Красивият водопад Сини вир на река Дряновска и нейният живописен каньон край Дряновски манастир "Свети Архангел Михаил"
- Stefan Ivanov
- 17.10.2024 г.
- време за четене: 10 мин.
Актуализирано: преди 8 часа
Река Дряновска, която в горното си течение е наричана Радевска река, след което Плачковска река и Тревненска река, тече в Северна България – област Габрово (общини Трявна и Дряново) и област Велико Търново (община Велико Търново).
Дряновска река е ляв приток на река Белица – река от басейна на Янтра. Общата ѝ дължината е 59,3 километра, което ѝ отрежда 67-о място сред реките на България.
Река Дряновска извира на 980 метра н. в. от югозападното подножие на високия 1 072 метра връх Каменарката, извисяващ се в Тревненска планина.
До град Плачковци Дряновска река тече в дълбока залесена долина, след което долината ѝ се разширява до град Трявна. Следва отново дълбока и залесена долина, след което между селата Дурча и Царева ливада долината ѝ отново се разширява.
На 4 километра югозападно от град Дряново река Дряновска образува невероятно живописен, дълбок и трудно проходим пролом с отвесни скални венци в източната част на варовиковото плато Стражата – в района на Дряновски манастир "Свети Архангел Михаил".
Насред този така красив и толкова впечатляващ ландшафт реката тече на около 270 метра н. в.
Западно от пролома се намира очарователно красивото ждрело на река Андъка – ляв приток на Дряновска река и нейната забележителна каскада от водопади.
В района на варовиковото плато Стражата Дряновска река и нейният ляв приток река Андъка са изсекли три скални венци.
На изток се извисява скален венец Стринава, на запад е Поличките, а на юг – Боруна.
Благодарение на карстификацията* в цялата площ се срещат разнообразни скални образувания, сред които над 35 пещери и повърхностни карстови полета.
* Карстификацията е процес на разтваряне на карбонатни скали като варовик и доломит под въздействието на вода и въглероден диоксид. Това води до образуването на различни карстови форми като пещери, пропасти и подземни реки. Процесът е динамичен и зависи от фактори като климат, релеф и химичен състав на водата.
Две от по-известните пещери в района са пещера Бачо Киро – сложен четири етажен лабиринт от пещерни галерии и разклонения с обща площ около 3 600 квадратни метра, обявена за природна забележителност през 1937 година, и пещера Андъка – с обща площ 5 000 квадратни метра. Те са се образували в скален масив Боруна, образуван между пролома и ждрелото на двете реки.
Вследствие на геоложката дейност основно на водата през Кватернера** денивелацията между двете речни русла и най-високите части на платото е достигнала впечатляващите 250 метра.
**Кватернерът е геоложки период, започнал преди около 2,588 милиона години и продължаващ и днес. Това е най-младият период от Неозойската ера и се разделя на два основни етапа – Плейстоцен (по-старият) и Холоцен (започнал преди около 12 000 години и продължаващ и днес). През този период са настъпили значителни климатични промени, включително ледникови епохи, които са оказали влияние върху развитието на флората, фауната и човешката цивилизация. Кватернерът е особено интересен, защото през него са се формирали много от днешните екосистеми.
Геоложката дейност е и причината реките да са осеяни с множество водопади.
Скален венец Боруна, оформен насред ургонските*** варовици, представлява 150-метрова отвесна стена точно под горния ръб на платото.
***Ургонски се отнася до Ургонския фациес – геоложки термин, свързан с долнокредни седиментни скали. Тези скали са образувани преди около 110-120 милиона години в плитки морски рифове през Баремския и началото на Аптския век на Ранната Креда. Терминът произлиза от град Ургон в Южна Франция и се използва за описание на специфични варовикови и мергелни отложения, богати на фосили като корали, миди, охлюви, амонити и морски таралежи. В България ургонски варовици могат да се видят в различни геоложки обекти, включително Еменския каньон.
Пещера Андъка е предимно водна пещера, като по голямата част от водите ѝ идват от течащата в близост едноименна река. Дебитът на преминаващата през пещерата вода е голям, поради което в една от галериите има изградена пречиствателна станция, функционирала до 1979 г. за водоснабдяване на град Дряново. Пещерата е защитена поради популациите на редки видове прилепи в нея, някои от които са вписани в червената книга. По своите размери тя се нарежда на шесто място в България.
Археологически обект от национално значение, природна забележителност с №22 сред 100-те Национални туристически обекта на България пещера Бачо Киро до скоро е смятана за пещерата, приютила най-старото население на Европа. В нея са намерени множество кости – от пещерна мечка, елен и др., както и множество сечива и рисунки. На практика това е най-старата изучена пещера в България, която има благоустроена част и привлича непрекъснат туристически поток.
Красивият водопад Сини вир на река Дряновска
До впечатляващо красивият водопад Сини вир на река Дряновска води тясна, но много лека, кратка и приятна пътека, която стартира вляво от моста над реката, издигнат зад стените на Дряновски манастир "Свети Архангел Михаил".
С нормално темпо за време между 5 и 10 минути ще се озовете пред водопада.
Огромно впечатление правят отсрещните отвесни скали на скален венец Стринава, в подножието на които текат водите на Дряновска река, които по това време на годината са особено шумни и буйни, а самата река е особено пълноводна.
Стига се до обширно езеро, което водопада образува, спускайки се каскадно по скалите.
Намирате се в подножието на скален венец Боруна, който се извисява над вас.
Шумът на Сини вир и неговите водоскоци създават нереална красота.
Грохотът на водата надвиква всички останали звуци.
Цветовете на пролетта покрили са повърхността на водата в езерото. Аз запечатвам всичко това за вас.
В случай че моят филм ви е харесал, не забравяйте да се абонирате за моя YouTube канал, където ви очакват още много невероятни видеа и филми, разкриващи красотата на родината ни.
След град Дряново долината на Дряновска река за пореден път става широка и западно от град Дебелец на 144 метра н. в. се влива отляво в река Белица.
По течението на Дряновска река са разположени дванадесет населени места, в това число четири града и осем села.
Територията около каньона на Дряновска река е тясно свързана с живота на хората от Дряновския регион. Още през раннокаменната ера, древният човек е намирал подслон в множеството пещери наоколо и е ловувал храната си по богатото на диви животни плато.
Траките са оценили предимствата на образуваните от течащите реки скални венци за издигането на укрепления.
Открити са също и останки от римска крепост, а най-голяма по размери е крепост "Стринава", където според някои е основана Втората българска държава с победата на Асеновци над многобройната войска на византийския император Исаак II Ангел, който дълго време напразно обсаждал главната крепост през 1190 г. Поради възловата позиция на крепостта и изградените наблюдателни кули по платото, тя осигурява сигурността на столицата Търновград чак до османското нашествие. Съществуват мнения, че тук е разгромена българската армия, в подкрепа на което е фактът, че именно по това време крепостта е срината до основи.
От времето на Втората българска държава тук се намира и Дряновски манастир "Свети Архангел Михаил".
"Свети Архангел Михаил" е основан около 1200 г. по времето на цар Калоян.
По време на Априлското въстание в него се скрива четата на Бачо Киро и поп Харитон, които водят 9-дневна битка с многократно надвишаващата ги турска армия и почти всички четници загиват, а върху стените на църквата "Свети Архангел Михаил", все още могат да се видят следи от турската артилерия.
Днес в двора на Дряновски манастир е издигната костница.
Каньонът на Дряновска река е природна забележителност, която се нарежда сред геоложките феномени с континентална значимост.
Каньонът на река Дряновска, карстовите образувания и живописният природен ланшафт заедно с останките от древната и средновековна история на района го правят изключително интересен в туристическо отношение и благоприятен за развиване на туризъм.
Как се стига до град Дряново?
Дряново (изписване до 1945 година: Дрѣново) е град, разположен в подножието на Стара планина, в Централна Северна България.
Намира се в Габровска област, на кръстопътя между Северна и Южна България в близост до градовете Велико Търново, Трявна, Габрово и Севлиево.
Градът е административен център на община Дряново.
Дряново е разположен сред красивите и заоблени хълмове на Централен Предбалкан.
На територията на общината е продължението на Микренските височини – скалистото варовито плато на Стражата, прорязано от причудливите проломи на река Янтра и Дряновска река.
Надморската височина варира от 180 до 640 метра. Най-високото място в района е Балабана – над 620 метра н. в.
Градът се намира на магистралното шосе Русе – Велико Търново – Габрово – Шипка – Стара Загора. Гара е на основната ЖП артерия, свързваща Северна и Южна България – Русе – Горна Оряховица – Дъбово – Подкова.
В района на Дряново са открити най-старите следи от живот на Балканския полуостров – в пещерата Бачо Киро край Дряновски манастир "Свети Архангел Михаил".
Намерени са и многобройни останки от древни селища, крепости, колони с надписи и украшения от времето на траките и римляните.
По време на османското владичество Дряново успява да запази българския дух, като дряновските духовни средища са сред големите пазители на християнската вяра и българските писменост, традиции, култура.
През 1778 г. в центъра на Дряново е построена часовниковата кула, която е разрушавана два пъти.
Дряновските майстори и строители са изключително изявени и работят в най-различни части на империята, а дори и отвъд нейните граници. Това дава основания да се говори за Дряновска строителна школа.
Безспорно и днес най-известен дряновец и виден представител на школата е Никола Фичев, по известен като уста Колю Фичето.
Историческият музей в града представя по един изключително интересен и впечатляващ начин делото на най-именития дряновец и български възрожденски строител.
Дряново отстои на:
212 километра (на около 2 часа и 48 минути с автомобил) от столицата
156 километра (на около 2 часа и 46 минути с автомобил) от град Пловдив
244 километра (на около 2 часа и 57 минути с автомобил) от град Варна
227 километра (на около 2 часа и 40 минути с автомобил) от град Бургас
Как се стига до началната точка на пътеката, водеща до водопад Сини вир на Дряновска река?
Началната точка на пътеката, водеща към водопад Сини вир на Дряновска река се намира вляво от моста над реката, издигащ се зад стените на Дряновски манастир "Свети Архангел Михаил".
Може да оставите вашия автомобил край пътя, водещ към манастира, където не се изисква такса за паркинг. В близост до Дряновски манастир "Свети Архангел Михаил", както и непосредствено на паркинга пред самия вход към манастира, паркирането е платено.
След като оставите вашия автомобил на удобно за вас място, се отправяте към вътрешността на Дряновски манастир "Свети Архангел Михаил".
Преминавате през целия манастир, подминавате църква "Свети Архангел Михаил", отправяйки се към малка и тясна вратичка в задната част на манастира.
Излизайки през нея се качвате на моста, изграден над водите на Дряновска река.
Какво може да се посети в близост?
Само на 21 километра южно от град Дряново (на около 25 минути с автомобил) се намира град Габрово. В Габрово задължително посетете Архитектурно-етнографски комплекс и музей на открито "Етър"
Само на 16 километра от град Габрово (на около 26 минути с автомобил) ще откриете чаровното бижу Боженци, което непременно трябва да посетите.
Само на 22 километра източно от Габрово (на около 34 минути с автомобил) се намира красива Трявна, която препоръчвам задължително да посетите.
На около 23 километра южно от град Габрово (на около 34 минути с автомобил) се намира Паметник на свободата, известен като Паметник на Шипка.
На около 48 километра южно от град Габрово (на около 58 минути с автомобил) се намира град Казанлък.
В Казанлък може да разгледате музея на розата.
След като разгледате богатата експозиция на музея ви предлагам да направите една релаксираща разходка из чудните алеи на парк "Розариум" в град Казанлък.
В град Казанлък ви предлагам да разгледате и храм "Свети Илия", известен също като Куленска черква.
Само на 5 километра южно от град Казанлък (на около 8 минути с автомобил) се намира село Бузовград, откъдето стартира чудното приключение екопътека "Пътека през вековете".
За нищо на света не бива да го пропускате!
На 48 километра източно от Казанлък (на около 40 минути с автомобил) ще откриете язовир "Жребчево". Край язовира все още се извисяват руините на потопената църква "Свети Иван Рилски".
На 23 километра западно от Казанлък (на около 25 минути с автомобил) ще откриете град Павел баня.
На 3 километра източно от Павел баня (на около 5 минути с автомобил) ще откриете село Виден. Край селото все още се извисяват руините на чудната църква "Св. Анастасий".
На 4 километра южно от Павел баня (на около 7 минути с автомобил) се намира село Турия.
Тук може да разгледате родния дом на Чудомир.
На площада пред къщата на Чудомир може да видите паметник на родения в Турия Ботев четник Цанко Минков Дечев – Комитата.
В Турия може да се насладите на автентичен римски мост "Скока".
На 8 километра от Турия (на около 9 минути с автомобил) може да се насладите на природна забележителност "Кичест габър".
Съвсем наблизо до "Кичест габър" може да разгледате Кутела.
И като за финал, мили мои приятели,
не бива да пропускате да разгледате
специалния албум с фото моменти –
открити, изживени, заснети и споделени с вас!
Comments