top of page
  • Снимка на автораStefan Ivanov

Историческа църква-костница "Света Неделя" в град Батак – мълчалив свидетел на жестокото потушаване на Априлското въстание

Актуализирано: 16.04

Скъпи приятели, за пореден път съм в Батак – този славен български град, разхождам се из малките му улички, пресичам мостовете над Стара река и някак неусетно моята разходка отново ме отвежда пред старите дървени, широко отворени двери на храм "Света Неделя" – мълчалив свидетел на жестокото потушаване на Априлското въстание.


Склоних глава, отроних сълза и влязох.


Историческа църква-костница "Света Неделя" в град Батак
Старата дървена порта на храм "Света Неделя"

Здравата каменна осанка на храма се извисява пред мен и бавно, даже монотонно, започва да ми разказва своята история, която споделям с вас сега.


Църква "Света Неделя" е построена през 1813 година в развиващото се бързи темпове по онова време село Батак.


Историческа църква-костница "Света Неделя" в град Батак
Паметната мраморна плоча, вградена в стените на църквата

Основна причина за икономическия просперитет на селището бил добивът на дървен материал и свързаните с него занаяти. Вследствие на всичко това батачани се замогват и изграждат силни търговски връзки, чрез които впоследствие достигат до близки и далечни краища на обширната Османска империя. И тъй, както се среща на много места из българските земи, част от средствата на баташките чорбаджии били вложени в изграждането на културни учреждения – първо църква, а след това и училище, издигнато през 1835 година.


Историческа църква-костница "Света Неделя" в град Батак
Историческа църква-костница "Света Неделя" в град Батак

Мястото за построяване на църквата било дарено от тогавашния мухтар (кмет) на селото Тодор Балинов. Според легендата батачани успели да измолят от пловдивския паша да построят малка църква. Той се съгласил, но им поставил условие тя да бъде издигната само за 3 месеца, като се надявал, че няма да успеят. Баташкото население мобилизирало всичките си сили и построило храма с доброволен труд само за 75 денонощия.


Историческа църква-костница "Света Неделя" в град Батак

Храм "Света Неделя" се откроява, не само със своята изключителна история, но и с оригиналната си архитектура.


Конструкцията на църквата е своеобразна транскрипция на средновековен кръстокуполен план. Върху четири стълба над наоса стъпва сляп сферичен купол, като в раменете на вписания кръст има малки също слепи куполи, които се повтарят в олтарното пространство и обширния притвор, разделен на седем полета от три масивни стълба.


Историческа църква-костница "Света Неделя" в град Батак

Цялата сложна система от засводявания е скрита в подпокривното пространство. Единствено главният купол има самостоятелен четирискатен покрив. Стените и многокуполното покритие са масивно изградени. Олтарното пространство е обширно, с централна полукръгла апсида, много малка проскомидийна ниша и самостоятелен вход от юг.


Историческа църква-костница "Света Неделя" в град Батак

Цялото тяло на църквата е вкопано чувствително под терена на двора.


След Освобождението при превръщането на "Света Неделя" в мемориален храм вътрешното пространство и иконостасът са преустроени.


Историческа църква-костница "Света Неделя" в град Батак

Първите духовни служители в "Света Неделя" били баташките отци Димитър Паунов (Попов), Илия Янков, Нейчо Паунов (Попов) и Петър Попилиев, които са близки родственици на многозаслужилите игумени на Рилския манастирархимандрит Йосиф (Строителя), йеромонах Кирил (духовен баща на Васил Левски) и йеромонах Никифор. Последните двама са родни братя на отец Димитър и отец Нейчо, а архимандрит Йосиф е техен чичо.



Забележителен е фактът, че в църквата се е служело не на гръцки, а само на църковнославянски език и проповедите били изнасяни на български. Църквата се е смятала за самостоятелна и независима много по-рано от решаването на църковния въпрос от турците в национален мащаб. Изпреварени са реформите от 1829 година вероятно защото Батак е далеч от Пловдив, където владиката бил грък, и вероятно защото Рилският манастир е покровителствал църквата в Батак.


Историческа църква-костница "Света Неделя" в град Батак
Цъфтящ розов храст в двора на църквата

Ето по този начин, в онези мрачни години на неправда и потиснатост, църквата "Света Неделя" е единственият светилник, пръскащ искрици надежда за по-светли времена. Превърналият се в духовно средище храм, зараждал и в без това родолюбивите батачани, копнеж за духовна и политическа свобода. Имайки предвид в каква обстановка са израствали и живели местните българи, никак не е чудно тяхното паметно участие в борбите за освобождение, връх на което заема подготовката и участието им в Априлското въстание, превърнало се в епопея на героизъм и себеотрицание. По време на въстанието в църквата се разиграват събития, които ще определят впоследствие нейната историческа значимост.


Историческа църква-костница "Света Неделя" в град Батак

Поради своята изключителна здравина, защото е изградена от основно от камък, църквата остава непокътната до ден днешен.


Историческа църква-костница "Света Неделя" в град Батак

След Освобождението "Света Неделя" престава да се използва за богослужение. Батачани решават, че тя трябва да се запази като паметник на загиналите по време на жестокото потушаване на Априлското въстание.


Паметник в Батак от признателния арменски народ
В памет на батачани, загинали през 1876-та, от признателния арменски народ

На 3 април 2011 година в храм-паметник "Свети Александър Невски" в град София, по време на Света литургия, отслужена от негово светейшество българския патриарх Максим Български, Българската православна църква канонизира за светци всички българи християни, избити през 1876 година в църквата "Света Неделя" в град Батак. Паметта на Светите Баташки Новомъченици се почита официално на 17 май


Историческа църква-костница "Света Неделя" в град Батак е обявена за недвижима културна ценност (паметник на културата) с категория национално значение – историческа, архитектурно-строителна и художествена ценност.


Пейка пред историческата църква-костница "Света Неделя" в град Батак

Абсолютно всеки българин трябва задължително поне веднъж в живота си да посети това паметно място, запазило спомена за онези отчаяни времена! И днес окървавеният дръвник, костите на героите, следите от ятагани и куршуми крещят с пълен глас историята на онези страшни и величави дни и нощи, докато нашите очи, на българите, дошли тук на това паметно място, се пълнят със сълзи!


Историческа църква-костница "Света Неделя" в град Батак

Скъпи мои приятели, сега моля да ми простите, защото ще си позволя да ви върна в онези мрачни, тежки, нечовешки времена на лето 1876-то, когато българите дръзват да въстанат за свободата си и дори за няколко дни поне се нарекат свободни!


Баташкото клане

Баташкото клане е избиване на значителна част от българското християнско население в Батак, едно от големите села в Пещерско, при потушаването на Априлското въстание. То е извършено от османски башибозук* от съседните помашки села под прякото командване на Ахмед ага Барутанлията**

 

*Башибозук (на турски: başıbozuk) е название за вид нередовна войска в Османската империя, както и за отделен войник от тези войски – мюсюлмани, които съдействат на османската власт при потушаване на бунтове или във война. В превод думата означава повредена глава, което подчертава липсата на подчинение и пълната им неорганизираност

 

Набирали са се от представители на най-войнствените мюсюлмански народности в империята, най-често от Мала Азия и Албания арнаутски башибозуци или накратко арнаути. Държавата осигурява на башибозуците само оръжие, без да дава заплата, и башибозукът се издържа от грабежи и мародерства

 

Башибозуци са извършителите на едни от най-кървавите събития в българската история преди и след Освобождението, примери в това отношение са Баташкото клане, Страшното в Карлово, Старозагорското клане и Маджаровското клане

 

През 1876 г. Баркли пише за башибозуците:


Тези башибозуци бяха повечето дребни и мургави хора, облечени в кафяви, мръсни и окъсани униформи и въоръжени със стари кремъклийки, саби и пистолети, според желанието си...

Подчинението на техните офицери е последната им грижа...

И не само че са крадци в мирно време, но са и почти безполезни, когато са призовани да се бият...

Дезертират при първия залп и се забавляват назад да избиват жени и деца и да унищожават имуществото както на приятелите, така и на враговете.

 

**Ахмед ага Касалицки, известен още като Барутанлията, е помак, полицейски инспектор на Доспатската нахия, разположен в село Барутин и е един от главните предводители на башибозука, наредил и извършил Баташкото клане по време на събитията по потушаване на Априлското въстание през 1876 година.


По неизвестни причини бащата на Ахмед ага, който е от помашкото село Касалък, Драмско, се преселва в Барутин, поради което той е носил прякора Касалицки. По-късно получава прякора Барутинеца, както това се е изписвало тогава във вестниците. Ахмед ага прекарал на младини доста години като пъдарин в Батак. Там той свързал добро приятелство с батачани и след време баташките първенци го препоръчали пред пазарджишките власти за полицейски чиновник – началник на няколко пъдари в Доспатската нахия. Като такъв Ахмед ага успява бързо да забогатее. Има собствен дюкян, много овце и имущество, като дълго време заема длъжността на полицейски началник на Доспатска нахия.


Участва в потушаването на Априлското въстание през 1876 година. При избухването на въстанието той получава задача от Пазарджишкия областен управител да мобилизира запасните от своята нахия и да ги препраща към Пазарджик. Заедно с тях той събира и около 200 мъже башибозуквоенно необучени и невикани във войската, с които да участва в потушаването на въстанието. За да предотврати разрастване на въстанието от Батак към Разлог и Неврокоп, към този център командването праща войскова колона, сформирана от Серския санджак, която преминава през Доспат и Ахмед ага със събраната от него група се присъединява към нея. Тази група участва в потушаването на въстанието в Батак.

 

След въстанието Османската империя се опитва да си измие ръцете, като хвърля вината изцяло върху башибозука и за целта инсценира международно разследване, като обявява Ахмед ага Барутинлията за издирване заедно със сина му Молла Али и зетя му Молла Халил.


Барутанлията бива арестуван, осъден и затворен в Диарбекир в Мала Азия, но по-късно е помилван от султан Абдул Хамид II. След подписването на Берлинския договор през 1878 година е освободен. Завръщайки се в Барутин, той се занимава с търговия и притежава големи стада добитък.


През 1880 година Ахмед ага Барутинлията е назначен като охрана на делегацията на Османската империя, изпратена в село Селча да се срещне с делегацията на Източна Румелия, които трябвало да договорят предаването на т. нар. Тъмръшка република на Източна Румелия.


Ахмед ага умира през 1881 година от проказа, от която се заразява в Диарбекир

 

Кратка предистория

След ислямизирането на Чепинската котловина в периода между XV век и XVII век, Батак е географски обграден от помашки села и остава един от малкото християнски острови в Родопите.


Дървено пано от Батак

Революционен комитет в селището е основан от Панайот Волов на 21 февруари 1876 г.

Председател на комитета е Петър Горанов, който взема участие на събранието, състояло се на историческа местност Оборище. Турските власти подозират революционна активност в Батак и пращат полицейския комисар Читак Ахмед и заптиета да претърсят къщата на Горанов, хората в селото измъкват заподозрения с хитрост, като използват че той е от Кавлаковия род и вместо неговата къща, посочили къщата на Горьо Кавлаков, където не било открито нищо. 

 

Баташкото въстание

Ролята на Батак в Априлската епопея е била да заеме складовете в околните селища и да осигури провизии на въстаниците в околните територии, да блокира важните пътища и така да попречи на турските войници да получават пратки с провизии. Батак е трябвало да се справи с околните помашки села (Чепино – днес квартал на град Велинград, Корово – днес село Драгиново, Ортакьой – днес град Костандово). Единственият проблем бил, че през цялото време на въстанието Батак е трябвало да се пази сам от турската армия, но рискът е поет.


Пейка пред историческата църква-костница "Света Неделя" в град Батак
Батак 1876

След началото на Априлското въстание, на 20 априлий лето 1876-то част от въоръжените, боеспособни мъже от населението на село Батак, водени от войводата Петър Горанов и войводата Стефан Трендафилов Керелов (петстотник) въстават срещу турската власт. Както е застъпено в плана, бунтовниците отстраняват част от турските власти, когато срещу тях е изпратена армия от башибозуци, предвождани от Ахмед ага Барутанлията.

 

Първенците на селото и чорбаджиите решават да спасят живота на хората в селището и за това извикват Барутанлията, да му предадат оръжието си, като той заявил с клетва, че ще си отиде, веднага щом получи боеприпасите на въстаниците. По време на предаването на оръжието, някои от хората в селото успели да избягат, но след това селището било обкръжено, за да не може никой да го напусне. Башибозуците се разпределили по къщите и започнали да ги ограбват. Много от по-крайните домове в селото били изгорени, а башибозуците стреляли напосоки. Хората започнали да се крият в сградите с по-здрава конструкция в селото, които щели да издържат, като църквата и училището, но и в някои от къщите на чорбаджиите. Впоследствие башибозукът извършва масово клане. Поради силния отзвук в Европа на тези събития, светът узнава за волята за освобождение на българския народ.


Турските власти дори не се преструваха, че тук има убити турци или че жителите оказаха някаква съпротива, когато Ахмет-ага, който командваше кланетата, дойде с башабозуците и поиска да им предадат оръжието. Те отначало отказват, но предлагат да ги предадат на редовните войски или на каймакана в Татар Базарджик. Това обаче Ахмет-ага отказва да позволи и настоява оръжието им да бъде предадено на него и неговите башибозуци. След значително колебание и преговори това беше направено. Не трябва да се предполага, че това са оръжия, които жителите са подготвили специално за въстание. Те просто бяха оръжията, които всички, християни и турци, носеха и носеха открито, както е обичаят тук. Какво последва доставката на оръжие ще разберем най-добре от продължението на рецитала на това, което видяхме вчера. На мястото, където слязохме на главната улица на мястото, хората, които се бяха събрали около нас, ни посочиха купчина пепел край пътя, сред която се различаваха голям брой калцинирани кости. Тук е била изгорена купчина мъртви тела и изглежда, че турците са правили напразни и погрешни опити за кремация.

Джанюариъс (Джан) Алойшиъс Макгахан – журналист и специалист военен кореспондент на лондонския вестник "Дейли Нюз", при своето първо посещение в Батак

 

Клането

Ето как Захари Стоянов описва в своите "Записки по българските въстания", тези и част от по-нататъшните събития:


На 1 май неприятелят се вмъкнал в селото из долния край. Наместо съпротивление, той, неприятелят, бил поканен даже от самите българи-чорбаджии, със съобщение, че селото ще си предаде оръжието. Няколко души, наистина, си предали оръжието на неприятеля; но намеренията на тоя подъл неприятел били зверски, коварни, мръсни и ужасни. Щом се свършило предаването, главорезите башибозуци, запретнали ръкави. Те нападнали на обезоръжените жертви, на които отсекли главите с брадви, като ги водели един по един до едно сложено на земята дърво и тук ги секли като дърва. Плач, писъци и молби излизали от устата на всички, но, наместо милост, това е възбуждало по-люто отмъщение и някакво си зверско тържество в средата на тези човешки касапи. Тая варварска постъпка на башибозуците турили цялото село в ужас и трепет. Жени, деца и гологлави мъже бягали из селото към горния край.


Убийството на кмета и духовен водач Трендафил Тошев Керелов е описано в разказ на очевидец – съпругата на сина му Ангел КереловБосилка:


Моят свекър отиде да посрещне башибозуците, когато селото беше заобиколено, и се срещна с Ахмед ага, който каза, че иска да се събере оръжието от селяните. Трендафил отиде и го събра. След като то беше предадено, стреляха по него с пищов и куршумът му одраска окото. Тогава чух Ахмед ага да заповядва със собствените си уста Трендафил да бъде набит на кол и опечен. Думите, които използва, бяха Shishak aor, което на турски означава да се набие на шиш като парчетата месо, наречени кебап. След това взеха от него всичките му пари, съблякоха му дрехите, извадиха му очите и зъбите и го набиха на кола бавно, докато той излезе през устата му. След това те го опекоха на огъня още жив. Той живя половин час в продължение на ужасната сцена. По това време бях съвсем близо до Ахмед ага. Освен мене тук се намираха няколко български жени. Ние бяхме обкръжени от башибозуци, които ни ограждаха от всички страни, и бяхме принудени да гледаме какво става с Трендафил.


Едно от децата на Ангел и Босилка Керелови, Владимир – още бебе в цедилка, е набодено на меч от башибозука пред очите на майката Босилка:


По времето, когато ставаше това, синът на Ахмед ага взе детето от гърба ми и пред очите ми го насече на парчета със сабята си. Овъглените останки на Трендафил лежаха там един месец и тогава бяха погребани.


Стотника Петър Керелов е убит жестоко, след като му избождат очите и отрязват езика пред очите на баща му Трендафил Керелов и други батачани.

 

Съчинението на Робърт Джаспър Мор "Под Балкана", заедно с репортажите на американеца Джанюариъс (Джан) Алойшиъс Макгахан – журналист и специалист военен кореспондент на лондонския вестник "Дейли Нюз", са ценен извор на сведения за бунтовната 1876 година. Там също се описва смъртта на Трендафил Керелов:


Убиването на старейшината Трендафил било извършено крайно варварски. След като му извадили очите и му изтръгнали зъбите, набили го на кол и го опекли жив сред кръг от жени, заставени от башибозуците да останат зрители до неговата смърт. На друг човек отрязали краката, ръцете, носа и ушите.

 

Жени, момичета и деца били избивани в къщите и по улиците, докато много мъже били закарани на дръвниците и били обезглавени със саби. Много малко успели да убегнат, болшинството от жителите били убити в условия на огромно варварство.

 

В "Записки по българските въстания" Захари Стоянов е описал случилото се:


Като се уверил вече наздраво, че батачени са в негови ръце, той (Ахмед ага) скочил на крака, погледнал към своите кръвници, изревал колкото му е силата:


Марш! Де гюреим сизи!,


като посочил с пръст и на така изпоплашените и полумъртви наши пратеници, които били заградени като приготвени за клане овци. На гласа на Барутанлията башибозуците наскочили кой с изтеглен нож, кой със запрегната пушка, наобиколили жертвите и скърцали насреща им със зъби – живи искали да ги разкъсат; надпреварили се един през други, като вълци, кой по-напред да си накървави зъба. Петър Трендафилов, Вранко Димитров и Петър Каваджиев били предадени на няколко души кеседжии, които там, малко настрана, ги насекли на дребни парченца.

 

Ангел Кавлакът, тоя турски интригантин, който е играел лукава роля във време на въстанието, който е тичал от позиция на позиция да убеждава и обезкуражава, най-после, който е бил като агентин на Барутанлията и е станал причина да погинат много храбри батачени като кокошки, намести награда за делото си – повалил се на земята, съшибан от десетина куршуми, отделно от онова място, гдето си сложили костите истинските мъченици. Въобще турците през 1876 г. така са постъпили с предателите и с ония покорни глави, които са отивали да им цалуват краката и да се предават. Това същото ние виждаме да става в Перущица, в Копривщица, в Дряновския манастир и пр.


Най-мъченически е загинал от горните петима души Трендафил Тошев Керелов. Него положили, като Васил Петлешкова в Брацигово, между два запалени от слама огньове, гдето българският мъченик издъхнал, опечен като скумрия. Неговият отчаян писък не бил в състояние да покърти ни едно мусулманско сърце...

 

Бременни жени били разпаряни и техните неродени деца са били изваждани на байонетите на башибозуците.


От другата страна на пътя бяха скелетите на две деца, лежащи един до друг, отчасти покрити с камъни, и със страшни, саблени прорези в малките им черепи. Броят на убитите деца в тези кланета е нещо огромно. Те често били набучвани на щикове и имаме няколко истории от очевидци, които са видели малките бебета, носени по улиците, както тук, така и в Олук-Куи, на върховете на щикове. Причината е проста. Когато един мохамеданин е убил определен брой неверници, той е сигурен в Рая, независимо какви са греховете му. Мохамед вероятно е бил склонен да се броят само въоръжени мъже, но обикновеният мюсюлманин приема правилото в по-широкото му приемане и брои също жените и децата. Предимството на убийството на деца е, че може да се извърши без опасност и че едно дете се брои колкото въоръжен мъж. Тук в Батак башибозуците, за да надуят броя, разпорявали бременни жени и убивали неродените бебета.

Джанюариъс (Джан) Алойшиъс Макгахан – журналист и специалист военен кореспондент на лондонския вестник "Дейли Нюз", при своето първо посещение в Батак


Други къщи, в които 20, 30 или дори 40 жени са се били затворили, са били изгорени заедно с тях.

 

Налегнала тъмна, ужасна нощ, прорязвана феерично от прехвърчащи куршуми и от искрящи се в бездънното тъмно небе пламъци на разбеснелите внезапно страховити пожарища. Ревът на повилнели нападатели и писъкът на изгубени майки и деца, на ранени – валящи се по разни кътове – и на затрупани и задушени по пламналите къщя нещастни, допълнят картината. От този час вече по-нататък съдбата на Батак е само агония.

 

Училището

Училището, което било в близост до църквата "Света Неделя" се оказва последно убежище на около 200 души, които били изгорени живи, докато се криели в него, авторът на "Записки по българските въстания" описва случките в него така:


Башибозуците влезли вътре без никакво препятствие и клането се захванало още от вратата. Мнозина имало скрити вътре в долапите, които така също били измушени и накастрени; в числото на последните били: свещеник Нейчо Паунов и учителят Тонджоров, родом от Самоков. На първия от тях кръвопийците извадили най-напред очите, дупчили го като решето по цялото тяло, докато издъхне тоя християнски мъченик в ръцете им. Близо до него предал душа и учителят Тонджоров, който така също бил насечен по всичкото тяло. Бедният мъченик на просвещението! Той загинал в същото онова здание, дето преди няколко дена проповядвал от скромния учителски стол словото на светлината. В долния кат на училището имало до 200 души скрити, мъже, жени и деца, които кръвниците, от много бързина, се вижда работата, не могли да намерят. Но да не помислите, че простият случай ги е запазил от смъртта? Не, читателю! Те се отървали от ятагана, били лишени от лекото действие на куршума, но изгорели живи, като червеи в гнило дърво, в долния кат на училището, защото башибозуците на тръгване запалили от четирите страни това здание. Техните писъци и вопли от ужасна мъка били чути след малко от зверовете, които разбрали, че направили една грешка, по невнимание, не в отношение към участта на двестете жертви, но че не могли да ги оберат от по-напред, което обстоятелство съставявало истинската загуба на тези Биконсфилдови братя. — Язък! Отидоха напусто толкова дрехи, а може би и пари – казали те с турско хладнокръвие и тръгнали към вратата на черквата, без да удостоят даже с присъствието си жертвеника на двестете мъченици.

 

И сега започваме да се приближаваме до църквата и училището. Земята тук е покрита със скелети, по които са прилепнали дрехи и парчета гнила плът; въздухът е тежък с лека отвратителна миризма, която става все по-силна с напредването. Започва да става ужасно. Училището е от едната страна на пътя, църквата от другата. Училищната сграда, съдейки по стените, които са отчасти изправени, беше хубава голяма сграда, способна да побере двеста или триста деца. Под камъните и боклука, които покриват пода до няколко фута височина, са костите и пепелта на двеста жени и деца, изгорени живи между тези четири стени. Точно до сградата на училището има широка плитка яма. Тук бяха погребани сто тела две седмици след клането. Но кучетата ги разкриха отчасти. Водата се вля и сега там лежи ужасна помийна яма, с човешки останки, които плуват или лежат наполовина открити в калта. Наблизо, по корите на малкото поточе, което минава през селото, има дъскорезница. Ямата отдолу е пълна с мъртви тела, плаващи във водата. Бреговете на този поток някога са били буквално покрити с трупове на мъже и жени, млади момичета и деца, които лежат там, гноящи на слънце и изядени от кучета. Но жалкото небе изля порой върху тях и малкото поточе набъбна, надигна се и отнесе телата надалеч, и ги разпръсна далеч надолу по своите тревисти брегове, през тесните си клисури и тъмни дефилета под гъстите храсти и сенчестите гори като далеч до Пещера и дори до Татар Базарджик, на разстояние четиридесет мили.

Джанюариъс (Джан) Алойшиъс Макгахан


Църквата "Света Неделя"

В хода на въстанието църквата "Света Неделя" се оказва последната крепост на разбунтувалите се батачани.


Историческа църква-костница "Света Неделя" в град Батак
Зад високия каменен дувар на църквата

Като най-масивна сграда в селото (изградена изцяло от камък, със здрави дъбови врати и е опасана с висока каменна ограда), и за това, че са се надявали на Божията милост и не са допускали, че може да се посегне на храма, в нея се събрали около две хиляди души, предимно жени, деца и старци.


Историческа църква-костница "Света Неделя" в град Батак

Защитата на църквата продължила три денонощия, като през цялото време стрелбата не спирала нито за миг.


За да принудят батачани да се предадат, вътре пускали кошери с пчели и запалена слама с газ.


Историческа църква-костница "Света Неделя" в град Батак
Следи от пожарите

Въздухът не достигал и повечето от хората загинали от задушаване.


Почти едновременно с разрушаването на училището, башибозуците започнали да издълбават дупки в оградата на църковния двор и да стрелят по всички там, като убивали всеки, който възнамерявал да избяга.


Някои от нападателите се опитали да проникнат в църквата от покрива, но без особен успех, макар да постигнали няколко изстрела срещу барикадираните вътре.


Най-мъчителна за всички била жаждата, тъй като в района на църквата нямало вода. За да наквасят устните на жадните си рожби, майките използвали зехтина от кандилата пред иконите, а когато и той свършил, започнали да квасят устата на децата си с кръвта на избитите.


Историческа църква-костница "Света Неделя" в град Батак
Изкопаният от жените кладенец

Старец дал съвет да започнат да копаят земята, за да търсят подпочвена вода. Копали с голи ръце, за да намерят подпочвена вода.


Историческа църква-костница "Света Неделя" в град Батак

За съжаление пролетта се случила много суха и не се появила и капка вода.


Най-ужасната част от клането в Батак се състояла през нощта на 2-ри срещу 3-ти май в църквата "Света Неделя" и насред двора ѝ.


Историческа църква-костница "Света Неделя" в град Батак
Дръвниците, на които са сечени жертвите

На сутринта на 3-ти май, башибозукът успял да проникне в двора на църквата и да избие хората в него, но входната вратата на храма не поддала, тъй като била задръстена от хората които се намирали в църквата.

Народът бил вътре притиснат като на скенджа*** множество деца и недъгави умрели от задушаване; успели да влязат само ония, които можели да се хвърлят по главите на хората.

***Скенджа – уред, стискало за измъчване на затворници


Оцелелите хора в църквата решили все пак да излязат навън, след като разбрали, че вътре са обречени.


Историческа църква-костница "Света Неделя" в град Батак
Петна от кръвта

Когато отворили портите на църквата Ахмед ага Барутанлията чакал отвън с башибозуците си. Започнало безпощадно клане, само тези, които склонили да приемат исляма останали живи а останалите били обезглавени. Ахмед ага целял да насели отново Батак с потурчените от него българи, но те се оказали недостатъчно. 


Ето как сцената е описана от Захари Стоянов:


Полуубитото население не че повярвало на неприятелските обещания, които опитало вече няколко пъти, но като нямало друго спасение като виждало, че и в черквата ще бъде избито, отворило вратата. Втори път то имало злочестината да си въобрази, че и чалмата има човешко сърце, че и хищният башибозук може да състрадава, да се умилостивява, като види с очите си положението на затворените, удушените и стъпкани пред вратата дечица, другите изпоплашени, които заедно с нещастните си майки и сестри плачели и късали сърцата на присъстващите. Картина, както виждате, една от най-ужасните и сърцераздирателните, но картина, повтаряме ние, за човек с душа и сърце, а не за башибозук. Щом се подали тези последните на вратата, с голи ятагани в ръцете, всичките затворени паднали на молба, жените показвали децата си, и за да умилостивят някак кръвниците, искали да им целуват дръжките на окървавените ятагани, наричали ги синове, братя и бащи. Всичко напусто! Башибозуците погледнали хладнокръвно на всичко това; те прекрачили налягалите пред вратата трупове като дърва и отново започнали да въртят ятаганите. И така, в черковната ограда клането се е продължавало няколко часа. От най-напред жертвите са били обирани и измъчвани да изкажат своето богатство, а после са били заколвани, т.е. техният живот бил пощаден за няколко минути, докато удовлетворят грабителската жажда на плячкаджиите, мнозина мъже спасили своя живот, като легнали между изкланите и се престорили на умрели.

 

Накрая, подир клането, върху едно дърво в черковния двор се покатерва един от ходжите и над хилядите мъченически тела възвестява, че няма друг бог освен Аллах и, че Мохамед е неговия пророк. Друг ходжа от възвишението "Баташки хармани" обявява на оцелелите християни, че гяурското вече се е свършило и, че на мястото на опожарения и съсипан Батак ще бъде посят ечемик за конете на правоверните. От тази адска вакханалия успяват да се спасят малцина свидетели, които по-късно ще разкажат за случилото се.


Веднага след дълбоко трагичните събитията по време на потушаване на Априлското въстание е направен опит за опожаряване на църквата. Спасява я това, че е изградена изцяло от камък.


Като архитектурна структура тя е запазена такава, каквато е била. Изгаря единствено дървеният иконостас.


Научавайки, че въпреки отдалечеността на селището, ще дойде международна анкетна комисия за разследване на извършените престъпления, създадена по инициатива на руското правителство, турските власти се опитват да заличат следите от клането. Опитите да се погребат хилядите трупове са безуспешни, заради покъртителното зловоние, която се носело (телата стояли повече от три месеца на открито и непогребани). Прави се опит да се съберат и погребат в масов гроб в двора на храма част от гниещите тела.


Влязохме в двора на църквата, но миризмата тук стана толкова лоша, че беше почти невъзможно да продължим. Вземаме шепа тютюн и я поднасяме до носа си, докато продължаваме нашето разследване. Църквата не беше много голяма и беше заобиколена от ниска каменна стена, ограждаща малък църковен двор около петдесет ярда широк и седемдесет и пет дълъг. Отначало не усещаме нищо особено и вонята беше толкова силна, че едва ли се огледахме, но виждаме, че мястото е отрупано с камъни и боклук на височина пет-шест фута над нивото на улицата и след проверка откриваме, че това, което изглежда като маса от камъни и боклук, в действителност е огромна купчина човешки тела, покрити с тънък слой камъни. Целият малък църковен двор е натрупан с тях до три-четири фута дълбочина и оттук идва страшната миризма.

Няколко седмици след клането бяха изпратени заповеди за погребване на мъртвите. Но вонята по това време беше станала толкова убийствена, че беше невъзможно да се изпълни заповедта или дори да се остане в околностите на селото. Мъжете, изпратени да извършат работата, се задоволиха с погребването на няколко тела, хвърляйки малко пръст върху други, докато лежаха, и тук, в двора на църквата, те се бяха опитали да покрият тази огромна купчина гноящо човечество, като хвърляха камъни и боклук по стените, без да се осмеляват да влязат. Бяха успели само частично. Кучетата работеха там оттогава и сега можеха да се видят да излизат от този чудовищен гроб с глави, ръце, крака, крака и ръце в ужасно объркване.

Казаха ни, че само в този малък църковен двор лежат три хиляди души и можехме да повярваме. Беше страшна гледка – гледка, която да преследва човек през целия живот. В тази гнойна маса имаше малки къдрави глави, смачкани от тежки камъни; малки крачета, не дълги колкото пръста ти, върху който плътта беше изсушена силно от пламенната топлина, преди да има време да се разложи; малки бебешки ръце, протегнати сякаш за помощ; бебета, които бяха умрели, чудейки се на яркия блясък на саби и червените ръце на мъжете със свирепи очи, които ги държаха; деца, които бяха умрели, свивайки се от страх и ужас; млади момичета, които бяха умрели плачещи и ридаещи и молейки за милост; майки, които умряха, опитвайки се да защитят малките си със собствените си слаби тела, всички лежаха заедно, гнойни в една ужасна маса. Сега мълчат достатъчно. Няма сълзи, нито викове, нито плач, нито писъци на ужас, нито молитви за милост. Реколтите гният по нивите, а жътварите гният тук, в двора на църквата. Разгледахме църквата, която беше почерняла от опожарената дограма, но не беше разрушена, нито дори много наранена. Беше ниска сграда с нисък покрив, поддържана от тежки неправилни арки, която, когато погледнахме, изглеждаше едва ли достатъчно висока, за да може висок човек да стои под нея. Това, което видяхме там, беше твърде ужасяващо за повече от един прибързан поглед. Огромен брой тела бяха частично изгорени там и овъглените и почернели останки, които сякаш го изпълваха до половината до ниските тъмни арки и ги правеха още по-ниски и по-тъмни, лежаха в състояние на гниене, твърде ужасяващи за гледане. Никога не бях си представял нещо толкова ужасно. Всички се обърнахме болни и припаднали и излязохме, олюлявайки се, от страховитата къща с вредители, доволни, че отново ще излезем на улицата. Разходихме се из мястото и видяхме едни и същи неща, повтаряни отново и отново сто пъти. Скелети на мъже с дрехи и плът, които все още висят и гният заедно; черепи на жени, с коси, влачещи се в прахта, кости на деца и бебета навсякъде.

Джанюариъс (Джан) Алойшиъс Макгахан


Самата църква е варосана отвътре, но попилата в зидовете кръв избива, поради което турците започват да изсичат стените. И до ден днешен в храма ясно си личат изсечените зидове. Те са запазени като исторически свидетелства от онези събития.

 

Краят на клането и Дървеният мост

След клането в църквата, Барутанлията издава заповед, всички оцелели да се съберат пред църквата, с претекст, че ще състави списък на избитите и на вдовиците. По-голямата част от оцелялото население на Батак се събрало, тъй като неявилият се щял да заплати с живота си. Явилите се били разделени на мъже и жени. Когато Ахмед ага застава пред тях той издава втора заповед – жените да се наредят още по-надалеч от мъжете и трета – да се избият останалите (около 300) явили се мъже.

 

Същият ден още около триста други били убити при дървения мост пред училището, най-напред им се отрязвали ръцете, ушите и носовете, раменете, а после ги доубивали.

 

Жертвите

Може би е добре преди да продължим, да кажем нещо за Батак, за да може читателят да си създаде по-добра представа какво се е случило тук. Това беше място с деветстотин къщи и около осем или девет хиляди жители. Тъй като в Турция няма статистически данни от преброяването, нито наистина достоверни статистики от какъвто и да било друг вид, е невъзможно да се каже точно какво е или е било населението на което и да е място. Но обикновеното правило за изчисляване на петима души в къщата няма да важи в България. Българите, както и руското селячество, се придържат към стария патриархален метод и бащите и женените синове с децата си и децата на децата си живеят под един покрив, докато дядото умре. Тъй като всеки син на свой ред се жени, нова стая се добавя към старата сграда, докато с новото поколение често ще има двадесет или тридесет души, живеещи под един покрив, всички плащащи послушание и уважение към главата на семейството. Следователно при оценката на населението по броя на къщите трябва да се считат средно между осем и десет души. Едип Ефенди в доклада си посочва, че общо в селото има само около хиляда и четиристотин жители. По-нагъл фалш не е изричан, дори и от турчин. Г-н Шуйлер се е снабдил с техния данъчен списък за тази година и е установил, че там са облечени 1421 годни мъже, оценени да плащат военен данък. Това число във всяка европейска страна би означавало население от около 15 000 души, но тук не би дало повече от 8 000 до 10 000 души до казано и това е цифрата, на която населението на мястото се изчислява и от жителите, както от хората на Пещера.

Джанюариъс (Джан) Алойшиъс Макгахан – журналист и специалист военен кореспондент на лондонския вестник "Дейли Нюз", при своето първо посещение в Батак


Данни за жертвите в Батак дава Димитър Страшимиров. Списъкът му съдържа имената и възрастта на 1750 жертви, както и махалата от която са. Както самият Страшимиров изрично споменава, данните не претендират за пълнота и точност. Обобщеният вид на известните му загинали изглежда по следния начин:

 

Махала / Жертви

Паунова махала / 175

Кавлакова махала / 399

Стойчова махала / 286

Самунева махала / 214

Климентова махала / 650

Други / 26

 

Според публикуван от Димитър Гаджанов официален османски рапорт най-голям брой избити от християнските села има именно в Батак, като съгласно обобщените данни за Пловдивската и Пазарджишката каза, в тях са убити общо 3044 души, като само в Батак те са 1346.


Според Джеймс Кларк – първия чужденец, посетил Батак два месеца след началото на погрома – всички 529 къщи на селото били разрушени, а жертвите възлизали на 1900 души.


Опустошението на Батак е започнало на 12 май (30 април стар стил) и е продължило до пристигането на международната комисия по разследването на погромите в Тракия, Средногорието и Родопите в селото през август 1876 г., а и след това. Броят на разорените села в този период е възлизал на около сто, а общо жертвите на около 15000. По данни на гръцкия консул във Филипопол само в Татар Пазарджик в същия период са се намирали 12000 бежанци, предимно жени и деца от засегнатите села на едноименната кааза. Поради липса на безпристрастни източници до този момент не е възможно да се установят извършителите.

 

Европа е възмутена!

Макар и завършила с военен неуспех, Априлската епопея намира силен отзвук в Европа, поради грозните известията за извършваните варварски зверства.


Музеят в село Радилово, област Пазарджик
Музей в село Радилово – специална експозиция, посветена на лейди Странгфорд

Благодетелката на Батаклейди Емили Странгфорд и американеца Джанюариъс (Джан) Алойшиъс Макгахан – журналист и специалист военен кореспондент на лондонския вестник "Дейли Нюз", имат съществена и важна роля за формирането на британското обществено мнение относно злата и черна участ на българите.


Паметник на Джанюариъс (Джан) А. Макгахан в град Батак
Паметник на Джанюариъс (Джан) А. Макгахан в град Батак

На 28 юли 1876 г. Макгахан посещава Пловдив, а на 1 и 2 август с. г. съответно Пещера и Пазарджик, след което и село Батак.


Очевидец на всички злини, той изпраща ярки описания на преживяното.


Макгахан сочи, че от общо седем хиляди души население в Батак оцеляват само две хиляди. По негови изчисления петдесет и осем български села са били разрушени, пет манастира са изравнени със земята и общо петнадесет хиляди души са зверски изклани.


Мисля, че хората в Англия и Европа като цяло имат много несъвършена представа какви са тези българи. Винаги съм чувал да се говори за тях като за обикновени диваци, които в действителност не са били много по-цивилизовани от американските индианци; и признавам, че самият аз не бях далеч от това да споделям същото мнение не много отдавна. Бях удивен, както вярвам и повечето от моите читатели, да науча, че почти няма българско село без училище; че ония училища, дето не са опожарени от турците, са в много цветущо състояние; че те се издържат от доброволен данък, наложен от българите върху себе си, не само без да бъдат принуждавани от Правителството, но въпреки всички видове препятствия, хвърлени на пътя им от извратеността на турските власти; че обучението в тези училища е безплатно и всички печелят еднакво от него, както бедни, така и богати; че едва ли има българско дете, което да не знае да чете и пише; и накрая, че процентът на хората, които могат да четат и пишат, е толкова голям в България, колкото в Англия и Франция.


Случайно хората, които говорят за българите като диваци, знаят ли тези факти?


Отново си помислих, че опожаряването на българско село означава опожаряване на няколко глинени колиби, които в действителност са безценни и лесно могат да бъдат възстановени. Бях много учуден да открия, че по-голямата част от тези села в действителност са добре построени градове, със солидни каменни къщи и че във всички тях има сравнително голям брой хора, които са постигнали нещо като комфорт, и че някои от селата може да издържат не много неблагоприятно сравнение с английско или френско село.


Истината е, че тези българи, а не диваци, за които сме ги взели, всъщност са трудолюбив, работлив, честен, цивилизован и мирен народ.


Сега, що се отнася до въстанието, имаше слаб опит за въстание в три-четири села, но в Батак нито един, и не изглежда нито един турчин да е убит тук.

Джанюариъс (Джан) А. Макгахан


Тези репортажи, публикувани в либералния вестник "Дейли Нюз" и препечатани от други вестници, предизвикват в Обединеното кралство огромна вълна от обществено негодувание срещу Османска Турция. Бенджамин Дизраели, министър-председател на Обединеното кралство, чието правителство подкрепя Османската империя, се опитва да омаловажи кланетата, твърдейки, че българите също имат вина. Тези аргументи са опровергани от последващите репортажи на Макгахан.


Английската общественост е силно развълнувана и дълбоко потресена от извършените престъпления.


Европа е възмутена!


Организират се събрания, митинги и парламентарни дебати. В защита на българите пишат Виктор Юго, Джузепе Гарибалди и Оскар Уайлд.


Паметник на Виктор Юго в град Батак
Паметник на Виктор Юго в град Батак

Уилям Гладстон написва и издава своята книга "Уроци по клане".


Благодетелката на Батак – лейди Емили Странгфорд се обръща с призив към цялата британска общественост и европейците в Цариград да подпомогнат българите и създава фондация за набиране на средства "Bulgarian Present Relief Fund".


Паметник на Благодетелката на Батак – лейди Емили Странгфорд
Паметник на Благодетелката на Батак – лейди Емили Странгфорд

Скъпи приятели, за живота и делото на благодетелката на Батак – лейди Емили Странгфорд съм посветил отделна и самостоятелна публикация, която може да прочетете, последвайки тази връзка.


Докладите на Скайлър и репортажите на Макгахан

Юджин Скайлър (Eugene Schuyler) – американски учен, писател, пътешественик-изследовател и първият дипломат на САЩ, посетил Централна Азия, а като американски генерален консул в Цариград играе ключова роля в създаването на международно обществено мнение за османотурските зверства по българските земи по време на Априлското въстание, в свой доклад след като посещава Батак съобщава, че е избито към 3/4 от населението и изрично посочва цифрата 5000 загинали българи, повечето жени, девойки, деца и старци. Според някои изследователи не би могло да има пет хиляди убити от село с население по-малко от четири хиляди жители.


Видях костите им, някои още с парчета месо по тях, натрупани в една низина откъм хълмовете, където ги глождеха кучетата. Нито една къща не е останала цяла в тази прекрасна долина. Дъскорезниците – градът е въртял значителна търговия с дървен материал и дъски, които се намирали покрай реката, са всичките изгорени и от осемтях хиляди жители няма и 2000 да са останали. Тук са погинали над 5000 души, голяма част от тях жени и деца и костите им, които са под развалините, и разлагащото се месо отравят въздуха. разпилени човешки кости, черепи, ребра, дори цели човешки скелети, глави на момичета, все още украсени с плитки от дълги коси, кости на деца, скелети, още покрити с дрехи. Тук видях къща, подът на която беше побелял от пепел и овъглени кости на 30 души, изгорени живи. Тук беше мястото, където селският първенец Трандафил е бил нанизан на копие и опечен и където сега е заровен; видях един трап, препълнен с разлагащи се трупове; един воденичен бент, изпълнен с подути тела; тук беше едно училище, в което двеста жени и деца, потърсили убежище вътре, били изгорени живи; тук видях и църквата и църковния двор, където още можеха да се видят около хиляда полуизстнили тела, които запълваха заградения двор и образуваха куп, висок няколко фута, където между камъните, които напразно са били нахвърляни отгоре за да ги прикрият, се виждаха ръце, крака и глави, които тровеха въздуха със своята смрад. След посещението ми по заповед на мютесарифа каймакаминът на Пазарджик бил изпратен в Батак с малко вар, за да улесни разлагането на телата и да предотврати избухването на епидемии. Ахмед ага, който е командвал клането, е бил декориран и повишен в чин юзбашия.


Ние ще учудим европейските правителства, напомняйки им едно нещо, а именно, че престъпленията са си престъпления. И те не са по-позволени на едно правителство, отколкото на един убиец, и ако Европа е солидарна с всичко това, което се случва в Европа, тогава то е извършено от Европа, защото ако съществува едно безумно и свирепо правителство, то би трябвало да бъде третирано като диво животно; тъй като всичко това се случва сега близо до нас, пред очите ни избиват, опожаряват, разграбват, изтребват, обезглавяват бащи и майки, продават малки момиченца и момченца: а тези деца, които са прекалено малки, за да бъдат продадени, ги разсичат с два удара на сабята; освен това изгарят семействата в къщите им, както в този град, Батак, например, където населението намаляло за няколко часа от 9 хиляди жители на 300; където гробищата са запълнени с трупове, много повече, отколкото могат да бъдат погребани; така на живите, извършили клането, мъртвите отвръщат с чума, което е напълно справедливо; искаме европейските правителства да научат какво се случва там; че бременните жени биват разсичани, за да убият децата им в утробите; че обществените места са затрупани с женски скелети в резултат на случилото се; че кучета гризат по улиците черепите на млади изнасилени момичета, че всичко това е ужасно, и е достатъчен един жест на европейските правителства, за да го прекратят; и ако диваците, които извършват тези престъпления, са ужасни, то тогава и цивилизованите, които са им позволили да го направят, са ужасяващи. 

Дошъл е моментът да издигнем глас. Всеобщото възмущение се навдига. Има часове, в които човешкото съзнание взема думата и заповядва на правителствата да слушат.


Джанюариъс Макгахан също зрелищно описва голяма част от турските зверства след посещенията си в Перущица, Батак, Панагюрище, Клисура и Пловдив.

 

Между 28 юли и 25 август 1876 г. Макгахан пише своите репортажи с невероятни описания на цялото разрушено селище и околностите му:


Изведнъж дръпнахме юздите с възклицание на ужас, точно пред нас се издигаше грамада от черепи, смесени с кости от всички части на човешкото тяло, скелети почти цели, дрехи, човешка коса и изгнило месо, заразяваща миризма се разнасяше наоколо. 

Всички скелети бяха облечени само с женски ризи, Те всички бяха жени и момичета. Преброих над сто черепа, без да включвам скритите под другите кости на страхотната грамада. Всички черепи бяха отделени от скелетите, всички скелети бяха без глави. Тези жени до една са били обезглавени. Процедурата била следната: турците хващали жената, събличали я внимателно по риза, оставяли на страна ония дрехи, които били ценни и всички украшения и скъпоценности, след което много от тях поемали грижата да я изнасилят, а последният я обезглавявал. 

После ни разказаха, че това са костите на 200 млади момичета, отначало пленени и специално запазени за съдба по-лоша от смъртта.

 

Градчето лежеше на разстояние стотина ярда от нас, не беше оцелял нито един покрив, нито една стена. От другата страна на пътя имаше скелети на деца с ужасяващи удари на сабя по техните малки черепи. Броят на децата, убити в тези кланета, е повече от огромен. Очевидци ни разказаха как видели малки бебета набучени на байонети и разнасяни по улиците на Батак и Панагюрище.

 

Приближихме към черквата и училището. Земята тук е покрита със скелети, по които висят парцали и парчета изгнило месо. Ако се съди по останалите стърчащи стени, училището е била обширна хубава сграда, годна за приемане на 200 или 300 деца.

 

Сега по камъните и боклука, които покриват пода на училището, на височина от няколко фута, лежат костите на 200 жени и деца, живи изгорели между тези четири стени.

 

Черквата не беше много широка, заобиколена от ниска каменна стена, затваряща малък черковен двор. Отначало ние не забелязахме нищо особено. Зловонието беше толкова голямо, че едва можехме да погледнем около нас.

 

Това, което ни се стори маса от камъни и боклук под нас, бе в действителност грамада от човешки трупове, покрити отгоре с тънка наслойка от камъни и пръст, целият църковен двор е покрит с тях на височина от три до четири фута и ужасна миризма идваше от там.

 

От тази чудовищна гробница можеха да се видят подаващи се глави, китки, крака, стъпала и ръце. Малки къдрави главички се показваха там, малко краче, дълго колкото пръст, малки бебешки ръчички, протегнати, сякаш молеха за помощ – бебета, които са умирали, учудени от яркия блясък на сабята, деца, които са умирали сред писъци на уплаха и ужас.

 

Кучетата, които бяха много на брой и гризяха костите, избягаха при моето идване. По-нататък полето беше пълно с черепи и скелети.

 

На няколко пъти Макгахан е на крачка да се откаже от разследването си и репортажите заради ужаса, на който е свидетел. Самият той споделя, че местата, които е видял са се запечатали дълбоко в него до края на живота му.


Червена роза

Източници на сведения:


Как се стига до град Батак?

Батак е град в Южна България. Намира в Пазарджишка област и е в близост до град Пещера.


Изглед към Батак
Изглед към Батак

Градът е административен център на община Батак.


Изглед към долината на Стара река
Изглед към долината на Стара река

Батак е разположен насред Западните Родопи, на 1036 метра надморска височина в долината на Стара река по двата ѝ бряга.


Батак отстои на:


  • 147 километра (на около 2 часа и 20 минути с автомобил) от столицата

  • 58 километра (на около 1 час и 09 минути с автомобил) от град Пловдив

  • 416 километра (на около 5 часа и 03 минути с автомобил) от град Варна

  • 309 километра (на около 3 часа и 17 минути с автомобил) от град Бургас




Как се стига до историческа църква-костница "Света Неделя"?

Историческа църква-костница "Света Неделя" в град Батак се намира на улица "Антонивановци", 113а.




Какво може да се посети в близост?

Само на по-малко от 2 километра северозападно от град Батак (на по-малко от 4 минути с автомобил) се намира язовир "Батак" и курортна местност Цигов чарк.


Изглед-панорама към язовир "Батак"
Изглед-панорама към язовир "Батак"

Само на 24 километра югозападно от град Батак (на по-малко от 30 минути с автомобил) се намира язовир "Голям Беглик".


Язовир "Голям Беглик"
Язовир "Голям Беглик"

Само на 33 километра южно от град Батак (на по-малко от 42 минути с автомобил) се намира язовир "Широка поляна".


Язовир "Голям Беглик"
Язовир "Голям Беглик"

Само на 42 километра южно от град Батак (на по-малко от 55 минути с автомобил) се намира панорамна площадка с изглед към язовир "Доспат".


Панорамна площадка с изглед към язовир "Доспат"
Панорамна площадка с изглед към язовир "Доспат"

Само на 48 километра южно от град Батак (на по-малко от 1 час и 2 минути с автомобил) се намира язовир "Доспат".


Панорамна площадка с изглед към язовир "Доспат"
Панорамна площадка с изглед към язовир "Доспат"

Само на 15 километра западно от град Батак (на по-малко от 18 минути с автомобил) се намира град Ракитово, в който може да разгледате старата часовникова кула.


Старата часовникова кула с два циферблата в град Ракитово
Старата часовникова кула с два циферблата в град Ракитово

Само на 8 километра северно от Ракитово (на около 14 минути с автомобил) се намира село Дорково, в което може да разгледате достолепния храм "Св. Илия".


Храм "Свети Пророк Илия" в село Дорково
Храм "Свети Пророк Илия" в село Дорково

Край Дорково се намира уникално находище, представляващо струпване на кости от над 30 вида животни на едно място – Плиоценски парк.



В близост до селото се намират древните руини на крепост "Цепина".


Древните руини на крепост "Цепина" в Родопите
Древните руини на крепост "Цепина" в Родопите

Само на 27 километра западно от Батак (на около 33 минути с автомобил) се намира СПА столицата на Балканите – Велинград – благословен и вечен.


СПА столицата на Балканите – Велинград – благословен и вечен
Добре дошли във Велинград!

Велинград е чудно красив български град, разположен в Чепинската котловина в Западните Родопи. Образуван е през 1948 година от сливането на селата Лъджене, Каменица и Чепино.

Велинград е един от най-безоблачните градове в България.


Истинското богатство на Велинград са неговите водни ресурси – реки, карстови и минерални извори – има ги в изобилие.


Велинградското геотермално находище е най-голямото в Южна България. Минералните извори (повече от 80 на брой), мекият климат и прекрасната природа са най-голямото богатство на града. Велинград е един от най-големите балнеологични курорти в България и не случайно е известен като СПА столицата на Балканите.



Във Велинград може да се разходите на спокойствие из дивно красивия Боров парк.



Може да се насладите на великолепна разходка до панорамна площадка "Скалите" над Велинград, откъдето се разкрива прекрасна гледка към целия район.



Мястото е изпълнено с красота и спокойствие!



Панорамна площадка "Скалите" над Велинград е специално място, където ще намерите уединение с природата.



Само на 15 километра североизточно от град Батак (на около 25 минути с автомобил) се намира началната точка на пътеката, водеща към пещера "Снежанка".


Пещера "Снежанка"
Пещера "Снежанка"

Само на 15 километра североизточно от град Батак се намира град Пещера.



Пещера е поредният прекрасен български град с изключително борбено минало и горещо ви препоръчвам разходката тук. Ще ви разкажа как да стигнете до панорамната площадка над града, откъдето се разкрива чуден изглед към цяла Пещера!


Изглед-панорама към град Пещера
Изглед-панорама към град Пещера

В Пещера може да посетите крепост "Перистера".


Крепост "Перистера" в град Пещера
Крепост "Перистера" в град Пещера

Старият сахат в Пещера е място, съхранило богата история и аз сърдечно ви съветвам да го посетите.


Часовникова кула "Сахата" в град Пещера
Часовникова кула "Сахата" в град Пещера

Само на около 7 километра източно от Пещера (на около 11 минути с автомобил) ще откриете борбено Брацигово.


Изглед към Брацигово
Изглед към Брацигово

По време на вашия престой в Брацигово ви препоръчвам да посетите великолепния храм "Свети Йоан Предтеча" и най-високата православна камбанария на Балканския полуостров, която се намира в двора на църквата.


Камбанарията на църква "Свети Йоан Предтеча" в град Брацигово
Камбанарията на църква "Свети Йоан Предтеча"

В близост до църквата ще откриете малкия площад "Синджирли бунар", оформен и изграден около кладенеца, където на 21 април 1876 година Васил Петлешков чете Възванието, кървавото писмо и обявява въстанието.


Кладенецът на площад "Синджирли бунар" в град Брацигово
Кладенецът на площад "Синджирли бунар" в град Брацигово

Издигнат през 1976-та година по случай на 100-годишнината от великите събития от Априлската епопея, мемориалният парк "Априлци" в град Брацигово е паметник на културата от местно значение и ви приканвам да отделите време и да го разгледате.


Мемориален комплекс "Априлци" в град Брацигово
Мемориален комплекс "Априлци"

Народно читалище "Васил Петлешков – 1874" се намира в центъра на града.


Народно читалище "Васил Петлешков – 1874" в град Брацигово
Народно читалище "Васил Петлешков – 1874" в град Брацигово

Освен с героичното си минало, Брацигово се слави и с невероятните си розови насаждения, които през месец май ухаят божествено.


Брациговски розови насаждения
Брациговски розови насаждения

Между село Розово и Брацигово ще откриете чуден кът за крайпътна почивка с изключителна панорамна гледка към града.


Изглед към град Брацигово
Изглед към Брацигово

Само на 5 километра южно от Брацигово (на около 9 минути с автомобил) ще откриете чаровното цветно селце Розово, край което се намира язовир "Чорбаново".


Язовир "Чорбаново"
Красива есен край язовир "Чорбаново"

Продължавайки по пътя, ще откриете красивото и спокойно летовище Розовски вриз.


Летовище "Розовски вриз"
Летовище "Розовски вриз"

От летовище Розовски вриз стартират няколко туристически маршрута, един от които ще ви отведе до Гарванова скала.


Параклис "Свети Стефан" и Гарванаова скала над летовище Розовски вриз
Параклис "Свети Стефан" и Гарванаова скала над летовище Розовски вриз

Продължавайки от село Розово по пътя за село Равногор, което отстои на 16 километра южно от Брацигово (на около 27 минути с автомобил), ще се насладите на чудни гледки, вековни гори и приказна природа.


Село Равногор
Село Равногор

От село Равногор стартират няколко живописни туристически маршрута, един от които е пътеката до Бекови скали.


Пътеката до Бекови скали
Пътеката до Бекови скали

Маршрут "Бекови скали" често се комбинира с пътеката до Червената скала.


Панорамна гледка към океана от Родопи от Червената скала
Панорамна гледка към океана от Родопи от Червената скала

Само на 20 километра източно от Брацигово (на около 25 минути с автомобил) се намира село Устина.

В Устина поемете по Устинската екопътека до Устински водопад.


Изглед към село Устина от параклис "Свети Георги"
Изглед към село Устина от параклис "Свети Георги"

Само на 23 километра източно от