top of page
  • Снимка на автораStefan Ivanov

Храм "Свети апостоли Петър и Павел" в Свежен

Актуализирано: 12.08.2023 г.

За първи път посещавам Сърнена Средна гора и дори не съм предполагал колко красива е тя!

Пътувам към село Свежен по пътя през Домлян и Мраченик. Пътят е в много добро състояние.

Гората, която ме обгръща отвсякъде, е гъста, стара и от нея лъхат легенди за смели юнаци, верни другари и сговорни дружини.

Забелязвам, че телефонът ми няма покритие тук. Доколкото разбирам по-късно от мрежата, един-единствен оператор позволява връзка в целия район.


Скоро съм в Свежен.

Грохнали каменни къщи се редят край двата бряга на Свеженска река.

Селото е разположено на около 750 метра надморска височина. Над него се извисява връх Кадрафил (още известен като Къдрафил) със своите 882 метра.

Зимите тук са продължителни, студени, доста снежни и тежки.


Храм "Свети апостоли Петър и Павел" в село Свежен, община Брезово
Храм "Свети апостоли Петър и Павел"

До 1934 година селото носи името Аджар.

Аджар ще рече "здрав", както и "каменен" в превод от турски език, а според някои източници името има арабски произход и означава "ханджар", т.е. "кама", както и "нож", като с времето "х"-то и "н"-то отпадат.

Съществува едно доста любопитно и не така известно предание, свързано с Аджар и с Дякона, според което, за да прикрие своето борбено дело, Васил Левски натъкмява фиктивен годеж за местна аджарска мома.


Знаете ли, че в близост е лобното място на Хаджи Димитър?

Историята разказва, че сериозно ранен в сражение край връх Бузлуджа през лятото на 1868-ма година, подкрепен от своите другари, той е пренесен над Аджар край връх Кадрафил и в продължение на месец е хранен и гледан, а раните му са превързвани от свеженски и мраченишки пастири.


Лежи юнакът, а на небето

слънцето спряно сърдито пече;

жътварка пее нейде в полето,

и кръвта още по–силно тече!

Жътва е сега... Пейте, робини,

тез тъжни песни! Грей и ти, слънце,

в таз робска земя! Ще да загине

и тоя юнак... Но млъкни, сърце!

Из "Хаджи Димитър" на Христо Ботев


Дядо Христо от Свежен и до днес пази менчето, с което неговия дядо е утолявал жаждата на войводата.

Паркирам в центъра на селцето, а срещу ми се извисява стар вековен орех, под който съзирам достолепната осанка на храма.


Място, където е бил погребан Хаджи Димитър в село Свежен, община Брезово

Тази табела откривам пред величествения храм "Свети апостоли Петър и Павел" и сега ще ви разкажа неговата и на Свежен доскоро неизвестна никому жестока история.


Храм "Свети апостоли Петър и Павел" в село Свежен, община Брезово

Строителството на църква "Свети апостоли Петър и Павел" стартира през 1864-та година и две години по-късно е завършена и осветена.

Четири години по-късно в храма е поставена мраморна плоча с двуглав орел в знак на благодарност към хората, събрали средства за изграждането му, както и към вселенския патриарх, успял да издейства така важното разрешение от османската власт.

Основна задача за издигането на храма през тежките години на робството е имал организирания през 1860-та година специален комитет, чийто член е бил и Петър поп Стоянов.

Сакеларий (църковен ковчежник) Петър поп Стоянов е роден през 1798 година и ръкоположен за свещеник в Аджар през 1847 година. И както споменах е основен радетел на христовата вяра и дух, и българщината.


Храм "Свети апостоли Петър и Павел" в село Свежен, община Брезово

И така се случва, че съвсем случайно понастоящем екип изследователи откриват в храма близо до олтара дървена рамка и надпис, положен върху нея с мастило.


Надписът гласи:


Тоя храмъ на Св. Апостоли Петра и Павла ся въздигна от основите на 1866 година а въ въстанието 1877 год. като изгориха въ селото ни 700 до 800 къщи и избиха 850 до 900 души человеци упостошиха и храма и обновява ся пакъ въ 1880 год. и ся извършва Богослужение.

Въ това время е свещеникъ сакеларий попъ Петър попъ Стояновъ.

Градецъ Аджар 1880 г юний 24 Ц ий денъ.


Освен, че се посочват няколко конкретни дати, относно издигането и последващото обновяване на храма, изненадващо стават ясни мащабите на жестокостите по времето на руско-турската освободителна война, случили се в селото през 1877-ма година, непосредствено преди Освобождението.

Историческите извори, описващи кръвопролитията след края на Априлската епопея от 1876 година са категорични, относно кланетата, извършени в Батак, Клисура и Перущица, но за Свежен до този момент поне съществуващата информация е била за сравнително доста по-малки размери на свирепата варварщина.

Сакеларий поп Стоянов надписва рамката след възстановяването на храма в годините след събитията, разиграли се след онзи паметен април лето 1876-то.


Петър поп Стоянов умира в началото на 1896 година и е погребан тук – под стария вековен орех.


Камбанарията на храм "Свети апостоли Петър и Павел" в село Свежен, община Брезово

Старите каменни стъпала, водещи към старата камбанария, която отдавна вече не оглася близките склонове на Сърнена Средна гора със звънкия си екот, както е правила в младостта си, са обрасли с трева и бавно и неумолимо изчезват във времето.


Камбанарията се руши!

На площада пред храм "Свети апостоли Петър и Павел" днес се издига паметник на полковник Владимир Серафимов (1860 година – 1934 година), командир на Двадесет и първи средногорски полк по време на Балканската война (годината е 1912-та), останал със славните си военни подвизи в златните летописи на историята като "Освободителя на Родопите".


Старец, но с бодрост на младеж…

На ръце носен при мощно "Ура" на хиляди гърла е оставен пред бойното знаме.

Кой е тоя щастливец? – се шепне в множеството…

Побелелият старец целува дълго свещения емблем на дълг към Отечеството…

Сълзи бликат по още свежото му лице.

Очите му заискриха, със свалена шапка той премина край наредената дружина, поздравявайки я както нявга бе поздравявал своя юначен 21 боен полк на същото място.


По спомените на подполковник Никола Попноев Кисьов, съратник и другар на Серафимов, на времето командир на взвод в редовете на 21 пехотен средногорски полк, споделени по време на изграждането на паметника, издигнат на връх Кавгаджик, в памет на онези събития, разиграли се на същото това място през 19, 20 и 21 октомври 1912 година.


Паметник на полковник Владимир Серафимов в село Свежен, община Брезово

Да се отстъпи? Не! Никога! Аз няма да отстъпя на противника селата, в които вчера бях посрещнат като освободител! Не! Нито поглед назад! На току-що освободения роб, робството не ще върна пак! Вярвам в несломимата мощ на моя полк! През трупа ми трябва да се мине, пък тогаз!...


Това са думите на "Освободителя на Родопите", с които той отказва да изпълни дадената му заповед за оттегляне.

"Родопската Шипка" – така историята запечатва завинаги славния и бележит триумф на полка на Серафимов, който възпира напъна на турските потери на Явер паша край село Алами дере южно от Смолян и по пътя за Рудозем.


Отпред аскер, назад – срам, отгоре – дъжд.


Най-ожесточените боеве се водят край връх Кавгаджик (преименуван по-късно на Средногорец). През дългите и студени октмоврийски нощи, нашите герои отблъскват пет поредни турски атаки.

Полковник Серафимов е на бойното поле сред верните си другари през цялото време.

Години по-късно очевидци си спомнят, че турците успяват да убият два от конете, които полковникът язди, но това така и не го отказва да се бие редом до войниците си. Всичко това има и чисто психологическо въздействие върху враговете, които започват да наричат полковника помежду си "шейтан" (в превод от турски език означава дявол).

Ето защо през 1934 година село Алами дере е преименувано на Полковник Серафимово.

Родната къща на полковника в Свежен, непокътната вече 300 години и запазена днес в автентичен вид, край която лежат и останките на старата църква "Свети Георги", където през XVII -XIX век е процъфтявала аджарската книжовна школа, днес е превърната в музей.


Нека си остана полковник Серафимов, както ме знаят и обичат хората, за разлика от всички онези генерали, за които народът никога не е чувал.


Полковник Владимир Серафимов взема активно участие и в Голямата война, станала по-късно известна като Първата световна война, като командир на Първа бригада от Осма тунджанска дивизия. Засвидетелства се геройски по време на боевете, водени край село Чеган.

Поради неизпълнението на заповедта за оттегляне, дадена му в Родопите, той никога не е издигнат в чин генерал.



Край паметника на полковника ще видите и две паметни плочи – на капитан I-ви ранг Рашко Серафимов – първият български офицер-подводничар, командващ Военноморския флот на царство България през 1919 година и на капитан Дойчин Бояджиев – военен летец първи клас, щурман на ескадрила, патриот и буден гражданин, загинал през 1992 година при изпълнение на военния си дълг.


Как се стига до храм "Свети апостоли Петър и Павел" в Свежен?



Мили мои приятели, в случай че пътувате из този така красив район на България, непременно разгледайте достолепния храм "Свети апостоли Петър и Павел" в Свежен.


Изключителна и впечатляваща разходка ви пожелавам!


337 преглеждания0 коментара

Comments


bottom of page