Съществува в град Банско една къща, чиито стаи са чудно изрисувани с дивни прелестни картини, нейните стени от камък са майсторски изографисани с уникални причудливи приказни орнаменти, а от таваните се усмихват слънца, резбовани от дърво.
Фини краски,
разни форми,
завъртулки всякакви,
уникални, интересни, та чудесни!
Любов!
Разказват, че именно любовта – истинската, вечната, неугасващата, неразрушимата, неувяхващата, нестихващата, силната, непреходната, святата – е вдъхновила автора на тези изящни фрески да ги създаде!
Чудната къща и днес е запазена, а нейната знаменита стенна живопис грее и блести по-ярко от звездите на небосклона и разказва за любовта на Уста Велян и неговата любима – София Бенина!
Това е Веляновата къща в град Банско!
Днес тя е превърната в музей и всеки гост на този дивен пирински (к)рай може да я посети и в чудния свят на любовта да се потопи!
Тъй сторих и аз!
Скъпи приятели и аз я посетих
и в чудесата ѝ прелестни се уверих!
През дверите ѝ аз прекрачих
и аромата дивен на цветята край алеята вдишах!
По дървените стълби към чардака се качих,
докато Пирина насреща ми склонове велики сивееше.
Стаите на Веляновата къща обиколих
и чувства дълбоки и силни аз изпитах!
И ахках от изумление пред стореното от любов
и радост в сърцето си изпитах!
И сега тези чувства на вас ще предам
и за любовта на Велян и София вам ще разкажа!
Веляновата къща е строена в периода XVIII век ÷ XIX век и съответно притежава всички типични черти на фамилната къща-крепост, характерни за възрожденското строителство от този период.
Защо къщи-крепости навярно ще попитате вие, а аз в рими отговор ще дам?
Тежко време било тогаз – робско.
Кърджалиите вилнели в този рай –
плячкосвали, горили, грабили жестоко
и сълзите български нямали край!
Здрави стени, ако вдигнеш ти
може живота си да опазиш.
И тунели тайни, ако изкопаеш,
по тях към планината ще избягаш.
По онова време Банско се прославя като известен търговски център. Банскалии доста успешно въртели търговия с памук, тютюн, вино, афион, както и различни подправки от земите край Беломорието в посока Западна Европа. Оттам те на свой ред закупували оръжие и промишлени стоки за Османската империя, като по този начин натрупвали значителни за времето си богатства.
Но където богатства има,
скоро лоши неща се случват!
Разбойници зли дохождат
злато да грабят.
Не можеш имане да опазиш
от зли очи разбойнишки!
По-заможните българи издигали здрави масивни къщи с високи каменни зидове.
Дървенията била изцяло изпълнена с черна мура, по прозорците имало метални решетки, портите били огромни и масивни, насред стените били оформени бойници, между стените – тайници, които чрез мрежа от подземни и наземни коридори водели извън селището.
Точно такава къща-крепост е и Веляновата.
Построена е от заможния търговец на памук Иван Хаджирадонов, който, забогатявайки неимоверно, взема решение да издигне широка, масивна и здрава къща-крепост за своето семейство.
Съществуват няколко различни хипотези за това защо Иван Хаджирадонов продава къщата.
Една от тях разказва за това, че скоро след завършването на къщата бизнесът на собственика пострадва и той я продава на общината.
Друга история твърди, че при едно от пътуванията на търговеца разбойници нападат дома му и неговата съпруга, останала сама, бяга през тайника, при което пада и лошо пострадва. Скоро след случилото се тя умира, а опечаленият съпруг никога вече не се връща тук, защото къщата твърде много му напомня за неговата любима.
Междувременно, съвсем наблизо друг заможен банскалия и кмет на българската община по онова време – Лазар Герман*, братовчед на Неофит Рилски, се заел с нелеката задача да издигне несравним по хубост и величие български християнски храм, днес паметник на културата – църквата "Света Троица".
*Лазар Тодоров (Теодорович) Герман Голев е български възрожденец, търговец, собственик на търговска кантора във Влашко.
С братята си Лазар Герман открива в Букурещ търговската и банкерска къща "Братя Германи", която има клонове във Виена и Венеция. Постепенно става един от най-богатите търговци и има голямо влияние сред османските власти. Поддържа връзки със Земун, Белград, Пеща, Виена, Париж и Нюрнберг.
Дедо Лазо, както е известен у дома в Банско сред своите приятели, роднини и познати, е основен ръководител на процеса по изграждане на храма, както и лице за нелеките преговори с османците, което в крайна сметка му коства живота.
Храм "Света Троица" е завършен през 1835 година и на дедо Лазо му трябва човек, който да я изографиса, както и да изработи църковния иконостас, ето защо кани главния герой на нашата история – тресончанина** Велян Огненов Даркоски, известен като Уста Велян.
**Основната и най-разпространена версия до скоро, повтаряна в редица енциклопедични публикации, е, че Велян Огнев е роден в мияшкото дебърско село Тресонче.
Друга хипотеза свързва родното му място със съседното мияшко село Осой.
Костадин Молеров, потомък на бански зографи, обаче пише: "Велян Огнев, преселник от Лазарополе, бил резбар в църквата "Св. Троица" в Банско, заедно с Иван Ушев".
Иванка Гергова привежда зографски надписи от две икони, за да докаже, че родното място на Огненов наистина е трето мияшко село – Лазарополе.
Ето така се изяснява, че Огненов е бащиното име на Уста Велян, а фамилията му е Даркоски – една от най-старите лазарополски фамилии.
Поканата Уста Велян да работи в Банско показва, че той вече е известен доказал се майстор. В различни публикации се споменава, че вече е работил в Солунско, Сярско и Драма.
Велян с дарба надарен бил
да превръща всяко нещо в чудо
щом с четка се захване.
Рисунъци тъй дивни
той можел да твори
и всяка жива душа
на майсторлъка му се дивяла!
Информацията за Уста Велян за времето преди да дойде в Банско е твърде оскъдна.
Вероятно той е роден малко преди началото на XIX век.
Негови наследници разказват за него, че имал за жена италианка на име Юлиана, с която доста са попътували из Европа, и която умира преди преместването му в подножието на Пирин. Майстор Велян откликва на отправената му покана със своите синове – Ангел и Трайко, които доста му помагат в работата по църквата, което говори, че синовете му са вече големи и научени на занаят. Споменава се и за един трагичен инцидент – един ден по време на работа в църквата момчето му Трайко пада от високо скеле, на което работи, и умира.
Първенците на града се дивят толкова много на хъса му за работа, че дълбоко удовлетворени те му даряват къщата на Иван Хаджирадонов.
Новият собственик Уста Велян е самороден талант – нешлифован диамант, който вдъхва нов живот на къщата, която оттук насетне е вече известна като Веляновата къща.
Велян Огнев среща в Банско голямата си любов – София, дъщеря на поп Петър Бенин и сестра на Неофит Рилски – патриарх на българските учители и книжовници.
За да ви докажа, че София е голямата любов на Уста Велян, сега ще ви поканя най-любезно заедно да влезем през голямата масивна дървена порта на Веляновата къща, да пристъпим по алеята, край която цъфтят дузина изумяващо красиви слънчеви усмивки, да се изкачим по дървените стълби към широкия и гиздав чардак и да разгледаме всички стаи – една по една.
Хайде, тръгваме ли?
Жарък слънчев летен ден е в Банско днес, а аз пристъпвам дверите на къщата на Уста Велян, без ни най-малко да очаквам причудливата уникалност, която ненадейно ще ме връхлети.
Дворът е огромен, вълшебно цветен и успокояващо зелен!
Зелена морава отморява погледа ми, докато десетки слънчеви усмивки галят всички мои сетива и закачливо се заиграват пред обектива на камерата ми.
Заснемам всичко за вас, драги приятели! В края на публикацията ще откриете традиционната връзка към специалния фотоалбум, събрал очарованието на това впечатляващо пиринско място, заснето през моя поглед, което го прави още по-специално!
Пристигам пред високата каменна къща и започвам с любознателен интерес да разглеждам оформените шедьоври.
Ръка вълшебна от любов водена
изрисувала е всичко тук.
Погледът ми шари цветовете
търси спомен, звук.
Как вълшебно всичко е –
красота навред!
Не просто къща! Дом това е
на любов и уважение!
Майстор художник чрез четката
любовта си изразил е тук навред.
И оставил той за нас е спомена
за София – на сърце му легнала,
песни нарисувал той за нея
по стените на дома.
Красиво е! Наистина!
Разглеждам тези стенни декорации и сякаш се връщам в онези времена.
Случвало ли ви се е? Сякаш се пренасяш столетия назад във времето, когато тази къща е била млада, а живота – друг. И сякаш виждам Уста Велян застанал точно тук край стената – с четка в ръка, в различни бои омазан да твори, а София се е изправила на чардака и му се усмихва.
И той ѝ отвръща на усмивката!
И погледите им искрят в любов!
Това е бил техния дом. Тук те са били щастливи. Обичали са се силно и тази любов се вижда във всяка стая, от всяка стена, от всеки таван, от всяка краска, от картините на Венеция и Цариград.
Чардакът е огромен – широк, красив и с чудна гледка към Пирин. Кьошката ме приканва да поспра за миг и да обтегна морени нозе насред лятната тишина. Изкушен се двоумя.
Слънцето грее над чардака!
Пет са стаите, в които е живяло щастливото семейство.
Най-напред влизам в стаята за гости – язлък, както я наричат местните. Това е най-почетната стая в къщата, най-просторната и най-слънчевата.
Лъвът е символ на свободата.
Мотивът с двамата пехливани и двамата музиканти до тях е сходен със сцена от 1795 година от гостната на Серския манастир на зограф Неделко.
Смята се, че рисувайки едни от малкото екземпляри от животинския свят, които създават семейства за цял живот Уста Велян е искал да покаже дълбоката си привързаност и любов към съпругата си. Или казано иначе: двойката вълци символизират семейството и здравата връзка между София и Велян.
Следва общата стая – всекидневна, кухня и спалня в едно, на бански си я наричат кашчи. Тук се намира голямо огнище, в което са къкрели страхотно вкусни гозби, чиито аромат се носел наоколо.
Каква хитроумна приумица е въвел тук в тази стая дебърският майстор на четката! Понеже стаята е леко мрачна и в нея не влиза особено много светлина, Уста Велян рисува по стените големи обли огледала, което отваря стаята и придава един особен усет за обем.
От нея се влиза в женската стая – значително по-малка работна стая, в която откривам стан, на който са тъкали сръчни ръце, чекрък с хурка и вретено, както и една стара ракла.
Ами да, така е – българката, освен че е дарена с красота, е много сръчна! Всичко сама си е правила – умеела е да готви, да меси, да тъче, да везе, да плете, да шие, красиви бродерии да прави, деца да гледа, мъж да храни и да върти цялата къща!
А в дъното има една малка стая, която е специална – тя е за майката с новороденото, където е трябвало поне първите 40 дни двамата да бъдат отделени от останалите членове на семейството, за да предпазят бебенцето.
Тук се намира и отворът, водещ към тайника. На времето са съществували два тунела – единият е водел до двора на черквата, а другият – до съседната Сирлещова къща и оттам по трети тунел – извън селището.
Уста Велян, а като цяло и всички банскалии търговци, с натрупването на богатство и култура доста са се обогатили и той прави нещо нечувано за това време – прегражда част от чардака и оформя вътрешна баня и тоалетна, истинска рядкост и впечатляващ лукс за XVIII век.
Синята стая
оставям за накрая.
Ценна стенописна украса крие тя
и аз в рими ще я наредя.
Синият цвят тук преобладава
навярно за София туй ще е забава.
Венеция красива насред вълните плава!
Кулите на Цариград в небето засияват!
Вятър белите платна издува
корабите леки насред море лудуват!
Самият Велян изрисуван е там
коня си държи за поводите сам.
Всичко това в спомените му се рее
и той пресъздава слънце, за да грее
усмивка широка на лицето на София
в стаята ѝ най-лична, като на магия.
И красиво е всичко това, спор няма,
навярно вдъхновено от любов голяма!
Чудех се това какво е?
Практична дървена мивка с отвор в средата, през който ненужните части на приготвяните плодове и зеленчуци за супи, блюда и салати директно изпадат в каменното корито долу – за животните.
Типичната тераса, която е свързвала къщата със стопанската част, която се нарича колиба, е служела за навес и на животните. От там се открива приказна гледка към величествения Пирин и неговите снежни върхове.
Това е Веляновата къща в град Банско. Това е изразът на любовта на Уста Велян към своята София, чудно изографисана и разказана ни тук – завинаги!
Веляновата къща е обявена за архитектурно-строителен паметник на културата с национално значение в брой 87 на Държавен вестник от 1967 година.
Декоративната украса на Веляновата къща е обявена за художествен паметник на културата с национално значение в брой 59 на Държавен вестник от 1973 година.
През 1977 година къщата е отворена за посещение.
Музей "Велянова къща" в град Банско е обект номер 1 от 100-те национални туристически обекта на България.
Скъпи приятели, така впечатлен останах, че в рими прописах – всички стихове в тази публикация са мои, дълбоко вдъхновени от видяното, разказаното, усетеното, преживяното, почувстваното.
Уважаеми българи, заповядайте и вие в Банско във Веляновата къща и сами се убедете в изключителната стойност на този уникален музей!
Как се стига до град Банско?
Банско е град в Югозападна България, административен център на община Банско, област Благоевград.
Банско се намира в подножието на Северен Пирин на 927 метра надморска височина. Отдалечен е на 56 километра от областния град (на около 56 минути с автомобил).
През Банско протича река Глазне.
Климатът в района е планински и позволява задържане на снежната покривка от декември до април, а алпийският характер на Пирин планина обезпечава отличните условия за професионален и любителски ски спорт.
Банско е спирка от маршрута на железопътната теснолинейка Септември – Добринище.
Банско отстои на:
156 километра (на около 1 час и 51 минути с автомобил) от столицата
146 километра (на около 2 часа и 30 минути с автомобил) от град Пловдив
512 километра (на около 6 часа и 23 минути с автомобил) от град Варна
396 километра (на около 4 часа и 30 минути с автомобил) от град Бургас
Как се стига до музей "Велянова къща"?
Музей "Велянова къща" се намира недалеч от църква "Света Троица" на улица "Велян Огнев" 5.
Актуална информация за работното време на музея, цени на билетите и телефони за връзка ще намерите тук.
Какво може да се посети в близост?
Банско е невероятен град, изпълнен с история, безмерна красота и великолепни забележителности!
В Банско ви препоръчвам:
да се разходите по старите тесни калдъръмени улички на Стария град
да извървите улица "Гоце Делчев"
да се снимате пред слънчевия часовник на града
да разгледате каменните страници на "История славянобългарска", разгънали се из монумента на Паисий
да поседнете на сянка под величествената корона на вековното дърво
да научите историята на паметник Хачкар
да чуете камбаните на часовниковата кула-камбанария на храм "Света Троица"
да отпиете глътка свежа пиринска вода от многобройните каменни чешми на Стария град
да посетите храм "Свети Преподобни Паисий Хилендарски"
да посетите къща-музей "Неофит Рилски"
да надникнете в музеен комплекс "Никола Вапцаров"
да почетете стиховете на Вапцаров пред неговия паметник и на площада, носещ неговото име
да посетите родната къща на поета
да разгледате точно пресъздадената килия на Паисий в духовно-исторически център "Свети Паисий Хилендарски"
да се насладите на чутовни панорами към Пирин от панорамната площадка на Банско
В Банско се намира Кабинков лифт Банско.
Най-популярният в България ски курорт – Банско разполага с удобни и безопасни лифтове, от които гостите на града могат да се възползват през цялата година.
На разположение на жителите и гостите на курорта са два шестседалкови, шест четириседалкови, два двуседалкови лифта и един кабинков лифт, който е и най-атрактивния и предпочитан лифт в града.
Кабинковата въжена линия "Банско – Бъндеришка поляна" е с дължина на трасето от 6 233 метра, което я нарежда на второ* място по дължина.
*Първенството се държи от Симеоновската въжена линия на Витоша, която е с дължина на трасето 6720 метра.
Гондолата, както още наричат кабинковия лифт Банско, е произведен от австрийската компания Doppelmayr през 2002 г.,(днешната австрийско – швейцарска компания Doppelmayr-Garaventa) и е въведен в експлоатация през 2003 г.
Трасето, през което преминава лифта, е с денивелация от 597 метра, а капацитетът на съоръжението е около 2 000 души на час.
Станциите на осем местният кабинков лифт Банско са три – долна (начална), междинна и горна (крайна).
Долната (начална) станция се намира на 998 метра н. в. и отстои на около 2,5 километра от центъра на Банско.
На долната станция на лифта се намират и касите, от които могат да бъдат закупени билетите и картите за ползване на лифта.
Междинната станция е ситуирана в местност Чалин валог на 1468 метра н. в.
Тук вариантите на туристите са два – или да слязат от лифта, за да се разходят и спуснат по пистите на Чалин валог, или да продължат към горната станция на лифта.
Последната част от трасето на кабинковия лифт започва от междинната станция "Чалин валог" до Бъндеришка поляна.
Местност Бъндеришка поляна, където е ситуирана горната (крайна) станция на лифта е едно от най-атрактивните места за летен и зимен туризъм в Пирин планина.
Как се стига до Кабинков лифт Банско?
Съвсем наблизо само на 5 километра северно от Банско (на около 8 минути с автомобил) ще откриете село Баня, Разложко – най-богатото на минерални извори село в България!
В село Баня може да разгледате Старата българска баня, построена в римски стил.
В село Баня може да разгледате старата турска Муртина баня (османски хамам).
В село Баня може да видите паметника на Неофит Рилски.
На 8 километра източно от град Банско (на около 9 минути с автомобил) се намира чаровното бижу Добринище.
В Добринище ви предлагам да си направите поредната несравнима разходка и да посетите Балнеолечебницата на града, край която е изграден чуден и зелен парк.
Църквата "Св. св. апостоли Петър и Павел" е изящна, красива и ви предлагам да я разгледате по време на вашата разходка.
Центърът на Добринище е прекрасен и предлага спокойствие, чар и красота на своите посетители.
Само на 6 километра северозападно от Банско (на около 10 минути с автомобил) се намира чудния Разлог.
В Разлог ви предлагам да поемете по "Стъпалата".
От мястото ще имате великолепната възможност да се насладите на изумителна гледка към три планини – красивия Пирин, изящната Рила и гордите Родопи.
Зеленият, подреден, цветен, свеж и невероятно красив градски парк на Разлог също е място, което не бива да пропускате да посетите.
Разходката из града ще ви успокои, удиви и впечатли, ето защо просто я направете.
Само на 21 километра северно от град Банско (на около 24 минути с автомобил) ще откриете китното рилско селце Добърско. Разходката тук е безмерно удоволствие и не бива да я пропускате!
В селото се намира уникален национален паметник на културата – добърската църква "Св. св. Теодор Тирон и Теодор Стратилат", която смятам, че е твърде известна, за да ви приканвам да я посетите, защото вероятно вече сте го направили.
А вероятно търсите атракции и смели забавления?! Ако е така то парка за мечки над Белица, сгушен из красивите рилски дебри е точно за вас!
Само на 20 километра североизточно от град Банско (на около 24 минути с автомобил) се намира красива Белица.
На около 12 километра североизточно от град Белица (на около 22 минути с автомобил) по един тесен и в някои участъци доста прашен път в дън горите на Рила се намира парк за мечки, който ви приканвам да посетите.
Със сигурност около град Банско може да се посетят все качествени и много интересни обекти, екопътеки, маршрути и места. Аз ще ви посъветвам да поемете по пътя, водещ към хижа "Вихрен".
Край пътя се оглеждайте за отбивка край невероятно красивата, свежа и впечатляващо красива река Демяница.
Демяница е река от басейна на Места, която събира водите на шест езерни групи – Василашки, Валявишки, Превалски, Типицки, Къркъмски и Газейски езера. Под името Валявица води началото си от Валявишките езера на 2400 метра н. в. Първоначално тече на запад, но след като минава през местност Тияците, се насочва право на север. Водосборният ѝ басейн се изчислява на 37 кв. км. Средният наклон е 102 промила, тоест на всеки километър линейна дължина реката се спуска с повече от сто метра. Край хижа Демяница приема два големи притока – отляво Василашката река, а отдясно Газейската река. След това в нея се вливат още две реки – Къркъмската отляво и Юлен отдясно. Това я прави сравнително пълноводна река с дебит около 1,5 куб. метра в секунда.
Над Банско Демяница се слива с река Бъндерица и двете заедно образуват река Глазне. Общата дължина на река Демяница до сливането с Бъндерица е около 14 километра.
Ето, насладете ѝ се и усетете свежестта на планината!
Само на 14,5 километра южно от Банско (на около 34 минути с автомобил) по пътя, виещ се из Пирин в посока хижа "Вихрен" се намира едно чудато и много, ама много старо дърво.
Дърво на годините на България!
Дами и господа, представям ви Байкушевата мура!
И като за финал, мили мои приятели,
не бива да пропускате да разгледате
специалния албум с фото моменти –
открити, изживени, заснети и споделени с вас!