Отново гостувам на Брезово и знаете ли, изглежда, че се влюбих в този град – много красота има тук, много история.
Отново посещавам старото светско четирикласно училище на Брезово и сега ще ви разкажа неговата история.
Старото светско четирикласно училище
Издигнато е през далечната 1837 година на Димитровден и е автентично запазено в оригиналния си вид и до днес.
По онова време Брезово носи името Абрашларе – това е турският аналог на думата "Брезово".
Вероятно повечето от вас, също като мене, биха си помислили, че в района е пълно с бели брези, защото точно оттам произлиза името на това симпатично градче, но грешите.
Оказа се, че името Брезово всъщност няма нищо общо с белите брези. Името си – Абрашларе, селището е получило от факта, че тук са се отглеждали т. нар. брези биволи още абраш* биволи.
*Абраш – от турски – шарен, белязан.
Та тези абрашести биволи, отглеждани на големи стада в района преди много, много години са дали име и на селцето. Наречени са така, защото са черни на цвят и имат само едно бяло петно на челото.
Нравът им бил ужасен – били изключително своенравни, доста агресивни и инат животни.
Сега вече знаете, че не брезите са причина Брезово да носи това име.
При първото си посещение тук не успях да разгледам старото светско училище отвътре, защото бе празничен ден и нямаше кой да ми отвори, ето защо взех решение при следващото ми гостуване в Брезово предварително да се обадя, за да съм сигурен, че този път ще имам удоволствието да открехна старата автентична дървена порта на училището, точно както го е правил и Левски навремето.
Да, правилно сте разбрали, дори Левски е бил тук, както е отразено в неговото лично тефтерче и тук е организирал революционен комитет. Открехнал е старата дървена врата на училището, която е напълно запазена в оригиналния си автентичен вид, както днес го правя и аз.
Побутвам тежката дървена врата, навеждам глава, за да премина през ниския входен праг и влизам.
Брезовци са били жадни за знания и издигат сградата на това училище дори преди църквата, с която делят един и същи двор.
Това е едно от първите светски училища по българските земи!
Сградата е на два етажа с четири класни стаи и учителска стая.
Изненадан съм!
Макар и невероятно жарък слънчев летен ден навън, тук е изненадващ сумрак и някак прохладно.
Продължавам напред, спирайки се пред всеки изложен предмет и изучавайки го много внимателно и в детайли, защото безкрайно се впечатлявам от подобни автентични предмети, запазени през поколенията.
Заснемам всичко – за вас!
На първия етаж пък е запазена автентична класна стая.
Когато хартията е била ценност,
учениците в начален курс са се учили да пишат на този пясък.
Изписвам с калем в пясъка:
photomoments
Оглеждам се наоколо!
Върху стените са наредени и окачени правилата на българския език – таблици, използвани някога за изучаване на правописа.
Закачена виси и стара карта на света – откривам Северна и Южна Америка.
Сред първите учители навремето са даскал Стойко Миневски и даскал Манол Вълев.
Вляво от входа се намира старото дървено стълбище, водещо към втория етаж.
Стъпвам внимателно върху всяко дървено стъпало, което (очаквано) специфично изкърцва под моята тежест.
На втория етаж е разположена основната експозиция – пособия и фотоси, свързани с образователната дейност в Брезово през изминалите годините. Всичко е много интересно!
Могат да се видят стари дневници, а също и снимки на учители. Има дори и макет на училището!
Един стар и вече избледнял черно-бял фото момент е запечатал посещение на брезовски ученици на паметника, издигнат в историческата местност Оборище край Панагюрище.
Така внимателно подредената изложба автентично пресъздава местния бит и култура – грънци, паралия, бъклица, кратунки, оджак, няколко традиционни женски носии, гега, хурка.
Тук са съхранени и снимки на биволите, дали името на града.
Излизам на терасата и поглеждам към веещия се от лекия вятър български трибагреник.
Левски
През пролетта на 1872-ра Васил Левски създава тук на това място революционен комитет и оттогава посещава селището, а също и училището няколко пъти.
Комитетът заседава в старата учителска стая, в която се намирам в момента, докато се опитвам да усетя какви велики помисли са изпълвали това помещение преди век и половина.
Тук, заедно с Дякона на Свободата, смели планове за бъдещата битка са кроели Стою Ранделов**, Ангел Данин, даскал Манол Вълев, даскал Ганчо Попниколов, който по-късно е и делегат на събранието в историческата местност Оборище, както и Хаджи Серафим.
**Стою Стоянов Ранделов е виден деец на Освобождението, изтъкнат участник в Съединението, индустриалец и политик.
Роден е през 1852 г. в село Абрашларе (днес град Брезово, Пловдивска област).
Потомък е на стар брезовски род.
Преди Освобождението е посветен в комитетските дела и посещенията на Васил Левски в Брезово.
Взема активно участие в подготовката на Старозагорското въстание през 1875 г. Оттогава датират дружбата и съратничеството му със Стефан Стамболов, Захари Стоянов и Иван Андонов.
В двора на училището има поставена морена с лика на Васил Левски. Заснемам я за всички вас!
Много скоро обаче тази малка училищна постройка се оказва тясна за огромния брой желаещи да се учат и да сполучат. Ето защо след Освобождението през 1889 година брезовци построяват втора училищна сграда – също на два етажа, но вече с осем класни стаи.
По-късно през 1927 година е издигната нова, още по-голяма, по-обширна и масивна сграда с библиотека и физкултурен салон. В нея се помещавало и средното земеделско училище.
Старото светско четирикласно училище функционира до 1923 година и след това затваря врати. Завинаги!
През 1987 година старата сграда е реставрирана.
Понастоящем старото четирикласно светско училище функционира като Музей на образованието.
Всеки, който има желание да го посети, нека предварително се свърже с информационния център към община Брезово.
Общият двор, който училището и храм "Свети Димитър" делят, е зелен, цветен и доста весел.
Храм "Свети Димитър"
Точно срещу сградата на училището се издига църква "Свети Димитър", строена през 1843 година.
Църквата е невероятно обширна и доста голяма сграда и представлява трикорабна базилика, на нивото на земята.
Как по онова тъмно време брезовци са съумели да издигнат такъв голям християнски храм?
Помощ е дошла от една помохамеданчена българка, носеща българското име Дона и вписана като Дона Ханъм. Та Дона се застъпила пред Султана и спомогнала за издействането на ферман. Този ферман и понастоящем се пази в Брезово.
Църквата е много богато изографисана! Всички видни, знатни и заможни брезовски родове са дарили пари за изографисването на храма. Навремето върху стените на храма е имало 146 библейски мотива, изографисани от майстор Трайчо от дебърската зографска школа.
В Брезово живее голяма общност от бесарабски българи, които също много помагат за оборудването на църквата – полилеите, кръстовете, одеждите и всичко необходимо за воденето на служба е подарено от тях.
В Бесарабия (историко-географска област на територията на Молдова и Украйна) има доста големи изселения на семейства от община Брезово.
Например в съседното селце Чоба (само на 4 километра южно от Брезово) след поредната руско-турска война през 1829 година се изселват над сто семейства, които основават село Бановка, в което през 1863 година се ражда генерал Иван Колев – Освободителя на Добруджа (бесарабски българин с произход от село Чоба).
Върху паметника на генерала в Добрич чобенци са поставили паметна плоча, върху която се посочва, че генерал Иван Колев освободителя на Добруджа е с корени от село Чоба, Брезовско.
Символът върху брезовските каруци
И като за финал на днешната образователно-историческа разходка из този красив български край съм ви приготвил поредния забавен и интересен факт!
В двора на старото светско четирикласно училище видях тази много интересна каруца с любопитни африкански мотиви.
Оказа се, че този мотив се е превърнал в запазена марка на всяка брезовска каруца! Много интересно наистина!
Този африкански мотив е нарисуван от местния зевзек Таньо Ибрика, който реално никога не е стъпвал в Африка, но въпреки това неговата рисунка става символ на всички каруци в Брезово.
Върху рисунката забелязвам огромна змия, вероятно боа, увила в смъртоносните си намотки гигантски лъв, който обаче не се предава, а борбено се сражава със змията.
Много интересно!
На заден фон се забелязват палми и езерце – типичен африкански пейзаж!
Как се стига до Брезово?
Брезово е град в Южна България. Той се намира в Пловдивска област, в близост до град Раковски. Градът е административен център на община Брезово.
Брезово отстои на:
175 километра (на около 2 часа и 7 минути с автомобил) от столицата
43 километра (на около 49 минути с автомобил) от град Пловдив
348 километра (на около 4 часа с автомобил) от град Варна
226 километра (на около 2 часа и 10 минути с автомобил) от град Бургас
Първите сведения за селището датират от 1786 година.
Първите заселници по тези места са двадесет семейства от Лясковец.
И днес брезовските фамилии Коспаневи и Качамакови, могат да бъдат срещнати и в Лясковец, както и характерното мъжко име Енчо.
Тези семейства дошли като ратаи на голям турски чифлик, който се намирал край сегашните села Стрелци и Пъдарско.
Непосредствено след Освобождението селото получава звучното си българско име като аналог на Абрашларе, както и статута на град.
Но Петко Каравелов (заемал различни важни постове по онова време, включително и министър-председател) го разжалва в село отново – историята всъщност е много интересна и аз сега ще ви я разкажа!
Та веднъж Петко Каравелов трябвало да дойде на посещение в град Брезово.
Организирано било неговото посрещане, но виждаш ли се извива огромна буря, силен дъжд се изсипва от черното като катран небе, тежки облаци разтревожили всичко живо, гигантски светкавици уплашили хората, силни гръмотевици накрали всички да се изпокрият по домовете си.
Дошъл Петко Каравелов, разходил се из Брезово – никой от никъде!
И той много върло се ядосал!
Ходил от една на втора кръчма и там се счепкал с някакъв пияница.
Върнал се на другия ден и с декрет разжалвал града отново до село и така до месец август 1969 година, когато с указ на държавния съвет Брезово отново получава статут на град.
Как се стига до община Брезово?
Община Брезово се намира на улица "Георги Димитров" 25.
В Брезово в делничен ден се отбийте до общината, за да разгледате изложбата, посветена на най-добрия портретист на Бетовен – Минчо Кацаров.
От Брезово е и друг голям български художник – Златю Бояджиев. Къщата му в град Брезово е отворена за посещение и всеки желаещ може да я разгледа.
Как се стига до родния дом на Златю Бояджиев в град Брезово?
Влизайки в град Брезово откъм град Раковски, на пресечката с улица "Димитър Благоев" свийте надясно. Продължете все направо.
Къщата на Златю Бояджиев се намира на улица "Димитър Благоев" отляво, както е показано на картата по-долу.
Какво може да се посети в близост?
На 12 километра северно от град Брезово (на около 14 минути с автомобил) ще откриете село Бабек. В близост е разположен язовир "Бабек", край който може да си направите чудна разходка.
Само на 10 километра северно от село Бабек (на около 16 минути с автомобил) ще откриете Архитектурно-исторически резерват Свежен.
В село Свежен може да разгледате храм "Свети апостоли Петър и Павел".
Може да посетите руините на старата църква "Свети Георги", край които са разкрити основи – останки от килии, измазани с мазилка от кал върху стените, за които се предполага, че на времето са били обитавани от преписвачите-калиграфи на Аджарската книжовна школа.
На 15 километра югозападно от град Брезово (на около 15 минути с автомобил) ще откриете град Раковски.
В Раковски непременно се потопете във вълшебството на българските народни приказки като посетите парк "Приказната гора".
Приказки, които паркът ще ви разкаже:
В близост се намира Адаптирана детска площадка.
Поемайки по пътя Брезово – Павел баня през проход Свети Никола, може да разгледате няколко забележителности.
На 22 километра северно от град Брезово (на около 26 минути с автомобил) се намира разклонът, водещ към Кутела.
На 32 километра северно от град Брезово (на около 38 минути с автомобил) може да се насладите на природна забележителност "Кичестият габър".
На 40 километра северно от град Брезово (на около 47 минути с автомобил) се намира село Турия.
В село Турия може да посетите родния дом на Чудомир.
На площада пред къщата на Чудомир може да видите паметник на родения в Турия Ботев четник Цанко Минков Дечев – Комитата.
В село Турия може да се насладите на автентичен римски мост "Скока".
На 4 километра северно от село Турия (на 6 минути с автомобил) се намира град Павел баня – горещи минерални извори и аромат на рози.
На 3 километра източно от Павел баня (на около 5 минути с автомобил) ще откриете село Виден.
Край селото все още се извисяват гордите руини на чудната църква "Св. Анастасий".
И като за финал, мили мои приятели,
не бива да пропускате да разгледате
специалния албум с фото моменти –
открити, изживени, заснети и споделени с вас!