Архитектурно-исторически резерват Копривщица – град-музей с изключителни културно-исторически паметници от Българското възраждане – част 4
- Stefan Ivanov
- 13.12.2023 г.
- време за четене: 15 мин.
Актуализирано: 20.12.2025 г.
Връзки към предишните глави от историята ми за Копривщица:
Архитектурно-исторически резерват Копривщица – град-музей с изключителни културно-исторически паметници от Българското възраждане – част 4
Централен площад "20-ти Април"
"20-ти април" е централният исторически площад на Копривщица. Обявен е за паметник на културата с местно ансамблово значение.
В миналото е малка улица със застроени сгради около нея. Около началото на ХХ век мястото е разчистено, руслото на Бяла река е преместено и новопостроеният мавзолей-костница в чест на Априлци по проект на арх. Пантелей Цветков е открит през 1928 година.
Барелефите с текстовете на "Кърваво писмо" и на паметника на събитията от 1944 година се намират на площад "20-ти Април".
Комплексът от две морени е построен в памет на считаните по това време за две от най-значителните събития в новата история на града.
На този площад Тодор Каблешков пише прочутото си писмо, с което уведомява революционерите за мерките, предприети в града по повод на пристигналите турски части.
Мавзолеят-костница в чест на Априлци е паметник в центъра на града, съграден да увековечи подвига на копривщенци и жители на околни села, загинали по време на онези паметни събития.
Мавзолей-костница в чест на априлци
През 1883 година тленните останки на Тодор Каблешков са пренесени от Габрово и по-късно са положени в костницата.
Отстрани на входа към погребалната камера и на църковния параклис над нея има поставени паметни надписи с имената на селата и въстаниците, участвали и загинали в освободителното дело.
Селата, взели участие въ възстанието на 20 Априлъ 1876 г. въ градъ Копривщица – Клисура, Старо Ново Село, Горно Киселере, Паничере, Елешница, Синджирлий, Царацово, Стрелча, Айваджикъ, Саръгьолъ, Ерелий, Красново, Дълги Геренъ, Строево.
Копривщица е била цели векове република без сенат и министри, без харти и президенти, десет пъти по-либерална от френската и сто пъти по-демократическа от американската.
Захари Стоянов
Отправям се към река Тополница и я пресичам по моста на свободата.
Мост на свободата
Мостът на свободата се намира в центъра на града на главния исторически площад "20-ти април".
Изграденият от гранит и железобетон мост в традиционния за копривщенските мостове едносводест стил свързва двата бряга на река Тополница.
От двете му страни върху централните каменни плочи, от които са направени страничните парапети, е издълбан текстът:
Борци, във ваша чест изградихме нов път към светлината и моста, който построихме, кръстихме мост на свободата.
МОСТ НА СВОБОДАТА
построен през 1958 г. в чест на 80 г. от Априлското въстание и 12 г. от антифашистката победа.
До градежът през 1958 година мостът се е намирал няколко метра по-надолу по течението на Тополница. Бил е направен от дърво, а хората са го наричали "Герджиковият мост", тъй като е разположен срещу къщата на Павел Герджиков, дядо на Михаил Герджиков. По времето на голямото наводнение от 1916 година много дървени мостове са отнесени или увредени от придошлите води на реката, предизвикани от поройните дъждове. Герджиковият мост не устоява на стихията и е отнесен надолу по течението на реката. Подновеният дървен мост по случай на годишнината е заменен от сегашната конструкция.
Вляво се намира родния дом на Каравелови и аз се отправям натам.
Къща-музей на Любен и Петко Каравелови
Комплексът къщи на Любен и Петко Каравелови е строен от местни майстори в продължение на 25 години.
Къщата е историко-етнографски музей, открит през 1954 година. Намира се на бул. "х. Ненчо Палавеев" 39.
Комплексът къщи на Любен и Петко Каравелови е обявен за паметник на културата с национално значение.
Къщата и килийното училище на хаджи Геро Добрович-Мушек се намират на западния бряг на река Тополница срещу къщата на Каравелови.
Есента е истинско вълшебство! Неустоима магия! Красота до безкрай! Съвършенство от багри, злато и перфектно настроение! Аз съм в моята Копривщица и есенната емоция напълно ме е завладяла, та чак не стъпвам по земята, а се нося с лекота над нея.
Вижте на какъв приказен есенен пейзаж изненадан аз попаднах, вървейки в посока къщата на хаджи Геро Добрович-Мушек.
Несравнима есенна идилия! Прелест!
Бавно се изкачих по стъпалата и тръгнах по моста към западния бряг на река Тополница, непреставайки да снимам. Ето и резултата!
Слънчевите лъчи огряваха златото в короната на дърветата и създаваха несравнима коприщенска магия – есенна идилия от багри!
Преминавайки реката по този мост, аз видях:
Къща и килийното училище на хаджи Геро Добрович-Мушек
Първите килийни училища възникват още през XVIII век, а най-известното от тях в града е на хаджи Геро Добрович-Мушек, отворило врати още през 1810 година.
Хаджи Геро построява двете долепени една до друга дървени сгради след завръщането си от Русе през 1810 година. Пребивава в крайдунавския град по време на опита си да емигрира във Влашко. Тук среща другата бегълка от башибозушките погроми – Стойка. Когато обстановката в империята се поуспокоява двамата създават семейство и се завръщат в Копривщица през 1810 година.
Бащата на Геро е учител в килийно училище и синът му подхваща бащината професия. Освен като добър и строг педагог, хаджи Геро е и добър майстор-строител. Участва със средства и личен труд при градежа на Пейовската чешма през 1826 година. Тя е вградена в оградния дувар на родната къща на Евлампия Векилова, срещу моста на Сурля дере, носещ същото име – Пейовски мост.
В построената от хаджи Геро къща са родени просветните дейци Константин и Найден Герови, а тяхната сестра Ивана Хаджигерова преподава в килийното училище като първа жена учителка в Копривщица, и дори известно време живее в него.
Къща и килийното училище на хаджи Геро Добрович-Мушек са обявени за паметници на културата с национално значение.
Отправил съм се към Архитектурен ансамбъл Доганови къщи, който се намира на улица "Константин Доганов" – голямата се намира на номер 8, а малката – на номер 9.
Къщите не са музеи и не са отворени за посещение.
Архитектурен ансамбъл Доганови къщи
Архитектурният ансамбъл Доганови къщи включва голямата Доганова къща, тази на Петко Доганов – имотен копривщенски бегликчия, щедър ктитор, чийто образ намира място сред стенописите на Рилския манастир. Построена е през 1815 година с изцяло дървена конструкция.
Живописният комплекс се допълва от намиращата се в близост малка Доганова къща, тази на Тодор Доганов, построена през 1837 година.
Стенописната и дърворезбарска украса на голямата Доганова къща е дело на същите майстори, които създават стенописите в църквата "Свети Николай" (новата църква). Майсторът, почувствал особения дух на мястото и умело превръща архитектурната среда в даденост, като създава нова художествена форма за завършек на оформлението на архитектурния уличен ансамбъл.
Архитектурен ансамбъл Доганови къщи е обявен за паметник на културата с национално значение.
Как се стига до архитектурно-исторически резерват Копривщица?
Копривщица (стара алтернативна форма Копришница) е град в Западна България, Софийска област.
Градът е разположен в живописната долина по течението на река Тополница, в планински район, централна част на Същинска Средна гора.
Намира се в близост до градовете Златица, Пирдоп, Клисура, Стрелча и Панагюрище. Градът е център и единствено населено място в община Копривщица.
Град Копривщица е обявен за Архитектурно-исторически резерват през 1971 година.
Архитектурно-исторически резерват Копривщица е град-музей с изключителни културно-исторически паметници.
Тук ще имате уникалната възможност да разгледате множество пред-възрожденски и построени по времето на Възраждането къщи, много от които са в категория с "Национално значение". Други категории в тази област са "Народна старина", "Паметник на културата с местно ансамблово значение" и "За сведение".
В Копривщица са родени мнозина изтъкнати българи. Градът има първостепенна роля в епохата на Българското възраждане. Килийната просвета съществува тук още от XVIII век.
Къщите, които не са музеи могат да бъдат разгледани от улицата, с изключение на Павликянската къща, поради това, че е разположена навътре в двора на къщата на Недко Каблешков.
Архитектурно-исторически резерват Копривщица е номер 75 от Стоте национални туристически обекта на България.
Копривщица отстои на:
108 километра (на около 1 час и 56 минути с автомобил) от столицата
88 километра (на около 1 час и 46 минути с автомобил) от град Пловдив
430 километра (на около 5 часа и 25 минути с автомобил) от град Варна
320 километра (на около 3 часа и 30 минути с автомобил) от град Бургас
Гара Копривщица
Железопътна гара Копривщица е гара на Подбалканската ЖП линия и се намира в пролома, образуван в долината на река Тополница, при водосливането ѝ с Въртопската (Кознишка) река.
Поради надморската височина и особеностите на релефа, гарата отстои на около девет километра от град Копривщица.
Гарата е построена през 1951 година.
През 2020 година е извършен основен ремонт на трасето и тунел "Козница". Подновени са железният път, като са изградени отводнителни съоръжения и частична хидроизолация. Осъществена е цялостна подмяна на контактната мрежа и е монтирано видео наблюдение на двата портала на тунела.
По инициатива на Дирекция на музеите интериорът на чакалнята на гарата е украсен с портретите на бележити копривщенци в областта на историята и културата в страната.
Какво може да посетите в близост?
Съвсем близо на самия Подбалкански път се намира очарователния Антоновски водопад (още Антонски водопад или Пеперудата).
В близост до Антоновски водопад се намира спокойното, зелено и така красиво селце Антон.
Само на 6 километра западно от село Антон (на около 9 минути с автомобил) се намират величествените руини на Еленска базилика, които в никакъв случай не бива да пропускате да посетите.
Само на 5 километра южно от село Антон (на около 6 минути с автомобил) се намира китното средногорско бижу Душанци.
Нека разходката ви отведе и до красивия храм "Св. св. Кирил и Методий".
В края на селото не пропускайте да се отбиете вляво, където ви очаква автентичен римски мост "Куфарита".
Продължавайки след мост Куфарита, пътят ще ви отведе до параклис "Св. Георги" над Душанци, откъдето ще се насладите на чудна гледка към цялата Златишко-Пирдопска котловина.
Пътят след селцето ще ви отведе до язовир "Душанци" – великолепен през всеки сезон!
Приказен през зимата, когато старият и суетен Балкан е наметнал дебелия си бял кожух и се наслаждава на своите отражения в ледените води на язовир "Душанци".
Очарователен на границата между пролетта и лятото, когато всичко около язовир "Душанци" е прелестно зелено и свежестта на водата очарова всичко наоколо!
Вълшебен през есента, когато всеки лист е цвят и магията разкрива своите цветни отражения в палитрата на водата в язовир "Душанци".
Само на 13 километра западно от село Антон (на около 15 минути с автомобил) ще откриете град Златица – златен град на чешми и на Дядовата ръкавичка.
Златица е един от моите любими градове, в които обичам да се връщам отново и отново!
Какво може да посетите в Златица?
В центъра на града непременно се повеселете лудо в парк "Дядовата ръкавичка".
Съвсем наблизо до парк "Дядовата ръкавичка" се намира старата часовникова кула на Златица.
От старата часовникова кула се насочвате към североизточна част на Златица, северно от ЖП линията, където се намира улица "Стара планина". Поемайки по нея, скоро ще се озовете извън северните покрайнини в подножието на Балкана, където бученето ще ви насочи, че приближавате Златишки водопад.
В непосредствена близост до самия водопад се намират стълбите, които ще ви отведат до параклис "Свети Кирик и Юлита". От мястото се разкрива изключително красива гледка към цялата Златишка долина.
Ако продължите вляво покрай водопада, ще се озовете до манастирски комплекс "Свето Възнесение Господне".
Край манастирския комплекс целогодишно текат бистрите планински води на Спасово кладенче.
Храм "Свети Великомъченик Георги Победоносец" се намира на пресечката на улиците "Киро Стоянов" и "Епископ Софроний Врачански".
Златишки метох – убежище на Васил Левски се намира точно срещу храм "Свети Великомъченик Георги Победоносец".
Чешма "Гергана" в град Златица, вдъхновена от "Изворът на Белоногата" на Славейков, се намира на около един километър южно от центъра на града на улица "Медет", недалече от последните къщи, по пътя, водещ към едноименната местност, в посока село Панагюрски колонии и град Панагюрище.
Цялата ненадмината красота на Златишко-Пирдопския исторически регион е събрана в един-единствен маршрут "Чудесата на Златишко-Пирдопския край", подготвен от мен за вас с много любов и който е една чудесна хрумка за уикенда! Всички представени тук идеи са напълно подходящи и осъществими в рамките на един уикенд!
Само на 11 километра западно от град Златица (на около 13 минути с автомобил) ще откриете уникално красивото и така подредено село Чавдар.
В близост до селото се намират уникално красивите и лесно достъпни водопади Казаните – природен феномен от пет очарователни и красиви водопада на река Беререй, спускащи се от 15 метра височина, образуващи каскада с бистра ледена вода.
В Чавдар се провежда ежегоден събор на връх Света Петка, който се намира над селото. Мястото не е случайно, защото гледката от него е изключителна! Оттук се вижда цялата Златишко-Пирдопска котловина, дори и река Тополница. Тук е изграден параклис "Св. Петка".
В близост е разположен и Археологически парк "Тополница".
Само на 18 километра южно от село Чавдар (на около 18 минути с автомобил) се намира красивото, тихо и уютно селце Петрич, община Златица.
Разходката из това чудно българско кътче е несравнимо удоволствие и аз най-горещо ви я препоръчвам!
Какви забележителности да разгледате в село Петрич?
Паметник "Камбана" в местност Боището в село Петрич е издигнат в знак на почит към загиналите 172-ма жители на селото при погрома на Априлското въстание през 1876-та година.
Паметник "Камбана" се намира на северния вход на село Петрич.
През землището на село Петрич текат общо пет на брой реки – най-голямата от тях – Тополница, Мирковска, Смолска, Каменишка и Гугов дол, които вливат своите води една в друга. Прието е, че именно това петречие дава настоящето име на селището.
На път към центъра на селцето ще преминете през стария двусводов мост, извисяващ се над буйните води на река Тополница.
Срещу стария мост се издига Гуговата къща – възстановения след Освобождението на България от османско робство роден дом на Нено Лулчов Гугов, един от активните организатори и участници в Априлското въстание от лето 1876-то и представител на селото в Оборищенското събрание.
В близост се намира искрящото бижу на село Петрич – Художествената галерия и музейна сбирка към нея.
Понастоящем в картинната галерия на Петрич се съхранява един изключително ценен артефакт – личният медальон на благодетелката на българския народ лейди Емили Странгфорд, която през 1877 г. го подарява на 27-годишния поет Иван Вазов.
Лейди Емили Странгфорд – символ на човечност, милосърдие, доброта, щедрост и любов към българите, е личност, на която е отредено видно място в Художествената галерия на село Петрич.
Местности Петрина чукара и Сливовка край село Петрич, община Златица, свързани с първата и единствена победа на Хвърковатата чета на войводата Георги Бенковски над башибозуци и черкези.
Паметникът в местност Петрина чукара е издигнат и открит през 1976 година по повод 100-годишнината от бунта. Известен е и като паметник "Първа и единствена победна битка на Хвърковатата чета".
На обширна територия, разположена между китните средногорски градчета Копривщица и Стрелча ще откриете няколко древни мегалитни светилища – Скумсале, Исара, Киселица, Кулата.
Само на 21 километра южно от град Копривщица (на около 25 минути с автомобил) ще откриете Стрелча. Добре сте дошли в сърцето на Средногорието! Добре сте дошли в чаровното и тихо, китното и спокойно, зеленото и слънчево градче Стрелча!
В град Стрелча може да се насладите на пеещ и танцуващ фонтан "Балерината".
Не забравяйте да посетите достолепния храм-паметник "Свети Архангел Михаил", който се издига в град Стрелча.
Не забравяйте да посетите Исторически музей Стрелча – три етажа българска памет и съкровища, които Средногорието пази. Ще ви поведа през изключителната експозиция – през археологическите чудеса, които ни връщат хиляди години назад, през героичния дух на нашите предци и чак до уникалния бит на един непокорен край.
Очаква ви среща с историята, която ще развълнува и докосне душата ви по един неповторим начин!
Само на 21 километра източно от Антон (на около 18 минути с автомобил) ще откриете историческото градче Клисура.
Връщайки се обратно в посока Подбалканския път, продължете в посока град Бургас.
Скоро ще видите, че пътят се разклонява. Продължете направо, без да вземате завоя, който ще ви изведе на Подбалканския път. От мястото стартира пътека през гората, която ще ви изведе до паметника на Априлци, извисяващ се в местност Зли дол, издигнат през 1961 година в чест на 85-тата годишнина от онези паметни събития.
Само на 3,7 километра западно от град Клисура (на около 5 минути с автомобил) ще откриете красивия Клисурски водопад.
Само на 9 километра източно от град Клисура (на около 10 минути с автомобил) се намира уханното на рози село Розино, край което напролет цъфтят хиляди благоуханни рози.
Само на около 58 километра североизточно от Антон (на около час с автомобил) ще откриете паметник "Арка на свободата", който е издигнат връх Горалтепе (1595 метра) в близост до Троянския проход (прохода Троян – Кърнаре). Оттук се откриват невероятни панорамни гледки към Северна и Южна България.
Само на 46 километра източно от село Антон (на около 39 минути с автомобил) се намира град Сопот. Върху историческия хълм Трапето, където навремето се е издигала църквата "Света Богородица", известна като Горната черква, опожарена през 1877 година от турците, днес ще откриете параклис "Покров Богородичен" – точно срещу композицията "Аз съм българче".
Ако поемете от хълм Трапето по пътеката в посока възрожденски храм "Свети Свети Апостоли Петър и Павел", много бързо ще се озовете пред дверите на църквата.
Зад възрожденската черква се намира по-старото духовно средище – девически манастир "Въведение Богородично" (метох), който ви предлагам да посетите.
През 1851 година, южно от възрожденски храм "Свети Свети Апостоли Петър и Павел", насред черковния двор, отваря врати девическо взаимно училище, известно като Радиното училище, което се смята за приемник на килийното училище в съседния девически метох.
От Радиното училище ви предлагам да се отправите в посока Етнографски и занаятчийски център "Сопотски еснафъ".
Патриархът на българската литература Иван Вазов е роден на 9 юли 1850 година в град Сопот в старата къща на своя род.
През 1964 година къща-музей "Иван Вазов" е обявена за паметник на културата от национално значение.
В близост до Сопот се намира автентичната воденица на дядо Стоян от Вазовия роман "Под игото". Дядовата Стоянова воденица се намира до пътя, водещ към началната станция на седалковия лифт, в северозападния край на града.
В близост до Дядовата Стоянова воденица се намира Сопотски мъжки манастир "Възнесение Господне". От манастира стартира пътеката към величествения и така обаятелен Сопотски водопад на река Манастирска.
Само на 51 километра източно от Антон (на около 46 минути с автомобил) се намира град Карлово. В Карлово препоръчвам да си направите разходка до Етнографски комплекс "Старинно Карлово".
Включва пет къщи – паметници на културата със забележителна културна стойност. Това са:
Всяка от къщите поражда свое уникално послание, което отправя госта в различни посоки, провокира у него желания и спомени, кара го да мечтае.
Целостта на архитектурния ансамбъл е уникална и неподражаема и всеки посетител би могъл да усети онзи велик възрожденски дух, който все още броди по тесните калдъръмени улички на "Старинно Карлово".
Етнографски комплекс "Старинно Карлово" е обект номер 44б от 100-те национални туристически обекта.
В Карлово препоръчвам да си направите разходка до красивия водопад Сучурум.
Само на 17 километра западно от град Карлово (на около 17 минути с автомобил) се намира град Калофер.
Какво може да се посети в Калофер?
На входа на града се издига паметник на Калифер войвода, за когото легендите твърдят, че е дал името си и заедно с неговите четници са основали град Калофер.
Повече от 100 години са изминали от появата на едно от най-фините женски ръкоделия, наречено с право бялата магия – калоферската дантела. За това време тя не само се е съхранила, но е претърпяла и развитие, като от занаят, осигуряващ прехраната на калоферки, се превръща в изкуство.
Заповядайте в творческия център на калоферската дантела, за да се насладите на таланта на сръчните калоферки.
Срещу творческия център се намира музея на просветното дело, разположен в реставрираната сграда на прочутото Даскал Ботьово училище в Калофер.
Възрожденски храм "Свето Успение Богородично" се намира в централната част на Калофер. Историята на храма е изключително интересна, ето защо ви каня най-учтиво да я научите.
Възрожденски храм "Свето Успение Богородично" е разположен вдясно от Мемориален комплекс "Христо Ботев", в подножието на хълм, на който се извисява величественият монумент, към който сега ви приканвам да поемем.
В Калофер се намира Национален музей "Христо Ботев", номер 45 от Стоте национални туристически обекта на Българския туристически съюз.
Храм "Свети Атанасий Превелики" се намира в близост до центъра на Калофер. Той е единствената калоферска църква, разположена на десния бряг (южно) на река Тунджа.
Калофер е заобиколен от изключително красива природа! За да ѝ се насладите подобаващо, ви съветвам да поемете по екопътека "Бяла река".
И като за финал, мили мои приятели,
не бива да пропускате да разгледате
специалния албум с фото моменти –
открити, изживени, заснети и споделени с вас!
Коментари