Дряновски манастир "Свети Архангел Михаил" – популярно културно средище, просветен център и огнище на патриотичен и свободолюбив дух
- Stefan Ivanov
- 25.06
- време за четене: 14 мин.
Живял някога, много, много отдавна храбър български воин – драконоубиец. Казвал се Михаил.
Благочестив християнин бил той – от добро семейство, населяващо българската твърдина – Потука, намираща се в близост до Филипопол (днешен Пловдив).
Михаил Воин бил командир на военна част с титлата примикюр и заедно със своите верни воини бляскаво се проявил във войната срещу мюсюлманите.
Случило се така, че на връщане у дома Михаил Воин се отбил да преспи в едно далечно село, което било тормозено от ужасяващ дракон.
Храбрият воин убил дракона и освободил селото и неговите жители от страшната напаст.
Тежко ранен в битката с дракона, Михаил Воин се прибрал у дома в Потука, където скоро починал от своите тежки рани.
След Четвъртия кръстоносен поход (1202 г. – 1204 г.) на 13 април 1204 г. Константинопол е превзет, земите на Византия са поделени, създадена е Латинската империя и на френския рицар Рение дьо Три е отредена областта на Филипопол, като той става херцог на Филипопол, създавайки Филипополско херцогство.
През този период Филипопол и областта често са обект на конфликти между Латинската империя и възстановеното Българско царство. Цар Калоян води активна борба за контрол над Тракия.
През 1206 година, когато българският цар Калоян превзема Филипопол, той нарежда да бъдат тържествено преместени мощите на Михаил Воин от Потука в столицата Търновград, където те са положени в църквата "Свети Четиридесет мъченици", а след това в патриаршеската катедрала "Възнесение Господне".
По пътя към столицата Търновград процесията спира да пренощува в местност Църквището край шумящите води на Дряновска река, живописно разчленили варовиковите скали, извайвайки три стръмни скални венеца – днешните Боруна от юг, Стринава от изток и Поличките от запад.
На това място, Калоян от Асеневата династия, най-малкият брат на Иван Асен I и Теодор Петър, коронясан от кардинал Лъв като rex Bulgarorum et Blachorum, което го прави единственият български владетел с католическата титла крал, дадена му от Светия престол в Рим, дава заповед да бъде издигната света обител, чиято история оттук насетне е изпълнена с драматизъм.
Съществува легенда, че именно тук Калоян е бил коронясан, а по-късно отново тук е била извършена венчавката му с царицата куманка.
Мястото не е случайно.
Цялата местност е възлов стратегически регион, чрез който се контролират старопланинските проходи, като за целта в близост са издигнати мощни български бастиони – крепостите "Боруна" и "Градът", възловите звена, охраняващи подстъпите към българската столица Търновград от юг.
Манастирът функционира до 1393 година, когато настъпва първото му опожаряване от нахлуващите на север османски орди, което предвещава края на Втората българска държава.
В онези мрачни и тежки времена светата обител е възстановена отново, но на другия бряг на река Дряновска, където го откриваме и днес.
С течение на времето Дряновски манастир "Свети Архангел Михаил" се превръща в популярно културно средище – просветен център в дебрите на Средна Стара планина и огнище на патриотичен и свободолюбив дух.
Тук се съхраняват древни ръкописи, събрана е библиотека със скрипторий, където монасите – книжовници преписват Паисиевата "История Славянобългарска", организират църковно училище и стая за старинни предмети, открити в околните крепости, за да възпламеняват чувства на родолюбие и национална гордост сред многобройните си ученици.
През 1845 г. е построен храм "Свети Архангел Михаил". Църквата е каменна, вкопана в земята, безкуполна с осмостенна камбанария.
През 1861 г. е построена еднокорабната църква "Успение Пресветая Богородица".
Както ни уведомява малък каменен надпис, вграден над главната входна врата, светата обител за пореден път е опустошена и разграбена на 10 май 1876 година.
Подобно на редица други манастирски църкви от средата на XIX-ти век храмът ще да е имал три купола – два над наноса и един под олтара.
За това първично устройство може да се съди преди всичко от все още запазения малък сляп купол над олтара, който след преустройството едва се показва на скосения покрив. За някогашното съществуване на другите два купола подсказва междинната арка, която разделя наоса на две части с квадратно очертание.
Към всеки квадрат са изградени по четири пандантива, които днес носят слепи куполи – обстоятелство, което означава, че първоначално на това място са се издигали куполи с барабани.
Външните лица на стените са гладки. Само един фриз от плитки едностъпални ниши, носени от грубо профилирани каменни конзоли, преминава високо по горната част на стените.
След преустройството от 1880 г. храмът не е измазван, но както показват грубата каменна зидария и другите подобни възрожденски църкви, първоначално той е бил измазан и варосан.
Четири двукрили прозореца, разположени на всяка една от надлъжните стени, осветляват църквата, а две врати, от които едната – главната, е на западната стена, а другата – на северната стена, са давали достъп към първоначалния храм.
През тридесетите години на XX-ти век църквата се обогатява, като към западната ѝ стена е прилепена стройна камбанария, а към северната – аркиран притвор, подслоняващ оставащата под него северна стена. Камбанарията, чиято скрита конструкция е от железобетон, е издържана напълно в духа на възрожденската архитектура. Нейният силует и детайли сполучливо напомнят църквите на първомайстора Кольо Фичето.
Издължената форма на манастирския двор се определя от очертанията на наносната ивица, наслоена от реката, протичаща в дъното на пролома.
В южния си край дворът значително се разширява, в северния се издължава в тесен проход, в края на който се отваря широка засводена порта, пробита в приземието на приемната сграда.
Непосредствено до източната страна на портата се простира продълговата стопанска сграда. Нейният градеж от камък и дърво придава на манастирския двор по-топъл и по-живописен вид.
Особено романтични са сградите по западната страна на двора, чиито високи цокълни етажи се мият от водата на реката. Тук една малка засводена врата пресича стената на нисък навес и през дървено мостче извежда на поляната отвъд реката.
В горния, леко завишен скат на двора, непосредствено до апсидата на църквата, се издига двуетажна игуменарница, а същинският стопански двор остава на юг от църквата. В манастира е уредена и скромна изложба от икони, поместена в малка сграда близо до църковната камбанария.
"Манастирите в България"
Любен Прашков, Елка Бакалова, Стефан Бояджиев
1876
Историята на Дряновски манастир "Свети Архангел Михаил" е плътно свързана с борбите на българския народ за национална свобода.
Зад манастирските стени Апостолът на свободата Васил Левски заедно с народния будител – отец Матей Преображенски – Миткалото създават основното средище за подготовка на народното въстание в Търновска област.
След избухването на Априлското въстание двеста безстрашни четници, водени от легендарния поп Харитон, от военния ръководител Петър Пармаков и народния учител Бачо Киро устояват в продължение на девет денонощия срещу напора на многобройната турска войска, предвождана от бригаден генерал Фазлъ Паша, и башибозушките орди.
Обсадата на Дряновски манастир е едно от най-важните сражения по време на онези паметни събития от лето 1876-то.
На 2-ри май 1876 г. при случайно подпалване на барутния склад поп Харитон ослепява. Четниците избират за свой войвода и ръководител Петър Пармаков, възпитаник на Одеското военно училище, който се обръща към четниците, заявявайки:
Другари, ние сме заобиколени от неприятелска войска, от черкези и башибозуци, но има ли от що да се боим?
Що може да ни уплаши?
Смъртта ли?
Но има ли по-голяма радост да умреш за свободата на отечеството си?
На 7-ми май 1876 г. пристига османска войска от Шумен под командването на бригаден генерал Фазлъ Паша, който диктува ултиматум към въстаниците:
Комити, послушайте моите думи и се предайте, защото няма да мине много време, когато манастирът ще бъде превърнат в прах и пепел и вие ще бъдете в моите ръце.
Бачо Киро му изпраща отговор:
Народът иска своите правдини и е решен да ги спечели, ако ще би и със смърт...
Ние сме решени да мрем и ще запазим клетвата.
Скоро са доставени две немски крупни оръдия, които заемат позиция и се насочват срещу манастира. Снарядите експлодират с трясък, трите кубета на църквата рухват, а масивните каменни стени, ограждащи мястото, се срутват.
Почернели от дима, гладни, недоспали и изнемощели, въстаниците правят опит да пробият обсадния обръч. Излизайки от манастира, те се сблъскват със силна турска част и след ожесточен бой само една малка група успява да се отскубне от обсадата.
Част от оцелелите бунтовници от кървавата сеч се връщат обратно в манастира. Едни от тях загиват на място, други са обесени, а трети потъват из горите и само малка част от тях оцеляват.
От общо 200 души успяват да се спасят с пробив между турските редици учителя Бачо Киро и още 45 въстаника.
След разгрома на бунта манастирът е изгорен. Изгаря и цялата манастирска библиотека, ведно с важни книги и ръкописи.
За увековечаване на геройските подвизи на борците за свобода на видно място северно от църквата, е издигнат скромен паметник-костница.
На 3 април 1877 г. част от манастира е възстановена. Храмът няма стенописи, остава с дупки по зидовете и пробит от куршум потир. Съзнателно са оставени тези белези при новото изграждане, за да напомнят за онези паметни събития, разиграли се през лето 1876-то.
На 20 юни 1880 г. манастирът е възстановен почти във вида, в който го виждаме и днес.
През 1897 г., на мястото на построената през 1861 г. църква "Успение Богородично", е издигнат паметник-костница на загиналите въстаници по време на трагичните събития от Априлската епопея от 1876 г.
Експозиция "Археология и Възраждане" на Исторически музей – Дряново
Понастоящем експозиция "Археология и Възраждане" на Исторически музей – Дряново се помещава в Дряновски манастир "Свети Архангел Михаил".
Експозиция "Археология и Възраждане" на Исторически музей – Дряново запознава посетителите на музея с историческото развитие на Дряновския край и възникването на Дряновския манастир.
В околностите му са открити едно от най-древните палеолитни поселения в Средна Европа и следи от местните енеолитна и бронзова култури, както и крепостни съоръжения и селища, изградени в различни исторически епохи.
Разнообразни документи и предмети подчертават значението на манастира за българската история и съхраняването на националния дух, за превръщането му във възрожденско поклонническо средище, определянето му за база на освободителното движение и убежище през Априлското въстание на четата на поп Харитон, за приноса на Дряново в Руско-турската война (1877 г. – 1878 г.).
На Априлското въстание е посветена основната част от музейната експозиция в светилището.
Понастоящем "Свети Архангел Михаил" е действащ, мъжки манастир. В манастира се предлага настаняване и храна.
Дряновски манастир "Свети Архангел Михаил" е обявен за архитектурно-исторически комплекс и паметник на културата с национално значение.
Църква "Свети Архангел Михаил" е обявена за художествен паметник на културата с национално значение.
Дряновски манастир "Свети Архангел Михаил" е обект номер 22 от Стоте национални туристически обекта на България.
Как се стига до Дряновски манастир "Свети Архангел Михаил"?
Дряновски манастир "Свети Архангел Михаил" се намира в Северна България на около 5 километра югозападно от град Дряново и на около 15 километра североизточно от град Габрово.
До него води добър асфалтов път.
Обслужва се от железопътна спирка "Бачо Киро", която до 20 октомври 1949 г. носи името "Свети Архангел", на железопътната линия "Русе-Момчилград". ЖП спирката се намира на около километър от манастира.
Можете да оставите вашия автомобил край пътя, водещ към манастира, където не се изисква такса за паркинг.
В близост до Дряновски манастир "Свети Архангел Михаил", както и непосредствено на паркинга пред самия вход към манастира, паркирането е платено.
Какво можете да разгледате в района на Дряновски манастир "Свети Архангел Михаил"?
След като разгледате Дряновски манастир "Свети Архангел Михаил" и богатата експозиция на Исторически музей – Дряново подминете църква "Свети Архангел Михаил" и се отправете към малката и тясна вратичка в задната част на манастира.
Излизайки през нея, се качете на моста, изграден над водите на Дряновска река.
Съществува тясна пътека, стартираща вляво от моста, и виеща се покрай реката. С нормално темпо за време между 5 и 10 минути ще се озовете пред водопад Сини вир.
След като се насладите на водопад Сини вир можете да продължите в посока каньона на река Андъка, природна забележителност пещера Бачо Киро и Дряновска екопътека.
За тази цел е необходимо да се върнете в изходната точка на пътеката. На метри от това място се вливат водите на река Андъка в Дряновска река и отсреща ще видите втори мост, който носи името "Мост на влюбените".
По парапетите на моста висят десетки заключени катинари, изписани с имената на влюбените, които са ги закачили тук.
Преминете по него, подминавайки заведението. Ще се озовете на пътеката, водеща в посока каньона на река Андъка, природна забележителност пещера Бачо Киро и Дряновска екопътека.
Река Андъка е малка рекичка в Предбалкана, ляв приток на Дряновска река.
Ждрелото, което Андъка образува в района на варовиковото плато Стражата от пещера Андъка до мястото на вливането на водите ѝ в Дряновска река, макар и с малки размери, e приказно красиво. Реката е осеяна с множество прекрасни водопади, които, особено напролет, са изключително красиви и пълноводни.
Пътеката, виеща се покрай реката, ще ви отведе до пещера Бачо Киро – природна забележителност и архитектурно-строителен паметник на културата от Античността и Средновековието.
Природна забележителност пещера Бачо Киро представлява сложен четириетажен лабиринт от пещерни галерии и разклонения с обща площ от около 3 600 квадратни метра, която я прави една от големите пещери в България.
От входът на пещерата стартира прекрасната Дряновска екопътека.
Дряновска екопътека се вие по скален венец Боруна и води към Пейка на любовта, откъдето се разкрива величествена панорама към живописния каньон на Дряновска река.
На 6 километра североизточно от Дряновски манастир "Св. Архангел Михаил" (на около 8 минути с автомобил) се намира град Дряново.
Как се стига до град Дряново?
Дряново (изписване до 1945 година: Дрѣново) е град, разположен в подножието на Стара планина, в Централна Северна България.
Намира се в Габровска област, на кръстопътя между Северна и Южна България в близост до градовете Велико Търново, Трявна, Габрово и Севлиево.
Градът е административен център на община Дряново.
Дряново отстои на:
212 километра (на около 2 часа и 48 минути с автомобил) от столицата
156 километра (на около 2 часа и 46 минути с автомобил) от град Пловдив
244 километра (на около 2 часа и 57 минути с автомобил) от град Варна
227 километра (на около 2 часа и 40 минути с автомобил) от град Бургас
Дряново е разположен сред красивите и заоблени хълмове на Централен Предбалкан, по двата бряга на Дряновска река, десен приток на Янтра.
Името на града идва от дървото дрян, което символизира жилавия и непреклонен дух на местните планинци.
На територията на общината е продължението на Микренските височини – скалистото варовито плато на Стражата, прорязано от причудливите проломи на река Янтра и Дряновска река.
Надморската височина варира от 180 до 640 метра. Най-високото място в района е Балабана – над 620 метра н. в.
Градът се намира на магистралното шосе Русе – Велико Търново – Габрово – Шипка – Стара Загора. Гара е на основната ЖП артерия, свързваща Северна и Южна България – Русе – Горна Оряховица – Дъбово – Подкова.
В района на Дряново са открити най-старите следи от живот на Балканския полуостров – в природна забележителност пещера Бачо Киро край Дряновски манастир "Свети Архангел Михаил".
Намерени са и многобройни останки от древни селища, крепости, колони с надписи и украшения от времето на траките и римляните.
По време на османското владичество Дряново успява да запази българския дух, като дряновските духовни средища са сред големите пазители на християнската вяра и българските писменост, традиции, култура.
Старото килийното училище, разположено в двора на възрожденски храм "Света Троица" в Дряново, е от първата половина на XIX-ти век и очаква всеки посетител, за да му разкрие своите грижливо пазени тайни.
През 1778 г. в центъра на Дряново е построена часовниковата кула, която е разрушавана два пъти.
Дряновските майстори и строители са изключително изявени и работят в най-различни части на империята, а дори и отвъд нейните граници. Това дава основания да се говори за Дряновска строителна школа.
Безспорно и днес най-известен дряновец и виден представител на школата е Никола Фичев, по известен като майстор Колю Фичето.
Историческият музей в града представя по един изключително интересен и впечатляващ начин делото на най-именития дряновец и български възрожденски строител чрез вълнуващата и вдъхновяваща експозиция "Колю Фичето – живот и творчество" – своеобразен визуален спектакъл за самоукия интуитивен възрожденски гений.
В родното Дряново майстор Колю Фичето строи няколко къщи – Хаджигенчевата, Хаджистаневата и Икономовата.
Днес Икономовата къща е архитектурно-строителен паметник на културата с национално значение, която можете да посетите.
В родното Дряново през 1951 г. майстор Никола Фичев построява черквата "Св. Никола".
Днес храмът е архитектурно-строителен и художествен паметник на културата с национално значение, който можете да разгледате.
В Дряново първомайсторът издига и каменния мост над Дряновска река, който се намира в югозападната част на града в махала Боюв яз.
Мостът свързва улиците "Досьо Стойнов" и "Поп Харитон" и вие също можете да преминете по него днес.
Какво можете да посетите в близост?
Само на 21 километра южно от град Дряново (на около 25 минути с автомобил) се намира град Габрово. В Габрово задължително посетете Архитектурно-етнографски комплекс и музей на открито "Етър".
Само на 16 километра от град Габрово (на около 26 минути с автомобил) ще откриете чаровното бижу Боженци, което непременно трябва да посетите.
Само на 22 километра източно от Габрово (на около 34 минути с автомобил) се намира красива Трявна, която препоръчвам задължително да посетите.
На около 23 километра южно от град Габрово (на около 34 минути с автомобил) се намира Паметник на свободата, известен като Паметник на Шипка.
На около 48 километра южно от град Габрово (на около 58 минути с автомобил) се намира град Казанлък.
В Казанлък може да разгледате музея на розата.
След като разгледате богатата експозиция на музея ви предлагам да направите една релаксираща разходка из чудните алеи на парк "Розариум" в град Казанлък.
В град Казанлък ви предлагам да разгледате и храм "Свети Илия", известен също като Куленска черква.
Само на 5 километра южно от град Казанлък (на около 8 минути с автомобил) се намира село Бузовград, откъдето стартира чудното приключение екопътека "Пътека през вековете".
За нищо на света не бива да го пропускате!
На 48 километра източно от Казанлък (на около 40 минути с автомобил) ще откриете язовир "Жребчево". Край язовира все още се извисяват руините на потопената църква "Свети Иван Рилски".
На 23 километра западно от Казанлък (на около 25 минути с автомобил) ще откриете град Павел баня.
На 3 километра източно от Павел баня (на около 5 минути с автомобил) ще откриете село Виден. Край селото все още се извисяват руините на чудната църква "Св. Анастасий".
На 4 километра южно от Павел баня (на около 7 минути с автомобил) се намира село Турия.
Тук може да разгледате родния дом на Чудомир.
На площада пред къщата на Чудомир може да видите паметник на родения в Турия Ботев четник Цанко Минков Дечев – Комитата.
В Турия може да се насладите на автентичен римски мост "Скока".
На 8 километра от Турия (на около 9 минути с автомобил) може да се насладите на природна забележителност "Кичест габър".
Съвсем наблизо до "Кичест габър" може да разгледате Кутела.
Вие четете блог без реклама – изцяло съсредоточени върху съдържанието!
Напомням ви, че можете да прочетете всички мои публикации тук – във "Фото моменти", без да бъдете прекъсвани от нито една досадна реклама, защото "Фото моменти" е място без реклами!
Взех важното решение "Фото моменти" да не съдържа реклама, за да е възможно сайтът ми да зарежда много по-бързо, съдържанието, което ви представям, да бъде максимално изчистено и вашето преживяване във "Фото моменти" да бъде възможно най-доброто!
Ако оценявате всичко, което правя, можете да ме подкрепите ТУК или като последвате златната звезда по-долу.
Благодаря ви!
И като за финал, мили мои приятели,
не бива да пропускате да разгледате
специалния албум с фото моменти –
открити, изживени, заснети и споделени с вас!
留言