В живота ти не търсеше покоя,
за тебе не покоят бе мечта!
За тебе творчеството беше сила,
призвана хората да прероди –
да влее огъня в душа унила,
да палне пламък в нечии гърди!
Ив. Петров
Началото на 19-ти век е – годината е 1808-ма.
Мястото е Виена – Theater an der Wien.
22-ри декември вечерта е и театърът се пълни с хора – тълпи, блясък, цялата австрийска аристокрация!
Остават броени минути до премиерата на симфония №5 на Бетовен.
Beethoven's Fifth!
Та, да, да, дааааа, та, да, да, дааааааа!
Всеки я знае!
Въпросната вечер лично Лудвиг ван Бетовен дирижира.
Точно тази премиера е увековечена визуално завинаги върху това платно!
Картината е изключително известна по цял свят. Тя е тотален шедьовър!
Всеки я знае!
Създадена е през 1945-та. Мястото е Париж. Творецът е признат по цял свят като най-добрия портретист на Бетовен.
Това, което не всеки знае е, че художникът е българин.
Минчо Кацаров е неговото име. Родом е от Брезово.
Как става тъй, че неговата творба е известна почти толкова, колкото и петата симфония на Бетовен?
За да си отговорим на този въпрос, нека проследим живота и творчеството на Минчо Тодоров Кацаров.
А сега нека се върнем в България и заедно да посетим малкото селце Брезово десет години преди началото на 20-ти век. Тогава на 3 септември 1891 година в семейството на Тодор Кацаря се ражда тяхната свидна четвърта рожба. С безпределна любов му дават името Минчо.
За огромно съжаление на родителите си Минчо е с недоразвита дясна ръчица, с която сиротно маха, докато врещи в люлката. На мама ѝ се къса сърцето като го гледа! Татко е съкрушен – та кой ще му помага? Как милото му чедо ще вади хляба си един ден?
Детето е дошло на този свят без ръка, но не е дошло без късмет!
Баба Гиновица, братовата жена на бащата на бъдещия именит художник-левичар, успокоява огорченото и нерадостно семейство, дълбоко скърбящо в този момент поради физическия недъг.
Дете на Тракия така прекрасна
и син на Брезовския край красив,
в теб никога стремежа не угасна
да свършиш тука своя път – щастлив!
Ив. Петров
Да, Минчо се ражда само с една ръчица, но само каква! Драскал с дървени пръчки в прахта чудни, необикновени, та дори прелестни форми. Кравата на двора Минчо бързо я скицира, пиленцата малки – той в пепеляка нареди; и теленцето до тях; и паленцето малко...
А беше някога живота труден.
Ти с него се пребори, победи,
изобрази го ти с похват тъй чуден
изстрадан в толкоз болки и беди!
Ив. Петров
Все край майка си, все край брата си Стойо – негов пръв закрилник и най-личен другар. Всички много го обичали и все го пазели да не му се присмеят другите дечурлига и Минчо растял кротък, мил и добър – за пример на мама, за гордост на тати.
И все усмихнато било това момче!
Дивната му дарба – да твори била забелязана още тогава
Откликвал с доброта и помагал на всеки.
И рисувал!
Непрестанно рисувало сакатото детенце – напук на физическия си недъг!
Защото няма ген за човешкия Дух!
Пратили го в Пловдив – в гимназията да учи, та да сполучи.
Но видиш ли нали бил с много буден ум и училищните занимания не му били достатъчни основният герой на нашия разказ започва да чете: Артур Шопенхауер – най-песимистичната философия, създавана някога; "Сила и материя" на Людвиг Бюхнер; все изключително сериозни и тежки четива за ума на нашия млад момък.
Това го довежда до невъобразимо отчаяние!
Тогава негов приятел го запознава с творбите на Толстой.
Лев Николаевич Толстой е другата личност, вдъхновила част от творчеството на Минчо Кацаров.
Младият ученик силно се увлича по идеите на руския писател и мислител. Силно запленен, той изчита всички негови произведения. Дълбоко впечатлен от проповядваните от Толстой междучовешка любов, доброта, мир и братство между хората, Минчо се връща в родното Брезово, за да е сред своето семейство, за да бъде сред най-близките си и свидни хора.
Обича да чете поезия – Пушкин, Лермонтов; чете творбите на Горки, на Виктор Юго.
С радост научава руски език. С трепет се запознава с живота и творчеството на велики руски художници, майстори на живописта.
Минчо има подкрепата на своя учител Христо Стачев, който му дава път към истинското изкуство.
Тогава зад гърба си има три изложби – в Пловдив и София, където посещава Художествената академия в класа на големия Иван Мърквичка.
Но поривът му за усъвършенстване непрестанно расте, заедно с желанието да изобразява върху бялото платно заобикалящия го свят!
И тридесет годишен Минчо Кацаров потегля за Европа.
Напред към Виена
Австрийската столица е първа спирка от поредицата високо интелектуални и културни европейски градове – велики центрове на изкуството, в които Минчо Кацаров живее, твори и търси изява.
Аз живях във Виена – градът на музиката, там, където музиката се лееше от всеки отворен прозорец! Слушах Бах, Хайдн, Моцарт, но моята вътрешна антена бе най-чувствителна на Бетовеновите звуци...
Минчо Кацаров
Във Виена Минчо грее! Погледнете това лице – тази усмивка! Толкова щастие!
Аз може много да се отдалеча от Брезово, но то ще остане за мене свято място...
Минчо Кацаров
По време на престоя си във Виена Минчо се запознава със секретаря на Толстой – Валентин Булгаков. Двамата стартират усилена кореспонденция помежду си.
Днес 33-те писма се пазят в Руския държавен архив за литература и изкуство.
Запознава се с внучката на Толстой – Таня и увековечава образът ѝ върху платно.
Далеч от родната и мила България, топлите чувства на Минчо към семейството си, към сестрите си и към брат си Стойо, са по-силни от всякога!
Ето защо той води непрестанна кореспонденция със своите свидни роднини, завинаги останали дълбоко в сърцето му.
Животът не е нищо друго, освен творчество. Като навита книга се развива той пред тебе във времето и пространството и ти четеш винаги ново и неизвестно до този момент. Не знаеш нито утрешния ден, нито идущата седмица, нито бъдещата година какво ти носят и какво правят от самия тебе. Всичко е скрито и бавно се разкрива.
Минчо Кацаров
Отличен портретист той не престава да твори – изпод четката му изникват шедьовър след шедьовър. Маслени платна на прелестни пейзажи и емоции от неговите разходки по улиците на Виена.
Лудвиг ван Бетовен
Една прекрасна и топла вечер по време на една от многобройните му разходки, Минчо ненадейно и твърде неочаквано се озовава край гъстите зелени храсти – жив плет, заобикалящ старите гробища на Виена, край които се намирала квартирата му.
О, хора, вие, които ме смятате за злобен, фантазьор или мизантроп: слабостта на слуха ми се явява като призрак и аз избягвам хората.
Бетовен
Воден от детско любопитство, с големи мъки той се провира през живия плет, озовавайки се на поляна, насред която има огромен надгробен паметник с надпис Лудвиг ван Бетовен.
По-късно Минчо разбира, че това е първият гроб на гения, а по-късно останките му са преместени на виенските централни гробища.
Съдбата пожела така, че мястото, където живея, да бъде свързано с първия гроб, където е бил погребан Бетовен.
Минчо Кацаров
Върху паметника Минчо открива маска.
Всичко това оставя огромно отражение върху живота и творчеството му оттук насетне.
Кратка история на маската на Бетовен: през 1812 година скулпторът Франц Клайн получава поръчка от фамилията производител на пиана Щрайхер да подготви бюст на Бетовен за галерия от композитори. Бетовен се съгласява да бъде направена гипсова отливка на лицето му, така че бюстът да съответства възможно най-автентично на външния му вид.
Минчо бил обсебен от Бетовен!
Добродетелта е единствената, която може да ни направи щастливи, а не парите! Тя е, която ме изтръгна от несгодите!
Бетовен
Веднага започнал да издирва всякакви документи за гения, писма от кореспонденции, неговото творчество и съдба, както и всичко, свързано с глухия композитор. Непрестанно слушал вълшебните звуци, струящи от неговите велики произведения.
Докато дишам, страдащото човечество ще ме намира винаги готов да му помогна!
Бетовен
Вероятно точно това било и в основата на тази маниакалност – двамата делели еднакви съдби!
Минчо – с талант на художник, но сакат и Бетовен – с талант на композитор, но глух!
Моята империя е във въздуха: звуците бушуват в душата ми, както бушуват във вятъра.
Бетовен
Дори пътува за Германия в опитите си да събере повече информация за своя нов блян.
Животът е толкова хубав и аз бих бил щастлив човек, ако демонът не се бе вселил в ушите ми.
Бетовен
Минчо рисува повечето портрети на Бетовен в естествена големина. Неговото въжделение е да успее да изобрази, за да покаже и предаде чрез своето изкуство възможно повече душевни състояния и настроения на твореца-гений.
Да се прави добро, където може; да се обича свободата над всичко; да не се опровергава никога истината, било то и на трона!
Бетовен
След Виена за около година заживява в Италия – във Венеция, където рисува много от своите пейзажи.
След което се мести във френската столица, където остава да живее и твори до края на живота си.
В Париж
Париж – градът на виното, на любовта и на изкуството!
Романтични вечерни разходки край Сена, огромно вдъхновение, кулата на Айфел, Лувъра, Монмартър...
Минчо е в разгара на своята мечта!
Аз обичам природата. Там оставам често седнал в продължение на часове. Синьото небе е мой свещен покрив. Чувствам нужда да прочиствам душата си.
Минчо Кацаров
Музиката трябва да накара огъня в човешката душа да заискри!
Бетовен
Лека-полека темата на живота му – Бетовен добива все по-завършен вид!
Шедьоврите на Минчо представляват всеобхватен, безпределен, колосален, вълнуващ, прочувствен пантеон на славата, който някой някога въобще би могъл да създаде за един от най-великите композитори в света.
Музиката е едно високо откровение!
Бетовен
Цели 16 години Минчо рисува Бетовен и резултат са 36 шедьовъра.
Искам да хвана Съдбата за гърлото!
Бетовен
В Париж открива последователно три свои изложби:
през 1942 година (по време на войната, когато Париж е окупиран) в галерия "La Boétie"
през 1946 година в галерия "Pleyel"
през 1949 година "Cambacérès".
Резултатът е светкавичен!
Минчо става изключително популярен!
Радост – ти дете на Рая,
ти, божествен ясен плам!
Ний присъстваме в омая,
о, богиньо, в твоя храм.
Твоя светъл чар споява
туй, що светски нрав дели
братя всички люде стават
щом с крила повееш ти.
"Ода на радостта"
Автор на текст: Фридрих Шилер
Музика: Бетовен
Превод: Асен Разцветников
Имам приятели, но знам, че в моето изкуство Бог ми е по-скъп и от хората!
Бетовен
Оригиналите той ревностно пази – не продава дори и една картина!
Показвал ги е на най-близък кръг от приятели.
Мечтата му била с тези оригинали да направи турне – да обиколи европейските градове; водил е преговори и с Америка, но поради влошеното му здравословно състояние не успява да осъществи своя блян.
О, Господи... Чуй твоя клетник, най-нещастен от смъртните!
Бетовен
През 1953-та година в началото на есента – в първия ден на месец октомври слънчевата, заразителна, весела, щастлива и ослепителна усмивка на Минчо Кацаров угасва. Завинаги!
Художнико, ти покори света!
Ив. Петров
Оригиналите
След смъртта на Минчо, съпругата му дълго време пази оригиналите на картините му, макар и изключително търсени.
След нейната смърт оригиналите се разпръсват по света из различни частни колекции.
Руският музей в Прага е пазил два негови оригинала – портретите на Михаил Булгаков и Таня – внучката на Толстой, рисувани от Минчо във Виена. По-късно тези портрети са пренесени в Толстоевия музей в Москва.
Оригиналът на "В степта", изобразяваща Толстой, се пази в музея на подмосковието.
На 3 септември 2011 година в родното му място – в сградата на община Брезово е открита Общинска художествена галерия "Минчо Кацаров".
Всеки желаещ днес може да посети Брезово, да се качи на четвъртия етаж на общината в делничен ден, за да разгледа репродукциите и фотосите на негови картини.
Признание от земляка на Минчо – великият Златю Бояджиев (също родом от Брезово)
Минчо ли? Минчо е над мене!
казал той пред нашенци и сложил четирите пръста на лявата си длан над главата
Годините минават, отминават,
напред живота устремено лети.
а в твоята душа все тъй остават
несбъднати и пориви, мечти...
Художнико, къде остана твоя
стремеж един – да покориш света?
В живота ти не търсеше покоя,
за тебе не покоят бе мечта!
За тебе творчеството беше сила,
призвана хората да прероди –
да влее огъня в душа унила,
да палне пламък в нечии гърди!
И ти отдаде целия си порив
във служене на своята мечта –
в живота ти се труди и се бори
навсякъде да има красота!
Догде живота жив е и не гасне,
за теб трудът е дълг и висш закон –
затуй възпя в платната си прекрасни
Бетховен – тая буря, страст и стон...
Бетховен! Музика неповторима
от твоите рисунки днес струи,
и колко мъка, колко радост има
зад тия твои краски и бои!
А беше някога живота труден.
Ти с него се пребори, победи,
изобрази го ти с похват тъй чуден
изстрадан в толкоз болки и беди!
Дете на Тракия така прекрасна
и син на Брезовския край красив,
в теб никога стремежа не угасна
да свършиш тука своя път – щастлив!...
Решила друго бе за теб съдбата:
да носиш, озарен от светлина,
сред не една страна нам непозната
ти славата на своята страна.
И пак да се говори за България
от всички с възхищение и плам...
Решила бе – и в двете полушария
художник на Бетховен да си сам!
И с неговата страст неутолима,
и с постоянството му да твориш!
Светкавици в делата ти да има
и в пламъка им бурно да гориш!...
Щастливец си, художнико, щастлив
с успех изпълнил своята мечта:
да вдъхнеш дух в платната си красиви,
да греят те с нетленна красота!
Край тебе бури, хали да вилнеят,
сърцето ти от болка да кърви,
в платната ти безсмъртие ще грее,
безсмъртието все с тях ще върви!
И нека пак невежи критикари
опитват по-виенски да крещят.
Не ще успеят! Светъл час удари –
ти удиви и възхити светът!
И само там в парижката квартира,
изпълнена с очакване и зов,
една жена от болка ще премира,
ще благославя твоята любов...
Една жена ще чака и ще моли
съдбата милост да ѝ подари,
Ще стенат в мрака клони полуголи,
парижки дъжд душата ще смири...
И само там, в Париж, далеч от тука,
далеч от твоя хубав роден край,
в среднощен час съдбата ще почука
и ще настъпи вечен слънчев май...
Художнико, не се отпускай в мрака –
ще се изпълни твоята мечта:
България платната ти ще чака!
Художнико, ти покори света!
"За Минчо Кацаров"
Ив. Петров
Мили мои приятели, искрено се надявам, че това чудно пътешествие из музиката и изобразителното изкуство ви е докоснало дълбоко, както мен!
Споделете вашите впечатления като коментар по-долу, това означава много за мен!
Благодаря ви!
Как се стига до град Брезово?
Брезово е град в Южна България. Той се намира в Пловдивска област, в близост до град Раковски. Градът е административен център на община Брезово.
Брезово отстои на:
175 километра (на около 2 часа и 7 минути с автомобил) от столицата
43 километра (на около 49 минути с автомобил) от град Пловдив
348 километра (на около 4 часа с автомобил) от град Варна
226 километра (на около 2 часа и 10 минути с автомобил) от град Бургас
Как се стига до община Брезово?
Община Брезово се намира на улица "Георги Димитров" 25.
От Брезово е и друг голям български художник – Златю Бояджиев. Къщата му в град Брезово е отворена за посещение и всеки желаещ може да я разгледа.
Как се стига до родния дом на Златю Бояджиев в град Брезово?
Влизайки в град Брезово откъм град Раковски, на пресечката с улица "Димитър Благоев" свийте надясно. Продължете все направо.
Къщата на Златю Бояджиев се намира на улица "Димитър Благоев" отляво, както е показано на картата по-долу.
В Брезово не бива да пропускате да посетите старото училище в Брезово – едно от първите светски училища по българските земи.
Точно срещу сградата на училището се издига църква "Свети Димитър", строена през 1843 година.
Какво може да се посети в близост?
На 12 километра северно от град Брезово (на около 14 минути с автомобил) ще откриете село Бабек. В близост е разположен язовир "Бабек", край който да направите чудна разходка.
Само на 10 километра северно от село Бабек (на около 16 минути с автомобил) ще откриете Архитектурно-исторически резерват Свежен.
В село Свежен може да разгледате храм "Свети апостоли Петър и Павел".
Може да посетите руините на старата църква "Свети Георги", край които са разкрити основи – останки от килии, измазани с мазилка от кал върху стените, за които се предполага, че на времето са били обитавани от преписвачите-калиграфи на Аджарската книжовна школа.
На 15 километра от град Брезово (на около 15 минути с автомобил) ще откриете град Раковски.
В Раковски непременно се потопете във вълшебството на българските народни приказки като посетите парк "Приказната гора".
Приказки, които паркът ще ви разкаже:
В близост се намира Адаптирана детска площадка.
Поемайки по пътя Брезово – Павел баня през проход Свети Никола, може да разгледате няколко забележителности.
На 22 километра от град Брезово (на около 26 минути с автомобил) се намира разклонът, водещ към Кутела.
На 32 километра от град Брезово (на около 38 минути с автомобил) може да се насладите на природна забележителност "Кичестият габър".
На 40 километра от град Брезово (на около 47 минути с автомобил) се намира село Турия.
В село Турия може да посетите родния дом на Чудомир.
На площада пред къщата на Чудомир може да видите паметник на родения в Турия Ботев четник Цанко Минков Дечев – Комитата.
В село Турия може да се насладите на автентичен римски мост "Скока".
На 4 километра от село Турия (на 6 минути с автомобил) се намира град Павел баня – горещи минерални извори и аромат на рози.
На 3 километра източно от Павел баня (на около 5 минути с автомобил) ще откриете село Виден.
Край селото все още се извисяват гордите руини на чудната църква "Св. Анастасий".
Историята на художника продължава в специалния фотоалбум...
И като за финал, мили мои приятели,
не бива да пропускате да разгледате
специалния албум с фото моменти –
открити, изживени, заснети и споделени с вас!