Араповски манастир "Света вмч. Неделя"
- Stefan Ivanov
- 25.09.2022 г.
- време за четене: 9 мин.
Актуализирано: 3.07
Сред всички български манастири, винаги скрити из най-красивите и потайни планински гънки, Араповският манастир "Света вмч. Неделя" прави изключение и се отделя със своето необичайно местоположение.
Издигнат е в хълмистата равнина в подножието на Родопите и никакви хребети и скали, нито гори не го скриват от погледа.
Само пред входа му една китка огромни дървета с разкошни корони великолепно подсилва неговия особен изглед и специфичния му романтизъм.
Манастирът се намира на 8 километра източно от Асеновград в близост до село Златовръх – със старо име Арапово, което произхожда от името на местния турски феодал Арап ага.
Араповски манастир възниква през 1856 г. край бликналия на това място извор.
Край аязмото се създава монашеско общежитие, а изграждането на манастирския комплекс продължава няколко години и завършва през 1859 г.
Особено голям принос в това богоугодно дело има архимандрит Софроний – игумен на недалечния Мулдавски манастир "Св. Петка".
Главен майстор на строителството на манастира е Уста Стою (Стоян) Бураджийски (1832 г. – 1892 г.) от родопското село Югово, Асеновградско.
По онова време Югово се превръща в център на забележителна строителна школа. В изграждането на манастира вземат участие голяма група майстори от Югово, а също така и жители на околните български села.
За създаването и изграждането на манастира главна роля с подкрепата си изиграва Пловдивската българска църковна община, сформирана в края на 50-те години на XIX-ти век в хода на църковно-националната борба на българите.
Особено ревностни в начинанието са видните членове на пловдивската община – д-р Стоян Чомаков, Павел Куртович, Никола Чалики (Чалъков), Пейо Георгиев Кюркчията, Стоил Заралията, Салчо Чомаков, Искро Кесяков.
Манастирският храм, посветен на Света Великомъченица Неделя, е построен в 1859 г. и съгласно ктиторския надпис над западния вход на черквата е дело на майстор Стою от Югово. Размерите на храма са 23 х 12 метра.
Архитектурният план и вид на черквата са от атонски тип и са идентични с тези на главните храмове в Бачковския и в Горноводенския манастир.
Тя представлява трикорабен, триконхален храм с купол. Стените са изградени изцяло от дялан бял камък.
Куполът на черквата се срутва по време на катастрофалното земетресение от 1928 г. Скоро след това е изграден наново, но без да се възстанови старата му оригинална архитектура. Страничните входове на храма са оформени с представителни балдахинови портици, увенчани с кобилични фронтони.
През 1867 г. в Араповски манастир е открито българско училище. В него учителстват видни просветни дейци и участници националноосвободителното движение, между които Стоян Джансъзов, архимандрит Дамаскин Рилей, йеродякон Викентий, поп Сава Катрафилов.
Според цариградския вестник "Македония" по онова време тук учат 60 деца от околните села и около 40 бедни деца от Пловдив.
При обиколката си из Пловдивската епархия през 1872 г. митрополит Панарте – първият български владика, назначен от Българската екзархия – произнася слово пред населението на село Пранга (днес Патриарх Евтимово), в което подчертава голямата роля на Араповски манастир за опазването на българщината и вярата в този край. Митрополит Панарет изтъква, че манастирът със забележителната си просветна дейност въздейства благотворно върху местното население, което отхвърля езическите обичаи и суеверията. Той съветва пасомите си да се вслушват все по-често в новата възрожденска интелигенция, която вече е израснала и може да гарантира успех за духовно-просветния възход на българския народ. По същото време се отпечатват патриотични литографии.
Араповски манастир "Света вмч. Неделя", макар и късно възникнал през Възраждането, заема своето значимо място и в трите основни направления на възрожденския процес – новобългарско образование, борба за църковна независимост и националноосвободително движение. Един от манастирските монаси, йеродякон Викентий, е деен съмишленик на Васил Левски в създаването на тайни революционни комитети. След смъртта му Атанас Узунов определя за свои помощници трима революционни дейци, които да действат в Пловдивския и Хасковския край. Това са поп Минчо Кънчев, поп Сава Катрафилов и йеродякон Викентий. В мемоарната книга на поп Минчо Кънчев "Видрица" намираме редове, отделени на Араповски манастир:
На 10 май 1873 г., в четвъртък сутринта стегнахме се, качихме се на конете и тръгнахме… Поп Минчо, дякон Викентий и Недялко Нейков отбихме се в Чирпан, пазарихме си и отидохме с Георги Данчев да се видим…
Тръгнахме от Прангата (Патриарх Евтимово) и ето манастира. Кубето се лъсна и звука на камбаната се разнесе по реката надолу. Игуменът с всичкия си манастирски клир, учители и ученици ни посрещна като божигробски гости и ни настани в стаите.
Втори възпоменателен надпис от манастирския храм съобщава за съдействието на архимандрит Софроний по създаването и началното изграждане на манастира, който по това време е игумен на недалечния Мулдавски манастир "Света Петка". По-късно той е избран за пръв игумен на новосъздадени Араповски манастир. Над северните и южните врати на храма са изписани имената на редица ктитори от околните населени места.
През 1859 г. над манастирското аязмо, намиращо се на двадесетина метра от северната страна на манастира, е изграден параклис с белокаменна зидария. Той е изцяло изписан през 1870 г. отново от младия Георги Данчов.
Запазените до наши дни манастирски сгради имат оригинална архитектура, раздвижена от различната етажност в отделните части, от външните стълбища и чардаците.
Жилищните сгради още от пръв поглед правят странно впечатление. Те опасват двора, а тези от западната страна представляват един от най-редките манастирски комплекси у нас. Тези постройки не поразяват с монументалността на строителния замисъл, както сме свикнали да виждаме това в други манастири. Без изграждане на пищни колонади и внушителни каменни зидове, тук отделните здания, допрени едно до друго, се редуват с необичайния си изглед, озадачавайки зрителя със своето разнообразие и неизчерпаемата фантазия на строителите си. Различното равнище на покривите, издадените напред еркери, разновидните прозорци, високите чардаци с колонади, фасадните плоскости сгрупирани без ред, стълбите, сводовете, камбанарията, комините и куличките – цялото това привидно безредие се организира в неповторима хармония. Възрожденските майстори строители, изградили манастира, са оставили един архитектурен паметник, несравним по оригиналност с никой от другите манастири.
В манастира са запазени и две хубави възрожденски чешми. Едната е в двора, прилепнала към северната страна на Ангеловата кула, а другата е отвън, в близост до вековните дървета при западната манастирска порта. Нейното лице е богато украсено с каменна резба. Изобразени са кипариси и лъвове, увенчани с изящен кръст.
По време на Освободителната война в 1878 г. голяма част от сградите на манастира са опожарени от башибозук, отстъпващ с турската армия към Одрин, но скоро след това манастирът е възстановен. Вследствие на катастрофалното земетресение в Тракия от 1928 г., манастирът претърпява отново значителни разрушения. Последвалите възстановителни работи през 30-те години не успяват да възвърнат цялостния му комплексен вид. При тези бедствия са унищожени голяма част от библиотеката му и манастирския архив.
В двора на манастира, който обхваща площ от 10 декара, се издига укрепена триетажна кула – пирго. Солидната постройка, която внушава респект със строгия си силует, е предназначена да дава убежище на манастирското монашество и продължителна съпротива през несигурното време на турското робство.
За Ангелова кула и за Ангел войвода разказвам ТУК.
Житие на Света Мъченица Кириакия – Неделя
Света Мъченица Неделя – Кириакия е родена в Мала Азия, навярно в Никодимия, столица на римския император Диоклециан.
Тя била измолено с продължителни молитви чедо на благочестивите родители Доротей и Евсевия. Още от детство се посветила на Бога и решила цял живот да пази целомъдрие.
Пораснала красива и умна девица. Много младежи търсели нейното съгласие за брак, но тя на всички отказвала с думите, че се е сгодила за Христа и иска да умре девица. Тогава един младеж от знатно семейство, обиден от нейния отказ, съобщил на император Диоклециан, че цялото семейство на девойката Неделя изповядва християнската вяра. Императорът заточил родителите в град Мелитин, гдето те пострадали мъченически, а Неделя била подложена на жестоки мъчения. Бита била с волски жили, разяли я по цялото тяло, горили я с огън. Всичко обаче било напразно.
Разказват, че Христос се явил на мъченицата в затвора и я изцерил от раните ѝ. Накрая, след като Неделя решително заявила: За мене живот е да умра за Христа, мъчителят я осъдил да бъде посечена с меч. На лобното място разрешили на Неделя да се помоли преди смъртта си. След молитвата тя предала душата си на Господа, без да бъде посечена.
Разказват, че това се случило на 7 юли, лето 289-то.
Българските царе Асеновци (XII-ти – XIII-ти век) пренесли мощите ѝ в столицата на Второто българско царство – Търново.
До нас се запазило на старобългарски език нейното житие, написано от Свети Евтимий, патриарх Търновски, който превел името на мъченицата от гръцки на български (Кириакия – Неделя). От това време и до наши дни в България останал обичаят да се превеждат гръцките имена на български език.
Как се стига до Араповски манастир "Света вмч. Неделя"?
До манастира води широк черен път.
Араповски манастир "Света вмч. Неделя" отстои на:
179 километра (на около 2 часа и 11 минути с автомобил) от столицата
30 километра (на около 38 минути с автомобил) от град Пловдив
363 километра (на около 4 часа и 20 минути с автомобил) от град Варна
241 километра (на около 2 часа и 22 минути с автомобил) от град Бургас
Паркингът е обширен.
Скъпи приятели, и преди да ви покажа какви интересни забележителности може да разгледате в близост, бих желал да ви припомня за специалния фотоалбум, събрал невероятна красота и впечатляващи фото моменти единствено и само за вас, връзка, към който ще намерите в края на публикация!
Насладете му се!
Какво може да се посети в близост?
На по-малко от 2 километра южно от най-южния квартал на Асеновград се намира тракийска, антична, късноантична, средновековна и османска крепост "Петрич кале", известна днес като Асенова крепост.
Само на 60 километра източно от село Червен (на около 56 минути с автомобил) ще откриете Национално балнеолечебно и курортно селище Минерални бани, Хасково, известно като Хасковски минерални бани.
В района на Минерални бани са запазени останките на антична, късноантична и средновековна крепост "Топлица", известна също като "Свети Дух" и съществувала в периода от II-ри век до XIV-ти век.
Само на 33 километра южно от национално балнеолечебно и курортно селище Минерални бани (на около 35 минути с автомобил) се намира село Бели пласт и природна забележителност "Каменни гъби" (Мантаркая) край Бели пласт – скален зеолитов феномен.
Само на около 13,5 километра южно от село Бели пласт (на около 18 минути с автомобил) се намира тайнственият древен град-крепост Перперикон.
На 15 километра югозападно от град Брезово (на около 15 минути с автомобил) ще откриете град Раковски. Тук непременно се потопете във вълшебството на българските народни приказки като посетите парк "Приказната гора".
Връзки към останалите приказки от "Приказната гора":
В близост се намира Адаптирана детска площадка.
Вероятно сте жадни за още изключително весели и много красиви паркове, които да посетите?! Добре тогава!
Само на 44 километра югозападно от град Раковски (на около 40 минути с автомобил) ще откриете град Стамболийски, в който най-горещо ви препоръчвам да посетите еко парк Стамболийски.
Само на около 20 километра западно от град Стамболийски (на около 20 минути с автомобил) се намира град Пазарджик, в който ще откриете градината на света и вечният пламък на мира.
Градината на света и вечният пламък на мира се намира в съседство с парк-остров "Свобода" в град Пазарджик.
Само на 40 километра южно от град Раковски (на около 43 минути с автомобил) се намира чаровното пловдивско градче Куклен.
Югозападно от Куклен, сгушен насред северните невероятно красиви родопски склонове, се намира Кукленски манастир "Свети Свети Козма и Дамян".
Само на 10 километра северозападно от град Куклен се намира чаровна Белащица.
Край селото може да се разходите из чудната вековна чинарова горичка.
Ще ви разкажа какви прастари легенди ми нашепваха вековните чинари, извисяващи се тук от незапомнени времена.
Край вековната чинарова горичка и днес се извисява средновековна и османска жилищно-отбранителна кула.
Само на 43 километра югозападно от град Раковски (на около 38 минути с автомобил) се намира село Първенец и един красив изкуствен водопад, който ви предлагам да посетите.
На около 15 километра южно от село Храбрино (на около 24 минути с автомобил) се намира чаровния Ситовски водопад.
На около 3 километра източно от село Храбрино (на около 6 минути с автомобил) се намира село Извор, откъдето стартира пътеката към Момини скали, по която ви съветвам да поемете.
И като за финал, мили мои приятели,
не бива да пропускате да разгледате
специалния албум с фото моменти –
открити, изживени, заснети и споделени с вас!
Коментари