Върхът Зли дол, на североизточния край на града, имаше хубаво стратегическо положение. Той командуваше на околността и държеше ключа на друма, който свързва Клисура със Стремска долина... Оттук погледът потъваше далеко във вълнообразните голи поляни на изток, по които се мяркаха далегледните стражи, съставляющи "веригата" на клисурската армия.
Стражата на Зли дол беше най-многочислена. Тя беше засилена от средногорците на Волова – останки от разбити чети – и тя се готвеше да посрещне с куршумите си първия напор на неприятеля.
Днес се забелязваше особено оживление там. Някаква бодрост светеше в погледите. Но те не бяха обърнати към посоката, отдето се очакваше врагът, а към дола, в който се гнездеше Клисура. Всички се взираха напрегнато в пътеката, що извиваше по урвата насам. Там един въстаник, с гигантски ръст, носеше нещо бяло, дълго, цилиндрообразно на рамо. Подире му една жена, пълна и снажна, селянка по облекло, идеше, прегъната под едно бреме, очевидно много тежко.
Именно в тия двама хора бяха впити всички погледи. И имаше защо: те изнасяха артилерията до Зли Дол!... Тя състоеше всичко на всичко от един черешов топ.
Той беше на рамото на гиганта.
Снарядите, състоещи от железни късове, куршуми, цигански гвоздеи, петала и пр., висяха в торба на гърба на селянката.
Очите на въстаниците пущаха пламък от удоволствие; въодушевление общо завладя Зли дол!
Най-после гигантът изнесе на върха топа, облян с горещ пот, който капеше като дъжд от веждите му и от шията му.
"Под игото"
Иван Вазов
Хора бре!
Да знаете, че ще пукне топчето, за да го опитваме...
...та да се не плашат жените и дечурлигата, ами рахат да си бъдат...
Читаци няма никак още...
Не се видят читаци...!
Ето така патриархът на българската литература описва в романа си "Под игото" провеждането на първия изстрел от черешовото топче.
Влизайки в града от север (слизайки от Подбалканския път), първо ще преминете покрай монумент "Боримечката".
В местност Шайковица над Клисура до монумент "Боримечката" е поставена тази островърха скала, върху която е положен надпис, гласящ:
Тук се е намирала втората бойна позиция на въстанала Клисура през април 1876 г.
От тази височина въстаникът Иван Танков – Боримечката възвестява гръмогласно, че ще бъде даден първият изстрел от черешовото топче.
Оттук също предупреждава за настъпването на ордите на Тосун бей и подканва населението да потърси убежище към "Вишина кория" и "Върлишница".
Изработен е по случай 100-годишнината от Априлското въстание и е открит официално в един и същи ден ведно с паметника на големия панагюрски герой Павел Бобеков.
Автор и на двата монумента е Методи Измирлиев.
Иван Танков – Боримечката
Иван Танков – Боримечката е прототип на литературния герой Иван Боримечката от вазовите романи "Под игото" и "Нова земя".
В романа "Под игото" Боримечката е селянин от село Алтъново, който взема участие във въстанието в Клисура. Без образование, но с голяма физическа сила и огромен ентусиазъм, той става един от дейните участници в неговата организация. Известна е сцената, в която той изнася на гръб на хълм край селото черешово топче и се провиква оттам, за да предупреди селяните, че ще се стреля с него.
В романа "Нова земя" Вазов разказва, че след въстанието Иван Боримечката заминава за Румъния, за да завърши своето образование.
Иван Танков Козаров (1852 – 1878) е син на клисурски козар и поради невъзможността на семейството му да му осигури образование остава неук. Въпреки това е изключително буден младеж.
Като малък той пасе козите и събира дърва от гората за огрев през зимата.
Става известен из цяла Клисура, когато един ден успява да залови две мечета, откъдето идва и прякорът му – Боримечката.
На 19 години Иван Танков се жени за своята съгражданка Гина, от която за 6 години има пет деца, но от тях оцелява единствено синът му Петко, роден след зверското потушаване на Априлското въстание.
За да се подсили слабото въоръжение на въстаниците, военният съвет възлага на майстори-кацари да изработят дървени оръдия – черешови топчета.
...Един от топовете се изнесе най-напред на Зли дол, дето да се опита силата му. За да не се изплашат жените и децата в селото от гърмежа, разпореди се да се обяви това с глашатай. Първият опит обаче не даде някакъв голям резултат, гърмежът бе твърде слаб и се чу на близко разстояние. Топът се цъфна. Любопитното население чака до вечерта с напрегнат слух. Майсторите видяха слабите страни на творението си, та другите топове се поправиха. По два-три такива топа се поставиха този ден на всички страни...
Из мемоарната книга "Самуил" ("Клисура в Априлското въстание") от Христо Попов, 1887 г.
И дъб фанахме да му отворим гърло, че е по-здрав от черешата. Тоя топ най-як. Фърли ли, ша стигне дор до черквата сопотска. Затова фъргачът да знае, шега нема...
Из записките на Цанко Делчов Обретенов – майстор на черешови топчета
Боримечката се включва с огромен ентусиазъм в подготовката на въстанието и му е възложена нелеката, но така важна задача да разположи черешовите топчета на техните позиции в местност Зли дол.
Боримечката изобщо не е избран случайно за тази нелека задача.
Смятало се е, че заради огромната си физическа сила той ще се справи сравнително лесно. Така и става – 24-годишният исполин разполага черешовата артилерия на нейните позиции и я подготвя за бойни действия срещу турците.
Именно Боримечката със своя гръмовен глас предупреждава населението на Клисура да не се страхува от гърмежите при изпробването на черешовите топчета.
Почти след всяка своя дума Боримечката повтаря една специфична фраза, която по думите на Вазов "изразява много по-умно чувствата му и мислите му, отколкото устата му можеха да направят."
Боримечката повтаря фразата цели два пъти и в известната сцена, в която се провиква на хълма край селото, за да предупреди клисурци, че черешовото топче ще се изпробва.
От същата позиция няколко дена по-късно отново Боримечката предупреждава за настъпването на ордите на Тосун бей и приканва населението на Клисура да потърси спасение извън града. По този начин Иван Танков остава завинаги в народната памет като един дързък и изключително смел юнак, посмял да се опълчи срещу Османската империя.
След разгрома на въстаническите сили Боримечката се скита три дни из планините около родния си град заедно със свои другари. Правят опити да се доберат до Копривщица, за да бъдат с оцелелите си съграждани и роднини, но са заловени от войниците на Хафъз паша.
Датата е 15 август 1876 година и Иван Танков е осъден на заточение.
Първоначално героят от Клисура е изпратен в затвор в Цариград, но след началото на руско-турската освободителна война е прехвърлен заедно с много свои сънародници в крепост Акия (Сен Жан д'Акр) в Палестина. По това време почти цялата крепост е била пълна с български затворници – в същата крепост са заточени Пенчо Божков и Филип Божков Попов. За разлика от повечето от тях Боримечката не доживява да се завърне в освободеното си отечество.
На 19 януари 1878 година, само месец преди сключването на Санстефанския предварителен мирен договор, от раните си и от нечовешкото отношение на турците към него издъхва Иван Танков – Боримечката, един от символите на въстанала Клисура.
След въстанието съпругата на Боримечката – Гина работи като прислужница в клисурската църква, като е размесвала нафората.
Единственото оцеляло чедо на Боримечката – синът му Петко Иванов Танков доживява до 62 годишна възраст.
Глашатаят на клисурската черешова артилерия завинаги е застинал с две ръце пред уста, обърнат към своя град, възвестявайки гърмежа на черешовия топ, събудил народа и катурнал империята.
Стоя под монумента на Боримечката и взорът ми е отправен към сгушеното в пазвите на планината градче.
Отново съм в Клисура.
Това прекрасно и будно българско селище ме привлича като магнит, аз не му устоявам и ето ме тук – където гордият Балкан целува Средна гора.
От тази целувка се е родила чудно приказната клисура, дала името на града.
Април е.
Все още е хладно.
Небето е синьо.
Слънцето срамежливо се крие иззад многобройните бели пухкави облаци, припълзели из Балкана.
Студен бриз слиза от планината. Билото на Балкана е все още в бяло.
Птиците пеят славни песни – за смели герои, за млади момци с жарава в сърцата, възседнали своите бързи коне и препуснали по зелените поля наоколо.
Песни юначни, хайдушки!
Песни за онзи далечен април, лето 1876-то, когато Клисура въстава!
Слушам вълнуващата песен на птиците, вятърът ме брули, а погледът ми е вперен към Клисура.
Красота! Красота навред!
Вижте и вие тази чутовна панорама, разкриваща се от това паметно място.
Клисура е едно зелено, спокойно, китно и изключително чаровно градче.
Разходката тук е несравнимо удоволствие, което препоръчвам да осъществите.
В близост до монумент "Боримечката" е изграден надпис "Аз 💖 Клисура". Поставени са и пейки, от които да се насладите на величествената панорама, разкриваща се от мястото.
Клисура е един от най-значимите в исторически аспект градове за България.
Историческият град е живописно разположен в най-западната част на стремската долина. Както вече ви разказах, името си градът получава от особеното си местоположение – кацнал в клисурата между Балкана и Средна гора.
Оттук минава единственият път от златишко-пирдопската към стремската долина.
Продължавайки по пътя, ще навлезете в градчето и скоро ще преминете покрай площад "20-ти април".
Веднага след площада се издига красивата църква "Св. Богородица", известна сред клисурци като новата църква, която може да бъде разгледана от всеки желаещ.
Преди Освобождението на нейно място е съществувал турски конак, който впоследствие е срутен и е построен настоящият храм.
Смята се, че в старинния храм служи пламенният оратор и вдъхновител на героите от Зли дол – поп Божко Филипов, който е и член на революционния комитет през 1876 г.
Срещу църквата ще откриете сградата на Старобедницата в Клисура.
Какво интересно име!
Надписът върху сградата гласи:
СТАРОБЕДНИЦА
Х. Йовко Н. Чакъровъ
При православ. християнско братство Св. Николай
Щедростта на клисурци намира израз в много нейни проявления след Освобождението.
Най-големият дарител на града – Йовко Чакъров през 1938 година дарява сграда с любопитното име "Старобедница" – трапезария и приют за старци и бедни хора.
Тръгвам от площада покрай малката рекичка в посока руините на старата църква "Свети Никола" – мястото, откъдето е проехтял първият камбанен звън, възвестил началото на Априлското въстание.
"Свети Никола" е издигната някъде около 1840 година.
Четири години по-късно търговецът Неделчо Петрович дарява на новата черква църковен полилей и камбана, която ще видите на по-следващия фото момент.
След жестокото потушаване на въстанието "Свети Никола" е опожарена до основи и сега само нейните руини напомнят за съществуването ѝ. До тогава в нея кипи бурен културен живот, а след това тя се превръща в таен склад за въстаническото въоръжение.
Преди опожаряването тук се намира камбанарията, от която е даден сигналът за началото на Априлската епопея и тук Панайот Волов освещава своето знаме преди да се отправи с четата си към Зли дол.
В параклиса-костница "Свети Архангел Михаил", който се намира в двора на църквата, се съхраняват костите на загиналите във въстанието клисурци.
На втория етаж в историческия музей в града се пази оригиналната камбана, дарена от Неделчо Петрович, чийто ек навремето е дал историческия знак, именно от двора на "Свети Никола".
След потушаването на въстанието, когато Клисура е опожарена, камбаната е изпратена за претопяване в Карлово. Случайно разпозната бива незабавно върната обратно в града и днес е един от най-важните експонати на историческия музей в Клисура.
Исторически музей
Красивата сграда на музея, обагрена в розово и бяло и с черешов топ над входната врата, ще откриете на площад "20-ти април".
Исторически музей град Клисура е записан под номер 77 на 100-те национални туристически обекта.
На втория етаж на музея ще видите пълния списък с имената на загиналите по време на въстанието, както и автентично черешово топче – символ на клисурската артилерия.
Срещу сградата на историческия музей се намира Павурджиевата къща.
Павурджиевата къща
Това e най-добре съхраненият исторически обект в град Клисура. Тя е построена, след Освобождението на мястото където е бил Павурджиевият хан, по спомени и указания на потомци от Павурджиевия род.
В Павурджиевият хан е учреден първият революционен комитет на IV-ти революционен окръг.
Днес в къщата е пресъздадена клетвената стая, където на 15 януари 1876 г. революционерите Георги Бенковски и Панайот Волов в присъствието на клисурските деятели Петър Павурджиев и Христо Попов основават Клисурския революционен комитет – първото съзаклятие на бъдещото въстание.
До пролетта в Клисура, наречена с тайното име "Самуил", всички се готвят за въстание.
Понастоящем в Павурджиевата къща е представен градският възрожденски бит на Клисура.
В двора на къщата днес може да се види единствената в България запазена розоварна от XIX век – Клисура е известна с произвежданото тук розово масло, съставляващо четвърт от розовото масло по българските земи от онова време.
За да разгледате Павурджиевата къща е необходимо предварително да се обадите в Исторически музей град Клисура!
На площад "20-ти април" между Павурджиевата къща и сградата на историческия музей е издигнат паметник на Никола Караджов.
В центъра на града признателното население е издигнало достоен паметник на забележителния си съгражданин. Монументът представлява воеводата в цял ръст, във въстаническа униформа и със сабя в ръка.
Никола Караджов
Никола Иванов Караджов е български революционер и участник в Априлското въстание.
Роден в заможно семейство в Клисура през 1841 година.
Баща му е член на абаджийския еснаф и като такъв често предприема пътувания по работа до Цариград. По време на посещенията си в столицата на Османската империя се включва в борбата на цариградските българи за църковно-народни свободи. Изцяло отдал се на тази борба, той става един от най-приближените сподвижници на ревностния църковен деятел Иларион Макариополски.
Първоначалното си образование Никола Караджов завършва в родната си Клисура, а основното – в Копривщица. След това поради доброто финансово състояние на родителите си записва във Френския колеж в Цариград. Продължава образованието си в гимназията в Загреб и учи две години в Духовната академия в същия град.
След завръщането си в България с обогатени познания Никола се отдава на просветителска дейност. Двадесет и осем годишен е назначен през 1869 година за учител в Пловдивското епархийско училище.
Там той преподава няколко години, но в един момент се налага да напусне, за да поеме търговската кантора на баща си.
В тези времена, като милеещ за поробения български народ, Никола Караджов се включва в Революционния комитет в Клисура и бързо става негов представител на свиканото в Оборище народно събрание. Тук поради добрите си организаторски качества е избран за секретар на събранието и за член на комисията, която трябва да определи реда, по който ще се извърши въстанието.
След погрома на въстанието Никола Караджов бяга към Копривщица, а оттам заедно с Панайот Волов и Георги Икономов имат намерение да се опитат да минат през Балкана и стигнат до Румъния.
На 2 май 1876 година воеводата загива в сражение с турска потеря.
Вчера чауш Рюзгар Ахмед, командирован в Тетевенския Балкан, към съседното пловдивско село Рахманларе и из околностите на Троянския Балкан, за да устройва засади, се натъкнал на една бунтовническа засада. След като от двете страни се водила около един час престрелка, без каквито и да било загуби от наша страна, бунтовниците били разбити и при бягството главатарят им с лъвски знак от жълто тенеке на калпака и в комитска униформа бил убит (убитият въстаник е Никола Караджов) от куршума на споменатия чауш. Оказалите се у него документи и дрехите му са взети и изпратени...
Софийски мютесариф:
Ахмед Мазхар
Лобното му място се намира над старопланинската местност Равна река в Клисурския Балкан.
Клисура е селището с най-големи материални щети по време на въстанието. За пълното разорение на града свидетелства фактът, че когато войските на ген. Комаровски идват, в Клисура има само една завършена къща – Червенаковата.
Равносметката за града са над 400 загинали, а двете училища, църквата и около 830 чардаклии къщи са превърнати в пепелище.
Злощастното население намира убежище в Копривщица, където прекарва 38 дни – живот под постоянната угроза на ятаган, в мъки, страдания и несигурност.
Мъжете – по горите или влачат тежки вериги. Мнозина оставят кости в Диарбекир и Сен Жан д'Акр.
Из спомените на Гана Найденова за съдбата на клисурци след завръщането им от Копривщица:
...Тръгнаха петдесет души конни и пехотни, изкараха клисурските ази. Като отидохме – всичко изгоряло, не се познава, че е имало къщи. Колкото души бяхме, няма где да се подслоним. Разпрегнаха бели чадъри, в един чадър 15 души. Имаше само едни нощови и едно сито и две бакърчета. Едни месят и готвят и тогава други... месеха и на земята.
Трогателна е съдбата на четирима от клисурските въстаници – Харалампи Караджов, Григор Попов, Христо Труфчев и Атанас Попминков. Предадени и обградени в сопотската църква, трима загиват от турските ятагани, а раненият Харалампи умира след жестоки мъчения в Пловдив.
Лобно място "Козинаровия кладенец" на ул. "Черешово топче", отбранителен пункт от Априлското въстание на ул. "Хр.Данов", позиции на въстаниците от 1876 г. на местност Шайковица, 200 метра източно, местност Пресвета 300 метра източно, местност Хуманик западно, местност Зли дол 1,5 километра североизточно, историческа местност Върлишница 1 километър южно, лобно място на Никола Караджов в местност Равна река 10 километра източно, както и къщата на Павурджиеви са обявени за недвижими културни ценности (НКЦ) исторически паметници на културата с категория национално значение.
Как се стига до Клисура?
Град Клисура се намира на границата на областите София и Пловдив.
Разположен е в Южна България в близост до Подбалканския път*.
*Републиканският път I-6, по-известен и като Подбалканският път, е първокласен път от Републиканската пътна мрежа на България с направление от запад изток, преминаващ по територията на девет области: Кюстендилска, Пернишка, област София, Софийска, Пловдивска, Старозагорска, Сливенска, Ямболска и Бургаска.
Общата му дължина е 508,5 km, което го прави най-дългият републикански път в България.
Клисура отстои на:
109 километра (на около 1 час и 30 минути с автомобил) от столицата
94 километра (на около 1 час и 20 минути с автомобил) от град Пловдив
384 километра (на около 5 часа с автомобил) от град Варна
278 километра (на около 3 часа и 20 минути с автомобил) от град Бургас
25 километра (на около 28 минути с автомобил) от град Копривщица
Как се стига до местност Зли дол?
Връщайки се обратно в посока Подбалканския път, продължете в посока град Бургас.
Скоро ще видите, че пътят се разклонява. Продължете направо, без да вземате завоя, който ще ви изведе на Подбалканския път.
Отдясно сред дърветата е поставена тази указателна табела, която е много вероятно да пропуснете – аз също я забелязах едва на връщане от Зли дол и то защото вървях пеш.
Това е паметникът на Априлци, извисяващ се в местност Зли дол, издигнат през 1961 година в чест на 85-тата годишнина от онези паметни събития.
Какво е ново, ново станало,
ново станало в Каменна Клисура?
Пустите клисурци станали московци,
а панагюрци – донски казаци!
Войвода им беше Гьорги Бенковски,
развява байрак Райна девойка.
Топове им бяха черешово дърво,
гюллета им бяха кантар топузи.
Топчето пукна - Европа се стресна,
Русия скокна Клисура да брани.
Котленско
(Качулев, с. 41)
Какво може да се посети в близост?
Само на 3,7 километра западно от град Клисура (на около 5 минути с автомобил) ще откриете красивия Клисурски водопад.
Само на 10 километра западно от Клисурски водопад (на около 8 минути с автомобил) на самия Подбалкански път се намира очарователния Антоновски водопад (още Антонски водопад или Пеперудата).
В близост до Антоновски водопад се намира спокойното, зелено и така красиво селце Антон.
Само на 6 километра западно от село Антон (на около 9 минути с автомобил) ще откриете величествените руини на Еленска базилика, които в никакъв случай не бива да пропускате да посетите.
В близост до руините на Еленска базилика, като спомен за погубения български манастир, през 2010 година е издигнат и осветен параклис "Св. Илия".
Само на 5 километра южно от село Антон (на около 6 минути с автомобил) се намира китното средногорско бижу Душанци.
Нека разходката ви отведе и до красивия храм "Св. св. Кирил и Методий".
Душанци е възхитително място през всеки сезон! Доказателство за това са великолепните фото моменти с чудесната коледно-новогодишна украса, носеща толкова наслада за сетивата ни!
В края на селото не пропускайте да се отбиете вляво, където ви очаква автентичен римски мост Куфарита.
Продължавайки след мост Куфарита, пътят ще ви отведе до параклис "Св. Георги" над Душанци, откъдето ще се насладите на чудна гледка към цялата Златишко-Пирдопска котловина.
Пътят след селцето ще ви отведе до язовир "Душанци" – великолепен през всеки сезон – през есента, през зимата и на границата между пролетта и лятото. Насладете му се!
Само на 13 километра западно от село Антон (на около 15 минути с автомобил) ще откриете град Златица.
В центъра на града непременно се повеселете лудо в парк "Дядовата ръкавичка".
Съвсем наблизо до парк "Дядовата ръкавичка" се намира старата часовникова кула.
От старата часовникова кула се насочвате към североизточна част на Златица, северно от ЖП линията, където се намира улица "Стара планина". Поемайки по нея, скоро ще се озовете извън северните покрайнини в подножието на Балкана, където бученето ще ви насочи, че приближавате Златишки водопад.
В непосредствена близост до самия водопад се намират стълбите, които ще ви отведат до параклис "Св. Св. Кирик и Юлита". От мястото се разкрива изключително красива гледка към цялата Златишко-Пирдопска котловина.
Ако продължите вляво покрай водопада, ще се озовете до манастир "Възнесение Господне" и Спасово кладенче.
Чешма "Гергана" в град Златица, вдъхновена от "Изворът на Белоногата" на Славейков, се намира на около един километър южно от центъра на града на улица "Медет", недалече от последните къщи, по пътя, водещ към едноименната местност, в посока село Панагюрски колонии и град Панагюрище.
Цялата ненадмината красота на Златишко-Пирдопския исторически регион е събрана в един-единствен маршрут "Чудесата на Златишко-Пирдопския край", подготвен от мен за вас много любов и който е една чудесна хрумка за уикенда!
Всички представени тук идеи са напълно подходящи и осъществими в рамките на един уикенд!
Само на 20 километра южно от село Антон (на около 26 минути с автомобил) се намира Археологическо-исторически резерват град-музей Копривщица – обект номер 75 от 100-те национални туристически обекта на България.
Край градчето ви предлагам да посетите впечатляващо красивата и така чаровна гара Копривщица.
В Копривщица задължително отделете време и посетете възрожденски храм "Св. Николай".
Една разходка из зелените пасбища около град Копривщица ще ви отърси от сивото ежедневие и ще ви зареди положително и аз горещо ви я препоръчвам!
На обширна територия, разположена между китните средногорски градчета Копривщица и Стрелча ще откриете няколко древни мегалитни светилища – Скумсале, Исара, Киселица, Кулата.
Само на 21 километра южно от град Копривщица (на около 25 минути с автомобил) ще откриете чаровното бижу Стрелча.
В град Стрелча може да се насладите на пеещ и танцуващ фонтан "Балерината".
Не забравяйте да сведете глава край достолепния храм-паметник "Свети Архангел Михаил", който се издига в град Стрелча.
Само на 9 километра източно от град Клисура (на около 10 минути с автомобил) се намира уханното на рози село Розино, край което напролет цъфтят хиляди благоуханни рози.
Само на около 40 километра североизточно от Клисурски водопад (на около 46 минути с автомобил) ще откриете паметник "Арка на свободата", който е издигнат връх Горалтепе (1595 метра) в близост до Троянския проход (прохода Троян – Кърнаре).
Оттук се откриват невероятни панорамни гледки към Северна и Южна България.
Само на 29 километра източно от Клисурски водопад (на около 25 минути с автомобил) се намира град Сопот.
Върху историческия хълм Трапето, където навремето се е издигала църквата "Света Богородица", известна като Горната черква, опожарена през 1877 година от турците, днес откривам параклис "Покров Богородичен" – точно срещу композицията "Аз съм българче".
Ако поемете от хълм Трапето по пътеката в посока възрожденски храм "Свети Свети Апостоли Петър и Павел", ще се озовете пред дверите на храма за нула време.
След изграждането на възрожденската черква до по-старото духовно средище – Девическият манастир (метохът), това място продължава да бъде център на културния живот в Сопот и дори прераства в един своебразен духовно-просветен комплекс.
Девически манастир "Въведение Богородично" (метох) е обявен за недвижима културна ценност (НКЦ) народна старина и архитектурно-строителен паметник на културата с категория национално значение.
Девически манастир "Въведение Богородично" (метох) е обект номер 43 от 100-те национални туристически обекта на България.
През 1850 година южно от възрожденски храм "Свети Свети Апостоли Петър и Павел", насред черковния двор, отваря врати девическо взаимно училище, известно като Радиното училище, което се смята за приемник на килийното училище в съседния девически метох.
Вземам си довиждане с Радиното училище и се отправям в посока Етнографски и занаятчийски център "Сопотски еснафъ".
Патриархът на българската литература Иван Вазов е роден на 9 юли 1850 г. в град Сопот в старата къща на своя род.
През 1964 година къща-музей "Иван Вазов" е обявена за паметник на културата от национално значение.
Къща-музей "Иван Вазов" е обект номер 43 от 100-те национални туристически обекта на България.
От Сопотски мъжки манастир "Възнесение Господне" стартира пътеката към величествения и така обаятелен Сопотски водопад на река Манастирска.
Ето го сърцето на водопада, което непрестанно бие в такт с Балкана.
Само на 33 километра източно от Клисурски водопад (на около 33 минути с автомобил) се намира град Карлово.
В Карлово препоръчвам да си направите разходка до Етнографски комплекс "Старинно Карлово".
Включва пет къщи – паметници на културата със забележителна културна стойност. Това са:
Всяка от къщите поражда свое уникално послание, което отправя госта в различни посоки, провокира у него желания и спомени, кара го да мечтае.
Целостта на архитектурния ансамбъл е уникална и неподражаема и всеки посетител би могъл да усети онзи велик възрожденски дух, който все още броди по тесните калдъръмени улички на "Старинно Карлово".
Етнографски комплекс "Старинно Карлово" е обект номер 44б от 100-те национални туристически обекта.
В Карлово препоръчвам да си направите разходка и до красивия водопад Сучурум.
Само на 54 километра източно от град Клисура (на около час и 4 минути с автомобил) се намира началото на екопътека "Бяла река" край град Калофер.
Публикации на тема "Априлска епопея"
15 – 17 априлий лето 1876-то – първо българско велико народно събрание
И като за финал, мили мои приятели,
не бива да пропускате да разгледате
специалния албум с фото моменти –
открити, изживени, заснети и споделени с вас!