top of page
  • Снимка на автораStefan Ivanov

Аджарска книжовна школа – първоприемник на Търновската книжовна школа

Актуализирано: 28.08.2023 г.

Скъпи приятели на "Фото моменти", винаги отлично ще си спомням къде бях и какво правех на 24 май 2022 година, защото в ранната утрин на въпросната дата представих на всички вас моя сайт – "Фото моменти".


Стартирах моето вдъхновяващо пътешествие на живота си с "В началото бе Словото", докато шофирах към Сърнена Средна гора в посока село Свежен.

Толкова ми хареса това място, че след това посетих селото отново!


И днес си спомням тишината...


Пълна тишина витае наоколо!

Въздухът е огласян единствено от птичите песни, долитащи в този прекрасен летен ден от близките вековни зелени гори.

Свежен е притихнал.

Оставям автомобила си в центъра на селото, паркиран срещу сградата на кметството и читалището и тръгвам пеш на разходка.

Пусто е наоколо. Хора почти не срещам.

Запътил съм се към руините на старата църква "Свети Георги", където ме очаква поредната история.


Руините на църква "Свети Георги" и старото гробище в село Свежен, община Брезово
Руините на "Свети Георги" и старото църковно гробище в село Свежен, община Брезово

– Кажи, кажи ми, дядо, как и откъде?

Разкажи ми всичко станало тъдява.

За село, разкажи ми, за онез мъже –

болярите, издигнали Аджар-а!

– Във времена на смут и неизвестност,

когато полумесецът нахлул от юг,

сред писъци на християнски жертви,

момински плач и ниви, не видели плуг,

мъже посърнали се връщали от битки;

безсилни сълзи бършели с корава длан,

и Богу молели горещо сухи устни;

да победят гъжвите* в следващата бран...

Из "Аджарско сказание"

Даскал Васил Савов


*гъжва – парче плат увито около фес; чалма


Но за да ви разкажа тази история, ще ви върна назад, много, много назад във времето, когато преди 6 столетия пада Търновското царство.


Краят на Търновското царство

През пролетта на 1393 г. султан Баязид I събира войските си от Мала Азия и поверява главното командване на похода срещу Търновград на сина си Сюлейман Челеби, като му заръчва да превземе града на всяка цена.


Ненадейното появяване на огромната османска армия под стените на престолния град сериозно разтревожва жителите му. Търново с неговите твърдини и опорни пунктове бива обсаден от всички страни. Османците заповядват на търновчани да се предадат доброволно, иначе – огън и смърт!


Изнизват се три тежки месеца!


Населението, водено от Патриарх Евтимий, се съпротивлява, но на 17 юли 1393 г. градът е завладян след атака на френкхисарската порта на Царевец. Патриаршеската църква "Възнесение Христово" е преобърната в джамия, а останалите църкви на Трапезица, ведно с царските дворци, са изгорени и сринати до основи.


Та, тамо нявга – времената помнят;

и старците, и книгите гласят

как, за да спре безчинствата на ятагана,

народът български, за да спасят...

Царят Търновски, сестрата си Тамара

най-умната, красива и добра царкиня

жена на турския султан решил да дава,

а за народа тя била като светиня.

Из "Аджарско сказание"

Даскал Васил Савов


Патриарх Евтимий Търновски, създателят на Търновската книжовна школа, е помилван и изпратен на заточение.


Търновска книжовна школа

Търновската книжовна школа е българска книжовна школа от втората половина на XIV и XV век с изключително важни приноси за Средновековната литература.

Тя е част от Търновската художествена школа, която олицетворява в най-обширна степен културата на Второто българско царство. Евтимиевата правописна реформа и книжовна школа с представители Григорий Цамблак и Константин Костенечки оказват значително влияние върху руската, сръбската, влашката и молдовската средновековни култури. Това влияние се приема за втория по значимост южнославянски принос към културата на тези народи.


След падането на Търново учениците на Евтимий се разпиляват и поемат към различни краища на света, където продължават необезпокоявани книжовната си и просветителска дейност на български език, проповядвайки и разпространявайки Божието слово на църковнославянски.


Част от учениците на последния патриарх на Втората българска държава (1187 г. – 1396 г.), заедно със знатни боляри и техните слуги бягат на юг и преминават Балкана.


Тамара щом предали унизени,

болярите със сълзи на очите,

препуснали назад и натъжени

преселили се, от града в горите...

Из "Аджарско сказание"

Даскал Васил Савов


Стигайки до мястото, на което днес откриваме Свежен, те спират и създават нов дом – Аджар (така се е наричало селището през онези времена).


И днес свеженци си спомнят, че са преки потомци на болярите, предали сестрата на цар Иван Шишман и Иван Срацимир – Кера Тамара, дъщеря на цар Иван Александър и царица Теодора.


На най-високото, на русалийска чука;

на Средната гора една поляна;

избрали тихо място до речица

от лунна светлина нощя обляна...

...

В бохчички най-свидното четмо

на Търновската школа писмената.

Вървяли през нощта, деня се крили

и тука в Средната гора слезнали.

...

Аджар нарекли го – на Търново отмяна...

Из "Аджарско сказание"

Даскал Васил Савов


Аджарска книжовна школа

Известна е още като Карловско-Аджарска книжовна школа и е първоприемник на Търновската книжовна школа.


Църква "Свети Георги" в село Свежен (Аджар), община Брезово
Църква "Свети Георги" в село Свежен (Аджар), община Брезово

Това са основите на опожарената и разрушена през 1877 година църква "Свети Георги" в Свежен.


Пътека, свързваща църквата "Свети Георги" в село Свежен (Аджар) и костницата

Зад църквата има малка и тясна пътека, настлана с каменни плочи. Тази пътека води към костницата, изградена на мястото на старата костница, където и днес се пазят черепите на зверски избитите местни хора по време на голямото клане от 1877 година.


Пътека, свързваща църквата "Свети Георги" в село Свежен (Аджар) и костницата

Вляво от пътеката е старото църковно гробище на селото. В него са намирали вечен покой свещениците и някои от знатните и видни жители на Свежен – елитът на Аджар.


Каменни надгробни плочи от село Свежен (Аджар), община Брезово

Отдясно, положени върху земята и опрени до високия каменен зид, могат да се видят десетки спасени каменни надгробни плочи, събрани от къде ли не из Свежен.


По време на разкопките точно на това място са разкрити основи – останки от килии, измазани с мазилка от кал върху стените, за които се предполага, че на времето са били обитавани от преписвачите-калиграфи на Аджарската книжовна школа.


Дейността на аджарските книжовници, илюстратори и орнаментатори е едно от най-възвишените постижения в българското изкуство за украса на книги. Тя се откроява сред преписвачите-калиграфи и майстори на ръкописната декорация, работещи в периода XV – XVIII век, със значителни художествени постижения, огромно усърдие и вещина, оригинален авторски почерк и творческа специфичност.


Аджарското книжовно средище постепенно се превръща в едно от най-влиятелните дамаскинарски и художествени центрове през XVII век.


Тук не само се създават големи ръкописни книги – те биват богато илюстрирани, оригинално украсени и биват подвързвани с безспорен талант, огромно трудолюбие, оригинален авторски почерк, трепетно старание, прилежно и с изключително внимание.


Умело подбраната хартия и кожена подвързия, издържаното полууставно писмо и богатата вътрешна украса придават на книгите безспорна естетическа стойност.


Създаваната ръкописна украса е в духа на унаследения от XIII – XIV, но процъфтяващ главно през XVII век, балкански орнаментален стил, обогатен с нови сюжети, теми, мотиви и цялостен колорит.


Основният принос на Аджарската книжовна школа от дейци на перото е превръщането на орнамента от декоративен в илюстративен елемент на ръкописната украса.


Автори на фотографиите на оригиналите: Тодор Ненов и Иван Крачанов


В тази галерия може да разгледате безценни оригинали, запазени и днес в Народна библиотека "Иван Вазов" в град Пловдив.


И не забравили в дните робски

да палнат те оназ искрица,

която в мрака да ги пази –

да пише детската ръчица!

Писма, минеи, дамаскини...

писали аджарски граматици

Поп Йовко, Филип и Недялко...

Историята взели от Паисий.

Из "Аджарско сказание"

Даскал Васил Савов


Видни представители

  • Поп Йовкосвещеник в църква "Св. Георги" в Аджар. С най-ранни книжовни изяви от 30-те години на XVII век. Негови ръкописи са Часослов от 1634 г. и Цветен триод с пентико­стар от 1636 г., които съдържат авторски приписки с точни данни за времето и мястото на създаването си и за своя съставител. Родом е от Етрополе и вероятно е минал през процъфтяващата по това време калиграфско-художествена школа на Етрополския манастир "Варовитец".

  • Даскал Недялкосвещеник (йерей) и учител в църква "Св. Георги", ученик на поп Йовко. С книжовни изяви от 50-те години на XVII век. Дело на даскал Недялко са два ръкописа: Четириевангелие от 1652 г. и известният Костенечки дамаскин.

  • Даскал Филипсин на даскал Недялко и учител в църква "Св. Георги". Даскал Филип разгръща изключително продуктивната си книжовна дейност през 80-те и 90-те години на XVII век. На неговото перо принадлежат 6 ръкописа, 4 от които носят авторското му име, а другите два му се приписват заради очевидната близост с безспорните негови творби. Това са: Требник от 1685 г., Псалтир от 1685 г., Псалтир от 1692 г., Празничен миней, Требник без точна датировка и прочутият Рилски дамаскин.


Общият брой на създадените ръкописи от поп Йовко, даскал Недялко и даскал Филип са 11, от които 2 ръкописа на поп Йовко, 2 ръкописа на даскал Недялко, 6 ръкописа на даскал Филип и 1 ръкопис съвместно дело на последните двама.


Най-известният ръкопис на даскал Недялко и сина му – даскал Филип е Аджарският дамаскин от 1686 г. (обемиста книга голям формат и с 375 запазени листа), който понастоящем се съхранява в Ръкописния отдел на Академичната библиотека в Санкт Петербург. Според съдържащата се в него приписка той е съвместно тяхно дело и е единственият случай в старобългарската книжовна практика, когато е документирано, че над един и същ ръкопис се трудят баща и син (известен е случай, когато над един ръкопис работят трима братя).


За известния Аджарски дамаскин в своя труд "Украса и художествено своеобразие на Аджарските дамаскини от XVII век" Невяна Дончева-Панайотова разказва:


Почеркът е издържан полуустав, хубав, четлив. Той е един от малкото дамаскини, които са датирани и локализирани от самите си създатели. На л. 219 двамата автори са оставили пространна приписка, в която съобщават, че дамаскинът е написан от даскал Недялко и неговия син Филип в село Аджар през 1686 г. Селото е споменато на две места в приписката, като на едното място е изписано Хан‘Царъ (с изтрито н между а и Ц), а във втория случай е изписано Хан'Царъ. Оттук и назоваването му понякога в научната литература Ханджарски дамаскин. Същата приписка съдържа сведения за глад и върлуваща болест през годината, а краят ѝ разкрива любопитни подробности от съдбата на ръкописа – че е бил продаден от даскал Недялко за 40 гроша в Панагюрище и положен в църквата "Св. Теодор Тирон" за общо ползуване. Изброени са имената на панагюрските настоятели, с чиито средства е закупен дамаскинът. Тези вести също подсказват, че книжовната работа е професия за двамата аджарски учители, търсени и ценени не само в родното си село, но и в близките селища. Те не създават дамаскина за свои лични читателски нужди, а го продават и го правят достояние на по-голям кръг от хора. Предназначението за продажба, което може да се предполага и при другите им ръкописи, навярно е от значение и за по-прецизното им изписване, и за богатото им и разнообразно художествено оформление, и за грижливото им и изискано подвързване почти във всички случаи с инкрустирана кожа.

...

Аджарският дамаскин се отличава с изключително вещо, изискано и красиво изработена художествена украса и може да се смята за истински образец на българското изкуство за украса на ръкописната книга не само през XVII в., но и през цялата епоха на турското робство. Малко ръкописи от това време могат да му съперничат по богатство и разнообразие на заглавките, началките, винетките, миниатюрците. Техниката на изпълнението и оцветяването им издават истински художник с обиграна ръка, с чувство за красота и самобитен творчески талант. Много труд и любов, вещина, усърдие и изящество са вложени в художественото оформление на началото на всяко едно от поместените произведения. Всяко започва с красиво извезано заглавие и с богато орнаментирана началка. За цялостния художествен облик на началната страница на всяко отделно слово най­-голямо значение има заставката, която заема повече от половината, а понякога и цялата страница пред текста.


Понастоящем по местонахождение и произход с Аджар се свързват общо 15 ръкописа, 11 от които са писани в селото от местни дейци на перото през XVII век, а останалите 4 са намерени в Аджар, но няма безспорни доказателства, че са дело на аджарци.

Това са: Аджарски сборник, Осмогласник, Сборник със смесено съдържание и Ръкопис с неизвестна съдба, датирани в периода от XVI и XVIII век.


Надали тези цифри изчерпват цялото ръкописно наследство на споменатите книжовници, защото, както е печално известно, Аджар е опожаряван неколкократно, а в касапницата от 1877 година безвъзвратно са унищожени безценни ръкописи и документи.


Достигналите до наши дни 11 ръкописа, създадени в Аджар през XVII в.,

представляват безспорен научен интерес както в палеографско, лингвистично, историко-литературно отношение, така и в изкуствоведски аспект.


Нещо повече – в цялостната комплексна характеристика на тези ръкописи най-висока оценка заслужава тяхната оригинална и неподправена украса. Анализът ѝ разкрива не само редица страни и моменти, свързващи я с орнаментаторските и илюстраторските традиции на епохата, но и някои специфични черти, които издават самобитния талант на аджарските дейци на перото.


В началото на 2023 г. в централното фоайе на Национална библиотека "Св. св. Кирил и Методий" е представено фототипното пълноцветно издание на Аджарско четириевангелие от 1652 г., снабдено с встъпителен текст за историята на ръкописа, неговата културна и художествена стойност и движение по българските земи.

Издадено е в лимитиран тираж от 200 номерирани екземпляра по повод 144-ия рожден ден на Националната библиотека.


Аджарското четириевангелие е от малкото ръкописи с подпис на книжовника и единственото евангелие от Аджарската книжовна школа от XVII век със запазена украса от заставки-миниатюри. То постъпва във фонда на библиотеката в края на 70-те или началото на 80-те години на ХХ век и е най-представителният от запазените в България ръкописи на Аджарската школа.


Аджарското четириевангелие е един от най-колоритните ръкописи в славянската колекция на Националната библиотека. То е писано, а най-вероятно и украсено от йерей Недялко. Украсата е много богата: заставки миниатюри с образите на евангелистите в началото на всяко евангелие, съпроводени от големи плетенични инициали, от които се развива пищен растителен орнамент. В цялото оформяне е наподобена украсата на луксозен ръкопис. Заедно с още едно евангелие в Пловдивската народна библиотека, това са двете, засега единствени познати евангелия, изработени в Аджарското книжовно средище от втората половина на ХVІІ в. и самото начало на ХVІІІ в., което с право може да се нарече локална книжовна школа – последната в късносредновековната българска култура.


В Националната библиотека са запазени осем ръкописа, дело на аджарски книжовници, сред които на поп Йовко, родоначалника на школата, даскал (или йерей) Недялко, даскал Филип.

проф. Мусакова, автор на послеслова в изданието, осъществено от Академичното издателство "Проф. Марин Дринов"


Използвани източници и литература:

Данчев, Г. "Страници из историята на Търновската книжовна школа"

Дончева-Панайотова, Невяна "Украса и художествено своеобразие на Аджарските дамаскини от XVII век"

260 преглеждания2 коментара

2 Comments


Unknown member
May 24, 2023

Честита Първа година на сайта! Да продължавате да ни водите по следите на историята ни и прекрасните места ва Родината! Честит празник на Българските Букви, книжовност и просвета!📚🍀💐🇧🇬

Like
Stefan Ivanov
Stefan Ivanov
May 24, 2023
Replying to

Благодаря Ви най-сърдечно и най-искрено за тези невероятно мили редове! Обещавам да продължа - все напред и все нагоре! Бъдете благословена!

Like
bottom of page