Патева мааза е част от Етнографски комплекс "Старинно Карлово" – архитектурен резерват, обединяващ емблематични за град Карлово сгради – паметници на културата с неоценима историческа и естетическа стойност.
Скъпи приятели на "Фото моменти", подгответе се, защото ще ви отведа в свят на история и смелост, на дръзко мъжество и любов към отечеството; ще научите повече за Васил Генчов Караиванов – родственик на Левски, български възрожденец и възторжен патриот; елате в свят, скътал и съхранил онази неподражаема градска възрожденска атмосфера, която тук е все още жива, и която дълбоко ще ви докосне, плени и задържи за дълго.
Ето я и нея!
Откривам я на някогашния карловски мегдан, точно край Патевата къща.
Издигната е през далечната 1863 година, а неин собственик е Васил Патев – син на чорбаджия Патьо Хаджимичев – заможен търговец на стоки, собственик на маслобойна и тепавица за обработка и производство на гайтани, но също така и родолюбив патриот, който е заделял средства за образованието и е бил спомоществовател на създадения таен революционен комитет в Карлово, както и собственик на Патевата къща, която се жълтее насреща ми.
Васил Патев е убит през 1877 година по време на Страшното*.
"Страшното" е наричано клането на християнско население в град Карлово в Османската империя, извършено през 1877 година от османска редовна войска и башибозук по време на Руско-турската освободителна война от 1877 – 1878 г.
В отговор на радушното посрещане на руските войски от страна на карловци мюсюлманските сили нахлуват в града и избиват над 800 души от елита на Карлово – свещеници, учители, лекари, търговци и занаятчии, заедно с техните семейства.
В Карлово е живял и наследникът на рода – Павел Патев – интелектуалец, посланик във Франция и консул в Русия и Турция, секретар на комитета за възстановяване на къщата на Васил Левски.
Фасадата на маазата е впечатляваща и изключително добре детайлизирана. Огромните прозорци на приземния етаж са с решетки от ковано желязо и с големи дървени капаци от външна страна.
Върху маазата навремето е имало два медальона, като върху единият е било изписано:
Днес мое, утре другиму, никогда никому!
Върху втория медальон са били изписани инициалите на Васил Патев:
В. П.
Понастоящем Патевата мааза работи като Туристически информационен център.
Влизам.
Маазата е двуетажна постройка, а долният етаж се състои от две помещения – дюкян и склад.
Изненадан съм! Какво старание! Какъв усет за красота и внимание в детайла!
От прозорците блика светлина – лъчи на щастието влизат във всяка стая, изпълвайки я с надежда!
От склада на приземния етаж започва стълба, която води към втория етаж.
Задната част на втория етаж също е била склад, а останалата му част е служила за канцелария.
Восъчни фигури
За миг се заблудих!
Не, това определено не е известния музей на восъчните фигури на Мадам Тюсо!
Това отново е една много интересна експозиция в Патевата мааза – восъчни фигури на царици на розата.
Може да ги разгледате на живо и вие и всичко, което трябва да направите е да посетите Патевата мааза.
Автор на фигурите е карловският художник и скулптор Димитър Бакърджиев.
Експозицията на восъчните фигури на цариците на розата се намира на втория етаж на Патевата мааза.
Васил Караиванов и Левски
В Патевата мааза ще се запознаете с председателя на първия градски съвет в Карлово и първи братовчед на Левски – Васил Караиванов, показан заедно – рамо до рамо с Дякона на Свободата.
Васил Генчов Караиванов е български възрожденец, революционен деец и ревностен патриот.
Роден е през 1847 г. в Карлово в семейството на Генчо Василев Караиванов и Анна Пеева.
Родството му с Дякона на Свободата – Васил Левски го кара да се посвети изцяло на революционно дело и през 1869 г. той става ковчежник на Карловския революционен комитет, разполагащ се в наследствения му Караиванов хан и пазител на лозинката* на Левски.
*От немски език (Lozung) и значи парола или таен знак.
Лозинка градска, лозинка войнишка,
въобще и лозинка четовна,
лозинка межу войводите
особно за всякакъв
противен* случай.
И те всичките се изменяват
от време на време...
Васил Левски
За шифрованата кореспонденция на Левски Захарий Стоянов пише:
Кореспонденцията между новосъставените комитети се водела с шифровани букви и условни знакове и думи.
Знакът, който Левски бе дал на всичките, беше:
А. Т. С. К., което значи:
аз и ти сме от един комитет.
В хана на Караиванов са се провеждали събрания на комитета и е давал подслон на много от комитетските дейци в страната, както и на революционерите от Априлското въстание – на боледуващия Тодор Каблешков, Георги Бенковски и Панайот Волов.
Караивановият хан остава известен като "Ханът на апостолите".
През 1867 г. след предателство от заловени четници от четите на Филип Тотю и Петър Войняговеца Васил Караиванов е арестуван от турците, малтретиран е и е хвърлен за седем месеца в Търновския затвор.
По-късно участва в основаването на Карловското въздържателно дружество и в учредяването на Ученолюбивата дружина в града.
В началото на месец декември 1872 г. Васил Караиванов става свидетел на последните дни на Дякона – преди да продължи по пътя към Ловеч и Къкрина.
В своите спомени той разказва:
Последната вечер преди заминаването му Левски дойде у дома, за да се увери за пътя към Сопот и ме помоли да го придружа по пътя за сопотския манастир "Св. Спас". Аз го помолих да остане да пренощува в Карлово и да измени предначертанието си.
Тази вечер ще прекарам при дякон Богослов и дядо Рафаил (игумен на манастира).
Там е спокойно.
Дядо Рафаил има в манастира ясакчия, Мустафа ага, той пази от опасност.
След обесването на Левски Васил Караиванов става член на Карловския комитет по подготовката на Априлското въстание.
Преживява Карловското клане – "Страшното" от 1877 г., бягайки в Търново.
Показателно за авторитета, който има Васил Караиванов сред своите съграждани, е избирането му за председател на първия Градски съвет в освободено Карлово на 16 януари 1878 г. – още преди да бъде подписан Санстефанския мирен договор, което го прави първият демократично избран кмет в България.
Караиванов участва като доброволец в Сръбско-българската война.
През 1904 г. Васил Караиванов и Гъчо Митов финансират издигането на пазарния площад на начално училище "Св. св. Кирил и Методий" и след това го даряват на общината.
За заслугите му към България княз Фердинанд награждава Васил Караиванов с орден.
Васил Караиванов записва спомените си за своя именит братовчед и става първия биограф на Васил Левски.
Като един от малкото живи свидетели на живота и делото на Апостола, а и на Априлското въстание, към него се обръщат много историци и литератори – Захари Стоянов, Стоян Заимов, Димитър Страшимиров.
През 1895 г. заедно със Стоян Заимов прогласява 6 юли 1837 за рождена дата на Дякона на Свободата.
Васил Караиванов умира на 8 януари 1933 в Карлово, Царство България.
През 1987 г. синът му д-р Петър Караиванов издава спомените на своя баща в самостоятелна книга "Васил Левски по спомени на Васил Караиванов – първи братовчед на Апостола".
Патевата мааза е обявена за недвижима културна ценност (НКЦ) архитектурно-строителен и художествен паметник на културата с категория национално значение.
Ела, за да се гордееш!
Етнографски комплекс "Старинно Карлово" е открит през 2014 година.
Включва пет къщи – паметници на културата със забележителна културна стойност. Това са:
Всяка от къщите поражда свое уникално послание, което отправя госта в различни посоки, провокира у него желания и спомени, кара го да мечтае.
Целостта на архитектурния ансамбъл е уникална и неподражаема и всеки посетител би могъл да усети онзи велик възрожденски дух, който все още броди по тесните калдъръмени улички на "Старинно Карлово".
Етнографски комплекс "Старинно Карлово" е обект номер 44б от 100-те национални туристически обекта.
Как се стига до град Карлово?
Карлово е град, разположен в южното подножие на Стара планина – в област Пловдив.
Намира се в Южна централна България в близост до Подбалканския път*.
*Републиканският път I-6, по-известен и като Подбалканският път, е първокласен път от Републиканската пътна мрежа на България с направление от запад изток, преминаващ по територията на девет области: Кюстендилска, Пернишка, област София, Софийска, Пловдивска, Старозагорска, Сливенска, Ямболска и Бургаска.
Общата му дължина е 508,5 km, което го прави най-дългият републикански път в България.
Най-близкият град до Карлово е град Сопот – разположен на 5 километра (на около 5 минути с автомобил) в посока запад.
Карлово отстои на:
139 километра (на около 2 часа и 11 минути с автомобил) от столицата
60 километра (на около час с автомобил) от град Пловдив
356 километра (на около 4 часа и 30 минути с автомобил) от град Варна
244 километра (на около 2 часа и 44 минути с автомобил) от град Бургас
17 километра (на около 17 минути с автомобил) от град Калофер
Карлово е трети по големина град в област Пловдив след областния град и Асеновград.
Карлово е административен център на община Карлово.
Как се стига до Патева мааза в град Карлово?
Патевата мааза в град Карлово се намира на улица "Васил Левски" срещу Патевата къща и в близост до площад "Васил Левски", разположен между църквите "Св. Никола" и "Успение Богородично".
Какво може да се посети в близост?
В Карлово препоръчвам да си направите разходка до красивия водопад Сучурум.
Само на 5 километра западно от град Карлово (на около 6 минути с автомобил) се намира град Сопот.
Върху историческия хълм Трапето, където навремето се е издигала църквата "Света Богородица", известна като Горната черква, опожарена през 1877 година от турците, днес откривам параклис "Покров Богородичен" – точно срещу композицията "Аз съм българче".
Ако поемете от хълм Трапето по пътеката в посока възрожденски храм "Свети Свети Апостоли Петър и Павел", ще се озовете пред дверите на храма за нула време.
След изграждането на възрожденската черква до по-старото духовно средище – Девическият манастир (метохът), това място продължава да бъде център на културния живот в Сопот и дори прераства в един своебразен духовно-просветен комплекс.
Девически манастир "Въведение Богородично" (метох) е обявен за недвижима културна ценност (НКЦ) народна старина и архитектурно-строителен паметник на културата с категория национално значение.
Девически манастир "Въведение Богородично" (метох) е обект номер 43 от 100-те национални туристически обекта на България.
През 1850 година южно от възрожденски храм "Свети Свети Апостоли Петър и Павел", насред черковния двор, отваря врати девическо взаимно училище, известно като Радиното училище, което се смята за приемник на килийното училище в съседния девически метох.
Вземам си довиждане с Радиното училище и се отправям в посока Етнографски и занаятчийски център "Сопотски еснафъ".
Патриархът на българската литература Иван Вазов е роден на 9 юли 1850 г. в град Сопот в старата къща на своя род.
През 1964 година къща-музей "Иван Вазов" е обявена за паметник на културата от национално значение.
Къща-музей "Иван Вазов" е обект номер 43 от 100-те национални туристически обекта на България.
От Сопотски мъжки манастир "Възнесение Господне" стартира пътеката към величествения и така обаятелен Сопотски водопад на река Манастирска.
Ето го сърцето на водопада, което непрестанно бие в такт с Балкана.
Само на около 40 километра северозападно от град Карлово (на около 50 минути с автомобил) ще откриете паметник "Арка на свободата", който е издигнат връх Горалтепе (1595 метра) в близост до Троянския проход (прохода Троян – Кърнаре).
Оттук се откриват невероятни панорамни гледки към Северна и Южна България.
Само на 24 километра западно от град Карлово (на около 27 минути с автомобил) се намира уханното на рози село Розино, край което напролет цъфтят хиляди благоуханни рози.
Само на 33 километра западно от град Карлово (на около 35 минути с автомобил) ще откриете историческото градче Клисура.
Връщайки се обратно в посока Подбалканския път, продължете в посока град Бургас.
Скоро ще видите, че пътят се разклонява. Продължете направо, без да вземате завоя, който ще ви изведе на Подбалканския път. От мястото стартира пътека през гората, която ще ви изведе до паметника на Априлци, извисяващ се в местност Зли дол, издигнат през 1961 година в чест на 85-тата годишнина от онези паметни събития.
Само на 3,7 километра западно от град Клисура (на около 5 минути с автомобил) ще откриете красивия Клисурски водопад.
Само на 10 километра западно от Клисурски водопад (на около 8 минути с автомобил) на самия Подбалкански път се намира очарователния Антоновски водопад (още Антонски водопад или Пеперудата).
В близост до Антоновски водопад се намира спокойното, зелено и така красиво селце Антон.
Само на 6 километра западно от село Антон (на около 9 минути с автомобил) ще откриете величествените руини на Еленска базилика, които в никакъв случай не бива да пропускате да посетите.
В близост до руините на Еленска базилика, като спомен за погубения български манастир, през 2010 година е издигнат и осветен параклис "Св. Илия".
Само на 5 километра южно от село Антон (на около 6 минути с автомобил) се намира китното средногорско бижу Душанци.
Нека разходката ви отведе и до красивия храм "Св. св. Кирил и Методий".
Душанци е възхитително място през всеки сезон! Доказателство за това са великолепните фото моменти с чудесната коледно-новогодишна украса, носеща толкова наслада за сетивата ни!
В края на селото не пропускайте да се отбиете вляво, където ви очаква автентичен римски мост Куфарита.
Продължавайки след мост Куфарита, пътят ще ви отведе до параклис "Св. Георги" над Душанци, откъдето ще се насладите на чудна гледка към цялата Златишко-Пирдопска котловина.
Пътят след селцето ще ви отведе до язовир "Душанци" – великолепен през всеки сезон – през есента, през зимата и на границата между пролетта и лятото. Насладете му се!
Само на 13 километра западно от село Антон (на около 15 минути с автомобил) ще откриете град Златица.
В центъра на града непременно се повеселете лудо в парк "Дядовата ръкавичка".
Съвсем наблизо до парк "Дядовата ръкавичка" се намира старата часовникова кула.
От старата часовникова кула се насочвате към североизточна част на Златица, северно от ЖП линията, където се намира улица "Стара планина". Поемайки по нея, скоро ще се озовете извън северните покрайнини в подножието на Балкана, където бученето ще ви насочи, че приближавате Златишки водопад.
В непосредствена близост до самия водопад се намират стълбите, които ще ви отведат до параклис "Св. Св. Кирик и Юлита". От мястото се разкрива изключително красива гледка към цялата Златишко-Пирдопска котловина.
Ако продължите вляво покрай водопада, ще се озовете до манастир "Възнесение Господне" и Спасово кладенче.
Чешма "Гергана" в град Златица, вдъхновена от "Изворът на Белоногата" на Славейков, се намира на около един километър южно от центъра на града на улица "Медет", недалече от последните къщи, по пътя, водещ към едноименната местност, в посока село Панагюрски колонии и град Панагюрище.
Само на 11 километра западно от град Златица (на около 13 минути с автомобил) ще откриете уникално красивото и така подредено село Чавдар.
В близост до селото се намират уникално красивите и лесно достъпни водопади Казаните – природен феномен от пет очарователни и красиви водопада на река Беререй, спускащи се от 15 метра височина, образуващи каскада с бистра ледена вода.
В Чавдар се провежда ежегоден събор на връх Света Петка, който се намира над селото. Местността е наречена на покровителката на селото светицата Петка.
Мястото не е случайно, защото гледката от него е изключителна. Оттам се вижда цялата Златишка котловина, дори и река Тополница. Там е изграден параклис "Св. Петка".
В близост е разположен и Археологически парк "Тополница".
Цялата ненадмината красота на Златишко-Пирдопския исторически регион е събрана в един-единствен маршрут "Чудесата на Златишко-Пирдопския край", подготвен от мен за вас много любов и който е една чудесна хрумка за уикенда!
Всички представени тук идеи са напълно подходящи и осъществими в рамките на един уикенд!
Само на 20 километра южно от село Антон (на около 26 минути с автомобил) се намира Археологическо-исторически резерват град-музей Копривщица – обект номер 75 от 100-те национални туристически обекта на България.
Край градчето ви предлагам да посетите впечатляващо красивата и така чаровна гара Копривщица.
В Копривщица задължително отделете време и посетете възрожденски храм "Св. Николай".
Една разходка из зелените пасбища около град Копривщица ще ви отърси от сивото ежедневие и ще ви зареди положително и аз горещо ви я препоръчвам!
На обширна територия, разположена между китните средногорски градчета Копривщица и Стрелча ще откриете няколко древни мегалитни светилища – Скумсале, Исара, Киселица, Кулата.
Само на 21 километра южно от град Копривщица (на около 25 минути с автомобил) ще откриете чаровното бижу Стрелча.
В град Стрелча може да се насладите на пеещ и танцуващ фонтан "Балерината".
Не забравяйте да сведете глава край достолепния храм-паметник "Свети Архангел Михаил", който се издига в град Стрелча.
Само на 11 километра южно от град Карлово (на около 12 минути с автомобил) ще откриете град Баня – извор на здраве и красота.
В град Баня може да посетите Царския дворец.
А също да се насладите на една очарователна банска разходка, докато наоколо цъфтят хиляди червени рози.
На 12 километра източно от Баня (на около 18 минути с автомобил) се намира очарователния язовир "Домлян", който е една чудесна идея за разходка.
В село Домлян цъфтят уникално красиви розови храсти, които може да разгледате.
Само на 16 километра югоизточно от село Домлян (на около 23 минути с автомобил) ще откриете Архитектурно-исторически резерват Свежен.
В село Свежен може да разгледате храм "Свети апостоли Петър и Павел".
Може да посетите руините на старата църква "Свети Георги", край които са разкрити основи – останки от килии, измазани с мазилка от кал върху стените, за които се предполага, че на времето са били обитавани от преписвачите-калиграфи на Аджарската книжовна школа.
Само на 11 километра югоизточно от село Свежен (на около 16 минути с автомобил) ще откриете село Бабек. В близост е разположен язовир "Бабек", край който да направите чудна разходка.
На 22 километра южно от село Свежен (на около 29 минути с автомобил) се намира град Брезово.
В Брезово в делничен ден се отбийте до общината, за да разгледате изложбата, посветена на най-добрия портретист на Бетовен – Минчо Кацаров.
От Брезово е и друг голям български художник – Златьо Бояджиев. Къщата му в град Брезово е отворена за посещение и всеки желаещ може да я разгледа.
В Брезово не бива да пропускате да посетите старото училище в Брезово – едно от първите светски училища по българските земи.
Точно срещу сградата на училището се издига църква "Свети Димитър", строена през 1843 година.
Само на около 26 километра от село Свежен (на около 39 минути с автомобил) може да разгледате Кутела.
Съвсем наблизо е и природна забележителност "Кичест габър".
На 8 километра северно от природна забележителност "Кичест габър" (на около 9 минути с автомобил) се намира село Турия.
В село Турия може да разгледате родния дом на Чудомир.
На площада пред родния дом на Чудомир може да видите паметник на родения в Турия Ботев четник Цанко Минков Дечев – Комитата.
В село Турия може да преминете по автентичен римски мост "Скока".
Само на 25 километра южно от град Карлово (на около 26 минути с автомобил) ще откриете зеления и спокоен Хисаря.
Хисаря предлага на своите гости разнообразни и впечатляващи атракции, които съм обобщил в следните великолепни идеи за маршрути, от които всеки може да се възползва:
Само на 20 километра източно от град Карлово (на около 33 минути с автомобил) се намира началото на екопътека "Бяла река" край град Калофер.
На 40 километра източно от град Карлово (на около 40 минути с автомобил) се намира град Павел баня – горещи минерални извори и аромат на рози.
На 3 километра източно от град Павел баня (на около 40 минути с автомобил) ще откриете
село Виден.
Край селото все още се извисяват гордите руини на чудната църква "Св. Анастасий".
Само на 55 километра от град Карлово (на около 53 минути с автомобил) се намира град Казанлък.
В Казанлък може да разгледате музея на розата.
След като разгледате богатата експозиция на музея ви предлагам да направите една релаксираща разходка из чудните алеи на парк "Розариум" в град Казанлък.
В град Казанлък ви предлагам да разгледате и храм "Свети Илия", известен също като Куленска черква.
Само на 5 километра южно от град Казанлък (на около 8 минути с автомобил) се намира село Бузовград, откъдето стартира чудното приключение екопътека "Пътека през вековете".
За нищо на света не бива да го пропускате!
Ела, за да се гордееш!
И като за финал, мили мои приятели,
не бива да пропускате да разгледате
специалния албум с фото моменти –
открити, изживени, заснети и споделени с вас!