Старият елен поведе стадото си към високата планинска поляна, където растеше зелена и мека трева.
Той вървеше с уверени стъпки през старата букова гора, защото знаеше всичките долчинки и скатове, познаваше накъде извеждат козите пътеки и по кои места ловците поставят засади и копаят дълбоки ями, за да пропадат в тях елените и сърните.
Старият елен познаваше още всяка бука в гората и гнездата на птичките беше запомнил, но той не знаеше, че на двадесет разкрача от бистрото кладенче вчера ловците бяха изкопали дълбока яма, покрили я бяха с клонки, треволяк и шума, така че, щом стъпи отгоре някое по-тежко животно, да се строполи в ямата. Той не знаеше още, че в клоните на старата бука до кладенчето ловците са поставили засада и само цевите на пушките им се виждат, насочени към ямата.
Безгрижно и спокойно старият елен вървеше по пътеката, която водеше тъкмо към прикритата яма, а подире му се беше навървило цяло стадо от елени, сърни и малки еленчета.
Когато стадото наближи кладенчето, най-малкото еленче, което тепкаше пъргаво най-отзад, превари другите, отиде при водача и викна:
– Стой, дядо, стой! Не води стадото по тая пътека.
– Защо? – изви глава към него старият елен.
– Защото тук някъде има прикрита яма и ловна засада.
– Откъде знаеш, кутре недорасло? – с досада рече старият елен.
– Вчера, когато дойдох да си сръбна водичка от кладенчето, видях под разклонената бука захвърлени четири остри лопати, с които току-що беше копано.
– По какво си разбрало, че с тях е било копано?
– По влажната полепнала пръст върху лопатите. Видях още четири пушки, изправени до дънера. Пушките бяха с по две цеви. А вие всички знаете, че пушките на ловците имат по две цеви. Ах, дядо, да знаеш как се изплаших! Тътрих да бягам към стадото. Сърцето ми щеше да се пукне от страх.
Старият елен поклати глава и рече:
– Дядо ти познава в тая гора всяка пътечка и всяка буболечка. Твоята уста още мирише на мляко, а искаш да учиш дяда си. Друг път да не си посмяло да ми даваш съвети накъде да водя стадото, защото ще те бодна с рогата си. Ти навярно си сънувало нощес някакви пушки и влажни лопати. Остани на опашката – там ти е мястото!
И като изправи главата си нагоре, рогатият старец потегли важно напред, заклати рогата си и дори почна да тича право към прикритата яма.
Цялото стадо се втурна подире му.
Но щом наближи ручея, който изтичаше от кладенчето, стана нещо страшно.
Леката покривка на ямата не издържа и старият елен заедно с три тежки сърни се сгромоляса в дълбокия трап.
Цялото стадо се стъписа. И тъкмо в тоя миг пропукаха пушки и още две сърни паднаха простреляни.
– Бягайте назад! – извика малкото еленче и се втурна между буките. Оцелелите сърни се обърнаха и полетяха подире му като хвърковати.
А в дълбокия трап старият елен си блъскаше главата и думаше:
– Главо моя горделива, от тебе тегля. Ако бях послушал умното еленче, сега нямаше да бъда в ямата.
Приказните фото моменти са запечатани в парк "Приказната гора" в град Раковски.
Връзки към останалите приказки от "Приказната гора":
Как се стига до град Раковски?
Раковски е град в южна България, област Пловдив, административен център на община Раковски.
Наименуван е на видния български национал-революционер Георги Стойков Раковски, известен като Георги Сава Раковски.
Градът е създаден през 1966 година чрез сливането на три села – Генерал Николаево, Секирово и Парчевич, в миналото наричани съответно Калъчлий, Балтаджа и Алифакъх.
Селата са населявани от наследници на павликяни, приели католицизма през XVII – XIX век.
Раковски отстои на:
161 километра (на около 1 час и 47 минути с автомобил) от столицата
29 километра (на около 38 минути с автомобил) от град Пловдив
345 километра (на около 3 часа и 55 минути с автомобил) от град Варна
229 километра (на около 2 часа и 07 минути с автомобил) от град Бургас
Как се стига до парк "Приказната гора" в град Раковски?
Парк "Приказната гора" ще откриете и вие край улица "Г. С. Раковски" между кварталите "Секирово" и "Генерал Николаево".
В близост се намира стадион "Г. С. Раковски", който е чудесен ориентир.
Какво може да се разгледа в близост?
В съседство с парк "Приказната гора" се намира Адаптирана детска площадка.
На 16 километра източно от град Раковски (на около 17 минути с автомобил) се намира град Брезово.
В Брезово в делничен ден се отбийте до общината, за да разгледате изложбата, посветена на най-добрия портретист на Бетовен – Минчо Кацаров.
От Брезово е и друг голям български художник – Златьо Бояджиев. Къщата му в град Брезово е отворена за посещение и всеки желаещ може да я разгледа.
В Брезово не бива да пропускате да посетите старото училище в Брезово – едно от първите светски училища по българските земи.
Точно срещу сградата на училището се издига църква "Свети Димитър", строена през 1843 година.
На 27 километра североизточно от град Раковски (на около 29 минути с автомобил) ще откриете село Бабек. В близост е разположен язовир "Бабек", край който да направите чудна разходка.
Само на 10 километра северно от село Бабек (на около 16 минути с автомобил) ще откриете Архитектурно-исторически резерват Свежен.
В село Свежен може да разгледате храм "Свети апостоли Петър и Павел".
Може да посетите руините на старата църква "Свети Георги", край които са разкрити основи – останки от килии, измазани с мазилка от кал върху стените, за които се предполага, че на времето са били обитавани от преписвачите-калиграфи на Аджарската книжовна школа.
Вероятно сте жадни за още изключително весели и много красиви паркове, които да посетите?! Добре тогава!
Само на 44 километра югозападно от град Раковски (на около 40 минути с автомобил) ще откриете град Стамболийски, в който най-горещо ви препоръчвам да посетите еко парк Стамболийски.
Само на около 20 километра западно от град Стамболийски (на около 20 минути с автомобил) се намира град Пазарджик, в който ще откриете градината на света и вечният пламък на мира.
Градината на света и вечният пламък на мира се намира в съседство с парк-остров "Свобода" в град Пазарджик.
И като за финал, мили мои приятели,
не бива да пропускате да разгледате
специалния албум с фото моменти –
открити, изживени, заснети и споделени с вас!