top of page
  • Снимка на автораStefan Ivanov

Село Голямо Белово и пътеката към Беловска базилика

Актуализирано: 8.03

Там, където Родопите и Рила срещат Средна гора, там, под сянката на Белмекен, там, по пътя Белово – Юндола, в красивото дефиле по поречието на река Яденица, която разделя Родопите от Рила, там, в планината, има едно прекрасно селце. То носи гордо името си Голямо Белово.


Село Голямо Белово, област Пазарджик, България

Голямо Белово е старо село, пропито с древна история.


Информационна табела село Голямо Белово
Информационна табела

Първите следи от човешки бит около Голямо Белово са датирани към неолита. Открити са няколко селища от VI — III век преди Христа, крепости и останки от десетки селища от различни исторически епохи, като археологическите обекти доказват богатото историческо минало на цялата област наоколо. Открита е тракийска гробница, изградена от дялани камъни, която се е издигала в купол с диаметър 5,30 метра.


Най-старото известно на историците население на беловския край е тракийското племе беси.


Село Голямо Белово, област Пазарджик, България

Легендите свързват името на Орфей с беловския край.


През VI век в този район се заселва част от славянското племе драговити.


През късната античност и средновековието най-крупното селище в областта е именно град-крепост Левке, чието име в превод от старогръцки означава бял и е разположен на площ от 80 декара на връх Свети Спас.


Древен град-крепост Левке, намиращ се на възвишение Свети Спас над село Голямо Белово, област Пазарджик
Руините на древния град Левке

През 813 година по времето на хан Крум, беловският край е включен в състава на българската държава.


Село Голямо Белово е създадено през славянобългарската епоха със славянското име Белово, в смисъл на хубаво, красиво и благодатно място.


Когато бил построен манастирът, селото получава гръцкото си име Левке. Това име е било употребявано само по време на византийското владичество, докато през турско и до днес остава само българското звучно Белово.


През цялото средновековие областта е център на героична борба за отстояване на българската народност и държавна независимост. Най-ярък пример в тази борба е героичната съпротива на крепост "Раковица", чиято отбрана от османското нашествие е художествено пресъздадена от писателя Людмил Стоянов в драмата му "Гибелта на Раковица".


Тези събития се случват по време на турското нашествие от войските на Гаази Даут Паша през 1378 година.


Останките от средновековната българска крепост "Раковица" и днес могат да бъдат открити върху северните склонове на Рила, в близост до стария път Голямо Белово – Сестримо.


През тежките векове на робството беловският край, със своите непристъпни планини и гори, се формира като един от центровете на хайдушкото движение. Особено след масовото помохамеданчване на българите в Родопите (1666 ÷ 1669), тук са се подвизавали четите на легендарните Секул войвода, Страхил войвода и Сирма войвода.


Село Голямо Белово

От селото произхожда известната "Беловска хроника", свидетелстваща за насилията при потурчването на християни в Родопите.


По време на Възраждането, Голямо Белово като икономически и духовен център, ражда видни участници в национално-освободителните борби.


Народно читалище "Тодор Каблешков – 1874" село Голямо Белово
Народно читалище "Тодор Каблешков – 1874" село Голямо Белово

От 1873 до 1875 година телеграфист и началник на гара Белово е апостолът на българската свобода Тодор Каблешков. През 1874 година той основава читалище "Искра" в Голямо Белово и подготвя беловци за бъдещата революция.


Априлска епопея в село Голямо Белово
Априлска епопея в село Голямо Белово

Населението в беловския край участва активно в Априлската епопея от 1876 година.


Хвърковатата чета на Георги Бенковски в село Голямо Белово
Хвърковатата чета на Георги Бенковски в село Голямо Белово

В Белово към четата на Георги Бенковски се присъединяват повече от двадесет души. Между тях са Марин Тачков (Мацко) – най-младият въстаник и Мария Сутич — единствената жена в четата.


Мястото, където е посрещната Хвърковатата чета на Георги Бенковски в село Голямо Белово
Мястото, където е посрещната Хвърковатата чета

По време на въстанието беловският укрепен пункт дава няколко десетки жертви.


Голямо Бельово е освободено от османско робство на 14 януари 1878 година.


Паметник в центъра на село Голямо Белово

При избухването на Балканската война през 1912 година шестима жители на Голямо Бельово са доброволци в Македоно-одринското опълчение.


Храм "Свети Георги Победоносец" в Голямо Белово
Храм "Свети Георги Победоносец" в Голямо Белово

В Голямо Белово се намира и една от най-старите църкви в Пазарджишка област "Св. Георги", която е на над 200 години и понастоящем е почти напълно ремонтирана.


Отец Стоян в храм "Свети Георги Победоносец" в Голямо Белово
Отец Стоян в храм "Свети Георги Победоносец" в Голямо Белово

Храм "Свети Георги Победоносец" е построена през периода 1806 – 1813 година.


Храм "Свети Георги Победоносец" в Голямо Белово

Храм "Свети Георги Победоносец" в Голямо Белово е обявена за недвижима културна ценност (НКЦ) паметник на културата с категория национално значение.


Изключително произведение на възрожденската дърворезба е иконостасът, изработен от майстори от Банско-Разложката дърворезбарска школа.


Храм "Свети Георги Победоносец" в Голямо Белово

Част от иконите от царския ред на иконостаса е нарисувал Христо Димитров – баща на Захари Зограф.


Зад стените храма една малка пътека води до тесен скален параклис – ниша в скалата, носеща името "Св. св. Козма и Дамян".


Отец Стоян в скална ниша параклис "Св. св. Козма и Дамян"
Отец Стоян в скална ниша параклис "Св. св. Козма и Дамян"

Според запазеното предание двама от синовете на българския цар Гавриил Радомир (1014 г. – 1015 г.) приели монашество и живели дълго време в този скит.


Информационна табела пред храм "свети Георги Победоносец" в село Голямо Белово
Информационна табела

В селото има още една черква, строена през Възраждането"Свети Никола".


Кръстът над село Голямо Белово
Кръстът над селото

Други християнски обекти във и около селото са няколкото параклиса.


Голямо Белово е един от най-старите просветни центрове по нашите земи – тук е имало редица килийни училища.


Стари къщи по склоновете на село Голямо Белово

До 1966 година селото носи името Голямо Бельово. Така го знаят и местните кореняци.

Една от забележителностите на селото е Алабашка поляна. На нея е запазен паметник.

Посещавана е от Иван Вазов и Алеко Константинов.


Някога от двете страни на пътя и реката са се редели къщи с еркери, имало е повече от петнадесет кръчми и много касапници, а над реката и до днес са запазени стари къщи на по 200 години.


Село Голямо Белово, област Пазарджик, България
Над 50 къщи в селото са обявени за паметници на културата

В Голямо Белово има къща, в която Стоян Михайловски е прекарал кратка част от своя живот.

Изографисана е през 1844 година от самоковеца Петраки Костович.


Руините на Беловска базилика, намиращи се в местност Свети Спас над село Голямо Белово, област Пазарджик
Красивите руини на Беловската базилика

Над селото, на връх Свети Спас (беловци го наричат Спасовица) ще откриете Беловската базилика. Тя е една от най-добре запазените ранно-християнски църкви в България.


Руините на Беловска базилика, намиращи се в местност Свети Спас над село Голямо Белово, област Пазарджик

Раннохристиянска базилика "Свети Спас", известна като Беловска базилика, е обявена за недвижима културна ценност (НКЦ) архитектурно-строителен паметник на културата от Античността и Средновековието с категория национално значение.


Руините на Беловска базилика, намиращи се в местност Свети Спас над село Голямо Белово, област Пазарджик

Църквата датира от IV ÷ V век и е била част от разрушения късноантичен и средновековен град-крепост Левке. Базиликата е била трикорабна и във Византийски архитектурен стил.


През XVII век, по време на голямото принудително помохамеданчване на християнското население на селата от региона, църквата е разрушена от османците.


Храм "Света Богородица" на връх Свети Спас (Спасовица) над село Голямо Белово
Храм "Света Богородица"

В наши дни, в непосредствена близост до останките от старата базилика е построена църквата "Света Богородица".


От Голямо Белово е и бай Димитър, който е известен сред всички беловци като Пантата.

Лично той е маркирал и отлично обозначил пътеката, водеща към възвишение Свети Спас.


Пътеката към раннохристиянска базилика "Свети Спас", известна като Беловска базилика

Пристигнах в Голямо Белово в ранната съботна зимна утрин.


Макар и февруари, денят обещаваше да е топъл и слънчев, без никакъв вятър, с една дума – ден за страхотно приключение в планината. И така и стана!


Рано сутринта в Голямо Белово бе едва 7 градуса, но много скоро температурите се повишиха.


Намерих място за паркиране в близост до двора на бай Димитър, който така любезно ми предложи да оставя автомобила си точно край буйната и така шумяща река Яденица.


Пантата е харизматичен беловец, който е отрасъл тук и познава отлично историята на селото. Срещнахме се съвсем случайно.


Разказа ми за живота в селото, сподели мили спомени от времето, когато е бил дете и ме упъти към Спасовица, като изрично указа къде и за какво да внимавам по пътя.


Река Яденица в село Голямо Белово, област Пазарджик, България
Река Яденица и мостът над нея

Интересен е фактът, че реката е условната граница, която разделя Родопите от Рила, т.е. може да заключа, че съм паркирал в най-северозападната част на Родопа планина. От отсрещния бряг на реката пък гордите склонове на Рила ме приветстваха с добре дошъл.


Връх Белмекен все още беше заснежен и само това ми напомняше, че все още е февруари и реално зимата е в разгара си.


Но слънцето вече високо се извисяваше над планината и аз, перфектно ориентиран и информиран от този изключителен гид – бай Димитър, се отправих на новото съботно (пролетно, но през зимата) приключение в Родопите.


На самия главен път, виещ се централно през селото, ще видите табела, носеща името "Вазова пътека", на която да отбиете вляво, ако идвате от град Белово и се движите в посока Юндола.


Защо "Вазова"?


Защото пътеката води към Алабашка поляна, посещавана и от класика на българската литература и страстен турист Иван Вазов.


В края на уличката ще откриете къща с две табели:


Вазова пътека АЛАБАК на БТС


и


Тази къща е посетена от Иван Вазов – 1882 г. и

от Алеко Константинов – 1897 г.



Първата табела е с формата на стрелка и указва да поемете вдясно и покрай въпросната къща.


Продължавате по улицата и лека-полека напускате селото.


Пътят е вече леко кален, но достатъчно широк и много добър през цялото време.


Скоро ще пристигнете до първите интересни места за посещение, а именно Хаджи Николовата чешма, построена през лето 2010 г., която сама по себе си е известен ориентир и отличен обект за посещение и отмора.


Тук се намира и един китно подреден навес с барбекю, дървени маси и пейки и хубави пейзажи, окачени на стените.



И тук е моментът да споделя с вас, че с първото си стъпване в Голямо Белово аз се влюбих в това селце!


Българският трибагреник в село Голямо Белово

Невероятно красиво е!


Въздухът е кристално чист и се диша с пълни гърди! Реката течеше бурно и не смогвах да я надвикам!


Наслаждавах се на величествените скали, които надвисваха над селото и върху които се вееше българският трибагреник!


Скали с българското знаме над село Голямо Белово, област Пазарджик, България

Близкото възвишение, върху което е издигнат огромен кръст, изглеждаше зашеметяващо!


Камбанарията на църква "Свети Георги Победоносец" в село Голямо Белово, област Пазарджик, България
Камбанарията на "Свети Георги Победоносец", белееща се насреща

От Хаджи Николовата чешма бликаше бистра студена планинска вода за жадни гърла.


Указателна табела за пътеката към Беловска базилика и древен град-крепост Левке над село Голямо Белово, област Пазарджик, България

Веднага след чешмата има голяма указателна табела. Върху нея е изобразено мястото на чешмата и пътя, лъкатушещ до самия връх Свети Спас.


Продължавам напред!


Макар и зима, птичките приветстват топлото слънце и пеят весели песни, които окрилят стъпките ми и аз крача ведро все напред и все нагоре.


Пътеката към Беловска базилика и древен град-крепост Левке над село Голямо Белово, област Пазарджик, България

Пътят е широк, на места кален и води към планината. Обуйте нозете си добре, вземете достатъчно вода със себе си и се подгответе за път, по който повече ще се изкачвате, което си е трудоемко. Ще се изкачвате почти до заветната цел, така че от вас зависи кога и къде да си правите почивки.


Аз изминах маршрута за около два часа и половина и със сериозно количество почивки. Разстоянието в едната посока е около километър и половина.


Няма как да сбъркате пътеката!


Тя е отлично маркирана, за което нека благодарим на бай Димитър – Пантата и неговите съселяни!


Отлична работа, приятели!


Пътеката към Беловска базилика и древен град-крепост Левке над село Голямо Белово, област Пазарджик, България

На всеки завой или разклонение има стрелка или табела, указваща правилната посока – както на отиване, така и на връщане.


За отмора встрани от пътя на места са поставени пейки.


На много места имаше дървени трупи, покрай самия път, върху които също много приятно се почива.


С повече или с по-малко почивки ще пристигнете до средата на нашето приключение – Шабанска нива, която е изобразена и върху голямата указателна табела, за която стана дума преди малко.


Продължавам все нагоре.


Пътеката към Беловска базилика и древен град-крепост Левке над село Голямо Белово, област Пазарджик, България

Идва момент, в който табелите ще ви накарат да напуснете основния път и да се отправите през гората.


Потеглям по една тясна пътека, криволичеща измежду дърветата през гората. Отново всичко е отлично маркирано и обозначено – всеки завой, както в едната, така и в другата посока (все пак нека помислим и за обратния път).


Пътеката към Беловска базилика и древен град-крепост Левке над село Голямо Белово, област Пазарджик, България

По едно време пътеката става още по-стръмна и същевременно настлана дебело от падналите дъбови листа, между които пък се откриват големи и обли камъни, очевидно останки от прастар и древен път.


Не забравяйте почивките!


Изкачването ще е по-леко, ако от време на време просто почивате.


Пътеката ще ви отведе извън гората, като същевременно ще видите пред вас редица от навеси, подредени с дървени пейки, голяма камина, чешма с бликаща студена планинска вода за жадни гърла и в далечината – църква.



Това е мястото! Пристигнах!


Църква "Света Богородица" в местност Спасовица, където се намират Беловска базилика и древен град-крепост Левке над село Голямо Белово, област Пазарджик, България
Новопостроената църква "Света Богородица" на връх Свети Спас

До новопостроената църква "Света Богородица" откривам още една, по-малка чешма.


Чешмата край църква "Света Богородица в местност Спасовица, където се намират Беловска базилика и древен град-крепост Левке над село Голямо Белово, област Пазарджик, България

Вляво виждам и величествените руини на Беловската базилика!


Руините на Беловска базилика в местност Спасовица над село Голямо Белово, област Пазарджик

Пътешествието продължава в "Беловска базилика"!


Как се стига до село Голямо Белово?

Село Голямо Белово е разположено между три планини: Рила, Родопите и Средна гора. Релефът е смесен: планински и равнинен. През селото протича малката река Яденица. Няма находища на полезни изкопаеми. Климатът е преходно континентален. Почвите са кафяви горски, канелени горски и алувиални покрай реката.



Растителността е представена главно от широколистни и иглолистни дървета и храсти: бук, дъб, ела, бор, шипка, къпина и други. Животинският свят е разнообразен. Срещат се много насекоми, птици и бозайници. По високите части живеят защитените мечки и вълци.



Село Голямо Белово се намира съвсем близо до град Белово, по пътя Белово – Юндола, в красивото дефиле по поречието на река Яденица.


Голямо Белово отстои на:


  • 95 километра (на около 1 час и 20 минути с автомобил) от столицата

  • 70 километра (на около 1 час и 8 минути с автомобил) от град Пловдив

  • 437 километра (на около 4 часа и 50 минути с автомобил) от град Варна

  • 322 километра (на около 3 часа и 1 минути с автомобил) от град Бургас


Какво може да се посети в близост?

Само на 22 километра югозападно от село Голямо Белово (на около 30 минути с автомобил) се намира Юндола.


От Юндола стартира пътеката към природна забележителност "Пашови скали" край Юндолавеликолепие от родопски панорами и чудни гледки.


Природна забележителност "Пашови скали"
Природна забележителност "Пашови скали"

Само на 16 километра северно от Юндола (на около 24 минути с автомобил) е разположен язовир "Белмекен".



От язовир "Белмекен" стартира пътеката, по която се изкачва връх Белмекен.


Изглед от връх Белмекен в посока язовир "Белмекен"
Изглед от връх Белмекен в посока язовир "Белмекен"

Величествените гледки към мраморното било на Пирин съпътстват всеки пътешественик.

Виждате ли сгушеното градче Банско в полите на Тодорка?


Пирин и Банско от Белмекен
Пирин и Банско от Белмекен

Само на 16,5 километра източно от Юндола (на около 21 минути с автомобил) се намира СПА столицата на Балканите – Велинград – благословен и вечен.


СПА столицата на Балканите – Велинград – благословен и вечен
Добре дошли във Велинград!

Велинград е чудно красив български град, разположен в Чепинската котловина в Западните Родопи. Образуван е през 1948 година от сливането на селата Лъджене, Каменица и Чепино.

Велинград е един от най-безоблачните градове в България.


Истинското богатство на Велинград са неговите водни ресурси – реки, карстови и минерални извори – има ги в изобилие.


Велинградското геотермално находище е най-голямото в Южна България. Минералните извори (повече от 80 на брой), мекият климат и прекрасната природа са най-голямото богатство на града. Велинград е един от най-големите балнеологични курорти в България и не случайно е известен като СПА столицата на Балканите.



Във Велинград може да се разходите на спокойствие из дивно красивия Боров парк.



Може да се насладите на великолепна разходка до панорамна площадка "Скалите" над Велинград, откъдето се разкрива прекрасна гледка към целия район.



Мястото е изпълнено с красота и спокойствие!



Панорамна площадка "Скалите" над Велинград е специално място, където ще намерите уединение с природата.



Само на 14 километра източно от Велинград (на около 19 минути с автомобил) се намира село Дорково, в което може да разгледате достолепния храм "Св. Илия".


Храм "Свети Пророк Илия" в село Дорково
Храм "Свети Пророк Илия" в село Дорково

Край Дорково се намира уникално находище, представляващо струпване на кости от над 30 вида животни на едно място – Плиоценски парк.



В близост до селото се намират древните руини на крепост "Цепина".


Древните руини на крепост "Цепина" в Родопите
Древните руини на крепост "Цепина" в Родопите

Само на 8,5 километра южно от Дорково (на около 14 минути с автомобил) може да посетите чаровното градче Ракитово, където да разгледате старата часовникова кула.


Старата часовникова кула с два циферблата в Ракитово
Старата часовникова кула с два циферблата в Ракитово

Само на 20 километра югоизточно от Дорково (на около 30 минути с автомобил) се намира курортен комплекс Цигов Чарк и живописния язовир "Батак".


Язовир "Батак"

Само на около 31 километра източно от село Голямо Белово (на около 33 минути с автомобил) се намира град Пазарджик, в който ще откриете градината на света и вечният пламък на мира.


Вечният пламък на мира в градините на света в град Пазарджик
Вечният пламък на мира в градините на света

Градината на света и вечният пламък на мира се намира в съседство с парк-остров "Свобода" в град Пазарджик.


Парк-остров "Свобода" в град Пазарджик
Парк-остров "Свобода" в град Пазарджик

Само на 14 километра югозападно от град Пазарджик (на около 18 минути с автомобил) ще откриете село Паталеница.


В село Паталеница ви препоръчвам да посетите паталенската перла – заровената църква "Свети Димитър".


Заровената църква "Свети Димитър" в село Паталеница
Заровената църква "Свети Димитър" в село Паталеница

В близост до селото се издига чудната Баткунска духовна обител "Св. св. Петър и Павел", в която ще откриете величествено спокойствие и красота.


Баткунска духовна обител "Св. св. Петър и Павел" край село Паталеница
Баткунска духовна обител "Св. св. Петър и Павел" край село Паталеница

Напролет феноменално красивите паталенски лавандулови поля пръскат чаромат и чар на фона на величествените Родопи.


Паталенски лавандулови поля
Паталенски лавандулови поля

Само на 43 километра северно от град Пазарджик (на около 43 минути с автомобил) се намира борбено Панагюрище.



20 априлий лето 1876-то!


Бунт!

Въстание!

На оружие!


Възторжените викове на борците за свобода огласят този двор!



Това е Тутевата къща в град Панагюрище – мястото, където е обявено Априлското въстание!



В близост се намира и Лековата къща, която не бива да пропускате да посетите.


Паметник на Райна Княгиня в град Панагюрище
Паметник на Райна Княгиня в град Панагюрище

Оттам се отправете към площад "Райна Княгиня", където ще видите паметника на българска учителка и акушерка – Райна (Райкя) Попгеоргиева Футекова-Дипчева, ушила байрака на въстаниците и извезла със сърма лъва и огнения девиз:


Свобода или смърт!


В близост се намира и Футековата къща – родния дом на Райна Княгиня, който днес е превърнат в музей.



Къща-музей "Райна Княгиня" е обект номер 36 от 100-те национални туристически обекта на България.



Не бива да пропускате да разгледате невероятно интересната експозиция на Исторически музей Панагюрище, посветена на Априлското въстание, с оригинални реликви, свързани с героичната епопея от април 1876 г.


Дудековата къща в град Панагюрище
Дудековата къща

Дудековата къща, част от музейния комплекс, е архитектурно-историческа забележителност в Панагюрище от епохата на Възраждането. В нея е подредена етнографско-историческа експозиция, отразяваща възрожденския бит и култура.


Зала-трезор на Панагюрското златно съкровище
Зала-трезор на Панагюрското златно съкровище

В околностите на града има десетки тракийски могили. В една от тях – могила "Мрамор" е разкрито погребение на тракийски вожд.


Златна фиала, част от Панагюрското златно съкровище
Фиала

Недалеч от нея през 1949 година е открито световноизвестното Панагюрско златно съкровище, датирано от периода IV – III век преди Христа.


Амфора-ритон, част от Панагюрското златно съкровище
Амфора-ритон

Съкровището е намерено случайно от тримата братя тухлари Павел, Петко и Михаил Дейкови, докато копаели земята за глина. Изработено е от чисто злато и тежи 6,164 килограма.


Ритон с глава на елен, част от Панагюрското златно съкровище
Ритон с глава на елен

Копия на деветте уникални златни съда са изложени в историческия музей в града, а оригиналите обикалят музеите по света и в България.


Чудна музикална водна атракция тук са уникално красивите, феерично-вълшебните и така цветни панагюрски фонтани, които задължително ви съветвам да посетите, когато гостувате на този красив средногорски град.