Мили мои приятели, представям ви старата часовникова кула в центъра на град Златица.
Часовниковата кула е обявена за недвижима културна ценност (паметник на културата) с категория национално значение – архитектурно-строителна ценност и народна старина, а часовникът ѝ сега отмерва безпогрешно и съвсем точно минутите.
Едно време, през XVIII век, селището било център на цялата околия, а наличието на часовникова кула било знак за просперитет.
Разцветът на стопанския живот в Златица по това време и многото практикувани тук занаяти, дават основание на местните власти да регулират работния цикъл на еснафските организации и по този начин да прекратят евентуална нелоялна конкуренция между производителите.
Кулата е издигната през далечната 1777 година специално за часовник и е показателна като съоръжение – тя е видимата демонстрация за грижата към продуктивното население на административното управление на казата.
На времето се е използвала като наблюдателно и отбранително съоръжение, което е видно от начина на строеж и оставените отвори на определени места по стените ѝ.
Чешкият историк Константин Иречек посетил града през 1883 година при своя обиколка из освободена България и разчита на камбаната на църквата годините с турски цифри 1191 и с кирилски букви 1777. Според негови записки това е една от най-старите часовникови кули в България и горе-долу се появява по едно и също време с други подобни кули в градовете Шумен (1740 година) и Свищов (1763 година) и Берковица (1764 година).
Историкът изрично уточнява, че преди да бъде поставена на камбанарията, камбаната е била на някогашната турска сааткула (часовникова кула) и е изработена от български леяр. Чрез тясна дървена стълба се достига до горния край на кулата.
Високата постройка е и израз на желанието на местния аянин да покаже възхода и благосъстоянието на селището. Изградена под формата на ангария от майстори – дюлгери от Смолско, Мирково и Златица и по архитектурни данни е от ранния тип часовникови кули у нас.
В голямо сходство е по стил и начин на изграждане с кулите в Берковица и в Етрополе.
Етрополската е значително по-ранна – строена е през 1710 година. Тя обаче, както и някои други от това време, първоначално е наблюдателница, и едва в началото на XIX век е съоръжена с часовник.
Тази в Златица е построена именно за конкретната цел – да отбелязва със звъна на камбаната си началото и края на работния ден на земеделците и занаятчиите.
По форма часовниковата кула е четириъгълна, с правилен квадрат на основата, с размери на тялото 3,20 метра и височина от 11,20 метра, разделено от дървени греди на десет пояса.
Каменното тяло е покрито с керемиди и завършва с висок осемстенен дървен пасаж с остър покрив, покрит с метален обков и с него достига височина близо 18 метра.
За градежа са използвани основно дървесина и камък.
Материалите, с които е построена кулата, са традиционни за времето на издигането ѝ, но кулата е издържала през всички тези векове, защото е строена от отлични майстори.
Процепи в градежа – т. нар. мазгали, показват, че тя е била използвана и за наблюдения и отбрана.
Първият часовников механизъм е демонтиран след Освобождението и съдбата му е неизвестна.
С времето кулата започва да се руши. Минават повече от три десетилетия, преди да се вземат мерки за спасяването на старината.
През 1922 година един от местните жители – Пенчо Недев, със свои средства се заема с реставрацията на часовниковата кула и връщането ѝ към нейното първоначално предназначение.
Той наема работници и поръчва механизъм от чужбина, задвижван от въжета и камък. Новият механизъм бил прецизно изчислен, съобразно размерите на старата часовникова кула.
Пенчо Недев осигурява нова камбана и мелодичният глас на златишкия часовник отново започва да отброява всеки кръгъл и половин час, както е било през Възраждането.
Според преданието звънът от камбаната на кулата се разнасял между двата планински прохода Гълъбец и Козница във времето, когато наоколо не е имало шум от преминаващи наоколо автомобили или влакове.
Днес вътрешността на кулата е недостъпна за посетители. Пространството е тясно, а до върха води стара дървена стълба.
С годините кулата с часовника се е превърнала в едно от най-популярните места на града – един от символите на Златица и хералдичен знак в нейния герб. А часовникът продължава да отмерва времето.
Около кулата в Златица е разположена и градската градина. Пространството е отлично поддържано, озеленено и е любимо място за разходка и отдих на местните жители и гостите на града. Тук има кафене на открито, а високите борови дървета, които съперничат по височина на часовниковата кула, придават свежест и стил в горещите дни през лятото.
Как се стига до град Златица?
Златица е град в Западна България. Той се намира в Софийска област, в близост до град Пирдоп. Градът е административен център на община Златица.
Подбалканският път* пресича Златица.
*Републиканският път I-6, по-известен и като Подбалканският път, е първокласен път от Републиканската пътна мрежа на България с направление от запад изток, преминаващ по територията на девет области: Кюстендилска, Пернишка, област София, Софийска, Пловдивска, Старозагорска, Сливенска, Ямболска и Бургаска.
Общата му дължина е 508,5 km, което го прави най-дългият републикански път в България.
Златица отстои на:
77 километра (на около 1 час и 18 минути с автомобил) от столицата
119 километра (на около 1 час и 55 минути с автомобил) от град Пловдив
441 километра (на около 5 часа и 28 минути с автомобил) от град Варна
317 километра (на около 3 часа и 49 минути с автомобил) от град Бургас
32 километра (на около 37 минути с автомобил) от град Копривщица
Златица е едно малко градче, сгушило се буквално* между южните склонове на Балкана и северните ридове на Същинска Средна гора, както и между свързващите хребети на двете планини Гълъбец и Козница, насред най-високото от Задбалканските полета – Златишко поле или както го наричат още – Златишката котловина.
*Разстоянията до двете планински вериги са изключително малки. В северна посока части на град Златица и село Църквище са в самото подножие на Златишко-Тетевенска Стара планина.
Градчето е разположено на 680 метра н.в. и заема централната част на Златишко-Пирдопската котловина, в просторната и богата на води долина – тук текат няколко реки от басейна на река Тополница.
На северозапад е град Етрополе, на североизток – град Тетевен, на юг – град Панагюрище, на изток – градовете Пирдоп, Копривщица, Клисура, Сопот, Стрелча, Карлово. На запад са град Елин Пелин и столицата.
През Златишкия проход и град Етрополе е връзката със Северна България – Ботевград, Правец, Мездра, Враца, Плевен.
През Панагюрище – за Пазарджик и Пловдив.
През Златица преминава най-пряката връзка от София за морето.
На железопътната линия, преминаваща през района, се намират двата най-големи ЖП тунела в България – Козница (6 километра) и Гълъбец (3 километра).
Как се стига до часовниковата кула на град Златица?
Часовниковата кула в град Златица се намира в самия център на града в близост до пресечката на улиците "Хаджи Димитър" и "Васил Левски".
Скъпи приятели, и преди да ви покажа какви интересни забележителности може да разгледате в близост, бих желал да ви припомня за специалния фотоалбум, събрал невероятна красота и впечатляващи фото моменти единствено и само за вас, връзка, към който ще намерите в края на публикация!
Насладете му се!
Какво друго може да посетите в Златица?
Златица е един от моите любими градове, в които обичам да се връщам отново и отново!
В центъра на града непременно се повеселете лудо в парк "Дядовата ръкавичка".
От старата часовникова кула се насочвате към североизточна част на Златица, северно от ЖП линията, където се намира улица "Стара планина". Поемайки по нея, скоро ще се озовете извън северните покрайнини в подножието на Балкана, където бученето ще ви насочи, че приближавате Златишки водопад.
В непосредствена близост до самия водопад се намират стълбите, които ще ви отведат до параклис "Свети Кирик и Юлита". От мястото се разкрива изключително красива гледка към цялата Златишка долина.
Ако продължите вляво покрай водопада, ще се озовете до манастирски комплекс "Свето Възнесение Господне".
Край манастирския комплекс целогодишно текат бистрите планински води на Спасово кладенче.
Храм "Свети Великомъченик Георги Победоносец" се намира на пресечката на улиците "Киро Стоянов" и "Епископ Софроний Врачански".
Златишки метох – убежище на Васил Левски се намира точно срещу храм "Свети Великомъченик Георги Победоносец".
Чешма "Гергана" в град Златица, вдъхновена от "Изворът на Белоногата" на Славейков, се намира на около един километър южно от центъра на града на улица "Медет", недалече от последните къщи, по пътя, водещ към едноименната местност, в посока село Панагюрски колонии и град Панагюрище.
Пожелавам ви чудно златишко приключение!
Тук определено има какво да се посети, несъмнено!
Какво може да се посети в близост?
Само на 9 километра южно от Златица (на около 11 минути с автомобил) насред живописния Медетски проход в Същинска Средна гора се намира мост "Новият кемер".
На 23 километра южно от Златица (на около 28 минути с автомобил) насред вдъхновяващо красивата Същинска Средна гора на надморска височина 1050 метра на превал източно от връх Братия се намира село Панагюрски колонии.
Само на 15 километра южно от селище Панагюрски колонии (на около 18 минути с автомобил) се намира борбено Панагюрище.
20 априлий лето 1876-то!
Бунт!
Въстание!
На оружие!
Възторжените викове на борците за свобода огласят този двор!
Това е Тутевата къща в град Панагюрище – мястото, където е обявено Априлското въстание!
В близост се намира и Лековата къща, която не бива да пропускате да посетите.
Оттам се отправете към площад "Райна Княгиня", където ще видите паметника на българска учителка и акушерка – Райна (Райкя) Попгеоргиева Футекова-Дипчева, ушила байрака на въстаниците и извезала със сърма лъва и огнения девиз:
Свобода или смърт!
В близост се намира и Футековата къща – родния дом на Райна Княгиня, който днес е превърнат в музей.
Къща-музей "Райна Княгиня" е обект номер 36 от 100-те национални туристически обекта на България.
Не бива да пропускате да разгледате невероятно интересната експозиция на Исторически музей Панагюрище, посветена на Априлското въстание, с оригинални реликви, свързани с героичната епопея от април 1876 г.
Дудековата къща, част от музейния комплекс, е архитектурно-историческа забележителност в Панагюрище от епохата на Възраждането. В нея е подредена етнографско-историческа експозиция, отразяваща възрожденския бит и култура.
В околностите на града има десетки тракийски могили. В една от тях – могила "Мрамор" е разкрито погребение на тракийски вожд.
Недалеч от нея през 1949 година е открито световноизвестното Панагюрско златно съкровище, датирано от периода IV – III век преди Христа.
Съкровището е намерено случайно от тримата братя тухлари Павел, Петко и Михаил Дейкови, докато копаели земята за глина. Изработено е от чисто злато и тежи 6,164 килограма.
Копия на деветте уникални златни съда са изложени в историческия музей в града, а оригиналите обикалят музеите по света и в България.
Чудна музикална водна атракция тук са уникално красивите, феерично-вълшебните и така цветни панагюрски фонтани, които задължително ви съветвам да посетите, когато гостувате на този красив средногорски град.
Ще станете свидетели на една от трите музикални програми – вихрен, шеметен танц, в който се преплитат музикални ноти, заслепяваща светлина, тонове цвят и хиляди пръски вода!
Какво?! Не ми вярвате?! Ами уверете се сами!
Музиката в това видео е на талантливия български композитор, аранжор и пианист Митко Щерев, представена по уникален, красив и така цветен и въздействащо-визуален начин.
В края на всяка година Панагюрище грейва бляскаво украсеното за посрещане на Рождество Христово.
По пътя между Историческа местност Оборище и град Панагюрище отдясно ще откриете чешма "Мечата глава".
Знаковата чешма е издигната през далечната 1966 година по случай 90-годишнината от Априлското въстание.
Пътнико!
Виж двете реки Панова и Асарел сляни тук под този мост;
тъй се сляха в 1876-то лето душите на нашите деди – ей там на Панова река на
ОБОРИЩЕ
В ПЪРВОТО БЪЛГАРСКО ВЕЛИКО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
за освобождение на България.
Свали шапка, макар от далеч, и поклони се, преди да отминеш.
1928 година
Само на 8 километра западно от Панагюрище по пътя III-801 Панагюрище – Вакарел, веднага след чешма "Мечата глава" се намира Историческа местност Оборище.
В случай че пътувате в посока от Панагюрище към Вакарел, отбивката се пада отдясно.
Само на 8 километра югозападно от Историческа местност Оборище (на около 11 минути с автомобил) се намира село Оборище.
Южно от село Оборище е издигнат параклис "Света Богородица".
Най-трудолюбивите и сръчни български ръце са превърнали мястото в истинско чудо с прекрасни пейки, място за игри за малчуганите, зелена трева, величествени гледки, алеи за разходка и едно голямо зелено сърце.
Само на 10 километра южно от град Панагюрище (на около 12 минути с автомобил) ще откриете село Баня, Панагюрско.
Почивката в село Баня, насред дивна природа, пълна тишина и в изобилие на минерални извори е изключително удоволствие, което ви приканвам да споделите и вие.
Преминете над моста, изграден над река Банска Луда Яна и поемете към манастирска църква "Света Троица", издигаща се насред местност Манастирчето.
Подминавайки белия храм, пътеката ще ви изведе нагоре към Банско кале (Градището), откъдето се разкрива впечатляваща гледка към цялото село.
В Баня несъмнено посетете емблематичната за селцето Талпена къща, наричана още Пулева къща.
Къщата е уникален паметник на жилищната архитектура и се датира към периода от 1700 година до 1725 година. Била е притежание на богати чорбаджии от Пулевия род.
Построена е от талпи, сечени на ръка, откъдето идва и другото име, с което е известна.
От Пулевия род са и предците на шампионите Кубрат и Тервел Пулеви. Според селските регистри в Баня е роден дядо им Петър.
Талпената къща в село Баня, Панагюрско, известна още като Пулевата къща, е обявена за паметник на културата и има ценна архитектурна стойност, даваща представа за живота и миналото на банци.
В Баня не бива да пропускате да посетите и родния дом на Грую Тренчов, по-известен като Поп Груйо – Бански, български революционер, участник в Априлското въстание, воевода на чета и заклинател на участниците в Оборищенското събрание.
Само на 10 километра източно от град Златица (на около 14 минути с автомобил) се намират величествените руини на Еленска базилика, които в никакъв случай не бива да пропускате да посетите.
В близост до руините на Еленска базилика, като спомен за погубения български манастир, през 2010 година е издигнат и осветен параклис "Св. Илия".
Само на 12 километра югоизточно от град Златица (на около 14 минути с автомобил) се намира китното средногорско бижу Душанци.
Нека разходката ви отведе и до красивия храм "Св. св. Кирил и Методий".
Душанци е възхитително място през всеки сезон! Доказателство за това са великолепните фото моменти с чудесната коледно-новогодишна украса, носеща толкова наслада за сетивата ни!
В края на селото не пропускайте да се отбиете вляво, където ви очаква автентичен римски мост Куфарита.
Продължавайки след мост Куфарита, пътят ще ви отведе до параклис "Свети Георги" над Душанци, откъдето ще се насладите на чудна гледка към цялата Златишка котловина.
Пътят след селцето ще ви отведе до язовир "Душанци" – великолепен през всеки сезон!
Приказен през зимата, когато старият и суетен Балкан е наметнал дебелия си бял кожух и се наслаждава на своите отражения в ледените води на язовир "Душанци".
Очарователен на границата между пролетта и лятото, когато всичко около язовир "Душанци" е прелестно зелено и свежестта на водата очарова всичко наоколо!
Вълшебен през есента, когато всеки лист е цвят и магията разкрива своите цветни отражения в палитрата на водата в язовир "Душанци".
Само на 12 километра източно от град Златица (на около 14 минути с автомобил) се намира спокойното, зелено и така красиво селце Антон.
Съвсем близо до селото на самия Подбалкански път се намира очарователния Антоновски водопад (известен още като Антонски водопад или Пеперудата).
Цялата ненадмината красота на Златишко-Пирдопския исторически регион е събрана в един-единствен маршрут "Чудесата на Златишко-Пирдопския край", подготвен от мен за вас с много любов и който е една чудесна хрумка за уикенда!
Всички представени тук идеи са напълно подходящи и осъществими в рамките на един уикенд!
Само на 32 километра южно от град Златица (на около 37 минути с автомобил) се намира Археологическо-исторически резерват град-музей Копривщица – обект номер 75 от 100-те национални туристически обекта на България.
Край градчето ви предлагам да посетите впечатляващо красивата и така чаровна гара Копривщица.
В Копривщица задължително отделете време и посетете възрожденски храм "Св. Николай".
Една разходка из зелените пасбища около град Копривщица ще ви отърси от сивото ежедневие и ще ви зареди положително и аз горещо ви я препоръчвам!
На обширна територия, разположена между китните средногорски градчета Копривщица и Стрелча ще откриете няколко древни мегалитни светилища – Скумсале, Исара, Киселица, Кулата.
Само на 21 километра южно от град Копривщица (на около 25 минути с автомобил) ще откриете чаровното бижу Стрелча.
В град Стрелча може да се насладите на пеещ и танцуващ фонтан "Балерината".
Не забравяйте да сведете глава край достолепния храм-паметник "Свети Архангел Михаил", който се издига в град Стрелча.
Само на 32 километра източно от град Златица (на около 29 минути с автомобил) ще откриете историческото градче Клисура.
Връщайки се обратно в посока Подбалканския път, продължете в посока град Бургас.
Скоро ще видите, че пътят се разклонява. Продължете направо, без да вземате завоя, който ще ви изведе на Подбалканския път. От мястото стартира пътека през гората, която ще ви изведе до паметника на Априлци, извисяващ се в местност Зли дол, издигнат през 1961 година в чест на 85-тата годишнина от онези паметни събития.
Само на 3,7 километра западно от град Клисура (на около 5 минути с автомобил) ще откриете красивия Клисурски водопад.
Само на 9 километра източно от град Клисура (на около 10 минути с автомобил) се намира уханното на рози село Розино, край което напролет цъфтят хиляди благоуханни рози.
Само на около 70 километра североизточно от град Златица (на около час и 13 минути с автомобил) ще откриете паметник "Арка на свободата", който е издигнат връх Горалтепе (1595 метра) в близост до Троянския проход (прохода Троян – Кърнаре).
Оттук се откриват невероятни панорамни гледки към Северна и Южна България.
Върху историческия хълм Трапето, където навремето се е издигала църквата "Света Богородица", известна като Горната черква, опожарена през 1877 година от турците, днес откривам параклис "Покров Богородичен" – точно срещу композицията "Аз съм българче".
Ако поемете от хълм Трапето по пътеката в посока възрожденски храм "Свети Свети Апостоли Петър и Павел", ще се озовете пред дверите на храма за нула време.
След изграждането на възрожденската черква до по-старото духовно средище – Девическият манастир (метохът), това място продължава да бъде център на културния живот в Сопот и дори прераства в един своебразен духовно-просветен комплекс.
Девически манастир "Въведение Богородично" (метох) е обявен за недвижима културна ценност (НКЦ) народна старина и архитектурно-строителен паметник на културата с категория национално значение.
Девически манастир "Въведение Богородично" (метох) е обект номер 43 от 100-те национални туристически обекта на България.
През 1851 година южно от възрожденски храм "Свети Свети Апостоли Петър и Павел", насред черковния двор, отваря врати девическо взаимно училище, известно като Радиното училище, което се смята за приемник на килийното училище в съседния девически метох.
Вземам си довиждане с Радиното училище и се отправям в посока Етнографски и занаятчийски център "Сопотски еснафъ".
Патриархът на българската литература Иван Вазов е роден на 9 юли 1850 година в град Сопот в старата къща на своя род.
През 1964 година къща-музей "Иван Вазов" е обявена за паметник на културата от национално значение.
Къща-музей "Иван Вазов" е обект номер 43 от 100-те национални туристически обекта на България.
Усетил зова на Балкана, скоро съм в полите на Стара планина.
Първа спирка по пътя ми е автентичната воденица на дядо Стоян от Вазовия роман "Под игото".
Дядовата Стоянова воденица се намира до пътя, водещ към началната станция на седалковия лифт, в северозападния край на града.
От Дядовата Стоянова воденица се отправям към Сопотски мъжки манастир "Възнесение Господне", който се намира в близост.
От Сопотски мъжки манастир "Възнесение Господне" стартира пътеката към величествения и така обаятелен Сопотски водопад на река Манастирска.
Ето го сърцето на водопада, което непрестанно бие в такт с Балкана.
Само на 62 километра източно от град Златица (на около 57 минути с автомобил) се намира град Карлово.
В Карлово препоръчвам да си направите разходка до Етнографски комплекс "Старинно Карлово".
Включва пет къщи – паметници на културата със забележителна културна стойност. Това са:
Всяка от къщите поражда свое уникално послание, което отправя госта в различни посоки, провокира у него желания и спомени, кара го да мечтае.
Целостта на архитектурния ансамбъл е уникална и неподражаема и всеки посетител би могъл да усети онзи велик възрожденски дух, който все още броди по тесните калдъръмени улички на "Старинно Карлово".
Етнографски комплекс "Старинно Карлово" е обект номер 44б от 100-те национални туристически обекта.
В Карлово препоръчвам да си направите разходка и до красивия водопад Сучурум.
Само на 54 километра източно от град Клисура (на около час и 4 минути с автомобил) се намира началото на екопътека "Бяла река" край град Калофер.
Само на 11 километра западно от град Златица (на около 13 минути с автомобил) ще откриете уникално красивото и така подредено село Чавдар.
В близост до селото се намират уникално красивите и лесно достъпни водопади Казаните – природен феномен от пет очарователни и красиви водопада на река Беререй, спускащи се от 15 метра височина, образуващи каскада с бистра ледена вода.
В Чавдар се провежда ежегоден събор на връх Света Петка, който се намира над селото. Местността е наречена на покровителката на селото светицата Петка.
Мястото не е случайно, защото гледката от него е изключителна. Оттам се вижда цялата Златишка долина, дори и река Тополница. Там е изграден параклис "Света Петка".
В близост е разположен и Археологически парк "Тополница".
И като за финал, мили мои приятели,
не бива да пропускате да разгледате
специалния албум с фото моменти –
открити, изживени, заснети и споделени с вас!