Бунт!
Въстание!
На оружие!
Възторжените викове на борците за свободата на народа – Георги Бенковски, Панайот Волов, Захарий Стоянов и Георги Икономов, в присъствието на панагюрците Тодор Белопитов и Тома Георгиев, огласят този двор!
Искрена радост изпълва техните мъжки сърца!
Волов е толкова ентусиазиран, че стреля два пъти с пушката си във въздуха!
Развяват Карловското знаме, ушито специално за хвърковатата чета на Георги Бенковски, тъй като знамето на Райна Попгеоргиева още не е готово.
Очите на мъжете блестят на априлското слънце, огряващо този дом следобеда на:
20 априлий лето 1876-то!
Минути по рано от Копривщица е пристигнал 19-годишният Георги Салчев, изминал пет часовия път между Копривщица до Панагюрище само за два часа, като конят му, изнурен от бясното препускане, умира преди приносителя на писмото да влезе в Панагюрище.
Младият Георги носи изключително важна вест, останала в летописите на историята завинаги като кървавото писмо, което е написано по-рано същия ден от верния другар и спътник на ликуващите – Тодор Каблешков.
Кървавото писмо
Братя!
Вчера пристигна въ село Неджебъ ага, изъ Пловдивъ, който поиска да затвори нѣколко души заедно съ мене. Като бѣхъ известенъ за вашето решение, станало въ Оборищкото събрание, повикахъ нѣколко души юнаци и слѣдъ като се въорѫжихме, отправихме се къмъ конака, който нападнахме и убихме мюдюра, съ нѣколко заптиета...
Сега, когато ви пиша това писмо, знамето се развѣва прѣдъ конака, пушкитѣ гърмятъ, придружени отъ ека на черковнитѣ камбани, и юнацитѣ се цѣлуватъ единъ други по улицитѣ!...
Ако вие, братя, сте биле истински патриоти и апостоли на свободата, то послѣдвайте нашия примѣръ и въ Панагюрище...
Копривщица, 20 априлий 1876 г.
Т. Каблешковъ.
Бѣхъ очевидецъ, когато се извърши всичко гореказано въ писмото на Тодора.
Тръгвамъ за Клисура, за да направя сѫщото.
Н. Караджовъ
Писмото е подписано с кръвта на убития в Копривщица мюдюрин.
Ето от този красив двор стартира великата Априлска епопея през онази пролет преди толкова много лета!
Останалото е история!
Днес е 20 април. Аз стъпвам върху същите камъни, по които през онези велики за българите времена, са стъпвали нозете на борците за свобода, отдали младия си живот за свободата на България!
За Тутевата къща
Тутевата къщата напълно оцелява след онези паметни събития през 1876-та!
Остава в своя автентичен и непроменен вид до наши дни, такава каквато е била по времето на Априлското въстание, каквато са я посещавали Георги Бенковски и Волов.
Днес Тутевата къща е паметник на културата с национално значение и е превърната в музей.
Тук е написано възванието към народа за обявяване на Априлското въстание:
Братя Българе!
Дойде вече краят на зверските злодеяния, които от пет века насам търпи нашият народ под омразната турска власт! Секи от нас с нетърпение очакваше тоя момент. На... Маий започва вече денят на българското народно възстание в България, Тракия и Македония. Секи честен българин, в жилите на който тече чиста българска кръв, както е текла тя и в жилите на нашите български кралие: Крум, Борис, Симеон и Асен, трябва да грабни оръжието в ръце, за да бъзстанем, като един човек, и по тоя начин с първият още удар да смутим неприятелят.
Нашите юнаци българи, не трябва да се боят от смъртта и разните други опасности. Тие трябва да са не страхуват от това само по себе си изгнило турско правителство, което отдавна очаква своето опропастяване. Напред братия! Дигайте пушките в ръце, да се срещнем един други против неприятелят, да запазим своето отечество, да придобием свободата си!
О, българино! Докажи, че живееш и ти, покажи, как знеш да цениш скъпата свобода.
Чрез днешното си възстание ти ще добиеш свобода, с бой и със собствената своя кръв.
Счупи хомотът, който сече твоят врат, като с трион!
Ти, който търсиш свобода, чест и човешко право за себе си, пази така също свободата, честта и правото на оногова, който ги потърси при тебе. Защити го! Бъди юнак неустрашим срещи неприятелят, сражавай са, воювай геройски; но не отказвай благоволението си към робът!
От днес, в името на българският народ, ние обявяваме пред целият свят, че желаеме: или свобода, или смърт на сичкото население.
Напред, напред братя! Бог е с нас!
Собственикът – Иван Дойчев Тутев, произхождащ от стар войнугански род, е панагюрски занаятчия, търговец и революционер, участник в Априлското въстание.
Издига къщата през периода от 1873 година до 1874 година.
На следващата година Марин Иванов Гълъбов я изографисва. Той обрамчва отвън прозорците с цветни линии, каквато е била традицията през онези времена, а на северната фасада рисува в медальон сграда, наподобяваща западноевропейски замък, върху чиито кули се веят знамена.
Холкелът* на тази фасада е украсен с виещ се гирлянд от цветя.
*Холкел (от немски) – декоративно обработена и профилирана част от тавана, осъществяваща прехода между хоризонталната му част (огледалото) и вертикалните стени.
Декоративната система на Тутевата къща е доразвита и в помещенията, намиращи се на първия и втория етаж.
В помещението за гости на първия етаж виждаме датиращия надпис 1875, украсен с орнаменти.
Следва малка алафранга (декоративна ниша), предназначена да начупи пространството.
Върху същата стена са изобразени алафранги, обрисувани с натюрморти, изобразяващи амфоровиден съд с цветя и сватбен крондир с цветя.
Интересен акцент е пейзажът (гора, поток, елен и заек) над прозореца от западната стена, поставен с цел да впечатли всеки гост, дошъл в къщата.
Експозицията в къщата днес изцяло пресъздава обстановката на онзи съдбовен ден – гостната стая, в която отсядат борците за свободата на България и стаята на писарите, които преписват възванието към българския народ.
Изложено е и копие на Карловското знаме.
Карловското знаме
Знамето на Карловския революционен комитет е ушито от карловката Мария Ганева, дъщеря на главния куриер на вътрешната революционна организация в Тракия – Ганьо Маджареца и с помощта на племенничките на дякона Мария и Гина Начеви, Тина поп Христова и монахиня Ефросиния Цочева.
Върху знамето от едната му страна със сърма са извезани лъв с корона, стъпил върху пречупеното османско знаме, и надписите "Карловски окръг" и "Смърт или свобода".
Върху другата страна е съшит кръст.
Поръчителят на знамето – дякона на свободата не доживява да го види развято.
Три години след смъртта на Левски в дните на трескава подготовка на Априлското въстание, знамето е показано на Панайот Волов, който толкова го харесва, че поръчва на Мария Ганева да ушие същото за панагюрските въстаници от Четвърти революционен окръг.
На 4 април 1876 година Ганьо Маджареца и Панайот Волов го носят в Панагюрище.
Именно по неговия терк (образец), Георги Бенковски заръчва на местната учителка Райна Попгеоргиева Футекова да ушие главното знаме на Четвърти революционен окръг.
Второто Карловско знаме остава в историята като първото развято знаме в Панагюрище по време на онези паметни дни!
В Карлово въстанието изобщо не избухва.
Оригиналното Карловско знаме оцелява и след Освобождението, като за съжаление около средата на миналия век то ненадейно изчезва.
По съхранени фотографии Михаил Малецки по-късно прави негово копие.
През 1947 година наследниците на Иван Тутев даряват къщата, за да бъде превърната в музей.
През 50-те години на миналия век е извършена първата частична реставрация на Тутевата къща.
През 1964 година благодарение на своята архитектурната и художествена стойност Тутевата къща е обявена за паметник на културата с национално значение.
В периода от 1975 до 1976 година е извършена втора реставрация от екип на архитект Петър Дикиджиев.
В периода от 1988 година до 1991 година е извършена основна реставрация на Тутевата къща под ръководството на архитект Кирилка Генева, а стенописите са възстановени от Здислав Карчевски.
Как се стига до град Панагюрище?
Панагюрище е град в Централна България, административен център на община Панагюрище, област Пазарджик.
Панагюрище се намира в планински район – Същинска Средна гора, на 43 километра (на около 40 минути с автомобил) северно от областния град.
Панагюрище е административен център на община Панагюрище, в състава на която влизат още девет селища. Съседни населени места са: курортното селище Панагюрски колонии (отстои на около 15 километра на север), село Оборище (отстои на около 10 километра на запад), село Баня (отстои на 11 километра южно), село Бъта (отстои на около 8 километра на юг) и град Стрелча (отстои на около 12 километра на изток).
В землището на град Панагюрище се намира и селище Панагюрски колонии, което няма собствено землище.
На север от него, близо до курортното селище Панагюрски колонии, се издига връх Братия (1519 метра н.в.).
През града тече река Панагюрска Луда Яна, която след село Попинци се съединява с река Стрелчанска Луда Яна и така се образува река Луда Яна.
Гара "Панагюрище" е последната гара по ЖП линията Пловдив – Панагюрище.
През града минава шосе 37 от републиканската пътна мрежа, което свързва Доспат (в Родопите) през Златишки проход (в Стара планина) с главен път А2 – магистрала "Хемус" (при село Джурово, община Правец).
Панагюрище отстои на:
94 километра (на около 1 час и 42 минути с автомобил) от столицата
80 километра (на около 1 час и 11 минути с автомобил) от град Пловдив
421 километра (на около 4 часа и 49 минути с автомобил) от град Варна
314 километра (на около 1 часа и 2 минути с автомобил) от град Бургас
Как се стига до Тутевата къща в град Панагюрище?
Тутевата къща се намира на пресечката на улиците "20-ти април" и "Софроний Врачански".
Какво може да се посети в близост?
Борбено Панагюрище е един прекрасен български град, който предлага на своите гости чудни места за посещение.
В близост до Тутевата къща се намира и Лековата къща, която не бива да пропускате да посетите.
Не бива да пропускате да разгледате невероятно интересната експозиция на Исторически музей Панагюрище, посветена на Априлското въстание, с оригинални реликви, свързани с героичната епопея от април 1876 г.
Дудековата къща, част от музейния комплекс, е архитектурно-историческа забележителност в Панагюрище от епохата на Възраждането. В нея е подредена етнографско-историческа експозиция, отразяваща възрожденския бит и култура.
В околностите на града има десетки тракийски могили. В една от тях – могила "Мрамор" е разкрито погребение на тракийски вожд.
Недалеч от нея през 1949 година е открито световноизвестното Панагюрско златно съкровище, датирано от периода IV – III век преди Христа.
Съкровището е намерено случайно от тримата братя тухлари Павел, Петко и Михаил Дейкови, докато копаели земята за глина. Изработено е от чисто злато и тежи 6,164 килограма.
Копия на деветте уникални златни съда са изложени в историческия музей в града, а оригиналите обикалят музеите по света и в България.
Оттам се отправете към площад "Райна Княгиня", където ще видите паметника на българска учителка и акушерка – Райна (Райкя) Попгеоргиева Футекова-Дипчева, ушила байрака на въстаниците и извезла със сърма лъва и огнения девиз:
Свобода или смърт!
В близост се намира и Футековата къща – родния дом на Райна Княгиня, който днес е превърнат в музей.
Къща-музей "Райна Княгиня" е обект номер 36 от 100-те национални туристически обекта на България.
Чудна музикална водна атракция тук са уникално красивите, феерично-вълшебните и така цветни панагюрски фонтани, които задължително ви съветвам да посетите, когато гостувате на този красив средногорски град.
Ще станете свидетели на една от трите музикални програми – вихрен, шеметен танц, в който се преплитат музикални ноти, заслепяваща светлина, тонове цвят и хиляди пръски вода!
Какво?! Не ми вярвате?! Ами уверете се сами!
Музиката в това видео е на талантливия български композитор, аранжор и пианист Митко Щерев, представена по уникален, красив и така цветен и въздействащо-визуален начин.
В края на всяка година Панагюрище грейва бляскаво украсеното за посрещане на Рождество Христово.
По пътя между Историческа местност Оборище и град Панагюрище отдясно ще откриете чешма "Мечата глава".
Знаковата чешма е издигната през далечната 1966 година по случай 90-годишнината от Априлското въстание.
Пътнико!
Виж двете реки Панова и Асарел сляни тук под този мост;
тъй се сляха в 1876-то лето душите на нашите деди – ей там на Панова река на
ОБОРИЩЕ
В ПЪРВОТО БЪЛГАРСКО ВЕЛИКО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
за освобождение на България.
Свали шапка, макар от далеч, и поклони се, преди да отминеш.
1928 година
Само на 8 километра западно от Панагюрище по пътя III-801 Панагюрище – Вакарел, веднага след чешма "Мечата глава" се намира Историческа местност Оборище.
В случай че пътувате в посока от Панагюрище към Вакарел, отбивката се пада отдясно.
Само на 8 километра югозападно от Историческа местност Оборище (на около 11 минути с автомобил) се намира село Оборище.
Южно от село Оборище е издигнат параклис "Света Богородица".
Най-трудолюбивите и сръчни български ръце са превърнали мястото в истинско чудо с прекрасни пейки, място за игри за малчуганите, зелена трева, величествени гледки, алеи за разходка и едно голямо зелено сърце.
Само на 10 километра южно от град Панагюрище (на около 12 минути с автомобил) ще откриете село Баня, Панагюрско.
Почивката в село Баня, насред дивна природа, пълна тишина и в изобилие на минерални извори е изключително удоволствие, което ви приканвам да споделите и вие.
Преминете над моста, изграден над река Банска Луда Яна и поемете към манастирска църква "Света Троица", издигаща се насред местност Манастирчето.
Подминавайки белия храм, пътеката ще ви изведе нагоре към Банско кале (Градището), откъдето се разкрива впечатляваща гледка към цялото село.
В Баня несъмнено посетете емблематичната за селцето Талпена къща, наричана още Пулева къща.
Къщата е уникален паметник на жилищната архитектура и се датира към периода от 1700 година до 1725 година. Била е притежание на богати чорбаджии от Пулевия род.
Построена е от талпи, сечени на ръка, откъдето идва и другото име, с което е известна.
От Пулевия род са и предците на шампионите Кубрат и Тервел Пулеви. Според селските регистри в Баня е роден дядо им Петър.
Талпената къща в село Баня, Панагюрско, известна още като Пулевата къща, е обявена за паметник на културата и има ценна архитектурна стойност, даваща представа за живота и миналото на банци.
В Баня не бива да пропускате да посетите и родния дом на Грую Тренчов, по-известен като Поп Груйо – Бански, български революционер, участник в Априлското въстание, воевода на чета и заклинател на участниците в Оборищенското събрание.
Само на около 43 километра южно от град Панагюрище (на около 40 минути с автомобил) се намира град Пазарджик, в който ще откриете градината на света и вечният пламък на мира.
Само на 14 километра югозападно от град Пазарджик (на около 18 минути с автомобил) ще откриете село Паталеница.
В село Паталеница ви препоръчвам да посетите паталенската перла – заровената църква "Свети Димитър".
В близост до селото се издига чудната Баткунска духовна обител "Св. св. Петър и Павел", в която ще откриете величествено спокойствие и красота.
Напролет феноменално красивите паталенски лавандулови поля пръскат чаромат и чар на фона на величествените Родопи.
На около 30 километра западно от град Пазарджик (на около 30 минути с автомобил) се намира чудното селце Голямо Белово.
Оттук стартира пътеката към величествените руини на Беловска базилика, които горещо ви препоръчвам да посетите.
Оттук може да продължите своето дивно приключение в античността в посока към руините на древния късноантичен и средновековен град-крепост Левке.
Само на 13 километра източно от град Панагюрище (на около 15 минути с автомобил) ще откриете чаровното бижу Стрелча.
В град Стрелча може да се насладите на пеещ и танцуващ фонтан "Балерината".
Не забравяйте да сведете глава край достолепния храм-паметник "Свети Архангел Михаил", който се издига в град Стрелча.
На обширна територия, разположена между китните средногорски градчета Копривщица и Стрелча ще откриете няколко древни мегалитни светилища – Скумсале, Исара, Киселица, Кулата.
Само на 22 километра северно от град Стрелча (на около 28 минути с автомобил) се намира Археологическо-исторически резерват град-музей Копривщица – обект номер 75 от 100-те национални туристически обекта на България.
Край градчето ви предлагам да посетите впечатляващо красивата и така чаровна гара Копривщица.
В Копривщица задължително отделете време и посетете възрожденски храм "Свети Николай".
Една разходка из зелените пасбища около град Копривщица ще ви отърси от сивото ежедневие и ще ви зареди положително и аз горещо ви я препоръчвам!
Само на 35 километра източно от град Панагюрище (на около 35 минути с автомобил) се намира Старосел – поредното прекрасно българско село, събрало красотата и чара на този чуден край на България.
Само на 41 километра източно от град Панагюрище (на около 41 минути с автомобил) се намира село Паничери, в което гордо се извисява тази стройна часовникова кула.
Само на 45 километра източно от град Панагюрище (на около 45 минути с автомобил) ще имате уникалната възможност да се разходите по арт улиците на Старо Железаре.
Само на 58 километра източно от град Панагюрище (на около 58 минути с автомобил) ще откриете зеления и спокоен Хисаря.
Хисаря предлага на своите гости разнообразни и впечатляващи атракции, които съм обобщил в следните великолепни идеи за маршрути, от които всеки може да се възползва:
Само на 15 километра северно от град Панагюрище (на около 15 минути с автомобил) насред вдъхновяващо красивата Същинска Средна гора на надморска височина 1050 метра на превал източно от връх Братия се намира селище Панагюрски колонии.
Само на 15 километра северозападно от село Панагюрски колонии (на около 15 минути с автомобил) насред живописния Медетски проход в Същинска Средна гора се намира мост "Новият кемер".
Съвсем близо до мост "Новият кемер" се намира град Златица – един от моите любими градове, в които обичам да се връщам отново и отново.
В центъра на града непременно се повеселете лудо в парк "Дядовата ръкавичка".
Съвсем наблизо до парк "Дядовата ръкавичка" се намира старата часовникова кула на Златица.
От старата часовникова кула се насочвате към североизточна част на Златица, северно от ЖП линията, където се намира улица "Стара планина". Поемайки по нея, скоро ще се озовете извън северните покрайнини в подножието на Балкана, където бученето ще ви насочи, че приближавате Златишки водопад.
В непосредствена близост до самия водопад се намират стълбите, които ще ви отведат до параклис "Св. Св. Кирик и Юлита". От мястото се разкрива изключително красива гледка към цялата Златишка котловина.
Ако продължите вляво покрай водопада, ще се озовете до манастир "Възнесение Господне" и Спасово кладенче.
Чешма "Гергана" в град Златица, вдъхновена от "Изворът на Белоногата" на Славейков, се намира на около един километър южно от центъра на града на улица "Медет", недалече от последните къщи, по пътя, водещ към едноименната местност, в посока село Панагюрски колонии и град Панагюрище.
Само на 11 километра западно от град Златица (на около 13 минути с автомобил) ще откриете уникално красивото и така подредено село Чавдар.
В близост до селото се намират уникално красивите и лесно достъпни водопади Казаните – природен феномен от пет очарователни и красиви водопада на река Беререй, спускащи се от 15 метра височина, образуващи каскада с бистра ледена вода.
В Чавдар се провежда ежегоден събор на връх Света Петка, който се намира над селото. Местността е наречена на покровителката на селото светицата Петка.
Мястото не е случайно, защото гледката от него е изключителна. Оттам се вижда цялата Златишка котловина, дори и река Тополница. Там е изграден параклис "Св. Петка".
В близост е разположен и Археологически парк "Тополница".
Само на 10 километра източно от град Златица (на около 14 минути с автомобил) се намират величествените руини на Еленска базилика, които в никакъв случай не бива да пропускате да посетите.
В близост до руините на Еленска базилика, като спомен за погубения български манастир, през 2010 година е издигнат и осветен параклис "Св. Илия".
Само на 12 километра югоизточно от град Златица (на около 14 минути с автомобил) се намира китното средногорско бижу Душанци.
Нека разходката ви отведе и до красивия храм "Св. св. Кирил и Методий".
Душанци е възхитително място през всеки сезон! Доказателство за това са великолепните фото моменти с чудесната коледно-новогодишна украса, носеща толкова наслада за сетивата ни!
В края на селото не пропускайте да се отбиете вляво, където ви очаква автентичен римски мост Куфарита.
Продължавайки след мост Куфарита, пътят ще ви отведе до параклис "Св. Георги" над Душанци, откъдето ще се насладите на чудна гледка към цялата Златишка котловина.
Пътят след селцето ще ви отведе до язовир "Душанци" – великолепен през всеки сезон – през есента, през зимата и на границата между пролетта и лятото. Насладете му се!
Само на 8 километра източно от град Пирдоп (на около 11 минути с автомобил) се намира спокойното, зелено и така красиво селце Антон.
Съвсем близо до селото на самия Подбалкански път се намира очарователния Антоновски водопад (още Антонски водопад или Пеперудата).
Цялата ненадмината красота на Златишко-Пирдопския исторически регион е събрана в един-единствен маршрут "Чудесата на Златишко-Пирдопския край", подготвен от мен за вас много любов и който е една чудесна хрумка за уикенда!
Всички представени тук идеи са напълно подходящи и осъществими в рамките на един уикенд!
И като за финал, мили мои приятели,
не бива да пропускате да разгледате
специалния албум с фото моменти –
открити, изживени, заснети и споделени с вас!