Един дървар имал двамина синове.
Всеки път, когато отивал в гората, той водел по един от тях за помощник.
Веднъж дърварят натъкмил колата и казал на синовете си:
– Хайде, момчета, идете сами в гората за дърва, а пък аз ще остана вкъщи да си отпочина, защото много се объхтах.
Момчетата се зарадвали, че им се паднал случай да отменят баща си и подкарали колата. На излизане от къщи по-големият се обърнал назад и попитал баща си:
– Тате, ако ни се повреди колата, кой ще ни я поправи?
– Не берете грижа – отвърнал бащата. – Ако строшите колата, повикайте неволята – тя ще я поправи.
Отишли момчетата в гората.
Разпрегнали, пуснали воловете да пасат и грабнали секирите.
Развъртели се. Захванали да секат.
На бърза ръка насекли дърва, натоварили и претоварили колата.
Впрегнали пак добичетата и потеглили назад.
Не щеш ли, насред пътя, като се спускали по едно нанадолнище, претоварената кола се засилила, блъснала хомота и строшила теглича.
Двете момчета прехапали устни. Ами сега как ще откарат колата с дървата?
Тогава по-големият се досетил за поръчката на баща си и захванал да вика колкото му глас държи:
– Невольо! Невольо! Ела да ни поправиш колата!
Никой не се обадил.
– Невольооо! – екнал още по-силно гласът на малкия. – Ела, че загазихме!
Но гората била глуха и неволята я нямало никаква.
Смрачило се.
Птиците се прибрали в гнездата си. На небето се появила бледна месечина.
– Бате – рекъл по-малкият брат, – то се видя, че тая проклета неволя няма да дойде. Кой я знае къде се е запиляла в пущинака – навярно поправя друга кола или пък лежи под някое дърво. Я хайде ние сами да си поправим колата.
– Как? – попитал по-големият. – То не е лесна работа.
– Ще отсечем нов теглич от сухо дряново дърво, ще го издяламе и готово!
Речено-сторено.
Разтичали се двете пъргави момчета, намерили сух дрян, отсекли го, издялали го хубаво, направили нов теглич и го сложили на мястото на счупения.
Откарали колата у дома си.
Додето разтоваряли дървата, те разказали на баща си какво се е случило.
– Остави се, тате, насред пътя строшихме теглича. Захванахме да викаме неволята. Викахме, викахме, гърлата си продрахме, но тя не се обади, сякаш беше потънала в земята. Тогава се запретнахме сами и си направихме нов теглич, по-як от стария.
Бащата се усмихнал и рекъл:
– Ех, момчета, вие сте търсили неволята из пущинаците, а тя била при вас. Самата неволя ви е помогнала да си поправите колата. Поразмислете малко и ще разберете, че съм прав.
Приказните фото моменти са запечатани в парк "Приказната гора" в град Раковски.
Връзки към останалите приказки от "Приказната гора":
Как се стига до град Раковски?
Раковски е град в южна България, област Пловдив, административен център на община Раковски.
Наименуван е на видния български национал-революционер Георги Стойков Раковски, известен като Георги Сава Раковски.
Градът е създаден през 1966 година чрез сливането на три села – Генерал Николаево, Секирово и Парчевич, в миналото наричани съответно Калъчлий, Балтаджа и Алифакъх.
Селата са населявани от наследници на павликяни, приели католицизма през XVII – XIX век.
Раковски отстои на:
161 километра (на около 1 час и 47 минути с автомобил) от столицата
29 километра (на около 38 минути с автомобил) от град Пловдив
345 километра (на около 3 часа и 55 минути с автомобил) от град Варна
229 километра (на около 2 часа и 07 минути с автомобил) от град Бургас
Как се стига до парк "Приказната гора" в град Раковски?
Парк "Приказната гора" ще откриете и вие край улица "Г. С. Раковски" между кварталите "Секирово" и "Генерал Николаево".
В близост се намира стадион "Г. С. Раковски", който е чудесен ориентир.
Какво може да се разгледа в близост?
В съседство с парк "Приказната гора" се намира Адаптирана детска площадка.
На 16 километра източно от град Раковски (на около 17 минути с автомобил) се намира град Брезово.
В Брезово в делничен ден се отбийте до общината, за да разгледате изложбата, посветена на най-добрия портретист на Бетовен – Минчо Кацаров.
От Брезово е и друг голям български художник – Златьо Бояджиев. Къщата му в град Брезово е отворена за посещение и всеки желаещ може да я разгледа.
В Брезово не бива да пропускате да посетите старото училище в Брезово – едно от първите светски училища по българските земи.
Точно срещу сградата на училището се издига църква "Свети Димитър", строена през 1843 година.
На 27 километра североизточно от град Раковски (на около 29 минути с автомобил) ще откриете село Бабек. В близост е разположен язовир "Бабек", край който да направите чудна разходка.
Само на 10 километра северно от село Бабек (на около 16 минути с автомобил) ще откриете Архитектурно-исторически резерват Свежен.
В село Свежен може да разгледате храм "Свети апостоли Петър и Павел".
Може да посетите руините на старата църква "Свети Георги", край които са разкрити основи – останки от килии, измазани с мазилка от кал върху стените, за които се предполага, че на времето са били обитавани от преписвачите-калиграфи на Аджарската книжовна школа.
Вероятно сте жадни за още изключително весели и много красиви паркове, които да посетите?! Добре тогава!
Само на 44 километра югозападно от град Раковски (на около 40 минути с автомобил) ще откриете град Стамболийски, в който най-горещо ви препоръчвам да посетите еко парк Стамболийски.
Само на около 20 километра западно от град Стамболийски (на около 20 минути с автомобил) се намира град Пазарджик, в който ще откриете градината на света и вечният пламък на мира.
Градината на света и вечният пламък на мира се намира в съседство с парк-остров "Свобода" в град Пазарджик.
И като за финал, мили мои приятели,
не бива да пропускате да разгледате
специалния албум с фото моменти –
открити, изживени, заснети и споделени с вас!