Мили мои приятели, каня ви да посетим село Паталеница. Заедно ще се отправим към северните склонове на рида Къркария от Баташкия дял на Родопите, където ще разгледаме Баткунската духовна обител "Свети свети Петър и Павел".
Симон Петър, слуга и апостол Исус Христов, на вас, които чрез правдата на нашия Бог и Спасител Исус Христос сте получили еднаква с нас скъпоценна вяра: благодат и мир да ви се умножи чрез познаването на Бога и на Исуса, нашия Господ.
Второто послание на Петър 1:1-2
Пристигайки пред манастира, оставете своя автомобил край пътя и не забравяйте да се насладите на уникалната гледка, откриваща се оттук в посока тракийската низина и към зелените и величествени склонове на Родопите.
Напролет уникално красивите лавандулови поля край Паталеница омайват всеки посетител!
Пристъпвайки през дверите на светото място, в сърцето ми изплуват посланията на Светите равноапостоли Петър и Павел, чиито имена носи тази духовна обител.
Когато ви обявихме силата и пришествието на нашия Господ Исус Христос, ние не следвахме хитро измислени басни, а бяхме очевидци на Неговото величие. Защото Той прие от Бога Отца почест и слава, когато от великолепната слава дойде до Него такъв глас: "Този е Моят възлюбен Син, в Когото е Моето благоволение."
Тоя глас чухме сами ние, че дойде от небето, когато бяхме с Него на светата планина.
Второто послание на Петър 1:16-18
Предания разказват, че манастирът е стар, възникнал вероятно някъде между ХІ и ХІІ век (точна датировка липсва).
В заровената църква "Св. Димитър" в Паталеница е намерена мраморна плоча с надпис на гръцки език, в която се твърди, че манастирът е възникнал през Средните векове и по-точно между ХІ и ХІІ век.
Отново според предания тук, в прастари времена съществувал древен езически храм, най-вероятно на траките – беси, върху чиито основи бил издигнат сегашният манастир.
Близо до светата обител се намират и руините на древния град Баткунион (Баткунската крепост), някога най-големият град в региона, наричан Блестящ и богат.
Точно тук през 1199 година е станало сражението между българската войска, предвождана от болярина Иванко, убиецът на цар Иван Асен I, и византийците, предвождани от Михаил (Мануил в някои източници) Камица, при което българите удържат блестяща победа чрез голяма хитрост, а византийският пълководец е пленен.
Павел, слуга Исус Христов, призван за апостол, отделен да проповядва благовестието от Бога (което по-напред Той беше обещал чрез пророците Си в светите писания) за Сина Му, нашия Господ Исус Христос, Който по плът се роди от Давидовото потомство, а по Дух на светост беше със сила обявен като Божий Син чрез възкресението от мъртвите; чрез Когото получихме благодат и апостолство, та в Неговото име да привеждаме в послушност към вярата човеци от всичките народи, между които сте и вие призвани от Исуса Христа.
Посланието на апостол Павел към римляните 1:1-6
До ХІV век манастирът играе основна роля на духовен център. Тази дейност била прекратена, когато започнало насилственото помохамеданчване на българското население в Родопите и манастирът става очевидец на жестоките и тъжни събития от "Време разделно".
От тук произхожда и небезизвестната "Баткунска хроника", свидетелстваща за насилията, налагани от османците в Родопите.
През 1657 година манастирът за първи път е опожарен и разрушен до основи.
Съществуват сведения, че полувъзстановен през 1774 година е атакуван отново от страна на кърджалиите. За тези жестоки времена напомня едно старо клепало в двора на светата обител и мраморната плоча от старата манастирска чешма с възпоменателен надпис от 1781 година, понастоящем вградена в стената на манастира.
Въпреки тежките времена, тук неспирно е извършвана активна, духовно-просветна дейност, свидетелство за което е съществуващото към манастира килийно училище.
Няколко години преди Априлското въстание манастирът бива възстановен отново и тогава е изградена съществуваща и днес каменна църква, завършена окончателно през 1870 година.
Манастирът не веднъж е бил убежище на десетки хайдушки чети, а през 1872 година Левски основава тук революционен комитет с представители от селата Паталеница, Баткун, Црънча, Елидере (днес Ветрен дол) и Ямурчово (днес Мокрище).
Павел ли се разпна за вас? Или в Павловото име се кръстихте?...
Защото Христос не ме е пратил да кръщавам, но да проповядвам благовестието: не с мъдри думи, да не се лиши Христовия кръст от значението си...
Ние проповядваме разпнатия Христос – за юдеите съблазън и за езичниците глупост, но за самите призвани – и юдеи, и гърци, Христос, Божия сила и Божия премъдрост.
Първото посланието на апостол Павел към коринтяните 1:13, 17, 23-24
Каменната църква от 1870 година е еднокорабна, едноабсидна и безкуполна, със специфичен градеж на стените, облицована с бигор. До западната ѝ фасада е долепена голяма и много красива камбанария, която изглежда повече от достолепно на фона на гордите Родопи.
Рядка забележителност на манастира е старата лоза!
Игуменът Архимандрит Василий, живял тук повече от 30 години и починал през 1977 година, свидетелствал, че стари лозари, чрез задълбочени изследвания установили, че лозата била над 500-годишна, което я прави най-старата на Балканския полуостров.
Размерите ѝ били необикновени! Дебелината на стеблото било с обиколка над метър!
Разказват, че преди години короната ѝ била в пъти по-голяма, отколкото е сега, и е покривала целия двор на манастира. Но през 1978 година силна буря прекършва скелето и събаря лозата на земята, при което се чупи най-големия и плодоносен клон, което значително намалило размерите на тази столетница.
Днес в дънера на старата лоза са се развили две нови стъбла, които активно плодоносят.
Лозата ражда черно грозде, с твърди зърна и то се използва предимно за приготвяне на вино.
Старата лоза е обявена за природна забележителност!
Влизайки през голямата каменна двер, ще попаднете насред едно истинско очарование – уникално красиви зелени кътчета, пейки, цветни лехи със слънчеви цветя и малък зоо кът, приютил толкова много животни тук на фона величествените, зелени, северни склонове на Родопите.
Манастирът е обявен за паметник на културата!
Призовавам и вас да го посетите, да отморите тук, да се насладите на очарованието, с което работливи ръце са оформили тези живописни цветни форми, да се видите с животните, за които се полагат неотменни грижи, и да се смирите.
Павел, апостол, не от човеци, нито чрез човек, но чрез Исуса Христа и Бога Отца, Който Го е възкресил от мъртвите, и всичките братя, които са с мене, към галатийските църкви: благодат и мир да бъде на вас от Бога Отца и от нашия Господ Исус Христос, Който даде себе си за нашите грехове, за да ни избави от настоящия нечист свят според волята на нашия Бог и Отец, Комуто да бъде славата до вечни векове. Амин.
Посланието на апостол Павел към галатяните 1:1-5
Как се стига до село Паталеница?
Паталеница е село в Южна България. То се намира в община Пазарджик, област Пазарджик.
Паталеница се намира на 15 километра южно от град Пазарджик. Разположено е насред живописните и така красиви северни склонове на Родопите.
Паталеница отстои на:
115 километра (на около 1 час и 32 минути с автомобил) от столицата
51 километра (на около 57 минути с автомобил) от град Пловдив
410 километра (на около 4 часа и 40 минути с автомобил) от град Варна
302 километра (на около 2 часа и 50 минути с автомобил) от град Бургас
Как се стига до Баткунски манастир "Свети свети Петър и Павел"?
До Баткунската духовна обител, която е извън село Паталеница, се стига много лесно.
Отбивката се намира на отсечката Паталеница – Ветрен дол, като следите за указателна табела, където да отбиете в посока манастира.
Пътят до там е чудесен, като от отбивката до входа на "Св. св. Петър и Павел" се стига за около пет минути.
Най-добре последвайте навигацията, която ще ви отведе точно до мястото.
Какво може да се посети в близост?
В село Паталеница се намира заровената църква "Св. Димитър", която по никакъв начин не бива да пропускате да посетите при своето пътешествие до Баткунската света обител.
Църква "Свети Димитър" в село Паталеница е обявена за недвижима културна ценност (НКЦ) архитектурно-строителен и художествен паметник на културата с категория национално значение.
Напролет феноменално красивите паталенски лавандулови поля пръскат чаромат и чар на фона на величествените Родопи.
Само на около 14 километра североизточно от Паталеница (на около 19 минути с автомобил) се намира град Пазарджик, в който ще откриете градината на света и вечният пламък на мира.
Градината на света и вечният пламък на мира се намира в съседство с парк-остров "Свобода" в град Пазарджик.
Само на 14 километра южно от град Пазарджик (на около 19 минути с автомобил) се намира село Радилово.
Радиловци свидно пазят спомена за лейди Емили Странгфорд – символ на човечност, милосърдие, доброта, щедрост и любов към българите. Богата експозиция, посветена на живота и делото на лейди Емили Странгфорд, е подредена в музея на Радилово.
Само на 16 километра източно от село Радилово (на около 18 минути с автомобил) ще откриете село Паталеница.
Само на 7 километра южно от село Радилово (на около 10 минути с автомобил) се намира град Пещера.
Пещера е поредният прекрасен български град с изключително борбено минало и горещо ви препоръчвам разходката тук. Ще ви разкажа как да стигнете до панорамната площадка над града, откъдето се разкрива чуден изглед към цяла Пещера!
В Пещера може да посетите крепост "Перистера".
Старият сахат в Пещера е място, съхранило богата история и аз сърдечно ви съветвам да го посетите.
Само на около 7 километра източно от Пещера (на около 11 минути с автомобил) ще откриете борбено Брацигово.
По време на вашия престой в Брацигово ви препоръчвам да посетите великолепния храм "Свети Йоан Предтеча" и най-високата православна камбанария на Балканския полуостров, която се намира в двора на църквата.
В близост до църквата ще откриете малкия площад "Синджирли бунар", оформен и изграден около кладенеца, където на 21 април 1876 година Васил Петлешков чете Възванието, кървавото писмо и обявява въстанието.
Издигнат през 1976-та година по случай на 100-годишнината от великите събития от Априлската епопея, мемориалният парк "Априлци" в град Брацигово е паметник на културата от местно значение и ви приканвам да отделите време и да го разгледате.
Народно читалище "Васил Петлешков – 1874" се намира в центъра на града.
Освен с героичното си минало, Брацигово се слави и с невероятните си розови насаждения, които през месец май ухаят божествено.
Между село Розово и Брацигово ще откриете чуден кът за крайпътна почивка с изключителна панорамна гледка към града.
Само на 5 километра южно от Брацигово (на около 9 минути с автомобил) ще откриете чаровното цветно селце Розово, край което се намира язовир "Чорбаново".
Продължавайки по пътя, ще откриете красивото и спокойно летовище Розовски вриз.
От летовище Розовски вриз стартират няколко туристически маршрута, един от които ще ви отведе до Гарванова скала.
Продължавайки от село Розово по пътя за село Равногор, което отстои на 16 километра южно от Брацигово (на около 27 минути с автомобил), ще се насладите на чудни гледки, вековни гори и приказна природа.
От село Равногор стартират няколко живописни туристически маршрута, един от които е пътеката до Бекови скали.
Маршрут "Бекови скали" често се комбинира с пътеката до Червената скала.
Само на 20 километра източно от Брацигово (на около 25 минути с автомобил) се намира село Устина.
В Устина поемете по Устинската екопътека до Устински водопад.
Само на 23 километра източно от Брацигово (на около 31 минути с автомобил) ще откриете чаровна Перущица.
На около 2 километра преди града се намира Червената църква, която ви приканвам да посетите.
В Перущица може да разгледате Възрожденско (Даново) училище.
До сградата на училището се намира храм "Св. Архангел Михаил".
На възвишение югоизточно от града се извисява паметник на трите поколения, до който ви препоръчвам да си направите разходка.
Само на 12 километра североизточно от Перущица (на около 15 минути с автомобил) се намира село Първенец и един красив изкуствен водопад, който ви предлагам да посетите.
На около 15 километра южно от село Храбрино (на около 24 минути с автомобил) се намира чаровния Ситовски водопад.
На около 3 километра източно от село Храбрино (на около 6 минути с автомобил) се намира село Извор, откъдето стартира пътеката към Момини скали, по която ви съветвам да поемете.
Само на 10 километра северно от град Перущица (на около 14 минути с автомобил) се намира град Стамболийски, в който горещо ви препоръчвам да посетите еко парк Стамболийски.
Само на 15 километра югозападно от град Пещера (на около 19 минути с автомобил) се намира град Батак.
В Батак задължително посетете историческата църква-костница "Света Неделя".
В центъра на града се намира Исторически музей Батак.
В близост се намира Балиновата къща, която съдържа етнографска експозиция на Исторически музей Батак.
Само на по-малко от 2 километра северозападно от град Батак (на по-малко от 4 минути с автомобил) се намира язовир "Батак" и курортна местност Цигов чарк.
Само на 24 километра югозападно от град Батак (на по-малко от 30 минути с автомобил) се намира язовир "Голям Беглик".
Само на 33 километра южно от град Батак (на по-малко от 42 минути с автомобил) се намира язовир "Широка поляна".
Само на 42 километра южно от град Батак (на по-малко от 55 минути с автомобил) се намира панорамна площадка с изглед към язовир "Доспат".
Само на 48 километра южно от град Батак (на по-малко от 1 час и 2 минути с автомобил) се намира язовир "Доспат".
Само на 15 километра западно от град Батак (на по-малко от 18 минути с автомобил) се намира град Ракитово, в който може да разгледате старата часовникова кула.
Само на 8 километра северно от Ракитово (на около 14 минути с автомобил) се намира село Дорково, в което може да разгледате достолепния храм "Св. Илия".
Край Дорково се намира уникално находище, представляващо струпване на кости от над 30 вида животни на едно място – Плиоценски парк.
В близост до селото се намират древните руини на крепост "Цепина".
Само на 27 километра западно от Батак (на около 33 минути с автомобил) се намира СПА столицата на Балканите – Велинград – благословен и вечен.
Велинград е чудно красив български град, разположен в Чепинската котловина в Западните Родопи. Образуван е през 1948 година от сливането на селата Лъджене, Каменица и Чепино.
Велинград е един от най-безоблачните градове в България.
Истинското богатство на Велинград са неговите водни ресурси – реки, карстови и минерални извори – има ги в изобилие.
Велинградското геотермално находище е най-голямото в Южна България. Минералните извори (повече от 80 на брой), мекият климат и прекрасната природа са най-голямото богатство на града. Велинград е един от най-големите балнеологични курорти в България и не случайно е известен като СПА столицата на Балканите.
Във Велинград може да се разходите на спокойствие из дивно красивия Боров парк.
Може да се насладите на великолепна разходка до панорамна площадка "Скалите" над Велинград, откъдето се разкрива прекрасна гледка към целия район.
Мястото е изпълнено с красота и спокойствие!
Панорамна площадка "Скалите" над Велинград е специално място, където ще намерите уединение с природата.
Само на 15 километра североизточно от град Батак (на около 25 минути с автомобил) се намира началната точка на пътеката, водеща към пещера "Снежанка".
На около 30 километра западно от град Пазарджик (на около 30 минути с автомобил) се намира чудното селце Голямо Белово.
Оттук стартира пътеката към величествените руини на Беловска базилика, които горещо ви препоръчвам да посетите.
Оттук може да продължите своето дивно приключение в античността в посока към руините на древния късноантичен и средновековен град-крепост Левке.
Само на 43 километра северно от град Пазарджик (на около 43 минути с автомобил) се намира борбено Панагюрище.
20 априлий лето 1876-то!
Бунт!
Въстание!
На оружие!
Възторжените викове на борците за свобода огласят този двор!
Това е Тутевата къща в град Панагюрище – мястото, където е обявено Априлското въстание!
В близост се намира и Лековата къща, която не бива да пропускате да посетите.
Оттам се отправете към площад "Райна Княгиня", където ще видите паметника на българска учителка и акушерка – Райна (Райкя) Попгеоргиева Футекова-Дипчева, ушила байрака на въстаниците и извезла със сърма лъва и огнения девиз:
Свобода или смърт!
В близост се намира и Футековата къща – родния дом на Райна Княгиня, който днес е превърнат в музей.
Къща-музей "Райна Княгиня" е обект номер 36 от 100-те национални туристически обекта на България.
Не бива да пропускате да разгледате невероятно интересната експозиция на Исторически музей Панагюрище, посветена на Априлското въстание, с оригинални реликви, свързани с героичната епопея от април 1876 г.
Дудековата къща, част от музейния комплекс, е архитектурно-историческа забележителност в Панагюрище от епохата на Възраждането. В нея е подредена етнографско-историческа експозиция, отразяваща възрожденския бит и култура.
В околностите на града има десетки тракийски могили. В една от тях – могила "Мрамор" е разкрито погребение на тракийски вожд.
Недалеч от нея през 1949 година е открито световноизвестното Панагюрско златно съкровище, датирано от периода IV – III век преди Христа.
Съкровището е намерено случайно от тримата братя тухлари Павел, Петко и Михаил Дейкови, докато копаели земята за глина. Изработено е от чисто злато и тежи 6,164 килограма.
Копия на деветте уникални златни съда са изложени в историческия музей в града, а оригиналите обикалят музеите по света и в България.
Чудна музикална водна атракция тук са уникално красивите, феерично-вълшебните и така цветни панагюрски фонтани, които задължително ви съветвам да посетите, когато гостувате на този красив средногорски град.
Ще станете свидетели на една от трите музикални програми – вихрен, шеметен танц, в който се преплитат музикални ноти, заслепяваща светлина, тонове цвят и хиляди пръски вода!
Какво?! Не ми вярвате?! Ами уверете се сами!
Музиката в това видео е на талантливия български композитор, аранжор и пианист Митко Щерев, представена по уникален, красив и така цветен и въздействащо-визуален начин.
В края на всяка година Панагюрище грейва бляскаво украсеното за посрещане на Рождество Христово.
По пътя между Историческа местност Оборище и град Панагюрище отдясно ще откриете чешма "Мечата глава".
Знаковата чешма е издигната през далечната 1966 година по случай 90-годишнината от Априлското въстание.
Пътнико!
Виж двете реки Панова и Асарел сляни тук под този мост;
тъй се сляха в 1876-то лето душите на нашите деди – ей там на Панова река на
ОБОРИЩЕ
В ПЪРВОТО БЪЛГАРСКО ВЕЛИКО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
за освобождение на България.
Свали шапка, макар от далеч, и поклони се, преди да отминеш.
1928 година
Само на 8 километра западно от Панагюрище по пътя III-801 Панагюрище – Вакарел, веднага след чешма "Мечата глава" се намира Историческа местност Оборище.
В случай че пътувате в посока от Панагюрище към Вакарел, отбивката се пада отдясно.
Само на 8 километра югозападно от Историческа местност Оборище (на около 11 минути с автомобил) се намира село Оборище.
Южно от село Оборище е издигнат параклис "Света Богородица".
Най-трудолюбивите и сръчни български ръце са превърнали мястото в истинско чудо с прекрасни пейки, място за игри за малчуганите, зелена трева, величествени гледки, алеи за разходка и едно голямо зелено сърце.
Само на 10 километра южно от град Панагюрище (на около 12 минути с автомобил) ще откриете село Баня, Панагюрско.
Почивката в село Баня, насред дивна природа, пълна тишина и в изобилие на минерални извори е изключително удоволствие, което ви приканвам да споделите и вие.
Преминете над моста, изграден над река Банска Луда Яна и поемете към манастирска църква "Света Троица", издигаща се насред местност Манастирчето.
Подминавайки белия храм, пътеката ще ви изведе нагоре към Банско кале (Градището), откъдето се разкрива впечатляваща гледка към цялото село.
В Баня несъмнено посетете емблематичната за селцето Талпена къща, наричана още Пулева къща.
Къщата е уникален паметник на жилищната архитектура и се датира към периода от 1700 година до 1725 година. Била е притежание на богати чорбаджии от Пулевия род.
Построена е от талпи, сечени на ръка, откъдето идва и другото име, с което е известна.
От Пулевия род са и предците на шампионите Кубрат и Тервел Пулеви. Според селските регистри в Баня е роден дядо им Петър.
Талпената къща в село Баня, Панагюрско, известна още като Пулевата къща, е обявена за паметник на културата и има ценна архитектурна стойност, даваща представа за живота и миналото на банци.
В Баня не бива да пропускате да посетите и родния дом на Грую Тренчов, по-известен като Поп Груйо – Бански, български революционер, участник в Априлското въстание, воевода на чета и заклинател на участниците в Оборищенското събрание.
И като за финал, мили мои приятели,
не бива да пропускате да разгледате
специалния албум с фото моменти –
открити, изживени, заснети и споделени с вас!