– Здравейте! Много ни е приятно да се запознаем! Ние сме Боби, Дана, Чарли, Маринка, Светла, Сузана, Бойка, Станди, Сейда, Монти, Мима, Рику, Йета, Веско, Теди, Рада и Ива!
Ние сме много добрички, изключително дружелюбни и доста любопитни (е, поне повечето от нас) и много ще се радваме да станем добри приятели! Ето защо тръпнем от удоволствие да се запознаем лично с вас и да ви разкажем повече за нас и за това прекрасно място, което сега е наш дом, в което намерихме спасение, сигурност и убежище.
Бурни аплодисменти за най-смелия от всички нас – Боби!
– Здравейте! Аз съм Боби! Много ми е приятно!
Аз съм на 26 години и съм тук от 2001 година. Родом съм от село Ягодина и съм роден през пролетта на 1997 година. Доста съм едричък за възрастта си – тежа около 180 килограма. Козината ми е дълга и с гладък косъм – голям съм красавец, освен че съм така скромен.
Бих желал да ви се похваля, че вече почти не си спомням за предишния ми начин на живот, а и следите от него вече изчезват.
Моят предишен стопанин ме караше чрез болка и глад да правя всякакви палячовщини, а аз изобщо не исках, но кой ме пита! Сега съм добре – новите ми стопани са страхотни и полагат изключителни грижи за всички нас.
Тук се чувствам много добре, хапвам си отлично – плодове, риба, а понякога и медец, който много обичам. Лятото ни правят сладолед от замразени плодове и го окачват нависоко по дърветата, което е доста забавно за нас, мечките.
Все още ме навестяват лоши сънища, свързани със тежки синджири, шумна музика, грозна борба и здрави пръчки, но след това се събуждам и виждам зелената гора около мене, чувам песента на птиците и... се чувствам по-добре. Искам да забравя за всичко в миналото ми и това място определено ми помага.
Това е моят нов дом, когото много обичам! Това е парк за мечки, който до скоро носеше името "Парк за реадаптация на танцуващи мечки". Това е така, защото повечето от нас са бивши танцьори.
Не, не си мислете, че това е нещо хубаво. Не е това, което звучи!
Преди повечето бяхме танцуващи мечки – обикаляхме села и градове, селища и махали и забавлявахме хората с танци. Нашите собственици свиреха, а ние танцувахме. Така хората им даваха пари.
Вече не искам да си спомням за тази част от моя живот, ето защо на драго сърце ще ви разкажа за това място и моите нови приятели.
Моят нов дом е разположен в Южна Рила в местност Андрианов чарк*. Простира се на площ от 120 000 квадратни метра и е разположен на надморска височина от 1200 метра до 1345 метра.
*Андрианов чарк означава Андрианова дъскорезница, т.е. на времето тук е съществувала дъскорезница, дала наименованието на местността.
Основна заслуга за изграждането на парка имат фондациите "Четири лапи" и "Бриджит Бардо" (Fondation Brigitte Bardot), както и община Белица. Нашият любим дом е изграден с помощта на световно признати експерти, изучаващи поведението и навиците на кафявата мечка.
Паркът предлага гъсти гори и хълмове за разходка и уединение, поляни, както и специално изградени слънчеви места за почивка. Нашите нови стопани са изградили за нас различни по форма и размер езерца за къпане, както и доста на брой бърлоги за сън. По този начин ни се осигурява естествена среда и защитено място за спокоен живот, близки до нормалните.
Бих желал да споделя с всички вас, че тук за първи път се чувствам като мечка и не се притеснявам да демонстрирам моите диви инстинкти и вродено поведение, които дълго време потисках, даже бях загубил.
Бях забравил какво е да си мечка! Какво е да се скитам на воля цяло лято и да ям диви горски плодове! Да се търкалям по цветята и зелената тревица, докато Слънчо ме гали с гальовните си топли лъчи! Така обичам слънцето! Обичам също и да си поспивам.
А сега пред вас ще застане моята много добра приятелка Дана, която също ще ви разкаже все интересни неща за нашия нов живот тук.
– Много ми е приятно да се запознаем! Аз съм Дана и съм на 30 години. И аз като Боби съм родом от село Ягодина. Аз бях една от първите, които дойдохме тук, за да се лекуваме и да живеем на това чудно място.
Спомням си, че когато дойдох имах силни болки в носа – това е поради много лошото отношение на моя някогашен собственик към мен. Както всички отлично знаете, нашите нослета са силно кръвоснабдени и много, ама много чувствителни и моят собственик чудесно го знаеше това и го използваше срещу мене. Бе закрепил огромен и тежък синджир с халка на носа ми и постоянно го дърпаше – насам-натам, насам-натам – само ако знаете как болеше това! При спомена и настръхвам цялата. За щастие раните заздравяват, само лошите спомени остават.
Тук се чувствам много добре – имам приятели, храня се здравословно и обичам да спя по цял ден.
Какво още интересно да ви разкажа за нашия нов дом? Аз много обичам да броя и сега ще споделя с вас повече информация в цифри.
Нашият нов дом е съставен от две части, свързани с тридесет метров обезопасен мост, по който свободно може да преминаваме.
Първата част на нашия нов дом е открита през 2000-та година и е с площ 1,2 хектара, а втората – по-голямата част, е открита през 2004 година и е с площ от 8,4 хектара. Заедно с прилежащите терени площта на целия ни дом е 12 хектара.
Двете части са разделени на седем сектора, свързани чрез единадесет прохода.
Общата дължина на мрежата, ограждаща секторите, е 3326 метра. Тя е монтирана на 1150 пилона и е висока 3,2 метра.
За по-голяма наша безопасност нашите нови стопани са поставили електропастир с дължина 26 608 метра.
Площта на сервизните пътища и алеи е 5 115 квадратни метра.
За нощно наблюдение на мечките на оградата са инсталирани 105 осветителни тела. Секторите се обслужват чрез сервизни врати и портали.
В повечето случаи във всеки сектор има по два басейна – един по-малък и един по-голям.
Построени са дванадесет бърлоги, както и множество полубърлоги. Три от бърлогите са с достъп от медицинския център.
Нашият нов дом разполага с модерен информационен център.
А сега нека посрещнем Митко!
– Здравейте всички! Аз съм Митко! Много ми е приятно да се запознаем!
Аз съм на 31 години и идвам от село Гецово. Аз съм доста енергичен и весел по характер, а и също съм много любопитен. От моя предишен живот си спомням доста лоши неща – моят предишен собственик ме биеше жестоко и аз се чувствах много зле. Когато пристигнах в моя нов дом, имах две метални халки – една на носа и една на долната челюст. Наложи се раната ми да бъде оперирана. Когато времето е лошо, се прибирам в бърлогата си и хубавичко се наспивам.
Спомням си, че бях доста изплашен, когато дойдох тук. Трябваше ми много време, за да се приспособя и да забравя. Да забравя за лошия си живот, когато бях млад – за лошия си стопанин, който много ме биеше и ме дърпаше за нослето с огромен и тежък синджир. Да забравя за болката! И мисля, че успявам! Не и без помощ, разбира се. Тук на помощ винаги са нашите нови стопани, с които станахме големи приятели. Те много ни обичат и ние сме много щастливи и отвръщаме на тяхната обич с много любов!
Сега вече спокойно мога да споделя, че обичам хората!
Аз бях много добър приятел с един от първите мечоци, дошли тук в парка, превърнал се днес в наш нов мил и свиден дом – защитено място в България, което осигурява шанс за нов живот за спасените кафяви мечки.
Спомням си за Стефан – мой отличен приятел, който вече не е сред нас, и който не веднъж ми е разказвал как е бил докаран тук преди 23 години – през далечната 2000-на година.
Паркът за мечки е бил официално открит на 17 ноември 2000 година и местният свещеник е осветил обекта по стар обичай. Включили са се над 2500 участника. Присъствието на 200 народни певци и танцьори е превърнало събитието в истински фолклорен празник.
Стефан ми е разказвал, че през пролетта на следващата година тук е дошла и мечката Станка, която е била в много лошо състояние, когато са я докарали.
По-късно – в началото на лятото тук са дошли и вероятно най-известната танцуваща мечка – Гошо и неговият брат по съдба Боби, с който преди малко имахте удоволствието лично да се запознаете.
И така с течение на времето нашите добри приятели от "Четири лапи" успяват да спасят всички регистрирани танцуващи мечки в България – общо двадесет и пет, както и три мечки от Сърбия. А от 2017-та при нас дойде и първата мечка от Албания – тя се казва Рику.
Всеки ден тук при нас идват на гости много хора – да ни видят, да ни се порадват, да ни снимат. Има малки дечица, които се забавляват. Има дори и кучета!
И вие може да дойдете при нас – добре сте дошли!
Работно време
В периода от месец април до месец юни: от 12:00 часа до 18:00 часа.
В периода от месец юли до месец август:
от 10:00 часа до 12:00 часа
от 13:00 часа до 18:00 часа.
В периода от месец септември до месец ноември: от 12:00 часа до 18:00 часа.
Паркът за мечки над град Белица в Рила е затворен за посещение в периода от месец декември до месец април.
Обиколките се провеждат на всеки половин час и отнемат средно около 30 минути до 40 минути. Първата обиколка започва с отварянето на парка, в 10:00 ч. или в 12:00 ч., в зависимост от сезона. Обиколките винаги са съпроводени от екскурзовод, който разказва за нас – мечките, а също и за парка – нашия нов дом.
За да се насладите най-пълноценно на посещението си в парка, препоръчваме да си планирате около час и половина.
Моля, имайте предвид, че не можем да гарантираме, че непременно ще видите определен брой мечки при посещението. Ние сме свободни да правим каквото си искаме и да ходим където желаем. Паркът е огромен – цели 12 хектара и ние – мечките сме свободни да скитаме на воля.
По време на обиколките ще чуете интересни истории за нас, а също ще имате време и възможност да направите снимки. Посетителите могат да видят естествена бърлога, създадена от моите приятели, и да научат много факти за нас, например за зимния сън, както и да разберат уникални истории за всяка една от нас.
А сега посрещнете Маринка!
Моля, приветствайте я с шумни овации!
– Аз съм Маринка, предпочитам откритите пространства и тревата и хич не харесвам да се крия между дърветата. Родена съм през 1995 година и съм от Благоево. Разбирам се отлично с повечето и си имам даже и приятели. Тук се чувствам много добре, защото новите ми стопани много ни обичат и ние чувстваме тази любов!
Аз ще ви запозная с най-важните неща в нашия нов дом, защото много обичам правилата!
Паркът има стръмни участъци, които не са подходящи за посетители с ограничена подвижност!
Стръмният терен, както и наличието на стълби (над 100 стъпала), правят невъзможна разходката с детски колички. Препоръчваме да използвате бебешки кошчета, които да носите сами!
Кучетата са добре дошли в парка, но е задължително да бъдат водени на повод!
Молим посетителите да не издават излишни шумове и да се държат прилично, тъй като много от нас – мечките сме били малтретирани и не искаме да ни безпокоят!
Ако сте група, пътуваща в голям автобус, той не може да стигне до главния вход на парка. Предвидете си около 30 минути ходене от автобусния паркинг до главния вход!
И един съвет от мен! Носете подходящо за туризъм облекло, особено удобни туристически или спортни обувки. Не бива да обувате чехли, джапанки или обувки с високи токове – изобщо няма да ви е удобно и може да паднете!
Също така бих ви посъветвала да проверите метеорологичните условия преди вашето посещение и се подгответе спрямо прогнозата!
Ако носите хранителни дарения за нас – мечките, не можете сами да ни нахраните! Молим, предоставяйте храната на някого от персонала!
Благодаря на всички вас за това, че ме изслушахте, че запомнихте всичко и че ще се подготвите преди да ни дойдете на гости!
За нас – мечките
Царство: Животни (Animalia)
Тип: Хордови (Chordata)
Клас: Бозайници (Mammalia)
Разред: Хищници (Carnivora)
Семейство: Мечкови (Ursidae)
Род: Мечки (Ursus)
Вид: Кафява мечка (Ursus arctos)
Ние, кафявите мечки, притежаваме едро тяло с по-масивна задна част, къс, дебел и здрав врат, както и къси закръглени уши и малки очи.
На краката си имаме по пет пръста, завършващи със здрави нокти, особено добре развити на предните ни дълги крака.
Ние, мечките, стъпваме на цяло стъпало. Следите на задното ни стъпало много приличат на босо човешко стъпало. Дължината на задната ни стъпка е 25 см, а ширината – от 16 см до 17 см.
Ние, мечките, сме всеядни животни – ядем зелените части на дърветaта, храстови и тревисти видове, плодове, дребни бозайници, насекоми, обичаме медеца.
Ние, мечките, отъпкваме мястото, където се храним и драскаме и обелваме корите на дърветата, когато маркираме нашите територии. По тези белези ще разпознаете присъствието на мечка в региона.
Опашката ни е много късичка.
Цветът на нашата козина обикновено е кафяво-жълт, но може и да е по-тъмен.
Зимната ни козина е по-гъста и по-дълга.
Достигаме до два метра на дължина и тежим около 120 килограма до 250 килограма.
Мъжкарите са по-едри от женските. Ние обичаме да бродим през цялото денонощие в тихите и спокойни места на горите. По-старите мечки търсят храната си привечер и през нощта. През зимата лягаме да поспим в предварително приготвена бърлога – дупки в скалите, под корените на изкъртени дървета и други подобни. Преди да легнем, ние запушваме всички дупки, с изключение на входа. Понякога си правим легло и зимуваме на открито, но това е рядкост. Сънят ни не е дълбок и се будим лесно и при безпокоене напускаме бърлогите си. Преди да легнем да спим, се охранваме добре. Ако не сме натрупали мазнини, ние бродим и през зимата. В това ни състояние сме опасни дори за хората.
Ние сме отлични катерачи и плувци, макар и да изглеждаме тромави и може спокойно да развием скорост до 50 км/час, дори до 60 км/час.
Ние, мечките, нямаме естествени неприятели.
По отношение на човека ние, мечките, сме най-миролюбивият едър хищник. Обикновено усещаме хората отдалече и се отдалечаваме, без да установим директна среща.
В България сме защитен вид.
Как се стига до град Белица, община Белица, област Благоевград?
Белица (изписване до 1945 година: Бѣлица) е град в Югозападна България, административен център на община Белица, област Благоевград.
Община Белица е разположена живописно в североизточната част на Разложката котловина и Благоевградския район, по долината на река Места, между южните склонове на Източна Рила и северните склонове на Велийшко-Виденишкия дял на Западните Родопи. Граничи с Якорудска, Банска, Разложка, Рилска, Самоковска и Велинградска община.
Община Белица обхваща 12 населени места, като 8 от тях са разпръснати във високопланинската част на Родопите. Общинският център – град Белица се намира в южната част на Рила и е свързан с отклонение от 4 километра (от главен път Разлог – Велинград) с международните пътища Е-79 и Е-80, което осигурява добра транспортна достъпност до столицата и до областния център (на около 71 километра, което е около 1 час и 11 минути с автомобил).
Белица отстои на:
171 километра (на около 2 часа и 10 минути с автомобил) от столицата
135 километра (на около 2 часа и 27 минути с автомобил) от град Пловдив
495 километра (на около 6 часа и 7 минути с автомобил) от град Варна
387 километра (на около 4 часа и 16 минути с автомобил) от град Бургас
Как се стига до парка за мечки над Белица в Рила?
Паркът за мечки над град Белица се намира в местност Андрианов чарк насред изумително красивите склонове на Рила планина.
В Белица са разположени редица информационни табели, указващи правилната посока.
Напуснете града в посока север по добре поддържан тесен асфалтиран път.
Разстоянието между града и парка е 12,4 километра. Първите 10 километра ще се движите по асфалтиран път, като следва черен и през лятото, когато е сухо, доста прашен път.
Непосредствено преди парка е изграден своеобразен широк паркинг, където да оставите своите автомобили.
Имайте предвид, че ако сте група, пътуваща в голям автобус, автобусът не може да стигне до главния вход на парка. Ще трябва да предвидите около 30 минути ходене пеша от автобусния паркинг до главния вход.
Какво може да се посети в близост?
Само на 14,5 километра южно от град Белица (на около 18 минути с автомобил) ще откриете село Баня, Разложко – най-богатото на минерални извори село в България!
В село Баня може да разгледате Старата българска баня, построена в римски стил.
В село Баня може да разгледате старата турска Муртина баня (османски хамам).
В село Баня може да видите паметника на Неофит Рилски.
Само на 5,7 километра южно от село Баня (на около 8 минути с автомобил) се намира град Банско, където е възможно:
да се разходите по старите тесни калдъръмени улички на Стария град
да извървите улица "Гоце Делчев"
да се снимате пред слънчевия часовник на града
да разгледате каменните страници на "История славянобългарска", разгънали се из монумента на Паисий
да поседнете на сянка под величествената корона на вековното дърво
да научите историята на паметник Хачкар
да чуете камбаните на часовниковата кула-камбанария на храм "Света Троица"
да отпиете глътка свежа пиринска вода от многобройните каменни чешми на Стария град
да посетите храм "Свети Преподобни Паисий Хилендарски"
да посетите къща-музей "Неофит Рилски"
да вдъхнете аромата на нацъфтелите рози в двора на Веляновата къща
да надникнете в музеен комплекс "Никола Вапцаров"
да почетете стиховете на Вапцаров пред неговия паметник и на площада, носещ неговото име
да посетите родната къща на поета
да разгледате точно пресъздадената килия на Паисий в духовно-исторически център "Свети Паисий Хилендарски"
да се насладите на чутовни панорами към Пирин от панорамната площадка на Банско
В Банско се намира Кабинков лифт Банско.
Най-популярният в България ски курорт – Банско разполага с удобни и безопасни лифтове, от които гостите на града могат да се възползват през цялата година.
На разположение на жителите и гостите на курорта са два шестседалкови, шест четириседалкови, два двуседалкови лифта и един кабинков лифт, който е и най-атрактивния и предпочитан лифт в града.
Кабинковата въжена линия "Банско – Бъндеришка поляна" е с дължина на трасето от 6 233 метра, което я нарежда на второ* място по дължина.
*Първенството се държи от Симеоновската въжена линия на Витоша, която е с дължина на трасето 6720 метра.
Гондолата, както още наричат кабинковия лифт Банско, е произведен от австрийската компания Doppelmayr през 2002 г.,(днешната австрийско – швейцарска компания Doppelmayr-Garaventa) и е въведен в експлоатация през 2003 г.
Трасето, през което преминава лифта, е с денивелация от 597 метра, а капацитетът на съоръжението е около 2 000 души на час.
Станциите на осем местният кабинков лифт Банско са три – долна (начална), междинна и горна (крайна).
Долната (начална) станция се намира на 998 метра н. в. и отстои на около 2,5 километра от центъра на Банско.
На долната станция на лифта се намират и касите, от които могат да бъдат закупени билетите и картите за ползване на лифта.
Междинната станция е ситуирана в местност Чалин валог на 1468 метра н. в.
Тук вариантите на туристите са два – или да слязат от лифта, за да се разходят и спуснат по пистите на Чалин валог, или да продължат към горната станция на лифта.
Последната част от трасето на кабинковия лифт започва от междинната станция "Чалин валог" до Бъндеришка поляна.
Местност Бъндеришка поляна, където е ситуирана горната (крайна) станция на лифта е едно от най-атрактивните места за летен и зимен туризъм в Пирин планина.
Как се стига до Кабинков лифт Банско?
Само на 6 километра северозападно от село Баня (на около 11 минути с автомобил) се намира чудния Разлог.
В Разлог ви предлагам да поемете по "Стъпалата".
От мястото ще имате великолепната възможност да се насладите на изумителна гледка към три планини – красивия Пирин, изящната Рила и гордите Родопи.
Зеленият, подреден, цветен, свеж и невероятно красив градски парк на Разлог също е място, което не бива да пропускате да посетите.
Разходката из града ще ви успокои, удиви и впечатли, ето защо просто я направете.
Само на 13,4 километра северно от село Баня (на около 18 минути с автомобил) ще откриете китното рилско селце Добърско. Разходката тук е безмерно удоволствие и не бива да я пропускате!
В селото се намира уникален национален паметник на културата – добърската църква "Св. св. Теодор Тирон и Теодор Стратилат", която смятам, че е твърде известна, за да ви приканвам да я посетите, защото вероятно вече сте го направили.
На 8 километра източно от град Банско (на около 9 минути с автомобил) се намира чаровното бижу Добринище.
В Добринище ви предлагам да си направите поредната несравнима разходка и да посетите Балнеолечебницата на града, край която е изграден чуден и зелен парк.
Църквата "Св. св. апостоли Петър и Павел" е изящна, красива и ви предлагам да я разгледате по време на вашата разходка.
Центърът на Добринище е прекрасен и предлага спокойствие, чар и красота на своите посетители.
Със сигурност около град Добринище и град Банско може да се посетят все качествени и много интересни обекти, екопътеки, маршрути и места. Аз ще ви посъветвам да поемете по пътя, водещ към хижа "Вихрен".
Край пътя се оглеждайте за отбивка край невероятно красивата, свежа и впечатляващо красива река Демяница.
Демяница е река от басейна на Места, която събира водите на шест езерни групи – Василашки, Валявишки, Превалски, Типицки, Къркъмски и Газейски езера. Под името Валявица води началото си от Валявишките езера на 2400 метра н. в. Първоначално тече на запад, но след като минава през местност Тияците, се насочва право на север. Водосборният ѝ басейн се изчислява на 37 кв. км. Средният наклон е 102 промила, тоест на всеки километър линейна дължина реката се спуска с повече от сто метра. Край хижа Демяница приема два големи притока – отляво Василашката река, а отдясно Газейската река. След това в нея се вливат още две реки – Къркъмската отляво и Юлен отдясно. Това я прави сравнително пълноводна река с дебит около 1,5 куб. метра в секунда.
Над Банско Демяница се слива с река Бъндерица и двете заедно образуват река Глазне. Общата дължина на река Демяница до сливането с Бъндерица е около 14 километра.
Ето, насладете ѝ се и усетете свежестта на планината!
Само на 14,5 километра от Банско (на около 34 минути с автомобил) по пътя, виещ се из Пирин в посока хижа "Вихрен" се намира едно чудато и много, ама много старо дърво.
Дърво на годините на България!
Дами и господа, представям ви Байкушевата мура!
И като за финал, мили мои приятели,
не бива да пропускате да разгледате
специалния албум с фото моменти –
открити, изживени, заснети и споделени с вас!