Намирам се в любимата ми Златица, шофирам по тесните ѝ улички и трескаво търся една малко известна любопитна старина, която някак ми е убягвала през последните години и сега бързам да наваксам с историята.
Моят днешен отличен ориентир е храм "Свети Великомъченик Георги Победоносец" – бялата черква на Златица, защото, както се оказа, старината, към която съм се упътил, не е отбелязана върху Google Maps.
Спирам пред храма, гася двигателя на автомобила, слизам, заключвам и започвам трескаво да се оглеждам.
Ето я! Точно срещу храм "Свети Великомъченик Георги Победоносец".
Познах старината по лика на Дякона, обозначил този знатен златишки дом.
Заключено е, но откривам бележка върху старата дървена врата – с име и телефонен номер.
Ами сега?! Ранна неделна утрин е, а аз нямам предварителна уговорка! Какво да правя?
Все пак намирам смелост (и дързост) и звъня на посочения номер.
Изключително любезен женски глас ме успокоява и ми казва да почакам само минута и ще ми бъде отворено, за да мога да разгледам!
Та това е невероятно!
С огромна благодарност, топлина и светлина в сърцето си редя признателни слова!
След минути вече се здрависвам с уредничката на обекта, безкрайно се извинявам за ранния неделен час, но в очите ѝ чета единствено желанието да помогне на драго сърце за популяризирането му и да отвори старите двери на метоха.
Определено неизвестна старина, преизпълнена с история, която с огромно желание се заемам да популяризирам, така че всеки един от вас, тръпнещ за българското наследство, да посети този златишки дом.
Разказът на уредничката на обекта бе невероятен – емоционален и изпълнен с факти, а преди да си тръгна получих и специален и сърцат дар от нея – "Огърлица от златици" на чудесния Николай Младенов, която прочетох на един дъх, така че, скъпи приятели, ще започна моята история, базирана изцяло на думите, споделени с мен и запечатали се здраво в съзнанието ми и оставили дълбока диря в сърцето ми.
Както сами ще се уверите, успях да заснема и чудни фото моменти, които допълнително ще подкрепят моята история, като ѝ придадат необходимата красота, изящност и фини чувства.
Дворът, грижливо оформен и китно подреден, зеленее пред мен, сиво-сините ридове на Същинска Средна гора се губят срещу хоризонта.
Словата на уредничката нежно галят душата ми, така жадна за българщина, история, славни легенди, смели предания, сърцати герои, будни българи, духовност, самоотверженост, смиреност и кураж и аз – в трескава превъзбуда, унесено попивам всичко това, докато сърцето ми лудо бие в гърдите!
Монашеска килия в Златица е съществувала още от XVIII век и през втората половина на столетието градът многократно е посещаван от таксидиоти на светогорските манастири.
По данни от кондиката на Хилендарския манастир през 1761 и през 1764 година в Златица пребивават Паисий Хилендарски и брат му – проигумен Лаврентий, които водят в манастира поклонници от града.
По различно време в годините на Българското възраждане метохът е бил притежание и на Рилския манастир, за което свидетелстват записи за посещения на таксидиоти на Златица и съседните селища в неговите кондики.
За просперитета на малкото българи, жители на Златица, красноречиво говорят посещенията и даренията на манастира през следните години – 1794, 1797, 1806 и 1809. Многократно златичани подпомагат със средства и най-големия български манастир "Св. Иван Рилски", като само в периода от 1840 до 1846 година в касата на духовното средище са внесени от поклонници от града 9650 гроша.
Като благодарност за подкрепата манастирското братство именува едно от помещенията в манастира "Златишка килия", обзаведена с дарения от жители на Златица.
По съхранени документи в Ориенталския отдел на Национална библиотека "Св. Св. Кирил и Методий" е известно, че на 2 ноември 1834 година администрацията на османската държава е издала препис на тапия за владеене на манастирски имоти в Златица. Именно към това време се отнася и издигането на метоха, който по архитектурни данни вероятно е строен някъде около втората четвърт на XIX век.
Сградата, която буквално повтаря плана на индивидуалните жилища от това време, е двуетажна, с външно стълбище за втория кат, който леко, с еркер от запад и юг, е наддаден над първия. Почти под цялата сграда има обширно мазе.
Помещенията на първия етаж са четири, като това откъм улицата е служило за свещоливница, от която се влиза в малка стаичка, намираща се в северозападната част на сградата, вероятно служила за склад.
Свещоливницата има два входа – откъм улицата (срещу храма) и от двора.
С тази част от зданието на метоха е свързан един доста любопитен факт.
До съоръжение, което е разположено в центъра на източната стена на помещението, съществува таен изход към мазето на сградата.
На вътрешната стена на подземието няколко каменни стъпала водят към тавана, т. е. до пода на намиращото се отгоре помещение – свещоливницата.
В свещоливницата са приготвяни свещи за обредна дейност на свещениците в храм "Свети Великомъченик Георги Победоносец" и за черкуване на населението на Златица.
Пред мене е голямото огнище за разтопяване на восък.
Споделям още един любопитен факт – върху стената на огнището 120 години по-късно все още ясно се виждат, личат и се разчитат оригинални записи, направени с молив, от 1903 година и от 1906 година, показващи какви количества свещи са приготвяни за един ден тук.
В свещоливницата е уредена експозиция, разказваща за посещенията на Паисий Хилендарски и Васил Левски в Златица.
Входовете на две от останалите помещения (одаи) от първия етаж са от изток откъм двора.
До построяването на класното училище в съседство на метоха, (сега не съществуващо) те са служили за учебни занятия.
По време на Априлското въстание едната от тях – южната, е използвана от турските власти за затвор.
По шиндите на тавана могат да се видят множество надписи – имена, изписани с пламък. Разчитането им е трудно, а в повечето случаи и невъзможно, поради твърде широките и сливащи се една с друга хасти на буквите.
Изкачвам дървените стъпала към втория етаж.
Насреща ми бялата черква на Златица се извисява над входната врата.
Понастоящем в одаите на втория етаж е представена обстановката от средата на XIX век.
От стълбището и малка покрита веранда се влиза в коридор на втория етаж, откъдето има достъп до общо четири помещения, като едното от тях, служило за приготвяне на храна, е проходно – от него се влиза в малък килер (склад).
Интересен елемент от архитектурата на тази одая, наричана обикновено вкащи, са двата оджака (огнища).
Едното е служило за приготвяне на гозби, а на другото, което е с голяма каменна плоча, е ставало изпичането на питки (хляб).
Това е рядък случай в българската възрожденска сградостроителна традиция.
Две от помещенията – спалнята и одаята за отглеждане на децата, са с по-малки размери от останалите.
Най-представителна и с богато украсен таван с орнаменти във вид на слънце, е югозападната стая, служила дълго време за жилище на местния свещеник или клисаря.
До изоставянето на сградата тя е ползвана и за пренощуване на гости – главно Ловчанския митрополит, към която епархия спада Златишка енория.
Историята на метоха в Златица е преплетена и с национално-освободителните борби на народа ни.
Документално е установено, че при една от своите обиколки на българските земи Васил Левски, в периода от 18 до 25 юли 1872 година или в част от това време, пребивава в Златица.
Върху няколко писма, изпратени до него, той отбелязва свои бележки, кога ги е получил.
На 18 юли на писмото на председателя на Етрополския Частен революционен комитет "Бочукооглу" – Тодор Пеев, адресирано "До Аслан Дервишоглу Кърджалъ в Златица", Левски е написал "Бочукооглу. № 3-ий от 18 Юлия".
На същия адрес изпраща писмото си от 25 юли до Дякона и отец Георги Тутмаников от село Джурово.
На общото събрание на революционните дейци, проведено от 29 април до 4 май 1872 година, тайният революционен комитет в Златица е представляван от Тодор Пеев от Етрополе. В протокола на заседанието той е записан като пълномощник на 11 Частни революционни комитета, между които и този на Златица, посочен с тайното си наименование – "Узун Хасан".
Никола Обретенов споменава, че Тодор Пеев е представлявал частните революционни комитети в "Златица и околностите", т. е. тези от Златишка каза. Такива е имало в село Буново, село Мирково, село Челопеч, Златица и Пирдоп.
Известно е още, че Левски е посещавал Златица и през 1870 година, по време на третата си обиколка на българските земи, когато тръгнал с Димитър Общи за София, както и при пътуването си в края на месец ноември 1872 година, на път от Пазарджик, през Панагюрище, Поибрене, село Мирково, Златица и Пирдоп за родния си град Карлово.
Не е изключено тайният изход от свещоливницата към мазето на метоха, да е осигурявал безопасността на Левски при посещенията му в центъра на казата.
Метохът е регистриран в Национален институт за недвижимо културно наследство като паметник на културата от местно историческо значение и е вписан в списъка на обектите от Община Златица.
Дълго време метохът е в незавидно състояние.
В периода 2018 година – 2019 година, по програмата за партньорство между Община Златица и "Аурубис България", сградата е основно реставрирана и отворена за посещения.
Възстановеният метох е открит тържествено на 18 юли 2019 година.
А всички вие сте повече от добре дошли тук!
Източник на информация:
Как се стига до град Златица?
Златица е град в Западна България. Той се намира в Софийска област, в близост до град Пирдоп. Градът е административен център на община Златица.
Подбалканският път* пресича Златица.
*Републиканският път I-6, по-известен и като Подбалканският път, е първокласен път от Републиканската пътна мрежа на България с направление от запад изток, преминаващ по територията на девет области: Кюстендилска, Пернишка, област София, Софийска, Пловдивска, Старозагорска, Сливенска, Ямболска и Бургаска.
Общата му дължина е 508,5 km, което го прави най-дългият републикански път в България.
Златица отстои на:
77 километра (на около 1 час и 18 минути с автомобил) от столицата
119 километра (на около 1 час и 55 минути с автомобил) от град Пловдив
441 километра (на около 5 часа и 28 минути с автомобил) от град Варна
317 километра (на около 3 часа и 49 минути с автомобил) от град Бургас
32 километра (на около 37 минути с автомобил) от град Копривщица
Златица е едно малко градче, сгушило се буквално* между южните склонове на Балкана и северните ридове на Същинска Средна гора, както и между свързващите хребети на двете планини Гълъбец и Козница, насред най-високото от Задбалканските полета – Златишко поле или както го наричат още – Златишката котловина.
*Разстоянията до двете планински вериги са изключително малки.
В северна посока части на град Златица и село Църквище са в самото подножие на Златишко-Тетевенска Стара планина.
Градчето е разположено на 680 метра н.в. и заема централната част на Златишко-Пирдопската котловина, в просторната и богата на води долина – тук текат няколко реки от басейна на река Тополница.
На северозапад е град Етрополе, на североизток – град Тетевен, на юг – град Панагюрище, на изток – градовете Пирдоп, Копривщица, Клисура, Сопот, Стрелча, Карлово. На запад са град Елин Пелин и столицата.
През Златишкия проход и град Етрополе е връзката със Северна България – Ботевград, Правец, Мездра, Враца, Плевен.
През Панагюрище – за Пазарджик и Пловдив.
През Златица преминава най-пряката връзка от София за морето.
На железопътната линия, преминаваща през района, се намират двата най-големи ЖП тунела в България – Козница (6 километра) и Гълъбец (3 километра).
Как се стига до метоха в град Златица?
Метохът в град Златица не е обозначен върху Google Maps, ето защо давам връзка към храм "Свети Великомъченик Георги Победоносец", намиращ се на пресечката на улиците "Киро Стоянов" и "Епископ Софроний Врачански".
Метохът се намира точно срещу храм "Свети Великомъченик Георги Победоносец".
Преди посещение задължително постете сайт Метохът в Златица – убежище на Васил Левски – ЗЛАТИЦА (zlatitsa.com) , от където ще откриете телефон и лице за контакт, чрез които непременно уговорете ден и час за своето посещение.
Скъпи приятели, и преди да ви покажа какви интересни забележителности може да разгледате в близост, бих желал да ви припомня за специалния фотоалбум, събрал невероятна красота и впечатляващи фото моменти единствено и само за вас, връзка, към който ще намерите в края на публикация!
Насладете му се!
Какво друго може да се посети в Златица?
Златица е един от моите любими градове, в които обичам да се връщам отново и отново!
В центъра на града непременно се повеселете лудо в парк "Дядовата ръкавичка".
Съвсем наблизо до парк "Дядовата ръкавичка" се намира старата часовникова кула на Златица.
