Старото гръцко училище в Ахтопол – творческа база на Националната художествена академия, забележителен пример за културно-исторически паметник и център за изкуство и наследство
- Stefan Ivanov
- 6.08
- време за четене: 13 мин.
Актуализирано: преди 3 дни
Старото гръцко училище в Ахтопол е много повече от обикновена архитектурна забележителност, която с огромно удоволствие ще ви представя.
Училището е жив паметник, който разкрива богатата културна и образователна история на града.
Тази емблематична сграда, разположена в най-източната част на полуостров Свети Георги, в източния край на града, се издига върху скалите в непосредствена близост до морето.
Тя е символ на многопластовото историческо наследство на Ахтопол и отразява преплитането на различни етноси и култури през вековете.
Училището е свидетел на значими исторически събития и промени, които са оформили облика на региона.
Заедно с историята на старото гръцко училище, ще ви разкрия и неговите уникални архитектурни особености, ще ви споделя и за разнообразната му образователна и обществена роля в миналото, както и за настоящата му функция като важен културен център и творческа база, помещаваща наистина уникални експозиции, които разгледах с огромно удоволствие.
Ахтопол, разположен на живописния полуостров Керата, притежава дълбоки исторически корени, които датират още от новокаменната епоха.
Археологическите проучвания показват, че районът е бил населяван от тракийското племе тини през желязната епоха.
Самият град е основан като гръцка колония около 430 г. преди Христа. Тези ранни селища и гръцки произход подчертават дългогодишното и значимо гръцко присъствие по тези земи, което е оставило траен отпечатък върху културата и развитието на региона.
В този исторически контекст гръцкото училище се явява важен символ на населението, обитавало тези земи, преди българите окончателно да си възвърнат властта върху тях.
Сградата не просто представлява образователна институция, а отразява сложната етническа и политическа история на региона, където различни култури са съжителствали и са оставили своето наследство.
Нейното съществуване и трансформация са пряко свързани с демографските и политически промени, настъпили в Ахтопол през вековете.
Създаване
Строителството на старото гръцко училище, което се смята за първото училище в Ахтопол, започва през 1898 г. и завършва в началото на ХХ-ти век.
Тази мащабна инициатива и нейното финансиране са дело на организацията "Синове на Агатополис в Америка" и гръцки изселници в САЩ.
Този факт е повече от обикновена финансова подробност; той разкрива дълбоката връзка и ангажираност на гръцката диаспора с тяхната общност в родината.
В период на значителни етнически и политически промени, особено в Османската империя и след това, инвестицията в образователна институция е била стратегически акт за поддържане на културната идентичност и езика.
Това е ярък пример за транснационален културен трансфер и солидарност, демонстриращ как емигрантските общности играят ключова роля в развитието и съхранението на културното наследство на своите родни места. Тази филантропия е била съчетана с дългосрочна визия за бъдещето на гръцката общност в Ахтопол.
Архитектура и строителство
Сградата е издигната от български майстори по проект на гръцки архитекти. Този съвместен труд между български изпълнители и гръцки проектанти символизира културното взаимодействие и сътрудничество, характерни за региона през този период.
Местоположението на училището е стратегическо – то е построено върху терен, където се е намирала северната порта на древната крепост.
Изграждането на нова значима сграда върху останките на древна крепостна структура не е просто избор на място, а демонстрира приемственост и значимост на терена през различни епохи.
Този факт предполага възможността за откриване на археологически находки по време на строителството или при последващи разкопки.
Действително при разкопки около сградата са открити находки, обхващащи период от късножелязната епоха до днешно време. Това превръща самата сграда в част от по-голям археологически контекст и подчертава многопластовата история на Ахтопол, където всяка епоха оставя своя отпечатък върху предишната.
Архитектурните особености на училището включват изключително дебели стени от 60 см, което осигурява здравина и устойчивост на конструкцията.
Всички ъгли на стените, прозорците, портала и покривният фриз са облицовани с червени тухли, които са били специално докарани с гемии от Марсилия.
Този детайл говори за качеството на строителството и значението, което е придавано на сградата, както и за връзките на Ахтопол с по-широкия средиземноморски свят.
Един от най-забележителните аспекти на дизайна е неговата функционална гъвкавост.
Шестте класни стаи са били разделени с дървени стени, които лесно са можели да бъдат демонтирани, за да се преустроят в голям салон с подиум и трибуна в дъното.
Тази адаптивност е показател за изключително гъвкав и предвидлив архитектурен дизайн за времето си. Това разкрива, че училището е било замислено не само като образователна институция, но и като ключово обществено място – вероятно за събрания, културни събития, или дори като сенат на града. Тази многофункционалност подчертава централната роля на сградата в живота на гръцката общност, далеч надхвърляща чисто образователните функции.
Първоначално предназначение и образователна роля
Сградата е била предназначена за шестокласно училище, което представлява значително ниво на образование за периода, и едновременно с това е служила за сенат на града.
Първите учебни занятия започват в началото на ХХ-ти век, като за целта са поканени учители от Гърция.
Това осигурява високо качество на обучение и поддържане на гръцкия език и култура.
Преход към българско училище
Значителна промяна в историята на сградата настъпва след 1915 г., когато гърците напускат града.
Това е пряко следствие от историческите събития в региона, вероятно Балканските войни и последвалите промени в границите и етническия състав на населението.
Въпреки този демографски и политически преход, сградата запазва своята образователна функция.
В нея се открива българско училище, което първоначално е било трикласно, издържано със средства на родителите.
По-късно то се разраства до четирикласно, а през 1923 г. става прогимназия. Тази трансформация демонстрира устойчивостта на образователната институция и нейната адаптивност към променящите се нужди на населението, като същевременно подчертава приемствеността на знанието и културата, независимо от етническата принадлежност на обучаващите се.
Днес гръцкото училище е обявено за паметник на културата с местно значение и е реконструирано, което подчертава неговата изключителна историческа и архитектурна стойност.
Гръцкото училище днес – център за изкуство и наследство
Днес старото гръцко училище вече не функционира като традиционна образователна институция.
Превръщането на нефункциониращо училище в творческа база на Националната художествена академия (НХА) е отличен пример за адаптивно преизползване на културно наследство.
Вместо сградата да запустява или да бъде разрушена, тя е получила нов живот и продължава да служи на обществени и образователни цели, макар и с различен фокус.
Този подход не само осигурява физическото опазване на паметника, но и поддържа неговата жизненост и актуалност, интегрирайки го в съвременния културен живот.
Това е устойчив модел за опазване на недвижимото културно наследство, който гарантира, че историческите сгради остават активна част от общността.
Творческа база на Национална художествена академия (НХА)
Като творческа база на Националната художествена академия (НХА) тук всяка година се провежда лятна академия, в рамките на която преподаватели и студенти от България и чужбина се събират, за да творят.
Тази дейност поддържа жива връзката на сградата с образованието и изкуството, превръщайки я в център за съвременно творчество и обмен на идеи.
Постоянна експозиция и музейна сбирка
В гръцкото училище функционира постоянна изложба, която представлява музейна сбирка. Тя показва археологически находки, открити на територията на Ахтопол. Тези находки обхващат впечатляващ период от късножелязната епоха до днешно време, разкривайки хилядолетната история на селището.
Експозицията включва също така произведения на автори, участвали в летните академии на НХА.
Комбинирането на археологически находки, които свидетелстват за хилядолетната история на Ахтопол, със съвременно изкуство, създадено в рамките на летните академии на НХА, е мощен кураторски подход. Това създава уникален диалог между миналото и настоящето, демонстрирайки приемствеността на творческия дух и културното развитие на мястото.
Училището не е просто склад за артефакти, а динамично пространство, където историята вдъхновява съвременното изкуство, а изкуството дава нов живот на историческия контекст.
Това подчертава ролята на музея като място за интерпретация и връзка между епохите, предлагайки многопластово културно преживяване.
Открита изложба
В допълнение към вътрешната експозиция, в двора на гръцкото училище е разположена открита изложба с дървени скулптури. Тази открита галерия допълнително обогатява културното преживяване на посетителите, предлагайки взаимодействие с изкуството на открито.
Старото гръцко училище в Ахтопол е забележителен пример за културно-исторически паметник, който надхвърля първоначалното си предназначение.
От своето създаване в началото на ХХ-ти век като образователен и обществен център за гръцката общност, финансиран от диаспората и построен с иновативен за времето си дизайн, до превръщането си в българско училище след демографските промени през 1915 г., и впоследствие в паметник на културата, сградата е преминала през множество трансформации, отразяващи динамичната история на Ахтопол. Нейното изграждане върху терена на древна крепостна порта и откритите археологически находки около нея допълнително подчертават многопластовата история на мястото.
Днес, чрез адаптивното си преизползване като творческа база на Националната художествена академия и домакин на уникални експозиции, училището продължава да бъде жизненоважен културен център. То синтезира в себе си археологическото наследство на града с постиженията на съвременното изкуство, служейки като мост между миналото и настоящето. Тази комбинация от исторически артефакти и съвременни творби създава динамично пространство за културен диалог и вдъхновение.
Старото гръцко училище е не само свидетелство за мултикултурната история на Ахтопол, но и вдъхновяващ пример за това как културното наследство може да бъде съхранено, преосмислено и интегрирано в съвременния живот, продължавайки да обогатява общността и да привлича посетители. То представлява жив урок по история, архитектура и културна приемственост, който продължава да развива своята значимост.
Как се стига до град Ахтопол?
Ахтопол (на гръцки: Αγαθούπολη) е град в южното черноморско крайбрежие на България, в община Царево, област Бургас.
Разкрийте хилядолетната история на морския град и посетете неговите скрити съкровища ТУК.
През Ахтопол минава третокласният републикански път III-9901, който води на северозапад през село Варвара до връзка при град Царево с второкласния републикански път II-99 и по него – към Бургас, а на югоизток през село Синеморец води до село Резово, където свършва.
В Ахтопол няма въздушен транспорт. Най-близкото летище е Летище "Бургас".
Ахтопол отстои на:
460 километра (на около 4 часа и 44 минути с автомобил) от столицата
328 километра (на около 3 часа и 34 минути с автомобил) от град Пловдив
207 километра (на около 3 часа и 17 минути с автомобил) от град Варна
77 километра (на около 1 час и 09 минути с автомобил) от град Бургас
Ахтопол се намира на около 15 километра (на около 18 минути с автомобил) югоизточно от общинския център Царево и на около 17 километра (на около 21 минути с автомобил) север-северозападно от най-южното българско населено място край Черно море – село Резово, край което минава държавната граница с Република Турция.
Градът е разположен по абразионна тераса върху скалист полуостров между нос Ахтопол и нос Свети Яни.
На запад непосредствено до града достигат разклоненията на странджанския рид Босна с най-висок връх Папия (501,4 метра).
Надморската височина в града при храм "Свето Успение Богородично", който се извисява точно срещу пристанището, е около 10 метра, на югозапад нараства до около 30 – 35 метра.
Климатът е континентално-средиземноморски със силно черноморско климатично влияние – мека зима – най-меката зима в България, горещо лято, ранна пролет и дълга и топла есен.
Ахтопол има влажен субтропичен климат (климатичната класификация на Кьопен) граничи със средиземноморски климат с ограничен континентален ефект.
Ахтопол е морски курорт с хотели, ваканционни селища и бунгала, разположени предимно в местност Коросиата, западно от града, ресторанти, множество къщи за гости, увеселителни заведения и къмпинги.
Плажната ивица край местност Коросиата, наричана Централен плаж на Ахтопол, е със ситен пясък и дюни, широка, с дължина в землището на Ахтопол около 1400 метра, а заедно с плажната ивица, продължаваща на северозапад в землището на село Варвара – общо около два километра. Крайбрежното морско дъно е плитководно.
Освен централния плаж, в землището на Ахтопол има още поредица малки плажове.
Градът е в териториалния обхват на Природен парк "Странджа".
В северната част на пристанището на Ахтопол се издига Фарът на Ахтопол – белият страж на пристанището.
За Фарът на Ахтопол – белият страж на пристанището разказвам ТУК.
На мястото на днешния град Ахтопол са съществували селища още от новокаменната епоха, а през желязната епоха районът е населяван от тракийското племе тини.
Като град Ахтопол е основан около 430 г. преди Христа от гръцки колонисти от Атина, като се предполага, че основаването му има връзка с действията на Перикъл в черноморските области.
Градът се превръща в търговско средище, като в него се секат монети.
След варварските нашествия от V-ти – VII-ми век градът е възстановен от византийския военачалник Агатон, който го нарича Агатопол.
През Средновековието Агатопол на няколко пъти е включван в територията на България.
За късноантична и средновековна крепост в Ахтопол – град на любовта и щастието Агатополис разказвам ТУК.
Можете да разгледате изцяло запазената църква "Свето Възнесение Господне", построена през 1776 година, останки от манастира "Свети Йоан" (Свети Яни) от XII-ти век, както и части от защитната крепостна стена, опасвала цитаделата на града, строена от траки, римляни и българи, руини от която днес могат да бъдат видени из целия Ахтопол.
За храм паметник "Свето Възнесение Господне" – един от най-старите и значими архитектурни паметници в Ахтопол разказвам ТУК.
За богатото историческо минало на района разказват безценните експонати, изложени в сградата на старото гръцко училище, която днес е превърната в музей, както и изключително интересната музейна сбирка на Обществена колекция "Музей на котвата" в Ахтопол – потапяне в хилядолетната морска традиция с огромна любов към морето.
За Обществена колекция "Музей на котвата" в Ахтопол – потапяне в хилядолетната морска традиция с огромна любов към морето разказвам ТУК.
Как се стига до старото гръцко училище – творческа база на Националната художествена академия?
Старото гръцко училище се издига в най-източната част на полуостров Свети Георги, в източния край на Ахтопол, се издига върху скалите в непосредствена близост до морето.
Своите автомобили можете да оставите край улица "Бриз" и улица "Черно море", където е изграден и удобен безплатен паркинг.
Музейната сбирка е достъпна за разглеждане в сряда, петък и неделя, във времевите интервали от 09:00 до 12:00 часа и от 16:00 до 18:00 часа.
Тази информация е ключова за всеки, който планира да посети обекта и да се потопи в неговата история и културно богатство.
Какво можете да посетите в близост?
Само на около 6 километра югоизточно от град Ахтопол (на около 8 минути с автомобил) се намира чудното черноморско селище Синеморец.
Северно от Синеморец величествената Велека влива водите си в Черноморието, създавайки една от най-красивите и фотогенични златисти коси.
За плаж "Велека" разказвам ТУК.
Мястото, където сладките води на реката срещат соленото море, е едно от най-романтичните кътчета по нашето Черноморие.
Неподправената естествена красота на мястото е основно негово качество! За да се насладите на златната коса на Велека подобаващо, ще е необходимо да се изкачите нависоко.
За това как се стига до мястото, откъдето можете да се насладите на пълното очарование на плаж "Велека" разказвам ТУК.
Напролет върху златистите дюни червенеят хиляди алени макове, за които разказвам ТУК.
Чудат е Синеморец! Чудати скали красят непристъпните му брегове. Една от тези скали е и Сфинксът на Синеморец, за който разказвам ТУК.
На 6,5 километра южно от Синеморец (на около 12 минути с автомобил) се намира един от най-южните плажове на България с перфектно мек и фин златист пясък.
За плаж "Силистар" и за Скалната порта на Силистар разказвам ТУК.
На 6,7 километра южно от Силистар (на около 11 минути с автомобил) се намира Резово – най-югоизточната точка на Европейския съюз в континентална Европа.
За Резово разказвам ТУК.
На 15 километра северозападно от Ахтопол (на около 18 минути с автомобил) се намира Царево – черноморската порта към Странджа.
Край квартал "Василико" на Царево се извисява християнски храм "Свето Успение Богородично", който ви съветвам да разгледате по време на вашия престой тук.
Само на 12,5 километра югозападно от Царево (на около 17 минути с автомобил) се намира началната стартова точка на екопътека "Марина река" – живият музей на терциерна Европа.
На 11 километра западно от началната точка на екопътека "Марина река" (на около 14 минути с автомобил) се намира село Кондолово.
От селото стартира чудната екопътека "Царството на зелениката", по която ви съветвам да поемете.
На 33 километра югозападно от село Кондолово (на около 50 минути с автомобил) се намира град Малко Търново.
В Малко Търново ви съветвам да посетите Исторически музей "Проф. Александър Фол", създаден на 23 август 1983 г. като "Музеен комплекс Странджа" – резултат от интензивната работа в района по програмата "Странджа-Сакар".
И до днес това е единственият културен институт в сърцето на Странджа планина.
В Малко Търново задължително посетете църквата "Успение Богородично".
В Малко Търново може да разгледате и красивия католически храм "Света Троица".
На 39 километра югозападно от село Кондолово (на около 53 минути с автомобил) се намира очарователният водопад Докузак.
На около 48 километра западно от село Кондолово (на около 53 минути с автомобил) се намира живописното село Бръшлян.
На 12 километра южно от началната стартова точка на екопътека "Марина река" (на около 19 минути с автомобил) се намира село Кости.
От Кости стартира пътека към водопад Райков вир, по която ви съветвам да поемете.
На минути от селото и точно край пътя се оглеждайте за този вековен цер.
Вие четете блог без реклама – изцяло съсредоточени върху съдържанието!
Напомням ви, че можете да прочетете всички мои публикации тук – във "Фото моменти", без да бъдете прекъсвани от нито една досадна реклама, защото "Фото моменти" е място без реклами!
Взех важното решение "Фото моменти" да не съдържа реклама, за да е възможно сайтът ми да зарежда много по-бързо, съдържанието, което ви представям, да бъде максимално изчистено и вашето преживяване във "Фото моменти" да бъде възможно най-доброто!
Ако оценявате всичко, което правя, можете да ме подкрепите ТУК или като последвате златната звезда по-долу.
Благодаря ви!
И като за финал, мили мои приятели,
не бива да пропускате да разгледате
специалния албум с фото моменти –
открити, изживени, заснети и споделени с вас!
Comments