на река Тополница, течаща през целия град от неговия северен край до южния.


Крайречен парк "Тополница" в Копривщица

Крайречен парк "Тополница" представлява комплекс от алеи, беседки, пейки, цветни градини, детски площадки, развлекателни и спортни съоръжения.


Крайречен парк "Тополница" в Копривщица

Сезоните се менят, а неподправеното удоволствие от разходките из този чудесен парк остават и се запечатват дълбоко вътре в мен.



Отправям се в посока високата камбанария на възрожденски храм "Свети Николай".


Вдясно по пътя към храма се намира Братската могила.


Мемориален комплекс "Братска могила"

Мемориален комплекс "Братска могила" е създаден в памет на загиналите в антиправителствената въоръжена дейност преди 1944 година и при участието на България във войната срещу Третия Райх. Издигнат е по проект на скулпторите Георги Гергов и Иван Кесяков. Открит е през 1958 година в създадения по този повод малък парк.


Мемориален комплекс "Братска могила" в град Копривщица
Мемориален комплекс "Братска могила"

Вдясно от скулптурната композиция на партизанин и момиченце е разположена голяма гранитна морена с имената на загиналите в борбата с политическия режим преди 1944 година.


Скоро съм пред Моравеновата чешма, наричана още Моравенекова чешма или Моровянка.


Моравеновата чешма

Моравеновата чешма е вградена в източния ограден зид на възрожденски храм "Свети Николай" и е паметник на културата с местно ансамблово значение.


Има кръстопътно местоположение – на границата между махали Средна и Тороман.


Моравеновата чешма, наричана още Моравенекова чешма или Моровянка, в град Копривщица
Моравеновата чешма

Тя е втората по големина чешма в града след Мирчовата.


Построена е през 1843 година от прочутия по онова време Уста Гавраил от Одрин със средства на ктиторите Рашко и Петко Моравенови при възстановяването на по-старата чешма Моровянка, когато добива днешния си вид.


Моравеновата чешма, наричана още Моравенекова чешма или Моровянка, в град Копривщица

При реставрацията, предприета след построяването на храма, е огледана и одобрена от одринския майстор, който изцяло променя нейния външен вид, сменя първоначалния ктиторски надпис и поставя нов – с имената на дарителите, осигурили реставрацията. Имената на първоначаните дарители по този начин остават неизвестни и това е причина да се смята, че през 1843 година е построена нова чешма.


Моравеновата чешма, наричана още Моравенекова чешма или Моровянка, в град Копривщица

Чешмата е украсена с християнски и езически символи. В средата на корниза има релефна фигурка на гълъб, разперил крилете си над чешмата. Това символизира Святия Дух, вечно бдящ над градежа. Рибата се свързва с името на Божия Син Спасител (от гръцки: ихтисИисус Христос).


Езическите символи са свързани в композиция, изобразяваща змия в движение, която е уловила жаба и я е захапала за крака. В случая образът на змията не се асоциира със злото, а с мъдростта.


Отпивам глътка вода и влизам в храма.


Възрожденски храм "Свети Николай"

Възрожденски храм "Свети Николай" е християнска църква, разположена на около 800 метра южно от центъра на града, в самия южен край на Средна махала.


Възрожденски храм "Свети Николай" в град Копривщица
Възрожденски храм "Свети Николай"

Храмът е обявен за паметник на културата с местно ансамблово значение.


Камбанарията на възрожденски храм "Свети Николай" в град Копривщица
Камбанарията на възрожденски храм "Свети Николай"

Известен е като "Новата църква", понеже е издигнат след старата църква на града, която в определен момент е започнала да става тясна за нарастващото население.


Храмът заема централна част на архитектурен ансамбъл, който включва дворно пространство, оградено с масивен каменен зид, две постройки, намиращи се на запад и на север от храма, камбанарията и две чешми – едната (Палавеевата) е разположена в двора (северозападно от черквата), а другата – Моравенова чешма, отвън до източния вход към църковния двор.


Палавеевата чешма в двора на възрожденски храм "Свети Николай" в град Копривщица
Палавеевата чешма в двора на възрожденски храм "Свети Николай"

Палавеевата чешма в двора на възрожденски храм "Свети Николай" е построена със средства на хаджи Ненчо Палавеевблагодетелят на Копривщица, през 1932 година.


Чешмата е вградена под широк навес на западния ограден зид на църквата и се счита за един от най-богатите по форма и детайли градежи на чешми в града.


Палавеевата чешма в двора на възрожденски храм "Свети Николай" в град Копривщица

Горната ѝ част наподобява еркер и е силно издадена напред. Градежът е поддържан основно от две каменни колони, по-широки в средната си част, които са поставени върху орнаментирани камъни, имащи вид на пресечен конус.



На мястото на отсъстващата традиционна кобилична арка има сплеснат хоризонтално свод, а над него е сложен корниз, изграден от три камъка. Долната му част е украсена с подобни на дъги релефни форми. На средния камък има вградена мраморна плочка с черно-бяла фотография на ктитора на чешмата. Под еркера е монтиран на тъмносива плоча надпис с благославящия текст на хаджията.


Излизам от храма и се връщам обратно, като на Братската могила поемам по улица "Любен Каравелов", водеща към копривщенската гимназия "Любен Каравелов" и понастоящем сграда на общината.


Община Копривщица

Община Копривщица понастоящем се помещава в сградата на старото училище "Любен Каравелов", известно като копривщенската гимназия.


Община Копривщица (копривщенската гимназия)

През 1889 година Копривщенско училищно настоятелство и Общински съвет решават да построят ново училищно здание, защото построеното през 1858 година здание за мъжко училище става тясно за учениците от първоначалното и класното училище, а зданието, в което се помещава девическото училище е грохнало. Така за целта е построена нова, модерна сграда, която приема първия си випуск през 1895 година. Любен Каравелов е избран за патрон на копривщенската гимназия.


Община Копривщица
Община Копривщица

На малкия площад пред сградата на общината се издига паметник на Антон Иванов, родом от Копривщица, разстрелян на 23 юли 1942 година заедно с поета Никола Вапцаров.


Паметник на Антон Иванов пред сградата на община Копривщица
Паметник на Антон Иванов

Пресичам река Тополница по един от красивите копривщенски мостове и се озовавам пред паметника на Любен Каравелов.


Мостът над река Тополница срещу паметника на Любен Каравелов в град Копривщица
Мостът над река Тополница срещу паметника на Любен Каравелов

През 1968 година основно училище "Кирил и Методий", гимназия "Любен Каравелов" и климатична гимназия са обединени в Средно общообразователно училище "Любен Каравелов" и преместени в новата построена за целта сграда през 1973 година.

Училището се намира на източния бряг на река Тополница


Паметник на Любен Каравелов в град Копривщица

Обичам те, мое мило отечество!

Обичам твоите балкани, гори, сипеи, скали и техните бистри и студени извори!

Обичам те, мой мили краю!

Обичам те от всичката си душа и сърце, ако ти и да си обречен на тежки страдания и неволи!

Всичко, що е останало в моята осиротяла душа добро и свято – всичко е твое!

Из "Българи от старо време"

Любен Каравелов


Паметник на Любен Каравелов и СУ "Любен Каравелов"

Паметникът на Любен Каравелов, изработен от Надежда Петренко и Иван Сиврев, е издигнат насред малка цветна градинка, край която блика скромен фонтан.


Паметник на Любен Каравелов в град Копривщица
Паметник на Любен Каравелов

Главният вход на Средно училище "Любен Каравелов" се намира точно срещу паметника на известния писател.


Средно училище "Любен Каравелов" в град Копривщица
Средно училище "Любен Каравелов"

Средно училище "Любен Каравелов" е достоен наследник на най-добрите образователни традиции в българските земи, водещи началото си още от Възраждането.


Старото класно училище "Св. св. Кирил и Методий" в град Копривщица
Старото класно училище "Св. св. Кирил и Методий"

От Средно училище "Любен Каравелов" се насочвам към старото копривщенско класно училище "Св. св. Кирил и Методий", което се намира на западния бряг на река Тополница.


Класно училище "Св. св. Кирил и Методий"

Класно училище "Св. св. Кирил и Методий" е обявено за паметник на културата с местно ансамблово значение.


Училището е осветено на 27 септември 1837 година, а ръководството му е поверено на Неофит Рилски.


Старото класно училище "Св. св. Кирил и Методий" в град Копривщица

От 2011 година старото копривщенско класно училище "Св. св. Кирил и Методий" функционира като "Жив музей – паметник на просветното дело в България".


В двора на "Св. св. Кирил и Методий" откривам обширна сцена с многобройни пейки, наредени в перфектна арка, пред която са поставени буквипъстроцветни шевици, оформящи любимата дума КОПРИВЩИЦА.


Централна естрада

Летните фолклорни празници "С Копривщица в сърцето" са ежегодно културно събитие, част от културния календар на общината.


Централна естрада в град Копривщица
Централна естрада и цветен надпис "Копривщица"

Организират се от Община Копривщица, Народно читалище и Дирекция на музеите в града. Участници в празниците са както местни певчески и танцови състави, така и гастролиращи изпълнители от цялата страна.


Народно читалище "Хаджи Ненчо Д. Палавеев – 1869" в град Копривщица
Народно читалище "Хаджи Ненчо Д. Палавеев – 1869"

Срещу сцената се намира народното читалище, чието мото е:


Прочитай неуморно!


Народно читалище "Хаджи Ненчо Д. Палавеев – 1869"

По спомени на стари хора става ясно, че от 1860 година в града съществува обществена библиотека.


Народно читалище "Хаджи Ненчо Д. Палавеев – 1869" в град Копривщица

Ползвайки опита, натрупан в Свищов, Найден Попстоянов през 1869 година съставя устава на читалището, а цялото книжовно имущество на училищната библиотека преминава в него за всеобщо ползване.


Народно читалище "Хаджи Ненчо Д. Палавеев – 1869" в град Копривщица

Тогава Копривщенското читалище получава името "Неофит Рилец". Понастоящем то носи името на Благодетелят на Копривщица.


Вляво на сградата на читалището се издига малък паметник.


Паметник на загиналите в Балканските войни

Въ паметъ на славно загиналите герои копривщенци въ Освободителната и Мездусъюзнишка войни прѣзъ 1912 – 1913 г.

Народъ който помни миналото и живѣе съ историята си той има велико бѫдеще.


Паметник на загиналите в Балканските войни в град Копривщица
Паметник на загиналите в Балканските войни

Паметникът е изработен от Ат. Петров през 1914 година и се намира в двора на старото училище.


Пресеченият четиристенен пирамидален обелиск е издялан от черен полиран гранит. От двете му страни се четат надписи с имената на 53-ма от загиналите в тези войни копривщенци. Във височина паметникът завършва с християнски кръст.


Продължавам по малката уличка в посока къщата на търговеца Петко Лютов.


Лютовата къща в град Копривщица

От 1965 година Лютовата къща е превърната в етнографски музей. Намира се на улица "Никола Беловеждов" 2.


Лютова къща

Лютовата къща е обявена за паметник на културата с национално значение.


Лютовата къща в град Копривщица

Построена е през 1854 година и е паметник на възрожденската архитектура, стенопис, дърворезба и бит.


Лютовата къща в град Копривщица
Лютовата къща

Строена от пловдивски майстори за копривщенския джелепин и бегликчия Стефан Топалов. През 1906 година къщата е продадена на търговеца Петко Лютов.


Продължавам по улица "Никола Беловеждов" и с всяка крачка сърцето ми все по-силно забива в гърдите ми.


Калъчев мост (мост на "Първата пушка) в град Копривщица
Калъчев мост (мост на "Първата пушка)

Бяла река прилича на тънка сребриста струна, на която весело свири.


Аз спирам. Сърцето не спира!


Калъчев мост (мост на "Първата пушка")

Ето го и него! Мостът, свързващ двата бряга на Бяла река. Мостът, откъдето е започнало всичко!


Калъчев мост (мост на "Първата пушка") в град Копривщица
Калъчев мост (мост на "Първата пушка")

Пред погледа ми препускат в супер забързан каданс всички онези паметни събития, стартирали оттук и отекнали във вечността!


Калъчев мост (мост на "Първата пушка) в град Копривщица



Калъчев мост (мост на "Първата пушка) в град Копривщица

Непосредствено до моста е издигнат барелеф в памет на обявяването на Априлското въстание, изработен от архитект Анастас Дудулов през 1928 година.


Паметникът представлява гранитен блок със стъпаловидна основа. В него е вградена бронзова отливка-барелеф на въстаник с пушка, а над него – ечаща църковна камбана. От едната му страна са издълбани имената на четниците от отряда на Георги Тиханек, чийто изстрел слага началото на Априлската епопея. От другата страна на изобразения въстаник е положен текст в прослава на събитията от 1876 година.


Калъчев мост (мост на "Първата пушка) в град Копривщица
Барелеф в памет на обявяването на Априлското въстание

Калъчевият мост е изграден през 1813 година. Построен е с иждивението (разноски, разходи) на хаджи Найден Калъчев, дал името му.


Калъчев мост (мост на "Първата пушка) в град Копривщица

Годината и името на дарителя са изписани върху една от двете каменни плочи, които се издигат от двете страни на моста.


Калъчев мост (мост на "Първата пушка) в град Копривщица

На другата плоча пише, че век по-късно – през 1913 година, правнукът на хаджи Найден КалъчевПетър Г. Калъчев, го обновява.


Калъчев мост (мост на "Първата пушка) в град Копривщица

Мостът се намира на кръстопътя на улиците "Първа пушка", "Димчо Дебелянов", "Никола Беловеждов", "Тумангелова чета" и път "Райна Кацарова".


Калъчев мост (мост на "Първата пушка) в град Копривщица

Калъчев мост (мост на "Първата пушка") е обявен за паметник на културата с местно ансамблово значение.


Бозовата къща

Бозовата къща е построена за Павел Бозов през 1859 година.


Бозовата къща в град Копривщица
Бозовата къща

Стилът ѝ е характерен за симетричните възрожденски български къщи от това време – с дървен чардак и дърворезбовани тавани.

Бозовата къща е обявена за паметник на културата с местно ансамблово значение.


А аз продължавам своята разходка през историята.


Паметник на Тодор Каблешков в град Копривщица
Паметник на Тодор Каблешков

Ето я родната къща на Каблешков! Ето го и паметника на Каблешков!


Паметник на Тодор Каблешков

Паметникът на Тодор Каблешков е изработен от Йордан Гаврилов и Георги Папагалов през 1980 година. Автори на проекта са Йордан Гаврилов, професор Георги Папагалов и Иван Николов.


Паметник на Тодор Каблешков в град Копривщица

Посветен е на Тодор Каблешков и се намира в близост до дома на революционера на улица "Тодор Каблешков" в малък озеленен кът с формата на неправилен петоъгълник.


Паметник на Тодор Каблешков в град Копривщица

Фундаментът е от гранитни блокчета. Фигурата на героя е обърната в посока към изгрева на слънцето – с поглед, устремен към светлината. Излята е от бронз и е с височина 2 метра и 90 сантиметра.


Улица "Тодор Каблешков" в град Копривщица

Продължавам по тихата уличка "Тодор Каблешков", докато пред мен бавно изниква величествената осанка на родния дом на революционера.


Къща-музей "Тодор Каблешков"
Каблешковата къща

Това несъмнено е една от най-красивите и впечатляващи копривщенски къщи.


Къща-музей "Тодор Каблешков" (Каблешкова къща)

Къща-музей "Тодор Каблешков" (Каблешкова къща) е обявена за паметник на културата с национално значение.


Къща-музей "Тодор Каблешков"

Построена е през 1845 година от майстор Генчо Младенов за дядото на Тодор Каблешков.


През 1954 година в нея се помещава къща-музей "Тодор Каблешков".


Къща-музей "Тодор Каблешков"

Къщата е един от най-завършените примери на необароковата архитектура в Българското възраждане. Представлява двуетажен малък дворец със симетричен план и овални помещения, стълбища, стени, еркери и тавани.


Къща-музей "Тодор Каблешков"

Последователно се редуват колонният входен портик със симетрична двураменна стълба, долен салон със симетрична овална стълба в дъното му, горен овален салон, шест стаи и кьошка. Горният овален салон е покрит с дървен псевдокупол, който е декориран с дърворезби.


Къща-музей "Тодор Каблешков"

След погрома на Априлското въстание къщата на Каблешкови не само бива разграбена, но дори са изпотрошени стъклата на прозорците, керемидите върху дуварите и покрива, саксиите с цветята из двора, а цветните лехи са изровени.


Къща-музей "Тодор Каблешков"
Бюст-паметник на Тодор Каблешков в родния му дом

Бюст-паметникът в двора на родния му дом е изработен от Петър Балабанов.


Продължавам в посока най-старата църква на Копривщица.


Гълъби в двора на "Успение Богородично" в град Копривщица
Гълъби в двора на "Успение Богородично"

Вратата е отворена и аз пристъпвам в двора на църквата. Делничен ден е. Сам съм. Наоколо няма абсолютно никой. Десетки гълъби кълват тревица пред синкавия храм. Когато ме забелязват, се стрелват в небето – нагоре към кръста.


Храм "Света Богородица" ("Успение Богородично") в град Копривщица

Аз запечатвам този момент.

Завинаги.


"Света Богородица" ("Успение Богородично")

"Света Богородица", известна също като "Успение Богородично", е обявена за паметник на културата с местно ансамблово значение и е издигната върху основите на по-стар храм.


Намира се на улица "Димчо Дебелянов" 26а, непосредствено над центъра на града.


Храм "Света Богородица" ("Успение Богородично") в град Копривщица
Храм "Света Богородица" ("Успение Богородично")

Надписът на фронтона над главния вход на храма гласи:


Храмъ Успенѝе Пресветѝя Богоро̀дицы


Храм "Света Богородица" ("Успение Богородично") в град Копривщица

Сегашната храмова постройка е вкопана отчасти в земята, поради ограниченията за височина, налагани от османските власти.


Храм "Света Богородица" ("Успение Богородично") в град Копривщица

Представлява трикорабна базилика с вътрешен балкон (женско отделение). Предполага се, че олтарната ѝ апсида е остатък от стария, опожарен храм.


Храм "Света Богородица" ("Успение Богородично") в град Копривщица

Върху външната стена на притвора има строителен надпис с дата 8 юли 1817 година.


Храм "Света Богородица" ("Успение Богородично") в град Копривщица

През 1876 година камбаните на църквата обявяват началото на Априлското въстание. Днешната камбанарията обаче е строена по-късно, през 1896 година, с дарения на Благодетеля на Копривщица, чийто гроб се намира в двора на църквата.


Гробът на хаджи Ненчо Палавеев – благодетелят на Копривщица
Гробът на хаджи Ненчо Палавеев – благодетелят на Копривщица

Гробът на Тодор Каблешков също се намира тук.


Гробът на Тодор Каблешков в град Копривщица
Гробът на Тодор Каблешков

Изкачвам няколкото стъпала и там виждам една майка, подпряла уморено глава с ръка.


И въ кротъкъ унесъ чака тя

да дойде нейното дете...


Гробът на поета Димчо Дебелянов в двора на църквата "Успение Богородично" в град Копривщица

Поставям в скута ѝ цвете.


Гробът на поета Димчо Дебелянов в двора на църквата "Успение Богородично" в град Копривщица

Тук е положен Димчо Дебелянов – един от най-чувствените български поети.


Бюст-барелеф на Димчо Дебелянов

Бюст-барелефът (орелеф) на Димчо Дебелянов се намира в малката градинка на улица "Геренилото".


Бюст-барелеф на Димчо Дебелянов в град Копривщица
Бюст-барелеф на Димчо Дебелянов

Изработен е от сръбския скулптор Джоко Радивоевич и е открит на 7 април 1965 година.


Бюст-барелеф на Димчо Дебелянов в град Копривщица

Релефната фигура на поета е изваяна в гранитен отломък.


Аз поразкрасих малко Димчо. Той е бил по-пълен, кръглолик. Затова и е обичал да се снима и да го рисуват повече в профил. Ето защо му поизточих малко лицето, удължих и брадата, сведох погледа му надолу…

Джоко Радивоевич


След минута съм пред родния дом на Димчо Дебелянов.


Къща-музей "Димчо Дебелянов"

Сградата е строена от дядо му Динчо Дебелян (чието име носи и той) през 1830 година.


Къща-музей "Димчо Дебелянов" в град Копривщица
Къща-музей "Димчо Дебелянов"

До 50-те години на XX век къщата е в крайно тежко състояние и запустява. Заслугата тя да бъде възстановена като музей на Димчо Дебелянов е на архитект Вельо Дебелянов, преотстъпил собствеността и изготвил плановете за реставрация. Родният дом на поета е възстановен през 1957 година, а на следващата година е превърнат в музей с подредена експозиция от снимки и документи, свързани с неговия живот и поезия.


Къща-музей "Димчо Дебелянов" в град Копривщица
Оригиналът на "Майка"

През 1967 година в добре поддържания двор е поставен преместеният от гробищния парк на храм "Успение Богородично" оригинал на скулптурната фигура "Майка", дело на професор Иван Лазаров.


Художествена галерия "Палавееви къщи" се намира на улица "Димчо Дебелянов" точно срещу дома на поета.


Художествена галерия "Палавееви къщи"

Галерия "Палавееви къщи" се помещава в голямата Палавеева къща, която заедно с прилежащия двор е част от завещанието на хаджи Ненчо Палавеев, с което той през 1932 година определя за свой универсален заветник родния си град Копривщица.


Художествена галерия "Палавееви къщи" в град Копривщица
Художествена галерия "Палавееви къщи"

Галерията е открита официално през 2012 година, но функционира и преди това. Тук има постоянна изложба, свързана с живота и дейността на хаджията.


Изглед към Ослекова къща край "Геренилото"
Изглед към Ослекова къща край "Геренилото"

Връщам се обратно към "Геренилото".


"Геренилото"

"Геренилото" е калдъръмена улица, намираща се в Ламбовска махала.


Улицата стартира от площад "20-ти Април" и се вие в посока запад. Оттук води началото си познавателната и туристическа обиколка на града.


Улица "Геренилото" в град Копривщица
Улица "Геренилото"

По "Геренилото" на 20 април 1876 година Тодор Каблешков изпраща в Панагюрище до тамошния революционен комитет и Георги Бенковски знаменитото "Кърваво писмо".


Всяка година по време на празненствата по случай на събитията от 1876 година и възстановката на моменти от обявяването на Априлското въстание по стъпалата на "Геренилото" конникът с "Кърваво писмо" се устремява отново към Панагюрище.


Ослековата къща в град Копривщица

Слизам по "Геренилото" и вляво виждам Ослековата къща.


Ослековата къща

Ослековата къща, известна също и като Горноослекова къща, е възрожденска къща, обявена за паметник на културата с национално значение. Строена е през 1856 година за копривщенския търговец и производител на абаджийска стока, абаджията Ненчо Ослеков.


Ослековата къща в град Копривщица
Ослековата къща

Къщата е построена в бароков стил в близост до центъра на града. Разположена е в ограден двор с живописен цветен партер. Вътрешната част на къщата е богато декорирана – фигурирани тавани от дъски и профилирани летви, алафранги и кошове над огнищата, дълги миндери, застлани с изящни тъкани. Стенописите са изпълнение на майсторите Минчо и Коста Зограф от Самоковската художествена школа.


Фасадата на къщата е покрита с растителни и геометрични мотиви, а между прозорците и над аркадата на входната порта – с пейзажи.


Всяко помещение има различно име в зависимост от основния тон на стените – Синя стая, Червена стая, Жълта стая. Най-ценните стенописи, запазени от тази епоха, се намират в Синята и в Червената стая.


Ослековата къща в град Копривщица

От 1956 година Ослековата къща е превърната в етнографски музей, представящ копривщенския бит от втората половина на XIX век.


Централен площад "20-ти Април"

"20-ти април" е централният исторически площад на Копривщица. Обявен е за паметник на културата с местно ансамблово значение.


Площад "20-ти Април" в град Копривщица
Площад "20-ти Април"

В миналото е малка улица със застроени сгради около нея. Около началото на ХХ век мястото е разчистено, руслото на Бяла река е преместено и новопостроеният мавзолей-костница в чест на Априлци по проект на арх. Пантелей Цветков е открит през 1928 година.


Дирекция на музеите (Щаб на въстаниците) в град Копривщица
Дирекция на музеите (Щаб на въстаниците)

Барелефите с текстовете на "Кърваво писмо" и на паметника на събитията от 1944 година се намират на площад "20-ти Април".


Паметник на "Кървавото писмо" в град Копривщица
Паметник на "Кървавото писмо"

Комплексът от две морени е построен в памет на считаните по това време за две от най-значителните събития в новата история на града.


Паметник на "Кървавото писмо" в град Копривщица

На този площад Тодор Каблешков пише прочутото си писмо, с което уведомява революционерите за мерките, предприети в града по повод на пристигналите турски части.


Мавзолей-костница в чест на Априлци в град Копривщица

Мавзолеят-костница в чест на Априлци е паметник в центъра на града, съграден да увековечи подвига на копривщенци и жители на околни села, загинали по време на онези паметни събития.


Мавзолей-костница в чест на априлци

През 1883 година тленните останки на Тодор Каблешков са пренесени от Габрово и по-късно са положени в костницата.


Мавзолей-костница в чест на Априлци в град Копривщица
Мавзолей-костница в чест на априлци

Отстрани на входа към погребалната камера и на църковния параклис над нея има поставени паметни надписи с имената на селата и въстаниците, участвали и загинали в освободителното дело.


Селата, взели участие въ възстанието на 20 Априлъ 1876 г. въ градъ Копривщица – Клисура, Старо Ново Село, Горно Киселере, Паничере, Елешница, Синджирлий, Царацово, Стрелча, Айваджикъ, Саръгьолъ, Ерелий, Красново, Дълги Геренъ, Строево.


Мавзолей-костница в чест на Априлци в град Копривщица

Копривщица е била цели векове република без сенат и министри, без харти и президенти, десет пъти по-либерална от френската и сто пъти по-демократическа от американската.

Захари Стоянов


Площад "20-ти Април" в град Копривщица

Отправям се към река Тополница и я пресичам по моста на свободата.


Мост на свободата

Мостът на свободата се намира в центъра на града на главния исторически площад "20-ти април".


Мост на свободата в гард Копривщица
Мост на свободата

Изграденият от гранит и железобетон мост в традиционния за копривщенските мостове едносводест стил свързва двата бряга на река Тополница.


От двете му страни върху централните каменни плочи, от които са направени страничните парапети, е издълбан текстът:


Мост на свободата в град Копривщица

Борци, във ваша чест изградихме нов път към светлината и моста, който построихме, кръстихме мост на свободата.



МОСТ НА СВОБОДАТА

построен през 1958 г. в чест на 80 г. от Априлското въстание и 12 г. от антифашистката победа.


До градежът през 1958 година мостът се е намирал няколко метра по-надолу по течението на Тополница. Бил е направен от дърво, а хората са го наричали "Герджиковият мост", тъй като е разположен срещу къщата на Павел Герджиков, дядо на Михаил Герджиков. По времето на голямото наводнение от 1916 година много дървени мостове са отнесени или увредени от придошлите води на реката, предизвикани от поройните дъждове. Герджиковият мост не устоява на стихията и е отнесен надолу по течението на реката. Подновеният дървен мост по случай на годишнината е заменен от сегашната конструкция.


Вляво се намира родния дом на Каравелови и аз се отправям натам.


Къща-музей на Любен и Петко Каравелови

Комплексът къщи на Любен и Петко Каравелови е строен от местни майстори в продължение на 25 години.


Къща-музей на Любен и Петко Каравелови в град Копривщица
Къща-музей на Любен и Петко Каравелови

Къщата е историко-етнографски музей, открит през 1954 година. Намира се на бул. "х. Ненчо Палавеев" 39.


Комплексът къщи на Любен и Петко Каравелови е обявен за паметник на културата с национално значение.


Къща-музей на Любен и Петко Каравелови в град Копривщица

Къщата и килийното училище на хаджи Геро Добрович-Мушек се намират на западния бряг на река Тополница срещу къщата на Каравелови.


Есента е истинско вълшебство! Неустоима магия! Красота до безкрай! Съвършенство от багри, злато и перфектно настроение! Аз съм в моята Копривщица и есенната емоция напълно ме е завладяла, та чак не стъпвам по земята, а се нося с лекота над нея.


Вижте на какъв приказен есенен пейзаж изненадан аз попаднах, вървейки в посока къщата на хаджи Геро Добрович-Мушек.


Мост над река Тополница в Копривщица
Есенен мост към очарованието

Несравнима есенна идилия! Прелест!

Бавно се изкачих по стъпалата и тръгнах по моста към западния бряг на река Тополница, непреставайки да снимам. Ето и резултата!


Мост над река Тополница в град Копривщица

Слънчевите лъчи огряваха златото в короната на дърветата и създаваха несравнима коприщенска магияесенна идилия от багри!


Преминавайки реката по този мост, аз видях:


Къща и килийното училище на хаджи Геро Добрович-Мушек

Първите килийни училища възникват още през XVIII век, а най-известното от тях в града е на хаджи Геро Добрович-Мушек, отворило врати още през 1810 година.


Къща и килийното училище на хаджи Геро Добрович-Мушек в град Копривщица
Къща и килийното училище на хаджи Геро Добрович-Мушек

Хаджи Геро построява двете долепени една до друга дървени сгради след завръщането си от Русе през 1810 година. Пребивава в крайдунавския град по време на опита си да емигрира във Влашко. Тук среща другата бегълка от башибозушките погроми – Стойка. Когато обстановката в империята се поуспокоява двамата създават семейство и се завръщат в Копривщица през 1810 година.


Къща и килийното училище на хаджи Геро Добрович-Мушек в град Копривщица

Бащата на Геро е учител в килийно училище и синът му подхваща бащината професия. Освен като добър и строг педагог, хаджи Геро е и добър майстор-строител. Участва със средства и личен труд при градежа на Пейовската чешма през 1826 година. Тя е вградена в оградния дувар на родната къща на Евлампия Векилова, срещу моста на Сурля дере, носещ същото име – Пейовски мост.