Коминът в Дряново "Пръстени на Времето" – уникална вертикална енциклопедия, посветена на хилядолетната история на българските земи и култура
- Stefan Ivanov
- 5.05
- време за четене: 15 мин.
Актуализирано: 9.10
Проектът "Коминът в Дряново – Пръстени на Времето" представлява монументално преустройство на стара индустриална инфраструктура в динамичен културно-исторически обект.
Разположен съвсем близо до центъра на град Дряново, този 45-метров промишлен комин, собственост на "Платекс" АД, е трансформиран в уникална вертикална енциклопедия, посветена на хилядолетната история на българските земи и култура.
Трансформацията – от индустриална инфраструктура до културен паметник
Основната концепция на проекта, чиято идея и цялостна реализация принадлежат на инж. Владимир Лафчийски, е да превърне ненужния производствен комин в платно за мащабен стенопис.
Художественото изпълнение е дело на Крум Балджийски.
Обектът е структуриран около пет ясно дефинирани исторически периода, изрисувани с ярки образи върху цялата височина на комина. Този акт на адаптивно преустройство носи дълбок символизъм. Индустриалните комини често са възприемани като символи на икономическа промяна, замърсяване или изоставено минало. Превръщането на подобна структура в монументално изкуство, възхваляващо културното наследство, представлява стратегически акт на символично изкупление. Чрез него Дряново се позиционира в контекста на съвременните световни тенденции за ревитализация на градските пейзажи чрез мащабно публично изкуство, като пренасочва общественото внимание от индустриалното наследство към културното и историческо бъдеще на региона.
Вертикален наратив и хронологична инверсия
Стенописът обхваща хронологичен период от около 45 000 години, представен вертикално, като най-древният период е разположен в основата, а най-новият – на върха.
Най-горният времеви пръстен, посветен на Възраждането, се намира на височина 45 метра над земята.
Този архитектурен дизайн използва височината на обекта, за да създаде силно въздействащ вертикален наратив. Физическото позициониране на най-дълбоката праистория – първият хомо сапиенс, който пише своята история именно от района на Дряново – на земната основа, визуално корени българската идентичност в най-дълбоката европейска история. Чрез този структурен подход, проектът имплицитно внушава, че съвременното Възраждане и Третата българска държава (представени на върха) са пряк резултат и логично продължение на хилядолетните цивилизационни основи, положени още в праисторическите времена в тези земи.
Дряново – географски и исторически контекст
Успехът на проекта "Пръстени на Времето" е неразривно свързан със стратегическото географско положение и изключителното праисторическо значение на Дряново.
Географско и стратегическо позициониране
Община Дряново, част от административна област Габрово, е разположена в централния дял на Предбалкана. Тази локация я поставя в центъра на ключов културен и транспортен триъгълник в Северна България. Градът е лесно достъпен чрез основните транспортни връзки (ЖП линията "Русе – Подкова" и магистрала "Русе – Стара Загора").
От стратегическа гледна точка, Дряново се намира само на около 24 километра от средновековната столица Велико Търново, на около 22 километра от Габрово (известно с етнографските си комплекси) и на около 17 километра от Трявна (с възрожденските ѝ архитектурни ансамбли). Тази близост позволява на "Пръстените на Времето" да функционират не като изолиран обект, а като нова, модерна културна точка, която интегрира и обогатява традиционния туристически маршрут в Централния Балкански регион.
Дряново като епицентър на праисторията
Локацията придобива световна историческа тежест чрез пещерата Бачо Киро, която се намира в района. Археологическите проучвания там са разкрили едни от най-старите следи на живот на Балканския полуостров. Тази пещера е била дом на първия Модерен човек, появил се в Европа, като неговите артефакти са най-ранното доказателство за способността на Хомо Сапиенс да създава изкуство на континента.
Проектът умело използва този уникален праисторически актив, интегрирайки го пряко в най-долния пръстен, посветен на "Първи Хомо Сапиенс" (45 000 – 35 000 г. преди Христа). Чрез изобразяването на седем фигури на първия модерен човек от пещерата Бачо Киро, националният исторически наратив е здраво закотвен в местната територия. Това не е просто обща история, а история, която започва в Дряново, позиционирайки общината като място с европейско значение в областта на палеоантропологията.
Стилистични връзки и непрекъснатост
Стилистичен и символичен елемент, който подчертава териториалната приемственост, е двойната фигура на Бачо Киро. Името Бачо Киро се появява както във връзка с праисторическата пещера, така и като Възрожденски герой (изобразен в най-горния пръстен).
Тази концептуална връзка между първите следи на обитание и борбата за освобождение отразява тезата за непрекъснатостта на живота и културата на българските земи през 45 хилядолетия. Използването на една и съща локално специфична фигура – било то като символ на древното местообитание или като герой на националното пробуждане – служи за укрепване на местната идентичност и нейната значимост в национален мащаб.
Архитектурно изкуство и монументална живопис – техника, стил и стратегия
Преустройството на индустриалния комин изисква висока степен на техническа и художествена експертиза, която е пряко свързана със стратегическите цели на проекта.
Технически и художествени спецификации
Художественото предизвикателство, пред което се изправя Крум Балджийски, е огромно, предвид необходимостта да се изрисува цилиндрична повърхност с височина 45 метра. Това изисква прилагането на специфични техники за монументална живопис, които да гарантират дълготрайност и да позволят на ярките образи да бъдат възприемани от разстояние.
Стенописът е замислен не само като статично произведение на изкуството, но и като мултимедийна платформа. Плановете включват древните събития да оживяват и чрез звук и светлина. Допълнително, историческите сцени ще бъдат представени и на обяснителни табла, което превръща обекта в модерна, интерактивна и дидактична образователна среда.
Интегрирането на тези елементи показва, че визията надхвърля традиционното публично изкуство и се стреми към създаване на културна атракция с висока степен на ангажираност, привличайки по-млада и технологично ориентирана аудитория.
Индустриален мащаб и културна видимост
Изборът на 45-метров комин като платно е стратегически. Тази височина гарантира максимална видимост и позволява на обекта да доминира градския пейзаж на Дряново. Използването на мащаба е пряко свързано с целта да се създаде задължителен за посещение ориентир, който да привлича вниманието на преминаващите по основните транспортни артерии. Мащабът позволява на комина да конкурира по видимост традиционните паметници (като крепости или манастири), позиционирайки се като един от най-новите и най-забележителните културни акценти в Северна България.
Кандидатура за световен рекорд и стратегическо позициониране
Проектът има ясно изразена амбиция за международно признание, като е кандидатура за Книгата на рекордите "Гинес". Стенописът е обявен за единствено по рода си произведение на изкуството в България и кандидатства за световен рекорд поради начина си на изрисуване.
Освен това, той е анонсиран като най-големият стенопис в Европа на историческа тема.
Използването на потенциален световен рекорд като маркетингов инструмент е ключов стратегически ход. Такова признание би осигурило значителен медиен и туристически ефект, привличайки не само национално, но и международно внимание към Дряново и цялостното българско културно наследство. Тази стратегия демонстрира как частната инициатива (в лицето на инж. Лафчийски) може да използва иновативни методи за позициониране на регионалната култура на световно ниво.
Петте "Пръстена на Времето"
Съдържанието на стенописа представлява внимателно подбран и интерпретиран исторически наратив, който цели да подчертае цивилизационната значимост и културното първенство на българските земи. Хронологичната структура е представена от горе надолу (от най-новото към най-старото):
Пръстен 1 – Възраждане (1 700 г. – 1 900 г.)
Най-високият пръстен е посветен на Българското Възраждане.
Тематично той обхваща ключови моменти като борбата за църковна независимост, революционните движения, формирането на чети и избухването на въстания, както и ролята на дарителството за образованието.
На този пръстен са изобразени емблематични исторически личности и символи на епохата, включително архитектурният гений Колю Фичето, просветителят Максим Райкович и местният революционер Бачо Киро.
Специален акцент е поставен върху връзката на българското Възраждане с европейските интелектуални движения – Ренесанс, Просвещение и Масонство. Тази връзка цели да позиционира националното пробуждане като част от по-широк европейски цивилизационен процес.
Пръстен 2 – Средновековие (600 г. – 1 400 г.)
Този пръстен е посветен на Първото и Второто българско царство. Ключовите изобразени събития включват приемането на християнството, създаването на Глаголицата и развитието ѝ в Кирилица, както и въвеждането на богослужение на български език.
Сред изобразените личности са княз Борис I, жена му Мария и синът му Симеон, както и светите братя Кирил и Методий.
Проектът подчертава ролята на княз Борис I в осигуряването на собствена писменост и значението на България след първия превод на християнското учение.
Пръстен 3 – тракийска култура (3 000 г. – 10 г. преди Христа)
Третата част от стенописа се фокусира върху тракийската култура и държавност (Одриско царство). Основните теми са орфизмът като учение, философия и познание, и тракийската писменост.
Изобразени са Орфей и Евридика, Лин, както и владетелят Севт III.
Културният акцент тук е изключително силен: проектът твърди, че тракийската писменост, създадена от Орфей и Лин, предшества гръцката и има фонетична близост с Глаголицата. Тази теза е фундаментална за наратива, тъй като свързва тракийското наследство пряко с възникването на Кирилицата. Допълнително се подчертава генетичната връзка на днешните българи с древните траки.
Пръстен 4 – култура Варна (6 000 г. – 4 000 г. преди Христа)
Този пръстен се спуска в енеолита, епоха, представена чрез култура Варна. Темите са свързани с пионерните постижения в тези земи: първото обработено злато в света, първата геометрия и навигационни уреди, и първата протописменост.
Ключови артефакти, изобразени тук, са Варненското златно съкровище, Плочката от Градешница и Печатът от Караново.
Основното послание е, че Варненското златно съкровище е най-ранното обработено злато, а откритите писмени знаци предшестват тези в Месопотамия и Египет с цели 2000 години. По този начин проектът позиционира българските земи като родина на най-старата човешка цивилизация, зародила се преди повече от 8 хилядолетия.
Пръстен 5 – първи хомо сапиенс (45 000 г. – 35 000 г. преди Христа)
Най-долният и най-древен пръстен започва историята на 45 000 години в миналото.
Той е посветен на първото навлизане и заселване на хомо сапиенс в Европа.
Ключовата локация е пещерата Бачо Киро край Дряново, където са открити седем фигури на първия модерен човек на континента. Този период служи като основа, демонстрираща, че артефактите от пещерата Бачо Киро са най-ранните доказателства за когнитивните способности на хомо сапиенс да създава изкуство в Европа.
Наратив на приоритета и цивилизационната наследственост
Три от петте пръстена (хомо сапиенс, Варна, траки) съдържат директни претенции за цивилизационно първенство: първият модерен човек, първото злато и най-ранна протописменост. Специфична линия на приемственост е създадена в областта на писмеността. Проектът изрично свързва тракийската писменост, приписвана на Орфей и Лин, с Глаголицата, която е основата на Кирилицата. Тази концепция създава директна, хилядолетна линия на развитие на писмеността, която цели да подчертае изначалната, вътрешно присъща способност на обитателите на тези земи да създават и разпространяват култура, предизвиквайки традиционни историографски модели, които акцентират единствено върху външни влияния.
Интегриране на обекта в регионалната туристическа мрежа
Разположението на Дряново на ключови транспортни връзки улеснява интегрирането на комина като основна точка в регионалната туристическа мрежа. Коминът изпълнява ролята на културен пивот, който свързва историческите обекти в самата община с културния триъгълник Габрово, Велико Търново и Трявна. Дългосрочната устойчивост на проекта зависи от успешното справяне с техническите предизвикателства, свързани с поддръжката на 45-метров стенопис, изложен на атмосферни влияния. Проектът "Коминът в Дряново – Пръстени на Времето" представлява изключително успешен пример за сливане на индустриална архитектура, монументално изкуство и образователен исторически наратив. Той демонстрира как частната инициатива може да създаде културен капитал, който директно допринася за регионалното развитие и засилва историческата идентичност на нацията.
Как се стига до град Дряново?
Дряново (изписване до 1945 година: Дрѣново) е град, разположен в подножието на Стара планина, в Централна Северна България.
Намира се в Габровска област, на кръстопътя между Северна и Южна България в близост до градовете Велико Търново, Трявна, Габрово и Севлиево.
За Монумент "Майка България" – поредната интересна забележителност в Дряново подробно показвам и разказвам ТУК.
Градът е административен център на Община Дряново.
Дряново отстои на:
212 километра (на около 2 часа и 48 минути с автомобил) от столицата
156 километра (на около 2 часа и 46 минути с автомобил) от град Пловдив
244 километра (на около 2 часа и 57 минути с автомобил) от град Варна
227 километра (на около 2 часа и 40 минути с автомобил) от град Бургас
Дряново е разположен сред красивите и заоблени хълмове на Централен Предбалкан, по двата бряга на Дряновска река, десен приток на Янтра.
Името на града идва от дървото дрян, което символизира жилавия и непреклонен дух на местните планинци.
На територията на общината е продължението на Микренските височини – скалистото варовито плато на Стражата, прорязано от причудливите проломи на река Янтра и Дряновска река.
За Релефната карта на България в Дряново – изключително интересен и малко известен факт, свързан с града, разказвам и показвам ТУК.
Надморската височина варира от 180 до 640 метра. Най-високото място в района е Балабана – над 620 метра н. в.
Градът се намира на магистралното шосе Русе – Велико Търново – Габрово – Шипка – Стара Загора. Гара е на основната ЖП артерия, свързваща Северна и Южна България – Русе – Горна Оряховица – Дъбово – Подкова.
В района на Дряново са открити най-старите следи от живот на Балканския полуостров – в природна забележителност пещера Бачо Киро край Дряновски манастир "Свети Архангел Михаил".
Намерени са и многобройни останки от древни селища, крепости, колони с надписи и украшения от времето на траките и римляните.
По време на османското владичество Дряново успява да запази българския дух, като дряновските духовни средища са сред големите пазители на християнската вяра и българските писменост, традиции, култура.
Старото килийното училище, разположено в двора на възрожденски храм "Света Троица" в Дряново, е от първата половина на XIX-ти век и очаква всеки посетител, за да му разкрие своите грижливо пазени тайни.
За Старото килийно училище в двора на възрожденски храм "Света Троица" в Дряново подробно показвам и разказвам ТУК.
През 1778 г. в центъра на Дряново е построена часовниковата кула, която е разрушавана два пъти.
За Часовниковата кула – впечатляваща архитектурна забележителност в Дряново, подробно показвам и разказвам ТУК.
Дряновските майстори и строители са изключително изявени и работят в най-различни части на империята, а дори и отвъд нейните граници. Това дава основания да се говори за Дряновска строителна школа.
Безспорно и днес най-известен дряновец и виден представител на школата е Никола Фичев, по известен като майстор Колю Фичето.
Историческият музей в града представя по един изключително интересен и впечатляващ начин делото на най-именития дряновец и български възрожденски строител чрез вълнуващата и вдъхновяваща експозиция "Колю Фичето – живот и творчество" – своеобразен визуален спектакъл за самоукия интуитивен възрожденски гений.
За Експозиция "Колю Фичето – живот и творчество" в Исторически музей в град Дряново – разказ за самоукия интуитивен възрожденски гений, най-подробно показвам ТУК.
Лафчиевата къща в град Дряново представлява един от най-значимите и уникални архитектурни паметници от периода на Българското възраждане.
Обявена за паметник на културата с национално значение, сградата е фокусна точка за изследване на строителните техники, икономическия просперитет и социалната структура на българския град от средата на XIX-ти век.
Експозиция "Сътворено от Земята" е уникално допълнение към историческата сграда и представлява постоянна геоложка колекция на Исторически музей – Дряново.
За Лафчиевата къща в Дряново, известна и като Къщата без пирони, и за експозиция "Сътворено от Земята" най-подробно показвам и разказвам ТУК.
В родното Дряново майстор Колю Фичето строи няколко къщи – Хаджигенчевата, Хаджистаневата и Икономовата.
Днес Икономовата къща е архитектурно-строителен паметник на културата с национално значение, която можете да посетите.
В родното Дряново през 1951 г. майстор Никола Фичев построява черквата "Св. Никола".
Днес храмът е архитектурно-строителен и художествен паметник на културата с национално значение, който можете да разгледате.
В Дряново първомайсторът издига и каменния мост над Дряновска река, който се намира в югозападната част на града в махала Боюв яз.
Мостът свързва улиците "Досьо Стойнов" и "Поп Харитон" и вие също можете да преминете по него днес.
За каменния мост над Дряновска река подробно показвам и разказвам ТУК.
Как се стига до Коминът – пръстените на времето?
Коминът се издига край улица "Капитан Райчо", 23.
На 6 километра югозападно от град Дряново (на около 8 минути с автомобил) се намира Дряновски манастир "Св. Архангел Михаил" – популярно културно средище, просветен център и огнище на патриотичен и свободолюбив дух.
Как се стига до Дряновски манастир "Свети Архангел Михаил"?
Дряновски манастир "Свети Архангел Михаил" се намира в Северна България на около 5 километра югозападно от град Дряново и на около 15 километра североизточно от град Габрово.
До него води добър асфалтов път.
Обслужва се от железопътна спирка "Бачо Киро", която до 20 октомври 1949 г. носи името "Свети Архангел", на железопътната линия "Русе-Момчилград". ЖП спирката се намира на около километър от манастира.
Можете да оставите вашия автомобил край пътя, водещ към манастира, където не се изисква такса за паркинг.
В близост до Дряновски манастир "Свети Архангел Михаил", както и непосредствено на паркинга пред самия вход към манастира, паркирането е платено.
Какво можете да разгледате в района на Дряновски манастир "Свети Архангел Михаил"?
След като разгледате Дряновски манастир "Свети Архангел Михаил" и богатата експозиция на Исторически музей – Дряново подминете църква "Свети Архангел Михаил" и се отправете към малката и тясна вратичка в задната част на манастира.
Излизайки през нея, се качете на моста, изграден над водите на Дряновска река.
Съществува тясна пътека, стартираща вляво от моста, и виеща се покрай реката. С нормално темпо за време между 5 и 10 минути ще се озовете пред водопад Сини вир.
След като се насладите на водопад Сини вир можете да продължите в посока каньона на река Андъка, природна забележителност пещера Бачо Киро и Дряновска екопътека.
За тази цел е необходимо да се върнете в изходната точка на пътеката. На метри от това място се вливат водите на река Андъка в Дряновска река и отсреща ще видите втори мост, който носи името "Мост на влюбените".
По парапетите на моста висят десетки заключени катинари, изписани с имената на влюбените, които са ги закачили тук.
Преминете по него, подминавайки заведението. Ще се озовете на пътеката, водеща в посока каньона на река Андъка, природна забележителност пещера Бачо Киро и Дряновска екопътека.
Река Андъка е малка рекичка в Предбалкана, ляв приток на Дряновска река.
Ждрелото, което Андъка образува в района на варовиковото плато Стражата от пещера Андъка до мястото на вливането на водите ѝ в Дряновска река, макар и с малки размери, e приказно красиво. Реката е осеяна с множество прекрасни водопади, които, особено напролет, са изключително красиви и пълноводни.
Пътеката, виеща се покрай реката, ще ви отведе до пещера Бачо Киро – природна забележителност и архитектурно-строителен паметник на културата от Античността и Средновековието.
Природна забележителност пещера Бачо Киро представлява сложен четириетажен лабиринт от пещерни галерии и разклонения с обща площ от около 3 600 квадратни метра, която я прави една от големите пещери в България.
От входът на пещерата стартира прекрасната Дряновска екопътека.
Дряновска екопътека се вие по скален венец Боруна и води към Пейка на любовта, откъдето се разкрива величествена панорама към живописния каньон на Дряновска река.
Какво можете да посетите в близост?
Само на 21 километра южно от град Дряново (на около 25 минути с автомобил) се намира град Габрово. В Габрово задължително посетете Архитектурно-етнографски комплекс и музей на открито "Етър".
Само на 16 километра от град Габрово (на около 26 минути с автомобил) ще откриете чаровното бижу Боженци, което непременно трябва да посетите.
Само на 22 километра източно от Габрово (на около 34 минути с автомобил) се намира красива Трявна, която препоръчвам задължително да посетите.
На около 23 километра южно от град Габрово (на около 34 минути с автомобил) се намира Паметник на свободата, известен като Паметник на Шипка.
На около 48 километра южно от град Габрово (на около 58 минути с автомобил) се намира град Казанлък.
В Казанлък може да разгледате музея на розата.
След като разгледате богатата експозиция на музея ви предлагам да направите една релаксираща разходка из чудните алеи на парк "Розариум" в град Казанлък.
В град Казанлък ви предлагам да разгледате и храм "Свети Илия", известен също като Куленска черква.
Само на 5 километра южно от град Казанлък (на около 8 минути с автомобил) се намира село Бузовград, откъдето стартира чудното приключение екопътека "Пътека през вековете".
За нищо на света не бива да го пропускате!
На 48 километра източно от Казанлък (на около 40 минути с автомобил) ще откриете язовир "Жребчево". Край язовира все още се извисяват руините на потопената църква "Свети Иван Рилски".
На 23 километра западно от Казанлък (на около 25 минути с автомобил) ще откриете град Павел баня.
На 3 километра източно от Павел баня (на около 5 минути с автомобил) ще откриете село Виден. Край селото все още се извисяват руините на чудната църква "Св. Анастасий".
На 4 километра южно от Павел баня (на около 7 минути с автомобил) се намира село Турия.
Тук може да разгледате родния дом на Чудомир.
На площада пред къщата на Чудомир може да видите паметник на родения в Турия Ботев четник Цанко Минков Дечев – Комитата.
В Турия може да се насладите на автентичен римски мост "Скока".
На 8 километра от Турия (на около 9 минути с автомобил) може да се насладите на природна забележителност "Кичест габър".
Съвсем наблизо до "Кичест габър" може да разгледате Кутела.
Вие четете блог без реклама – изцяло съсредоточени върху съдържанието!
Напомням ви, че можете да прочетете всички мои публикации тук – във "Фото моменти", без да бъдете прекъсвани от нито една досадна реклама, защото "Фото моменти" е място без реклами!
Взех важното решение "Фото моменти" да не съдържа реклама, за да е възможно сайтът ми да зарежда много по-бързо, съдържанието, което ви представям, да бъде максимално изчистено и вашето преживяване във "Фото моменти" да бъде възможно най-доброто!
Ако оценявате всичко, което правя, можете да ме подкрепите ТУК или като последвате златната звезда по-долу.
Благодаря ви!
И като за финал, мили мои приятели,
не бива да пропускате да разгледате
специалния албум с фото моменти –
открити, изживени, заснети и споделени с вас!
Коментари