През пролетта определено е време за лов на водопади!
Предлагам ви разходка до един сравнително лесно достъпен и много красив водопад.
Уважаеми приятели на "Фото моменти", с огромно удоволствие ви представям известния Ситовски водопад.
Сега нека загреем с едно кратко видео, събрало най-доброто от Ситовски водопад.
Насладете се!
Ситовски водопад се захранва от водите на Лилковска (Дормушевска) река, главен приток на Първенецка* (Тъмръшка) река.
*Първенецка (Тъмръшка) река захранва с водите си Гребния канал на град Пловдив.
Падовете на Ситовски водопад не са големи, но разбира се това не го прави по-малко красив – о, не!
Чаровен е и някак магнетичен, определено! А сега – през пролетта и след обилните дъждове този водопад е невероятно шумен, обилно пълноводен и магнетично фееричен!
Както ще се убедите лично от заснети феноменално красиви фото моменти и отлично видео, Ситовски водопад разполага с цели три пада на водата! Уау!
Третият пад е по-отдалечен и определено доста по-трудно достъпен от другите два, ето защо не ги показвам заедно в един кадър, а по отделно.
Този фото момент съм го заснел от третия пад, без самият той да влиза в кадър.
Ето го и третия пад – определено е впечатляващ, нали!
А сега е ред на пълното видео, което съм ви подготвил. За разлика от предишното, което е с продължителност 2 минути, пълното видео е с продължителност от 8 минути.
8 минути водни пръски, шум от падаща вода и непринудена родопска красота!
Ето, насладете се!
И внимавайте да не се намокрите!
Не мога да не спомена отличителната черта на Ситовски водопад. Досетихте се сами, нали?
Това е красивата арка на каменния мост зад водопада, изграден над Лилковска река.
Всеки фото момент, съдържащ тази красива арка на заден план, прави кадъра забележителен и чаровен.
Как се стига до Ситовски водопад?
Ситовски водопад се намира край самия път на около 3,3 километра (на около 8 минути с автомобил) преди село Ситово.
Спира се непосредствено преди да пресечете реката по моста или непосредствено след моста. Въпрос на място или на желание.
До водопада се слиза по стръмна, но много кратка пътека, ако изобщо може да се нарече пътека. Просто бъдете внимателни.
Ето и поредната приятна изненада от мен за вас – втори много красив водопад!
По пътя може да се види и още един очарователен водопад – ето го и него.
Подготвих това видео за вас, за да му се насладите в целия му мокър блясък и великолепие.
Този водопад се намира от лявата страна на пътя в посока Ситово на минути преди самия Ситовски водопад. Веднага след водопада отдясно има крайпътна зона с барбекю, навес, пейки и маси, които също са великолепен ориентир.
Как се стига до село Ситово?
Село Ситово се намира в южна България, в област Пловдив, община Родопи. Разположено е в планински район.
Селцето е разположено на 19 километра (на около 30 минути) от село Храбрино.
Пътят, водещ до Ситово е нов и много добър, но тесен – с много завои, защото следва и се вие по Първенецка (Тъмръшка) река и Лилковска (Дормушевска) река.
Ситово отстои на:
174 километра (на около 2 часа и 17 минути с автомобил) от столицата
33 километра (на около 50 минути с автомобил) от град Пловдив
404 километра (на около 4 часа и 58 минути с автомобил) от град Варна
289 километра (на около 3 часа и 11 минути с автомобил) от град Бургас
Това село е едно от най-красивите родопски села. То е уникално със своята природа. Край селото има аязмо със студена и лековита вода.
Историята на това село датира още от преди повече от две хилядолетия. По времето на Одриското царство на това място се заселват траки от племето беси (едно от най-войнствените тракийски племена), които са използвали труднодостъпните скални образувания в местност Щут за крепости (Щуда града се намира на около километър северно в посока Пловдив). Още преди Пловдив да е бил създаден, на това място се е водел уседнал живот. За това свидетелства и така нареченият Ситовски надпис.
През Средните векове (след образуване на Българската държава 7 – 14 век) селото попада както в границите на България, така често и в границите на Византия.
По време на османското владичество Ситово преживява не един и два тежки момента. Смята се, че селото, макар и труднодостъпно, е било завладяно около 1392 – 1394 г. Може би най-тежкият и съкрушителен период от чуждото владичество са опитите за потурчването на селото. Както и в други родопски села, и тук помохамеданчването е било в периода 1666 – 1667 г. Тези, които отказали да си сменят вярата, били изклани, а тези, които успели да се скрият по Баш Мандра, Барчината, Бех тепе, Бялото камъне, Корията и въобще в гората, запазват християнския образ на селото и до днес. Ситовските българо-мохамедани били изселени през 1882 г. заради убийството на Армазкия поп по време на Априлската епопея. Възрастните в селото все още си спомнят разкази, слушани от техни родители за този поп – той бил по-юнак от турския бюлюкбаши в Ситово, Мехмед паша, имал пищов и яхал хубава кобила. Докато препускал по ситовските местности, той стрелял с пищова. Когато го питали какви са тези гърмове, които се чуват, той отговарял, че това е чаткането на петалите на кобилата му. През Априлското въстание той бил първият убит в селото, помаците го нарязали на парчета и през нощта християните го събрали в една черга и го погребали.
Пожелавам чудна пролетна разходка!
И като за финал, мили мои приятели,
не бива да пропускате да разгледате
специалния албум с фото моменти –
открити, изживени, заснети и споделени с вас!