Патриарх на българските учители и книжовници
Това е определението, което авторът на първия академичен труд по история на България, чешкият историк и български политик Константин Иречек, използва, за да олицетвори великото дело на йеромонах Неофит Рилски.
Годината е 1793, мястото е град Банско, а това е къщата, в която се ражда Никола Поппетров Бенин (светското име на Неофит Рилски).
Съществува и друга хипотеза, а именно, че всъщност Неофит Рилски е роден три години по-рано в село Баня (навремето носи името Гулийна баня), Разложко, което се намира на около 5 километра североизточно от град Банско.
В един чудесен летен ден с много слънце и приключенско настроение ето ме в Банско – пристъпвам с вълнение дверите на родния дом на този обикновен рилски йеромонах.
Бенината къща, както също е известна, е с характерна архитектура, типична за възрожденските къщи, издигани през XVIII век ÷ XIX век в Банско – с дебели каменни стени, с високи зидове и с бойници в зидовете, т.е семейна къща-крепост.
Обявена е за архитектурно-строителен и исторически паметник на културата с национално значение.
Съветвам ви да чуете страхотната беседа, която уредниците на това чудесно място поднасят на своите гости.
Освен че разгледах с огромен интерес цялата къща-музей, с голяма доза детско любопитство заедно с моя син се промушихме през тайните ѝ коридори.
Наблюдавам огромния и облян от обедното слънце чардак – архитектурен елемент, типичен най-вече за старите къщи в България, Северна Македония и Сърбия, който представлява издадено и открито към вътрешната градина пространство, оформено на втория жилищен етаж. Той е подобен на тераса, но за разлика от нея, е покрит отгоре, а доста често и отстрани, т.е. има отворена една или най-много две страни.
Виждате ли типичната тераса, която е свързвала къщата със стопанската част, която се нарича колиба*? От нея се открива приказна гледка към величествения Пирин и неговите пепеляво-сиви била, по които дори и през юли снегът обича на слънце да се препича.
*Колиба се наричала стопанската постройка, в която са отглеждали животните. В тази постройка в момента се помещава богата и много интересна документално-информационна и снимкова експозиция, разкриваща в хронологичен ред изключителната родолюбива, просветителска и народополезна дейност на йеромонах Неофит Рилски с неговите енциклопедични занимания и интереси.
Важни експонати: "Българска граматика" от 1835 година, части от гръцко-български речник, книги от личната му библиотека, доста писма от кореспонденции и богат снимков материал.
През 1981 година по случай 100 годишнината от смъртта на Неофит Рилски Бенината къща е превърната в музей.
Баща на Никола е поп Петър от рода на Бениновци – заможен търговски род от Банско.
Петър Бенин е роден около 1772 година и е бил свещеник и пръв килиен учител в Банско.
Попада под влиянието на "История славянобългарска" на Паисий Хилендарски.
Дъщеря му София се жени за уста Велян Огненов.
Поп Петър умира около 1844 година.
Майка на Никола е Катерина.
Майчиният му род произлиза от заможна разложка буржоазия, която по онова време развивала сериозна търговия, свързана с памук от Драмско и Сярско със Сърбия и Австрия. От майчиния му род са и неговите братовчеди Михаил Герман и Марко Георгиевич, добили славата на сръбски дипломати през времето на Милоша Обренович.
Дядо на Никола е игуменът на Рилската света обител Теодосий I Рилски.
В бившия обор за домашните животни на Бенината къща е изобразено родословното дърво на фамилията. Художникът Тодор Цонев е изрисувал невръстния Никола с майка му, презвитер Катерина, от лявата му страна и баща му, поп Петър – от дясно.
Килийното училище се помещавало на втория етаж на Бенината къща. Там будният момък получава първото си образование и негов учител е баща му – поп Петър.
На този етаж има още три стаи – всекидневна стая, наричана от местните хора кашчи с функции на кухня, трапезария и спалня, стая за жената и стая на поп Петър, където той е търсил уединение за молитва, а също е посрещал и гости.
На долния етаж навремето са се помещавали месилня и пекарна за хляб, която се отличава с нехарактерната за района двойна пещ. Тук е и изходът към скривалището-тайник, който обикаля четирите стени на къщата.
Всички къщи от този тип – истински семейни крепости, са имали изградени скривалища – подземни и приземни. Четирите външни страни на зидарията са обхванати от още един пояс като пространството между тях образува тайник с няколко изхода от къщата към него и от него навън.
Аз също минах през скривалището, в което е обособен тесен тунел, който излиза от другата страна на Бенината къща.
Младият Никола е близък приятел с Димитър Молеров, чийто баща е зографът Тома Вишанов Молера, създател на Банската живописна школа. Когато Димитър заминава за Рилската света обител, за да се учи за иконописец, Никола тръгва с него.
Никола е дълбоко впечатлен и завинаги запленен, запознавайки се с огромната библиотека на манастира и мигновено у него се поражда желание за образование. Следват години на упорит и постоянен труд. Младият талант учи гръцки и църковно-славянски езици, а също и черковнославянска граматика.
Никола става послушник при проигумен Йеротей Рилски, който го покалугерява, давайки му монашеското име Неофит.
След като приема монашеството, Неофит е изпратен да продължи образованието си в Мелник, известен в тия години със своето знаменито гръцко училище, прославено из цяла тогавашна Македония. Тук в периода от 1822 година до 1826 година се учи при погърчения влах даскал Адам Запекос от Мецово и отлично усвоява преподавания материал. Учи и във Велес, след което става учител и проповедник в Рилската духовна обител. Тук той продължава да се самообразова постоянно и системно, поради което е смятан за един от най- културните и способни монаси.
Междувременно през 1824 година д-р Петър Берон издава своя прочут Рибен буквар, с което полага първата и най-значителна реформа в делото на българското школско образование. Но все още не са налични подходящи условия за въвеждане на новите реформи, а също и учител, който да ги осъществи.
В периода от 1827 година до 1831 година с няколко кратки прекъсвания, по покана на митрополит Игнатий**, Неофит става учител в Самоков, като известно време е и негов личен секретар.
**Игнатий (на гръцки: Ιγνάτιος, Игнатиос) е гръцки духовник, митрополит на Вселенската патриаршия.
На 19 юни 1829 година Игнатий е ръкоположен за митрополит на Самоковската епархия. Игнатий не е посрещнат добре в епархията си, тъй като е грък, а недоволството на самоковци се засилва и от злоупотребите на Игнатий. В 1836 година е избран за митрополит на Арта, но изборът е анулиран на 20 октомври 1836 година и Игнатий остава самоковски митрополит. На 16 ноември 1837 година е уволнен и е заточен в Трапезунд.
Умира в Цариград на 10 март 1852 година в резултат на перикардит.
Негов ученик и впоследствие много близък приятел е Захарий Зограф. Младият иконописец и художник приема своя учител като свой духовен водач и съветник. Сравнява неговото дело с това на светите братя Кирил и Методий и го нарича машала на нашата темнота, човек, чрез когото е дошло благополучието на целия български народ.
Двамата водят активна кореспонденция, която е ценен биографичен източник, до самата твърде ранна смърт на Захарий Зограф през месец юни 1853 година.
Връщайки се отново в Рилската света обител, Неофит учителства до 1833 година, когато част от манастира изгаря, нападнат от разбойници. Тогава той и неколцина други монаси са пратени при патриарха, за да издействат разрешение за възстановяването на църквата към манастира, както и за събиране на помощи. Мисията се увенчава с успех и султанът издава ферман за строителство на нова църква с дата 10 ноември 1833 година.
Още същата година Неофит става духовник при метоха в Казанлък. Там той среща търновския митрополит, който по настояване на Васил Априлов го изпраща в Букурещ, за да изучи алилодидактическата метода в тамошното гръцко училище, където усвоява взаимоучителен метод и взаимоучителни таблици.
Васил Априлов възлага на Неофит Рилски нелеката задача да съчини учебници за строящото се взаимно училище в Габрово – бъдещата Априловска гимназия – първото светско училище по българските земи, отворила врати през 1835 година.
Докато е в Румъния обикновеният рилски йеромонах подготвя първата българска граматика на книжовен български език.
През 1834 година Неофит се завръща от Румъния и започва да преподава в Габрово, като същевременно прави първия успешен превод на Новия Завет на новобългарски език.
Като учител йеромонах Неофит Рилски стартира нови реформи в училищната дейност чрез оформяне и изготвяне на нови учебни училищни помагала, който той издава: "Взаимоучителни таблици" (1835 година), "Буквар, извлечен от взаимоучителните таблици" (1835 година), "Свещенний краткий катехизис" (1835 година), "Краткое и ясное изложение... на гръцкия език" (1835 година), "Българска граматика" (1835 година) и "Краснописание" (1837 година).
Огромно значение за тези реформи имат изготвените от Неофит Взаимоучителни таблици, които се изучавали в продължение на до две години. Главните предмети в тях били четене, писане и смятане, но застъпени по такъв начин, че да се вземе материал и от друга учебна материя.
В първото си издание тия таблици били 66 на брой, а в третото си издание, излязло през 1859 година, стават 72. Те са новото, но не и най-същественото в делото на Неофит. Особено важно е неговото усърдие да установи известни норми за изучаването на българския език в училище. Неофит не е допускал да се учи чужд език, преди да се усвои добре майчиния. Също не е допускал да се преподава нова учебна материя, преди да се усвои старата.
През 1836 година жителите на Банско изпращат писмо до своя съотечественик, с което го молят да им изпрати едно камбанче за храм "Света Троица". Той удовлетворява това тяхно желание.
През същата година обикновеният рилски йеромонах създава първия български глобус, наречен Глобус*** на Неофит Рилски.
***Изработен е от Неофит Рилски в Габрово през 1836 г. Съхранява се в музея на Рилския манастир.
Неофит Рилски използва глобуса по време на учителството си в Габрово, от 1837 до 1839 г. в Копривщица и през 1839 – 1846 г. в Рилския манастир.
Щрихите покрай очертанията на бреговете, градусната мрежа, реките и географските имена и понятия са изчертани с черно мастило. Единствено разграничителните ивици между континентите са с цветно мастило. Ширината на тези ивици е 2 до 3 mm. Около Австралия и Океания е използван кафяв цвят, Азия – червен, Европа и между Европа и Азия – синьозелен. Този способ е заимстван от гръцките учебници по география. Не са представени релефът и други географски елементи.
Континентите Африка, Австралия и Северна Америка са представени особено вярно. Нанесени са най-големите острови и реки на планетата – Нил, Амазонка, Хуанхъ, Яндзъ, Мисисипи, Волга, Дон, Об, Енисей, Лена, Индигирка, Парана.
Някои части са представени грешно. Големи са размерите на Пиренейския полуостров, Бискайския залив, островите Великобритания и Ирландия, Балтийско море, Бяло море, Каспийско море и полуостров Калифорния. Невярно са представени Балканския полуостров, Скандинавския полуостров, Югоизточна Азия и североизточните части на Южна Америка.
Понеже не се разбира добре с учителите и учениците в Габрово, той напуска и става учител в Копривщица.
Преподава в тази сграда на красивото подбалканско селище две години, защото копривщенските първенци го принуждават да напусне и да се завърне отново в Рилската духовна обител.
Междувременно до него достигат писма от различни селища на поробена България. Всички горят от желание да отиде при тях, за да ги просвети, а Неофит винаги е отзивчив, внимателен и мъдър наставник, опитен и неуморим педагог. Най-настоятелни обаче са старозагорци. Те пишат писмо след писмо – прочувствени, завладяващи. Неофит не устоява на трогателните молби и скланя. През април 1846 година той отива в Стара Загора, но за кратко – лошите условия в училището не му дават възможност за нормална педагогическа дейност и го принуждават да се върне отново в Рилския манастир.
През 1848 година е поканен да поеме катедрата по славянски езици в Богословското училище на о-в Халки. Там прекарва четири години и за нуждите на преподаването съставя славяно-гръцки речник. Речникът е отпечатан в Константинопол със заглавие "Христоматия на славянския език". Днес този труд все още се използва.
През 1852 г. Неофит се завръща отново в Рилския манастир, където, въпреки отправените му покани да работи като учител и ректор на проектираната духовна семинария, остава до края на живота си.
През 1858 година идва предложение от търновци Неофит да стане ректор на проектираната от тях семинария, но след като преценява силите си, той отказва.
От 1860 до 1864 година служи като игумен на Рилския манастир.
Книжовната работа поглъща Неофит и той живее изключително с нея.
През 1875 година е издаден неговият "Словар на българския език, изтълкуван от църковно-славянски и гръцки език", а през 1879 година – "Описание болгарскаго священнаго монастира Рилскаго".
Неофит Рилски умира на 4 януари 1881 година, на 88 годишна възраст, в Рилския манастир. Погребан е до църквата и гробът му може да бъде посетен и днес.
Аз не се страхувам от самата смърт, а се страхувам от това, че ще останат още много неща недовършени, които са необходими за просвещението на българите.
Неофит Рилски
Неофит Рилски е сред онези дейци на Българското възраждане, които ни поразяват с всеобхватните си интереси, с безкрайното си трудолюбие и себеотрицание, с високата си нравственост и безкомпромисност. Една личност, която отдава умствените си и творчески сили в продължение на близо седемдесет години на високо благородна цел...
Образът на човека Неофит и до днес не губи своето обаяние. Той е типичен в много отношения за моралния и нравствен облик на Възрожденския просветител, който пренебрегва всичко лично в името на каузата на нацията.
В летописа на националната ни култура обикновеният рилски йеромонах влезе с най-високата титла на църковната йерархия – патриарх. "Патриарх на българските учители и педагози", както го нарече големия изследовател на българската история К. Иречек
Проф. д-р Румяна Радкова
Български историк, член-кореспондент на БАН
Как се стига до град Банско?
Банско е град в Югозападна България, административен център на община Банско, област Благоевград.
Банско се намира в подножието на Северен Пирин на 927 метра надморска височина. Отдалечен е на 56 километра от областния град (на около 56 минути с автомобил).
През Банско протича река Глазне.
Климатът в района е планински и позволява задържане на снежната покривка от декември до април, а алпийският характер на Пирин планина обезпечава отличните условия за професионален и любителски ски спорт.
Банско е спирка от маршрута на железопътната теснолинейка Септември – Добринище.
Банско отстои на:
156 километра (на около 1 час и 51 минути с автомобил) от столицата
146 километра (на около 2 часа и 30 минути с автомобил) от град Пловдив
512 километра (на около 6 часа и 23 минути с автомобил) от град Варна
396 километра (на около 4 часа и 30 минути с автомобил) от град Бургас
Как се стига до къща-музей "Неофит Рилски"?
Къща-музей "Неофит Рилски", известна също като Бенината къща, се намира в самия център на Стария град в Банско в историческия архитектурен ансамбъл "Света Троица".
Дверите на Бенината къща се намират точно срещу възрожденската чешма от 1842 година, изградена край страничния вход на една от най-забележителните църкви в България от втората половина на XIX век и паметник на културата – българския християнски храм "Света Троица".
Къща-музей "Неофит Рилски" в град Банско е обект номер 1 от 100-те национални туристически обекта на България.
Актуална информация за работното време на музея, цени на билетите и телефони за връзка ще намерите тук.
Какво може да се посети в близост?
Банско е невероятен град, изпълнен с история, безмерна красота и великолепни забележителности!
В Банско ви препоръчвам:
да се разходите по старите тесни калдъръмени улички на Стария град
да извървите улица "Гоце Делчев"
да се снимате пред слънчевия часовник на града
да разгледате каменните страници на "История славянобългарска", разгънали се из монумента на Паисий
да поседнете на сянка под величествената корона на вековното дърво
да научите историята на паметник Хачкар
да чуете камбаните на часовниковата кула-камбанария на храм "Света Троица"
да отпиете глътка свежа пиринска вода от многобройните каменни чешми на Стария град
да посетите храм "Свети Преподобни Паисий Хилендарски"
да вдъхнете аромата на нацъфтелите рози в двора на Веляновата къща
да надникнете в музеен комплекс "Никола Вапцаров"
да почетете стиховете на Вапцаров пред неговия паметник и на площада, носещ неговото име
да посетите родната къща на поета
да разгледате точно пресъздадената килия на Паисий в духовно-исторически център "Свети Паисий Хилендарски"
да се насладите на чутовни панорами към Пирин от панорамната площадка на Банско
В Банско се намира Кабинков лифт Банско.
Най-популярният в България ски курорт – Банско разполага с удобни и безопасни лифтове, от които гостите на града могат да се възползват през цялата година.
На разположение на жителите и гостите на курорта са два шестседалкови, шест четириседалкови, два двуседалкови лифта и един кабинков лифт, който е и най-атрактивния и предпочитан лифт в града.
Кабинковата въжена линия "Банско – Бъндеришка поляна" е с дължина на трасето от 6 233 метра, което я нарежда на второ* място по дължина.
*Първенството се държи от Симеоновската въжена линия на Витоша, която е с дължина на трасето 6720 метра.
Гондолата, както още наричат кабинковия лифт Банско, е произведен от австрийската компания Doppelmayr през 2002 г.,(днешната австрийско – швейцарска компания Doppelmayr-Garaventa) и е въведен в експлоатация през 2003 г.
Трасето, през което преминава лифта, е с денивелация от 597 метра, а капацитетът на съоръжението е около 2 000 души на час.
Станциите на осем местният кабинков лифт Банско са три – долна (начална), междинна и горна (крайна).
Долната (начална) станция се намира на 998 метра н. в. и отстои на около 2,5 километра от центъра на Банско.
На долната станция на лифта се намират и касите, от които могат да бъдат закупени билетите и картите за ползване на лифта.
Междинната станция е ситуирана в местност Чалин валог на 1468 метра н. в.
Тук вариантите на туристите са два – или да слязат от лифта, за да се разходят и спуснат по пистите на Чалин валог, или да продължат към горната станция на лифта.
Последната част от трасето на кабинковия лифт започва от междинната станция "Чалин валог" до Бъндеришка поляна.
Местност Бъндеришка поляна, където е ситуирана горната (крайна) станция на лифта е едно от най-атрактивните места за летен и зимен туризъм в Пирин планина.
Как се стига до Кабинков лифт Банско?
Съвсем наблизо само на 5 километра северно от Банско (на около 8 минути с автомобил) ще откриете село Баня, Разложко – най-богатото на минерални извори село в България!
В село Баня може да разгледате Старата българска баня, построена в римски стил.
В село Баня може да разгледате старата турска Муртина баня (османски хамам).
В село Баня може да видите паметника на Неофит Рилски.
На 8 километра източно от град Банско (на около 9 минути с автомобил) се намира чаровното бижу Добринище.
В Добринище ви предлагам да си направите поредната несравнима разходка и да посетите Балнеолечебницата на града, край която е изграден чуден и зелен парк.
Църквата "Св. св. апостоли Петър и Павел" е изящна, красива и ви предлагам да я разгледате по време на вашата разходка.
Центърът на Добринище е прекрасен и предлага спокойствие, чар и красота на своите посетители.
Само на 6 километра северозападно от Банско (на около 10 минути с автомобил) се намира чудния Разлог.
В Разлог ви предлагам да поемете по "Стъпалата".
От мястото ще имате великолепната възможност да се насладите на изумителна гледка към три планини – красивия Пирин, изящната Рила и гордите Родопи.
Зеленият, подреден, цветен, свеж и невероятно красив градски парк на Разлог също е място, което не бива да пропускате да посетите.
Разходката из града ще ви успокои, удиви и впечатли, ето защо просто я направете.
Само на 21 километра северно от град Банско (на около 24 минути с автомобил) ще откриете китното рилско селце Добърско. Разходката тук е безмерно удоволствие и не бива да я пропускате!
В селото се намира уникален национален паметник на културата – добърската църква "Св. св. Теодор Тирон и Теодор Стратилат", която смятам, че е твърде известна, за да ви приканвам да я посетите, защото вероятно вече сте го направили.
А вероятно търсите атракции и смели забавления?! Ако е така то парка за мечки над Белица, сгушен из красивите рилски дебри е точно за вас!
Само на 20 километра североизточно от град Банско (на около 24 минути с автомобил) се намира красива Белица.
На около 12 километра североизточно от град Белица (на около 22 минути с автомобил) по един тесен и в някои участъци доста прашен път в дън горите на Рила се намира парк за мечки, който ви приканвам да посетите.
Със сигурност около град Банско може да се посетят все качествени и много интересни обекти, екопътеки, маршрути и места. Аз ще ви посъветвам да поемете по пътя, водещ към хижа "Вихрен".
Край пътя се оглеждайте за отбивка край невероятно красивата, свежа и впечатляващо красива река Демяница.
Демяница е река от басейна на Места, която събира водите на шест езерни групи – Василашки, Валявишки, Превалски, Типицки, Къркъмски и Газейски езера. Под името Валявица води началото си от Валявишките езера на 2400 метра н. в. Първоначално тече на запад, но след като минава през местност Тияците, се насочва право на север. Водосборният ѝ басейн се изчислява на 37 кв. км. Средният наклон е 102 промила, тоест на всеки километър линейна дължина реката се спуска с повече от сто метра. Край хижа Демяница приема два големи притока – отляво Василашката река, а отдясно Газейската река. След това в нея се вливат още две реки – Къркъмската отляво и Юлен отдясно. Това я прави сравнително пълноводна река с дебит около 1,5 куб. метра в секунда.
Над Банско Демяница се слива с река Бъндерица и двете заедно образуват река Глазне. Общата дължина на река Демяница до сливането с Бъндерица е около 14 километра.
Ето, насладете ѝ се и усетете свежестта на планината!
Само на 14,5 километра южно от Банско (на около 34 минути с автомобил) по пътя, виещ се из Пирин в посока хижа "Вихрен" се намира едно чудато и много, ама много старо дърво.
Дърво на годините на България!
Дами и господа, представям ви Байкушевата мура!
И като за финал, мили мои приятели,
не бива да пропускате да разгледате
специалния албум с фото моменти –
открити, изживени, заснети и споделени с вас!