Тръгнал дядо за Златица,
изгубил си ръкавица.
Там играла на поляна
малка мишчица Гризана,
ръкавичката видяла
и на топличко се свряла.
Ей го мокър и подплашен
тича Зайо от горица.
Спира го на пътя прашен
дядовата ръкавица.
– Кой на топло там се гуши? –
пита Зайо дългоуши…
– Аз съм мъничка Гризана.
Кой си ти, та страх ме хвана?
– Аз съм Зайо Средногорски,
крия се от думи хорски –
каза Зайо боязливо
и попита предпазливо:
– В тая топла ръкавица
мир дали ще да намери
мойта, плахата душица?
– Влез, самичка ми е скучно! –
рече Гризла благозвучно.
Подир малко иде Лиса.
(То без нея що ли бива?)
Насред пътя се курдиса
и лукаво се подсмива.
– Кой е в тая ръкавичка? –
пита хитрата кумичка.
– Мишка мъничка гризлива
тук на топло си почива,
Зайо Байо Средногорски,
скрит от лоши думи хорски.
Ами ваша милост кой е
и защо ни безпокои!
– Аз съм златната лисица
и желая да се стопля
в вашта чудна ръкавица.
– Влез, макар че сме мнозина,
но нали ни си роднина!
Тръгна Вълчо от гората
по работа към селата.
Спира той на пътя прашен –
гладен, настървен и страшен.
Ръкавичката съглежда,
да подуши се навежда,
но усеща я, че шава
и запитва той тогава:
– Чия уплашена душица
крий се в тая ръкавица?
– Тук на топло си почива
мишка мъничка гризлива,
Зайо Байо Средногорски,
скрит от лоши думи хорски,
още нашата кумица,
златокожата лисица.
Ами ваша милост кой е
и защо ни безпокои?
– Аз съм Вълчо от Балкана,
гост желая да ви стана…
– Влез, макар че сме мнозина,
но нали си ни роднина!
Подир малко всички сещат
цяла земя разлюляна –
иде рошава Мецана,
в ръкавицата надникна
и юнашки се провикна:
– Чия уплашена душица
крий се в тая ръкавица?
– Тук на топло си почива
мишка мъничка гризлива,
Зайо Байо Средногорски,
скрит от лоши думи хорски,
още нашата кумица,
златокожата лисица,
Кумчо Вълчо от Балкана,
гост на нашата покана.
Ами ваша милост кой е
и защо ни безпокои?
– Аз съм рошава Мецана,
гост желая да ви стана.
– Влез, макар че сме мнозина,
но нали си ни роднина!
Събрали се те другарски,
разположили се царски
в ръкавичката на друма
и отворили си дума…
Скоро дядо от Златица
се завърна да потърси
свойта топла ръкавица.
Зер, ако я не намери,
баба с кремък ще го дере…
И вървейки, и кашлейки,
насред пътя той се спира
и душата му примира,
сърце му се разтреперва –
гледа, гледа и не верва:
ръкавичката му шава,
миша глава се подава
и опашка от лисица,
и парченце от ушенце,
едно късче кожух мечи,
светят остри зъби нечии…
– Какво мислиш бре, човече! –
дядо сам на себе рече
и ръкави си възпрете,
и с тоягата удари,
и повтори и потрети…
Вечерта дома го срещна
неговата баба стара:
дядо лов с колата кара
и засмян дори до уши,
той лулата важно пуши…
Приказните фото моменти са запечатани в парк "Приказната гора" в град Раковски.
Връзки към останалите приказки от "Приказната гора":
Как се стига до град Раковски?
Раковски е град в южна България, област Пловдив, административен център на община Раковски.
Наименуван е на видния български национал-революционер Георги Стойков Раковски, известен като Георги Сава Раковски.
Градът е създаден през 1966 година чрез сливането на три села – Генерал Николаево, Секирово и Парчевич, в миналото наричани съответно Калъчлий, Балтаджа и Алифакъх.
Селата са населявани от наследници на павликяни, приели католицизма през XVII – XIX век.
Раковски отстои на:
161 километра (на около 1 час и 47 минути с автомобил) от столицата
29 километра (на около 38 минути с автомобил) от град Пловдив
345 километра (на около 3 часа и 55 минути с автомобил) от град Варна
229 километра (на около 2 часа и 07 минути с автомобил) от град Бургас
Как се стига до парк "Приказната гора" в град Раковски?
Парк "Приказната гора" ще откриете и вие край улица "Г. С. Раковски" между кварталите "Секирово" и "Генерал Николаево".
В близост се намира стадион "Г. С. Раковски", който е чудесен ориентир.
Какво може да се разгледа в близост?
В съседство с парк "Приказната гора" се намира Адаптирана детска площадка.
На 16 километра източно от град Раковски (на около 17 минути с автомобил) се намира град Брезово.
В Брезово в делничен ден се отбийте до общината, за да разгледате изложбата, посветена на най-добрия портретист на Бетовен – Минчо Кацаров.
От Брезово е и друг голям български художник – Златьо Бояджиев. Къщата му в град Брезово е отворена за посещение и всеки желаещ може да я разгледа.
В Брезово не бива да пропускате да посетите старото училище в Брезово – едно от първите светски училища по българските земи.
Точно срещу сградата на училището се издига църква "Свети Димитър", строена през 1843 година.
На 27 километра североизточно от град Раковски (на около 29 минути с автомобил) ще откриете село Бабек. В близост е разположен язовир "Бабек", край който да направите чудна разходка.
Само на 10 километра северно от село Бабек (на около 16 минути с автомобил) ще откриете Архитектурно-исторически резерват Свежен.
В село Свежен може да разгледате храм "Свети апостоли Петър и Павел".
Може да посетите руините на старата църква "Свети Георги", край които са разкрити основи – останки от килии, измазани с мазилка от кал върху стените, за които се предполага, че на времето са били обитавани от преписвачите-калиграфи на Аджарската книжовна школа.
Вероятно сте жадни за още изключително весели и много красиви паркове, които да посетите?! Добре тогава!
Само на 44 километра югозападно от град Раковски (на около 40 минути с автомобил) ще откриете град Стамболийски, в който най-горещо ви препоръчвам да посетите еко парк Стамболийски.
Само на около 20 километра западно от град Стамболийски (на около 20 минути с автомобил) се намира град Пазарджик, в който ще откриете градината на света и вечният пламък на мира.
Градината на света и вечният пламък на мира се намира в съседство с парк-остров "Свобода" в град Пазарджик.
И като за финал, мили мои приятели,
не бива да пропускате да разгледате
специалния албум с фото моменти –
открити, изживени, заснети и споделени с вас!