Парк "Приказната гора" в град Раковски – приказки вълшебни гората реди
- Stefan Ivanov
- 8.09.2024 г.
- време за четене: 18 мин.
Актуализирано: 10.10.2024 г.
Скъпи приятели, добре дошли в парк "Приказната гора" в град Раковски!
Както подсказва името му, този чудат детски парк чудни приказки разказва и вълшебства реди!
А вие грабвайте прекрасното си настроение и хайде да потегляме към Раковски, без да губим ни минута повече!
Паркът е невероятно спокоен, тих, зелен, обширен, сенчест, с прекрасни алеи за разходка, пейки за релакс, фонтани за разхлаждане, цветни кътове за прекрасно настроение.
Скъпи приятели, ето и всички приказки, които паркът е приготвил за вас!
"Житената питка"
Имало едно време един дядо и една баба.
Дояло се веднъж на дядо питка и казал:
– Бабо, опечи ми питка!
Замесила бабата питката, турнала ѝ малко сиренце и масълце. Опекла я.
Станала от вкусна по-вкусна!
Оставила я на прозорчето да изстине...
Представям ви главните действащи герои в приказен кът "Житената питка"!
Искате ли да прочетете цялата приказка?
Последвайте връзката, натискайки бутона:
"Тримата братя и златната ябълка"
Една жена имала трима синове.
В градината на къщата им растяло чудно красиво ябълково дърво. Всяка година то раждало само по една ябълка, но не каква да е, а златна. Ала в нощта, когато ябълката узрявала и така заблестявала между клоните, че цялата градина грейвала, долитала една хала и откъсвала златната ябълка...
А това са главните действащи герои в приказен кът "Тримата братя и златната ябълка"!
Искате ли да прочетете цялата приказка?
Последвайте връзката, натискайки бутона:
"Косе Босе"
Направило си Косенцето Босенцето гнезденце. Снесло си яйчица.
Дошла Кума Лиса под гнездото и рекла:
— Косе Босе, дай ми едно яйчице! Дойдоха ми тате и мама на гости. Ще им сваря чорбица...
А това са главните действащи герои в приказен кът "Косе Босе"!
Искате ли да прочетете цялата приказка?
Последвайте връзката, натискайки бутона:
"Неволята"
Един дървар имал двамина синове.
Всеки път, когато отивал в гората, той водел по един от тях за помощник.
Веднъж дърварят натъкмил колата и казал на синовете си:
– Хайде, момчета, идете сами в гората за дърва, а пък аз ще остана вкъщи да си отпочина, защото много се объхтах...
А това са главните действащи герои в приказен кът "Неволята"!
Искате ли да прочетете цялата приказка?
Последвайте връзката, натискайки бутона:
"Старият елен и малкото еленче"
Старият елен поведе стадото си към високата планинска поляна, където растеше зелена и мека трева.
Той вървеше с уверени стъпки през старата букова гора, защото знаеше всичките долчинки и скатове, познаваше накъде извеждат козите пътеки и по кои места ловците поставят засади и копаят дълбоки ями, за да пропадат в тях елените и сърните...
А това са главните действащи герои в приказен кът "Старият елен и малкото еленче"!
Искате ли да прочетете цялата приказка?
Последвайте връзката, натискайки бутона:
"Дядовата ръкавичка"
Тръгнал дядо за Златица,
изгубил си ръкавица.
Там играла на поляна
малка мишчица Гризана,
ръкавичката видяла
и на топличко се свряла...
А това са главните действащи герои в приказен кът "Дядовата ръкавичка"!
Искате ли да прочетете цялата приказка?
Последвайте връзката, натискайки бутона:
"Дядо вади ряпа"
Дядо белобради ряпа взе да вади.
С две ръце я хваща, силно се напъва, пъшка и опъва, тя не се поклаща.
Дядо баба вика.
Тича баба Мика, тича, дяда хваща...
А това са главните действащи герои в приказен кът "Дядо вади ряпа"!
Искате ли да прочетете цялата приказка?
Последвайте връзката, натискайки бутона:
"Кума Лиса и Ежко Бежко"
Някога си, било много отдавна, Кума Лиса и Ежко Бежко се сприятелили много. Те толкова се обикнали, че където отиде лисицата, и таралежът след нея; където е таралежът, там търси и лисицата.
Веднъж лисицата рекла:
— Кумче Ежко, хайде да отидем в поповото лозе и да си хапнем грозде...
А това са главните действащи герои в приказен кът "Кума Лиса и Ежко Бежко"!
Искате ли да прочетете цялата приказка?
Последвайте връзката, натискайки бутона:
"Серафим"
Един чудноват човек, нито селянин, нито гражданин, дрипав, окъсан, идеше към Еньовото кафене и самси Еньо, седнал отпред кафенето на сянка, не можеше да го познае кой е.
Посред лято в тая страшна жега, тоя човек беше навлякъл дълго зимно палто, като попско расо, на главата му беше нахлузено смачкано бомбе, а краката му бяха обути с цървули. Но най-често очите на Еня се връщаха върху палтото на непознатия: едно време то ще е било синьо, ще е било от един плат, но сега нищо не личеше — оръфано, разнищено, навред надупчено, навред кърпено. И между безбройните разноцветни кръпки най-много се хвърляха в очи две-три много големи, взети сякаш от чувал или от най-проста аба и лепнати, както доде, с едър шев и избелели конци...
Искате ли да прочетете цялата приказка?
Последвайте връзката, натискайки бутона:
"Лоша дума"
Закачило се едно мече в един трънак.
Минал дървар. Извадил мечето от трънака.
Видяла го мечката. Рекла му:
— Жив да си, човече! Голямо добро ми направи...
А това са главните действащи герои в приказен кът "Лоша дума"!
Искате ли да прочетете цялата приказка?
Последвайте връзката, натискайки бутона:
"Лисицата и щъркелът"
Веднъж лисицата отишла на гости при щъркела. Поседели, поприказвали и по едно време, както си е обичаят, щъркелът рекъл да нагости Кума-лиса. Взел едно гърне с прясно мляко и поканил лисицата:
— Ела, кумичке, да похапнем...
А това са главните действащи герои в приказен кът "Лисицата и щъркелът"!
Искате ли да прочетете цялата приказка?
Последвайте връзката, натискайки бутона:
"Най-скъпоценният плод"
Един баща имал трима сина. Един ден ги повикал и им казал:
– Ще дам на трима ви по една кесия жълтици. Вървете по света и търсете най-скъпоценния плод. Който от вас ми го донесе, ще му дам половината от богатството си...
А това са главните действащи герои в приказен кът "Най-скъпоценният плод"!
Искате ли да прочетете цялата приказка?
Последвайте връзката, натискайки бутона:
През 2023 година в парк "Приказната гора" засиява още една впечатляваща туристическа атракция, наречена "Чудесата на света" и вдъхновена от новите седем чудеса на света.
Чудесата на света
Тук на едно място са събрани умалени макети на най-известните световни забележителности.
Автор на макетите е Ивайло Билалов.
Храм-мавзолей Тадж Махал в Агра, Индия
Тадж Махал е храм-мавзолей, който се намира в Агра, Индия, на брега на река Ямуна.
Построен е приблизително между 1630 година и 1652 година по поръчка от император Шах Джахан, който бил известен като Повелителят на света, в памет на неговата съпруга Мумтаз Махал, починала по време на раждане.
Съкрушеният от мъка император обявява двугодишен траур в страната и скоро решава да построи в тогавашната столица Агра на мястото на гроба на Мумтаз мавзолей, който да символизира приказната красота на любимата съпруга.
По-късно там е погребан и самият Шах Джахан.
Вътре в мавзолея са разположени две гробници – на шаха и на неговата съпруга.
Тадж Махал е съоръжение върху платформа с пет купола, издигащи се на височина 74 метра и с четири минарета в ъглите, които са леко наклонени навън от гробницата, за да не я повредят в случай на разрушение.
Пред храма е изградена градина с фонтани и басейн.
Стените са от полиран полупрозрачен мрамор с инкрустации от скъпоценни камъни. Мраморът има интересна особеност – при ярка светлина той изглежда бял, рано сутрин той става розов, а в лунна нощ – сребрист.
За строителството на комплекса са били поканени над 20 хиляди майстори от всички краища на империята, а също и от Централна Азия, Персия и Близкия изток.
На другия бряг на реката е трябвало да бъде построена сграда-близнак, изградена от черен мрамор, но тя така и не е била достроена. Тези две сгради е трябвало да бъдат съединени с мост от сив мрамор.
Колизеумът в Рим, Италия
Колизеум е най-просторният и най-великолепният от амфитеатрите в Древен Рим, започнат от император Веспасиан между 70 година и 72 година и завършен през 80 година от император Тит, като някои допълнителни промени са направени по времето на император Домициан (81 година – 96 година).
С възможност да побере 50 хиляди зрители, Колизеумът е използван за гладиаторски борби, както и за други зрелища, като имитации на морски битки, лов на животни, екзекуции, възстановки на битки и драми с митологични сюжети.
През Ранното средновековие сградата престава да се използва за представления, а по-късно служи за различни нужди – жилища, работилници, седалище на религиозен орден, укрепление, кариера и християнски храм.
Макар че в наши дни да е частично разрушен от земетресения и извличане на каменни блокове, Колизеумът остава един от главните символи на Римската империя и нейните инженерни постижения.
Той е сред най-популярните туристически забележителности на Рим и продължава да бъде свързан с Римокатолическата църква, като ежегодно на Разпети петък папата води факелно шествие, започващо в района на Колизеума.
Ще ви споделя пет любопитни факта за Колизеума в Рим:
Построен е за 9 години, а в строителните дейности са взели участие над 60 000 еврейски роби
Оригиналното название на Колизеума е било Амфитеатър на Флавий
Разполага с над 80 входа и може да побере около 50 000 зрители
Западният изход на Колизеума е бил наречен Портата на смъртта, защото през него изкарвали мъртвите гладиатори
Смята се, че около 500 000 човека и над милион диви животни са загубили живота си на арената на Колизеума
Архитектурен комплекс Мачу Пикчу, Перу
Мачу Пикчу, известен и като Изгубеният град на инките (на кечуа: Machu Pikchu, буквален превод стар връх) е съвременното име на архитектурен комплекс в южната част на днешно Перу, построен от инките през XV век.
Мачу Пикчу влиза в Списъка на световното културно и природно наследство на ЮНЕСКО от 1983 година.
Дворците, храмовете и домовете са разположени на 2430 метра надморска височина в Андите.
Създаден е като свещена планинска резиденция на великия владетел на инките Пачакути, век преди неговата империя да падне, т.е. приблизително около 1440 година, и е функционирал до 1532 година, когато испанците нахлуват в територията на империята.
През 1532 година всичките му жители тайнствено изчезват.
Въпреки че мястото е известно на местните, то остава неизвестно за испанците през колониалния период, както и за останалия свят, докато американският историк Хайръм Бингам III не го популяризира през 1911 година.
Навремето Мачу Пикчу е бил част от огромен комплекс крепости, които инките използвали за защита от набезите на индианците, идващи от джунглата.
Основно Мачу Пикчу е разделен на четири части.
Северозападната е разположена в района, който вероятно се е използвал за религиозни цели. Именно там се намират и т. нар. Свещен площад, както и храмът на Трите прозореца, Свещеният храм и Имението на свещениците. Тук също така е изградена слънчевата лаборатория, благодарение на която инките можели да определят годишните сезони и часа по сенките, които слънцето оставя върху камъните.
В североизточната част на Мачу Пикчу най-вероятно са били разположени по-големите жилищни сгради от комплекса.
В югозападната част пък е било мястото на наблюдателната кула и още няколко сгради.
Близо до многобройните тераси за селскостопански цели са изградени най-малките и скромни сгради, стоящи на малки и тесни улички.
В най-долната част на терасите на Мачу Пикчу е гробницата.
Древният град Петра, Йордания
Петра е древен град в днешна Йордания, столица на набатеите.
Разположен е в естествената планинска долина Ваду Муса (Долината на Моисей) на източния склон на Уаду Араба, на кръстопътя на главните търговски маршрути – към Газа на запад, Бостра и Дамаск на север, Ейлат на Червено море и Персийския залив от другата страна на пустинята.
Непознат на западния свят в продължение на стотици години, розовочервеникавият град Петра някога процъфтявал като важна точка насред древните маршрути.
Той е обграден от високи планини и е достъпен през тясно дефиле, а забележителните му, изсечени в скалите сгради, са запазени непокътнати.
На 6 декември 1985 година Петра е включен в Списъка на световното културно и природно наследство на ЮНЕСКО.
Докато швейцарският изследовател Йохан Лудвиг Буркхарт не го преоткрива през 1812 година, Петра е бил забравен от векове.
Той може да бъде достигнат пеша през клисурата Сик, тесен, ветровит проход, който в някои участъци е широк не повече от 1,80 метра, със скали от двете страни, високи колкото четириетажна сграда.
В края на този страховит, дълъг километър и половина проход, виждате магическа гледка през пролуката: Хазна, още Съкровищницата, извисяващ се, в класически гръцки стил храм, изсечен направо в огромната лицева част на 39-метровата скала. Той датира от V век – VI век преди Христа и е едно от най-добре запазените чудеса на Петра.
Древният град, чието име значи скала, е бил укрепен и процъфтяващ търговски център, чиито жители изсичат къщи, храмове и гробници, понякога с извънредно сложни и украсени с колони фасади, в естествените стени на каньона.
Пирамидата на Кукулкан, Мексико
Пирамидата Кукулкан (El Castllo) е храмово съоръжение, оцеляло сред останките на древния град на маите Чичен Ица на полуостров Юкатан в Мексико.
Вътре в пирамидата е разположен храм с две стаи, като входът се намира от северната страна.
Височината на пирамидата е 30 метра, дължината на страните е 55 метра.
Ичен Ица е археологически обект, древен град, представлявал политически, културен и религиозен център.
Пирамидата на Кукулкан представлява деветстепенна структура, кулминираща в плоска платформа, която поддържа двуетажен храм.
Височината до най-горната платформа е 24 метра, храмът добавя още 6 метра.
Проектът на Ел Кастило се смята за свързан с календара на маите. Всяка от четирите лица включва широко, стръмно стълбище, състоящо се от 91 стъпала, които се изкачват до най-горната платформа.
Преброяването на горната платформа като допълнителна стъпка дава общо 365 стъпки: 1 стъпка за всеки ден на годината.
Стълбите се издигат под ъгъл от 45 градуса спрямо хоризонта, докато средният наклон на самата стъпаловидна пирамида е 53,3 градуса. Лицата на отделните стъпки са наклонени под голям ъгъл, приблизително 73 градуса.
Смята се, че деветте основни платформи на пирамидата представляват 18-те месеца на хааб, а 52-те панела представляват броя на годините, които са необходими, за да се повтори календарният кръг.
Ел Кастило в Чичен Ица служи като храм на Кукулкан.
По време на пролетното и есенното равноденствие (21 март и 22 септември) слънцето излъчва вълнообразен модел на светлината на северното стълбище за няколко часа в късния следобед – образец, причинен от ъгъла на слънцето и ръба на деветте стъпала, които определят конструкцията на пирамидата.
Тези триъгълници на светлината се свързват с масивните каменни резби на змийските глави в основата на стълбите, което предполага огромна змия, която се промъква по структурата и се спуска в пирамидата.
Великата китайска стена
Великата китайска стена е система от отбранителни съоръжения в Китай, изградени от камък, тухли, уплътнен земен насип, дърво и други материали.
Разходката по стената, която е част от седемте чудеса на света, ще ви отведе през разнообразни и зашеметяващи пейзажи, включително сурови планини, обширна пустиня и буйни зелени земи.
Ще ви разкрия девет любопитни факта за Великата китайска стена:
Официалната ѝ дължина е 21 196,18 километра
Повечето от днешните реликви на династия Мин се намират на 8,851 километра от великата стена
Тя е на повече от 2300 години
Великата стена на Минг пресича 9 провинции и общини: Ляонин, Хъбей, Тиендзин, Пекин, Вътрешна Монголия, Шанси, Шънси, Нинся, Гансу
Бадалин (Badaling) е най-посещаваният раздел (63 000 000 посетители през 2001 година) и през първата седмица на май и октомври потокът от посетители може да достигне до 70 000 на ден
Средната височина на Великата стена в Badaling и прохода Juyong е 7,88 метра, а най-високото място е високо 14 метра
Средната ширина е 6,5 метра
Повече от 1 000 000 работници са били необходими за изграждането на този огромен проект. Включва войници, принудително вербувани селяни, осъдени и военнопленници.
Почти 1/3 от Великата китайска стена е изчезнала безследно.
Понастоящем срещу парк "Приказната гора" са поставени приказните фигури на Елза и Олаф от "Замръзналото кралство".
Олаф е особено весел и край него винаги има много деца, които му се радват.
В края на лятото на 2024-та година край Елза и Олаф от "Замръзналото кралство" се появи един огромен и впечатляващ трон.
Всички почитатели на епичната фентъзи поредица книги "Песен за огън и лед" на Джордж Р. Р. Мартин, както и на сериала "Игра на тронове" със сигурност са познали, че това е трон, изработен от хиляда меча, известен като Железният трон на краля на Седемте кралства на Вестерос.
Пред филмовите фигури е изработена обширна алея и е много вероятно наоколо да се появят още много нови филмови персонажи и, кой знае, възможно е тук да се оформи нов парк, носещ името "Филмовата гора".
В близост до Баба Меца, Кума Лиса, Зайо, Вълчо, Ламята, Таралежко и всички останали герои от приказки, чийто дом е парк "Приказната гора", е изградена чудна адаптирана площадка за игра.
Адаптирана детска площадка
Има си люлки, катерушки, пързалки като всяка една площадка за игра. Заградена е с ограда, за да може малчуганите да тичат на воля. Настилката е специална, за да са по-малко ожулените колена, лакти и крачета.
Дори и повече – в съседство са изградени не просто вело алеи, а улички с пешеходни пътеки и пътни знаци. Малчуганите, докато си карат колелетата, биха могли да научат правилата за движение по пътищата, което е много, много важно!
В близост дори има и фитнес зона за по-порасналите батковци.
Всички деца могат да дойдат на детската площадка и да се забавляват истински! Да скачат, да бягат, да ритат топка, да се търкалят по земята, да се гонят, да се смеят!
Наистина всички – за щастие на тази детска площадка забелязах тези невероятни люлка и въртележка за деца в инвалидни колички!
Всички деца заслужават да играят!
Всички!
Играйте и се забавлявайте заедно, скъпи деца!
Как се стига до град Раковски?
Раковски е град в южна България, област Пловдив, административен център на община Раковски.
Наименуван е на видния български национал-революционер Георги Стойков Раковски, известен като Георги Сава Раковски.
Градът е създаден през 1966 година чрез сливането на три села – Генерал Николаево, Секирово и Парчевич, в миналото наричани съответно Калъчлий, Балтаджа и Алифакъх.
Селата са населявани от наследници на павликяни, приели католицизма през XVII – XIX век.
Раковски отстои на:
161 километра (на около 1 час и 47 минути с автомобил) от столицата
29 километра (на около 38 минути с автомобил) от град Пловдив
345 километра (на около 3 часа и 55 минути с автомобил) от град Варна
229 километра (на около 2 часа и 07 минути с автомобил) от град Бургас
Как се стига до парк "Приказната гора" в град Раковски?
Парк "Приказната гора" ще откриете и вие край улица "Г. С. Раковски" между кварталите "Секирово" и "Генерал Николаево".
В близост се намира стадион "Г. С. Раковски", който е чудесен ориентир.
Скъпи приятели, и преди да ви покажа какви интересни забележителности може да разгледате в близост, бих желал да ви припомня за специалния фотоалбум, събрал невероятна красота и впечатляващи фото моменти единствено и само за вас, връзка, към който ще намерите в края на публикацията!
Насладете му се!
Какво може да се разгледа в близост?
На 16 километра източно от град Раковски (на около 17 минути с автомобил) се намира град Брезово. В Брезово в делничен ден се отбийте до общината, за да разгледате изложбата, посветена на най-добрия портретист на Бетовен – Минчо Кацаров.
От Брезово е и друг голям български художник – Златьо Бояджиев. Къщата му в град Брезово е отворена за посещение и всеки желаещ може да я разгледа.
В Брезово не бива да пропускате да посетите старото училище в Брезово – едно от първите светски училища по българските земи.
Точно срещу сградата на училището се издига църква "Свети Димитър", строена през 1843 година.
На 27 километра североизточно от град Раковски (на около 29 минути с автомобил) ще откриете село Бабек. В близост е разположен язовир "Бабек", край който да направите чудна разходка.
Само на 10 километра северно от село Бабек (на около 16 минути с автомобил) ще откриете китното българско средногорско бижу Свежен, известен като Архитектурно-исторически резерват Свежен или АИР Свежен.
В центъра на АИР Свежен се извисява паметник на полковник Владимир Серафимов – Освободителят на Родопите.
Над паметника се извисява гордата бяла осанка на храм "Свети Свети апостоли Петър и Павел".
Типичен представител на свеженските архитектурни обекти е Серафимовата къща – една от най-старите в цял АИР Свежен. Този дом е една от най-старите типологии запазени автентични дървени къщи от българското средновековие в периода на османското владичество и една от малкото сгради на повече от 300 години, запазени у нас.
Родната къща, в която е роден и израсъл полковник Владимир Серафимов – Освободителят на Родопите, която понастоящем е превърната в къща-музей, е единична архитектурно-строителна недвижима културна ценност, обявена в ДВ бр. 86 от 1986 година като единичен архитектурно-строителен паметник на културата с категория "Национално значение".
В съседство се намират руините на старата аджарска средновековна църква "Свети Георги" в АИР Свежен.
В близост до руините на старата аджарска средновековна църква "Свети Георги" са разкрити основи – останки от килии, измазани с мазилка от кал върху стените, за които се предполага, че на времето са били обитавани от преписвачите-калиграфи на Аджарската книжовна школа.
На 38 километра североизточно от град Раковски (на около 47 минути с автомобил) се намира разклонът, водещ към Кутела.
Съвсем наблизо може да се насладите и на едно небивало дърво – кичестият габър.
На 8 километра северно от природна забележителност "Кичестият габър" (на около 9 минути с автомобил) се намира село Турия. В Турия може да посетите родния дом на Чудомир.
В Турия може да се насладите на автентичен римски мост "Скока".
На 4 километра североизточно от село Турия (на 6 минути с автомобил) се намира град Павел баня – горещи минерални извори и аромат на рози.
На 3 километра източно от Павел баня (на около 5 минути с автомобил) ще откриете село Виден. Край селото все още се извисяват гордите руини на чудната църква "Св. Анастасий".
На 27 километра източно от град Раковски (на около 32 минути с автомобил) се намира най-старото вековно дърво в България – Гранитския дъб.
Само на 47 километра северозападно от град Раковски (на около 47 минути с автомобил) ще откриете зеления и спокоен Хисаря.
Хисаря предлага на своите гости разнообразни и впечатляващи атракции, които съм обобщил в следните великолепни идеи за маршрути, от които всеки може да се възползва:
Само на 34 километра североизточно от град Хисаря (на около 44 минути с автомобил) се намира прекрасния Калофер.
Какво може да посетите в Калофер?
На входа на града се издига паметник на Калифер войвода, за когото легендите твърдят, че е дал името си и заедно с неговите четници са основали град Калофер.
Повече от 100 години са изминали от появата на едно от най-фините женски ръкоделия, наречено с право бялата магия – калоферската дантела. За това време тя не само се е съхранила, но е претърпяла и развитие, като от занаят, осигуряващ прехраната на калоферки, се превръща в изкуство.
Заповядайте в творческия център на калоферската дантела, за да се насладите на таланта на сръчните калоферки.
Срещу творческия център се намира музея на просветното дело, разположен в реставрираната сграда на прочутото Даскал Ботьово училище в Калофер.
Възрожденски храм "Свето Успение Богородично" се намира в централната част на Калофер. Историята на храма е изключително интересна, ето защо ви каня най-учтиво да я научите.
Възрожденски храм "Свето Успение Богородично" е разположен вдясно от Мемориален комплекс "Христо Ботев", в подножието на хълм, на който се извисява величественият монумент, към който сега ви приканвам да поемем.
В Калофер се намира Национален музей "Христо Ботев", номер 45 от Стоте национални туристически обекта на Българския туристически съюз.
Храм "Свети Атанасий Превелики" се намира в близост до центъра на Калофер. Той е единствената калоферска църква, разположена на десния бряг (южно) на река Тунджа.
Калофер е заобиколен от изключително красива природа! За да ѝ се насладите подобаващо, ви съветвам да поемете по екопътека "Бяла река".
Само на 17 километра западно от град Калофер (на около 19 минути с автомобил) ще откриете град Карлово. В Карлово препоръчвам да си направите разходка до Етнографски комплекс "Старинно Карлово".
Включва пет къщи – паметници на културата със забележителна културна стойност. Това са:
Всяка от къщите поражда свое уникално послание, което отправя госта в различни посоки, провокира у него желания и спомени, кара го да мечтае.
Целостта на архитектурния ансамбъл е уникална и неподражаема и всеки посетител би могъл да усети онзи велик възрожденски дух, който все още броди по тесните калдъръмени улички на "Старинно Карлово".
Етнографски комплекс "Старинно Карлово" е обект номер 44б от 100-те национални туристически обекта.
В Карлово препоръчвам да си направите разходка до красивия водопад Сучурум.
Върху историческия хълм Трапето, където навремето се е издигала църквата "Света Богородица", известна като Горната черква, опожарена през 1877 година от турците, днес откривам параклис "Покров Богородичен" – точно срещу композицията "Аз съм българче".
Ако поемете от хълм Трапето по пътеката в посока възрожденски храм "Свети Свети Апостоли Петър и Павел", ще се озовете пред дверите на храма за нула време.
Зад възрожденската черква се намира по-старото духовно средище – девически манастир "Въведение Богородично" (метох), който ви предлагам да посетите.
През 1851 година южно от възрожденски храм "Свети Свети Апостоли Петър и Павел", насред черковния двор, отваря врати девическо взаимно училище, известно като Радиното училище, което се смята за приемник на килийното училище в съседния девически метох.
От Радиното училище се отправям в посока Етнографски и занаятчийски център "Сопотски еснафъ".
Патриархът на българската литература Иван Вазов е роден на 9 юли 1850 година в град Сопот в старата къща на своя род.
През 1964 година къща-музей "Иван Вазов" е обявена за паметник на културата от национално значение.
Усетил зова на Балкана, скоро съм в полите на Стара планина.
Първа спирка по пътя ми е автентичната воденица на дядо Стоян от Вазовия роман "Под игото".
Дядовата Стоянова воденица се намира до пътя, водещ към началната станция на седалковия лифт, в северозападния край на града.
От Дядовата Стоянова воденица се отправям към Сопотски мъжки манастир "Възнесение Господне", който се намира в близост.
От Сопотски мъжки манастир "Възнесение Господне" стартира пътеката към величествения и така обаятелен Сопотски водопад на река Манастирска.
Ето го сърцето на водопада, което непрестанно бие в такт с Балкана.
Вероятно сте жадни за още изключително весели и много красиви паркове, които да посетите?! Добре тогава!
Само на 44 километра югозападно от град Раковски (на около 40 минути с автомобил) ще откриете град Стамболийски, в който най-горещо ви препоръчвам да посетите еко парк Стамболийски.
Само на около 20 километра западно от град Стамболийски (на около 20 минути с автомобил) се намира град Пазарджик, в който ще откриете градината на света и вечният пламък на мира.
Градината на света и вечният пламък на мира се намира в съседство с парк-остров "Свобода" в град Пазарджик.
Само на 40 километра южно от град Раковски (на около 43 минути с автомобил) се намира чаровното пловдивско градче Куклен.
Югозападно от Куклен, сгушен насред северните невероятно красиви родопски склонове, се намира Кукленски манастир "Свети Свети Козма и Дамян".
Само на 10 километра северозападно от град Куклен се намира чаровна Белащица.
Край селото може да се разходите из чудната вековна чинарова горичка.
Ще ви разкажа какви прастари легенди ми нашепваха вековните чинари, извисяващи се тук от незапомнени времена.
Край вековната чинарова горичка и днес се извисява средновековна и османска жилищно-отбранителна кула.
Само на 43 километра югозападно от град Раковски (на около 38 минути с автомобил) се намира село Първенец и един красив изкуствен водопад, който ви предлагам да посетите.
На около 15 километра южно от село Храбрино (на около 24 минути с автомобил) се намира чаровния Ситовски водопад.
На около 3 километра източно от село Храбрино (на около 6 минути с автомобил) се намира село Извор, откъдето стартира пътеката към Момини скали, по която ви съветвам да поемете.
Само на 46 километра южно от град Раковски (на около 43 минути с автомобил) се намира Асеновград. На по-малко от 2 километра южно от най-южния квартал на града се намира тракийска, антична, късноантична, средновековна и османска крепост "Петрич кале", известна днес като Асенова крепост.
Само на 47 километра южно от град Раковски (на около 51 минути с автомобил) се намира Араповски манастир "Света Неделя".
Насред двора на манастира се издига стройния силует на кулата на Ангел Войвода.
И като за финал, мили мои приятели,
не бива да пропускате да разгледате
специалния албум с фото моменти –
открити, изживени, заснети и споделени с вас!
Comentarios