Най-старата несебърска църква – базилика "Света Богородица Елеуса (Умиление)" – един от най-важните исторически и археологически паметници в Несебър
- Stefan Ivanov
- 14.03
- време за четене: 13 мин.
Актуализирано: преди 5 дни
Базиликата "Света Богородица Елеуса", известна още като "Умиление", представлява един от най-древните и значими архитектурни паметници, разположени в Старинен град Несебър.
Този обект не е просто поредната туристическа забележителност, а ключов археологически паметник, чието проучване разкрива съществени пластове от раннохристиянската и средновековна история на града. Поради своята възраст, която я позиционира като вероятно най-старата несебърска църква, тя предлага ценни данни за културния и религиозен живот на антична Месембрия и византийския период.
Произход на името "Елеуса" (Умиление)
Името на базиликата, "Елеуса", произлиза от гръцките думи Παναγία Ελεούσα, което в превод означава "Умиление", или даруваща любов и нежност. Този термин не е случаен, а описва един от най-популярните и обичани иконографски типове на Света Богородица. В иконографията "Елеуса" се отличава с нежното изображение на Божията майка, която държи Младенеца, докоснал с буза нейната, изразявайки интимната и топла връзка на майчина любов.
Точно местоположение и топография
Базиликата се намира на североизточния скален склон на Несебърския полуостров, позиционирана на ръба на сушата, откъдето се открива широка гледка към морето.
Нейното местоположение, очертано на фона на морския хоризонт, е ключов елемент, който предопределя съдбата ѝ. Близостта до морето е основният фактор, който води до разрушаването на значителна част от сградата. Продължителната морска абразия и колебанията на морското равнище постепенно сарозират скалния бряг, в резултат на което северният кораб и част от централния кораб на базиликата потъват в морето. Това взаимодействие между географията и историята на паметника е от съществено значение за разбирането на неговото актуално състояние.
Спорът за датировката
Проучването на базиликата разкрива несъответствие в датировката на първоначалния ѝ строеж. Някои източници твърдят, че е построена през V-ти век, позовавайки се на тухлени печати от времето на император Юстиниан. В същото време, други източници категорично посочват VI-ти век като период на нейното изграждане.
Най-задълбочените проучвания установяват, че базиликата е построена в средата на VI-ти век. Тухлените печати, носещи името на император Юстиниан I, чието управление е от 527 г. до 565 г. след Христа, са използвани при строежа. Този период обхваща както края на V-ти век, така и началото на VI-ти век, което обяснява привидното разминаване. Следователно, най-вероятната хипотеза е, че строежът е започнал през V-ти век и е бил завършен или обновен в средата на VI-ти век по време на управлението на Юстиниан. Тази прецизност в датировката е изключително важна за точното позициониране на базиликата в историческия контекст на Византия и за разбирането на нейната роля в раннохристиянската архитектура.
Първа фаза (V-ти – VI-ти век) – първоначален строеж на базиликата и манастира, вероятно завършен през средата на VІ-ти век по времето на император Юстиниан I
Втора фаза (VIII-ми – IX-ти век) – прекратяване на литургията, възможно поради иконоборческите спорове, завладяването на града от българите или възстановяване при император Василий I
Трета фаза (1341 г. – 1342 г.) – второ и последно обновяване. Използван е само южният кораб за литургични нужди, което е свързано с разрушения, причинени от морска ерозия и земетресения
Окончателно изоставяне (след XIV-ти век) – след османското нашествие базиликата е изоставена и опожарена, а последващи земетресения (1352, 1688, 1778, 1855 г.) правят възстановяването невъзможно.
Архитектурен план и размери
Базиликата "Света Богородица Елеуса" е изградена по класическия план на трикорабна базилика с три апсиди и нартекс.
Нейните размери са внушителни за епохата, с дължина от 28 метра и ширина от 18 метра. Една от най-отличителните и уникални черти на сградата е наличието на две по-малки апсиди, разположени в северния и южния страничен кораб. Тази архитектурна особеност я отличава от много други раннохристиянски базилики.
Еволюция на олтарното пространство
Изграждането на базиликата през втората половина на VI-ти век съвпада с период на еволюция в християнския ритуал, което се отразява пряко в нейния архитектурен дизайн. Проучванията показват, че сложното оформление на олтарното пространство е пряк отговор на по-усложнения процес на приношение на даровете за евхаристичното тайнство. Това е ключово академично наблюдение, тъй като показва, че архитектурата не е просто статична форма, а динамичен отговор на променящите се нужди на религиозната общност. Базиликата "Елеуса" по този начин служи като важен пример за връзката между архитектурния дизайн и богослужебната практика в ранното християнство.
За да се разбере уникалността на Базилика "Елеуса", е полезно да се направи сравнение с други значими църкви в Несебър. Сравнението показва, че Базилика "Елеуса" със своите три апсиди и уникални допълнителни апсиди в страничните кораби е представител на различен, по-ранен архитектурен стил в сравнение с църквата "Света София", която има една апсида и атриум.
Докато "Света София" представлява голяма градска митрополитска църква, Базилика "Елеуса" е част от манастирски комплекс. Тази диференциация подчертава разнообразието на религиозните обекти в Несебър и демонстрира уникалната раннохристиянска идентичност на Базилика "Елеуса" в рамките на градския културен пейзаж.
Археологически проучвания и находки
Археологическите проучвания на Базилика "Света Богородица Елеуса" започват в началото на XX-ти век, като първите разкопки са проведени през 1920 г. Те са дело на изтъкнатите български археолози Иван и Велизар Велкови, чиято работа поставя основите на цялостното разбиране за паметника. Именно техните изследвания разкриват сложната история на сградата, която е преминала през няколко фази на разрушение и обновяване.
Трите основни фази на съществуване
Въз основа на археологическите данни, проследени са три основни периода на съществуване на базиликата:
Първа фаза – първоначалният строеж в средата на VI-ти век. Сградата е изградена като трикорабна базилика, част от раннохристиянски манастирски комплекс
Втора фаза – първото обновяване на храма се случва през VIII-ми – IX-ти век. Причините за това прекъсване на литургията са многопластови и вероятно са свързани с исторически събития като иконоборческия период, завладяването на града от българите и последвалото възстановяване на град Месембрия при император Василий I. Надпис от 879 г. свидетелства за дейности по възстановяване, което придава висока историческа достоверност на този период
Трета фаза – второто и последното значимо обновяване е документирано през 1341 г. –1342 г. Това се потвърждава от ктиторски надпис, споменаващ вуйчото на цар Иван Александър. Поради разрушенията, причинени от ерозията на брега, само южният кораб на базиликата е бил използван за богослужебни цели.
Археологическо проучване на некропола
Към манастирската базилика принадлежи и некропол, чието проучване предоставя ценни сведения за живота на общността. Археологическите данни разкриват наличието на два основни периода на погребения.
Ранен некропол – открит е малък некропол на запад от сградата, който е функционирал през VII-ми век. Той се състои от погребения, оградени с камъни или покрити с каменни плочи, както и от обикновени гробни ями
Късен некропол – по-късен некропол от XIII-ти – XIV-ти век е разположен на изток от църквата, като в него са били погребвани миряни. Наличието на монети от династията на Комнините и фрагменти от съдове с монограм на Михаил Шишман в каменни гробници датира този некропол и доказва продължаващата роля на базиликата като духовен център за населението през Средновековието. Хронологията на некропола е пряко отражение на историята на базиликата, като свидетелства за нейното съществуване и функциониране през различни периоди на разрушение и възстановяване.
Морска абразия и сеизмична активност
Разрушението на Базилика "Елеуса" е резултат от сложен процес, в който историята се сблъсква с природните сили. Основен фактор е нейното местоположение на ръба на скалния бряг, което я излага на постоянната морска абразия и колебанията в морското ниво. В резултат на тази ерозия, северната част на базиликата се срутва в морето. Допълнителен катализатор за разрушението са няколко мощни земетресения, регистрирани през 1352, 1688, 1778 и 1855 г. Тези сеизмични събития правят невъзможно възстановяването на изоставения храм след османското нашествие, когато той е опожарен и превърнат в сметище.
Консервация и реставрация
Въпреки значителните разрушения, базиликата е съхранена за бъдещите поколения благодарение на мащабни усилия по консервация и реставрация. Тези дейности започват още с разкопките през 1920 г. и продължават през годините. Днес базиликата е консервирана и отчасти реставрирана. Този подход на съхранение, който се фокусира върху запазването на автентичния вид на руините, а не върху пълното възстановяване, е характерен за съвременните практики в областта на културното наследство. Проекти за консервация на църкви в Несебър, организирани в сътрудничество с международни организации като ICOMOS и общински институции, отразяват ангажимента на България за опазване на своето наследство. Освен това, дейността на институции като Националния археологически институт и музей, която насърчава интердисциплинарните изследвания в процесите на консервация и реставрация, гарантира, че работата по паметници като Базилика "Елеуса" се извършва с максимална научна прецизност.
Мястото на базиликата в несебърския културен пейзаж
Базиликата "Света Богородица Елеуса" е един от най-важните исторически и археологически паметници в Несебър, който предлага многопластова информация за раннохристиянския и средновековен период. Тя е свидетелство за динамични процеси на строеж, разрушение и обновяване, формирани от религиозни, исторически и природни фактори. Нейната архитектура е пряко отражение на еволюцията на богослужебните практики, а съдбата ѝ е неразривно свързана с геологическите особености на Несебърския полуостров.
В богатия културен пейзаж на Несебър, Базилика "Елеуса" заема уникално място. Тя е една от най-старите църкви, наред със "Света София", и е важен пример за раннохристиянската базиликална архитектура.
Докато "Света София" е служила като градска катедрала и митрополитска резиденция, "Елеуса" е част от манастирски комплекс, което подчертава многообразието на църковния живот в града. Състоянието на тези древни храмове, които днес са руини или консервирани останки, контрастира с единствената действаща църква в Стария град – "Успение Богородично", построена през 1873 г. Този контраст обаче не е разрив, а свидетелство за приемствеността на религиозния живот в Несебър, който продължава да бъде духовен център за християните.
Въпреки мащабните проучвания, има още потенциал за бъдещи изследвания. Разширяването на подводните проучвания в района на потъналата част на базиликата може да разкрие нови детайли за нейната архитектура и история. Допълнителните разкопки на прилежащия некропол също биха могли да предоставят повече информация за живота и ритуалите на средновековната общност. За дългосрочното опазване на паметника, предвид продължаващата морска ерозия и сеизмична опасност, се препоръчва разработването на цялостни стратегии за устойчива консервация, като се използват най-съвременни интердисциплинарни методи и технологии. Опазването на Базилика "Света Богородица Елеуса" е от критично значение не само за Несебър, но и за цялостното разбиране на ранното християнство в Югоизточна Европа.
През 1927 г. базилика "Света Богородица Елеуса (Умиление)" е обявена за народна старина.
През 1964 г. базилика "Света Богородица Елеуса (Умиление)" е обявена за архитектурно-строителен паметник на културата с категория национално значение.
Несебър – пътешествие във времето, прегърнато от морето и нашепващо истории
Понякога се налага да спрем за миг, да оставим забързаното ежедневие зад гърба си и да се потопим в атмосфера, където времето е спряло.
Старинен Несебър е точно такова място.
Разположен на малък, скалист полуостров, свързан със сушата с тясна ивица земя, този град е като съкровищница, пазена от вълните на Черно море.
Несебър отстои на:
412 километра (на около 3 часа и 59 минути с автомобил) от столицата
277 километра (на около 2 часа и 55 минути с автомобил) от град Пловдив
100 километра (на около 1 час и 48 минути с автомобил) от град Варна
35 километра (на около 36 минути с автомобил) от град Бургас
Старинен град Несебър е жив музей. Тук старина, всяка руина, всяка павирана уличка и всяка старинна къща носят духа на отминали епохи.
Още щом подминете старата мелница, ще бъдете посрещнати от лабиринт от калдъръмени улички, които се вият между старинни къщи с характерни дървени фасади и цветни градини.
Въздухът е изпълнен с ухание на море и история.
Не пропускайте да разгледате над 40-те църкви, които шепнат истории за величието на Византия, и усетете как историята се преплита с морето. Някои от тях са руини, други са отлично запазени, но всички те са свидетели на величието на Византийската империя и Средновековието.
Но Несебър не е просто музей. Той е жив град, който диша в унисон с морето. Позволете си да се изгубите в тесните улички, да разгледате малките магазинчета с ръчно изработени сувенири и да седнете в някое уютно заведение с изглед към морето.
Вечер, когато слънцето се потапя в морските води, а светлините на града се отразяват в спокойната повърхност, Несебър се превръща в приказно място, което ще остави траен отпечатък в сърцето ви.
Елате и почувствайте магията на времето в Старинен Несебър!
Оставете се на очарованието на дървените къщи, накацали над скалите, и позволете на вятъра да ви разкаже за древните мореплаватели.
Вечер, когато слънцето се отразява в морето, Несебър се превръща в приказно място.
Посетете Старинен Несебър и се докоснете до вечността – тук времето просто спира.
Как се стига до базилика "Света Богородица Елеуса (Умиление)"?
Базилика "Света Богородица Елеуса (Умиление)" се намира на северния бряг на Старинен град Несебър.
Съветвам ви да оставите своя автомобил на обширния северен общински паркинг (изисква се такса престой). Изкачвате се по някои от многобройните стъпала, водещи към улица "Крайбрежна" и по нея достигате до руините на старината.
Какво можете да посетите в близост?
На 99 километра южно от Несебър (на около 18 минути с автомобил) се намира Царево – черноморската порта към Странджа.
Край квартал "Василико" на Царево се извисява християнски храм "Свето Успение Богородично", който ви съветвам да разгледате по време на вашия престой тук.
Само на 12,5 километра югозападно от Царево (на около 17 минути с автомобил) се намира началната стартова точка на екопътека "Марина река" – живият музей на терциерна Европа.
На 11 километра западно от началната точка на екопътека "Марина река" (на около 14 минути с автомобил) се намира село Кондолово.
От селото стартира чудната екопътека "Царството на зелениката", по която ви съветвам да поемете.
На 33 километра югозападно от село Кондолово (на около 50 минути с автомобил) се намира град Малко Търново.
В Малко Търново ви съветвам да посетите Исторически музей "Проф. Александър Фол", създаден на 23 август 1983 г. като "Музеен комплекс Странджа" – резултат от интензивната работа в района по програмата "Странджа-Сакар".
И до днес това е единственият културен институт в сърцето на Странджа планина.
В Малко Търново задължително посетете църквата "Успение Богородично".
В Малко Търново може да разгледате и красивия католически храм "Света Троица".
На 39 километра югозападно от село Кондолово (на около 53 минути с автомобил) се намира очарователният водопад Докузак.
На около 48 километра западно от село Кондолово (на около 53 минути с автомобил) се намира живописното село Бръшлян.
На 12 километра южно от началната стартова точка на екопътека "Марина река" (на около 19 минути с автомобил) се намира село Кости.
От Кости стартира пътека към водопад Райков вир, по която ви съветвам да поемете.
На минути от селото и точно край пътя се оглеждайте за този вековен цер.
В Ахтопол ви съветвам задължително да посетите Старото гръцко училище – творческа база на Националната художествена академия, забележителен пример за културно-исторически паметник и център за изкуство и наследство.
Срещу ахтополското рибарско пристанище ще откриете Обществена колекция "Музей на котвата", чрез която ще се потопите в хилядолетната морска традиция с огромна любов към морето.
Един от най-красивите морски фарове по българското Черноморие е Фарът на Ахтопол – белият страж на пристанището.
Срещу ахтополското пристанище се намира градския парк на града и край него се извисява храм "Свето Успение Богородично", за който разказвам в моята отделна публикация.
Един от най-старите и значими архитектурни паметници в Ахтопол е храм паметник "Свето Възнесение Господне", за който разказвам в отделна публикация.
Ахтопол е град с изключително богата и многопластова история, простираща се от праисторически времена до наши дни. Градът е наричан Агатополис – град на любовта и щастието, прозвище, което носи както исторически, така и митологични корени, придаващи му уникален чар и дълбочина.
Централно място в историческото наследство на Ахтопол заема неговата късноантична и средновековна крепост, обявена за паметник на културата с национално значение.
Само на около 6 километра югоизточно от град Ахтопол (на около 8 минути с автомобил) се намира чудното черноморско селище Синеморец.
Северно от Синеморец величествената Велека влива водите си в Черноморието, създавайки една от най-красивите и фотогенични златисти коси.
За плаж "Велека" разказвам ТУК.
Мястото, където сладките води на реката срещат соленото море, е едно от най-романтичните кътчета по нашето Черноморие.
Неподправената естествена красота на мястото е основно негово качество! За да се насладите на златната коса на Велека подобаващо, ще е необходимо да се изкачите нависоко.
За това как се стига до мястото, откъдето можете да се насладите на пълното очарование на плаж "Велека" разказвам ТУК.
Напролет върху златистите дюни червенеят хиляди алени макове, за които разказвам ТУК.
Чудат е Синеморец! Чудати скали красят непристъпните му брегове. Една от тези скали е и Сфинксът на Синеморец, за който разказвам ТУК.
На 6,5 километра южно от Синеморец (на около 12 минути с автомобил) се намира един от най-южните плажове на България с перфектно мек и фин златист пясък.
За плаж "Силистар" и за Скалната порта на Силистар разказвам ТУК.
На 6,7 километра южно от Силистар (на около 11 минути с автомобил) се намира Резово – най-югоизточната точка на Европейския съюз в континентална Европа.
За Резово разказвам ТУК.
Вие четете блог без реклама – изцяло съсредоточени върху съдържанието!
Напомням ви, че можете да прочетете всички мои публикации тук – във "Фото моменти", без да бъдете прекъсвани от нито една досадна реклама, защото "Фото моменти" е място без реклами!
Взех важното решение "Фото моменти" да не съдържа реклама, за да е възможно сайтът ми да зарежда много по-бързо, съдържанието, което ви представям, да бъде максимално изчистено и вашето преживяване във "Фото моменти" да бъде възможно най-доброто!
Ако оценявате всичко, което правя, можете да ме подкрепите ТУК или като последвате златната звезда по-долу.
Благодаря ви!
И като за финал, мили мои приятели,
не бива да пропускате да разгледате
специалния албум с фото моменти –
открити, изживени, заснети и споделени с вас!
Коментари