Ясен месец веч изгрява
(Марш на странджанските тракийци)
Ясен месец веч изгрява
над зелената гора.
В цяла Странджа роб запява
песен нова юнашка.
През потоци, реки, бърда,
нещо пълзи, застава
дал' е Юда самодива,
или луда гидия?
Не е Юда самодива,
нито върла гидия,
най- е чета от юнаци,
плашило за читаци.
Бързат, бързат да пристигнат
преди петли в Сърмашик,
да ги никой не угади
и ги подло предаде.
Пушка пукна, ек отекна знак се даде за борба. Бомби трещат, куршум пищи – цяла Странджа веч ечи.
Но шпионско око мръсно
откъде ги е съзряло –
тоз час тръгва и отива
на враг чета предава.
Денят мина мирно, тихо,
дойде нощта ужасна –
аскер селото загради
и четата заварди...
Съмна веч над селото,
изток пламна във зора,
пушка пукна, ек отекна
знак се даде за борба.
Юнаци са сал петима,
един срещу стотина...
Бомби трещат, куршум пищи –
цяла Странджа веч ечи,
тиранинът е уплашен,
от геройската борба.
Няма вече плахи роби,
има горди юнаци.
Гръм куршумен, гръм отново!
Скъпа кръв порой тече,
падна Пано, Равашола,
мрат народни синове.
О, Сърмашик, село славно,
от юнашката борба!
О, Сърмашик, знаме ново
на тракийска свобода!
"Ясен месец веч изгрява", известна още като "Ясен месец", е написан като въстанически марш от Яни Попов – войвода и деец на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.
Яни Попов е роден на 27 септември 1876 година в село Карахадър, Лозенградско. Той е борческа личност с творчески заложби и дар на народен певец.
Текстът бързо придобива популярност и песента става химн на тракийската революционна борба и на Странджа.
Текстът е от стихосбирката "Странджанска гусла", издадена през 1905 година, повторно издадена през 1909 година под името "Странджански жалби".
Стихосбирката е сборник от хайдушки и революционни песни, записани на местно наречие от Лозенградско, Малкотърновско и Бунархисарско.
В третото издание "Странджански жалби" е поместен пълният текст на "Ясен месец веч изгрява", посветен на Пано Ангелов и Никола Равашола и озаглавен "За Пано и Равашола", с пояснение, че се пее по гласа на известната арменска песен "Ай, Сасун, Сасун".
Оригиналният текст на бунтовния марш е от седемнадесет строфи, като накрая е отбелязано, че е написан в Странджа през 1904 година.
В песента Яни Попов възпява подвига на малка чета, водила ожесточено сражение с турския аскер на 2 април 1903 година в село Сърмашик (днес Бръшлян). Там загиват войводата Пано Ангелов от село Брод, Хасковско, и Никола Атанасов Николаков – Равашола от Перущица (в някои източници Батак).
Събитието остава в историята като "Сърмашишката афера"
По спомени на стари бръшлянци, песента се запява открито в селото през 1908 година.
За първи път мелодията на "Ясен месец веч изгрява" се изпълнява по радио "София" през 1953 година от народния странджански певец Сава Попсавов, родом от Бръшлян.
За Балювата къща и Сърмашишката афера
Балювата къща е исторически и архитектурен паметник, който се счита за образец на странджанската къща от XIX век.
През тази епоха, къщите се правят двуетажни с външно стълбище. Първият етаж се строи от каменни блокове и дървени греди, а вторият изцяло от дърво. Балювата къща, както и много други в Бръшлян са изградени от камък с ярко оранжев оттенък, както може да се види на снимките. Това се дължи на геоложките особености на района наоколо, от където се е доставял камъка. По асфалтовия път Малко Търново – Бургас, също могат да се видят скали с такъв цвят около село Звездец.
В резултат на така наречената "Сърмашишка афера" (събития предшествали Илинденско-Преображенското въстание) – на 2 април 1903 година, къщата е обградена от османски войници. Тук загиват един войвода и един четник. Това събитие силно повдига въстаническия дух за избухналото по-късно (на 2 август) Илинденско-Преображенско въстание.
Кои са Пано и Равашола?
За Пано
Пано Ангелов Апостолов, известен и като Карабаджаков, с псевдоним Пиер, е български революционер, деец на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.а
Пано Ангелов е роден на 2 февруари 1879 година в софлийското село Башклисе, тогава в Османската империя. Произхожда от рода Карите, изселници от Чирпанско и основатели на Башкьой (Башклисе). Прадядо му Ангел е прочут пехливанин, а неговият син Апостол е четник в четата на Ангел войвода и загива край Софлу.
След Освобождението на България Пано Ангелов и семейството му се преместват в хасковското село Брод. След завършване на основното си образование в Брод учи и завършва Казанлъшкото педагогическо училище.
През 1902 г. Пано Ангелов спира да преподава и в Бургас се свързва с Михаил Герджиков, Лазар Маджаров, Георги Кондолов, Левтер Мечев, Никола Равашола, Киро Узунов и други дейци на ВМОРО. През 1902 г. е изпратен в Малкотърновския революционен район с чета, която посещава селата Кладара, Граматиково и Камилите.
В началото на 1903 г. е избран за участъков войвода на Сърмашик, Гьоктепе, Стоилово, Калово, Заберново, Моряне, Чеглаик и Конак. Обикаля селата на Странджа, сформира смъртни дружини, прави съзаклятие, събира средства, набавя оръжие. Проявява забележителни организационни качества, смелост, хладнокръвие, честност, в резултат на което четата спечелва доверието на населението и във всички села на поверения му участък се изграждат смъртни дружини, мрежа от куриери и се набавят оръжие и боеприпаси. Набират се допълнително и въстаници от селата.
За Равашола
Никола Атанасов, известен като Равашола, е български революционер, деец на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.
Атанасов е роден в 1863 г. в Батак или в Перущица, тогава в Османската империя. Живее в Анхиало и Бургас. Работи като надзирател на Поморийските солници, пощенски служител и хамалин на Бургаското пристанище. Влиза във ВМОРО и в края на 1902 г. заминава за Странджа с четата на Михаил Герджиков. Взима прякора на френския анархист Равашол. Става приближен на войводата Пано Ангелов и влиза в неговата чета.
На 20 март четата на Пано Ангелов и четниците му Никола Равашола, Георги Мутафов, Атанас Вълканов и Петко Пухов се намира в Сърмашик, където е предадена и в започналото сражение загиват войводата и Никола Равашола. Смъртта им е възпята от Яни Попов в странджанския революционен химн „Ясен месец“.
През 1997 г. по повод 100-годишнината на тракийската организация и 94 години от подвига на героите от сърмашишката афера, в местността Диманова поляна (Бръшлянско землище), там където е смъртоносно прострелян войводата Пано Ангелов, е издигната паметна плоча.
Скъпи приятели, следвайки споделените фото моменти от разходката ми из Бръшлян, от Балювата къща ще поемем към параклис "Света Марина", който е съвсем наблизо.
Света Марина
Ще ви разкажа за параклис "Света Марина" (Света Лефтера), познат и до днес сред бръшлянци като "Малката църквичка" и ще ви предам една легендата за основаването на Бръшлян.
Някога, много, много отдавна, когато древните траки бродели по тези земи, точно тук – на това място, където днес намираме село Бръшлян, все още селище не съществувало.
Пра-стара, древна като света традиция задължавала да се изпълни свещен тракийски ритуал, за да се основе ново селище.
Традицията повелявала по време на пълнолуние, от залез слънце, до първи петли, двама родни братя близнаци да впрегнат два млади вола близнаци и да заорат в кръг с рало.
Описаната в този заветен кръг земя ставала земя свещена и сакрална и там хората трябвало да създадат ново селище, да съградят своите домове, да създадат семейства и да отглеждат децата си.
Случило се така, че първите петли пропели, а братята не успели да затворят кръга, очертаващ границите на бъдещото селище.
Мястото, което останало незаорано, било осветено, а кръгът "затворен" по друг начин – хората построили там параклис и го нарекли "Света Лефтера" (днес Света Марина), но и до днес местните го наричат "Малката църквичка".
Село Сърмашик (днешен Бръшлян) възниква през 17 век, когато жителите на трите махали Юртет, Селище и Живак (тракийското му име е Кикон (Кикос), от тракийски език кик – живак, съществува легенда, че тук е роден певецът Орфей) се заселват в Долната махала, най-старата част на селото. То се споменава в османски данъчни регистри от втората половина на 17 век, а през 19 век е голям животновъден център. Жители на селото участват в Хетерията от 1821 г. През селото е преминавал и Васил Левски, като къщата, в която е нощувал, е запазена и днес.
От 1982 г. село Бръшлян е архитектурен и исторически резерват, като в него са запазени автентични къщи, характерни за странджанската архитектура от 18 и 19 век.
76 къщи са архитектурни паметници на културата, 5 от тях – с национално значение.
Смята се, че най-старата къща в селото е строена през 17 век.
Околностите на днешното село Бръшлян са били обитавани още от древността от траки. В близост до селото са намерени тракийски долмени, некрополи и останки от антично селище.
Предполага се, че на мястото на днешната църква „Св. Димитър“ в античността е имало светилище посветено на Зевс – Дионис.
Днес село Бръшлян се намира в границите на природен парк „Странджа“, а землището на селото граничи с резервата Витаново, долината на река Велека и пъстървовия рибарник на река Катун.
Всяка година в началото на август, обикновено около осми, се провежда селският събор, който продължава два дни. Идват гости от цялата страна, играят се хора, организират се борби.
Мили мои приятели, ще се опитам да пресъздам чувствата и трепетите, които ме връхлитаха, докато се разхождах из малките зелени улички на селото.
Да, почти всички къщи бяха видимо стари, но поддържани – личеше си старанието, с което собствениците бяха подредили дворовете, наредили лехите, от където се усмихваха слънчево цветя. Навсякъде личеше старание за красота. Китно и подредено!
Под прозорците бяха наредени саксии с цветя, а на всяка входна врата висеше подкова.
Църквата "Св. Димитър" и килийното училище
Там паркирах на влизане в селото – срещу църквата "Св. Димитър". Намира се на площада в центъра и е обградена от голям двор, на входа, на който се намира и старата камбанария.
Камбаната е изработена през XIX в. в град Ярослав – Русия.
Църква “Св. Димитър” е обявена за недвижима културна ценност (НКЦ) паметник на културата с категория национално значение.
Построена е през XVII век и е вкопана в земята – нещо характерно за този период на Османската власт. Съгласно действалите по онова време закони, християнските църкви е трябвало да са не по-високи от турчин, възседнал кон.
Подобни на нея, като най-обикновени къщи са и църквите “Свето Успение Богородично” в Созопол и “Свето Възнесение Господне” в Ахтопол.
Килийно училище ще откриете в същия двор на площада на селото и е буквално долепено до църквата.
Основано е през 1871 г., когато българите в пределите на Османската империя получават църковна независимост. По този начин в църквите вече е можело да се извършват литургии на български, а не на гръцки, както е било по-рано.
В първите години от неговото съществуване там се обучавали 12 – 13 годишни момчета на българско четмо и писмо върху восъчни дъски.
Днес килийното училище е възстановено в автентичен вид, отворено е за посетители и всеки, който желае, може да влезе и да се докосне до онези стари и отдавна изгубени времена.
Килийно училище към църква “Св. Димитър” е обявено за недвижима културна ценност (НКЦ) паметник на културата с категория национално значение.
Етнографска сбирка на открито
В един широк двор на една от къщите в близост до центъра на селото бяха наредени различни земеделски пособия, характерни за онова време от този регион, и всеки желаещ може да разгледа този интересен музей.
Мили мои приятели, в една от уличките на селото ме посрещна едно дружелюбно коте, което поиска и с мене да се сприятели. Не отказах 😉 Ще го откриете на снимка – приятно позира, перчейки се насреща ми пред камерата.
Мили мои приятели, цветно е през пролетта в Бръшлян. Край всяка къща цъфтят храсти.
Цветни лехи намигват от дворовете и цветята внасят неописуемо настроение по време на разходката.
Хората тук са мили и любезни, разказват истории и показват правилния път.
С радост ще се върна отново тук!
Какво може да се посети в близост?
На 12 километра от село Бръшлян (на около 14 минути с автомобил) се намира очарователният водопад Докузак.
На 15 километра от село Бръшлян (на около 18 минути с автомобил) се намира град Малко Търново.
В Малко Търново задължително посетете църквата "Успение Богородично".
В Малко Търново може да разгледате и красивия католически храм "Света Троица".
На около 45 километра от село Бръшлян (на около 50 минути с автомобил) се намира живописното Кондолово.
От селото стартира невероятно красивата екопътека "Царството на зелениката", край която в края на април и началото на месец май цъфти уникалната в цял свят странджанска зеленика.
Приятна разходка и до нови срещи от магична и мистична Странджа!