top of page
  • Снимка на автораStefan Ivanov

Природен парк "Странджа" – най-обширната българска защитена територия

Актуализирано: 20.01

Странджа е най-големият природен парк в България. Обявен е за природен парк на 24 януари 1995 г.


"Странджа" е най-обширната българска защитена природна територия, създадена, за да опазва уникалните екосистеми и биоразнообразие, както и за съхраняване на самобитните странджански фолклор, култура и историческо наследство.


Територията на природен парк "Странджа" е 1161 квадратни километра и обхваща централна Странджа с излаз към Черно море, което е над 1% от територията на България.



През 1933 г. именно на територията на природен парк "Странджа" е обявен първият резерват в България – "Силкосия".


Природен парк Странджа
Природен парк "Странджа"

"Странджа" е единствената българска защитена територия, включена в петте приоритетни за опазване територии в Централна и Източна Европа.


Виа Понтика – прелетен път на птиците над природен парк Странджа
Виа Понтика – прелетен път на птиците над природен парк "Странджа"

Над Странджа преминава вторият по големина прелетен път на птиците в Европа – Виа Понтика.


Защитена местност Марина река
Защитена местност Марина река

Общият брой на видовете хабитати* е 121, като по този показател паркът е на първо място сред защитените територии в Европа.


Местообитание или хабитат (от латински in inhabitas) е естествената околна среда, в която индивиди от един конкретен вид или популация живеят, иначе казано това е ареалът, обитаван от определен вид – естествената околна среда, в която един организъм живее.

За растения се употребява още термина месторастене.


Защитена местност Силистар
Защитена местност Силистар

Най-известните от тях са "Парория", "Устие на река Велека", "Докузак", "Руденово", "Силистар", "Кривинизово", "Моряне", "Камъка" и други.


Водопад "Докузак"
Водопадът вляво от "Докузак"

Климат

Климатът на Странджа планина е формиран под влияние на трите заобикалящи я морета – Черно, Мраморно и Бяло море.


Силното средиземноморско влияние е причина странджанският климат да има преходно-средиземноморски характер – максимален зимен и минимален летен валеж, без силни засушавания и с по-висока средногодишна температура. Освен това той има редица характерни особености (по-голямо количество валежи, разпределението им, честите мъгли, влиянието на студените североизточни ветрове и др.), които го отличават от другите райони с преходно-средиземноморски климат.


Защитена местност Силистар
Защитена местност Силистар

Местата, с най-много слънчеви дни в годината за страната, са крайбрежните части на парка.


Тъй като планината няма ефикасна защита за студените нахлувания от север и северозапад, в Странджа се появяват резки застудявания. Според климатичните показатели крайната (по-ниска) част на планината и вътрешната (по-висока) част са обособени в два отделни подрайона. Разпространението на смесената формация от горун и източен бук е като разделителна фитогеографска граница, с наличие на подлесна вечнозелена растителност от понтийски произход и калуна.


Специфичният климат и географското положение на планината са причина единствено тук в Европа да се съхранят и оцелеят след последните заледявания множество терциерно реликтни, предимно вечнозелени растителни елементи и съобщества, характерни за южнопонтийската флора на Кавказ и Мала Азия.


Релеф и почви

Нагънатите, заоблени хребети, покрити с горски масиви, образуват верига без изявени върхове или голи чукари. Такъв е пейзажът в района на разпространение на зелениката между селата Сливарово, Визица, Българи и Бродилово. На запад планината е по-разсечена, скалиста и сурова.


Почвите на природен парк Странджа
Почви

При климатичните и топографски дадености в Странджа са се оформили разнообразни видове почви. Преобладават канелените горски почви, следвани от специфичните за планината жълтоземи.


Река Велека
Река Велека

Край реките се наблюдават алувиално-ливадни, ливадно-блатни и торфено-блатни почви.


Цъфнали макове върху дюните на плаж "Велека"
Цъфнали макове върху дюните на плаж "Велека"

В крайчерноморския район се срещат отделни петна от засолени почви, крайморски пясъци, дюни.


Най-голям интерес представляват жълтоземноподзолистите почви, където господстват формации от източен бук и вечнозелени понтийски храсти. Те са свързани с по-голямото задържане на влага, както от атмосферните валежи, така и от вътрепочвеното стичане и от мъглите, които се задържат в дълбоките долове и поддържат висока въздушна влажност.


Флора

Специфичният климат на Странджа е причина растителността да притежава особености, които я отличават от европейските растителни формации и я доближават до понтийско-евксинската флора на Кавказ.


Западнопонтийски букови гори
Западнопонтийски букови гори

В Странджа са най-западните останки от тази флора, на границата на средиземноморската и средноевропейската растителност.


Флората на Странджа е сложен конгломерат от различни по произход, биологични особености и степен на еволюция растителни видове с висока природозащитна стойност.


Горите на територията на природен парк Странджа
Горите на територията на природен парк Странджа

Средиземноморското и най-вече кавказкото присъствие придават екзотичен характер на горите в Странджа, които са основно дъбови и източнобукови и покриват около 80% от парковата територия.


Защитена местност Марина река
Защитена местност Марина река

Голяма част от тях са вековни, естествени, със запазен първоначален състав и разнообразие. Общият брой на растителните видове в Странджа е около 1665 вида – над 47% от видовете висши растения в България. Евксинските видове придават на странджанската флора уникалност в европейски контекст. Балкански, евро-азиатски, средноевропейски, понтийско-централноазиатски и други флорни елементи допълват полагащото се място на Странджа при нейното кръстопътно географско положение флористично разнообразие.


Ендемичните видове са 56, от които 6 локални ендемити – срещат се само в Странджа или по западното Черноморско крайбрежие.


Реликтни видове на територията на природен парк Странджа
Реликтни видове на територията на природен парк Странджа

Терциерните реликти са 63, от които 5 не се срещат никъде другаде в Европа. Застрашени в световен план са 3, в Европа – 10, а други 113 вида са записани в Червена книга на България.



Сред най-интересните видове са: странджанска зеленика (Rhododendron ponticum);


Vaccinium arctostaphylos – странджанска (кавказка) боровинка
Странджанска (кавказка) боровинка (Vaccinium arctostaphylos)
Quercus frainetto – благун
Благун (Quercus frainetto)
Lejeune carvifolia – кухолистен мъх
Кухолистен мъх (Lejeune carvifolia)
Quercus hartwissiana – лъжник (странджански дъб)
Лъжник (странджански дъб) (Quercus hartwissiana)
Primula acaulis subs. rubra – кавказка иглика
Кавказка иглика (Primula acaulis subs. rubra)
Daphne pontica – странджанско бясно дърво
Странджанско бясно дърво (Daphne pontica)
Quercus polycarpa – източен горун
Източен горун (Quercus polycarpa)
Carpinus betulus – обикновен габър
Обикновен габър (Carpinus betulus)
Carpinus orientalis – келяв габър
Келяв габър (Carpinus orientalis)
Cistus incanus – памуклийка
Памуклийка (Cistus incanus)
Ilex colchica – колхидски джел
Колхидски джел (Ilex colchica)
Ruscus hypoglossum – подезичен залист
Подезичен залист (Ruscus hypoglossum)
Laurocerasus officinalis – лавровишня
Лавровишня (Laurocerasus officinalis)
Fagus orientalis – източен бук
Източен бук (Fagus orientalis)
Cyclamen coum – пролетна циклама, ботурче
Пролетна циклама, ботурче (Cyclamen coum)

Разнообразието на растителността е удивително – установени са 121 естествени и полуестествени хабитати, което поставя парка вероятно на първо място в Европа.


Фауна

Безгръбначна фауна е слабо проучена.


Безгръбначна фауна на природен парк Странджа
Безгръбначна фауна на природен парк "Странджа"

Смята се, че са установени едва около 60% от видовете, срещащи се в района.

Ендемичните видове са 119, а редките за страната са 164.

Както при растенията, и при безгръбначните се наблюдават голям брой терциерни реликти.

В световната Червена книга са записани 16 вида, а в европейската – 10.


Значението на природен парк "Странджа" е над европейското за безгръбначната фауна.


Риби, земноводни и влечуги на територията на природен парк Странджа
Риби, земноводни и влечуги на територията на природен парк "Странджа"

"Странджа" е българската защитена територия с най-богата гръбначна фауна – 261 вида. Ихтиофауната включва 40 сладководни и проходни видове риби.

С голямо консервационно значение са 15 вида, сред които лупавец, шаран, брияна, резовски карагьоз, речна пъстърва, морска бяла риба и др.

Голям брой са реликти от древния басейн, обхващал Черно и Каспийско море – Сарматско море. В световната Червена книга са записани 12 вида. В еднокилометровата морска ивица по протежение на брега се срещат 48 вида риби, от които 2 са в световната Червена книга.


Херпетофауната в парка е представена от 22 вида влечуги и 10 вида земноводни. С най-голямо значение са четирите вида сухоземни и блатни костенурки, дъждовници, черноврата стрелушка, смок мишкар, змия червейница, леопардов смок, пъстър смок, жълтокоремник, късокрак гущер, сирийска чесновница и др.



За гнездовата орнитофауна "Странджа" със своите 124 вида е сред най-важните защитени територии за птиците в България.


Над парка преминава големият миграционен път Via pontica, което определя множеството прелетни видове, срещащи се по време на миграция.


Чайки в полет над морето

От срещащите се тук общо 257 вида, 149 са видове от европейско природозащитно значение. Природният парк е най-важната територия в страната за гнездещите тук земеродно рибарче и сив кълвач и сред най-важните места за черен щъркел, египетски лешояд, орел змияр, малък креслив орел, скален орел, малък орел, бухал, среден пъстър кълвач, полубеловрата мухоловка.


По време на миграция в района се срещат 5 световно застрашени вида – малък корморан, къдроглав пеликан, белоока потапница, ливаден дърдавец, водно шаварче.


Заради световното значение като място за струпване на птици по време на миграция и европейското значение за застрашени видове птици, паркът е обявен за Орнитологично важно място през 1997 г. и за Специално защитена зона от Натура 2000.



В парка се срещат 54 вида бозайници. Сред тях особено внимание заслужават прилепите, които са 21 вида, всичките са те включени в световната Червена книга и списъците на различни конвенции и споразумения. В националната Червена книга са включени златката, вълкът, пъстрият пор, видрата и два вида прилепи.



Популацията на видрата в река Велека е най-добре запазената в Европа.


Културно историческо наследство

В района на Странджа са съхранени много паметници на духовната и материална култура от предишни епохи.


Фрагмент от тракийска-куполна гробница в местност Мишкова нива (ИМ "Проф. д-р Александър Фол" в Малко Търново)
Фрагмент от тракийска-куполна гробница в местност Мишкова нива (ИМ "Проф. д-р Александър Фол" в Малко Търново)

Почти без прекъсване се редуват културни пластове от енеолита и бронзовата епоха, тракийската мегалитна култура, античността, средновековието, българското Възраждане до най-новата ни история. Опорен момент в развитието на територията е епохата на одриско-сапийската династия, когато Бизия (днешният град Виза в Турция) става столица на Одриското царство.


Тракийска-куполна гробница в местност Мишкова нива (архивна снимка от ИМ "Проф. д-р Александър Фол" в Малко Търново)
Тракийска-куполна гробница в местност Мишкова нива (архивна снимка от ИМ "Проф. д-р Александър Фол" в Малко Търново)

Към периода на Бизийската култура – I век преди Христа, се отнасят множество могилни некрополи и самостоятелни гробници, от които и куполната гробница-светилище в местността "Мишкова нива".


Уникални също са и потъналите селища в българската акватория на Черно море.


Руини на древни крепостни стени на Агатополис в Ахтопол
Руини на древни крепостни стени на Агатополис в Ахтопол

В прилежащата територия на парка са локализирани обекти с морски произход в заливите на Варвара, Ахтопол, Синеморец, Силистар и северно от устието на река Резовска, които са пряко доказателство за развита тракийска цивилизация с активно мореплаване, корабостроене, икономически и търговски връзки, далеч преди гръцката колонизация.



Днес в границите на парка са описани над 450 паметника, от които 20 долмена, 24 могилни некропола, 11 самостоятелни надгробни могили, 2 уникални куполни гробници, 13 антични средновековни селища, 17 крепости, древни пътища, 83 параклиса, столнини и одърчета и едно историческо място от национално значение – местността Петрова нива.


Една значителна част от тези паметници са свързани с развитото през античността до наши дни рударство, за което свидетелстват множеството рупи.


Храм "Св. св. Кирил и Методий" в село Кости
Храм "Св. св. Кирил и Методий" в село Кости

На територията на парка има и 280 архитектурни и художествени паметници на културата, от които 18 църкви, 268 възрожденски къщи и 4 исторически паметника, свидетелстващи за Илинденско-преображенското въстание.


Туристически обекти

В село Бръшлян са запазени странджански къщи от XVIII – XIX век, обявени за архитектурни паметници.


Камбанарията на църква "Св. Димитър" в село Бръшлян
Камбанарията на църква "Св. Димитър" в село Бръшлян

Тук се намира старинната църква "Св. Димитър", построена в края на XVII век с килийно училище – архитектурен паметник.



Интерес представлява и етнографската сбирка, както и информационно-посетителският пункт на Дирекцията на парка.


Исторически музей "Проф. д-р Александър Фол" в град Малко Търново
Исторически музей "Проф. д-р Александър Фол" в Малко Търново

Исторически музей "Проф. Александър Фол" в Малко Търново, създаден на 23 август 1983 г. като "Музеен комплекс Странджа" – резултат от интензивната работа в района по програмата "Странджа-Сакар".

И до днес това е единственият културен институт в сърцето на Странджа планина.



Големият врис и Малкият врис са две чешми, намиращи се една срещу друга в парка в централната част на Малко Търново и са негови символи.


Храм "Успение Богородично" в град Малко Търново
Храм "Успение Богородично" в Малко Търново

Православнен храм "Успение Богородично" се намира в центъра на Малко Търново край парка и срещу площада на града. В архитектурно отношение църквата представлява трикорабна базилика без притвор и с долепена към западната фасада камбанария. Вкопана е с три стъпала в земята.


Източно-католически храм "Света Троица" в град Малко Търново
Източно-католически храм "Света Троица" в Малко Търново

Източно-католически храм "Света Троица", намиращ се в Малко Търново, е построен върху основите на старата църква "Света Петка", датираща от 1868 година.



Тракийска гробница в местност Пропада, намираща се на 4 километра северозападно от град Малко Търново, е археологически паметник на културата, тракийска куполна гробница в местност Мишкова нива – археологически паметник от национално значение.


Интерес за туристите представляват барите – запазено традиционно пране в естествени условия.


Останки от град-крепост Агатополис в Ахтопол
Останки от град-крепост Агатополис в Ахтопол

Гостите на Ахтопол може да разгледат останките от древния град-крепост Агатополис, разпръснати навсякъде по улиците и между къщите.


Местност Индипасха – древно тракийско оброчище. Намира се на 18 километра от Малко Търново в посока село Сливарово.


Чети на Петрова нива (архивни снимки вИМ "Проф. д-р Александър Фол" в Малко Търново)
Чети на Петрова нива (архивни снимки вИМ "Проф. д-р Александър Фол" в Малко Търново)

Историческа местност Петрова нива – мемориал на загиналите в Преображенското въстание през 1903 г., музейна сбирка. Намира се на 14 километра от село Звездец.


Извори на река Младежка – карстови извори, откъдето извира планинска река. Намират се в близост до село Младежко. В района има пещери и останки от ранновизантийска крепост.


Село Граматиково – горска сбирка с представяне на природата на Странджа.


Село Българи – единственото място, където е запазен в автентичен вид нестинарският ритуал, изпълняван всяка година на деня на Св. св. Константин и Елена (стар стил) – 3 юни.


Защитени територии

Резервати

  • Силкосия – 396,5 хектара – разположен в близост до с. Кости. Това е първият резерват в България.

  • Узунбоджак – 2581,5 хектара – разположен в близост до село Сливарово

  • Витаново – 754,5 хектара

  • Средока – 607,8 хектара – разположен в землището на Малко Търново и село Стоилово

  • Тисовица – 749,3 хектара – разположен в землището на село Българи


Защитени местности


Природни забележителности

  • Градището – ест. находище на синя хвойна

  • Каменска бърчина – скално образувание

  • Махарата, местност Сарпия

  • Находище на каспийска и обикновена блатна костенурка в местността Наково кладенче

  • Находище на странджански дъб лъжник в м. Конаджика

  • Пещера и изворите на р. Младежка, м. Калето

  • Пещера Еленина дупка

378 преглеждания0 коментара

Comments


bottom of page