Възрожденски храм "Свети Николай" в Копривщица
- Stefan Ivanov
- 5.12.2022 г.
- време за четене: 13 мин.
Актуализирано: 20.12.2025 г.
"Свети Николай" е възрожденски християнски храм, разположен на около 800 метра южно от центъра на град Копривщица, в самия южен край на Средна махала. Храмът се намира на левия бряг на река Косьово дере.
Възрожденски храм "Свети Николай" в Копривщица
На южната фасада чрез изписване с вградени тухли ще откриете следния надпис:
Храмъ Стителѧ Оца̀ Nа̀шегω Nikола̀ѧ
Понастоящем храмът е обявен за паметник на културата от местно значение.
Храмът е известен като "Новата църква", понеже е издигнат след старата църква на Копривщица "Света Богородица", която в даден момент е започнала да става тясна за нарастващото население.
Решението за издигане на втори храм в Копривщица е взето от местните църковни настоятели на 29 юни (Петровден) 1839 година и е записано от тогавашния градски учител йеромонах Неофит Рилски:
Мы жители села Копривщенскаго, понеже милостию Божиею умножихом ся и распространихом ся в това богодарованно нам село, щото едва можеме да се вмещаваме во светая наша церковь, която имаме само една от старо време... согласихме се сички селене мали и велики единомисленно и общебратственно да направиме и еще една церква в селото..., с такова обаче намерение и согласие да буде тая новата церква подчинена под вехтата.
Местните първенци и свещениците изготвят специален протокол, който се пази в храма и днес.
Прошението до султана е написано лично от Неофит Рилски. Султанският ферман е издаден на 8 май 1842 година. Строежът изцяло е финансиран от копривщенци и приключва две години по-късно.
За главен майстор на строежа е нает уста Гавраил от Одрин. В процеса участват майстори от Брацигово, Мирково, както и дюлгерски еснаф от Копривщица.
Съществува предание, че когато църквата била вече завършена, пловдивският паша дошъл лично да я види. Огромната постройка безкрайно го ядосала и той поискал веднага да бъде срината до основи, но българите съумели с малка хитрост да спасят издигнатия с голяма любов и желание храм.
Кръглото прозорче над входа на черквата е украсено с метални орнаменти, част от които изобразяват турския герб. Копривщенци използвали тази подробност в тяхна полза, като обяснили, че гербът е символ на щедростта и доброто спомоществувателство на султан Абдул Азис. По този начин храмът е спасен.
Сградата представлява безкуполна трикорабна базилика с три апсиди от източната страна.
Централният кораб, който е по-висок, е разделен от страничните посредством шест чифта дъбови колони, измазани с хоросан, за да приличат на мраморни. Таваните на страничните кораби са обшити с ламперия, която има типично възрожденска декорация на ромбове и други орнаменти.
Стените са с неизмазана каменна зидария, в която процепите между отделните блокове са покрити със светлорозова смес от ситно счукани керемиди и утаен зехтин.
Стрехите, типично за Копривщица, са от дърво.
Правоъгълните полета над по-големите прозорци са запълнени с релефна орнаментална украса.
Подът е настлан с бели мраморни плочи, специално поръчани от остров Мармара.
Вътрешността е добре осветена от големи прозорци.
Храмът не е вкопан в земята, каквито били законите по онова време.
Храмът заема централна част на архитектурен ансамбъл, който включва дворно пространство, оградено с масивен каменен зид, две постройки, намиращи се на запад и на север от храма, камбанарията и две чешми – едната (Палавеевата) е разположена в двора (северозападно от черквата), а другата – Моравенова чешма, отвън до източния вход към църковния двор.
Моравеновата чешма е изградена през 1843 година със средства от братята Вълко и Рашко Моравенови, които са едни от главните дарители. Те дават пари за построяването на сводестия каменен Моравенов мост над Косьово дере, намиращ се непосредствено южно от църковния комплекс.
Каменната камбанария е строена през 1927 година със средства на хаджи Ненчо Палавеев – Благодетелят на Копривщица. По-късно е построен и метох вляво до камбанарията.
Как се стига до град Копривщица?
Копривщица (стара алтернативна форма Копришница) е град в Западна България, Софийска област.
Градът е разположен в живописната долина по течението на река Тополница, в планински район, централна част на Същинска Средна гора.
Намира се в близост до градовете Златица, Пирдоп, Клисура, Стрелча и Панагюрище. Градът е център и единствено населено място в община Копривщица.
Град Копривщица е обявен за Архитектурно-исторически резерват през 1971 година.
Архитектурно-исторически резерват Копривщица е град-музей с изключителни културно-исторически паметници.
Тук ще имате уникалната възможност да разгледате множество пред-възрожденски и построени по времето на Възраждането къщи, много от които са в категория с "Национално значение". Други категории в тази област са "Народна старина", "Паметник на културата с местно ансамблово значение" и "За сведение".
В Копривщица са родени мнозина изтъкнати българи. Градът има първостепенна роля в епохата на Българското възраждане. Килийната просвета съществува тук още от XVIII век.
Къщите, които не са музеи могат да бъдат разгледани от улицата, с изключение на Павликянската къща, поради това, че е разположена навътре в двора на къщата на Недко Каблешков.
Архитектурно-исторически резерват Копривщица е номер 75 от Стоте национални туристически обекта на България.
Копривщица отстои на:
108 километра (на около 1 час и 56 минути с автомобил) от столицата
88 километра (на около 1 час и 46 минути с автомобил) от град Пловдив
430 километра (на около 5 часа и 25 минути с автомобил) от град Варна
320 километра (на около 3 часа и 30 минути с автомобил) от град Бургас
Как се стига до храм "Свети Николай" в Копривщица?
Какво може да посетите в близост?
Съвсем близо на самия Подбалкански път се намира очарователния Антоновски водопад (още Антонски водопад или Пеперудата).
В близост до Антоновски водопад се намира спокойното, зелено и така красиво селце Антон.
Само на 6 километра западно от село Антон (на около 9 минути с автомобил) се намират величествените руини на Еленска базилика, които в никакъв случай не бива да пропускате да посетите.
Само на 5 километра южно от село Антон (на около 6 минути с автомобил) се намира китното средногорско бижу Душанци.
Нека разходката ви отведе и до красивия храм "Св. св. Кирил и Методий".
В края на селото не пропускайте да се отбиете вляво, където ви очаква автентичен римски мост "Куфарита".
Продължавайки след мост Куфарита, пътят ще ви отведе до параклис "Св. Георги" над Душанци, откъдето ще се насладите на чудна гледка към цялата Златишко-Пирдопска котловина.
Пътят след селцето ще ви отведе до язовир "Душанци" – великолепен през всеки сезон!
Приказен през зимата, когато старият и суетен Балкан е наметнал дебелия си бял кожух и се наслаждава на своите отражения в ледените води на язовир "Душанци".
Очарователен на границата между пролетта и лятото, когато всичко около язовир "Душанци" е прелестно зелено и свежестта на водата очарова всичко наоколо!
Вълшебен през есента, когато всеки лист е цвят и магията разкрива своите цветни отражения в палитрата на водата в язовир "Душанци".
Само на 13 километра западно от село Антон (на около 15 минути с автомобил) ще откриете град Златица – златен град на чешми и на Дядовата ръкавичка.
Златица е един от моите любими градове, в които обичам да се връщам отново и отново!
Какво може да посетите в Златица?
В центъра на града непременно се повеселете лудо в парк "Дядовата ръкавичка".
Съвсем наблизо до парк "Дядовата ръкавичка" се намира старата часовникова кула на Златица.
От старата часовникова кула се насочвате към североизточна част на Златица, северно от ЖП линията, където се намира улица "Стара планина". Поемайки по нея, скоро ще се озовете извън северните покрайнини в подножието на Балкана, където бученето ще ви насочи, че приближавате Златишки водопад.
В непосредствена близост до самия водопад се намират стълбите, които ще ви отведат до параклис "Свети Кирик и Юлита". От мястото се разкрива изключително красива гледка към цялата Златишка долина.
Ако продължите вляво покрай водопада, ще се озовете до манастирски комплекс "Свето Възнесение Господне".
Край манастирския комплекс целогодишно текат бистрите планински води на Спасово кладенче.
Храм "Свети Великомъченик Георги Победоносец" се намира на пресечката на улиците "Киро Стоянов" и "Епископ Софроний Врачански".
Златишки метох – убежище на Васил Левски се намира точно срещу храм "Свети Великомъченик Георги Победоносец".
Чешма "Гергана" в град Златица, вдъхновена от "Изворът на Белоногата" на Славейков, се намира на около един километър южно от центъра на града на улица "Медет", недалече от последните къщи, по пътя, водещ към едноименната местност, в посока село Панагюрски колонии и град Панагюрище.
Цялата ненадмината красота на Златишко-Пирдопския исторически регион е събрана в един-единствен маршрут "Чудесата на Златишко-Пирдопския край", подготвен от мен за вас с много любов и който е една чудесна хрумка за уикенда! Всички представени тук идеи са напълно подходящи и осъществими в рамките на един уикенд!
Само на 11 километра западно от град Златица (на около 13 минути с автомобил) ще откриете уникално красивото и така подредено село Чавдар.
В близост до селото се намират уникално красивите и лесно достъпни водопади Казаните – природен феномен от пет очарователни и красиви водопада на река Беререй, спускащи се от 15 метра височина, образуващи каскада с бистра ледена вода.
В Чавдар се провежда ежегоден събор на връх Света Петка, който се намира над селото. Мястото не е случайно, защото гледката от него е изключителна! Оттук се вижда цялата Златишко-Пирдопска котловина, дори и река Тополница. Тук е изграден параклис "Св. Петка".
В близост е разположен и Археологически парк "Тополница".
Само на 18 километра южно от село Чавдар (на около 18 минути с автомобил) се намира красивото, тихо и уютно селце Петрич, община Златица.
Разходката из това чудно българско кътче е несравнимо удоволствие и аз най-горещо ви я препоръчвам!
Какви забележителности да разгледате в село Петрич?
Паметник "Камбана" в местност Боището в село Петрич е издигнат в знак на почит към загиналите 172-ма жители на селото при погрома на Априлското въстание през 1876-та година.
Паметник "Камбана" се намира на северния вход на село Петрич.
През землището на село Петрич текат общо пет на брой реки – най-голямата от тях – Тополница, Мирковска, Смолска, Каменишка и Гугов дол, които вливат своите води една в друга. Прието е, че именно това петречие дава настоящето име на селището.
На път към центъра на селцето ще преминете през стария двусводов мост, извисяващ се над буйните води на река Тополница.
Срещу стария мост се издига Гуговата къща – възстановения след Освобождението на България от османско робство роден дом на Нено Лулчов Гугов, един от активните организатори и участници в Априлското въстание от лето 1876-то и представител на селото в Оборищенското събрание.
В близост се намира искрящото бижу на село Петрич – Художествената галерия и музейна сбирка към нея.
Понастоящем в картинната галерия на Петрич се съхранява един изключително ценен артефакт – личният медальон на благодетелката на българския народ лейди Емили Странгфорд, която през 1877 г. го подарява на 27-годишния поет Иван Вазов.
Лейди Емили Странгфорд – символ на човечност, милосърдие, доброта, щедрост и любов към българите, е личност, на която е отредено видно място в Художествената галерия на село Петрич.
Местности Петрина чукара и Сливовка край село Петрич, община Златица, свързани с първата и единствена победа на Хвърковатата чета на войводата Георги Бенковски над башибозуци и черкези.
Паметникът в местност Петрина чукара е издигнат и открит през 1976 година по повод 100-годишнината от бунта. Известен е и като паметник "Първа и единствена победна битка на Хвърковатата чета".
На обширна територия, разположена между китните средногорски градчета Копривщица и Стрелча ще откриете няколко древни мегалитни светилища – Скумсале, Исара, Киселица, Кулата.
Само на 21 километра южно от град Копривщица (на около 25 минути с автомобил) ще откриете Стрелча. Добре сте дошли в сърцето на Средногорието! Добре сте дошли в чаровното и тихо, китното и спокойно, зеленото и слънчево градче Стрелча!
В град Стрелча може да се насладите на пеещ и танцуващ фонтан "Балерината".
Не забравяйте да посетите достолепния храм-паметник "Свети Архангел Михаил", който се издига в град Стрелча.
Не забравяйте да посетите Исторически музей Стрелча – три етажа българска памет и съкровища, които Средногорието пази. Ще ви поведа през изключителната експозиция – през археологическите чудеса, които ни връщат хиляди години назад, през героичния дух на нашите предци и чак до уникалния бит на един непокорен край.
Очаква ви среща с историята, която ще развълнува и докосне душата ви по един неповторим начин!
Само на 21 километра източно от Антон (на около 18 минути с автомобил) ще откриете историческото градче Клисура.
Връщайки се обратно в посока Подбалканския път, продължете в посока град Бургас.
Скоро ще видите, че пътят се разклонява. Продължете направо, без да вземате завоя, който ще ви изведе на Подбалканския път. От мястото стартира пътека през гората, която ще ви изведе до паметника на Априлци, извисяващ се в местност Зли дол, издигнат през 1961 година в чест на 85-тата годишнина от онези паметни събития.
Само на 3,7 километра западно от град Клисура (на около 5 минути с автомобил) ще откриете красивия Клисурски водопад.
Само на 9 километра източно от град Клисура (на около 10 минути с автомобил) се намира уханното на рози село Розино, край което напролет цъфтят хиляди благоуханни рози.
Само на около 58 километра североизточно от Антон (на около час с автомобил) ще откриете паметник "Арка на свободата", който е издигнат връх Горалтепе (1595 метра) в близост до Троянския проход (прохода Троян – Кърнаре). Оттук се откриват невероятни панорамни гледки към Северна и Южна България.
Само на 46 километра източно от село Антон (на около 39 минути с автомобил) се намира град Сопот. Върху историческия хълм Трапето, където навремето се е издигала църквата "Света Богородица", известна като Горната черква, опожарена през 1877 година от турците, днес ще откриете параклис "Покров Богородичен" – точно срещу композицията "Аз съм българче".
Ако поемете от хълм Трапето по пътеката в посока възрожденски храм "Свети Свети Апостоли Петър и Павел", много бързо ще се озовете пред дверите на църквата.
Зад възрожденската черква се намира по-старото духовно средище – девически манастир "Въведение Богородично" (метох), който ви предлагам да посетите.
През 1851 година, южно от възрожденски храм "Свети Свети Апостоли Петър и Павел", насред черковния двор, отваря врати девическо взаимно училище, известно като Радиното училище, което се смята за приемник на килийното училище в съседния девически метох.
От Радиното училище ви предлагам да се отправите в посока Етнографски и занаятчийски център "Сопотски еснафъ".
Патриархът на българската литература Иван Вазов е роден на 9 юли 1850 година в град Сопот в старата къща на своя род.
През 1964 година къща-музей "Иван Вазов" е обявена за паметник на културата от национално значение.
В близост до Сопот се намира автентичната воденица на дядо Стоян от Вазовия роман "Под игото". Дядовата Стоянова воденица се намира до пътя, водещ към началната станция на седалковия лифт, в северозападния край на града.
В близост до Дядовата Стоянова воденица се намира Сопотски мъжки манастир "Възнесение Господне". От манастира стартира пътеката към величествения и така обаятелен Сопотски водопад на река Манастирска.
Само на 51 километра източно от Антон (на около 46 минути с автомобил) се намира град Карлово. В Карлово препоръчвам да си направите разходка до Етнографски комплекс "Старинно Карлово".
Включва пет къщи – паметници на културата със забележителна културна стойност. Това са:
Всяка от къщите поражда свое уникално послание, което отправя госта в различни посоки, провокира у него желания и спомени, кара го да мечтае.
Целостта на архитектурния ансамбъл е уникална и неподражаема и всеки посетител би могъл да усети онзи велик възрожденски дух, който все още броди по тесните калдъръмени улички на "Старинно Карлово".
Етнографски комплекс "Старинно Карлово" е обект номер 44б от 100-те национални туристически обекта.
В Карлово препоръчвам да си направите разходка до красивия водопад Сучурум.
Само на 17 километра западно от град Карлово (на около 17 минути с автомобил) се намира град Калофер.
Какво може да се посети в Калофер?
На входа на града се издига паметник на Калифер войвода, за когото легендите твърдят, че е дал името си и заедно с неговите четници са основали град Калофер.
Повече от 100 години са изминали от появата на едно от най-фините женски ръкоделия, наречено с право бялата магия – калоферската дантела. За това време тя не само се е съхранила, но е претърпяла и развитие, като от занаят, осигуряващ прехраната на калоферки, се превръща в изкуство.
Заповядайте в творческия център на калоферската дантела, за да се насладите на таланта на сръчните калоферки.
Срещу творческия център се намира музея на просветното дело, разположен в реставрираната сграда на прочутото Даскал Ботьово училище в Калофер.
Възрожденски храм "Свето Успение Богородично" се намира в централната част на Калофер. Историята на храма е изключително интересна, ето защо ви каня най-учтиво да я научите.
Възрожденски храм "Свето Успение Богородично" е разположен вдясно от Мемориален комплекс "Христо Ботев", в подножието на хълм, на който се извисява величественият монумент, към който сега ви приканвам да поемем.
В Калофер се намира Национален музей "Христо Ботев", номер 45 от Стоте национални туристически обекта на Българския туристически съюз.
Храм "Свети Атанасий Превелики" се намира в близост до центъра на Калофер. Той е единствената калоферска църква, разположена на десния бряг (южно) на река Тунджа.
Калофер е заобиколен от изключително красива природа! За да ѝ се насладите подобаващо, ви съветвам да поемете по екопътека "Бяла река".
И като за финал, мили мои приятели,
не бива да пропускате да разгледате
специалния албум с фото моменти –
открити, изживени, заснети и споделени с вас!
Коментари