Паметник на свободата (известен също като Паметник на Шипка) е монументална скулптура, символизираща героизма и самопожертвувателните усилия за освобождението на България от Османско робство. Издигната е на връх в Стара планина с надморска височина 1326 метра, разположен на изток от Шипченски проход, който до 23 ноември 1951 година носи историческото име Свети Никола, след това до 7 октомври 1977 година – връх Столетов и от тогава – връх Шипка.
На около 1000 метра от него се намира другият връх, чието име също е Шипка – този, който Иван Вазов е прославил в прочутото си стихотворение "Опълченците на Шипка", на който е бил командният пункт на генерал Столетов и на който на 11 август 1877 година се водят решителните сражения.
Именно на историческия връх Шипка се прославят опълченските дружини и по този начин променят хода на войната.
Паметникът е издигнат с цел да увековечи подвига на падналите за свободата на България на мястото, отбранявано по време на Шипченската битка, около което са се разиграли решаващите за Руско-турската война и Освобождението на България боеве през лятото на 1877 година.
Паметникът е част от Национален парк-музей "Шипка".
През 1920 г. живите ветерани-опълченци се събират на конгрес и решават да се построи Паметник на свободата на историческия връх Свети Никола в Шипченски проход.
Средствата за изграждане на паметника са събирани като доброволни дарения от целия народ. Конкурсът за паметника е спечелен от архитект Атанас Донков и скулптора Александър Андреев, който заедно с Кирил Шиваров изпълнява монументалната фигура на лъва.
Основният камък на паметника е положен на 24 август 1922 г.
Началото на техническите проучвания за строежа и на неговото организиране е през пролетта на 1926 г. Самият строеж започва през есента на същата година под ръководството на инж. Богдан Горанов, Кирил Славов и инж. Иван Данчов (през 1928 г. на мястото на инж. Богдан Горанов идва инж. Минчо Заяков).
През първия етап на строежа главен майстор е Илия Пенев Мъглов от село Горни Драгойча, Дряновско, а през втория – Пеню Атанасов Колев (Пеню Бомбето) от село Дралфа, Търговищко. През летата на 1927, 1928 и 1929 г. кипи усилената строителна дейност с участието на майсторите Живко Тасков, Кънчо Кавръков, Генчо Ваков, Илия Рашков, Георги Иванов, братята Христо и Георги Димитрови и още десетина души от Габровско.
Камъните се обработвали на ръка и извозвали до паметника с волски каруци, а пясъкът се превозвал чрез катъри от Мъглиж и Енина, по нов път.
Каменната кула е завършена в груб строеж и месинговият лъв пред нея е отлят в Софийския военен Арсенал по проект на скулптора Кирил Шиваров през лятото на 1929 г., а изграждането на паметника завършва през 1930 г.
Според първоначалния проект месинговият лъв трябвало да бъде поставен върху паметника. С помощта на макет върху изградената кула, направен с подръчни средства, се установило, че ако фигурата бъде на това място, нейната видимост не би била добра. По тази причина лъвът е бил поставен върху корниза над главния вход на паметника, където стои и до днес. Той е с дължина 8 метра и височина 4 метра, тегло около 12 тона и сглобен от 53 отделни парчета.
На другите страни на кулата са изписани местата на големите сражения – Шипка, Стара Загора и Шейново.
Паметникът е открит тържествено на 26 август 1934 г. от държавния глава цар Борис III. Той представлява голяма кула от доломит с форма на пресечена пирамида с височина 31,5 метра.
Женска фигура олицетворява победата над турските войски.
На приземния етаж на паметника стои голям мраморен саркофаг, в който се пазят част от костите на руските воини и българските опълченци.
Над него има още няколко етажа, на които са разположени някои копия на български бойни знамена и други реликви.
От върха на кулата се открива невероятна панорама към самия връх и околността.
На юг се виждат град Казанлък и язовир "Копринка".
Отсрещните била на Средна гора са невероятно красиви!
Шипченската епопея включва боевете, които са се разиграли на най-високите точки на Шипченски проход, където са върховете Свети Никола, Орлово гнездо, Шипка и други.
В близост се намират селищата Шипка и Шейново, участвали активно в Освободителната война. Край Шейново е Паметникът на победата. Там е била разбита и пленена войската на Вейсел паша.
Националните паметници при Шипка са обвързани със събития от изключителна обществена значимост. Тяхното построяване е плод на съвместните усилия на архитекти, скулптори и целия признателен български народ.
Природните забележителности в района и историческите събития се преплитат, за да се превърнат в една от най-големите туристически забележителности на България.
Нека носим още срама по челото, синила от бича, следи от теглото; нека спомен люти от дни на позор да висне кат облак в наший кръгозор; нека ни отрича историята, века, нека е трагично името ни; нека Беласица стара и новий Батак в миналото наше хвърлят своя мрак; нека да ни сочат с присмехи обидни счупените окови и дирите стидни по врата ни още от хомота стар; нека таз свобода да ни бъде дар!
Нека. Но ний знаем, че в нашто недавно свети нещо ново, има нещо славно, що гордо разтупва нашите гърди, и в нас чувства силни, големи плоди; защото там нейде, на връх планината, що небето синьо крепи с рамената, издига се някой див, чутовен връх, покрит с бели кости и със кървав мъх, на безсмъртен подвиг паметник огромен; защото в Балкана има един спомен, има едно име, що вечно живей, и в нашата история кат легенда грей, едно име ново, голямо, антично, що отговорът дава и смива срамът, и на клеветата строшава зъбът.
О, Шипка!
Три деня младите дружини как прохода бранят. Горските долини трепетно повтарят на боя ревът.
Пристъпи ужасни! Дванайсети път гъсти орди лазят по урвата дива, и тела я стелят и кръв я залива. Бури подир бури! Рояк след рояк! Сюлейман безумни сочи върха пак и вика: „Търчете! Тамо са раите!”
И ордите тръгват с викове сърдити, и „Аллах!” гръмовно въздуха разпра. Върхът отговаря с други вик: ура!
И с нов дъжд куршуми, камъни и дървье дружините наши, оплискани с кърви, пушкат и отблъскват, без сигнал, без ред, всякой гледа само да бъде напред и гърди геройски на смърт да изложи, и един враг повече мъртъв да положи. Пушкалата екнат. Турците ревът, насипа налитат и падат и мрът; - идат като тигри, бягат като овци, и пак се завръщат: българи, орловци, кат лъвове тичат по страшний редут, не сещат ни жега, ни жажда, ни труд.
Щурмът е отчаян, отпорът е лют. Три дни веч се бият, но помощ не иде, от никъде взорът надежда не види, братските орли не хвърчат към тях.
Нищо. Те ще паднат, но честно, без страх – кат шъпа спартанци под сганта на Ксеркса.
Талазите идат; всичките нащрек са! Последният напън вече е настал. Тогава Столетов, наший генерал, ревна гороломно: „Млади опълченци, венчайте България с лаврови венци! На вашата сила царят повери прохода, войната и себе си дори!”
При тез думи силни дружините горди очакваха геройски душманските орди, бесни и шумещи? О, геройски час!
Вълните намират канари тогас, патроните липсват, но волите траят, щикът се пречупва – гърдите остаят и сладката радост до крак да измрът пред цяла вселена, на тоз славен рът, с една смърт юнашка и с една победа.
„България цяла сега нази гледа; тоя връх висок е: тя ще ни съзре, ако би бягали: да мрем по-добре!”
Няма вече оръжие! Има хекатомба! Всяко дърво меч е, всякой камък – бомба, всяко нещо – удар, всяка душа – плам. Къмъне и дървье изчезнаха там.
„Грабайте телата” някой се изкряска, и трупове мъртви хвръкнаха завчаска, кат демони черни, над черний рояк, катурят, струпалят, като живи пак!
И турците тръпнат, друг път не видели ведно да се бият живи и умрели, и въздуха цепят със демонски вик. Боят се обръща на смърт и на щик. Героите наши, като скали твърди, желязото срещат с железни си гърди и хвърлят се с песни в свирепата сеч, като виждат харно, че умират веч… Но вълни по-нови от орди дивашки гълтат, потопяват орляка юнашки…
Още миг – ще падне заветният хълм. Изведнъж Радецки пристигна със гръм. И днес още Балканът, щом буря захваща, спомня тоз ден бурен, шуми и препраща славата му дивна, като някой ек, от урва на урва и от век на век!
"Опълченците на Шипка"
11 август 1877
Иван Вазов
Паметник на свободата е сред 100 национални туристически обекта на БТС под номер 93.
Паметник на свободата, част от национален парк-музей "Шипка", е историческа недвижима културна ценност (паметник на културата) с категория национално значение.
Как се стига до Паметник на свободата?
Паметникът се намира на изток от Шипченски проход.
Следете за отбивка вдясно, в случай че се движите в посока от юг към север (град Шипка – град Габрово).
Макар че може да се качите с автомобила си до върха, съветвам ви да си направите разходка до върха – по-приятно е. За тази цел оставете своя автомобил на обширния паркинг насред Шипченски проход.
Изградени са 890 стъпала, които ще ви отведат пеш до върха и до паметника.
Какво може да се посети в близост?
Само на 24 километра северно от Паметник на свободата (на около 36 минути с автомобил) се намира град Габрово.
В Габрово задължително посетете Архитектурно-етнографски комплекс и музей на открито "Етър"
Само на 16 километра от град Габрово (на около 26 минути с автомобил) ще откриете чаровното бижу Боженци, което непременно трябва да посетите.
Само на 21 километра от Габрово (на около 22 минути с автомобил) ще откриете град Дряново.
В Дряново посетете автентичен мост, построен от майстор Колю Фичето.
Само на 22 километра източно от Габрово (на около 34 минути с автомобил) се намира красива Трявна, която препоръчвам задължително да посетите.
На около 27 километра южно от Паметник на свободата (на около 36 минути с автомобил) се намира град Казанлък.
В Казанлък може да разгледате музея на розата.
След като разгледате богатата експозиция на музея ви предлагам да направите една релаксираща разходка из чудните алеи на парк "Розариум" в град Казанлък.
В град Казанлък ви предлагам да разгледате и храм "Свети Илия", известен също като Куленска черква.
Само на 5 километра южно от град Казанлък (на около 8 минути с автомобил) се намира село Бузовград, откъдето стартира чудното приключение екопътека "Пътека през вековете".
За нищо на света не бива да го пропускате!
На 48 километра източно от Казанлък (на около 40 минути с автомобил) ще откриете язовир "Жребчево".
Край язовира все още се извисяват руините на потопената църква "Свети Иван Рилски".
На 23 километра западно от Казанлък (на около 25 минути с автомобил) ще откриете град Павел баня.
На 3 километра източно от Павел баня (на около 5 минути с автомобил) ще откриете село Виден.
Край селото все още се извисяват гордите руини на чудната църква "Св. Анастасий".
На 4 километра южно от Павел баня (на около 7 минути с автомобил) се намира село Турия.
Тук може да разгледате родния дом на Чудомир.
На площада пред къщата на Чудомир може да видите паметник на родения в Турия Ботев четник Цанко Минков Дечев – Комитата.
В Турия може да се насладите на автентичен римски мост "Скока".
На 8 километра от Турия (на около 9 минути с автомобил) може да се насладите на природна забележителност "Кичест габър".
Съвсем наблизо до "Кичест габър" може да разгледате Кутела.
И като за финал, мили мои приятели,
не бива да пропускате да разгледате
специалния албум с фото моменти –
открити, изживени, заснети и споделени с вас!