Късносредновековна църква "Св. св. Теодор Тирон и Теодор Стратилат" в село Добърско, област Благоевград – бижу на средновековната българска живопис
- Stefan Ivanov
- 4.04.2024 г.
- време за четене: 18 мин.
Актуализирано: 23.07
Наистина много бях слушал за старата църква в Добърско!
Знаех за уникалните ѝ неповторими стенописи, които не биха могли да се видят нийде по света.
Също така знаех, че късносредновековна църква "Св. св. Теодор Тирон и Теодор Стратилат" в село Добърско, област Благоевград, е обявена за художествен паметник на културата с национално значение.
Знаех, че тя е обект номер 3 от 100-те национални туристически обекта на България.
Знаех и за непрестанните опити за поставянето ѝ в предварителния списък на ЮНЕСКО за световно наследство – UNESCO Tentative List, която е първата и задължителна стъпка по пътя към евентуалното включване на даден обект в престижния Списък на световното културно и природно наследство на ЮНЕСКО – UNESCO World Heritage List. Знаех, че ако това се случи, това ще бъде световно признание за нейната уникална стойност и потенциал да бъде обявена за обект на световно наследство, което би допринесло за по-добрата ѝ защита и популяризиране.
Бях наясно с всички тези факти и наистина много силно желаех да я посетя и разгледам!
И ето, че един ден това се случи!
Пътувайки към Добърско, се чудех как ли ще се чувствам и какво ли ще изпитам, престъпвайки прага и навеждайки се, за да премина през тясната и ниска каменна врата.
Чудех се с какъв трепет ще сляза по тесните стълби и ще застана под тавана на това творение на хората, живели през XVII-ти век по българските земи в района на днешното малко планинско селце, разположено насред южните склонове на Рила на 1050 метра надморска височина.
По пътя към Добърско
Това, което не знаех и никак не очаквах бе чудото, ненадейно връхлетяло ме с цялата си сила, мощ и необикновеното си въздействие – ударило ме дълбоко, покосило ме светкавично с невероятния си емоционален заряд и чаровно внушение!
Не, не бях готов за това!
Избрах да започна своя разказ именно с всичко онова, което ви очаква по пътя към Добърско!
До това старинно българско селище води добре поддържан път, лъкатушещ покрай извивките на Добърска река.
По него поех и аз.
Не се изминава лесно този път!
Не ме разбирайте погрешно – пътят е прекрасен, лек и почти без никакво движение на превозни средства по него.
Това, което неимоверно проточи времето за достигане в крайната точка, бе величието, съвършенството и красотата на природата!
На север изящните гънки на хубавицата ни Рила, нежно покрити с белеещ се ефирен снежец, се разпиляваха по целия северен хоризонт, така че осезаемо сериозно отвличаха вниманието ми и аз не бях и не можех да остана концентриран в пътя.
На юг, о, как е възможна изобщо такава красота!
Пирина на юг здраво бе извисил яките си пепеляво-заснежени зъбери, опитвайки се да опре небесата, по които пъплеха бели къдрави облаци, разстлани като вълнени китеници над изящните върхове!
Свежа зеленина бе обсипала всичко наоколо! Радостта струеше навътре в моето сърце и излизаше навън!
Слънцето изключително щедро раздаваше светлина, дарявайки топлина на всичко живо долу!
Тук-там дървета и храсти бяха облекли пролетните си весели премени и се хвалеха на всички.
Стадо овце се бе разпръснало по зелената тревица, пасейки. Звънците им огласяха тишината.
Тодорин връх красеше централно цялата живописна прелестна картина и ме караше да настръхвам, изпълвайки всяка фибра в тялото ми с радост!
Във въздуха се носеше пресен мирис на зелена трева, който заедно с шума на вятъра и звънците на стадото създаваха най-съвършената божествена симфония, долавяна от човешко ухо и чувствана от човешко сърце – дар за сетивата!
Не можех да шофирам! Не бе възможно изобщо!
В Добърско
Доста по-късно най-сетне все пак успях да стигна селото.
Най-добре е да зададете местоположението на църквата на своите навигации, за да може безпроблемно да ви упъти точно до самото място.
Посещение в делничен ден е по-добрият избор. През уикендите е напълно възможно да не успеете да я разгледате подобаващо, поради огромните тълпи от туристи.
Дворът на "Св. св. Теодор Тирон и Теодор Стратилат" е прилежно поддържан.
Бил съм тук и през ранните пролетни дни и в разгара на лятото и ясно мога да споделя, че мястото се поддържа отлично.
Ето я и църквата.
Храмът всъщност е много малък. Силно вкопан в земята е.
Няма купол, нито камбанария.
Размерите му са:
Дължина – 8,37 метра
Ширина – 6,50 метра
Височина – 5,20 метра.
Входът е от запад. Малката безкуполна черква представлява трикорабна базилика.
Апсидата на изток е полуцилиндрична и не излиза отвън. В храмът има три малки прозореца – два на южната и един на северната му страна. Три малки кръгли прозореца има и високо на източната стена.
През XIX-ти век на запад откритият трем е бил заменен от нов открит притвор с масивна стена, който от своя страна в началото на XX-ти век е заместен с преддверие от зидан камък, в което днес първо се влиза.
Градежът е от обработени ломени камъни, като в горните части, особено на изток около кръглите прозорци има украса с тухли – двуредов тухлен корниз тип вълчи зъби и обрамчване на кръглите прозорци.
Покривът е двускатен, като покритието първоначално е било с каменни плочи, заменени по-късно с турски керемиди.
Във вътрешността трите кораба са разделени от четири големи стъпала с аркада върху им.
В най-горния каменен блок на югоизточния ъгъл на църквата е издълбан кръст.
От предверието по няколко малки, тесни и стръмни стъпала се влиза в църквата.
Ктиторски надпис над западната врата в храма разказва, че ктиторът Хасия Богданов, след като посещава Йерусалим, връщайки се обратно в селото издига храм. Това се случва в периода между 1613 г. и 1614 г. Съществува спор дали 1614 г. е годината на построяването или на изписването на храма.
Някои изследователи допускат, че храмът е наследник на издигала се на същото място църква от времето на княз Борис I и сина му – цар Симеон, получил след смъртта си прозвището "Велики", поради разцвета на културата и книжнината по негово време, известен като "Златен век на българската култура". Свидетелство за това е голяма мраморна плоча, взидана в пода пред олтара на храма, върху която се наблюдава полуизтрит надпис, съдържащ числото 1122, в кръг около двуглав коронован орел.
Цялата вътрешност на храма е изписана, покриваща всички вътрешни стени и западната фасада. В църквата има над 460 изображения.
Използвани са ярки и наситени цветове, които създават усещане за жизненост и динамика. Особено впечатляващо е запазването на синьото, червеното и златистото.
Сцените са динамични и емоционални, с подчертан драматизъм в някои от изображенията.
Представени са библейски сцени основно от живота на Нашия Спасител – Господ Исус Христос.
Всички стенописи са автентични – от 1614 година. Те са изключителен пример за постиженията на българската средновековна живопис, с оригинален стил и богатство на детайли.
Реставрирани са в периода 1973 – 1978 г. от реставратора Петър Попов и архитект Златка Кирова.
Подпис на средновековните зографи не се открива, но се твърди, че те са от школата на Пимен Зографски.
Надписите в църквата са на български език.
Легендата за извора
Легендата за основаването на село Добърско от ослепените Самуилови войници е една от най-известните и трогателни истории в българския фолклор, свързана с трагичната битка при Беласица от 1014 г.
Трагедията при Беласица
След тежкото поражение на българската армия от византийския император Василий II (по-късно наречен "Българоубиец") при село Ключ, той нарежда да бъдат ослепени хиляди пленени български войници – около 15 000 души. На всеки сто войници е оставен по един с едно здраво око, за да води останалите. Тази ужасяваща гледка е причина за сърдечния удар, който поваля цар Самуил, и той умира дни по-късно.
Пътят към Добърско и чудото на извора
Ослепените войници, водени от своите еднооки водачи, поемат по мъчителния път към Рилския манастир, търсейки убежище и утеха. Зимата обаче ги застига в района на днешното село Добърско. Изтощени и отчаяни, те спират да си починат край извор в местността.
Според легендата, водата от този извор има чудодейни лечебни свойства.
Войниците започнали да мият очите си с нея и за тяхно изумление, болките им отслабнали, а някои дори прогледнали. Усетили облекчение и надежда, мнозина от тях решили да не продължават пътя си към Рилския манастир, а да останат завинаги на това благословено място.
Основаването на селото и певческата школа
Легендата разказва още, че именно тези Самуилови войници се смятат за основатели на село Добърско.
Те се задомили, създали семейства и положили основите на селището. Тъй като много от тях са били слепи, но имали силен дух и обичали народните песни, те създали прочутата Добърска певческа школа на слепите гуслари. Тези певци обикаляли страната, разпространявали българския юнашки епос, свирели на гусли и пеели баладични песни. Твърди се, че дори говорели на свой таен просяшки говор.
В двора на средновековната църква "Св. св. Теодор Тирон и Теодор Стратилат" в Добърско и до днес се намира този лековит извор (аязмо). Хора от цялата страна продължават да го посещават, вярвайки в неговата целебна сила за очни заболявания. В самата църква дори има стенопис, за който се смята, че изобразява ослепените Самуилови войници.
Тази легенда е дълбоко вкоренена в местната история и култура на Добърско, превръщайки селото в символ на надежда, издръжливост и вяра в чудото, дори след най-големите трагедии.
Добърска певческа школа на слепите гуслари
Прочутата Добърска певческа школа на слепите гуслари е едно уникално явление в българската културна история.
Добърската певческа школа, според легендата, води началото си от ослепените Самуилови войници, които се заселват в Добърско. Тези мъже, лишени от зрение, намират утеха и смисъл в музиката и песента. Така се създава общност, която се превръща в професионално обединение, подобно на средновековните цехове. Център на школата е село Добърско.
Членовете на школата са били предимно слепи или сакати мъже, които чрез пеене и свирене са си изкарвали прехраната. Те са пътували из страната, изпълнявайки песни на събори, пазари, сватби и други събирания.
В трудните години на византийско и турско робство, Добърската певческа школа играе изключително важна роля за съхраняването на българския дух, език и култура. Чрез своите песни те предавали от поколение на поколение исторически събития, предания, легенди и юнашки епос. Били са като живи хроникьори и пазители на народната памет.
Добърските гуслари са били разпространители на българския юнашки епос, включително песни за Крали Марко, българските царе, битки и победи. Те са били своеобразни трубадури или баладери, които със своите изпълнения са вдъхновявали и поддържали националното самосъзнание.
Школата е била известна с високото професионално майсторство на своите членове. Те не просто са пеели, а са били виртуози на гуслата.
Гуслата е традиционен народен лъков музикален инструмент. Обикновено е с една струна, на която се свири с лък. Изработва се от цяло дърво, често има крушовидна форма с дълъг гриф, а резонаторната ѝ дъска може да е от опъната животинска кожа. Струната често е от конски косми. Гуслата се държи изправена, опряна на коляното. Тя е инструмент, който позволява силно емоционално и драматично изпълнение, което е било идеално за предаване на героични и трагични сюжети.
Школата е обучавала нови поколения слепи и недъгави момчета в музикалния занаят, осигурявайки им възможност за препитание и достоен живот.
За да могат да общуват помежду си, без да бъдат разбирани от останалите, слепите музиканти създали свой таен език, наречен просяшки говор или битолски и добърски просяшки език. Този език е включвал около двеста думи, от които малка част са запазени до днес. Това е уникален пример за специализиран жаргон, развит в рамките на специфична общност.
Добърската певческа школа е просъществувала векове наред – според някои източници, над девет века, чак до около 1930 г. През XIX-ти век професионалното пеене с просия е било един от основните занаяти в Добърско, тъй като земята в района е била малко и неплодородна.
Първите писмени сведения за добърските певци-просяци датират от средата на XIX-ти век, като Атанасий Чолаков Хилендарец и Михаил Попфилипов ги споменават. През 1884 г. фолклористът Серафим Боянов издава сборник с юнашки песни, записани от слепия добърски гуслар Никола Телев (Тилев), което е безценен принос към българското фолклорно наследство.
С течение на времето, с промените в обществото, развитието на образованието и по-добрите възможности за интеграция на хората със зрителни увреждания, традицията на странстващите гуслари постепенно замира. Въпреки това, легендата за Добърската певческа школа остава жива и е важна част от местната идентичност и националната памет.
В заключение ще споделя, че църквата "Св. св. Теодор Тирон и Теодор Стратилат" в Добърско не е просто архитектурен паметник, а живо свидетелство за духа и вярата на предците ни. Нейните стенописи, съхранени през вековете, са не само израз на изключително художествено майсторство, но и безценен извор на информация за средновековната култура и духовност. Опазването на това съкровище е наша обща отговорност, защото чрез него съхраняваме неразделна част от българската история и идентичност за идните поколения.
Църквата в Добърско остава едно от най-забележителните места в България.
Как се стига до село Добърско, област Благоевград?
Добърско е малко планинско селце, разположено в южните поли на Рила на 1050 метра надморска височина.
Добърско отстои на:
170 километра (на около 2 часа и 09 минути с автомобил) от столицата
151 километра (на около 2 часа и 48 минути с автомобил) от град Пловдив
527 километра (на около 6 часа и 34 минути с автомобил) от град Варна
405 километра (на около 4 часа и 42 минути с автомобил) от град Бургас
Добърско е старинно българско селище.
Селището вероятно е основано през IX-ти или X-ти век от стратиоти – освободени от повечето данъци селяни воини, длъжни при бран да се явяват в армията на съответния владетел със собствено въоръжение. Тази характерна за средновековна България и Византия практика се запазва и през първите три века на османското владичество в земите ни.
В случай че селището наистина е основано от воини, то донякъде е логичен и изборът на двамата светци-воини* за патрони на издигнатата през XVII-ти век църква "Св. св. Теодор Тирон и Теодор Стратилат".
*Св. Теодор Тирон е живял в края на III-ти и началото на IV-ти век. Името "Тирон" идва от латинската дума tiro, което означава "новобранец" или "млад войник". Той е бил войник в Понт (Мала Азия), в град Амасия, по времето на император Максимиан Галерий (297-311 г.). Бил е част от Мармаритския полк. Когато императорът започнал гонения срещу християните, Теодор отказал да принесе жертва на езическите богове. Заради своята твърда вяра бил хвърлен в тъмница и подложен на жестоки мъчения. В крайна сметка бил осъден на смърт чрез изгаряне. Смята се, че е загинал около 305 или 306 година.
Св. Теодор Стратилат е живял по-късно от св. Теодор Тирон, през IV-ти век. Името "Стратилат" идва от гръцката дума στρατηλάτης (стратилат), което означава "пълководец" или "военачалник". Това показва, че той е заемал по-висок военен чин. Бил е родом от град Евхаита (или Евхана) и е бил изтъкнат военачалник в град Ираклия Понтийска, по времето на император Лициний (308-324 г.), който също е бил жесток гонител на християните. Теодор Стратилат бил известен със своята храброст и благочестие. Той не само не скрил вярата си, но и активно проповядвал християнството, обръщайки мнозина към него. Когато Лициний разбрал за неговата вяра, наредил да го арестуват и измъчват. Св. Теодор претърпял страшни изтезания – бил бичуван, разпънат на кръст и накрая посечен с меч. Смята се, че е загинал около 319 година.
Векове наред селището е огнище на българския дух, на народната памет и патриотичното самосъзнание.
Добърско е споменато за пръв път през 1378 г. в Рилската грамота на цар Иван Шишман под името Гнидобрадско.
През XVII-ти век селото е преименувано на Недобърско.
Повече данни за селището съществуват от периода XVI-ти – XVIII-ти век. Килийното училище в селището е осигурявало свещеници и учители на целия район.
Днешното име е възприето чак през 1912 г.
Как се стига до църква "Св. св. Теодор Тирон и Теодор Стратилат"?
Най-добре е да зададете местоположението на църквата на своите навигации.
Своят автомобил можете да оставите в близост до входа на обекта.
Скъпи приятели, и преди да ви покажа какви интересни забележителности може да разгледате в близост, бих желал да ви припомня за специалния фотоалбум, събрал невероятна красота и впечатляващи фото моменти единствено и само за вас, връзка към който ще намерите в края на публикацията!
Насладете му се!
Какво можете да се посети в близост?
Само на 13 километра южно от село Добърско (на около 19 минути с автомобил) ще откриете село Баня, Разложко – най-богатото на минерални извори село в България!
В село Баня може да разгледате Старата българска баня, построена в римски стил.
В село Баня може да разгледате старата турска Муртина баня (османски хамам).
В село Баня може да видите паметника на Неофит Рилски.
В Разлог ви предлагам да поемете по "Стъпалата".
От мястото ще имате великолепната възможност да се насладите на изумителна гледка към три планини – красивия Пирин, изящната Рила и гордите Родопи.
Зеленият, подреден, цветен, свеж и невероятно красив градски парк на Разлог също е място, което не бива да пропускате да посетите.
Разходката из града ще ви успокои, удиви и впечатли, ето защо просто я направете.
За този великолепен град, издигащ се насред феноменално красивите зелени склонове на Пирин, мога да разкажа наистина много, ето защо ви предлагам да посетите моята специална публикация "Един необикновен уикенд в Банско", в която съм събрал цялата неподправена емоционална атмосфера на този великолепен пирински край.
Съществува в град Банско една къща, чиито стаи били чудно изрисувани с дивни прелестни картини, нейните стени от камък били майсторски изографисани с уникални причудливи приказни орнаменти, а от таваните се усмихвали слънца, резбовани от дърво.
Фини краски,
разни форми,
завъртулки всякакви,
уникални, интересни, та чудесни!
Любов!
Разказват, че именно любовта – истинската, вечната, неугасващата, неразрушимата, неувяхващата, нестихващата, силната, непреходната, святата – е вдъхновила автора на тези изящни фрески да ги създаде!
Чудната къща и днес е запазена, а нейната знаменита стенна живопис, грее и блести по-ярко от звездите на небосклона и разказва за любовта на Уста Велян и неговата любима – София Бенина!
Това е Веляновата къща в град Банско.
Това е изразът на любовта на Уста Велян към своята София, чудно изографисана и разказана ни тук – завинаги!
Веляновата къща е обявена за архитектурно-строителен паметник на културата с национално значение в брой 87 на Държавен вестник от 1967 година.
Декоративната украса на Веляновата къща е обявена за художествен паметник на културата с национално значение в брой 59 на Държавен вестник от 1973 година.
През 1977 година къщата е отворена за посещение.
Музей "Велянова къща" в град Банско е обект номер 1 от 100-те национални туристически обекта на България.
Нека вашата чудесна банска разходка ви отведе и до родната къща на патриарха на българските учители и книжовници Неофит Рилски – Бенината къща.
Бенината къща, както също е известна, е с характерна архитектура, типична за възрожденските къщи, издигани през XVIII век ÷ XIX век в Банско – с дебели каменни стени, с високи зидове и с бойници в зидовете, т.е семейна къща-крепост.
Обявена е за архитектурно-строителен и исторически паметник на културата с национално значение.
Къща-музей "Неофит Рилски" в град Банско е обект номер 1 от 100-те национални туристически обекта на България.
Съветвам ви да чуете страхотната беседа, която уредниците на това чудесно място поднасят на своите гости.
Освен че разгледах с огромен интерес цялата къща-музей, с голяма доза детско любопитство заедно с моя син се промушихме през тайните ѝ коридори.
...тоз див Светогорец – за рая негоден,
и фърляше тайно през мрака тогаз
най-първата искра в народната свяст.
Из "Паисий"
Иван Вазов
Нека вашата чудесна банска разходка ви отведе и до монумента на Паисий в центъра на Стария град.
Каменните страници около Паисий символизират неговата "История славянобългарска".
През 1922 г. пожар унищожава до основи родния дом на Паисий Хилендарски. И тъй като спомените избледняват, банскалии решават да сложат на мястото на изгорялата къща камък с паметен надпис, за да се помни къде е роден първият български будител, запалил най-първата искра и положил основите на Възраждането по българските земи в онези тежки, дълги, жестоки, неприветливи, тъжни и така тъмни години на робство.
Паметният камък стои самотен до 2002 година, когато в близост до него започва изграждането на Духовно-исторически център "Свети Паисий Хилендарски".
Родом от Банско е един от моите любими поети – Никола Вапцаров. Винаги съм усещал неговите стихове по един несравним, незаменим и различен начин – някак живи, вкопчили се в живота със страшна сила, без да го изпускат ни за миг.
И сега, когато се разхождам из родния му град, аз не пропускам да посетя дома, в който е израсъл, който междувременно е превърнат във впечатляващ музеен комплекс, намиращ се на площад, носещ неговото име, насред който се издига негов паметник, а отсреща се белее сградата на народното читалище в Банско и познайте – наименувано е "Никола Вапцаров – 1984".
Музеят на Вапцаров е задължителна спирка от чудния бански тур за всеки гост на града и аз категорично го препоръчвам!
Разположен в центъра на Банско, музеят е не само част от площадното оформление, но и един от символите на чудното планинско градче. Музеят се помещава в къщата, в която поетът е живял след 1912 година.
Вапцаров не е роден в къщата, в която израства. Родният му дом се намира на минути от площад "Никола Вапцаров" и върху стената на къщата днес има окачен бронзов барелеф с лика на поета.
Паметникът на Никола Вапцаров е разположен в центъра на град Банско.
Музеен комплекс "Никола Вапцаров" в град Банско е обект номер 1 от 100-те национални туристически обекта на България. Обявен е за паметник на културата с национално значение.
В Банско се намира Кабинков лифт Банско.
Най-популярният в България ски курорт – Банско разполага с удобни и безопасни лифтове, от които гостите на града могат да се възползват през цялата година.
На разположение на жителите и гостите на курорта са два шестседалкови, шест четириседалкови, два двуседалкови лифта и един кабинков лифт, който е и най-атрактивния и предпочитан лифт в града.
Кабинковата въжена линия "Банско – Бъндеришка поляна" е с дължина на трасето от 6 233 метра, което я нарежда на второ* място по дължина.
*Първенството се държи от Симеоновската въжена линия на Витоша, която е с дължина на трасето 6720 метра.
Гондолата, както още наричат кабинковия лифт Банско, е произведен от австрийската компания Doppelmayr през 2002 г., (днешната австрийско – швейцарска компания Doppelmayr-Garaventa) и е въведен в експлоатация през 2003 г.
Трасето, през което преминава лифта, е с денивелация от 597 метра, а капацитетът на съоръжението е около 2 000 души на час.
Станциите на осем местният кабинков лифт Банско са три – долна (начална), междинна и горна (крайна).
Долната (начална) станция се намира на 998 метра н. в. и отстои на около 2,5 километра от центъра на Банско.
На долната станция на лифта се намират и касите, от които могат да бъдат закупени билетите и картите за ползване на лифта.
Междинната станция е ситуирана в местност Чалин валог на 1468 метра н. в.
Тук вариантите на туристите са два – или да слязат от лифта, за да се разходят и спуснат по пистите на Чалин валог, или да продължат към горната станция на лифта.
Последната част от трасето на кабинковия лифт започва от междинната станция "Чалин валог" до Бъндеришка поляна.
Местност Бъндеришка поляна, където е ситуирана горната (крайна) станция на лифта е едно от най-атрактивните места за летен и зимен туризъм в Пирин планина.
Как се стига до Кабинков лифт Банско?
На 8 километра източно от град Банско (на около 9 минути с автомобил) се намира чаровното бижу Добринище.
В Добринище ви предлагам да си направите поредната несравнима разходка и да посетите Балнеолечебницата на града, край която е изграден чуден и зелен парк.
Църквата "Св. св. апостоли Петър и Павел" е изящна, красива и ви предлагам да я разгледате по време на вашата разходка.
Центърът на Добринище е прекрасен и предлага спокойствие, чар и красота на своите посетители.
А вероятно търсите атракции и смели забавления?! Ако е така то парка за мечки над Белица, сгушен из красивите рилски дебри е точно за вас!
Само на 14,5 километра североизточно от село Баня (на около 18 минути с автомобил) се намира красива Белица.
На около 12 километра североизточно от град Белица (на около 22 минути с автомобил) по един тесен и в някои участъци доста прашен път в дън горите на Рила се намира парк за мечки, който ви приканвам да посетите.
Със сигурност около село Баня и град Банско може да се посетят все качествени и много интересни обекти, екопътеки, маршрути и места. Аз ще ви посъветвам да поемете по пътя, водещ към хижа "Вихрен".
Край пътя се оглеждайте за отбивка край невероятно красивата, свежа и впечатляващо красива река Демяница.
Демяница е река от басейна на Места, която събира водите на шест езерни групи – Василашки, Валявишки, Превалски, Типицки, Къркъмски и Газейски езера. Под името Валявица води началото си от Валявишките езера на 2400 метра н. в. Първоначално тече на запад, но след като минава през местност Тияците, се насочва право на север. Водосборният ѝ басейн се изчислява на 37 кв. км. Средният наклон е 102 промила, тоест на всеки километър линейна дължина реката се спуска с повече от сто метра. Край хижа "Демяница" приема два големи притока – отляво Василашката река, а отдясно Газейската река. След това в нея се вливат още две реки – Къркъмската отляво и Юлен отдясно. Това я прави сравнително пълноводна река с дебит около 1,5 куб. метра в секунда.
Над Банско Демяница се слива с река Бъндерица и двете заедно образуват река Глазне. Общата дължина на река Демяница до сливането с Бъндерица е около 14 километра.
Ето, насладете ѝ се и усетете свежестта на планината!
Само на 14,5 километра от Банско (на около 34 минути с автомобил) по пътя, виещ се из Пирин в посока хижа "Вихрен" се намира едно чудато и много, ама много старо дърво.
Дърво на годините на България!
Дами и господа, представям ви Байкушевата мура!
И като за финал, мили мои приятели,
не бива да пропускате да разгледате
специалния албум с фото моменти –
открити, изживени, заснети и споделени с вас!
Прекрасните фото моменти, които запечатах в късносредновековна църква "Св. св. Теодор Тирон и Теодор Стратилат" в село Добърско, област Благоевград, съм събрал в специален фотоалбум, който може да разгледате тук:
Дивната божествена прелест, която запечатах около Добърско, съм събрал в специален фотоалбум, носещ името "Дарът на Бог", който може да разгледате тук:
Вие четете блог без реклама – изцяло съсредоточени върху съдържанието!
Напомням ви, че можете да прочетете всички мои публикации тук – във "Фото моменти", без да бъдете прекъсвани от нито една досадна реклама, защото "Фото моменти" е място без реклами!
Взех важното решение "Фото моменти" да не съдържа реклама, за да е възможно сайтът ми да зарежда много по-бързо, съдържанието, което ви представям, да бъде максимално изчистено и вашето преживяване във "Фото моменти" да бъде възможно най-доброто!
Ако оценявате всичко, което правя, можете да ме подкрепите ТУК или като последвате златната звезда по-долу.
Благодаря ви!
Коментари