Най-празният от нашите дни е оня,
в който не сме се смели нито веднъж.
Уважаеми приятели на "Фото моменти", добре дошли в Турия – родното село на Чудомир!
Село Турия, община Павел баня, област Стара Загора, е едно прекрасно българско селце с хилядолетна и богата история.
В това селце на 25 март 1890 година се ражда Димитър Христов Чорбаджийски – художник и писател, известен най-вече с псевдонима си – Чудомир.
Димитър е седмото от общо осем деца в семейството на хаджи Христо Георгиев Чорбаджийски и Мария Дончева.
През 1901 година 11-годишния Митко завършва началното си образование в родното си село Турия.
Съществува една весела история, че като дете ходел часове наред на ръце и обикалял с главата надолу из местността. Бабите го гледали и си казвали, че на света се е пръкнало ново чудо – та оттам по-късно и Чудомир.
Три години по-късно завършва прогимназия в Казанлък. Намеренията на бащата са синът да стане офицер или търговец, докато майката на Чудомир го подкрепя в желанието му да се занимава с рисуване.
До 16-годишна си възраст Димитър учи в старозагорската гимназия "Иван Вазов".
Първите му изяви в печата датират от 1907 година, когато негови карикатури, скици и римувани злободневки биват публикувани във всекидневника на Михалаки Георгиев "Балканска трибуна". Следват първите му разкази, фейлетони и епиграми, публикувани в редица списанията "Барабан", "Въртокъщник", "Жило", "Остен", както и от вестниците "Зора", "Искра" и "Слово".
През 1913 година завършва четирите курса на Държавното художествено училище в столицата, но тъй като бива мобилизиран по време на войната се дипломира едва през 1919 година.
В София се запознава с Георги Машев, Димчо Дебелянов и Людмил Стоянов.
Макар и разпознаван под много псевдоними – Брей, Фанфан, Два пъти фан, Дели Димо, Ер малък, Ъ, Оскар Бум, Пилот, Мария Василева, Максим Гладний, Стрелец, Фанко Фтичката, Чанка-Чунга, Сечко-Бечко, Шлук и Яу, Яу, Ч. и Чуд, най-известен сред всички тях си остава Чудомир, който получава през юношеските си години.
През 1921 година се жени за своята колежка – художничката Мара Нонова, дъщеря на известен род от Трявна. Първата Мара в живота на Чудомир го преследва настойчиво цели седем години и в крайна сметка успява да се ожени за него.
След края на Първата световна война Чудомир се установява в Казанлък и провежда своята първа самостоятелна изложба с рисунки и карикатури.
Втората му самостоятелна изложба се състои отново в Казанлък – през 1926 г.
Във всекидневника "Зора", на който е редовен сътрудник, са публикувани множество негови рисунки на политическа и социална тематика.
В края на 20 години на XX век заминава на специализация в Париж, за да се запознае с методиката и пропедевтиката по рисуване в парижките училища.
Работи като гимназиален учител в Казанлък, но поради действащия по онова време закон според който единият от семейните учителски двойки е трябвало да напусне държавната работа, през 1932 г. се налага Чудомир да напусне учителското си място.
Поканен е да поддържа хумористичната страница на вестник "Зора". Тази дейност се изразява в изпращането на няколко разказа и карикатури месечно и продължава до 1940 г., когато Чудомир пише писмо до главния редактор на вестника, с което заявява оттеглянето си:
Настъпи период на преоценка на ценностите.
Не съм съгласен с политиката на в. "Зора".
Не съм доволен от постигнатото.
Изобщо гражданинът Димитър Чорбаджийски не може повече да понася твореца Чудомир.
Най-известните си произведения в изобразителното изкуство той представя през последните години на живота си. Серията картини е наречена "Нашенци" и включва предимно акварели, рисувани в периода между 1932 г. и 1960 г.
Третата му самостоятелна изложба включва произведения именно от този цикъл – тя е представена през 1965 г. в Стара Загора, Казанлък и Габрово, а през 1967 г. – в Пловдив.
Оставя в наследство повече от 1000 рисунки и акварели, както и неизброими фейлетони и кратки хумористични разкази.
На 26 декември 1967 година Чудомир сам слага край на живота си в Правителствена болница, вследствие на тежко боледуване.
Днес народното читалище в родното му село носи неговото име.
Аз съм земен човек, чужд на всякакви фантазии, човек, който не смята, че животът му е длъжник....
Ако има мъка, тя е, че не можах да му се отплатя както трябва, че не можах да му дам онуй, на което се чувствах способен...
Как се стига до село Турия?
Турия е село в Южна България. То се намира в община Павел баня, област Стара Загора.
Турия отстои само на 4 километра (на около 7 минути с автомобил) южно от град Павел баня.
Павел баня е град в централна Южна България, в област Стара Загора, и е в близост до градовете Калофер (на 25 километра и на около 23 минути с автомобил) и Казанлък (на 23 километра и на около 24 минути с автомобил).
Градът е административен център на община Павел баня.
Източно от Павел баня се намира язовир "Копринка".
Територията на общината се пресича от две важни комуникационни оси на националната транспортна инфраструктура.
В посока запад-изток първокласен път І-6 (София – Бургас) и в посока север-юг второкласен път ІІ-56 (Русе – Пловдив), осигуряващ един от най-краткия път между Северна България и границите с Гърция и Турция.
През общината преминава и главна ЖП линия № 3 (София – Казанлък – Карнобат – Варна).
Павел баня отстои на:
222 километра (на около 2 часа и 40 минути с автомобил) от столицата
90 километра (на около 1 час и 30 минути с автомобил) от град Пловдив
314 километра (на около 4 часа с автомобил) от град Варна
212 километра (на около 2 часа и 20 минути с автомобил) от град Бургас
Как се стига до родния дом на Чудомир в село Турия?
Родният дом на Чудомир в село Турия се намира в самият център на селото край обширния площад и в близост до сградата на кметството на селото.
Какво може да се посети в близост?
На площада пред къщата на Чудомир може да видите паметник на родения в Турия Ботев четник Цанко Минков Дечев – Комитата.
В село Турия може да се насладите на автентичен римски мост "Скока".
На 4 километра от село Турия (на 6 минути с автомобил) се намира град Павел баня – горещи минерални извори и аромат на рози.
На 3 километра източно от Павел баня (на около 5 минути с автомобил) ще откриете село Виден.
Край селото все още се извисяват гордите руини на чудната църква "Св. Анастасий".
Само на 23 километра от Павел баня (около 24 минути с автомобил) се намира град Казанлък.
В Казанлък може да разгледате музея на розата.
След като разгледате богатата експозиция на музея ви предлагам да направите една релаксираща разходка из чудните алеи на парк "Розариум" в град Казанлък.
В град Казанлък ви предлагам да разгледате и храм "Свети Илия", известен също като Куленска черква.
На 50 километра източно от Казанлък (на около 40 минути с автомобил) ще откриете язовир "Жребчево".
Край язовира все още се извисяват руините на потопената църква "Свети Иван Рилски".
На 8 километра от село Турия (на около 9 минути с автомобил) може да се насладите на природна забележителност "Кичестият габър".
Съвсем наблизо до "Кичест габър" може да разгледате Кутела.
На 35 километра югозападно от град Павел баня (на около 44 минути с автомобил) ще откриете село Бабек. В близост е разположен язовир "Бабек", край който да направите чудна разходка.
Само на 10 километра северно от село Бабек (на около 16 минути с автомобил) ще откриете Архитектурно-исторически резерват Свежен.
В село Свежен може да разгледате храм "Свети апостоли Петър и Павел".
Може да посетите руините на старата църква "Свети Георги", край които са разкрити основи – останки от килии, измазани с мазилка от кал върху стените, за които се предполага, че на времето са били обитавани от преписвачите-калиграфи на Аджарската книжовна школа.
На 43 километра югозападно от град Павел баня (на около 51 минути с автомобил) се намира град Брезово.
В Брезово в делничен ден се отбийте до общината, за да разгледате изложбата, посветена на най-добрия портретист на Бетовен – Минчо Кацаров.
От Брезово е и друг голям български художник – Златьо Бояджиев. Къщата му в град Брезово е отворена за посещение и всеки желаещ може да я разгледа.
В Брезово не бива да пропускате да посетите старото училище в Брезово – едно от първите светски училища по българските земи.
Точно срещу сградата на училището се издига църква "Свети Димитър", строена през 1843 година.
На 15 километра от град Брезово (на около 15 минути с автомобил) ще откриете град Раковски.
В Раковски непременно се потопете във вълшебството на българските народни приказки като посетите парк "Приказната гора".
Приказки, които паркът ще ви разкаже:
В близост се намира Адаптирана детска площадка!
На 40 километра северозападно от град Павел баня (на около 38 минути с автомобил) се намира град Карлово.
В Карлово препоръчвам да си направите разходка до Етнографски комплекс "Старинно Карлово".
Включва пет къщи – паметници на културата със забележителна културна стойност. Това са:
Всяка от къщите поражда свое уникално послание, което отправя госта в различни посоки, провокира у него желания и спомени, кара го да мечтае.
Целостта на архитектурния ансамбъл е уникална и неподражаема и всеки посетител би могъл да усети онзи велик възрожденски дух, който все още броди по тесните калдъръмени улички на "Старинно Карлово".
Етнографски комплекс "Старинно Карлово" е обект номер 44б от 100-те национални туристически обекта.
В Карлово препоръчвам да си направите разходка и до красивия водопад Сучурум.
Само на 5 километра западно от град Карлово (на около 6 минути с автомобил) се намира град Сопот.
Върху историческия хълм Трапето, където навремето се е издигала църквата "Света Богородица", известна като Горната черква, опожарена през 1877 година от турците, днес откривам параклис "Покров Богородичен" – точно срещу композицията "Аз съм българче".
Ако поемете от хълм Трапето по пътеката в посока възрожденски храм "Свети Свети Апостоли Петър и Павел", ще се озовете пред дверите на храма за нула време.
След изграждането на възрожденската черква до по-старото духовно средище – Девическият манастир (метохът), това място продължава да бъде център на културния живот в Сопот и дори прераства в един своебразен духовно-просветен комплекс.
Девически манастир "Въведение Богородично" (метох) е обявен за недвижима културна ценност (НКЦ) народна старина и архитектурно-строителен паметник на културата с категория национално значение.
Девически манастир "Въведение Богородично" (метох) е обект номер 43 от 100-те национални туристически обекта на България.
През 1850 година южно от възрожденски храм "Свети Свети Апостоли Петър и Павел", насред черковния двор, отваря врати девическо взаимно училище, известно като Радиното училище, което се смята за приемник на килийното училище в съседния девически метох.
Вземам си довиждане с Радиното училище и се отправям в посока Етнографски и занаятчийски център "Сопотски еснафъ".
Патриархът на българската литература Иван Вазов е роден на 9 юли 1850 г. в град Сопот в старата къща на своя род.
През 1964 година къща-музей "Иван Вазов" е обявена за паметник на културата от национално значение.
Къща-музей "Иван Вазов" е обект номер 43 от 100-те национални туристически обекта на България.
От Сопотски мъжки манастир "Възнесение Господне" стартира пътеката към величествения и така обаятелен Сопотски водопад на река Манастирска.
Ето го сърцето на водопада, което непрестанно бие в такт с Балкана.
И като за финал, мили мои приятели,
не бива да пропускате да разгледате
специалния албум с фото моменти –
открити, изживени, заснети и споделени с вас!