top of page
  • Снимка на автораStefan Ivanov

Метохът в град Златица – убежище на Васил Левски

Актуализирано: 27.03

Намирам се в любимата ми Златица, шофирам по тесните ѝ улички и трескаво търся една малко известна любопитна старина, която някак ми е убягвала през последните години и сега бързам да наваксам с историята.


Храм "Свети Великомъченик Георги Победоносец" в град Златица
Храм "Свети Великомъченик Георги Победоносец" в град Златица

Моят днешен отличен ориентир е храм "Свети Великомъченик Георги Победоносец"бялата черква на Златица, защото, както се оказа, старината, към която съм се упътил, не е отбелязана върху Google Maps.


Спирам пред храма, гася двигателя на автомобила, слизам, заключвам и започвам трескаво да се оглеждам.


Златишки метох
Златишки метох

Златишки метох

Познах старината по лика на Дякона, обозначил този знатен златишки дом.


Златишки метох

Заключено е, но откривам бележка върху старата дървена врата – с име и телефонен номер.


Златишки метох

Ами сега?! Ранна неделна утрин е, а аз нямам предварителна уговорка! Какво да правя?


Все пак намирам смелост (и дързост) и звъня на посочения номер.


Изключително любезен женски глас ме успокоява и ми казва да почакам само минута и ще ми бъде отворено, за да мога да разгледам!


Та това е невероятно!


С огромна благодарност, топлина и светлина в сърцето си редя признателни слова!


След минути вече се здрависвам с уредничката на обекта, безкрайно се извинявам за ранния неделен час, но в очите ѝ чета единствено желанието да помогне на драго сърце за популяризирането му и да отвори старите двери на метоха.


Определено неизвестна старина, преизпълнена с история, която с огромно желание се заемам да популяризирам, така че всеки един от вас, тръпнещ за българското наследство, да посети този златишки дом.


Златишки метох

Разказът на уредничката на обекта бе невероятен – емоционален и изпълнен с факти, а преди да си тръгна получих и специален и сърцат дар от нея – "Огърлица от златици" на чудесния Николай Младенов, която прочетох на един дъх, така че, скъпи приятели, ще започна моята история, базирана изцяло на думите, споделени с мен и запечатали се здраво в съзнанието ми и оставили дълбока диря в сърцето ми.


Както сами ще се уверите, успях да заснема и чудни фото моменти, които допълнително ще подкрепят моята история, като ѝ придадат необходимата красота, изящност и фини чувства.


Златишки метох

Дворът, грижливо оформен и китно подреден, зеленее пред мен, сиво-сините ридове на Същинска Средна гора се губят срещу хоризонта.


Словата на уредничката нежно галят душата ми, така жадна за българщина, история, славни легенди, смели предания, сърцати герои, будни българи, духовност, самоотверженост, смиреност и кураж и аз – в трескава превъзбуда, унесено попивам всичко това, докато сърцето ми лудо бие в гърдите!


Златишки метох

Монашеска килия в Златица е съществувала още от XVIII век и през втората половина на столетието градът многократно е посещаван от таксидиоти на светогорските манастири.


По данни от кондиката на Хилендарския манастир през 1761 и през 1764 година в Златица пребивават Паисий Хилендарски и брат му – проигумен Лаврентий, които водят в манастира поклонници от града.


Златишки метох

По различно време в годините на Българското възраждане метохът е бил притежание и на Рилския манастир, за което свидетелстват записи за посещения на таксидиоти на Златица и съседните селища в неговите кондики.


Златишки метох

За просперитета на малкото българи, жители на Златица, красноречиво говорят посещенията и даренията на манастира през следните години – 1794, 1797, 1806 и 1809. Многократно златичани подпомагат със средства и най-големия български манастир "Св. Иван Рилски", като само в периода от 1840 до 1846 година в касата на духовното средище са внесени от поклонници от града 9650 гроша.


Златишки метох

Като благодарност за подкрепата манастирското братство именува едно от помещенията в манастира "Златишка килия", обзаведена с дарения от жители на Златица.


Златишки метох

По съхранени документи в Ориенталския отдел на Национална библиотека "Св. Св. Кирил и Методий" е известно, че на 2 ноември 1834 година администрацията на османската държава е издала препис на тапия за владеене на манастирски имоти в Златица. Именно към това време се отнася и издигането на метоха, който по архитектурни данни вероятно е строен някъде около втората четвърт на XIX век.


Златишки метох

Сградата, която буквално повтаря плана на индивидуалните жилища от това време, е двуетажна, с външно стълбище за втория кат, който леко, с еркер от запад и юг, е наддаден над първия. Почти под цялата сграда има обширно мазе.


Златишки метох
Свещоливницата

Помещенията на първия етаж са четири, като това откъм улицата е служило за свещоливница, от която се влиза в малка стаичка, намираща се в северозападната част на сградата, вероятно служила за склад.


Златишки метох
Складовото помещение

Свещоливницата има два входа – откъм улицата (срещу храма) и от двора.


Златишки метох
Входът откъм улицата (срещу храма)

С тази част от зданието на метоха е свързан един доста любопитен факт.


Златишки метох
Прозорчето (вдясно) върху дъските на земята

До съоръжение, което е разположено в центъра на източната стена на помещението, съществува таен изход към мазето на сградата.


Златишки метох
Стълбите от вътрешната страна на подземието и порозорчето от предишния фото момент

На вътрешната стена на подземието няколко каменни стъпала водят към тавана, т. е. до пода на намиращото се отгоре помещение – свещоливницата.


В свещоливницата са приготвяни свещи за обредна дейност на свещениците в храм "Свети Великомъченик Георги Победоносец" и за черкуване на населението на Златица.


Златишки метох

Пред мене е голямото огнище за разтопяване на восък.



Споделям още един любопитен факт – върху стената на огнището 120 години по-късно все още ясно се виждат, личат и се разчитат оригинални записи, направени с молив, от 1903 година и от 1906 година, показващи какви количества свещи са приготвяни за един ден тук.



В свещоливницата е уредена експозиция, разказваща за посещенията на Паисий Хилендарски и Васил Левски в Златица.


Входовете на две от останалите помещения (одаи) от първия етаж са от изток откъм двора.


Златишки метох

До построяването на класното училище в съседство на метоха, (сега не съществуващо) те са служили за учебни занятия.



По време на Априлското въстание едната от тях – южната, е използвана от турските власти за затвор.



По шиндите на тавана могат да се видят множество надписи – имена, изписани с пламък. Разчитането им е трудно, а в повечето случаи и невъзможно, поради твърде широките и сливащи се една с друга хасти на буквите.


Златишки метох

Изкачвам дървените стъпала към втория етаж.


Насреща ми бялата черква на Златица се извисява над входната врата.


Златишки метох

Понастоящем в одаите на втория етаж е представена обстановката от средата на XIX век.


От стълбището и малка покрита веранда се влиза в коридор на втория етаж, откъдето има достъп до общо четири помещения, като едното от тях, служило за приготвяне на храна, е проходно – от него се влиза в малък килер (склад).


Златишки метох

Интересен елемент от архитектурата на тази одая, наричана обикновено вкащи, са двата оджака (огнища).


Златишки метох
Вкащи

Едното е служило за приготвяне на гозби, а на другото, което е с голяма каменна плоча, е ставало изпичането на питки (хляб).



Това е рядък случай в българската възрожденска сградостроителна традиция.


Златишки метох
Каменната плоча за изпичане на питки (хляб)

Две от помещенията – спалнята и одаята за отглеждане на децата, са с по-малки размери от останалите.



Най-представителна и с богато украсен таван с орнаменти във вид на слънце, е югозападната стая, служила дълго време за жилище на местния свещеник или клисаря.


Златишки метох
Таванът с орнаменти във вид на слънце

До изоставянето на сградата тя е ползвана и за пренощуване на гости – главно Ловчанския митрополит, към която епархия спада Златишка енория.


Златишки метох
Аналой

Историята на метоха в Златица е преплетена и с национално-освободителните борби на народа ни.


Златишки метох

Документално е установено, че при една от своите обиколки на българските земи Васил Левски, в периода от 18 до 25 юли 1872 година или в част от това време, пребивава в Златица.


Върху няколко писма, изпратени до него, той отбелязва свои бележки, кога ги е получил.


Златишки метох

На 18 юли на писмото на председателя на Етрополския Частен революционен комитет "Бочукооглу"Тодор Пеев, адресирано "До Аслан Дервишоглу Кърджалъ в Златица", Левски е написал "Бочукооглу. № 3-ий от 18 Юлия".


На същия адрес изпраща писмото си от 25 юли до Дякона и отец Георги Тутмаников от село Джурово.


Златишки метох

На общото събрание на революционните дейци, проведено от 29 април до 4 май 1872 година, тайният революционен комитет в Златица е представляван от Тодор Пеев от Етрополе. В протокола на заседанието той е записан като пълномощник на 11 Частни революционни комитета, между които и този на Златица, посочен с тайното си наименование – "Узун Хасан".


Златишки метох

Никола Обретенов споменава, че Тодор Пеев е представлявал частните революционни комитети в "Златица и околностите", т. е. тези от Златишка каза. Такива е имало в село Буново, село Мирково, село Челопеч, Златица и Пирдоп.


Известно е още, че Левски е посещавал Златица и през 1870 година, по време на третата си обиколка на българските земи, когато тръгнал с Димитър Общи за София, както и при пътуването си в края на месец ноември 1872 година, на път от Пазарджик, през Панагюрище, Поибрене, село Мирково, Златица и Пирдоп за родния си град Карлово.


Не е изключено тайният изход от свещоливницата към мазето на метоха, да е осигурявал безопасността на Левски при посещенията му в центъра на казата.


Метохът е регистриран в Национален институт за недвижимо културно наследство като паметник на културата от местно историческо значение и е вписан в списъка на обектите от Община Златица.


Дълго време метохът е в незавидно състояние.


Златишки метох
Нарочно нереставриран елемент от фасадата, за да показва автентичността на старината

В периода 2018 година – 2019 година, по програмата за партньорство между Община Златица и "Аурубис България", сградата е основно реставрирана и отворена за посещения.


Възстановеният метох е открит тържествено на 18 юли 2019 година.


А всички вие сте повече от добре дошли тук!


Източник на информация:

Как се стига до град Златица?

Златица е град в Западна България. Той се намира в Софийска област, в близост до град Пирдоп. Градът е административен център на община Златица.


Изглед към Златица
Изглед към Златица

Подбалканският път* пресича Златица.


*Републиканският път I-6, по-известен и като Подбалканският път, е първокласен път от Републиканската пътна мрежа на България с направление от запад изток, преминаващ по територията на девет области: Кюстендилска, Пернишка, област София, Софийска, Пловдивска, Старозагорска, Сливенска, Ямболска и Бургаска.

Общата му дължина е 508,5 km, което го прави най-дългият републикански път в България.


Златица отстои на:


  • 77 километра (на около 1 час и 18 минути с автомобил) от столицата

  • 119 километра (на около 1 час и 55 минути с автомобил) от град Пловдив

  • 441 километра (на около 5 часа и 28 минути с автомобил) от град Варна

  • 317 километра (на около 3 часа и 49 минути с автомобил) от град Бургас

  • 32 километра (на около 37 минути с автомобил) от град Копривщица



Златица е едно малко градче, сгушило се буквално* между южните склонове на Балкана и северните ридове на Същинска Средна гора, както и между свързващите хребети на двете планини Гълъбец и Козница, насред най-високото от Задбалканските полета – Златишко поле или както го наричат още – Златишката котловина.


*Разстоянията до двете планински вериги са изключително малки.

В северна посока части на град Златица и село Църквище са в самото подножие на Златишко-Тетевенска Стара планина.


Изглед към Златица и цялата Златишка долина
Изглед към Златица и цялата Златишка долина

Градчето е разположено на 680 метра н.в. и заема централната част на Златишко-Пирдопската котловина, в просторната и богата на води долина – тук текат няколко реки от басейна на река Тополница.


На северозапад е град Етрополе, на североизток – град Тетевен, на юг – град Панагюрище, на изток – градовете Пирдоп, Копривщица, Клисура, Сопот, Стрелча, Карлово. На запад са град Елин Пелин и столицата.


През Златишкия проход и град Етрополе е връзката със Северна България – Ботевград, Правец, Мездра, Враца, Плевен.


През Панагюрище – за Пазарджик и Пловдив.


През Златица преминава най-пряката връзка от София за морето.


На железопътната линия, преминаваща през района, се намират двата най-големи ЖП тунела в България – Козница (6 километра) и Гълъбец (3 километра).


Как се стига до метоха в град Златица?

Метохът в град Златица не е обозначен върху Google Maps, ето защо давам връзка към храм "Свети Великомъченик Георги Победоносец", намиращ се на пресечката на улиците "Киро Стоянов" и "Епископ Софроний Врачански".


Метохът се намира точно срещу храм "Свети Великомъченик Георги Победоносец".



Преди посещение задължително постете сайт Метохът в Златица – убежище на Васил Левски – ЗЛАТИЦА (zlatitsa.com) , от където ще откриете телефон и лице за контакт, чрез които непременно уговорете ден и час за своето посещение.


Скъпи приятели, и преди да ви покажа какви интересни забележителности може да разгледате в близост, бих желал да ви припомня за специалния фотоалбум, събрал невероятна красота и впечатляващи фото моменти единствено и само за вас, връзка, към който ще намерите в края на публикация!

Насладете му се!


Какво друго може да се посети в Златица?

Златица е един от моите любими градове, в които обичам да се връщам отново и отново!


В центъра на града непременно се повеселете лудо в парк "Дядовата ръкавичка".


Парк "Дядовата ръкавичка" в град Златица
Парк "Дядовата ръкавичка" в град Златица

Старата часовникова кула в град Златица
Старата часовникова кула в град Златица

От старата часовникова кула се насочвате към североизточна част на Златица, северно от ЖП линията, където се намира улица "Стара планина". Поемайки по нея, скоро ще се озовете извън северните покрайнини в подножието на Балкана, където бученето ще ви насочи, че приближавате Златишки водопад.


Златишки водопад
Златишки водопад

В непосредствена близост до самия водопад се намират стълбите, които ще ви отведат до параклис "Свети Кирик и Юлита". От мястото се разкрива изключително красива гледка към цялата Златишка долина.


Параклис "Свети Кирик и Юлита" над град Златица
Параклис "Свети Кирик и Юлита" над град Златица

Ако продължите вляво покрай водопада, ще се озовете до манастирски комплекс "Свето Възнесение Господне".


Манастирски комплекс "Свето Възнесение Господне" край град Златица
Манастирски комплекс "Свето Възнесение Господне" край град Златица

Край манастирския комплекс целогодишно текат бистрите планински води на Спасово кладенче.


Спасово кладенче в град Златица
Спасово кладенче

Чешма "Гергана" в град Златица, вдъхновена от "Изворът на Белоногата" на Славейков, се намира на около един километър южно от центъра на града на улица "Медет", недалече от последните къщи, по пътя, водещ към едноименната местност, в посока село Панагюрски колонии и град Панагюрище.


Чешма "Гергана" в град Златица – вдъхновена от "Изворът на Белоногата"
Чешма "Гергана" в град Златица – вдъхновена от "Изворът на Белоногата"

Пожелавам ви чудно златишко приключение!

Тук определено има какво да се посети, несъмнено!


Какво може да се посети в близост?

Само на 9 километра южно от Златица (на около 11 минути с автомобил) насред живописния Медетски проход в Същинска Средна гора се намира мост "Новият кемер".


Мост "Новият кемер" в Медетски проход в Същинска Средна гора
Мост "Новият кемер" в Медетски проход в Същинска Средна гора

На 23 километра южно от Златица (на около 28 минути с автомобил) насред вдъхновяващо красивата Същинска Средна гора на надморска височина 1050 метра на превал източно от връх Братия се намира село Панагюрски колонии.


Езерото с водните лилии на село Панагюрски колонии
Езерото с водните лилии на село Панагюрски колонии

Само на 15 километра южно от селище Панагюрски колонии (на около 18 минути с автомобил) се намира борбено Панагюрище.



20 априлий лето 1876-то!


Бунт!

Въстание!

На оружие!


Възторжените викове на борците за свобода огласят този двор!



Това е Тутевата къща в град Панагюрище – мястото, където е обявено Априлското въстание!



В близост се намира и Лековата къща, която не бива да пропускате да посетите.


Паметник на Райна Княгиня в град Панагюрище
Паметник на Райна Княгиня в град Панагюрище

Оттам се отправете към площад "Райна Княгиня", където ще видите паметника на българска учителка и акушерка – Райна (Райкя) Попгеоргиева Футекова-Дипчева, ушила байрака на въстаниците и извезала със сърма лъва и огнения девиз:


Свобода или смърт!


В близост се намира и Футековата къща – родния дом на Райна Княгиня, който днес е превърнат в музей.



Къща-музей "Райна Княгиня" е обект номер 36 от 100-те национални туристически обекта на България.



Не бива да пропускате да разгледате невероятно интересната експозиция на Исторически музей Панагюрище, посветена на Априлското въстание, с оригинални реликви, свързани с героичната епопея от април 1876 г.


Дудековата къща в град Панагюрище
Дудековата къща

Дудековата къща, част от музейния комплекс, е архитектурно-историческа забележителност в Панагюрище от епохата на Възраждането. В нея е подредена етнографско-историческа експозиция, отразяваща възрожденския бит и култура.


Зала-трезор на Панагюрското златно съкровище
Зала-трезор на Панагюрското златно съкровище

В околностите на града има десетки тракийски могили. В една от тях – могила "Мрамор" е разкрито погребение на тракийски вожд.


Златна фиала, част от Панагюрското златно съкровище
Фиала

Недалеч от нея през 1949 година е открито световноизвестното Панагюрско златно съкровище, датирано от периода IV – III век преди Христа.


Амфора-ритон, част от Панагюрското златно съкровище
Амфора-ритон

Съкровището е намерено случайно от тримата братя тухлари Павел, Петко и Михаил Дейкови, докато копаели земята за глина. Изработено е от чисто злато и тежи 6,164 килограма.


Ритон с глава на елен, част от Панагюрското златно съкровище
Ритон с глава на елен

Копия на деветте уникални златни съда са изложени в историческия музей в града, а оригиналите обикалят музеите по света и в България.


Чудна музикална водна атракция тук са уникално красивите, феерично-вълшебните и така цветни панагюрски фонтани, които задължително ви съветвам да посетите, когато гостувате на този красив средногорски град.



Ще станете свидетели на една от трите музикални програми – вихрен, шеметен танц, в който се преплитат музикални ноти, заслепяваща светлина, тонове цвят и хиляди пръски вода!


Какво?! Не ми вярвате?! Ами уверете се сами!



Музиката в това видео е на талантливия български композитор, аранжор и пианист Митко Щерев, представена по уникален, красив и така цветен и въздействащо-визуален начин.


В края на всяка година Панагюрище грейва бляскаво украсеното за посрещане на Рождество Христово.


Панагюрище в навечерието на коледно-новогодишните празници
Панагюрище в навечерието на коледно-новогодишните празници

По пътя между Историческа местност Оборище и град Панагюрище отдясно ще откриете чешма "Мечата глава".


Чешма "Мечата глава" в близост до град Панагюрище
Чешма "Мечата глава" в близост до град Панагюрище

Знаковата чешма е издигната през далечната 1966 година по случай 90-годишнината от Априлското въстание.


Чешма "Мечата глава" в близост до град Панагюрище

Пътнико!


Виж двете реки Панова и Асарел сляни тук под този мост;

тъй се сляха в 1876-то лето душите на нашите деди – ей там на Панова река на

ОБОРИЩЕ

В ПЪРВОТО БЪЛГАРСКО ВЕЛИКО НАРОДНО СЪБРАНИЕ

за освобождение на България.


Свали шапка, макар от далеч, и поклони се, преди да отминеш.


1928 година


Чешма "Мечата глава" в близост до град Панагюрище
Паметната плоча на водослива на реките Панова и Асарел, вградена върху скалата край пътя

Само на 8 километра западно от Панагюрище по пътя III-801 Панагюрище – Вакарел, веднага след чешма "Мечата глава" се намира Историческа местност Оборище.


Историческа местност Оборище
Историческа местност Оборище

В случай че пътувате в посока от Панагюрище към Вакарел, отбивката се пада отдясно.

Само на 8 километра югозападно от Историческа местност Оборище (на около 11 минути с автомобил) се намира село Оборище.


Българският трибагреник над село Оборище
Българският трибагреник над село Оборище

Южно от село Оборище е издигнат параклис "Света Богородица".


Параклис "Света Богородица" край село Оборище
Параклис "Света Богородица" край село Оборище

Най-трудолюбивите и сръчни български ръце са превърнали мястото в истинско чудо с прекрасни пейки, място за игри за малчуганите, зелена трева, величествени гледки, алеи за разходка и едно голямо зелено сърце.


Село Оборище, община Панагюрище
Сърцето на селцето Оборище

Само на 10 километра южно от град Панагюрище (на около 12 минути с автомобил) ще откриете село Баня, Панагюрско.


Паметник на поп Груйо – Бански в село Баня, Панагюрско
Паметник на поп Груйо – Бански в село Баня, Панагюрско

Почивката в село Баня, насред дивна природа, пълна тишина и в изобилие на минерални извори е изключително удоволствие, което ви приканвам да споделите и вие.


Балнеолечебницата на село Баня, Панагюрско
Балнеолечебницата на Баня

Преминете над моста, изграден над река Банска Луда Яна и поемете към манастирска църква "Света Троица", издигаща се насред местност Манастирчето.


Манастирска църква "Света Троица", село Баня, Панагюрско
Манастирска църква "Света Троица"

Подминавайки белия храм, пътеката ще ви изведе нагоре към Банско кале (Градището), откъдето се разкрива впечатляваща гледка към цялото село.


Панорамен изглед от Банско кале (Градището) над село Баня, Панагюрско
Панорамен изглед от Банско кале (Градището)

В Баня несъмнено посетете емблематичната за селцето Талпена къща, наричана още Пулева къща.


Талпената къща в село Баня, Панагюрско, известна още като Пулевата къща
Талпената къща в село Баня, Панагюрско

Къщата е уникален паметник на жилищната архитектура и се датира към периода от 1700 година до 1725 година. Била е притежание на богати чорбаджии от Пулевия род.

Построена е от талпи, сечени на ръка, откъдето идва и другото име, с което е известна.

От Пулевия род са и предците на шампионите Кубрат и Тервел Пулеви. Според селските регистри в Баня е роден дядо им Петър.


Талпената къща в село Баня, Панагюрско, известна още като Пулевата къща, е обявена за паметник на културата и има ценна архитектурна стойност, даваща представа за живота и миналото на банци.


Родната къща на Поп Груйо Бански в село Баня, Панагюрско
Родната къща на Поп Груйо Бански

В Баня не бива да пропускате да посетите и родния дом на Грую Тренчов, по-известен като поп Груйо – Бански, български революционер, участник в Априлското въстание, воевода на чета и заклинател на участниците в Оборищенското събрание.


Само на 10 километра източно от град Златица (на около 14 минути с автомобил) се намират величествените руини на Еленска базилика, които в никакъв случай не бива да пропускате да посетите.


Еленска базилика край град Пирдоп
Еленска базилика край град Пирдоп

В близост до руините на Еленска базилика, като спомен за погубения български манастир, през 2010 година е издигнат и осветен параклис "Св. Илия".


Параклис "Свети Илия" край град Пирдоп
Параклис "Свети Илия" край град Пирдоп

Само на 12 километра югоизточно от град Златица (на около 14 минути с автомобил) се намира китното средногорско бижу Душанци.


Народно читалище "Светлина" в село Душанци
Народно читалище "Светлина" в село Душанци

Нека разходката ви отведе и до красивия храм "Св. св. Кирил и Методий".


Храм "Св. Св. Кирил и Методий" в село Душанци
Храм "Св. Св. Кирил и Методий" в село Душанци

Душанци е възхитително място през всеки сезон! Доказателство за това са великолепните фото моменти с чудесната коледно-новогодишна украса, носеща толкова наслада за сетивата ни!


Коледно-новогодишна украса в село Душанци
Коледно-новогодишна украса в село Душанци

В края на селото не пропускайте да се отбиете вляво, където ви очаква автентичен римски мост Куфарита.


Автентичен римски мост Куфарита в село Душанци
Автентичен римски мост Куфарита в село Душанци

Продължавайки след мост Куфарита, пътят ще ви отведе до параклис "Свети Георги" над Душанци, откъдето ще се насладите на чудна гледка към цялата Златишка котловина.


Параклис "Свети Георги" над село Душанци
Параклис "Свети Георги" над село Душанци

Пътят след селцето ще ви отведе до язовир "Душанци" – великолепен през всеки сезон!


Приказен през зимата, когато старият и суетен Балкан е наметнал дебелия си бял кожух и се наслаждава на своите отражения в ледените води на язовир "Душанци".


Язовир "Душанци" през зимата
Язовир "Душанци" през зимата

Очарователен на границата между пролетта и лятото, когато всичко около язовир "Душанци" е прелестно зелено и свежестта на водата очарова всичко наоколо!


Язовир "Душанци" между пролетта и лятото
Язовир "Душанци" между пролетта и лятото

Вълшебен през есента, когато всеки лист е цвят и магията разкрива своите цветни отражения в палитрата на водата в язовир "Душанци".


Язовир "Душанци" през есента
Язовир "Душанци" през есента

Само на 12 километра източно от град Златица (на около 14 минути с автомобил) се намира спокойното, зелено и така красиво селце Антон.


Село Антон
Село Антон

Съвсем близо до селото на самия Подбалкански път се намира очарователния Антоновски водопад (известен още като Антонски водопад или Пеперудата).


Антоновски водопад
Антоновски водопад

Цялата ненадмината красота на Златишко-Пирдопския исторически регион е събрана в един-единствен маршрут "Чудесата на Златишко-Пирдопския край", подготвен от мен за вас с много любов и който е една чудесна хрумка за уикенда!


Всички представени тук идеи са напълно подходящи и осъществими в рамките на един уикенд!



Само на 32 километра южно от град Златица (на около 37 минути с автомобил) се намира Археологическо-исторически резерват град-музей Копривщица – обект номер 75 от 100-те национални туристически обекта на България.


Изглед над Ослековата къща в град Копривщица
Изглед над Ослековата къща в град Копривщица

Край градчето ви предлагам да посетите впечатляващо красивата и така чаровна гара Копривщица.


Гара Копривщица
Гара Копривщица

В Копривщица задължително отделете време и посетете възрожденски храм "Св. Николай".


Възрожденски храм "Св. Николай" в Копривщица
Възрожденски храм "Св. Николай" в Копривщица

Една разходка из зелените пасбища около град Копривщица ще ви отърси от сивото ежедневие и ще ви зареди положително и аз горещо ви я препоръчвам!


Зелените пасбища около Копривщица
Зелените пасбища около Копривщица

На обширна територия, разположена между китните средногорски градчета Копривщица и Стрелча ще откриете няколко древни мегалитни светилища – Скумсале, Исара, Киселица, Кулата.


Скумсале, Исара, Киселица, Кулата – древни мегалитни светилища, разположена между китните средногорски градчета Копривщица и Стрелча
Скумсале, Исара, Киселица, Кулата – древни мегалитни светилища, разположена между китните средногорски градчета Копривщица и Стрелча

Само на