Патева къща е част от Етнографски комплекс "Старинно Карлово" – архитектурен резерват, обединяващ емблематични за град Карлово сгради – паметници на културата с неоценима историческа и естетическа стойност.
Скъпи приятели на "Фото моменти", подгответе се, защото ще ви отведа в свят на чаромат и изящество, на красота и любов, в свят на пищно озеленени карловски дворове и старинни чешми, свят, скътал и съхранил онази неподражаема градска възрожденска атмосфера, която тук е все още жива, и която дълбоко ще ви докосне, плени и задържи за дълго.
Ето я и нея!
Откривам я на някогашния карловски мегдан.
Издигната е през далечната 1848 година от известния карловски майстор Патьо дюлгерина.
Собственик на къщата е бил чорбаджия Патьо Хаджимичев – заможен търговец на стоки, собственик на маслобойна и тепавица за обработка и производство на гайтани, но също така и родолюбив патриот, който е заделял средства за образованието и е бил спомоществовател на създадения таен революционен комитет в Карлово.
Вляво е сградата на Патевата мааза – издигната от сина на Патьо Хаджимичев – Васил Патев.
Още непристъпил дверите и вече съм опиянен и омаян от огромните зелени пребогати на цвят и аромат розови храсти, красящи по един несравним начин огромната порта от ковано желязо.
Вървя по каменните плочи, с които широкия двор е застлан, а над мене се синее лазура, по същия начин, по който е синеел и през Българското възраждане, когато къщата е кипяла от живот.
Вляво – огромно смокиново дръвче краси широкия двор, вдясно – старата чешма ми припомня любима песен.
🎵 ...дано по вода навсякъде да ви върви... 🎵
Каменната чешма, от която блика студена балканска вода за жадни гърла, е специфичен и характерен елемент за всеки карловски двор от онова време.
Китно, подредено, озеленено, цветно, даже – шарено!
Поздравявам екипа, грижещ се с толкова много любов за това чаровно и впечатляващо местенце!
Сладък и плътен аромат на рози кръжи из въздуха, леко движен от ветреца, слизащ от стария Балкан, който гордо се перчи насреща ми.
Монотонно жужене на пчели оглася тишината.
Ту отляво, ту отдясно – птича песен внася нота към перфектното настроение.
Слънцето къпе целия двор с гальовните си лъчи и всеки цвят се смее насреща ми.
Влизам.
Всяка стая е тематично разделена и носи собствено уникално послание.
Изненадан съм! Така подредено е! Така шарено е!
От прозорците блика светлина – лъчи на щастието влизат във всяка стая, изпълвайки я с надежда!
Всеки посетител има възможността да научи интересни и любопитни факти и детайли за розопроизводството и лечебните качества на билките, набрани с хъс и майсторлък от облените в слънце зелени склонове на Национален парк "Централен Балкан". Ето защо Патевата къща е позната още като къщата на карловските цветя и билки.
Гюлпана
В една от стаите ме посреща гюлпана.
Гюлпаните представляват автентични медни съдове за преработка на рози и извличане на розовото масло, наричано навремето течно злато, иначе казано, това е традиционен казан за розоварене.
Гюлпаните се правят до течаща вода, обикновено в близост до река. Ако брегът на реката е по-висок, се използват водни колела, за да се издигне водата на нужната височина.
Случва се гюлпаните да бъдат отнасяни от буйните води на придошлата река.
Гюлпанският казан се състои от казан с капак. Казанът има форма на пресечен конус, в който се слага капака. Капаците на гюлпаните в България са по-големи в сравнение с използваните във Франция и Индия, което позволява по-доброто събиране на водните пари. Те се отвеждат към охладителната каца под наклон от 45°.
През 1860 г. само в Казанлъшко се използват 1271 казана, като средното производство от всеки от тях е около 135 мускала розово масло.
Мускалът е единица за тегло, заимствана от арабите, равна на 4,9844 грама.
По българските земи до Кримската война се произвеждат до 300 000 мускала или около 1500 килограма розово масло.
След Освобождението производството на розово масло се увеличава и достига до 848 000 мускала или 4240 килограма.
До 1905 г. най-големите площи с рози и с най-много казани за дестилация на розов цвят са в Казанлъшко, след което бързо е настигнато и изпреварено от Карловско.
Тук царица е карловската маслодайна роза!
Къщата разполага със специално обособена стая за дестилация, в която се показват методите на извличане на различни етерични масла. По желание може да ви бъде направена демонстрация на приготвяне на козметика и лечебни мехлеми.
А може би желаете вие сами да си изработите свои собствени ароматни масла или пък да дегустирате билкова ракия, чай от рози и други билки?
Няма проблеми!
Всичко това е напълно възможно тук – в Патева къща!
Ароматният чай от билки или уханието на парфюма от рози, или може би покоите на царицата на розите примамват с атмосфера и дух.
Всеки може да бъде част от това вълшебство, да отнесе в дома си неповторимия вкус на балканския чай или билковата ракия, своя миг с царицата на розите и рецепта за приготвяне на козметика.
Всеки може да научи повече за лечебните качества на билките и да се запознае с традициите на розопроизводството и козметиката с етерични масла.
Патева къща очаква своите гости, защото има какво да сподели с тях, защото може да превърне всяко посещение в своеобразен мост през времето и да остави своя ароматен спомен във всяко сърце.
За малките принцеси представлява интерес специално обособената стая на царица роза, в която се намира нейният трон, корона и рокли.
36 царици се усмихват от стената – 6 от тях от черно-бели фото моменти и всяка година броят им расте, а традицията продължава.
Ела, за да се гордееш!
Етнографски комплекс "Старинно Карлово" е открит през 2014 година.
Включва пет къщи – паметници на културата със забележителна културна стойност. Това са:
Всяка от къщите поражда свое уникално послание, което отправя госта в различни посоки, провокира у него желания и спомени, кара го да мечтае.
Целостта на архитектурния ансамбъл е уникална и неподражаема и всеки посетител би могъл да усети онзи велик възрожденски дух, който все още броди по тесните калдъръмени улички на "Старинно Карлово".
Етнографски комплекс "Старинно Карлово" е обект номер 44б от 100-те национални туристически обекта.
Как се стига до град Карлово?
Карлово е град, разположен в южното подножие на Стара планина – в област Пловдив.
Намира се в Южна централна България в близост до Подбалканския път*.
*Републиканският път I-6, по-известен и като Подбалканският път, е първокласен път от Републиканската пътна мрежа на България с направление от запад-изток, преминаващ по територията на девет области: Кюстендилска, Пернишка, област София, Софийска, Пловдивска, Старозагорска, Сливенска, Ямболска и Бургаска.
Общата му дължина е 508,5 km, което го прави най-дългия републикански път в България.
Най-близкият град до Карлово е град Сопот – разположен на 5 километра (на около 5 минути с автомобил) в посока запад.
Карлово отстои на:
139 километра (на около 2 часа и 11 минути с автомобил) от столицата
60 километра (на около час с автомобил) от град Пловдив
356 километра (на около 4 часа и 30 минути с автомобил) от град Варна
244 километра (на около 2 часа и 44 минути с автомобил) от град Бургас
17 километра (на около 17 минути с автомобил) от град Калофер
Карлово е трети по големина град в област Пловдив след областния град и Асеновград.
Карлово е административен център на община Карлово.
Как се стига до Патева къща в град Карлово?
Патева къща се намира на улица "Васил Левски" срещу Патева мааза и в близост до площад "Васил Левски", разположен между църквите "Св. Никола" и "Успение Богородично".
Какво може да се посети в близост?
В Карлово препоръчвам да си направите разходка до красивия водопад Сучурум.
Върху историческия хълм Трапето, където навремето се е издигала църквата "Света Богородица", известна като Горната черква, опожарена през 1877 година от турците, днес откривам параклис "Покров Богородичен" – точно срещу композицията "Аз съм българче".
Ако поемете от хълм Трапето по пътеката в посока възрожденски храм "Свети Свети Апостоли Петър и Павел", ще се озовете пред дверите на храма за нула време.
След изграждането на възрожденската черква до по-старото духовно средище – девически манастир "Въведение Богородично" (метох), това място продължава да бъде център на културния живот в Сопот, и дори прераства в един своебразен духовно-просветен комплекс.
Девически манастир "Въведение Богородично" (метох) е обявен за недвижима културна ценност (паметник на културата) с категория национално значение – народна старина и архитектурно-строителен паметник на културата.
Девически манастир "Въведение Богородично" (метох) е обект номер 43 от 100-те национални туристически обекта на България.
През 1851 година, южно от възрожденски храм "Свети Свети Апостоли Петър и Павел", насред черковния двор, отваря врати девическо взаимно училище, известно като Радиното училище, което се смята за приемник на килийното училище в съседния девически метох.
От Радиното училище се отправям в посока Етнографски и занаятчийски център "Сопотски еснафъ".
Патриархът на българската литература Иван Вазов е роден на 9 юли 1850 година в град Сопот в старата къща на своя род.
През 1964 година къща-музей "Иван Вазов" е обявена за паметник на културата от национално значение.
Къща-музей "Иван Вазов" е обект номер 43 от 100-те национални туристически обекта на България.
Усетил зова на Балкана, скоро съм в полите на Стара планина.
Първа спирка по пътя ми е автентичната воденица на дядо Стоян от Вазовия роман "Под игото".
Дядовата Стоянова воденица се намира до пътя, водещ към началната станция на седалковия лифт, в северозападния край на града.
От Дядовата Стоянова воденица се отправям към Сопотски мъжки манастир "Възнесение Господне", който се намира в близост.
От Сопотски мъжки манастир "Възнесение Господне" стартира пътеката към величествения и така обаятелен Сопотски водопад на река Манастирска.
Ето го сърцето на водопада, което непрестанно бие в такт с Балкана.
Само на около 65 километра северно от град Хисаря (на около час и 16 минути с автомобил) ще откриете паметник "Арка на свободата", който е издигнат връх Горалтепе (1595 метра) в близост до Троянския проход (прохода Троян – Кърнаре).
Оттук се откриват невероятни панорамни гледки към Северна и Южна България.
Само на 48 километра северно от град Хисаря (на около 48 минути с автомобил) се намира уханното на рози село Розино, край което напролет цъфтят хиляди благоуханни рози.
На 33 километра западно от град Карлово (на около 34 минути с автомобил) ще откриете историческото градче Клисура.
Връщайки се обратно в посока Подбалканския път, продължете в посока град Бургас.
Скоро ще видите, че пътят се разклонява. Продължете направо, без да вземате завоя, който ще ви изведе на Подбалканския път. От мястото стартира пътека през гората, която ще ви изведе до паметника на Априлци, извисяващ се в местност Зли дол, издигнат през 1961 година в чест на 85-тата годишнина от онези паметни събития.
Само на 3,7 километра западно от град Клисура (на около 5 минути с автомобил) ще откриете красивия Клисурски водопад.
Само на 44 километра западно от град Карлово на самия Подбалкански път се намира очарователния Антоновски водопад (още Антонски водопад или Пеперудата).
В близост до Антоновски водопад се намира спокойното, зелено и така красиво селце Антон.
Само на 6 километра западно от село Антон (на около 9 минути с автомобил) се намират величествените руини на Еленска базилика, които в никакъв случай не бива да пропускате да посетите.
В близост до руините на Еленска базилика, като спомен за погубения български манастир, през 2010 година е издигнат и осветен параклис "Св. Илия".
Само на 5 километра южно от село Антон (на около 6 минути с автомобил) се намира китното средногорско бижу Душанци.
Нека разходката ви отведе и до красивия храм "Св. св. Кирил и Методий".
Душанци е възхитително място през всеки сезон! Доказателство за това са великолепните фото моменти с чудесната коледно-новогодишна украса, носеща толкова наслада за сетивата ни!
В края на селото не пропускайте да се отбиете вляво, където ви очаква автентичен римски мост "Куфарита".
Продължавайки след мост "Куфарита", пътят ще ви отведе до параклис "Св. Георги" над Душанци, откъдето ще се насладите на чудна гледка към цялата Златишко-Пирдопска котловина.
Пътят след селцето ще ви отведе до язовир "Душанци" – великолепен през всеки сезон!
Приказен през зимата, когато старият и суетен Балкан е наметнал дебелия си бял кожух и се наслаждава на своите отражения в ледените води на язовир "Душанци".
Очарователен на границата между пролетта и лятото, когато всичко около язовир "Душанци" е прелестно зелено и свежестта на водата очарова всичко наоколо!
Вълшебен през есента, когато всеки лист е цвят и магията разкрива своите цветни отражения в палитрата на водата в язовир "Душанци".
Само на 13 километра западно от село Антон (на около 15 минути с автомобил) ще откриете град Златица – златен град на чешми и на Дядовата ръкавичка.
Златица е един от моите любими градове, в които обичам да се връщам отново и отново!
Какво може да посетите в Златица?
В центъра на града непременно се повеселете лудо в парк "Дядовата ръкавичка".