Исторически музей Стрелча – три етажа българска памет и съкровища, които Средногорието пази
- Stefan Ivanov
- 16.05
- време за четене: 24 мин.
Актуализирано: 2.11
Добре сте дошли в сърцето на Средногорието! Добре сте дошли в чаровното и тихо, китното и спокойно, зеленото и слънчево градче Стрелча!
Готови ли сте да прекрачите прага на едно място, където всеки положен камък истории древни нашепва, а зад витрините стъклени времето сякаш е спряло?
В следващите редове няма просто да прочетете за поредния музей, разположен по склоновете на Средногорието. Вие ще се потопите в една истинска съкровищница, която грижливо пази българската памет.
Исторически музей Стрелча не е просто сграда с експонати; той е жив разказ, изтъкан с помощта на безценни артефакти, стигнали до нас през хилядолетията. Предстои ни пътешествие през три етажа вдъхновение – от златен блясък на тракийски царе до ехото на Възраждането. Тук ще усетите колко силна и древна е нашата земя.
Позволете ми да ви поведа през тези три етажа българска памет – през археологическите чудеса, които ни връщат хиляди години назад, през героичния дух на нашите предци и чак до уникалния бит на един непокорен край.
Очаква ви среща с историята, която ще развълнува и докосне душата ви по един неповторим начин!
Ето ме и мен – в онази невероятна прекрасна майска вечер на музеите, избрал за посещение именно това място. Стоя с камера в ръка на граничната линия между това, което е, и това, което е било, изпълнен с абсолютно неразбраната днес благоговейна и неописуема почит към миналото. Хем изпитвам неочаквана искрена и чиста радост от срещата с тази позната (и чужда) история, хем ме връхлита по-силна от всичко нежната, трепетна, неподправена, топла, завладяваща меланхолия – усещането, че ще се докосна до нещо неповторимо, което вече не можем да върнем, не можем да имаме, но за кратко все още можем да му се порадваме ей там – иззад витрината.
Уплашено пристъпвам в двора, докато историята ме залива.
Идеята за създаване на музейна сбирка в Стрелча датира от далечната 1940 г. Тогава за нуждите на театралната трупа към читалище "Просвещение" са събрани около десетина стари пушки, пищови, саби, ножове и други предмети.
По-късно ученици предоставят на читалището и известен брой намерени монети.
Направени са две витрини, но до откриване на музейна сбирка не се стига.
Идеята е подета от Тодор Белчов – местен интелектуалец, краевед и общественик който е и първият уредник на музейната сбирка в Стрелча.
Тодор Белчов посвещава целия си съзнателен живот на издирване, проучване и популяризиране на археологическото наследство на Стрелча и региона. Той е автор на книга, посветена на града, озаглавена просто "Стрелча". Тя е определена като пътепис, история и география на България.
Тодор Белчов, а след него Евстатий Площаков и учителят Иван Антонов, извършват огромна събирателска, научно-изследователска и популяризаторска дейност и създават една от най-богатите и уредени музейни сбирки.
От 1958 г. тя се помещава в специално отредената сграда за музейна сбирка – къщата на Бойчо Неделев – участник в Априлското въстание.
В следствие на проведените археологически разкопки в периода 1976 г. – 1979 г., музейната сбирка се обогатява и попълва своите фондове с ценни и интересни експонати.
През 1986 г. приключва реставрирането на Неделевата къща и се построява новата сграда на музейната сбирка по прототип на хаджи Нешо-Грозевата къща.
От 1988 г. започва работа по изграждането на нова експозиция за сбирката. Поради липса на средства е закупено само част от оборудването.
В началото на 1999 г. отново се подема инициативата за осъществяването на изложбата. На 31 юли 1999 г. музейната сбирка отваря врати с новата си експозиция "Археология".
По инициатива на Общинска администрация – гр. Стрелча и Общински съвет – Стрелча, с решение от месец август 2002 г. на Министерството на културата, министър проф. д-р Божидар Абрашев преобразува музейната сбирка в Исторически музей.
Исторически музей Стрелча е културна институция, чиято основна дейност е опазването и представянето на движими и недвижими културни ценности чрез издирване, събиране, документиране, научно изследване и популяризиране на това богатство.
Днешният музеен комплекс в град Стрелча се състои се от две къщи, разположени в двора на Неделеви – Грозевата и Неделевата къщи.
В Грозевата къща са разположени експозициите на музея:
Археология (разположена на приземния етаж)
Българските земи ХV-ти – ХІХ-ти век (разположена на първия етаж)
Художествена галерия (разположена на втория етаж)
С всяка моя крачка радостта ми от срещата с нещо истинско, останало чисто през годините неимоверно се усилва! Сърцето ми се изпълва с искрена радост от безценното историческо съкровище, което ме очаква, но в същото време изпитвам болезнена, съкровена тъга, че този красив свят е вече заключен зад стъклената витрина на миналото. В мене бушуват сладка почит към историята и същевременно възвишена меланхолия.
Изпълва ме мила възбуда – откритие, което гали душата! Горчивата сладост на отминалото време, навярно.
Експозиция "Археология" – цивилизациите по поречието на Стрелчанска Луда Яна
Нашето съвместно пътешествие през историята стартира от най-дълбоките корени на тази земя.
Елате с мен в залата "Археология" и усетете как въздухът се изпълва с ехото на хилядолетия. Тук, където Стрелча пази своите най-древни тайни, ви очаква среща с могъщата цивилизация на траките.
Почувствайте тръпката пред експонатите, които разкриват данни за живота и за бита на хората, живели по тези земи още от праисторията. Пред вас ще заблестят уникални образци на тракийското изкуство, извадени от Жаба могила – свидетелства за богатство и величието на царете-жреци. Ще видите инструменти, съдове и накити, които са били в ръцете на нашите предци.
Тази експозиция не е просто сбирка от артефакти; тя е портал към миналото, който ви позволява да докоснете праисторическото наследство на Стрелча. Пригответе се да бъдете изумени от мащаба на историята, която тази земя, която мога да я обгърна в шепите си, е съхранила!
Експозиция "Археология" проследява времето от праисторията до епохата на Средновековието. Праисторията е представена от каменни и кремъчни оръдия на труда, тежести за стан (доказателство за появата на тъкачеството), култови фигури и керамика.
От късното желязо са експонирани въоръжение, керамични съдове и различни култови предмети.
Най-голяма част от експозицията заемат находките, открити в Жаба могила – каменни релефи, останки от колесница – четириколка, акротерий с лика на Горгона Медуза.
След като се насладихме на величието на царете, нека влезем в сърцето на българския дом.
Експозиция "Българските земи ХV-ти – ХІХ-ти век"
Експозиция "Българските земи ХV-ти – ХІХ-ти век", разположена на първия етаж на Грозевата къща, се състои от следните зали:
Зала "Бит и духовна култура"
Зала "Занаяти и търговия"
Експозицията на първия етаж ни пренася директно във времето на Възраждането – най-светлата и героична епоха в новата ни история. Залата "Бит и духовна култура" е едно топло, приветливо пространство, което ще ви накара да се почувствате като гост в една истинска стрелчанска къща от XIX-ти век.
Тук, насред подредените витрини, оживява духът на българката и българина. Ще видите предмети, които разказват за трудолюбие, вяра и несломим дух:
Носии, изтъкани с любов и майсторство, всяка нишка от които носи послание;
Занаятчийски инструменти, които показват как се е градял животът с чисти ръце;
Светини и предмети на вярата, пазили пламъка на българщината през най-тъмните години.
Това е мястото, където ще разберете цената на оцеляването и силата на традицията. Вгледайте се в тези експонати – те не са просто стари вещи, а неми свидетели затова как се е съхранила и възродила българската нация.
Лично аз какво открих тук ли? Намерих усещане за топлина и принадлежност, сякаш съм открил част от себе си, която е чакала да бъде събудена.
Зала "Бит и духовна култура" – душата на Възрожденеца
В зала "Бит и духовна култура" посетителите могат да се потопят в живота на стара Стрелча, да научат повече за основните поминъци на хората в района и да се запознаят с характерните регионални особености в празничната обредност.
Продължаваме пътешествието си на първия етаж, за да видим не само как са живели, но и как са процъфтявали стрелчани през вековете на османско владичество.
Изумен от видяното, аз прекрачвам тесния коридор, за да надникна с любопитство в зала "Търговия и занаяти" и неусетно се пренасям в една оживена и кипяща от енергия Стрелча, която е била важен икономически център в Средногорието!
Зала "Търговия и занаяти" – златото на майсторлъка и предприемачеството
Тази експозиция е посветена на предприемчивия български дух, който е успявал да създава богатство и просперитет дори в трудни времена.
Тук ще откриете:
Тайните на занаятчиите – от изящните медникарски изделия до майсторството на кожухарите и абаджиите – ще видите инструменти и произведения, които са прочули Стрелча далеч извън пределите на Средногорието, достигайки чак до Цариград, Одрин и Солун;
Историята на розопроизводството – един от най-ценните занаяти, който е формирал икономическото лице на региона, и чиято традиция е жива и до днес.
Тази зала е доказателство, че българският гений не познава граници. Тя ще ви вдъхнови с историите за стрелчанските търговци и майстори, които са били истински строители на икономическата мощ и културното израстване на нацията!
Зала "Търговия и занаяти" запознава подробно с основните занаяти (въглищарство, коларство, кацарство, абаджийство), практикувани в Стрелча, както и с развитието на търговията преди и след Освобождението.
Стрелчани са се славели като отлични търговци.
Изнасяли са стоки не само към близките населени места, но дори и извън пределите на империята.
Специално място е отделено и на розопроизводството – занаят практикуван и до днес от местното население.
В преддверието на втория етаж са отделени два къта, посветени на изкушенията в Стрелча – виното, ракията, кафето и тютюнът.
Залива ме сладката тъга, парадоксът на носталгията – радваш се, че го помниш, и тъгуваш, че вече го няма.
След като преминахме през хилядолетия история и докоснахме сърцето на възрожденския бит и преди да поемем по проскърцващите дървени стъпала към последния етаж – територията на вдъхновението и творческия полет, ще поспрем за миг.
В малкия коридор е скрито едно закачливо и остроумно съкровище на езика. Тук времето се измерва не с минути, а с думи.
Езиков мост към миналото – "Забравените думи на Стрелча"
Насред тесния коридор между двете зали (зала "Търговия и занаяти" и зала "Бит и духовна култура") на първия етаж в Исторически музей Стрелча върху голямо дървено пано, закачено на стена, висят оригинални закачливи оранжеви дървени капаци, върху които са изписани стари и забравени (неизползвани днес) думи.
Всеки капак крие в себе си една стара, почти забравена дума от местния стрелчански говор и българския език. Думи, които някога са описвали ежедневието, радостта, труда и мечтите на нашите предци.
Повдигам капака. Отключвам паметта.
Какво оригинално интерактивно пътешествие само!
Всяко повдигане на капаче е като отваряне на малък прозорец към миналото. Под грубоватите, но топли дървени плочки, ви очаква днешният превод – значението, което ни свързва с корените.
Какво открих ли?
Намерих думи за предмети, които вече не съществуват, за чувства, които сме преформулирали, и за обичаи, които са потънали в забрава.
Какво почувствах ли?
Изненада, носталгия и възхищение от богатството на езика, който се е предавал от поколение на поколение.
Тази атракция е нашият езиков мост – живо доказателство, че думите никога не умират, а само чакат да бъдат припомнени. Тя е покана да се свържете лично с културната си история, да вдъхнете нов живот на старата дума и да си тръгнете с усещането, че сте запазили част от паметта на Стрелча.
Не бързайте! Докоснете, прочетете и съхранете всяка дума. Тя е част от вашия бит.
Дори и сега, редейки тези емоции, аз сякаш чувам невероятно далечен стар стрелчански шепот, който ме приканва:
Вдигни капака!
Чуй ехото на миналото!
Заключвам емоцията дълбоко и поемам към втория, последен етаж на музея, където е разположена зала "Художествена галерия".
Художествена галерия – духът, претворен в цвят
Добре дошли в Художествената галерия – мястото, където историята на Стрелча среща четката на големите майстори!
Тази експозиция е истинска духовна наслада и напълно заслужен завършек на безценната историческа разходка.
Тук ще откриете живописното наследство на Стрелчанския край.
В залата са представени творби на известни български художници като акад. Стефан Иванов и Никола Образописов.
Всяко платно тук е емоционално свидетелство за любовта към родината, към хората и към неповторимия пейзаж на Средногорието. Това е място, което доказва, че паметта ни е жива не само в камъка, но и в изкуството.
Залата разполага с модерна и енергоефективна система, която осигурява по-добра видимост и защита на изложените творби; нови пана, които предпазват произведенията на изкуството от вредното въздействие на пряката слънчева светлина; система за окачване, което улеснява разположението на експонатите и осигурява по-голяма гъвкавост.
Основен акцент тук са картините на Мильо Маринов Балтов – потомък на един от най-видните родове в Стрелча – Балтови.
Творчеството на Мильо Маринов Балтов
Той е пазителят на местната художествена традиция, а неговата изключително богата колекция е гордостта на музея. Неговото творчество се отличава с особено внимание към детайлите.
Мильо Маринов Балтов е роден на 18 септември 1871 г. в семейството на Марин и Неделя Балтови.
Завършва IV-класното училище в Панагюрище през 1885 г. След това е учител в Стрелча и с. Смилец. През 1895 г. става епархийски избирател. През 1895/96 г. завършва курса на Естир Слепян в Частното училище за художествено образование на младежи и девойки в София. След това влиза във втория випуск на Държавното рисувално училище в класа на Ярослав Вешин.
След като приключва обучението си, Мильо Балтов работи като начален учител по рисуване в Пазарджик, а от 1911 г. преподава в новооткритото Девическо практическо занаятчийско училище в града, което е едно от първите професионални училища в страната. За кратко е кмет на Стрелча. Участва активно в културния живот на родния си град.
Жени се за Мария Нонова – дъщеря на Иван поп Христов от с. Ерелии (днес Смилец). Двамата имат четири деца – Дена, Невена, Ангел и Иван. През целия си живот Мильо Балтов е учител и иконописец. Работи в екип с различни негови колеги от Държавното рисувално училище като Господин Желязков, Стефан Иванов, Петър Джамджиев, Харалмпи Тачев и др. През 1912 г. и 1914 г. Балтов участва в първата и втората изложба на Дружеството на южнобългарските художници, сред чиито учредители е и той. Умира на 70-годишна възраст в Пловдив.
Исторически музей Стрелча разполага с най-голямата колекция от картини на Мильо Маринов Балтов, сред които най-отличителни са маслените портрети и пейзажите.
Едно от най-важните качества на портретната живопис е това художникът да може да улови характера на човека.
Портретите, които Балтов прави и на четирите си деца се отличават от всичко друго, което е правил като портрети.
Платното с образа на Невена Балтова впечатлява с нетрадиционен подход. Лицето на Невена не е насочено директно към зрителя – тя е замислена и с много идеализирани черти. Появява се като ангел, който носи важно послание. В този образ сякаш ангелското и човешкото се сливат в едно.
Пейзажи, които разказват истории
"Позицията при Сиври тепе" е пейзаж от 1913 г., разказващ за едни от най-мрачните изпитания на 27-ми Чепински полк, част от който е и самият Балтов. На 15 февруари 1913 г. полкът се настанява на позицията северно от Сиври тепе до Сароския залив на Бяло море. Било забранено да се пали огън, за да не насочат пътя за нов турски десант. Заемането на позициите върви по план, когато времето рязко се влошава. Започва снежна буря с минусови температури, която продължава и на 16, 17 и 18 февруари. В резултат на това, 27-ми Чепински полк губи 34 души, 221 са безследно изчезнали, с големи поражения са 1061 войници и офицери, а с по-слаби 1072.
Цветовете, които художникът използва, за да разкаже тази така тъжна и мрачна история, са предимно в кафявата гама, дърветата са призрачни, а небето – тежко и неподвижно.
Във фонда на Исторически музей Стрелча се съхраняват няколко картини, които показват позициите при Сиври тепе. Това е следващата картина на големия художник, изобразяваща самото тепе, но отдалеч.
Академик Стефан Иванов
Един от най-големите български художници, чието творчество съчетава националния дух с европейската модерност. Неговите картини са прозорец към красотата и характера на българския човек.
Стефан Иванов Георгиев (1875 г. – 1951 г.) е български художник и действителен член на БАН. Известен е предимно като портретист, но в творчеството си застъпва и жанровете пейзаж, голо тяло, фигурална композиция и иконопис.
Стефан Иванов е роден в бедно дванадесетчленно селско семейство. При епидемия в родното му село Долна Бела Речка, Михайловградско, умират шест от братята и сестрите му. Тази скръб и нищетата през детството и младостта му оставят завинаги отпечатък на печал и песимизъм върху характера на бъдещия художник и предопределят неговата изострена чувствителност, както и избора на теми и художествени средства.
Завършва средното си образование в Кюстендил, където се среща със заможна девойка, с която сключва брак. Нейният баща благосклонно поема следването му в Рисувалното училище в София, днес Национална художествена академия. През 1903 г. завършва там специалност живопис в класа в проф. Иван Мърквичка.
Четири години по-късно сам започва да преподава в Рисувалното училище, като от 1914 г. е професор по живопис, а в периода 1929 г. – 1931 г. когато училището вече е преименувано на Художествена академия, е неин ректор. Негови ученици са Дечко Узунов, Георги Велчев, Никола Вълчев, Живка Пейчева.
През 1941 г. става първият художник, избран за академик на БАН. Званието "Заслужил художник" му е присъдено през 1950 г., а през 1951 г., посмъртно – и званието "Народен художник".
Ранните му творби са основно пейзажи и портрети, предимно еднофигурни и на млади жени. Някои от портретите са рисувани на открито. Градските пейзажи изобразяват трудния живот на българина през 1920-те години; мизерия, печал и угнетеност струи от тях. Меланхолични са и образите в портретите му.
Двугодишният престой на Иванов в Париж през 1925 г. –1927 г. е повратна точка в творчеството му, променя се живописната му концепция, творбите му стават по-зрели и майсторски, по-богати на нюанси. Основно изразно средство на Иванов става колоритът. Продължава да работи в портретния жанр, но същевременно първи в България въвежда жанра на голото тяло.
Другият жанр, който Стефан Иванов разработва през целия си творчески път, е иконописът. Прави проекти за мозайки и рисува стенописите на софийските църкви "Света Петка" и "Свети Седмочисленици", както и на храм-паметник "Свети Александър Невски". Също така през 1906 г. рисува олтара на църквата "Свети Георги Победоносец" в град Вършец.
Една покана от Средногорието
И така, приятели пътешественици, преминахме заедно през хилядолетията, събрани под един покрив – от артефактите на траките, през силата на възрожденския бит, до вдъхновението на българските майстори на четката.
Исторически музей Стрелча не просто пази история; той я разказва с душа, страст и гордост. Това е място, което ще ви накара да се почувствате по-близо до корените си и ще ви напомни колко богато и велико е нашето наследство.
Сърцето ми е музей – пълно с експонати, които носят много радост, но и мълчалива тъга. Скърбя, че този свят е затворен, заключен в миналото, и ние сме само негови гости. Изпитвам и усещане за празнота, която е оставила липсата на отдавна забравените стрелчански думи в днешния ни език.
Добавете Стрелча към вашия маршрут и се потопете в тези три етажа българска памет – те очакват вашето докосване. Историята е най-добрият пътеводител, а тук тя е незабравима!
Не го пропускайте!
Как се стига до Стрелча?
Стрелча е град в Централна България. Той се намира в област Пазарджик и е в близост до град Панагюрище и град Копривщица.
Градът е административен център на община Стрелча.
Стрелча отстои на:
110 километра (на около 2 часа с автомобил) от столицата
65 километра (на около 1 час и 10 минути с автомобил) от град Пловдив
421 километра (на около 4 часа и 50 минути с автомобил) от град Варна
300 километра (на около 3 часа с автомобил) от град Бургас
13 километра (на около 15 минути с автомобил) от град Панагюрище
20 километра (на около 28 минути с автомобил) от град Копривщица
Как се стига до Исторически музей Стрелча?
Исторически музей Стрелча се намира в самия център на града.
Своите автомобили може да оставите на безплатния паркинг в близост.
Какво може да се посети в близост?
Не забравяйте да сведете глава край достолепния храм-паметник "Свети Архангел Михаил", който се издига в град Стрелча.
В град Стрелча може да се насладите на пеещ и танцуващ фонтан "Балерината".
Само на 14 километра западно от град Стрелча (на около 14 минути с автомобил) се намира борбено Панагюрище.
20 априлий лето 1876-то!
Бунт!
Въстание!
На оружие!
Възторжените викове на борците за свобода огласят този двор!
Това е Тутевата къща в град Панагюрище – мястото, където е обявено Априлското въстание!
В близост се намира и Лековата къща, която не бива да пропускате да посетите.
Оттам се отправете към площад "Райна Княгиня", където ще видите паметника на българска учителка и акушерка – Райна (Райкя) Попгеоргиева Футекова-Дипчева, ушила байрака на въстаниците и извезла със сърма лъва и огнения девиз:
Свобода или смърт!
В близост се намира и Футековата къща – родния дом на Райна Княгиня, който днес е превърнат в музей.
Къща-музей "Райна Княгиня" е обект номер 36 от 100-те национални туристически обекта на България.
Не бива да пропускате да разгледате невероятно интересната експозиция на Исторически музей Панагюрище, посветена на Априлското въстание, с оригинални реликви, свързани с героичната епопея от април 1876 г.
Дудековата къща, част от музейния комплекс, е архитектурно-историческа забележителност в Панагюрище от епохата на Възраждането. В нея е подредена етнографско-историческа експозиция, отразяваща възрожденския бит и култура.
В околностите на града има десетки тракийски могили. В една от тях – могила "Мрамор" е разкрито погребение на тракийски вожд.
Недалеч от нея през 1949 година е открито световноизвестното Панагюрско златно съкровище, датирано от периода IV – III век преди Христа.
Съкровището е намерено случайно от тримата братя тухлари Павел, Петко и Михаил Дейкови, докато копаели земята за глина. Изработено е от чисто злато и тежи 6,164 килограма.
Копия на деветте уникални златни съда са изложени в историческия музей в града, а оригиналите обикалят музеите по света и в България.
Чудна музикална водна атракция тук са уникално красивите, феерично-вълшебните и така цветни панагюрски фонтани, които задължително ви съветвам да посетите, когато гостувате на този красив средногорски град.
Ще станете свидетели на една от трите музикални програми – вихрен, шеметен танц, в който се преплитат музикални ноти, заслепяваща светлина, тонове цвят и хиляди пръски вода!
Какво?! Не ми вярвате?! Ами уверете се сами!
Музиката в това видео е на талантливия български композитор, аранжор и пианист Митко Щерев, представена по уникален, красив и така цветен и въздействащо-визуален начин.
По пътя между Историческа местност Оборище и град Панагюрище отдясно ще откриете чешма "Мечата глава".
Знаковата чешма е издигната през далечната 1966 година по случай 90-годишнината от Априлското въстание.
Пътнико!
Виж двете реки Панова и Асарел сляни тук под този мост;
тъй се сляха в 1876-то лето душите на нашите деди – ей там на Панова река на
ОБОРИЩЕ
В ПЪРВОТО БЪЛГАРСКО ВЕЛИКО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
за освобождение на България.
Свали шапка, макар от далеч, и поклони се, преди да отминеш.
1928 година
Само на 8 километра западно от Панагюрище по пътя III-801 Панагюрище – Вакарел, веднага след чешма "Мечата глава" се намира Историческа местност Оборище.
В случай че пътувате в посока от Панагюрище към Вакарел, отбивката се пада отдясно.
Само на 8 километра югозападно от Историческа местност Оборище (на около 11 минути с автомобил) се намира село Оборище.
Южно от село Оборище е издигнат параклис "Света Богородица".
Най-трудолюбивите и сръчни български ръце са превърнали мястото в истинско чудо с прекрасни пейки, място за игри за малчуганите, зелена трева, величествени гледки, алеи за разходка и едно голямо зелено сърце.
Само на 10 километра южно от град Панагюрище (на около 12 минути с автомобил) ще откриете село Баня, Панагюрско.
Почивката в село Баня, насред дивна природа, пълна тишина и в изобилие на минерални извори е изключително удоволствие, което ви приканвам да споделите и вие.
Преминете над моста, изграден над река Банска Луда Яна и поемете към манастирска църква "Света Троица", издигаща се насред местност Манастирчето.
Подминавайки белия храм, пътеката ще ви изведе нагоре към Банско кале (Градището), откъдето се разкрива впечатляваща гледка към цялото село.
В Баня несъмнено посетете емблематичната за селцето Талпена къща, наричана още Пулева къща.
Къщата е уникален паметник на жилищната архитектура и се датира към периода от 1700 година до 1725 година. Била е притежание на богати чорбаджии от Пулевия род.
Построена е от талпи, сечени на ръка, откъдето идва и другото име, с което е известна.
От Пулевия род са и предците на шампионите Кубрат и Тервел Пулеви. Според селските регистри в Баня е роден дядо им Петър.
Талпената къща в село Баня, Панагюрско, известна още като Пулевата къща, е обявена за паметник на културата и има ценна архитектурна стойност, даваща представа за живота и миналото на банци.
В Баня не бива да пропускате да посетите и родния дом на Грую Тренчов, по-известен като Поп Груйо – Бански, български революционер, участник в Априлското въстание, воевода на чета и заклинател на участниците в Оборищенското събрание.
Само на около 43 километра южно от град Панагюрище (на около 40 минути с автомобил) се намира град Пазарджик, в който ще откриете градината на света и вечният пламък на мира.
Само на 14 километра югозападно от град Пазарджик (на около 18 минути с автомобил) ще откриете село Паталеница.
В село Паталеница ви препоръчвам да посетите паталенската перла – заровената църква "Свети Димитър".
В близост до селото се издига чудната Баткунска духовна обител "Св. св. Петър и Павел", в която ще откриете величествено спокойствие и красота.
Напролет феноменално красивите паталенски лавандулови поля пръскат чаромат и чар на фона на величествените Родопи.
На около 30 километра западно от град Пазарджик (на около 30 минути с автомобил) се намира чудното селце Голямо Белово.
Оттук стартира пътеката към величествените руини на Беловска базилика, които горещо ви препоръчвам да посетите.
Оттук може да продължите своето дивно приключение в античността в посока към руините на древния късноантичен и средновековен град-крепост Левке.
Само на 15 километра северно от град Панагюрище (на около 15 минути с автомобил) насред вдъхновяващо красивата Същинска Средна гора на надморска височина 1050 метра на превал източно от връх Братия се намира селище Панагюрски колонии.
Само на 15 километра северозападно от село Панагюрски колонии (на около 15 минути с автомобил) насред живописния Медетски проход в Същинска Средна гора се намира мост "Новият кемер".
Само на 24 километра източно от град Стрелча (на около 24 минути с автомобил) се намира Старосел – поредното прекрасно българско село, събрало красотата и чара на този чуден край на България.
Само на 30 километра източно от град Стрелча (на около 30 минути с автомобил) се намира село Паничери, в което гордо се извисява тази стройна часовникова кула.
Само на 33 километра източно от град Стрелча (на около 33 минути с автомобил) ще имате уникалната възможност да се разходите по арт улиците на Старо Железаре.
На входа на селото се издига този напет над 500-годишен исполин-пазителят на Старо Железаре, по-стар от самото село.
Само на 45 километра източно от град Стрелча (на около 43 минути с автомобил) ще откриете зеления и спокоен Хисаря.
Хисаря предлага на своите гости разнообразни и впечатляващи атракции, които съм обобщил в следните великолепни идеи за маршрути, от които всеки може да се възползва:
На обширна територия, разположена между китните средногорски градчета Копривщица и Стрелча ще откриете няколко древни мегалитни светилища – Скумсале, Исара, Киселица, Кулата.
Само на 20 километра северно от град Стрелча (на около 26 минути с автомобил) се намира Археологическо-исторически резерват град-музей Копривщица – обект номер 75 от 100-те национални туристически обекта на България.
Край градчето ви предлагам да посетите впечатляващо красивата и така чаровна гара Копривщица.
В Копривщица задължително отделете време и посетете възрожденски храм "Св. Николай".
Една разходка из зелените пасбища около град Копривщица ще ви отърси от сивото ежедневие и ще ви зареди положително и аз горещо ви я препоръчвам!
Само на 14 километра северно от Копривщица на самия Подбалкански път се намира очарователния Антоновски водопад (още Антонски водопад или Пеперудата).
В близост до Антоновски водопад се намира спокойното, зелено и така красиво селце Антон.
Само на 6 километра западно от село Антон (на около 9 минути с автомобил) се намират величествените руини на Еленска базилика, които в никакъв случай не бива да пропускате да посетите.
В близост до руините на Еленска базилика, като спомен за погубения български манастир, през 2010 година е издигнат и осветен параклис "Св. Илия".
Само на 5 километра южно от село Антон (на около 6 минути с автомобил) се намира китното средногорско бижу Душанци.
Нека разходката ви отведе и до красивия храм "Св. св. Кирил и Методий".
Душанци е възхитително място през всеки сезон! Доказателство за това са великолепните фото моменти с чудесната коледно-новогодишна украса, носеща толкова наслада за сетивата ни!
В края на селото не пропускайте да се отбиете вляво, където ви очаква автентичен римски мост Куфарита.
Продължавайки след мост Куфарита, пътят ще ви отведе до параклис "Св. Георги" над Душанци, откъдето ще се насладите на чудна гледка към цялата Златишко-Пирдопска котловина.
Приказен през зимата, когато старият и суетен Балкан е наметнал дебелия си бял кожух и се наслаждава на своите отражения в ледените води на язовир "Душанци".
Очарователен на границата между пролетта и лятото, когато всичко около язовир "Душанци" е прелестно зелено и свежестта на водата очарова всичко наоколо!
Вълшебен през есента, когато всеки лист е цвят и магията разкрива своите цветни отражения в палитрата на водата в язовир "Душанци".
Само на 13 километра западно от село Антон (на около 15 минути с автомобил) ще откриете град Златица – златен град на чешми и на Дядовата ръкавичка.
Златица е един от моите любими градове, в които обичам да се връщам отново и отново!
Какво може да посетите в Златица?
В центъра на града непременно се повеселете лудо в парк "Дядовата ръкавичка".
Съвсем наблизо до парк "Дядовата ръкавичка" се намира старата часовникова кула на Златица.
От старата часовникова кула се насочвате към североизточна част на Златица, северно от ЖП линията, където се намира улица "Стара планина". Поемайки по нея, скоро ще се озовете извън северните покрайнини в подножието на Балкана, където бученето ще ви насочи, че приближавате Златишки водопад.
В непосредствена близост до самия водопад се намират стълбите, които ще ви отведат до параклис "Свети Кирик и Юлита". От мястото се разкрива изключително красива гледка към цялата Златишка долина.
Ако продължите вляво покрай водопада, ще се озовете до манастирски комплекс "Свето Възнесение Господне".
Край манастирския комплекс целогодишно текат бистрите планински води на Спасово кладенче.
Храм "Свети Великомъченик Георги Победоносец" се намира на пресечката на улиците "Киро Стоянов" и "Епископ Софроний Врачански".
Златишки метох – убежище на Васил Левски се намира точно срещу храм "Свети Великомъченик Георги Победоносец".
Чешма "Гергана" в град Златица, вдъхновена от "Изворът на Белоногата" на Славейков, се намира на около един километър южно от центъра на града на улица "Медет", недалече от последните къщи, по пътя, водещ към едноименната местност, в посока село Панагюрски колонии и град Панагюрище.
Цялата ненадмината красота на Златишко-Пирдопския исторически регион е събрана в един-единствен маршрут "Чудесата на Златишко-Пирдопския край", подготвен от мен за вас с много любов и който е една чудесна хрумка за уикенда!
Всички представени тук идеи са напълно подходящи и осъществими в рамките на един уикенд!
Само на 11 километра западно от град Златица (на около 13 минути с автомобил) ще откриете уникално красивото и така подредено село Чавдар.
В близост до селото се намират уникално красивите и лесно достъпни водопади Казаните – природен феномен от пет очарователни и красиви водопада на река Беререй, спускащи се от 15 метра височина, образуващи каскада с бистра ледена вода.
В Чавдар се провежда ежегоден събор на връх Света Петка, който се намира над селото. Местността е наречена на покровителката на селото светицата Петка.
Мястото не е случайно, защото гледката от него е изключителна. Оттам се вижда цялата Златишка котловина, дори и река Тополница. Там е изграден параклис "Св. Петка".
В близост е разположен и Археологически парк "Тополница".
Само на 3,7 километра западно от град Клисура (на около 5 минути с автомобил) ще откриете красивия Клисурски водопад.
Само на 21 километра източно от село Антон (на около 18 минути с автомобил) ще откриете историческото градче Клисура.
Връщайки се обратно в посока Подбалканския път, продължете в посока град Бургас.
Скоро ще видите, че пътят се разклонява. Продължете направо, без да вземате завоя, който ще ви изведе на Подбалканския път. От мястото стартира пътека през гората, която ще ви изведе до паметника на Априлци, извисяващ се в местност Зли дол, издигнат през 1961 година в чест на 85-тата годишнина от онези паметни събития.
Само на около 58 километра североизточно от село Антон (на около час с автомобил) ще откриете паметник "Арка на свободата", който е издигнат връх Горалтепе (1595 метра) в близост до Троянския проход (прохода Троян – Кърнаре).
Оттук се откриват невероятни панорамни гледки към Северна и Южна България.
Върху историческия хълм Трапето, където навремето се е издигала църквата "Света Богородица", известна като Горната черква, опожарена през 1877 година от турците, днес откривам параклис "Покров Богородичен" – точно срещу композицията "Аз съм българче".
Ако поемете от хълм Трапето по пътеката в посока възрожденски храм "Свети Свети Апостоли Петър и Павел", ще се озовете пред дверите на храма за нула време.
След изграждането на възрожденската черква до по-старото духовно средище – Девическият манастир (метохът), това място продължава да бъде център на културния живот в Сопот и дори прераства в един своебразен духовно-просветен комплекс.
Девически манастир "Въведение Богородично" (метох) е обявен за недвижима културна ценност (НКЦ) народна старина и архитектурно-строителен паметник на културата с категория национално значение.
Девически манастир "Въведение Богородично" (метох) е обект номер 43 от 100-те национални туристически обекта на България.
През 1850 година южно от възрожденски храм "Свети Свети Апостоли Петър и Павел", насред черковния двор, отваря врати девическо взаимно училище, известно като Радиното училище, което се смята за приемник на килийното училище в съседния девически метох.
Вземам си довиждане с Радиното училище и се отправям в посока Етнографски и занаятчийски център "Сопотски еснафъ".
Патриархът на българската литература Иван Вазов е роден на 9 юли 1850 г. в град Сопот в старата къща на своя род.
През 1964 година къща-музей "Иван Вазов" е обявена за паметник на културата от национално значение.
Къща-музей "Иван Вазов" е обект номер 43 от 100-те национални туристически обекта на България.
От Сопотски мъжки манастир "Възнесение Господне" стартира пътеката към величествения и така обаятелен Сопотски водопад на река Манастирска.
Ето го сърцето на водопада, което непрестанно бие в такт с Балкана.
В Карлово препоръчвам да си направите разходка до Етнографски комплекс "Старинно Карлово".
Включва пет къщи – паметници на културата със забележителна културна стойност. Това са:
Всяка от къщите поражда свое уникално послание, което отправя госта в различни посоки, провокира у него желания и спомени, кара го да мечтае.
Целостта на архитектурния ансамбъл е уникална и неподражаема и всеки посетител би могъл да усети онзи велик възрожденски дух, който все още броди по тесните калдъръмени улички на "Старинно Карлово".
Етнографски комплекс "Старинно Карлово" е обект номер 44б от 100-те национални туристически обекта.
В Карлово препоръчвам да си направите разходка и до красивия водопад Сучурум.
И като за финал, мили мои приятели,
не бива да пропускате да разгледате
специалния албум с фото моменти –
открити, изживени, заснети и споделени с вас!
Коментари