Исторически музей Батак е създаден през 1956 г. с Решение № 56 от 24.04.1956 г. на ИК на Околийски народен съвет – град Пещера.
Открит е за посещение на 17 май 1956 г. по повод 80-тата годишнина от Априлската епопея.
Музеят е с официално наименование, печат, седалище и адрес: гр. Батак, площад "Освобождение", 3.
Исторически музей Батак ползва безвъзмездно, управлява и стопанисва сградата на ИМ – Батак, Балинова къща – етнографска експозиция и Шарова къща – музейна галерия и библиотека.
Зала 1
Експозицията е разположена на около 400 кв м. площ.
Изложение – богат снимков и документален материал, оригинални експонати от древността, Средновековието, епохата на Възраждането, с акцент върху Априлското въстание от 1876 г.
Основната идея на експозицията е да се представи зараждането на селището, неговото историческо развитие, човешкото присъствие на територията на общината от най-дълбока древност до включването на района в пределите на Османската империя и последващото му развитие под нейна власт.
Периодите, които са сравнително бедни откъм визуален материал, но на базата на последните проучвания на колектива и дедуктивните възстановки, са илюстрирани с предмети собственост на ИМ Батак, копия от снимки и факсимилета на документи.
Експозицията в Зала 1 обхваща условно два периода от историята на Западните Родопи.
Човешко присъствие на територията на община Батак от най-дълбока древност до включването на района в пределите на Османската империя.
Експонирани са находки и артефакти, намерени на територията на община Батак, като същевременно е изнесена информация за епохите на Праисторията, местообитанието на тракийските племена, Римското присъствие в региона, разпространението на Християнството, Българската средновековна държава и Османското завоевание.
Чрез експозицията е проследен живота на най-старите обитатели на Западните Родопи, за които имаме свидетелства дори от епохата на палеолита. Територията на днешната община Батак, като цяло, е населена от най-дълбока древност, като не се забелязва прекъсване в хронологическо отношение.
Археологическото наследство, свързано с вярата и обичаите на обитателите на Баташката планина обхваща различни исторически периоди. До момента на територията на община Батак са регистрирани 7 тракийски светилища, 36 некропола (датирани в рамките от І век до ХІV век) и 21 църкви – късноантични и средновековни.
Поместени са документи и артефакти свързани с възникването на селището и неговото развитие през тези столетия, най-ранната история на Батак – неговото заселване и демографско развитие, респективно – свидетелства за развитието на вярата и обичаите в етнически българското, християнско селище за периода ХVІ век – ХІХ век.
Експозицията спомага да се разберат някои промени, които настъпват през втората половина ХVІ век в селищната мрежа на Северна Тракия, които не подминават и северните склонове на Родопите. Промени, които са в резултат на стремежа на османската власт чрез предоставяне на дербенджийски статут и привилегии на онези християни, заселили се в определени опасни места по възлови пътища, да се повиши сигурността за придвижването на пътници, куриери и кервани.
Формирането на Батак като дербенджийско селище се удостоверява в тимарския регистър от 1570 г, в който Батак се споменава за първи път под името Новасил с друго име Кяфир дереси, което може да се интерпретира като Новасел с друго име Невернишко дере – населено място, възникнало в голямото землище на Пещера.
Посетителят ще има възможност да се запознае с икономическото замогване на батачани през ХIХ век, което е съпътствано с политическо, национално и духовно израстване.
С помощта на макети и възстановки се добива представа стопанския просперитет на региона, който се дължи на наличието на големи количества дървен материал и възможностите за неговата обработка посредством изграждането на много чаркове (бичкиджийници).
Именно дърводобивът и производството на дървен материал за големите населени места по долината на река Марица става основен поминък на батачани през ХIХ век. Икономическото замогване на батачани през ХIХ век е съпътствано с политическо, национално и духовно израстване. От старо време Батак се управлява от своя община, начело с кмет – батачанин. Опитите да му се наложат кметове мюсюлмани не успяват.
Самата църковна власт счита себе си самостоятелна много преди решаването на българския църковен въпрос. Построяването на баташката църква "Света Неделя" през 1813 г., става далеч по-рано от султанските реформи, които дават известни религиозни свободи на християнското население в Империята.
В нея богослуженията стават винаги на български език, а не на гръцки.
ХІХ век е най-силния период на града, период сравнително по-плътно проучен във връзка с изследванията на възраждането на нацията, църковните борби и борбите за национално освобождение.
Отразено е мястото на Батак в общата картина на развитието на страната през този период.
Солидно място е отредено на значението на събитията от април-май 1876 г. за промяната в световното обществено мнение към българския въпрос.
Основно място в експозицията обхваща периода на подготовката и участието на Батак в Априлското въстание 1876 г.
Показани са различни системи автентично огнестрелно и хладно оръжие, използвани по време на въстанието, както и лични вещи и пособия на изтъкнати въстаници от Батак.
Паметната стена с имената на загиналите в Батак – Зала-1 в сградата на музея, е част от апотеоза на тази тема и преход към тяхното лобно място – църквата "Света Неделя".
Експозицията в Зала-1 показва и възстановяването на Батак, което започва след 1878 г. Ядро на следосвобожденското население в Батак стават около 1200 батачани, спасили се от масовите кланета. Те запазват всички особености на бита, поминъка и културните народностни традиции на възрожденския Батак. А човешкият им дух и воля с която въздигат родното си селище от пепелищата заслужава респект.
Изключително интересна за посетителите е интерактивната аудио-визуална експозиция на втория етаж, която пресъздава по един вълнуващ начин няколко момента от живота на едно обикновено баташко семейство – преди началото на въстанието, по време на избухване на въстанието и след началото на въстанието.
Камбаните на селището възвестяват момента на избухване на въстанието.
Младежите подготвят своите оръжия с готовност за действие.
Минути по-късно всичко вече гори!
Зала 2
Експозицията в Зала – 2 акцентира на борбите срещу фашизма и нацизма. Изградена е паметна стена с имената на убитите батачани във войните през първата половина на ХХ век.
В годините на Втората световна война (1939-1945), почти в цяла Европа се установяват тоталитарни и диктаторски режими. България не прави изключение от това, въпреки че режима тук има някои местни специфики. Но в Батак не се създава нито една шовинистична или фашистка организация. Дори напротив, Батак става център и на въоръжена съпротива срещу режима чрез партизанския отряд „Антон Иванов”, от който има запазени автентични вещи в музея.
Тук също посетителят може да се запознае с ускореното обществено-икономическо и културно развитие на Батак през 50-те и 60-те години на ХХ в. През това време се открива пътя за разцвет на икономиката в цялата община.
Промишлените предприятия се реконструират и разширяват, построяват се нови такива, кооперира се селското стопанство. В горските стопанства се внедрява техника, която облекчава труда на горските работници. А с изграждането на Баташкия водносилов път /1953 – 1959/ икономиката и облика на Батак се изменят коренно.
Крипта
Крипта (от гръцки κρυπτη: тайно място, тайник) е термин в сакралната (църковна) архитектура.
В Исторически музей – Батак, криптата е подземен етаж и е оформена като паметно място на загиналите жители на Батак в антифашистката съпротива 1941-1944 г.
Как се стига до град Батак?
Батак е град в Южна България. Намира в Пазарджишка област и е в близост до град Пещера.
Градът е административен център на община Батак.
Батак е разположен насред Западните Родопи, на 1036 метра надморска височина в долината на Стара река по двата ѝ бряга.
Батак отстои на:
147 километра (на около 2 часа и 20 минути с автомобил) от столицата
58 километра (на около 1 час и 09 минути с автомобил) от град Пловдив
416 километра (на около 5 часа и 03 минути с автомобил) от град Варна
309 километра (на около 3 часа и 17 минути с автомобил) от град Бургас
Как се стига до Исторически музей Батак?
Исторически музей Батак се намира в центъра на града на площад "Освобождение", 3.
Какво може да се посети в близост?
Само на по-малко от 2 километра северозападно от град Батак (на по-малко от 4 минути с автомобил) се намира язовир "Батак" и курортна местност Цигов чарк.
Само на 24 километра югозападно от град Батак (на по-малко от 30 минути с автомобил) се намира язовир "Голям Беглик".
Само на 33 километра южно от град Батак (на по-малко от 42 минути с автомобил) се намира язовир "Широка поляна".
Само на 42 километра южно от град Батак (на по-малко от 55 минути с автомобил) се намира панорамна площадка с изглед към язовир "Доспат".
Само на 48 километра южно от град Батак (на по-малко от 1 час и 2 минути с автомобил) се намира язовир "Доспат".
Само на 15 километра западно от град Батак (на по-малко от 18 минути с автомобил) се намира град Ракитово, в който може да разгледате старата часовникова кула.
Само на 8 километра северно от Ракитово (на около 14 минути с автомобил) се намира село Дорково, в което може да разгледате достолепния храм "Св. Илия".
Край Дорково се намира уникално находище, представляващо струпване на кости от над 30 вида животни на едно място – Плиоценски парк.
В близост до селото се намират древните руини на крепост "Цепина".
Само на 27 километра западно от Батак (на около 33 минути с автомобил) се намира СПА столицата на Балканите – Велинград – благословен и вечен.
Велинград е чудно красив български град, разположен в Чепинската котловина в Западните Родопи. Образуван е през 1948 година от сливането на селата Лъджене, Каменица и Чепино.
Велинград е един от най-безоблачните градове в България.
Истинското богатство на Велинград са неговите водни ресурси – реки, карстови и минерални извори – има ги в изобилие.
Велинградското геотермално находище е най-голямото в Южна България. Минералните извори (повече от 80 на брой), мекият климат и прекрасната природа са най-голямото богатство на града. Велинград е един от най-големите балнеологични курорти в България и не случайно е известен като СПА столицата на Балканите.
Във Велинград може да се разходите на спокойствие из дивно красивия Боров парк.
Може да се насладите на великолепна разходка до панорамна площадка "Скалите" над Велинград, откъдето се разкрива прекрасна гледка към целия район.
Мястото е изпълнено с красота и спокойствие!
Панорамна площадка "Скалите" над Велинград е специално място, където ще намерите уединение с природата.
Само на 15 километра североизточно от град Батак (на около 25 минути с автомобил) се намира началната точка на пътеката, водеща към пещера "Снежанка".
Само на 15 километра североизточно от град Батак се намира град Пещера.
Пещера е поредният прекрасен български град с изключително борбено минало и горещо ви препоръчвам разходката тук. Ще ви разкажа как да стигнете до панорамната площадка над града, откъдето се разкрива чуден изглед към цяла Пещера!
В Пещера може да посетите крепост "Перистера".
Старият сахат в Пещера е място, съхранило богата история и аз сърдечно ви съветвам да го посетите.
Само на около 7 километра източно от Пещера (на около 11 минути с автомобил) ще откриете борбено Брацигово.
По време на вашия престой в Брацигово ви препоръчвам да посетите великолепния храм "Свети Йоан Предтеча" и най-високата православна камбанария на Балканския полуостров, която се намира в двора на църквата.
В близост до църквата ще откриете малкия площад "Синджирли бунар", оформен и изграден около кладенеца, където на 21 април 1876 година Васил Петлешков чете Възванието, кървавото писмо и обявява въстанието.
Издигнат през 1976-та година по случай на 100-годишнината от великите събития от Априлската епопея, мемориалният парк "Априлци" в град Брацигово е паметник на културата от местно значение и ви приканвам да отделите време и да го разгледате.
Народно читалище "Васил Петлешков – 1874" се намира в центъра на града.
Освен с героичното си минало, Брацигово се слави и с невероятните си розови насаждения, които през месец май ухаят божествено.
Между село Розово и Брацигово ще откриете чуден кът за крайпътна почивка с изключителна панорамна гледка към града.
Само на 5 километра южно от Брацигово (на около 9 минути с автомобил) ще откриете чаровното цветно селце Розово, край което се намира язовир "Чорбаново".
Продължавайки по пътя, ще откриете красивото и спокойно летовище Розовски вриз.
От летовище Розовски вриз стартират няколко туристически маршрута, един от които ще ви отведе до Гарванова скала.
Продължавайки от село Розово по пътя за село Равногор, което отстои на 16 километра южно от Брацигово (на около 27 минути с автомобил), ще се насладите на чудни гледки, вековни гори и приказна природа.
От село Равногор стартират няколко живописни туристически маршрута, един от които е пътеката до Бекови скали.
Маршрут "Бекови скали" често се комбинира с пътеката до Червената скала.
Само на 20 километра източно от Брацигово (на около 25 минути с автомобил) се намира село Устина.
В Устина поемете по Устинската екопътека до Устински водопад.
Само на 23 километра източно от Брацигово (на около 31 минути с автомобил) ще откриете чаровна Перущица.
На около 2 километра преди града се намира Червената църква, която ви приканвам да посетите.
В Перущица може да разгледате Възрожденско (Даново) училище.
До сградата на училището се намира храм "Св. Архангел Михаил".
На възвишение югоизточно от града се извисява паметник на трите поколения, до който ви препоръчвам да си направите разходка.
Само на 12 километра североизточно от Перущица (на около 15 минути с автомобил) се намира село Първенец и един красив изкуствен водопад, който ви предлагам да посетите.
На около 15 километра южно от село Храбрино (на около 24 минути с автомобил) се намира чаровния Ситовски водопад.
На около 3 километра източно от село Храбрино (на около 6 минути с автомобил) се намира село Извор, откъдето стартира пътеката към Момини скали, по която ви съветвам да поемете.
Само на 10 километра северно от град Перущица (на около 14 минути с автомобил) се намира град Стамболийски, в който горещо ви препоръчвам да посетите еко парк Стамболийски.
Само на 7 километра северно от град Пещера (на около 10 минути с автомобил) се намира село Радилово.
Радиловци свидно пазаят спомена за лейди Емили Странгфорд – символ на човечност, милосърдие, доброта, щедрост и любов към българите. Богата експозиция, посветена на живота и делото на лейди Емили Странгфорд, е подредена в музея на Радилово.
Само на около 14 километра северно от Радилово (на около 20 минути с автомобил) се намира град Пазарджик, в който ще откриете градината на света и вечният пламък на мира.
Градината на света и вечният пламък на мира се намира в съседство с парк-остров "Свобода" в град Пазарджик.
Само на 16 километра източно от село Радилово (на около 18 минути с автомобил) ще откриете село Паталеница.
В село Паталеница ви препоръчвам да посетите паталенската перла – заровената църква "Свети Димитър".
В близост до селото се издига чудната Баткунска духовна обител "Св. св. Петър и Павел", в която ще откриете величествено спокойствие и красота.
Напролет феноменално красивите паталенски лавандулови поля пръскат чаромат и чар на фона на величествените Родопи.
И като за финал, мили мои приятели,
не бива да пропускате да разгледате
специалния албум с фото моменти –
открити, изживени, заснети и споделени с вас!