Странджа е най-големият природен парк в България. Обявен е за природен парк на 24 януари 1995 г.
"Странджа" е най-обширната българска защитена природна територия, създадена, за да опазва уникалните екосистеми и биоразнообразие, както и за съхраняване на самобитните странджански фолклор, култура и историческо наследство.
Територията на природен парк "Странджа" е 1161 квадратни километра и обхваща централна Странджа с излаз към Черно море, което е над 1% от територията на България.
През 1933 г. именно на територията на природен парк "Странджа" е обявен първият резерват в България – "Силкосия".
"Странджа" е единствената българска защитена територия, включена в петте приоритетни за опазване територии в Централна и Източна Европа.
Над Странджа преминава вторият по големина прелетен път на птиците в Европа – Виа Понтика.
Общият брой на видовете хабитати* е 121, като по този показател паркът е на първо място сред защитените територии в Европа.
Местообитание или хабитат (от латински in inhabitas) е естествената околна среда, в която индивиди от един конкретен вид или популация живеят, иначе казано това е ареалът, обитаван от определен вид – естествената околна среда, в която един организъм живее.
За растения се употребява още термина месторастене.
Най-известните от тях са "Парория", "Устие на река Велека", "Докузак", "Руденово", "Силистар", "Кривинизово", "Моряне", "Камъка" и други.
Климат
Климатът на Странджа планина е формиран под влияние на трите заобикалящи я морета – Черно, Мраморно и Бяло море.
Силното средиземноморско влияние е причина странджанският климат да има преходно-средиземноморски характер – максимален зимен и минимален летен валеж, без силни засушавания и с по-висока средногодишна температура. Освен това той има редица характерни особености (по-голямо количество валежи, разпределението им, честите мъгли, влиянието на студените североизточни ветрове и др.), които го отличават от другите райони с преходно-средиземноморски климат.
Местата, с най-много слънчеви дни в годината за страната, са крайбрежните части на парка.
Тъй като планината няма ефикасна защита за студените нахлувания от север и северозапад, в Странджа се появяват резки застудявания. Според климатичните показатели крайната (по-ниска) част на планината и вътрешната (по-висока) част са обособени в два отделни подрайона. Разпространението на смесената формация от горун и източен бук е като разделителна фитогеографска граница, с наличие на подлесна вечнозелена растителност от понтийски произход и калуна.
Специфичният климат и географското положение на планината са причина единствено тук в Европа да се съхранят и оцелеят след последните заледявания множество терциерно реликтни, предимно вечнозелени растителни елементи и съобщества, характерни за южнопонтийската флора на Кавказ и Мала Азия.
Релеф и почви
Нагънатите, заоблени хребети, покрити с горски масиви, образуват верига без изявени върхове или голи чукари. Такъв е пейзажът в района на разпространение на зелениката между селата Сливарово, Визица, Българи и Бродилово. На запад планината е по-разсечена, скалиста и сурова.
При климатичните и топографски дадености в Странджа са се оформили разнообразни видове почви. Преобладават канелените горски почви, следвани от специфичните за планината жълтоземи.
Край реките се наблюдават алувиално-ливадни, ливадно-блатни и торфено-блатни почви.
В крайчерноморския район се срещат отделни петна от засолени почви, крайморски пясъци, дюни.
Най-голям интерес представляват жълтоземноподзолистите почви, където господстват формации от източен бук и вечнозелени понтийски храсти. Те са свързани с по-голямото задържане на влага, както от атмосферните валежи, така и от вътрепочвеното стичане и от мъглите, които се задържат в дълбоките долове и поддържат висока въздушна влажност.
Флора
Специфичният климат на Странджа е причина растителността да притежава особености, които я отличават от европейските растителни формации и я доближават до понтийско-евксинската флора на Кавказ.
В Странджа са най-западните останки от тази флора, на границата на средиземноморската и средноевропейската растителност.
Флората на Странджа е сложен конгломерат от различни по произход, биологични особености и степен на еволюция растителни видове с висока природозащитна стойност.
Средиземноморското и най-вече кавказкото присъствие придават екзотичен характер на горите в Странджа, които са основно дъбови и източнобукови и покриват около 80% от парковата територия.
Голяма част от тях са вековни, естествени, със запазен първоначален състав и разнообразие. Общият брой на растителните видове в Странджа е около 1665 вида – над 47% от видовете висши растения в България. Евксинските видове придават на странджанската флора уникалност в европейски контекст. Балкански, евро-азиатски, средноевропейски, понтийско-централноазиатски и други флорни елементи допълват полагащото се място на Странджа при нейното кръстопътно географско положение флористично разнообразие.
Ендемичните видове са 56, от които 6 локални ендемити – срещат се само в Странджа или по западното Черноморско крайбрежие.
Терциерните реликти са 63, от които 5 не се срещат никъде другаде в Европа. Застрашени в световен план са 3, в Европа – 10, а други 113 вида са записани в Червена книга на България.
Сред най-интересните видове са: странджанска зеленика (Rhododendron ponticum);
Разнообразието на растителността е удивително – установени са 121 естествени и полуестествени хабитати, което поставя парка вероятно на първо място в Европа.
Фауна
Безгръбначна фауна е слабо проучена.
Смята се, че са установени едва около 60% от видовете, срещащи се в района.
Ендемичните видове са 119, а редките за страната са 164.
Както при растенията, и при безгръбначните се наблюдават голям брой терциерни реликти.
В световната Червена книга са записани 16 вида, а в европейската – 10.
Значението на природен парк "Странджа" е над европейското за безгръбначната фауна.
"Странджа" е българската защитена територия с най-богата гръбначна фауна – 261 вида. Ихтиофауната включва 40 сладководни и проходни видове риби.
С голямо консервационно значение са 15 вида, сред които лупавец, шаран, брияна, резовски карагьоз, речна пъстърва, морска бяла риба и др.
Голям брой са реликти от древния басейн, обхващал Черно и Каспийско море – Сарматско море. В световната Червена книга са записани 12 вида. В еднокилометровата морска ивица по протежение на брега се срещат 48 вида риби, от които 2 са в световната Червена книга.
Херпетофауната в парка е представена от 22 вида влечуги и 10 вида земноводни. С най-голямо значение са четирите вида сухоземни и блатни костенурки, дъждовници, черноврата стрелушка, смок мишкар, змия червейница, леопардов смок, пъстър смок, жълтокоремник, късокрак гущер, сирийска чесновница и др.
За гнездовата орнитофауна "Странджа" със своите 124 вида е сред най-важните защитени територии за птиците в България.
Над парка преминава големият миграционен път Via pontica, което определя множеството прелетни видове, срещащи се по време на миграция.
От срещащите се тук общо 257 вида, 149 са видове от европейско природозащитно значение. Природният парк е най-важната територия в страната за гнездещите тук земеродно рибарче и сив кълвач и сред най-важните места за черен щъркел, египетски лешояд, орел змияр, малък креслив орел, скален орел, малък орел, бухал, среден пъстър кълвач, полубеловрата мухоловка.
По време на миграция в района се срещат 5 световно застрашени вида – малък корморан, къдроглав пеликан, белоока потапница, ливаден дърдавец, водно шаварче.
Заради световното значение като място за струпване на птици по време на миграция и европейското значение за застрашени видове птици, паркът е обявен за Орнитологично важно място през 1997 г. и за Специално защитена зона от Натура 2000.
В парка се срещат 54 вида бозайници. Сред тях особено внимание заслужават прилепите, които са 21 вида, всичките са те включени в световната Червена книга и списъците на различни конвенции и споразумения. В националната Червена книга са включени златката, вълкът, пъстрият пор, видрата и два вида прилепи.
Популацията на видрата в река Велека е най-добре запазената в Европа.
Културно историческо наследство
В района на Странджа са съхранени много паметници на духовната и материална култура от предишни епохи.
Почти без прекъсване се редуват културни пластове от енеолита и бронзовата епоха, тракийската мегалитна култура, античността, средновековието, българското Възраждане до най-новата ни история. Опорен момент в развитието на територията е епохата на одриско-сапийската династия, когато Бизия (днешният град Виза в Турция) става столица на Одриското царство.
Към периода на Бизийската култура – I век преди Христа, се отнасят множество могилни некрополи и самостоятелни гробници, от които и куполната гробница-светилище в местността "Мишкова нива".
Уникални също са и потъналите селища в българската акватория на Черно море.
В прилежащата територия на парка са локализирани обекти с морски произход в заливите на Варвара, Ахтопол, Синеморец, Силистар и северно от устието на река Резовска, които са пряко доказателство за развита тракийска цивилизация с активно мореплаване, корабостроене, икономически и търговски връзки, далеч преди гръцката колонизация.
Днес в границите на парка са описани над 450 паметника, от които 20 долмена, 24 могилни некропола, 11 самостоятелни надгробни могили, 2 уникални куполни гробници, 13 антични средновековни селища, 17 крепости, древни пътища, 83 параклиса, столнини и одърчета и едно историческо място от национално значение – местността Петрова нива.
Една значителна част от тези паметници са свързани с развитото през античността до наши дни рударство, за което свидетелстват множеството рупи.
На територията на парка има и 280 архитектурни и художествени паметници на културата, от които 18 църкви, 268 възрожденски къщи и 4 исторически паметника, свидетелстващи за Илинденско-преображенското въстание.
Туристически обекти
В село Бръшлян са запазени странджански къщи от XVIII – XIX век, обявени за архитектурни паметници.
Тук се намира старинната църква "Св. Димитър", построена в края на XVII век с килийно училище – архитектурен паметник.
Интерес представлява и етнографската сбирка, както и информационно-посетителският пункт на Дирекцията на парка.
Исторически музей "Проф. Александър Фол" в Малко Търново, създаден на 23 август 1983 г. като "Музеен комплекс Странджа" – резултат от интензивната работа в района по програмата "Странджа-Сакар".
И до днес това е единственият културен институт в сърцето на Странджа планина.
Големият врис и Малкият врис са две чешми, намиращи се една срещу друга в парка в централната част на Малко Търново и са негови символи.
Православнен храм "Успение Богородично" се намира в центъра на Малко Търново край парка и срещу площада на града. В архитектурно отношение църквата представлява трикорабна базилика без притвор и с долепена към западната фасада камбанария. Вкопана е с три стъпала в земята.
Източно-католически храм "Света Троица", намиращ се в Малко Търново, е построен върху основите на старата църква "Света Петка", датираща от 1868 година.
Тракийска гробница в местност Пропада, намираща се на 4 километра северозападно от град Малко Търново, е археологически паметник на културата, тракийска куполна гробница в местност Мишкова нива – археологически паметник от национално значение.
Интерес за туристите представляват барите – запазено традиционно пране в естествени условия.
Гостите на Ахтопол може да разгледат останките от древния град-крепост Агатополис, разпръснати навсякъде по улиците и между къщите.
Местност Индипасха – древно тракийско оброчище. Намира се на 18 километра от Малко Търново в посока село Сливарово.
Историческа местност Петрова нива – мемориал на загиналите в Преображенското въстание през 1903 г., музейна сбирка. Намира се на 14 километра от село Звездец.
Извори на река Младежка – карстови извори, откъдето извира планинска река. Намират се в близост до село Младежко. В района има пещери и останки от ранновизантийска крепост.
Село Граматиково – горска сбирка с представяне на природата на Странджа.
Село Българи – единственото място, където е запазен в автентичен вид нестинарският ритуал, изпълняван всяка година на деня на Св. св. Константин и Елена (стар стил) – 3 юни.
Защитени територии
Резервати
Силкосия – 396,5 хектара – разположен в близост до с. Кости. Това е първият резерват в България.
Узунбоджак – 2581,5 хектара – разположен в близост до село Сливарово
Витаново – 754,5 хектара
Средока – 607,8 хектара – разположен в землището на Малко Търново и село Стоилово
Тисовица – 749,3 хектара – разположен в землището на село Българи
Защитени местности
Батака – естествено находище на странджански дъб
Босна
Градев средок
Естествено находище на пирен (Erica arborea)
Кривинизово
Кълката
Мечите долове
Моряне
Парория
Петрова нива
Руденово
Странджански дъбрави
Природни забележителности
Градището – ест. находище на синя хвойна
Каменска бърчина – скално образувание
Махарата, местност Сарпия
Находище на каспийска и обикновена блатна костенурка в местността Наково кладенче
Находище на странджански дъб лъжник в м. Конаджика
Пещера и изворите на р. Младежка, м. Калето
Пещера Еленина дупка