Там, където Родопите и Рила срещат Средна гора, там, под сянката на Белмекен, там, по пътя Белово – Юндола, в красивото дефиле по поречието на река Яденица, която разделя Родопите от Рила, там, в планината, има едно прекрасно селце. То носи гордо името си Голямо Белово.
Голямо Белово е старо село, пропито с древна история.
Първите следи от човешки бит около Голямо Белово са датирани към неолита. Открити са няколко селища от VI — III век преди Христа, крепости и останки от десетки селища от различни исторически епохи, като археологическите обекти доказват богатото историческо минало на цялата област наоколо. Открита е тракийска гробница, изградена от дялани камъни, която се е издигала в купол с диаметър 5,30 метра.
Най-старото известно на историците население на беловския край е тракийското племе беси.
Легендите свързват името на Орфей с беловския край.
През VI век в този район се заселва част от славянското племе драговити.
През късната античност и средновековието най-крупното селище в областта е именно град-крепост Левке, чието име в превод от старогръцки означава бял и е разположен на площ от 80 декара на връх Свети Спас.
През 813 година по времето на хан Крум, беловският край е включен в състава на българската държава.
Село Голямо Белово е създадено през славянобългарската епоха със славянското име Белово, в смисъл на хубаво, красиво и благодатно място.
Когато бил построен манастирът, селото получава гръцкото си име Левке. Това име е било употребявано само по време на византийското владичество, докато през турско и до днес остава само българското звучно Белово.
През цялото средновековие областта е център на героична борба за отстояване на българската народност и държавна независимост. Най-ярък пример в тази борба е героичната съпротива на крепост "Раковица", чиято отбрана от османското нашествие е художествено пресъздадена от писателя Людмил Стоянов в драмата му "Гибелта на Раковица".
Тези събития се случват по време на турското нашествие от войските на Гаази Даут Паша през 1378 година.
Останките от средновековната българска крепост "Раковица" и днес могат да бъдат открити върху северните склонове на Рила, в близост до стария път Голямо Белово – Сестримо.
През тежките векове на робството беловският край, със своите непристъпни планини и гори, се формира като един от центровете на хайдушкото движение. Особено след масовото помохамеданчване на българите в Родопите (1666 ÷ 1669), тук са се подвизавали четите на легендарните Секул войвода, Страхил войвода и Сирма войвода.
От селото произхожда известната "Беловска хроника", свидетелстваща за насилията при потурчването на християни в Родопите.
По време на Възраждането, Голямо Белово като икономически и духовен център, ражда видни участници в национално-освободителните борби.
От 1873 до 1875 година телеграфист и началник на гара Белово е апостолът на българската свобода Тодор Каблешков. През 1874 година той основава читалище "Искра" в Голямо Белово и подготвя беловци за бъдещата революция.
Населението в беловския край участва активно в Априлската епопея от 1876 година.
В Белово към четата на Георги Бенковски се присъединяват повече от двадесет души. Между тях са Марин Тачков (Мацко) – най-младият въстаник и Мария Сутич — единствената жена в четата.
По време на въстанието беловският укрепен пункт дава няколко десетки жертви.
Голямо Бельово е освободено от османско робство на 14 януари 1878 година.
При избухването на Балканската война през 1912 година шестима жители на Голямо Бельово са доброволци в Македоно-одринското опълчение.
В Голямо Белово се намира и една от най-старите църкви в Пазарджишка област – "Св. Георги", която е на над 200 години и понастоящем е почти напълно ремонтирана.
Храм "Свети Георги Победоносец" е построена през периода 1806 – 1813 година.
Храм "Свети Георги Победоносец" в Голямо Белово е обявена за недвижима културна ценност (НКЦ) паметник на културата с категория национално значение.
Изключително произведение на възрожденската дърворезба е иконостасът, изработен от майстори от Банско-Разложката дърворезбарска школа.
Част от иконите от царския ред на иконостаса е нарисувал Христо Димитров – баща на Захари Зограф.
Зад стените храма една малка пътека води до тесен скален параклис – ниша в скалата, носеща името "Св. св. Козма и Дамян".
Според запазеното предание двама от синовете на българския цар Гавриил Радомир (1014 г. – 1015 г.) приели монашество и живели дълго време в този скит.
В селото има още една черква, строена през Възраждането – "Свети Никола".
Други християнски обекти във и около селото са няколкото параклиса.
Голямо Белово е един от най-старите просветни центрове по нашите земи – тук е имало редица килийни училища.
До 1966 година селото носи името Голямо Бельово. Така го знаят и местните кореняци.
Една от забележителностите на селото е Алабашка поляна. На нея е запазен паметник.
Посещавана е от Иван Вазов и Алеко Константинов.
Някога от двете страни на пътя и реката са се редели къщи с еркери, имало е повече от петнадесет кръчми и много касапници, а над реката и до днес са запазени стари къщи на по 200 години.
В Голямо Белово има къща, в която Стоян Михайловски е прекарал кратка част от своя живот.
Изографисана е през 1844 година от самоковеца Петраки Костович.
Над селото, на връх Свети Спас (беловци го наричат Спасовица) ще откриете Беловската базилика. Тя е една от най-добре запазените ранно-християнски църкви в България.
Раннохристиянска базилика "Свети Спас", известна като Беловска базилика, е обявена за недвижима културна ценност (НКЦ) архитектурно-строителен паметник на културата от Античността и Средновековието с категория национално значение.
Църквата датира от IV ÷ V век и е била част от разрушения късноантичен и средновековен град-крепост Левке. Базиликата е била трикорабна и във Византийски архитектурен стил.
През XVII век, по време на голямото принудително помохамеданчване на християнското население на селата от региона, църквата е разрушена от османците.
В наши дни, в непосредствена близост до останките от старата базилика е построена църквата "Света Богородица".
От Голямо Белово е и бай Димитър, който е известен сред всички беловци като Пантата.
Лично той е маркирал и отлично обозначил пътеката, водеща към възвишение Свети Спас.
Пътеката към раннохристиянска базилика "Свети Спас", известна като Беловска базилика
Пристигнах в Голямо Белово в ранната съботна зимна утрин.
Макар и февруари, денят обещаваше да е топъл и слънчев, без никакъв вятър, с една дума – ден за страхотно приключение в планината. И така и стана!
Рано сутринта в Голямо Белово бе едва 7 градуса, но много скоро температурите се повишиха.
Намерих място за паркиране в близост до двора на бай Димитър, който така любезно ми предложи да оставя автомобила си точно край буйната и така шумяща река Яденица.
Пантата е харизматичен беловец, който е отрасъл тук и познава отлично историята на селото. Срещнахме се съвсем случайно.
Разказа ми за живота в селото, сподели мили спомени от времето, когато е бил дете и ме упъти към Спасовица, като изрично указа къде и за какво да внимавам по пътя.
Интересен е фактът, че реката е условната граница, която разделя Родопите от Рила, т.е. може да заключа, че съм паркирал в най-северозападната част на Родопа планина. От отсрещния бряг на реката пък гордите склонове на Рила ме приветстваха с добре дошъл.
Връх Белмекен все още беше заснежен и само това ми напомняше, че все още е февруари и реално зимата е в разгара си.
Но слънцето вече високо се извисяваше над планината и аз, перфектно ориентиран и информиран от този изключителен гид – бай Димитър, се отправих на новото съботно (пролетно, но през зимата) приключение в Родопите.
На самия главен път, виещ се централно през селото, ще видите табела, носеща името "Вазова пътека", на която да отбиете вляво, ако идвате от град Белово и се движите в посока Юндола.
Защо "Вазова"?
Защото пътеката води към Алабашка поляна, посещавана и от класика на българската литература и страстен турист Иван Вазов.
В края на уличката ще откриете къща с две табели:
Вазова пътека АЛАБАК на БТС
и
Тази къща е посетена от Иван Вазов – 1882 г. и
от Алеко Константинов – 1897 г.
Първата табела е с формата на стрелка и указва да поемете вдясно и покрай въпросната къща.
Продължавате по улицата и лека-полека напускате селото.
Пътят е вече леко кален, но достатъчно широк и много добър през цялото време.
Скоро ще пристигнете до първите интересни места за посещение, а именно Хаджи Николовата чешма, построена през лето 2010 г., която сама по себе си е известен ориентир и отличен обект за посещение и отмора.
Тук се намира и един китно подреден навес с барбекю, дървени маси и пейки и хубави пейзажи, окачени на стените.
И тук е моментът да споделя с вас, че с първото си стъпване в Голямо Белово аз се влюбих в това селце!
Невероятно красиво е!
Въздухът е кристално чист и се диша с пълни гърди! Реката течеше бурно и не смогвах да я надвикам!
Наслаждавах се на величествените скали, които надвисваха над селото и върху които се вееше българският трибагреник!
Близкото възвишение, върху което е издигнат огромен кръст, изглеждаше зашеметяващо!
От Хаджи Николовата чешма бликаше бистра студена планинска вода за жадни гърла.
Веднага след чешмата има голяма указателна табела. Върху нея е изобразено мястото на чешмата и пътя, лъкатушещ до самия връх Свети Спас.
Продължавам напред!
Макар и зима, птичките приветстват топлото слънце и пеят весели песни, които окрилят стъпките ми и аз крача ведро все напред и все нагоре.
Пътят е широк, на места кален и води към планината. Обуйте нозете си добре, вземете достатъчно вода със себе си и се подгответе за път, по който повече ще се изкачвате, което си е трудоемко. Ще се изкачвате почти до заветната цел, така че от вас зависи кога и къде да си правите почивки.
Аз изминах маршрута за около два часа и половина и със сериозно количество почивки. Разстоянието в едната посока е около километър и половина.
Няма как да сбъркате пътеката!
Тя е отлично маркирана, за което нека благодарим на бай Димитър – Пантата и неговите съселяни!
Отлична работа, приятели!
На всеки завой или разклонение има стрелка или табела, указваща правилната посока – както на отиване, така и на връщане.
За отмора встрани от пътя на места са поставени пейки.
На много места имаше дървени трупи, покрай самия път, върху които също много приятно се почива.
С повече или с по-малко почивки ще пристигнете до средата на нашето приключение – Шабанска нива, която е изобразена и върху голямата указателна табела, за която стана дума преди малко.
Продължавам все нагоре.
Идва момент, в който табелите ще ви накарат да напуснете основния път и да се отправите през гората.
Потеглям по една тясна пътека, криволичеща измежду дърветата през гората. Отново всичко е отлично маркирано и обозначено – всеки завой, както в едната, така и в другата посока (все пак нека помислим и за обратния път).
По едно време пътеката става още по-стръмна и същевременно настлана дебело от падналите дъбови листа, между които пък се откриват големи и обли камъни, очевидно останки от прастар и древен път.
Не забравяйте почивките!
Изкачването ще е по-леко, ако от време на време просто почивате.
Пътеката ще ви отведе извън гората, като същевременно ще видите пред вас редица от навеси, подредени с дървени пейки, голяма камина, чешма с бликаща студена планинска вода за жадни гърла и в далечината – църква.
Това е мястото! Пристигнах!
До новопостроената църква "Света Богородица" откривам още една, по-малка чешма.
Вляво виждам и величествените руини на Беловската базилика!
Пътешествието продължава в "Беловска базилика"!
Как се стига до село Голямо Белово?
Село Голямо Белово е разположено между три планини: Рила, Родопите и Средна гора. Релефът е смесен: планински и равнинен. През селото протича малката река Яденица. Няма находища на полезни изкопаеми. Климатът е преходно континентален. Почвите са кафяви горски, канелени горски и алувиални покрай реката.
Растителността е представена главно от широколистни и иглолистни дървета и храсти: бук, дъб, ела, бор, шипка, къпина и други. Животинският свят е разнообразен. Срещат се много насекоми, птици и бозайници. По високите части живеят защитените мечки и вълци.
Село Голямо Белово се намира съвсем близо до град Белово, по пътя Белово – Юндола, в красивото дефиле по поречието на река Яденица.
Голямо Белово отстои на:
95 километра (на около 1 час и 20 минути с автомобил) от столицата
70 километра (на около 1 час и 8 минути с автомобил) от град Пловдив
437 километра (на около 4 часа и 50 минути с автомобил) от град Варна
322 километра (на около 3 часа и 1 минути с автомобил) от град Бургас
Какво може да се посети в близост?
Само на 22 километра югозападно от село Голямо Белово (на около 30 минути с автомобил) се намира Юндола.
От Юндола стартира пътеката към природна забележителност "Пашови скали" край Юндола – великолепие от родопски панорами и чудни гледки.
Само на 16 километра северно от Юндола (на около 24 минути с автомобил) е разположен язовир "Белмекен".
От язовир "Белмекен" стартира пътеката, по която се изкачва връх Белмекен.
Величествените гледки към мраморното било на Пирин съпътстват всеки пътешественик.
Виждате ли сгушеното градче Банско в полите на Тодорка?
Само на 16,5 километра източно от Юндола (на около 21 минути с автомобил) се намира СПА столицата на Балканите – Велинград – благословен и вечен.
Велинград е чудно красив български град, разположен в Чепинската котловина в Западните Родопи. Образуван е през 1948 година от сливането на селата Лъджене, Каменица и Чепино.
Велинград е един от най-безоблачните градове в България.
Истинското богатство на Велинград са неговите водни ресурси – реки, карстови и минерални извори – има ги в изобилие.
Велинградското геотермално находище е най-голямото в Южна България. Минералните извори (повече от 80 на брой), мекият климат и прекрасната природа са най-голямото богатство на града. Велинград е един от най-големите балнеологични курорти в България и не случайно е известен като СПА столицата на Балканите.
Във Велинград може да се разходите на спокойствие из дивно красивия Боров парк.
Може да се насладите на великолепна разходка до панорамна площадка "Скалите" над Велинград, откъдето се разкрива прекрасна гледка към целия район.
Мястото е изпълнено с красота и спокойствие!
Панорамна площадка "Скалите" над Велинград е специално място, където ще намерите уединение с природата.
Само на 14 километра източно от Велинград (на около 19 минути с автомобил) се намира село Дорково, в което може да разгледате достолепния храм "Св. Илия".
Край Дорково се намира уникално находище, представляващо струпване на кости от над 30 вида животни на едно място – Плиоценски парк.
В близост до селото се намират древните руини на крепост "Цепина".
Само на 8,5 километра южно от Дорково (на около 14 минути с автомобил) може да посетите чаровното градче Ракитово, където да разгледате старата часовникова кула.
Само на 20 километра югоизточно от Дорково (на около 30 минути с автомобил) се намира курортен комплекс Цигов Чарк и живописния язовир "Батак".
Само на около 31 километра източно от село Голямо Белово (на около 33 минути с автомобил) се намира град Пазарджик, в който ще откриете градината на света и вечният пламък на мира.
Градината на света и вечният пламък на мира се намира в съседство с парк-остров "Свобода" в град Пазарджик.
Само на 14 километра югозападно от град Пазарджик (на около 18 минути с автомобил) ще откриете село Паталеница.
В село Паталеница ви препоръчвам да посетите паталенската перла – заровената църква "Свети Димитър".
В близост до селото се издига чудната Баткунска духовна обител "Св. св. Петър и Павел", в която ще откриете величествено спокойствие и красота.
Напролет феноменално красивите паталенски лавандулови поля пръскат чаромат и чар на фона на величествените Родопи.
Само на 43 километра северно от град Пазарджик (на около 43 минути с автомобил) се намира борбено Панагюрище.
20 априлий лето 1876-то!
Бунт!
Въстание!
На оружие!
Възторжените викове на борците за свобода огласят този двор!
Това е Тутевата къща в град Панагюрище – мястото, където е обявено Априлското въстание!
В близост се намира и Лековата къща, която не бива да пропускате да посетите.
Оттам се отправете към площад "Райна Княгиня", където ще видите паметника на българска учителка и акушерка – Райна (Райкя) Попгеоргиева Футекова-Дипчева, ушила байрака на въстаниците и извезла със сърма лъва и огнения девиз:
Свобода или смърт!
В близост се намира и Футековата къща – родния дом на Райна Княгиня, който днес е превърнат в музей.
Къща-музей "Райна Княгиня" е обект номер 36 от 100-те национални туристически обекта на България.
Не бива да пропускате да разгледате невероятно интересната експозиция на Исторически музей Панагюрище, посветена на Априлското въстание, с оригинални реликви, свързани с героичната епопея от април 1876 г.
Дудековата къща, част от музейния комплекс, е архитектурно-историческа забележителност в Панагюрище от епохата на Възраждането. В нея е подредена етнографско-историческа експозиция, отразяваща възрожденския бит и култура.
В околностите на града има десетки тракийски могили. В една от тях – могила "Мрамор" е разкрито погребение на тракийски вожд.
Недалеч от нея през 1949 година е открито световноизвестното Панагюрско златно съкровище, датирано от периода IV – III век преди Христа.
Съкровището е намерено случайно от тримата братя тухлари Павел, Петко и Михаил Дейкови, докато копаели земята за глина. Изработено е от чисто злато и тежи 6,164 килограма.
Копия на деветте уникални златни съда са изложени в историческия музей в града, а оригиналите обикалят музеите по света и в България.
Чудна музикална водна атракция тук са уникално красивите, феерично-вълшебните и така цветни панагюрски фонтани, които задължително ви съветвам да посетите, когато гостувате на този красив средногорски град.
Ще станете свидетели на една от трите музикални програми – вихрен, шеметен танц, в който се преплитат музикални ноти, заслепяваща светлина, тонове цвят и хиляди пръски вода!
Какво?! Не ми вярвате?! Ами уверете се сами!
Музиката в това видео е на талантливия български композитор, аранжор и пианист Митко Щерев, представена по уникален, красив и така цветен и въздействащо-визуален начин.
В края на всяка година Панагюрище грейва бляскаво украсеното за посрещане на Рождество Христово.
По пътя между Историческа местност Оборище и град Панагюрище отдясно ще откриете чешма "Мечата глава".
Знаковата чешма е издигната през далечната 1966 година по случай 90-годишнината от Априлското въстание.
Пътнико!
Виж двете реки Панова и Асарел сляни тук под този мост;
тъй се сляха в 1876-то лето душите на нашите деди – ей там на Панова река на
ОБОРИЩЕ
В ПЪРВОТО БЪЛГАРСКО ВЕЛИКО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
за освобождение на България.
Свали шапка, макар от далеч, и поклони се, преди да отминеш.
1928 година
Само на 8 километра западно от Панагюрище по пътя III-801 Панагюрище – Вакарел, веднага след чешма "Мечата глава" се намира Историческа местност Оборище.
В случай че пътувате в посока от Панагюрище към Вакарел, отбивката се пада отдясно.
Само на 8 километра югозападно от Историческа местност Оборище (на около 11 минути с автомобил) се намира село Оборище.
Южно от село Оборище е издигнат параклис "Света Богородица".
Най-трудолюбивите и сръчни български ръце са превърнали мястото в истинско чудо с прекрасни пейки, място за игри за малчуганите, зелена трева, величествени гледки, алеи за разходка и едно голямо зелено сърце.
Само на 10 километра южно от град Панагюрище (на около 12 минути с автомобил) ще откриете село Баня, Панагюрско.
Почивката в село Баня, насред дивна природа, пълна тишина и в изобилие на минерални извори е изключително удоволствие, което ви приканвам да споделите и вие.
Преминете над моста, изграден над река Банска Луда Яна и поемете към манастирска църква "Света Троица", издигаща се насред местност Манастирчето.
Подминавайки белия храм, пътеката ще ви изведе нагоре към Банско кале (Градището), откъдето се разкрива впечатляваща гледка към цялото село.
В Баня несъмнено посетете емблематичната за селцето Талпена къща, наричана още Пулева къща.
Къщата е уникален паметник на жилищната архитектура и се датира към периода от 1700 година до 1725 година. Била е притежание на богати чорбаджии от Пулевия род.
Построена е от талпи, сечени на ръка, откъдето идва и другото име, с което е известна.
От Пулевия род са и предците на шампионите Кубрат и Тервел Пулеви. Според селските регистри в Баня е роден дядо им Петър.
Талпената къща в село Баня, Панагюрско, известна още като Пулевата къща, е обявена за паметник на културата и има ценна архитектурна стойност, даваща представа за живота и миналото на банци.
В Баня не бива да пропускате да посетите и родния дом на Грую Тренчов, по-известен като Поп Груйо – Бански, български революционер, участник в Априлското въстание, воевода на чета и заклинател на участниците в Оборищенското събрание.
Само на 43 километра югозападно от Юндола (на около 46 минути с автомобил) се намира красива Белица.
На около 12 километра североизточно от град Белица (на около 22 минути с автомобил) по един тесен и в някои участъци доста прашен път в дън горите на Рила се намира парк за мечки, който ви приканвам да посетите.
Само на 14,5 километра южно от град Белица (на около 18 минути с автомобил) ще откриете село Баня, Разложко – най-богатото на минерални извори село в България!
В село Баня може да разгледате Старата българска баня, построена в римски стил.
В село Баня може да разгледате старата турска Муртина баня (османски хамам).
В село Баня може да видите паметника на Неофит Рилски.
Само на 5,7 километра западно от село Баня (на около 8 минути с автомобил) се намира град Банско.
За този великолепен град, издигащ се насред феноменално красивите зелени склонове на Пирин, мога да разкажа наистина много, ето защо ви предлагам да посетите моята специална публикация "Един необикновен уикенд в Банско", в която съм събрал цялата неподправена емоционална атмосфера на този великолепен пирински край.
Съществува в град Банско една къща, чиито стаи били чудно изрисувани с дивни прелестни картини, нейните стени от камък били майсторски изографисани с уникални причудливи приказни орнаменти, а от таваните се усмихвали слънца, резбовани от дърво.
Фини краски,
разни форми,
завъртулки всякакви,
уникални, интересни, та чудесни!
Любов!
Разказват, че именно любовта – истинската, вечната, неугасващата, неразрушимата, неувяхващата, нестихващата, силната, непреходната, святата – е вдъхновила автора на тези изящни фрески да ги създаде!
Чудната къща и днес е запазена, а нейната знаменита стенна живопис, грее и блести по-ярко от звездите на небосклона и разказва за любовта на Уста Велян и неговата любима – София Бенина!
Това е Веляновата къща в град Банско.
Това е изразът на любовта на Уста Велян към своята София, чудно изографисана и разказана ни тук – завинаги!
Веляновата къща е обявена за архитектурно-строителен паметник на културата с национално значение в брой 87 на Държавен вестник от 1967 година.
Декоративната украса на Веляновата къща е обявена за художествен паметник на културата с национално значение в брой 59 на Държавен вестник от 1973 година.
През 1977 година къщата е отворена за посещение.
Музей "Велянова къща" в град Банско е обект номер 1 от 100-те национални туристически обекта на България.
Нека вашата чудесна банска разходка ви отведе и до родната къща на патриарха на българските учители и книжовници Неофит Рилски – Бенината къща.
Бенината къща, както също е известна, е с характерна архитектура, типична за възрожденските къщи, издигани през XVIII век ÷ XIX век в Банско – с дебели каменни стени, с високи зидове и с бойници в зидовете, т.е семейна къща-крепост.
Обявена е за архитектурно-строителен и исторически паметник на културата с национално значение.
Къща-музей "Неофит Рилски" в град Банско е обект номер 1 от 100-те национални туристически обекта на България.
Съветвам ви да чуете страхотната беседа, която уредниците на това чудесно място поднасят на своите гости.
Освен че разгледах с огромен интерес цялата къща-музей, с голяма доза детско любопитство заедно с моя син се промушихме през тайните ѝ коридори.
...тоз див Светогорец – за рая негоден,
и фърляше тайно през мрака тогаз
най-първата искра в народната свяст.
Из "Паисий"
Иван Вазов
Нека вашата чудесна банска разходка ви отведе и до монумента на Паисий в центъра на Стария град, издигнат през 1977 година по проект на арх. Стойчо Тодоров.
Каменните страници около Паисий символизират неговата "История славянобългарска".
През 1922 г. пожар унищожава до основи родния дом на Паисий Хилендарски. И тъй като спомените избледняват, банскалии решават да сложат на мястото на изгорялата къща камък с паметен надпис, за да се помни къде е роден първият български будител, запалил най-първата искра и положил основите на Възраждането по българските земи в онези тежки, дълги, жестоки, неприветливи, тъжни и така тъмни години на робство.
Паметният камък стои самотен до 2002 година, когато в близост до него започва изграждането на Духовно-исторически център "Свети Паисий Хилендарски".
Родом от Банско е един от моите любими поети – Никола Вапцаров. Винаги съм усещал неговите стихове по един несравним, незаменим и различен начин – някак живи, вкопчили се в живота със страшна сила, без да го изпускат ни за миг.
И сега, когато се разхождам из родния му град, аз не пропускам да посетя дома, в който е израсъл, който междувременно е превърнат във впечатляващ музеен комплекс, намиращ се на площад, носещ неговото име, насред който се издига негов паметник, а отсреща се белее сградата на народното читалище в Банско и познайте – наименувано е "Никола Вапцаров – 1984".
Музеят на Вапцаров е задължителна спирка от чудния бански тур за всеки гост на града и аз категорично го препоръчвам!
Разположен в центъра на Банско, музеят е не само част от площадното оформление, но и един от символите на чудното планинско градче.
Музеят се помещава в къщата, в която поетът е живял след 1912 година.
Вапцаров не е роден в къщата, в която израства. Родният му дом се намира на минути от площад "Никола Вапцаров" и върху стената на къщата днес има окачен бронзов барелеф с лика на поета.
Паметникът на Никола Вапцаров е разположен в центъра на град Банско.
Музеен комплекс "Никола Вапцаров" в град Банско е обект номер 1 от 100-те национални туристически обекта на България. Обявен е за паметник на културата с национално значение.
В Банско се намира Кабинков лифт Банско.
Най-популярният в България ски курорт – Банско разполага с удобни и безопасни лифтове, от които гостите на града могат да се възползват през цялата година.
На разположение на жителите и гостите на курорта са два шестседалкови, шест четириседалкови, два двуседалкови лифта и един кабинков лифт, който е и най-атрактивния и предпочитан лифт в града.
Кабинковата въжена линия "Банско – Бъндеришка поляна" е с дължина на трасето от 6 233 метра, което я нарежда на второ* място по дължина.
*Първенството се държи от Симеоновската въжена линия на Витоша, която е с дължина на трасето 6720 метра.
Гондолата, както още наричат кабинковия лифт Банско, е произведен от австрийската компания Doppelmayr през 2002 г.,(днешната австрийско – швейцарска компания Doppelmayr-Garaventa) и е въведен в експлоатация през 2003 г.
Трасето, през което преминава лифта, е с денивелация от 597 метра, а капацитетът на съоръжението е около 2 000 души на час.
Станциите на осем местният кабинков лифт Банско са три – долна (начална), междинна и горна (крайна).
Долната (начална) станция се намира на 998 метра н. в. и отстои на около 2,5 километра от центъра на Банско.
На долната станция на лифта се намират и касите, от които могат да бъдат закупени билетите и картите за ползване на лифта.
Междинната станция е ситуирана в местност Чалин валог на 1468 метра н. в.
Тук вариантите на туристите са два – или да слязат от лифта, за да се разходят и спуснат по пистите на Чалин валог, или да продължат към горната станция на лифта.
Последната част от трасето на кабинковия лифт започва от междинната станция "Чалин валог" до Бъндеришка поляна.
Местност Бъндеришка поляна, където е ситуирана горната (крайна) станция на лифта е едно от най-атрактивните места за летен и зимен туризъм в Пирин планина.
Как се стига до Кабинков лифт Банско?
Само на 6 километра северозападно от село Баня (на около 11 минути с автомобил) се намира чудния Разлог.
В Разлог ви предлагам да поемете по "Стъпалата".
От мястото ще имате великолепната възможност да се насладите на изумителна гледка към три планини – красивия Пирин, изящната Рила и гордите Родопи.
Зеленият, подреден, цветен, свеж и невероятно красив градски парк на Разлог също е място, което не бива да пропускате да посетите.
Разходката из града ще ви успокои, удиви и впечатли, ето защо просто я направете.
Само на 13,4 километра северно от село Баня (на около 18 минути с автомобил) ще откриете китното рилско селце Добърско. Разходката тук е безмерно удоволствие и не бива да я пропускате!
В селото се намира уникален национален паметник на културата – добърската църква "Св. св. Теодор Тирон и Теодор Стратилат", която смятам, че е твърде известна, за да ви приканвам да я посетите, защото вероятно вече сте го направили.
На 8 километра източно от град Банско (на около 9 минути с автомобил) се намира чаровното бижу Добринище.
В Добринище ви предлагам да си направите поредната несравнима разходка и да посетите Балнеолечебницата на града, край която е изграден чуден и зелен парк.
Църквата "Св. св. апостоли Петър и Павел" е изящна, красива и ви предлагам да я разгледате по време на вашата разходка.
Центърът на Добринище е прекрасен и предлага спокойствие, чар и красота на своите посетители.
Със сигурност около град Добринище и град Банско може да се посетят все качествени и много интересни обекти, екопътеки, маршрути и места. Аз ще ви посъветвам да поемете по пътя, водещ към хижа "Вихрен".
Край пътя се оглеждайте за отбивка край невероятно красивата, свежа и впечатляващо красива река Демяница.
Демяница е река от басейна на Места, която събира водите на шест езерни групи – Василашки, Валявишки, Превалски, Типицки, Къркъмски и Газейски езера. Под името Валявица води началото си от Валявишките езера на 2400 метра н. в. Първоначално тече на запад, но след като минава през местност Тияците, се насочва право на север. Водосборният ѝ басейн се изчислява на 37 кв. км. Средният наклон е 102 промила, тоест на всеки километър линейна дължина реката се спуска с повече от сто метра. Край хижа Демяница приема два големи притока – отляво Василашката река, а отдясно Газейската река. След това в нея се вливат още две реки – Къркъмската отляво и Юлен отдясно. Това я прави сравнително пълноводна река с дебит около 1,5 куб. метра в секунда.
Над Банско Демяница се слива с река Бъндерица и двете заедно образуват река Глазне. Общата дължина на река Демяница до сливането с Бъндерица е около 14 километра.
Ето, насладете ѝ се и усетете свежестта на планината!
Само на 14,5 километра от Банско (на около 34 минути с автомобил) по пътя, виещ се из Пирин в посока хижа "Вихрен" се намира едно чудато и много, ама много старо дърво.
Дърво на годините на България!
Дами и господа, представям ви Байкушевата мура!
И като за финал, мили мои приятели,
не бива да пропускате да разгледате
специалния албум с фото моменти –
открити, изживени, заснети и споделени с вас!