Не просто до поредното древно място от Античността, а до своеобразен портал във времето, където историята извира от всяко кътче, а красотата е извезана върху пищни живописни мозайки, преборили хилядолетия и достигнали до нас.

Затворете очи само за миг!

Представете си следното: величието на Римската империя и ритмичният пулс на един от най-големите градове на провинция Тракия – Филипопол.

Бронзов макет на Римски Филипопол – музеен комплекс "Епископска базилика на Филипопол"

Тук, в сърцето на този античен свят, се е издигала една сграда, чиито основи са били положени не просто върху камък, а върху вяра и надежда за избавление.

Според легенда християнството достига до Филипопол още през I-ви век, превръщайки града в един от най-ранните центрове на религията в Европа.

Конкретни надгробни паметници по-категорично датират съществуването на християнска общност във Филипопол около III-ти век. Върху един от тях дори е запазен най-ранният известен християнски надпис от българските земи. Понеже тогава християните били жестоко преследвани, името на нашия Спасител Господ Исус Христос било обозначавано с буквите NZN, което значело

Ναζαρηνός – Назарянина

В онези времена християните отказват да почитат култа на божествения император, затова и били гонени, затваряни в килии, измъчвани и дори убивани.

След легализирането на християнството през 313 г. Филипопол става седалище на епископ. За растящия брой вярващи са построени Епископската базилика, а в близост и Малката базилика.

В поредица от публикации ще ви разкажа всичко и за двата обекта, а това пътешествие посвещавам изключително на Епископската базилика на Филипопол, известна и като Голямата базилика.

Това не е просто поредната археологическа находка! Това е Епископската базилика на Филипопол – катедрален храм, който с внушителността на размерите си и с великолепието на интериора си е съперничел на най-големите светилища в Източната Римска империя!

И сега тя е пред нас!

Докато пристъпвате към нея, усетете как земята под краката ви съхранява спомена за стъпките на хиляди хора – императори, епископи, поклонници.

Тази публикация е моята покана към вас да разгърнете страниците на времето и да се потопите във величието, което България е съхранила в самото сърце на Пловдив. Защото Базиликата не е само минало – тя е вдъхновение за настоящето, свързващо епохи.

Готови ли сте да прекрачите този праг?

Тогава, добре дошли във Римски Филипопол!

Добре дошли в музеен комплекс "Епископска базилика на Филипопол"!

Историите, които това място нашепва

Археолозите разкриват богатата многопластова история на приемственост и промяна на този обект от римската епоха през Късната античност и Ранното християнство чак до тъмните години на Средновековието.

Основите на сгради, надписите върху камък, живописните мозайки и гробните находки разкриват по какъв начин през столетията и епохите хората изграждат и преобразуват този терен от място на вяра през средновековен скромен жилищен квартал и гробище до пълното му изоставяне и потъването в забвение.

През вековете общността, населявала земите край тепетата, се събирала тук, за да строи сгради и да създава изкуство, да търси Бога, да приготвя храна и да отглежда децата си, да отбелязва събития и да погребва близките си.

Но годините се нижат, столетията летят, цели епохи отминават.

След XV-ти век върху района на Базиликата постепенно се натрупва дебел слой земя. През тези векове от Базиликата не се вижда и следа и всички нейни руини са дълбоко под земята.

Архивна фотография от 1920 г. на жилищния квартал, издигал се върху мястото на Епископската базилика — Архивна фотография от 1920 г. на жилищния квартал, издигащ се върху мястото на Епископската базилика

С бурното развитие на технологиите през XIX-ти век и XX-ти век Пловдив усилено расте.

Край изоставената, скрита под земята и напълно забравена Базилика се появява оживена улица. В продължение на десетилетия автомобили пътуват над северния кораб, докато пътниците в тях изобщо не подозират за богатата история скрита отдолу.

Аерофотография на района Епископска базилика от 2015 г.

В началото на 80-те години на XX-ти век става изненадващо откритие!

След векове на забрава днес мястото на някогашната Епископска базилика отново е пълно с живот като ултра модерен музеен комплекс, посветен на проучването, реставрацията и експонирането на обекта и неговата изключителна история. Бъдещите поколения, граждани и гости на Пловдив са повече от добре дошли тук, за да открият разнообразието от истории и неразгадани тайни, което това място крие.

Предвестник на днешния Пловдив

Епископската базилика на Филипопол, предвестникът на днешния Пловдив, представлява изключително важен паметник, който хвърля светлина върху най-ранните етапи от институционализирането на християнството в Римската империя.

Християнската общност във Филипопол е дълбоко вкоренена, като нейната история може да бъде проследена до I-ви век, свързана с апостол Свети Ерм, който е почитан като първия епископ на града.

Тази ранна поява на християнството в Тракия е подкрепена от свидетелства за устойчивост по време на преследванията, включително мъченичеството на Света Теодота през II-ри век (по времето на император Адриан) и екзекуцията на 37-те свети мъченици в началото на IV-ти век, при управлението на Диоклециан.

На това място по време на големите гонения срещу християните при император Диоклециан в 304-та година са избити 37 пловдивски християни свети мъченици за вярата.

Тази паметна каменна плоча е поставена на стената на високите каменни зидове на храм "Св. св. Константин и Елена" в посока внушителната и мълчалива порта Хисар капия – харизматичната врата към сърцето на Пловдив, пазеща хилядолетни истории, и негов ярък и разпознаваем символ

Тази дълбока историческа и духовна издръжливост доказва наличието на голяма и влиятелна християнска група в града още преди легализацията на вярата.

През ранното християнство този двор под открито небе, наречен атрий, разположен пред Епископската базилика, е бил изпълнен с живот.

Хората от общността се събирали тук преди литургия, за да се срещнат с приятели под колонадите, да се измият ритуално с водата от фонтана и да очакват пристигането на свещениците и високопоставените лица.

На това място християните се подготвяли физически и духовно, за да влязат в църквата за литургия.

Както виждате, архитектурата на открития двор подчертава неговата значимост.

Мраморните колонади и официалният вход (пропилеи), които свързвали църквата с града, показвали на всеки минувач, че това е едно от най-важните места в общността.

Ако за миг можехме да се пренесем точно на това място, но преди около 1 500 години, вероятно щяхме да чуем постоянния ромол на водата, стичаща се във фонтана от изящна каменна купа с формата на черупка – на мида (фиала).

В църковните дворове на раннохристиянските базилики често имало такъв фонтан, поради специалното значение на водата за християните, свързвана с кръщението на нашия Спасител Господ Исус Христос във водите на река Йордан от Йоан Кръстител.

Историкът от IV-ти век Евсевий описва подобен фонтан в раннохристиянската църква в Тир, съвременен Ливан:

Тук той разположи знаците на свещеното пречистване, като изгради точно срещу църквата фонтани; те преливаха от вода и осигуряваха очистване за продължаващите към свещеното пространство.

Хронология на строителството и връзка с имперски укази

Базиликата е функционирала активно от средата на IV-ти век до края на VI-ти век.

Нейната датировка е обект на научен интерес, тъй като монета, датираща от времето на император Лициний (308 г. – 324 г.), открита по време на разкопките, подхранва хипотезата, че строителството ѝ е започнало непосредствено след Медиоланския едикт* от 313 г., който легализира християнството в империята.

*Медиоланският едикт или Миланският едикт (на латински: Edictum Mediolanense) е едикт от двамата августи Лициний и Константин, издаден в 313 година в град Медиоланум (днес Милано), с който християнството се провъзгласява за равноправна на другите религии. Традиционно едиктът се приема за край на Диоклециановите гонения срещу християните.

Ако тази хипотеза е вярна, Базиликата на Филипопол е сред първите монументални християнски храмове, издигнати в Римската империя, предшестваща много от Великите Константинови базилики.

Монументалният размер на сградата, чиято дължина е 83 метра, а ширината – 36 метра, и централното ѝ позициониране в близост до Античния градски форум на Филипопол представляват съзнателен публичен акт за институционализиране на християнската власт.

Този мащаб, особено в годините след легализацията, е демонстрация на сила, целяща да трансформира символичния център на Филипопол, който преди това е принадлежал на имперската администрация и езическите култове.

Изграждането на такъв колосален обект, включващ 2 000 квадратни метра пищни мозайки, е отнел огромни финансови и логистични ресурси в средата на IV-ти век.

Това категорично демонстрира, че Филипопол е град с изключителна икономическа мощ и висока социална стабилност през Късната античност, позволяваща финансирането на тези държавно-подобни проекти от страна на местната църковна власт.

Вероятно тук е мястото да ви припомня, че Римската империя за малко не загива през Кризата на Третия век.

Императорите, които възраждат Филипопол

Императорите се сменят често, постоянни граждански бунтове разклащат крехката държавност, варварските атаки не престават дори за миг. Тази участ не подминава и Филипопол. През 250 г. – 251 г. готите опустошават града, оставяйки след себе си опожарени останки и хиляди мъртви.

Но Филипопол скоро се възражда от пепелищата благодарение на императорите Валериан и Галиен. Жителите на града почели помощта им чрез каменен надпис от 253 г. – 254 г., който гласи:

На добър час!

За победата, здравето и вечното просъществуване на императорите Публий Лициний Валериан и Публий Лициний Галиен Августи и целия им дом, на свещения Сенат и римския народ, и на Съвета и народа на Филипопол!

След смъртта на императорите политическите им врагове изтриват имената им, което е обичайна практика в Римската империя по онова време. В края на IV-ти век християнските строители използват надписа за настилката на атрия на Базиликата. Полагат го с лицевата страна надолу и така съвсем несъзнателно запазват дългия и подробен текст, който достига до нас 1 600 години по-късно.

Когато надписът е открит през 2019 г., епиграфите разчитат имената на императорите, което подсилва хипотезата, че Епископската базилика е построена върху основите на храм и административни сгради, свързани с култа към императора.

Ето защо първите стъпки, които правим днес насред дълбоко впечатляващия музеен комплекс "Епископска базилика на Филипопол" са именно върху камъни, които не принадлежат на самата Епископска базилика, а на по-ранна езическа сграда от II-ри век – IV-ти век, съществувала вече на това място.

Точно на това място е открит фрагмент от строителен надпис, който гласи:

За здравето и благополучието на императора...

Разчитайки надписа, поради формата на буквите, която през Античността се променя с времето, епиграфите стигат до заключението, че въпросният император е именно Септимий Север, управлявал през периода от 193 г. до 211 г.

Раннохристиянската общност изпитва необходимост от огромна църква, ето защо строителите надхвърлят очертанията на разрушената езическа сграда, като южният и северният стилобат (основи за колони) на храма на обожествения император остават под страничните кораби на новата базилика.

Ясно е, че Епископската базилика е построена върху основите на храм на императорския култ. Но как е изглеждал той? И каква е връзката му с овалната структура, която днес виждаме пред себе си, застанали в началото на грандиозния музеен комплекс?

Загадъчният басейн

При разкопките на овалната структура археолозите не откриват артефакти – нещо типично за обществените сгради от епохата. Но архитектурата ѝ все пак дава някои насоки. Ориентирана в посока изток-запад, структурата е дълга 14 метра и е широка 6,5 метра и е била част от храма. Хидрофобната мазилка на вътрешните ѝ стени и дъното подсказва, че структурата вероятно е изпълнявала функциите на декоративен басейн. За какво се е използвал той остава истинска загадка.

Когато християните стартират строителството на Базиликата, те запълват овалната структура и полагат отгоре първия пласт мозайки. Загадъчният басейн остава скрит в продължение на векове, преди археолозите да го открият и проучат.

Архитектурна морфология, хронология и епископско предназначение (IV-ти – VI-ти век)

Епископската базилика на Филипопол е най-големият раннохристиянски храм в днешните български земи и един от най-внушителните в целия Балкански регион за периода IV-ти – VI-ти век.

Дължината ѝ от 83 метра и ширина от 36 метра я правят сравнима с най-големите църковни структури в Източната Римска империя.

Архитектурно устройство и интериор

Сградата е проектирана като трикорабна, едноапсидна базилика, допълнена с нартекс (притвор) и обширен колонаден атриум (вътрешен двор).

В своя разцвет интериорът е бил забележителен!

Централният кораб е съдържал мраморно декориран презвитериум – платформа, предназначена за епископа и клира.

Наличието на повдигнат и декориран презвитериум, в сравнение с по-обикновените църкви, демонстрира високата йерархична позиция на епископа и институционалната структура на Филипопол като митрополитски център.

Базиликата е функционирала като официален административен и литургичен център на цялата епархия, в който са се извършвали масови кръщения на възрастни и деца.

Вътрешността на храма е била допълнително украсена с колони, чиито капители са носили християнски символи, както и със стенописи и най-вече с пищни мозаечни подове.

Стратиграфия и доказателства за статут

Археологическите проучвания установяват, че Базиликата е издигната върху руините на по-ранна монументална постройка, вероятно датираща от I-ви век след Христа.

Обектът е преминал през многофазна еволюция, функционирайки през три основни периода на подови настилки, положени една върху друга.

Първият под е бил изпълнен от розов хоросан (opus signinum), като неговият terminus post quem е определен чрез открита монета.

Музеен комплекс "Епископска базилика" на Филипопол – монументален паметник и най-голямата раннохристиянска църква по българските земи

Следват два слоя мозайки, изработени в общо три етапа. Тази последователност от три настилки, положени за около 200 години (в периода от IV-ти век до VI-ти век), предполага не само поддръжка, но и непрекъсната икономическа възможност за луксозно обновяване в периода на Късната античност.

Всяко обновяване на пода е акт на финансова и духовна сила, който поддържа престижа на епископската катедра.

Епископският статут на сградата е категорично потвърден от архитектурното разпределение и епиграфски доказателства. В първия слой мозайки в южния кораб е открит дарителски надпис, който изрично определя сградата като епископска и е запазил част от името на духовника, вероятно поръчал или финансирал мозаечния под – -киан.

Загадката на надписа

Строителството на голяма и богато украсена църква като Епископската базилика представлявало значително усилие на общността. Затова когато южният кораб е украсен с мозайки, събитието е ознаменувано с надпис. За съжаление днес единствено последните редове от него са частично запазени:

...направи мозайките, когато епископ беше [...]киан.

Все още е загадка дали името е Лукиан или Маркиан, но надписът е първото свидетелство за съществуването на епископ на Филипопол.

С превръщането на Църквата в могъща институция в Римската империя не било рядкост за епископи да бъдат избирани заможни хора от езически произход с добро образование и административен опит. Споменаването на името на епископа може да означава, че той лично е платил мозайките.

В мозайката надписът е показан, поставен върху ниска колона. Раннохристиянският посетител на Базиликата би разчел това като изображение на олтарна маса – мястото, където свещеникът освещава хляб и вино за Светото причастие.

Надписът е разположен върху табула анзата (табла с дръжки), популярен мотив през Античността, изобразяван върху езически саркофази, амулети и паметници. Каните в основата на олтара са пълни с вино и вода.

Епископската катедра и богословските диспути – ролята на Базиликата през IV-ти век

През IV-ти век Филипопол не е бил просто регионален център на християнството, а важен участник в най-големите доктринални спорове на епохата.

Музеен комплекс "Епископска базилика" на Филипопол – монументален паметник и най-големият и най-добре запазен мозаечен ансамбъл от Ранното християнство в Европа — Изглед от *южния кораб* към *централния кораб*

Градът е бил активен център на Арианството – учение, което отрича пълната божествена природа на нашия Спасител Господ Исус Христос и което е осъдено като ерес на Първия Вселенски събор в Никея, състоял се през 325 г.

За всичко това най-подробно разказвам и показвам в моята публикация "Гранитският дъб, Свети Атанасий, Сердикийският църковен събор и защитата на Истината", която може да прочетете ТУК.

Големият размер и разкошната декорация на Базиликата, завършена в средата на IV-ти век, съвпадат с апогея на доктриналните спорове и показват, че в града е доминирала влиятелна християнска фракция.

Контра-съборът на Арианите през 343 г.

Кулминацията на богословските сблъсъци е през 343 г.

Първоначално е свикан събор в Сердика (днешна София), на който епископите осъждат Арианството. В отговор на това, епископите, придържащи се към Арианската доктрина, организират свой контра-събор във Филипопол.

Централната епископска базилика, която е била най-голямата и внушителна сграда в града, е най-вероятното място за провеждане на този събор. Чрез това събитие Филипополската базилика се превръща във важен исторически свидетел на формирането и най-ранния етап на литургичните и доктринални практики в Източната Римска империя.

Монументалният строеж, вероятно финансиран от Ариански епископ (какъвто е споменатият –киан) или симпатизиращи местни елити, е имал за цел да легитимира Арианската вяра като официална и имперски достойна.

Базиликата е служила като видима, физическа демонстрация на силата на доктрината в момент, когато е била обявена за ерес от опонентите ѝ.

Провеждането на двата събора (единият в Сердика, другия във Филипопол) в непосредствена близост в Тракия подчертава стратегическата и политическа важност на региона като своеобразна теологическа буферна зона между Изтока (със столица Константинопол) и Запада (със седалище в Рим и Медиоланум), чиито резултати пряко повлияват административната и религиозната карта на империята.

А сега нека ви покажа нещо, останало скрито в продължение на векове – оригиналните каменни стени на най-голямата раннохристиянска църква по българските земи.

Апсидата на Базиликата

Раннохристиянските базилики обикновено имат апсида в източния си край. Отвън тази специална ниша е възможно да е изглежда различно. Някои имали три или пет стени, докато други, като тази в Епископската базилика, били полукръгли.

Отвътре апсидите си приличали. Те били полукръгли ниши, покрити от полусферичен купол със стенописи или мозайки, изобразяващи библейски сцени.

Апсидата е важна в раннохристиянската архитектура, но произходът ѝ е езически. В предхристиянските храмове на това място се издигала статуята на почитаното божество.

Най-свещената част на Базиликата

Тук е бил разположен олтара – най-свещената част на Базиликата. По време на службата свещениците се събирали на украсената с мрамор издигната платформа (презвитерий), която някога била тук. Те седели на полукръгла пейка (синтрон), като епископът заемал издигнат трон в средата.

Сега ще ви покажа къде се е намирал баптистерият.

Баптистерий

Баптистерият е едно от най-важните помещения в Базиликата – това е мястото за кръщаване.

Този кръщелен купел е използван за кръщаване на деца. Възрастните обикновено влизали в малък басейн (писцина).

Баптистерий от Малката базилика на Филипопол

Епископската базилика вероятно първоначално е имала такъв басейн. През V-ти век той вероятно е заменен с купел, когато децата станали мнозинство от кръщаваните.

В разположената наблизо раннохристиянска Малка базилика е възможно да се види отлично запазен мраморен басейн с формата на кръст, украсен с мозайки, който е служел за кръщение на възрастните.

Но годините се нижат, вековете летят и времето променя всичко това.

Наследството на Базиликата в пост-античния период и Средновековна България (VII-ми век – XIV-ти век)

Функционирането на Епископската базилика приключва към края на VI-ти век.

Изоставянето ѝ е резултат от упадъка на Филипопол, настъпил вследствие на мащабните нашествия (славянски и аварски) през VI-ти и VII-ми век, които принуждават населението да търси сигурно убежище насред укрепените хълмове, или може би е предизвикано от разрушително земетресение.

Средновековен квартал

Когато Епископската базилика е изоставена през VII-ми век, тя не се превръща веднага в руина. В продължение на няколко века стените и помещенията ѝ още стоят и в тях се заселват хора.

Около X-ти век в античната църква вече е развалина и хората си построяват върху останките ѝ скромни къщи от дърво, глина и камъни с покриви от слама. Тези средновековни домове вероятно били част от по-голям средновековен квартал, който се простира до мястото на античния римски форум.

Средновековните жилища били основно от нетрайни материали и имали скромно обзавеждане. При разкопките археолозите намират оскъдни следи от тях – каменни основи, огнища с наслоявания от въглен и сметни ями, вкопани в античните мозайки.

Наслояванията от въглен върху мозайката "Извор на живота" са следи от огън. Вероятно тук е имало средновековно огнище.

Въпреки че монументалната сграда престава да съществува като действащ храм, мястото запазва своята сакралност. През Средновековието, в периода X-ти – XII-ти (до XIII-ти) век, руините на Базиликата са заети от голям християнски некропол. През X-ти век гражданите на Филипопол започват да погребват своите мъртви върху развалините на църквата, превръщайки мястото в гробище (некропол).

Средновековен некропол

Най-ранните гробове са оформени върху североизточния ъгъл на Базиликата. Те са разположени по-ниско от останалите, защото през вековете нивото на терена се повдига.

Гробът показва, че общността продължава да използва това място дълго време след като Базиликата е изоставена.

Тази смяна на функцията от монументален храм за живите към гробище за мъртвите отразява религиозния прагматизъм и културната памет на средновековните християни. Въпреки че не са имали ресурсите да възстановят мащабната базилика, те са използвали руините ѝ като осветена основа (locus sanctus), гарантирайки продължителна сакралност на мястото и връзка с престижната раннохристиянска традиция.

Над руините на античния храм е построена малка гробищна църква, която е декорирана с фини стенописи. Археологическите находки от този период, включващи нагръдни реликварии с форма на кръст и печати, потвърждават продължаващото култово използване на обекта за погребения.

Лични вещи от некропола (гривни, обеци и копче)

Жителите на Филипопол вероятно създават своя некропол именно тук, защото още помнят, че мястото е свещено. През следващите четири века стотици мъже, жени и деца са погребани на това място и така е създаден най-големият средновековен некропол в Пловдив.

При разкопките на средновековния некропол са открити останките на над 300 души. Археолозите и антрополозите внимателно документират и анализират костите и вещите на близо 180 от тях, за да се опитат да разберат по-добре кои са били тези хора, как са живели и какво място са заемали в обществото.

Продължаваща сакрална география

Днес Базиликата на Филипопол продължава да има централно духовно значение в модерния Пловдив. Тя е разположена в непосредствена близост до централния градски площад, а на нейно място през XIX-ти век е построена католическата катедрала "Св. Лудвиг".

Католическа катедрала "Св. Лудвиг" в град Пловдив — Католическа катедрала "Св. Лудвиг", издигаща се срещу музеен комплекс "Епископска базилика на Филипопол"

Този исторически континуитет е пример за предаване на духовните идеи и важността на мястото през различните епохи.

Музеен комплекс "Епископска базилика" – консервация, реставрация и експозиционна стратегия

Историята на съвременното проучване на Епископската базилика започва със спасителни археологически разкопки в средата на 80-те години на XX-ти век, когато са разкрити остатъците от южния и централния кораб, апсидата и част от атриума. Вследствие на оскъдно финансиране в този период, част от мозайките са демонтирани и преместени в Археологически музей – Пловдив.

Архивна снимка на Епископската базилика на Филипопол от 2015 г.

Тази първоначална мярка, въпреки че противоречи на съвременния принцип in situ, свидетелства за изключителната им научна и художествена стойност, призната от археолозите дори при ограничени ресурси.

Мащабен реставрационен проект и финансиране

През 2014 г. е стартиран мащабен проект за реставрация и консервация, който превръща руините в ултра модерен музеен комплекс, завършен в периода 2020 г. – 2021 г. Общата инвестиция надхвърля 15 милиона лева, осигурени чрез публично-частно партньорство между Община Пловдив, фондация "Америка за България" и Министерството на културата на Република България.

Завършването на комплекса е ключова инициатива, свързана със статута на Пловдив като Европейска столица на културата през 2019 г., привличайки световното внимание към този уникален исторически обект. Обектът е включен и в Предварителния списък на България за Световно културно наследство на ЮНЕСКО.

Архитектурна концепция и технологии за опазване

Съвременната архитектура на защитното покритие следва принципа на разграничаване от оригинала, като използва съвременни изразни средства. Конструкцията е проектирана с най-високите стандарти за опазване.

Дългите фасади са изпълнени от конструкция тип гредостени, която освобождава експозиционното пространство от конструктивни елементи, докато външната фасада от двойно U-стъкло, комбинирана с топлоизолационна вата, осигурява ефективна топлоизолация и, най-важното, филтрира равномерно естествената светлина, защитавайки чувствителните мозайки от UV-лъчение и отблясъци.

Техническите спецификации на осветлението са пряко подчинени на консервационните изисквания. Използвани са енергоспестяващи LED светлоизточници с висок индекс на цветопредаване при топло-бяла светлина, с индивидуален контрол на всяко осветително тяло. Това гарантира дълголетието на мозайките чрез контролирана среда, докато се запазва естетическото възприятие на античните цветове.

Иновативна двуетажна експозиция

Ултра модерният музеен комплекс прилага иновативна експозиционна стратегия, която решава проблема със стратиграфията и ранното демонтиране на част от мозайките, като ги представя на две нива:

1. Приземно / полуподземно ниво (in situ)

На оригиналното археологическо ниво са експонирани мозайките от първи и втори строителен период на място.

Посетителите се движат по стъклена пътека, издигната над мозайките, което позволява наблюдение без пряк физически контакт, докато намесата в археологическите зони е сведена до минимум.

2. Второ ниво (реставрирани)

Достъпът до втория етаж се осъществява чрез спираловидна рампа, чиято форма повтаря апсидата.

Тук са изложени консервираните и реставрирани части от мозайките на втория слой, които са били демонтирани през 80-те години на XX-ти век.

На този етаж е организирана и супер интересна и забавна интерактивна експозиция за деца, включваща AR/VR технологии, за да разкаже историята на обекта по атрактивен начин за съвременната публика.

Културен катализатор за градско развитие

Проектът надхвърля рамките на консервацията! Той включва цялостно преобразуване на централното площадно пространство (около 8 000 кв. м.), което представлява катализатор за цялостна градска регенерация. Градското пространство е трансформирано, като е даден приоритет на пешеходното пред автомобилното движение, с цел създаване на широко обществено пространство, интегрирано в пешеходната мрежа на града. Създадени са белведере, детски кътове и зелени буферни зони, а достъпът до Базиликата е осигурен чрез урбанистичен асансьор.

Уникалният принос на Филипополската базилика към Европейското християнско наследство

Епископската базилика на Филипопол е монументален исторически обект, който заема централно място в историята на ранното християнство в Европа. Нейната изключителна архитектурна монументалност, датировка ѝ непосредствено след Медиоланския едикт и ролята ѝ като вероятна сцена на Арианския контра-събор от 343 г. я позиционират като ключов свидетел на теологическите и политическите борби, оформили Късната Римска империя. Мащабът и луксът ѝ свидетелстват за изключителната икономическа мощ и духовна устойчивост на Филипополската епископска катедра в периода IV-ти – VI-ти век.

Най-ценният ѝ принос остават подовите мозайки – най-големият запазен in situ ансамбъл на континента с обща площ от 2 000 квадратни метра. Тези два слоя мозайки документират не само художествения преход от абстрактна символика към фигурално изобразяване на Райската градина, но и промяната в църковната комуникация, насочена към по-директна теологична проповед.

Какво разказват мозайките от музеен комплекс "Епископска базилика на Филипопол" – най-големият и най-добре запазен мозаечен ансамбъл от Ранното християнство в Европа разказвам ТУК.

Трансформацията на обекта в ултра модерен културен център, осъществена чрез иновативна архитектура и значително публично-частно финансиране, е модел за опазване на наследството.

Чрез интегрирането на двуетажната експозиция, стъклените пътеки и съвременните технологии, се гарантира дълготрайната защита на мозайките, докато се запазва историческата приемственост на мястото.

Днес Базиликата служи не само като музей, но и като катализатор за цялостна градска регенерация на Пловдив.

През 2018 г. Епископска базилика и късноантичните мозайки на Филипопол, римска провинция Тракия, са обявени за археологически паметник на културата с категория национално значение.

Как се стига до град Пловдив?

Представете си град, който е видял хиляди изгреви и залези, който е бил свидетел на възход и падение на империи, и който днес гордо стои, разказвайки своята хилядолетна история!

Емблема-лого на град Пловдив – древен и вечен — Древен и вечен

Добре дошли в Пловдив – един от най-древните градове в Европа!

Пловдив е една от най-добрите Европейски туристически дестинации!

Пловдив е една от най-добрите дестинации за културен туризъм в Европа!

Архитектурно-исторически резерват "Старинен Пловдив" (известен още като Стария град)

Скъпи пътешественици, пригответе се!

Ще поемем към едно необикновено място, където историята не е просто поредица от дати, а протегнеш ли ръка, ще я докоснеш!

Комплекс "Източна порта" в град Пловдив — Комплекс Източна порта

Място, което е толкова старо, че се е родило преди легендите, и толкова красиво, че ще открадне съня ви.

Античен форум и одеон в град Пловдив — Античен форум и одеон

Когато стъпите върху изгладения калдъръм на тесните улички на Стария град, няма как да не усетите полъха на миналото.

Всеки камък тук, всяка къща с резбовани фасади, всяка скрита алея носи отпечатъка на траки, римляни, византийци, османци.

Пловдив не е просто поредната туристическа дестинация, той е преживяване!

Той е място, където можете да пиете сутрешното си кафе на площад, по който някога са марширували римски легиони!

Той е място, където можете да се изгубите сред Античния театър, който е бил сцена за гладиаторски битки и драматични пиеси!

Той е място, където можете да се възхитите на залеза от Небет тепе – хълмът, където всичко е започнало преди хилядолетия!

Пригответе сетивата си за празник – за аромата на смокини и старо дърво, за шепота на вековните камъни, за ярките цветове на Възрожденските къщи и за пулса на един град, който живее в хармония между древността и съвременността!

Приемната на Пловдивска митрополия (Старото гръцко училище)

Пловдив ще ви омагьоса, ще ви развълнува, ще ви вдъхнови и ще ви накара да се влюбите.

Готови ли сте да се потопите в тази приказна реалност?

Пловдив отстои на:

161 километра (на около 2 часа и 6 минути с автомобил) от столицата
376 километра (на около 4 часа и 14 минути с автомобил) от град Варна
254 километра (на около 2 часа и 24 минути с автомобил) от град Бургас

Как се стига до музеен комплекс "Епископска базилика на Филипопол"?

Музеен комплекс "Епископска базилика на Филипопол" се намира на бул. "Княгиня Мария Луиза", 2.

Скъпи приятели, и преди да ви покажа какви интересни забележителности може да разгледате в близост, бих желал да ви припомня за специалния фотоалбум, събрал невероятна красота и впечатляващи фото моменти единствено и само за вас, връзка към който ще намерите в края на публикацията!

Насладете му се!

Какво може да се посети в близост?

Само на 20 километра западно от град Пловдив (на около 20 минути с автомобил) се намира град Стамболийски, в който горещо ви препоръчвам да посетите еко парк Стамболийски.

Само на 10 километра южно от град Стамболийски (на около 13 минути с автомобил) ще откриете чаровна Перущица. На около 2 километра преди града се намира Червената църква, която ви приканвам да посетите.

В Перущица може да разгледате Възрожденско (Даново) училище.

Възрожденско (Даново) училище в Перущица

До сградата на училището се намира храм "Св. Архангел Михаил".

На възвишение югоизточно от града се извисява паметник на трите поколения, до който ви препоръчвам да си направите разходка.

Паметник на трите поколения над Перущица

Само на 3 километра югозападно от град Перущица (на около 6 минути с автомобил) се намира село Устина. В Устина можете да поемете по Устинската екопътека до Устински водопад.

Изглед към село Устина от параклис "Свети Георги"

Само на 11 километра югозападно от град Пловдив (на около 20 минути с автомобил) се намира село Първенец и един красив изкуствен водопад, който ви предлагам да посетите.

На около 15 километра южно от село Храбрино (на около 24 минути с автомобил) се намира чаровния Ситовски водопад.

На около 3 километра източно от село Храбрино (на около 6 минути с автомобил) се намира село Извор, откъдето стартира пътеката към Момини скали, по която ви съветвам да поемете.

Само на около 22 километра източно от град Стамболийски (на около 20 минути с автомобил) се намира град Пазарджик, в който ще откриете градината на света и вечният пламък на мира.

Вечният пламък на мира в градините на света в град Пазарджик — Вечният пламък на мира в градините на света

Градината на света и вечният пламък на мира се намира в съседство с парк-остров "Свобода" в град Пазарджик.

Само на 14 километра южно от град Пазарджик (на около 19 минути с автомобил) се намира село Радилово. В Радилово ви препоръчвам да разгледате музея на селото, който пази неговата богата историята.

Радиловци свидно пазят спомена за лейди Емили Странгфорд – символ на човечност, милосърдие, доброта, щедрост и любов към българите. Богата експозиция, посветена на живота и делото на лейди Емили Странгфорд, е подредена в музея на Радилово.

Само на 29 километра североизточно от град Пловдив (на около 42 минути с автомобил) ще откриете град Раковски. В Раковски имате уникалната възможност да се потопете във вълшебството на българските народни приказки като посетите парк "Приказната гора".

Парк "Приказната гора" в град Раковски — Парк "Приказната гора" в Раковски

Приказки, които парк "Приказната гора" ще ви разкаже:

Най-скъпоценният плод

Тримата братя и златната ябълка

Старият елен и малкото еленче

Дядовата ръкавичка

Дядо вади ряпа

Кума Лиса и Ежко Бежко

Серафим

Лоша дума

В близост се намира Адаптирана детска площадка.

Адаптирана детска площадка в град Раковски — Адаптирана детска площадка в Раковски

Само на 10 километра южно от град Пловдив (на около 10 минути с автомобил) ще откриете чаровна Белащица, община Родопи. Горещо ви препоръчвам да си направите разходка до вековните чинари от местност Чифлика в Белащица, както и до най-дебелото дърво в България.

Вековните чинари от местност Чифлика в Белащица, община Родопи и най-дебелото дърво в България — Вековните чинари от местност Чифлика в Белащица

Само на 17 километра южно от Белащица (на около 17 минути с автомобил), сгушен насред северните невероятно красиви родопски склонове, се намира Кукленски манастир "Свети Свети Козма и Дамян".

Съвсем наблизо се намира чаровното пловдивско градче Куклен.

На 20 километра югоизточно от град Пловдив (на около 23 минути с автомобил) се намира Асеновград. На по-малко от 2 километра южно от най-южния квартал на Асеновград се намира тракийска, антична, късноантична, средновековна и османска крепост "Петрич кале", известна днес като Асенова крепост.

тракийска, антична, късноантична, средновековна и османска крепост "Петрич кале", известна днес като Асенова крепост — Тракийска, антична, късноантична, средновековна и османска крепост "Петрич кале", известна днес като Асенова крепост

Само на 11 километра източно от Асеновград (на около 15 минути с автомобил) се намира Араповски манастир "Света Неделя".

Насред двора на манастира се издига стройния силует на кулата на Ангел Войвода.

Само на 57 километра източно от Асеновград (на около 56 минути с автомобил) ще откриете Национално балнеолечебно и курортно селище Минерални бани, Хасково, известно като Хасковски минерални бани.

В района на Минерални бани са запазени останките на антична, късноантична и средновековна крепост "Топлица", известна също като "Свети Дух" и съществувала в периода от II-ри век до XIV-ти век.

Само на 33 километра южно от Национално балнеолечебно и курортно селище Минерални бани, Хасково, известно като Хасковски минерални бани (на около 35 минути с автомобил) се намира село Бели пласт и природна забележителност "Каменни гъби" (Мантаркая) край Бели пласт – скален зеолитов феномен.

Природна забележителност "Каменни гъби" (Мантаркая) край Бели пласт – скален зеолитов феномен

Само на около 13,5 километра южно от село Бели пласт (на около 18 минути с автомобил) се намира тайнственият древен град-крепост Перперикон.

Само на 3.5 километра северно от Рибарник Тунела (на около 4 минути с автомобил) се намират очарователните Бачковски водопади.

Само на 14 километра южно от Асенова крепост (на около 19 минути с автомобил) се намира началната стартова точка на туристическата пътека към Сливодолско падало – един от красивите и високи родопски водопади.

На 33 километра южно от Асенова крепост (на около 46 минути с автомобил) се намира град Лъки и началната стартова точка на екопътека "Комин дере".

В близост се издига храм "Възнесение Господне" над село Борово, община Лъки.

Само на 8 километра източно от Лъки (на около 14 минути с автомобил) ще откриете поредното симпатично родопско бижу – Белица, община Лъки.

Село Белица, община Лъки — Панорама към Белица

От селото стартира екопътека "Белица – Пещерата", по която ви съветвам да поемете.

Навлизане в Белица ще станете свидетели на този чуден скален мост – природна забележителност "Скален мост".

Природна забележителност "Скален мост" край село Белица, община Лъки — Природна забележителност "Скален мост" край село Белица

Очарователният водопад Гюмбертията се намира също край красива Белица, така че посетете го и му се насладете.

Водопад Гюмбертията край село Белица, община Лъки — Водопад Гюмбертията край село Белица

На около 27 километра южно от село Белица (на около 46 минути с автомобил) ще откриете един от претендентите за най-високо разположеното село на Балканите – Манастир.

Село Манастир, община Лъки, област Пловдив — Село Манастир – един от претендентите за най-високо разположено село на Балканите

В близост се намират 604 стъпала към свободата – към връх Свобода и чудни гледки към океана от Родопи.

Панорама от връх Свобода — Океанът от Родопи

Само на около 24 километра южно от рибарник "Тунела" – село Бачково (на около 28 минути с автомобил) се намира разклона със Скулптурата на Родопското гостоприемство.

Скулптурата на Родопското гостоприемство

Пътят води към село Забърдо.

Точно преди селото се намира отбивката към природна забележителност "Чудните мостове Еркюприя" – впечатляващ скален феномен в Западни Родопи, поредното чудато родопско вълшебство, което ще ви омае и порази с красота!

След това изключително изживяване се връщате в изходна позиция на пътя към Забърдо

и поемете към селото.

Водопадът преди село Забърдо в Родопите — Водопадът преди село Забърдо

Неочаквана изненада! Преди да влезете в селото ще ви посрещне един обаятелен водопад отдясно и край самия път. Пътят се вие покрай река Забърдска. Величествените зелени склонове на Родопите ви обграждат от всички страни. Водопадът приятно ромоли. Прохладно, приятно и очарователно е! Скоро ще сте в Забърдо!

Само на около 26 километра южно от разклона със Скулптурата на Родопското гостоприемство (на около 37 минути с автомобил) се намира връх Снежанка.