Старото килийно училище в двора на възрожденски храм "Света Троица" в Дряново
- Stefan Ivanov
- 4.06
- време за четене: 12 мин.
Актуализирано: 9.10
Отново избираме Дряново за нашата поредна семейна екскурзия.
Както винаги, програмата ни е предварително прецизно подготвена, обектите, които желаем да посетим и да разгледаме, са изключително внимателно подбрани, всички батерии са напълно заредени, ние сме в отлична кондиция и с усмивки върху лицето заедно се отправяме към първото от заплануваните за деня места – най-старата църква в града, намираща се в центъра на Дряново.
Възрожденски храм "Света Троица" е издигнат на мястото на по-стар храм, носил същото име. Разрешение за строежа му е дадено със султански ферман, издаден през 1845 година на името на Станю Стойчев Лафчиев (в съседство се издига удивителната Лафчиева къща).
За това свидетелства дървената табела, поставена върху стената на храма.
Строителите от близкото село Керека започнали работа през следващата година и приключили през 1847 г. Църквата е осветена от великотърновския митрополит Атанасий. Постройката е изградена изцяло от камък – материал, който се намира в предостатъчни количества в Дряновския край.
Възрожденски храм "Света Троица" е трикорабна базилика с полукръгла абсида и притвор. Днес църквата е паметник на културата с местно значение, действаща, грижливо обслужвана от църковното настоятелство.
Храмът, килийното училище, за което предстои да ви разкажем, и съседната Вапцарова къща (не става дума за поета Никола Вапцаров) оформят Архитектурно-исторически ансамбъл "Гилей" (така се е наричала навремето тази махала на Дряново).
Изключително впечатление ни направи великолепно резбования таван на храма, представляващ уникален шедьовър на възрожденското изкуство.
В двора на храма се издига и допълнителна постройка, чийто дървен чардак е украсен с многобройна цъфнала красота.
Килийното училище, разположено в двора на възрожденски храм "Света Троица" в Дряново, също е от първата половина на XIX-ти век, макар и конкретната година на неговото изграждане да е останала понастоящем неизвестна.
За това свидетелства черната мраморна плоча, вградена в каменната стена на килийното училище.
Нашият любезен домакин – отец Ивелин, открехва старата дървена врата на училището, тя уморено проскърцва, а ние, влизайки, ахваме от възхита.
Автентична е самата сграда на училището, а всички експонати, които са изложени, са грижливо събирани през годините.
Интересно впечатление правят подредените ученически чинове в стаята – те са наистина стари и автентични, макар и да не са принадлежали конкретно точно на това килийно училище.
Чиновете са от средата на миналия век. Нашите баби и дядовци навярно са ползвали в училище точно такива чинове.
Всяка облегалка притежава специална лумбална опора за гърба на децата. Чиновете са изключително малки. Липсва голямо разстояние между седалката и чина, така че ученикът да стои изправен и да не е възможно да се изляга или изтяга. Вижда се колко много са били използвани, защото дървото, от което са направени, си личи как е сериозно износено.
Самите чинове в горната си част са чамови, а долната част е от бук – една сравнително стабилна и износоустойчива опора.
Всички чинове са се намирали в антикварен склад в Лясковец, натрупани един върху друг, полу разпаднали се и потънали целите в прах и мръсотия. След като случайно са открити там, докарани са тук, подредени са, лъснати са и са почистени.
По стените висят различни фотографии, разказващи най-новата история на килийното училище.
Една от фотографиите е запечатала ученик – посетител през 2021-ва година. Върху фотографията се вижда, че в стаята има един-единствен чин. Всичко, което понастоящем сградата на килийното училище помещава, е събирано през 2021-ва година, а някои от експонатите – през 2022 година.
Пясъчниците не са автентични – те са правени конкретно за експозицията, за да може да се покаже и онагледи за посетителите, и най-вече за децата и учениците, как точно е изглеждало самото килийно училище.
Това е перодръжка с писалка, която се пълни с мастило. Изпомпва се мастило от мастилницата и се пише с писалката, така че да не е необходимо да се топи за всяка буквичка и в зависимост от натиска се пише по-дебело или по-тънко. Мастилото стига, за да се напише едно цяло изречение.
Нашите стари баби и дядовци навярно си спомнят как често мастилото се е разливало върху белия лист и е трябвало да започват да пишат всичко отначало.
А това е мястото на палавите ученици – на непослушните момчета обикновено.
Когато момчетата не слушат, учителят ги наказва като ги кара да положат голи колена върху натрошени орехови черупки.
Ето го и нашия усмихнат домакин днес.
Държи профилактичната пръчка – дряновица, характерна за Дряново. Дряновицата е едно жилаво и здраво дърво като самите дряновци.
С тази даскалът показва, а с тази – наказва – сладкодумно ни разказва отец Ивелин – Сега с нея се обират паяжините в ъглите на стаята.
Дряновицата е с дължина поне 5 метра, така че даскалът от своето място да може така да се присегне с нея, че да побутне ученика, който е задрямал на най-далечното място в стаята.
Получихме подарък – възванието на уста Колю Фичето, безспорен велик строител и то не само на територията на България, а и в Европа. То стои и на стената на входа на стаята на килийното училище.
Кой ще ни каже за какво служи този интересен предмет?
Това не е училищен предмет! Но за какво се е ползвал?
Стои край печката и вероятно нещо се приготвя чрез него?
Това е пукало – в него се слага царевица (обикновено чашка) и свинска мас и се правят пуканки.
Това също е пукало, но външно. Слага се върху нагорещената повърхност на печката. Чрез въртеливи движения на дръжката пуканките постоянно се разбъркват, така че солта и маста (или маслото) равномерно да бъдат разпределени навсякъде.
Какво е това? Какъв е този предмет?
Той също стои в печката. Дръжките не се надгряват – те са дървени.
Това е маша за коса. С нея са се правили чудни букли навремето.
На стената висят стари избледнели фотографии, които разказват за някогашните учители и ученици. Отец Ивелин сваля една от тях и я обръща. На гърбът ѝ е записана годината.
"От 1918 година е. Вижте как всички снимани не са усмихнати – нито един. Навремето всеки, който се е снимал, не се е усмихвал – така се е приемало да се държат по време на снимки."
В лявата част на помещението старателно е оформен битов етнографски кът.
Със сигурност на всички деца и ученици ще им бъде много интересно тук!
Ние си вземаме довиждане с килийното училище и отец Ивелин и продължаваме с нашата прекрасна пролетна разходка из Дряново.
Как се стига до град Дряново?
Дряново (изписване до 1945 година: Дрѣново) е град, разположен в подножието на Стара планина, в Централна Северна България.
Намира се в Габровска област, на кръстопътя между Северна и Южна България в близост до градовете Велико Търново, Трявна, Габрово и Севлиево.
За Монумент "Майка България" – поредната интересна забележителност в Дряново подробно показвам и разказвам ТУК.
Градът е административен център на Община Дряново.
Дряново отстои на:
212 километра (на около 2 часа и 48 минути с автомобил) от столицата
156 километра (на около 2 часа и 46 минути с автомобил) от град Пловдив
244 километра (на около 2 часа и 57 минути с автомобил) от град Варна
227 километра (на около 2 часа и 40 минути с автомобил) от град Бургас
Дряново е разположен сред красивите и заоблени хълмове на Централен Предбалкан, по двата бряга на Дряновска река, десен приток на Янтра.
Името на града идва от дървото дрян, което символизира жилавия и непреклонен дух на местните планинци.
За Коминът в Дряново "Пръстени на Времето" – уникална вертикална енциклопедия, посветена на хилядолетната история на българските земи и култура разказвам и показвам ТУК.
На територията на общината е продължението на Микренските височини – скалистото варовито плато на Стражата, прорязано от причудливите проломи на река Янтра и Дряновска река.
За Релефната карта на България в Дряново – изключително интересен и малко известен факт, свързан с града, разказвам и показвам ТУК.
Надморската височина варира от 180 до 640 метра. Най-високото място в района е Балабана – над 620 метра н. в.
Градът се намира на магистралното шосе Русе – Велико Търново – Габрово – Шипка – Стара Загора. Гара е на основната ЖП артерия, свързваща Северна и Южна България – Русе – Горна Оряховица – Дъбово – Подкова.
В района на Дряново са открити най-старите следи от живот на Балканския полуостров – в природна забележителност пещера Бачо Киро край Дряновски манастир "Свети Архангел Михаил".
Намерени са и многобройни останки от древни селища, крепости, колони с надписи и украшения от времето на траките и римляните.
По време на османското владичество Дряново успява да запази българския дух, като дряновските духовни средища са сред големите пазители на християнската вяра и българските писменост, традиции, култура.
През 1778 г. в центъра на Дряново е построена часовниковата кула, която е разрушавана два пъти.
За Часовниковата кула – впечатляваща архитектурна забележителност в Дряново, подробно показвам и разказвам ТУК.
Дряновските майстори и строители са изключително изявени и работят в най-различни части на империята, а дори и отвъд нейните граници. Това дава основания да се говори за Дряновска строителна школа.
Безспорно и днес най-известен дряновец и виден представител на школата е Никола Фичев, по известен като майстор Колю Фичето.
Историческият музей в града представя по един изключително интересен и впечатляващ начин делото на най-именития дряновец и български възрожденски строител чрез вълнуващата и вдъхновяваща експозиция "Колю Фичето – живот и творчество" – своеобразен визуален спектакъл за самоукия интуитивен възрожденски гений.
За Експозиция "Колю Фичето – живот и творчество" в Исторически музей в град Дряново – разказ за самоукия интуитивен възрожденски гений, най-подробно показвам ТУК.
Лафчиевата къща в град Дряново представлява един от най-значимите и уникални архитектурни паметници от периода на Българското възраждане.
Обявена за паметник на културата с национално значение, сградата е фокусна точка за изследване на строителните техники, икономическия просперитет и социалната структура на българския град от средата на XIX-ти век.
Експозиция "Сътворено от Земята" е уникално допълнение към историческата сграда и представлява постоянна геоложка колекция на Исторически музей – Дряново.
За Лафчиевата къща в Дряново, известна и като Къщата без пирони, и за експозиция "Сътворено от Земята" най-подробно показвам и разказвам ТУК.
В родното Дряново майстор Колю Фичето строи няколко къщи – Хаджигенчевата, Хаджистаневата и Икономовата.
Днес Икономовата къща е архитектурно-строителен паметник на културата с национално значение, която можете да посетите.
В родното Дряново през 1951 г. майстор Никола Фичев построява черквата "Св. Никола".
Днес храмът е архитектурно-строителен и художествен паметник на културата с национално значение, който можете да разгледате.
В Дряново първомайсторът издига и каменния мост над Дряновска река, който се намира в югозападната част на града в махала Боюв яз.
Мостът свързва улиците "Досьо Стойнов" и "Поп Харитон" и вие също можете да преминете по него днес.
За каменния мост над Дряновска река подробно показвам и разказвам ТУК.
Как се стига до храм "Света Троица"?
Възрожденски храм "Света Троица" се намира в центъра на града на улица "3-ти март". Храмът се намира непосредствено до Исторически музей – Дряново, а паметникът на Първомайстора е между тях.
Непосредствено до входа на самото килийно училище има малка уличка, където спокойно можете да оставите своя автомобил.
На 6 километра югозападно от град Дряново (на около 8 минути с автомобил) се намира Дряновски манастир "Св. Архангел Михаил" – популярно културно средище, просветен център и огнище на патриотичен и свободолюбив дух.
Как се стига до Дряновски манастир "Свети Архангел Михаил"?
Дряновски манастир "Свети Архангел Михаил" се намира в Северна България на около 5 километра югозападно от град Дряново и на около 15 километра североизточно от град Габрово.
До него води добър асфалтов път.
Обслужва се от железопътна спирка "Бачо Киро", която до 20 октомври 1949 г. носи името "Свети Архангел", на железопътната линия "Русе-Момчилград". ЖП спирката се намира на около километър от манастира.
Можете да оставите вашия автомобил край пътя, водещ към манастира, където не се изисква такса за паркинг.
В близост до Дряновски манастир "Свети Архангел Михаил", както и непосредствено на паркинга пред самия вход към манастира, паркирането е платено.
Какво можете да разгледате в района на Дряновски манастир "Свети Архангел Михаил"?
След като разгледате Дряновски манастир "Свети Архангел Михаил" и богатата експозиция на Исторически музей – Дряново подминете църква "Свети Архангел Михаил" и се отправете към малката и тясна вратичка в задната част на манастира.
Излизайки през нея, се качете на моста, изграден над водите на Дряновска река.
Съществува тясна пътека, стартираща вляво от моста, и виеща се покрай реката. С нормално темпо за време между 5 и 10 минути ще се озовете пред водопад Сини вир.
След като се насладите на водопад Сини вир можете да продължите в посока каньона на река Андъка, природна забележителност пещера Бачо Киро и Дряновска екопътека.
За тази цел е необходимо да се върнете в изходната точка на пътеката. На метри от това място се вливат водите на река Андъка в Дряновска река и отсреща ще видите втори мост, който носи името "Мост на влюбените".
По парапетите на моста висят десетки заключени катинари, изписани с имената на влюбените, които са ги закачили тук.
Преминете по него, подминавайки заведението. Ще се озовете на пътеката, водеща в посока каньона на река Андъка, природна забележителност пещера Бачо Киро и Дряновска екопътека.
Река Андъка е малка рекичка в Предбалкана, ляв приток на Дряновска река.
Ждрелото, което Андъка образува в района на варовиковото плато Стражата от пещера Андъка до мястото на вливането на водите ѝ в Дряновска река, макар и с малки размери, e приказно красиво. Реката е осеяна с множество прекрасни водопади, които, особено напролет, са изключително красиви и пълноводни.
Пътеката, виеща се покрай реката, ще ви отведе до пещера Бачо Киро – природна забележителност и архитектурно-строителен паметник на културата от Античността и Средновековието.
Природна забележителност пещера Бачо Киро представлява сложен четириетажен лабиринт от пещерни галерии и разклонения с обща площ от около 3 600 квадратни метра, която я прави една от големите пещери в България.
От входът на пещерата стартира прекрасната Дряновска екопътека.
Дряновска екопътека се вие по скален венец Боруна и води към Пейка на любовта, откъдето се разкрива величествена панорама към живописния каньон на Дряновска река.
Какво можете да посетите в близост?
Само на 21 километра южно от град Дряново (на около 25 минути с автомобил) се намира град Габрово. В Габрово задължително посетете Архитектурно-етнографски комплекс и музей на открито "Етър".
Само на 16 километра от град Габрово (на около 26 минути с автомобил) ще откриете чаровното бижу Боженци, което непременно трябва да посетите.
Само на 22 километра източно от Габрово (на около 34 минути с автомобил) се намира красива Трявна, която препоръчвам задължително да посетите.
На около 23 километра южно от град Габрово (на около 34 минути с автомобил) се намира Паметник на свободата, известен като Паметник на Шипка.
На около 48 километра южно от град Габрово (на около 58 минути с автомобил) се намира град Казанлък.
В Казанлък може да разгледате музея на розата.
След като разгледате богатата експозиция на музея ви предлагам да направите една релаксираща разходка из чудните алеи на парк "Розариум" в град Казанлък.
В град Казанлък ви предлагам да разгледате и храм "Свети Илия", известен също като Куленска черква.
Само на 5 километра южно от град Казанлък (на около 8 минути с автомобил) се намира село Бузовград, откъдето стартира чудното приключение екопътека "Пътека през вековете".
За нищо на света не бива да го пропускате!
На 48 километра източно от Казанлък (на около 40 минути с автомобил) ще откриете язовир "Жребчево". Край язовира все още се извисяват руините на потопената църква "Свети Иван Рилски".
На 23 километра западно от Казанлък (на около 25 минути с автомобил) ще откриете град Павел баня.
На 3 километра източно от Павел баня (на около 5 минути с автомобил) ще откриете село Виден. Край селото все още се извисяват руините на чудната църква "Св. Анастасий".
На 4 километра южно от Павел баня (на около 7 минути с автомобил) се намира село Турия.
Тук може да разгледате родния дом на Чудомир.
На площада пред къщата на Чудомир може да видите паметник на родения в Турия Ботев четник Цанко Минков Дечев – Комитата.
В Турия може да се насладите на автентичен римски мост "Скока".
На 8 километра от Турия (на около 9 минути с автомобил) може да се насладите на природна забележителност "Кичест габър".
Съвсем наблизо до "Кичест габър" може да разгледате Кутела.
Вие четете блог без реклама – изцяло съсредоточени върху съдържанието!
Напомням ви, че можете да прочетете всички мои публикации тук – във "Фото моменти", без да бъдете прекъсвани от нито една досадна реклама, защото "Фото моменти" е място без реклами!
Взех важното решение "Фото моменти" да не съдържа реклама, за да е възможно сайтът ми да зарежда много по-бързо, съдържанието, което ви представям, да бъде максимално изчистено и вашето преживяване във "Фото моменти" да бъде възможно най-доброто!
Ако оценявате всичко, което правя, можете да ме подкрепите ТУК или като последвате златната звезда по-долу.
Благодаря ви!
И като за финал, мили мои приятели,
не бива да пропускате да разгледате
специалния албум с фото моменти –
открити, изживени, заснети и споделени с вас!
Коментари