Мястото на църква "Свети Спас" в културната памет на Несебър
- Stefan Ivanov
- 12.03
- време за четене: 11 мин.
Актуализирано: преди 3 дни
Старинен Несебър представлява изключителен пример за културен феномен, съхранил многопластова история, простираща се на повече от две хилядолетия.
През 1983 г. градът е обявен за архитектурен и археологически резерват, а неговите културни паметници са включени в Списъка на световното културно наследство на ЮНЕСКО.
Неслучайно Несебър е наричан българската Равена или жива енциклопедия на християнското църковно строителство, тъй като в него са открити над 44 църкви, датиращи от V-ти до XIX-ти век.
Тези сгради не са просто архитектурни паметници, а са играли ключова роля като средища на духовния и културния живот.
През Средновековието много от тях са били центрове за писменост, образование и развитие на сакралното изкуство, поръчвани от заможни търговци и благородници. Това духовно и културно богатство е било силно повлияно от византийската и българската архитектурна традиция.
Тази уникална концентрация на храмове от различни епохи позволява проследяването на еволюцията на българската и византийската архитектура и живопис. Сред тези паметници се открояват както монументалните базилики от раннохристиянската епоха като "Света София", така и изящните църкви от Средновековието като "Свети Йоан Кръстител" и "Христос Пантократор".
На този богат фон църквата "Свети Спас" заема особено място. Построена в началото на XVII-ти век, тя е един от малкото съхранени християнски храмове, издигнати по време на османското владичество. Нейната скромна външна архитектура, която рязко контрастира с богато украсения ѝ интериор, я превръща в емблематичен свидетел на историческите условия и на усилията за съхраняване на вярата и културната идентичност в един сложен и потиснически период.
"Свети Спас" в началото на XVII-ти век
Църквата "Свети Спас" е построена през 1609 г., което е установено от запазен дарителски надпис, разположен над южния вход на храма. Надписът предоставя ценни детайли, разкривайки, че строежът е бил финансиран от богат несебърски гражданин на име Теодокис Кападука, по времето на архиерейството на митрополит Киприян. Финансовото осигуряване от заможен местен жител е показателно, че скромният вид на църквата не е продиктуван от липса на средства, а от строги исторически и политически обстоятелства.
По време на османското владичество изграждането на нови християнски храмове е било силно ограничено или дори забранено, а когато е било позволено, са били налагани строги архитектурни изисквания. Данните показват, че "Свети Спас" е единственият християнски храм, построен в Несебър през 1609 г. За да не привлича вниманието на османските власти, сградата е издигната с подчертана аскетичност и функционалност. Изградена е набързо с полупаянтов градеж, от камъни и кал, имала е дървен покрив, без кубе и камбанария, а прозорците ѝ са били малки. Особено показателен детайл е, че източната ѝ фасада е била наполовина вкопана в земята. Тези характеристики не са просто архитектурни особености, а пряко физическо проявление на историческите ограничения, наложени от управляващата власт. Скромният и частично вкопан вид е бил задължително условие за легалното съществуване на храма, символизирайки едно състояние на примирена външна простота, което е в рязък контраст с вътрешния живот и богатство.
Историята на църквата се преплита по уникален начин с тази на друг значим артефакт, който е бил съхраняван в нея.
Хронология на събитията, свързани с църква "Свети Спас"
1441 г. – смъртта на Матаиса Кантакузина – византийска принцеса, сгодена за българския цар Михаил Асен, която умира в Несебър и е погребана в Старата митрополия
1609 г. – построяване на църква "Свети Спас" – храмът е издигнат с дарения от богатия гражданин Теодокис Кападука по време на Османското владичество
Началото на XVII-ти век – изписване на църквата от неизвестен несебърски зограф, който изографисва цялата вътрешност на храма
Период на Османското владичество – преместване на надгробната плоча на Матаиса от Старата митрополия в "Свети Спас" и вграждането ѝ в пода за защита от унищожение
1983 г. – включване на Несебър в Списъка на ЮНЕСКО и получаване на статут на обект на световното културно наследство
Понастоящем – "Свети Спас" е превърната в музей, а надгробната плоча на принцесата е изложена в Археологически музей Несебър.
Простота на формата, продиктувана от времето
Архитектурният план на църквата "Свети Спас" е еднокорабна и едноапсидна сграда.
Нейните размери са приблизително:
Дължина – 11.70 метра
Ширина – 5.70 метра.
Изградена е от камъни и кал, което я определя като полупаянтов градеж. Според някои сведения, някога по цялата северна страна е минавал тесен и дълъг притвор, с който ширината на храма е достигала 9.80 метра.
Въпреки тази външна простота, продиктувана от историческата ситуация, вътрешното пространство на храма разкрива съвсем различно ниво на художествена и духовна изява.
Живописната украса – духовно богатство от XVII-ти век
Вътрешността на църквата "Свети Спас" е в забележителен контраст с външната ѝ простота. Стените отвътре са покрити почти изцяло със стенописи от началото на XVII-ти век, дело на анонимен несебърски зограф. Тази вътрешна украса е вдъхновена и страстна и се нарежда сред най-добрите образци на храмова живопис от периода XVI-ти – XVII-ти век в България.
Иконографските сюжети включват сцени от Евангелието, разположени по южната и северната стена, с фигури на светци, изобразени под тях. В апсидата е изрисувана монументалната сцена "Богородица Ширшая небес с младенеца". Стенописите са били реставрирани и са добре запазени до днес.
Този очевиден дисонанс между външния вид и вътрешната украса на храма не е случаен. Той е мощен културен и духовен акт. Външната простота е външна защита, своеобразен камуфлаж срещу потисническата власт. Но вътрешното богатство е истинският фокус на духовния живот на общността. Това показва, че колективната енергия и средства са били насочени не към видимото за външния свят, а към същността – към духовната украса и опазването на свещените реликви. Този контраст символизира жизнеността и устойчивостта на българската идентичност и вяра по време на владичеството, разказвайки история за вътрешна свобода, постигната въпреки външното потисничество.
Съдбата на един артефакт – надгробната плоча на Матаиса Кантакузина Палеологина
Църквата "Свети Спас" е известна и със съхраняването на един от най-ценните исторически артефакти в Несебър – надгробната плоча на византийската принцеса Матаиса Кантакузина Палеологина. Принцесата, която е била сгодена и омъжена за българския цар Михаил Асен, умира през 1441 г. Нейната надгробна плоча, която първоначално е била в Старата митрополия, е преместена в църквата "Свети Спас" от несебърския архиепископ.
Този акт на преместване е показателен за съзнателните усилия на местната общност да опази своята история и културни ценности. Плочата е била вградена в пода на храма, за да бъде предпазена от злоупотреба от страна на османците, които биха могли да я използват за строителство. Това действие демонстрира дълбоко разбиране на значението на артефакта и конкретни действия за неговото съхранение.
Почина рабинята Божия Матаиса Кантакузина Палеологина, в година 1441, месец ноември, индикт V
Надпис върху надгробната плоча на принцеса Матаиса Кантакузина Палеологина
Днес плочата с надписа си се намира и може да бъде видяна в Археологическия музей на Несебър. Историята на плочата отразява тази на самия народ — от славата на Византийската империя и Второто българско царство, през борбата за оцеляване под чужда власт, до съхранението на наследството в съвременен музеен контекст.
"Свети Спас" – музейна стойност
Понастоящем църквата "Свети Спас" функционира като музей и е един от най-посещаваните културни обекти на полуострова.
Вътрешните ѝ стенописи са реставрирани и добре запазени, което позволява на посетителите да се насладят на тяхната неоценима художествена стойност. Храмът е частично реставриран и е включен в бъдещи проекти на Община Несебър, насочени към опазване на културното и архитектурно наследство.
Опазването на паметници като "Свети Спас" зависи не само от усилията на местните власти, но и от държавната политика и международните ангажименти.
Мястото на "Свети Спас" в културната памет на Несебър
Въпреки скромната си външност, църквата "Свети Спас" е един от най-значимите паметници в Несебър. Тя служи като емблематичен пример за културна съпротива и съхранение на вярата и идентичността в трудни исторически времена. Нейната история, която разкрива как скромната външна форма е била задължително условие за оцеляване, докато вътрешното богатство е съхранявало духовната същност на общността, представлява мощен разказ за устойчивостта на българския народ. Съдбата на надгробната плоча на Матаиса Палеологина, целенасочено преместена и скрита за защита от унищожение, допълва този разказ и подчертава осъзнатите усилия за опазване на историческата памет.
Църквата "Свети Спас" днес е не просто туристическа забележителност, а живо свидетелство за духовната и културна устойчивост. Тя е важен елемент от мозайката на Старинен Несебър, който въпреки съществуващите предизвикателства, продължава да бъде пазител на изключително историческо и художествено наследство.
През 1927 г. църквата "Свети Спас" е обявена за народна старина.
През 1964 г. църквата "Свети Спас" е обявена за архитектурно-строителен паметник на културата с категория национално значение.
Несебър – пътешествие във времето, прегърнато от морето и нашепващо истории
Понякога се налага да спрем за миг, да оставим забързаното ежедневие зад гърба си и да се потопим в атмосфера, където времето е спряло.
Старинен Несебър е точно такова място.
Разположен на малък, скалист полуостров, свързан със сушата с тясна ивица земя, този град е като съкровищница, пазена от вълните на Черно море.
Несебър отстои на:
412 километра (на около 3 часа и 59 минути с автомобил) от столицата
277 километра (на около 2 часа и 55 минути с автомобил) от град Пловдив
100 километра (на около 1 час и 48 минути с автомобил) от град Варна
35 километра (на около 36 минути с автомобил) от град Бургас
Старинен град Несебър е жив музей. Тук старина, всяка руина, всяка павирана уличка и всяка старинна къща носят духа на отминали епохи.
Още щом подминете старата мелница, ще бъдете посрещнати от лабиринт от калдъръмени улички, които се вият между старинни къщи с характерни дървени фасади и цветни градини.
Въздухът е изпълнен с ухание на море и история.
Не пропускайте да разгледате над 40-те църкви, които шепнат истории за величието на Византия, и усетете как историята се преплита с морето. Някои от тях са руини, други са отлично запазени, но всички те са свидетели на величието на Византийската империя и Средновековието.
Но Несебър не е просто музей. Той е жив град, който диша в унисон с морето. Позволете си да се изгубите в тесните улички, да разгледате малките магазинчета с ръчно изработени сувенири и да седнете в някое уютно заведение с изглед към морето.
Вечер, когато слънцето се потапя в морските води, а светлините на града се отразяват в спокойната повърхност, Несебър се превръща в приказно място, което ще остави траен отпечатък в сърцето ви.
Елате и почувствайте магията на времето в Старинен Несебър!
Оставете се на очарованието на дървените къщи, накацали над скалите, и позволете на вятъра да ви разкаже за древните мореплаватели.
Вечер, когато слънцето се отразява в морето, Несебър се превръща в приказно място.
Посетете Старинен Несебър и се докоснете до вечността – тук времето просто спира.
Как се стига до църква "Свети Спас"?
Църква "Свети Спас" се намира в централната част на Старинен град Несебър.
Съветвам ви да оставите своя автомобил на обширния северен общински паркинг (изисква се такса престой). Изкачвате се по някои от многобройните стъпала, водещи към улица "Крайбрежна" и по някоя от многобройните тесни калдъръмени улички се отправяте към централната част на Старинен град Несебър.
Какво можете да посетите в близост?
На 99 километра южно от Несебър (на около 18 минути с автомобил) се намира Царево – черноморската порта към Странджа.
Край квартал "Василико" на Царево се извисява християнски храм "Свето Успение Богородично", който ви съветвам да разгледате по време на вашия престой тук.
Само на 12,5 километра югозападно от Царево (на около 17 минути с автомобил) се намира началната стартова точка на екопътека "Марина река" – живият музей на терциерна Европа.
На 11 километра западно от началната точка на екопътека "Марина река" (на около 14 минути с автомобил) се намира село Кондолово.
От селото стартира чудната екопътека "Царството на зелениката", по която ви съветвам да поемете.
На 33 километра югозападно от село Кондолово (на около 50 минути с автомобил) се намира град Малко Търново.
В Малко Търново ви съветвам да посетите Исторически музей "Проф. Александър Фол", създаден на 23 август 1983 г. като "Музеен комплекс Странджа" – резултат от интензивната работа в района по програмата "Странджа-Сакар".
И до днес това е единственият културен институт в сърцето на Странджа планина.
В Малко Търново задължително посетете църквата "Успение Богородично".
В Малко Търново може да разгледате и красивия католически храм "Света Троица".
На 39 километра югозападно от село Кондолово (на около 53 минути с автомобил) се намира очарователният водопад Докузак.
На около 48 километра западно от село Кондолово (на около 53 минути с автомобил) се намира живописното село Бръшлян.
На 12 километра южно от началната стартова точка на екопътека "Марина река" (на около 19 минути с автомобил) се намира село Кости.
От Кости стартира пътека към водопад Райков вир, по която ви съветвам да поемете.
На минути от селото и точно край пътя се оглеждайте за този вековен цер.
В Ахтопол ви съветвам задължително да посетите Старото гръцко училище – творческа база на Националната художествена академия, забележителен пример за културно-исторически паметник и център за изкуство и наследство.
Срещу ахтополското рибарско пристанище ще откриете Обществена колекция "Музей на котвата", чрез която ще се потопите в хилядолетната морска традиция с огромна любов към морето.
Един от най-красивите морски фарове по българското Черноморие е Фарът на Ахтопол – белият страж на пристанището.
Срещу ахтополското пристанище се намира градския парк на града и край него се извисява храм "Свето Успение Богородично", за който разказвам в моята отделна публикация.
Един от най-старите и значими архитектурни паметници в Ахтопол е храм паметник "Свето Възнесение Господне", за който разказвам в отделна публикация.
Ахтопол е град с изключително богата и многопластова история, простираща се от праисторически времена до наши дни. Градът е наричан Агатополис – град на любовта и щастието, прозвище, което носи както исторически, така и митологични корени, придаващи му уникален чар и дълбочина.
Централно място в историческото наследство на Ахтопол заема неговата късноантична и средновековна крепост, обявена за паметник на културата с национално значение.
Само на около 6 километра югоизточно от град Ахтопол (на около 8 минути с автомобил) се намира чудното черноморско селище Синеморец.
Северно от Синеморец величествената Велека влива водите си в Черноморието, създавайки една от най-красивите и фотогенични златисти коси.
За плаж "Велека" разказвам ТУК.
Мястото, където сладките води на реката срещат соленото море, е едно от най-романтичните кътчета по нашето Черноморие.
Неподправената естествена красота на мястото е основно негово качество! За да се насладите на златната коса на Велека подобаващо, ще е необходимо да се изкачите нависоко.
За това как се стига до мястото, откъдето можете да се насладите на пълното очарование на плаж "Велека" разказвам ТУК.
Напролет върху златистите дюни червенеят хиляди алени макове, за които разказвам ТУК.
Чудат е Синеморец! Чудати скали красят непристъпните му брегове. Една от тези скали е и Сфинксът на Синеморец, за който разказвам ТУК.
На 6,5 километра южно от Синеморец (на около 12 минути с автомобил) се намира един от най-южните плажове на България с перфектно мек и фин златист пясък.
За плаж "Силистар" и за Скалната порта на Силистар разказвам ТУК.
На 6,7 километра южно от Силистар (на около 11 минути с автомобил) се намира Резово – най-югоизточната точка на Европейския съюз в континентална Европа.
За Резово разказвам ТУК.
Вие четете блог без реклама – изцяло съсредоточени върху съдържанието!
Напомням ви, че можете да прочетете всички мои публикации тук – във "Фото моменти", без да бъдете прекъсвани от нито една досадна реклама, защото "Фото моменти" е място без реклами!
Взех важното решение "Фото моменти" да не съдържа реклама, за да е възможно сайтът ми да зарежда много по-бързо, съдържанието, което ви представям, да бъде максимално изчистено и вашето преживяване във "Фото моменти" да бъде възможно най-доброто!
Ако оценявате всичко, което правя, можете да ме подкрепите ТУК или като последвате златната звезда по-долу.
Благодаря ви!
И като за финал, мили мои приятели,
не бива да пропускате да разгледате
специалния албум с фото моменти –
открити, изживени, заснети и споделени с вас!
コメント