Имало едно време един дядо и една баба.
Дояло се веднъж на дядо питка и казал:
– Бабо, опечи ми питка!
Замесила бабата питката, турнала ѝ малко сиренце и масълце. Опекла я.
Станала от вкусна по-вкусна!
Оставила я на прозорчето да изстине.
Постояла питката, постояла, па като се търкулнала – от прозорчето на двора, а от двора – на пътя…
Търкаляла се питката на пътя, а на среща ѝ Зайо Байо иде и ѝ дума:
– Питке, ще те изям!
– Не ме яж, Зайо Байо, песничка ще ти изпея.
Казала това питката и запяла:
Аз съм питка сладичка,
сладичка и мекичка,
от баба избягах,
на дяда се не дадох,
на тебе ли ще се дам!
И питката се търкулнала. А Зайо Байо я изгледал, засмял се и рекъл:
– Изгоряла питка Зайо не яде!
Търкаляла се питката, търкаляла, срещнал я Кумчо Вълчо.
– Питке, ще те изям!
– Не ме яж, Кумчо Вълчо, песничка ще ти изпея – и запяла:
Аз съм питка сладичка,
сладичка и мекичка,
от баба избягах,
на дяда се не дадох,
на Зая Бая се не дадох,
на Вълчо ли ще се дам!
И хукнала да бяга.
Кумчо Вълчо я погледал, погледал, засмял се и казал:
– Глупава питка не ям!
Търкаляла се питката, търкаляла… а на среща ѝ Баба Меца иде и ѝ дума:
– Питке, ще те изям!
– Не ме яж, Бабо Мецо, песничка ще ти попея – и пак запяла:
Аз съм питка сладичка,
сладичка и мекичка,
от баба избягах,
на дяда се не дадох,
на Зая Бая се не дадох,
на Вълча се не дадох,
на тебе ли, Мецо, ще се дам!
И пак се търколила. А Меца я гледа, гледа и си дума:
– Не е питка за Меца!
Търкаляла се питката, търкаляла, а ето насреща и Кума Лиса. Гледа я тя, па ѝ дума:
– Жива да си, здрава да си, питке! Колко си хубавичка, колко си миличка!
Зарадвала се питката, приближила се до Лиса и запяла:
Аз съм питка сладичка,
сладичка и мекичка,
от баба избягах,
на дяда се не дадох,
на Зая Бая се не дадох,
на Вълча се не дадох,
на Баба Меца се не дадох,
на тебе ли ще се дам!
– Ах, колко хубава песничка! – казала Лиса. – Слушай, гълъбче! Аз съм стара и недочувам. Седни на муцунката ми и я изпей още веднъж по-силно.
Качила се питката на Лисината муцуна и пак запяла:
Аз съм питка сладичка,
сладичка и мекичка,
от баба избягах,
на дяда се не дадох,
на Зая Бая се не дадох,
на Вълча се не дадох,
на Баба Меца се не дадох,
на тебе ли ще се дам!
– Жива и здрава да ми бъдеш, питке! Песничката ти е много, много хубава! Как ми се иска пак да я чуя! Седни миличка на езика ми и пак я изпей, но още по-силно, за да я чуя добре! – казала Кума Лиса и си проточила езика.
Глупавата питка се зарадвала, че толкова много харесват нейната песничка, седнала на Лисиния език и запяла:
Аз съм питка сладичка…
А Лиса – хап-хап-хап! – схрускала питката.
Приказните фото моменти са запечатани в парк "Приказната гора" в град Раковски.
Връзки към останалите приказки от "Приказната гора":
Как се стига до град Раковски?
Раковски е град в южна България, област Пловдив, административен център на община Раковски.
Наименуван е на видния български национал-революционер Георги Стойков Раковски, известен като Георги Сава Раковски.
Градът е създаден през 1966 година чрез сливането на три села – Генерал Николаево, Секирово и Парчевич, в миналото наричани съответно Калъчлий, Балтаджа и Алифакъх.
Селата са населявани от наследници на павликяни, приели католицизма през XVII – XIX век.
Раковски отстои на:
161 километра (на около 1 час и 47 минути с автомобил) от столицата
29 километра (на около 38 минути с автомобил) от град Пловдив
345 километра (на около 3 часа и 55 минути с автомобил) от град Варна
229 километра (на около 2 часа и 07 минути с автомобил) от град Бургас
Как се стига до парк "Приказната гора" в град Раковски?
Парк "Приказната гора" ще откриете и вие край улица "Г. С. Раковски" между кварталите "Секирово" и "Генерал Николаево".
В близост се намира стадион "Г. С. Раковски", който е чудесен ориентир.
Какво може да се разгледа в близост?
В съседство с парк "Приказната гора" се намира Адаптирана детска площадка.
На 16 километра източно от град Раковски (на около 17 минути с автомобил) се намира град Брезово.
В Брезово в делничен ден се отбийте до общината, за да разгледате изложбата, посветена на най-добрия портретист на Бетовен – Минчо Кацаров.
От Брезово е и друг голям български художник – Златьо Бояджиев. Къщата му в град Брезово е отворена за посещение и всеки желаещ може да я разгледа.
В Брезово не бива да пропускате да посетите старото училище в Брезово – едно от първите светски училища по българските земи.
Точно срещу сградата на училището се издига църква "Свети Димитър", строена през 1843 година.
На 27 километра североизточно от град Раковски (на около 29 минути с автомобил) ще откриете село Бабек. В близост е разположен язовир "Бабек", край който да направите чудна разходка.
Само на 10 километра северно от село Бабек (на около 16 минути с автомобил) ще откриете Архитектурно-исторически резерват Свежен.
В село Свежен може да разгледате храм "Свети апостоли Петър и Павел".
Може да посетите руините на старата църква "Свети Георги", край които са разкрити основи – останки от килии, измазани с мазилка от кал върху стените, за които се предполага, че на времето са били обитавани от преписвачите-калиграфи на Аджарската книжовна школа.
Вероятно сте жадни за още изключително весели и много красиви паркове, които да посетите?! Добре тогава!
Само на 44 километра югозападно от град Раковски (на около 40 минути с автомобил) ще откриете град Стамболийски, в който най-горещо ви препоръчвам да посетите еко парк Стамболийски.
Само на около 20 километра западно от град Стамболийски (на около 20 минути с автомобил) се намира град Пазарджик, в който ще откриете градината на света и вечният пламък на мира.
Градината на света и вечният пламък на мира се намира в съседство с парк-остров "Свобода" в град Пазарджик.
И като за финал, мили мои приятели,
не бива да пропускате да разгледате
специалния албум с фото моменти –
открити, изживени, заснети и споделени с вас!