Храм паметник "Свето Възнесение Господне" – един от най-старите и значими архитектурни паметници в Ахтопол
- Stefan Ivanov
- 3.08
- време за четене: 10 мин.
Актуализирано: 16.09
Храм паметник "Свето Възнесение Господне" е един от най-старите и значими архитектурни паметници в град Ахтопол – осезаемо свидетелство за богатото историческо и духовно минало на града.
Църквата е не просто действащ храм, а ключов обект на културен туризъм, привличащ посетители с уникалната си история и архитектура. Нейното съществуване през вековете я утвърждава като централен елемент от културното наследство на региона.
Ахтопол – древен град с хилядолетна история, е преминал през множество премеждия, включително опустошителни природни бедствия. В този контекст, храм паметник "Свето Възнесение Господне" играе централна роля в разказа за устойчивостта и възстановяването на града.
Храм паметник "Свето Възнесение Господне" е издигнат през 1776 г. Църквата е една от малкото сгради, оцелели след големия пожар през 1918 г., който почти изцяло унищожава Ахтопол, включително старата катедрала "Успение Богородично". "Свето Възнесение Господне" е една от малкото сгради, които оцеляват, заедно с части от манастирската църква "Свети Йоан" (Свети Яни) от XII-ти век.
Запазването на "Свето Възнесение Господне" след такъв мащабен катаклизъм я превръща не просто в историческа сграда, а в мощен символ на устойчивостта и духовния континюитет на Ахтопол.
Съществуват предположения, че храмът е изграден върху основите на по-стара християнска сграда, вероятно рухнала вследствие на природно бедствие. В новия градеж са използвани и по-стари архитектурни фрагменти, включително автентична мраморна розета, която някои изследователи наричат цвете за ранното християнство.
Използването на по-стари оригинални елементи в новата конструкция показва приемственост на свещеното място, което е било почитано и използвано за поклонение през различни исторически периоди.
Датата 1796 г., често споменавана във връзка с храма, се отнася за завършването на стенописите в апсидата, а не за самото му издигане. Това е ясно посочено в гръцкия дарителски надпис:
Небесният свод над теб бе направен... в годината 1796 [на] 17 ноември.
Настоящата [стенопис] бе зографисана...
Строителството на храма и неговото художествено оформление са били отделни, самостоятелни и последователни фази. Периодът от двадесет години между строежа и завършването на стенописите не е необичаен за църковно строителство, което често зависи от набирането на средства и наличието на квалифицирани зографи. Това също така предполага, че църквата е функционирала за известен период преди да бъде напълно изписана, както и че изписването е било поетапно.
Финансирането на строежа и зографисването на църквата е дело на местната гръцка общност. Храмът е изграден със средства на богатите гръцки родове, живели в Ахтопол по онова време – Герасимос и Водоцидис. Въпреки че живописецът не се е подписал, се смята, че стенописите са дело на Йоан от Ахтопол, известен зограф от края на XVIII-ти век. Тази информация подчертава ключовата роля на гръцката общност в Ахтопол за изграждането и поддържането на църковния живот през периода на робството.
По план църквата "Свето Възнесение Господне" е еднокорабна и едноапсидна. Размерите ѝ са 17 метра дължина на 7 метра ширина, а височината ѝ от днешния терен е 2.30 метра.
Външният градеж на църквата притежава няколко характерни черти. Сградата е частично вкопана в земята. Подът днес се намира на 40-50 см под равнището на съвременния терен, което указва дебелината на културните наслоявания, натрупани след датата на нейното построяване. Църквата е зидана с ломени местни вулкански камъни с широки фуги, които са измазани с хоросан. Стените са с внушителна дебелина от 90 см. За допълнително укрепване, сградата е опасвана от два реда дървени пояси, известни като сантрачи. Покривът е четирискатен с надвесна стряха.
Вкопаването на църквата в земята и използването на дебели каменни стени не е само архитектурна особеност, а и практическо решение. Това може да е било с цел осигуряване на по-голяма стабилност срещу силните ветрове и морски бури, характерни за крайбрежния район, както и за по-добра топлоизолация. Вкопаването също така може да е било метод за прикриване на сградата от османските власти, които често налагали ограничения върху височината и видимостта на християнските храмове. Дебелината на културните наслоявания пък говори за дълговечността на мястото и непрекъснатото му обитаване, показвайки, че мястото е било активно използвано в продължение на векове.
Уникална за този храм е системата за осветление. Църквата има само два прозореца, които не осигуряват достатъчно светлина. За да се компенсира това, на покрива са оставени четири пирамидални отвора, осигуряващи естествено горно осветление. Това, характерно за странджанските къщи, горно осветление се среща само при този крайбрежен храм. Конструктивните особености на сградата определено заимстват от странджанската архитектура, което посочва влиянието и на българските строителни традиции.
Ниската височина, дебелите стени и малките прозорци са типични за църкви, строени по време на османското робство, когато християнските храмове не е трябвало да се извисяват над мюсюлманските сгради. Уникалното горно осветление, заимствано от странджанската къща, е гениално решение за компенсиране на липсата на странична светлина, като същевременно запазва скромния външен вид. Това показва не само адаптивност на строителите към местните условия и традиции, но и креативност в рамките на наложените ограничения, превръщайки функционалното решение в отличителен архитектурен елемент. Това също така може да е допринесло за по-добрата защита на вътрешните стенописи от пряка слънчева светлина и влага, предвид близостта до морето.
Вътрешното разпределение на пространството в църквата е било разделено на две – мъжка част до олтара и женска част в дъното на храма, отделена с преграда. Интериорът се отличава с широката си засводена апсида, която е централен елемент на художественото оформление.
Вътре в храма са запазени красиви стенописи.
Храм "Свето Възнесение Господне" е ценен паметник, който съчетава елементи от местни строителни традиции, по-специално странджанската архитектура. Тя е оцеляла през вековете и множество природни бедствия, което само по себе си е доказателство за нейната здравина и значение. Нейната уникална система за осветление и стилистични особености на стенописите я правят обект на значим изследователски интерес и важна част от културното наследство на България.
Как се стига до град Ахтопол?
Ахтопол (на гръцки: Αγαθούπολη) е град в южното черноморско крайбрежие на България, в община Царево, област Бургас.
Разкрийте хилядолетната история на морския град и посетете неговите скрити съкровища ТУК.
През Ахтопол минава третокласният републикански път III-9901, който води на северозапад през село Варвара до връзка при град Царево с второкласния републикански път II-99 и по него – към Бургас, а на югоизток през село Синеморец води до село Резово, където свършва.
В Ахтопол няма въздушен транспорт. Най-близкото летище е Летище "Бургас".
Ахтопол отстои на:
460 километра (на около 4 часа и 44 минути с автомобил) от столицата
328 километра (на около 3 часа и 34 минути с автомобил) от град Пловдив
207 километра (на около 3 часа и 17 минути с автомобил) от град Варна
77 километра (на около 1 час и 09 минути с автомобил) от град Бургас
Ахтопол се намира на около 15 километра (на около 18 минути с автомобил) югоизточно от общинския център Царево и на около 17 километра (на около 21 минути с автомобил) север-северозападно от най-южното българско населено място край Черно море – село Резово, край което минава държавната граница с Република Турция.
Градът е разположен по абразионна тераса върху скалист полуостров между нос Ахтопол и нос Свети Яни.
На запад непосредствено до града достигат разклоненията на странджанския рид Босна с най-висок връх Папия (501,4 метра).
Надморската височина в града при храм "Свето Успение Богородично", който се извисява точно срещу пристанището, е около 10 метра, на югозапад нараства до около 30 – 35 метра.
Климатът е континентално-средиземноморски със силно черноморско климатично влияние – мека зима – най-меката зима в България, горещо лято, ранна пролет и дълга и топла есен.
Ахтопол има влажен субтропичен климат (климатичната класификация на Кьопен) граничи със средиземноморски климат с ограничен континентален ефект.
Ахтопол е морски курорт с хотели, ваканционни селища и бунгала, разположени предимно в местност Коросиата, западно от града, ресторанти, множество къщи за гости, увеселителни заведения и къмпинги.
Плажната ивица край местност Коросиата, наричана Централен плаж на Ахтопол, е със ситен пясък и дюни, широка, с дължина в землището на Ахтопол около 1400 метра, а заедно с плажната ивица, продължаваща на северозапад в землището на село Варвара – общо около два километра. Крайбрежното морско дъно е плитководно.
Освен централния плаж, в землището на Ахтопол има още поредица малки плажове.
Градът е в териториалния обхват на Природен парк "Странджа".
В северната част на пристанището на Ахтопол се издига Фарът на Ахтопол – белият страж на пристанището.
За Фарът на Ахтопол – белият страж на пристанището разказвам ТУК.
На мястото на днешния град Ахтопол са съществували селища още от новокаменната епоха, а през желязната епоха районът е населяван от тракийското племе тини.
Като град Ахтопол е основан около 430 г. преди Христа от гръцки колонисти от Атина, като се предполага, че основаването му има връзка с действията на Перикъл в черноморските области.
Градът се превръща в търговско средище, като в него се секат монети.
След варварските нашествия от V-ти – VII-ми век градът е възстановен от византийския военачалник Агатон, който го нарича Агатопол.
През Средновековието Агатопол на няколко пъти е включван в територията на България.
За късноантична и средновековна крепост в Ахтопол – град на любовта и щастието Агатополис разказвам ТУК.
Можете да разгледате изцяло запазената църква "Свето Възнесение Господне", построена през 1776 година, останки от манастира "Свети Йоан" (Свети Яни) от XII-ти век, както и части от защитната крепостна стена, опасвала цитаделата на града, строена от траки, римляни и българи, руини от която днес могат да бъдат видени из целия Ахтопол.
За богатото историческо минало на района разказват безценните експонати, изложени в сградата на старото гръцко училище, която днес е превърната в музей, както и изключително интересната музейна сбирка на Обществена колекция "Музей на котвата" в Ахтопол – потапяне в хилядолетната морска традиция с огромна любов към морето.
За Старото гръцко училище в Ахтопол – творческа база на Националната художествена академия, забележителен пример за културно-исторически паметник и център за изкуство и наследство разказвам ТУК.
За Обществена колекция "Музей на котвата" в Ахтопол – потапяне в хилядолетната морска традиция с огромна любов към морето разказвам ТУК.
Как се стига до храм паметник "Свето Възнесение Господне"?
Храм паметник "Свето Възнесение Господне" е стратегически разположена в източната част на полуостров Свети Георги, в източния край на града. Тя се намира близо до южния крайбрежен склон и в непосредствена близост до морето, където брегът се спуска почти отвесно. Тази локация, на най-високото място на полуострова, вероятно е избрана както заради символичното си значение, така и заради практическата си достъпност за жителите на града.
Своите автомобили можете да оставите край улица "Бриз" и улица "Черно море", където е изграден и удобен безплатен паркинг.
Какво можете да посетите в близост?
Само на около 6 километра югоизточно от град Ахтопол (на около 8 минути с автомобил) се намира чудното черноморско селище Синеморец.
Северно от Синеморец величествената Велека влива водите си в Черноморието, създавайки една от най-красивите и фотогенични златисти коси.
За плаж "Велека" разказвам ТУК.
Мястото, където сладките води на реката срещат соленото море, е едно от най-романтичните кътчета по нашето Черноморие.
Неподправената естествена красота на мястото е основно негово качество! За да се насладите на златната коса на Велека подобаващо, ще е необходимо да се изкачите нависоко.
За това как се стига до мястото, откъдето можете да се насладите на пълното очарование на плаж "Велека" разказвам ТУК.
Напролет върху златистите дюни червенеят хиляди алени макове, за които разказвам ТУК.
Чудат е Синеморец! Чудати скали красят непристъпните му брегове. Една от тези скали е и Сфинксът на Синеморец, за който разказвам ТУК.
На 6,5 километра южно от Синеморец (на около 12 минути с автомобил) се намира един от най-южните плажове на България с перфектно мек и фин златист пясък.
За плаж "Силистар" и за Скалната порта на Силистар разказвам ТУК.
На 6,7 километра южно от Силистар (на около 11 минути с автомобил) се намира Резово – най-югоизточната точка на Европейския съюз в континентална Европа.
За Резово разказвам ТУК.
На 15 километра северозападно от Ахтопол (на около 18 минути с автомобил) се намира Царево – черноморската порта към Странджа.
Край квартал "Василико" на Царево се извисява християнски храм "Свето Успение Богородично", който ви съветвам да разгледате по време на вашия престой тук.
Само на 12,5 километра югозападно от Царево (на около 17 минути с автомобил) се намира началната стартова точка на екопътека "Марина река" – живият музей на терциерна Европа.
На 11 километра западно от началната точка на екопътека "Марина река" (на около 14 минути с автомобил) се намира село Кондолово.
От селото стартира чудната екопътека "Царството на зелениката", по която ви съветвам да поемете.
На 33 километра югозападно от село Кондолово (на около 50 минути с автомобил) се намира град Малко Търново.
В Малко Търново ви съветвам да посетите Исторически музей "Проф. Александър Фол", създаден на 23 август 1983 г. като "Музеен комплекс Странджа" – резултат от интензивната работа в района по програмата "Странджа-Сакар".
И до днес това е единственият културен институт в сърцето на Странджа планина.
В Малко Търново задължително посетете църквата "Успение Богородично".
В Малко Търново може да разгледате и красивия католически храм "Света Троица".
На 39 километра югозападно от село Кондолово (на около 53 минути с автомобил) се намира очарователният водопад Докузак.
На около 48 километра западно от село Кондолово (на около 53 минути с автомобил) се намира живописното село Бръшлян.
На 12 километра южно от началната стартова точка на екопътека "Марина река" (на около 19 минути с автомобил) се намира село Кости.
От Кости стартира пътека към водопад Райков вир, по която ви съветвам да поемете.
На минути от селото и точно край пътя се оглеждайте за този вековен цер.
Вие четете блог без реклама – изцяло съсредоточени върху съдържанието!
Напомням ви, че можете да прочетете всички мои публикации тук – във "Фото моменти", без да бъдете прекъсвани от нито една досадна реклама, защото "Фото моменти" е място без реклами!
Взех важното решение "Фото моменти" да не съдържа реклама, за да е възможно сайтът ми да зарежда много по-бързо, съдържанието, което ви представям, да бъде максимално изчистено и вашето преживяване във "Фото моменти" да бъде възможно най-доброто!
Ако оценявате всичко, което правя, можете да ме подкрепите ТУК или като последвате златната звезда по-долу.
Благодаря ви!
И като за финал, мили мои приятели,
не бива да пропускате да разгледате
специалния албум с фото моменти –
открити, изживени, заснети и споделени с вас!
Коментари