Къща Ламартин (къщата на Георги Мавриди, Ламартинова къща) в Старинен Пловдив
- Stefan Ivanov
- 8.07.2025 г.
- време за четене: 20 мин.
Актуализирано: 15.01
Културна значимост
Къща Ламартин представлява един от най-значимите архитектурно-исторически паметници в България, разположен в сърцето на Архитектурно-исторически резерват "Старинен Пловдив".
Тя е известна под две основни наименования, които отразяват нейната двойна историческа роля:
Къщата на Георги Мавриди, което отдава почит към нейния първоначален поръчител и собственик
Къща Ламартин (Ламартинова къща), отбелязваща краткото, но изключително важно посещение на френския поет, писател и политик Алфонс дьо Ламартин.
Кой е Алфонс дьо Пра дьо Ламартин?
Алфонс дьо Ламартин (1790 г. – 1869 г.) е ключова фигура във френската история – едновременно баща на поетичния романтизъм и водещ политик по време на бурната 1848 година.
Аз не съм само поет, аз съм човек на действието. Вярвам, че идеите трябва да се превръщат в закони.
Поетичен триумф (1820 г. – 1830 г.)
Ламартин става сензация буквално за една нощ с публикуването на "Поетически съзерцания" през 1820 г.
Новаторство – той въвежда меланхолията, природата и личните чувства като централни теми, скъсвайки с хладния класицизъм.
Вдъхновение – любовта му към Жюли Шарл (възпята като Елвира в шедьовъра му "Езерото") бележи цялото му творчество.
О, време, спри своя полет! И вие, щастливи часове, спрете своя ход! Дайте ни да се насладим на най-прекрасните мигове от нашия живот!
Пътешествие на Изток (1832 г. – 1833 г.)
След лична трагедия той предприема мащабно пътуване през Балканите към Близкия изток.
Българската следа – през 1833 г. отсяда във Филипопол (днешен Пловдив, именно в по-късно наименуваната на негово име Ламартинова къща). В записките си той дълбоко се възхищава от българския народ и дори предрича неговото освобождение.
Политически възход и паметната 1848 година
Ламартин влиза в политиката като социален християнин, който не принадлежи към нито една партия.
Върховна роля – по време на Революцията от 1848 г. той става фактически ръководител на временното правителство.
Исторически жест – успява да убеди тълпата да запази трикольорното знаме на Франция вместо червеното знаме на радикалите, спасявайки страната от пълна анархия.
Наследство
С идването на Наполеон III на власт, политическата кариера на Ламартин приключва. Той прекарва последните си години в бедност, пишейки трескаво (исторически съчинения и мемоари), за да изплати огромните си дългове.
Ключов принос – той доказа, че поетът може да бъде и държавник, а литературата – инструмент за хуманизъм и свобода.
Къща Ламартин (къщата на Георги Мавриди, Ламартинова къща) в Старинен Пловдив
Сградата е построена около 1829 г. – 1830 г. по поръчка на Георги Мавриди, богат местен търговец от гръцки произход. Разположена на хълма Джамбаз тепе, в непосредствена близост до Античния театър, къщата е представителен пример за архитектурния зенит на Българското възраждане в Пловдив. В тази си роля тя е съществувала десетилетия наред, символизирайки икономическото могъщество и културните стремежи на местния елит.
Културната значимост на обекта обаче е драматично променена от събитие, случило се през август 1833 г., когато Ламартин отсяда в дома за четири дни. Тази кратка продължителност на престоя в сравнение с цялостната история на къщата подчертава огромната символична тежест, която е придобила тази архитектурна структура. Къщата служи като уникален център, където местното архитектурно съвършенство се пресича с международната литературна и политическа история, документирайки зараждащата се българска идентичност чрез погледа на виден европейски държавник и писател.
Връзка между Архитектура и Литература
Феноменът, при който къщата е далеч по-известна с името на своя гост, отколкото с това на своя собственик (Георги Мавриди), разкрива значителен културен превес на международното признание над местната история на произхода.
Докато Георги Мавриди е този, който е инвестирал капитала и е поръчал строителството на архитектурния шедьовър, Ламартин е този, който чрез своите писания е осигурил на сградата, а чрез нея и на Пловдив, място в европейския културен и политически дискурс. Тази асиметрия в наименованието показва, че основната функция на къщата в модерната епоха е да служи като мощен символ на франко-българските културни отношения, преди да бъде чисто архитектурен паметник. Този обект се явява исторически мост, чрез който европейската общност е получила едни от най-ранните, положителни и политически заредени свидетелства за българския народ.
Архитектурен паметник
Строителство и собственик
Фигурата на Мавриди е емблематична за тогавашното общество на Филипопол (старото име на Пловдив). През първата половина на XIX-ти век градът е процъфтяващ търговски център в рамките на Османската империя, а търговската класа, често съставена от заможни българи, гърци и арменци, натрупва значителен капитал.
Изграждането на толкова внушителна симетрична къща демонстрира не само наличието на финансови възможности, но и културната амбиция на собственика да издигне дом, който да съперничи на най-добрите европейски образци.
Къща Ламартин е една от най-големите симетрични къщи в Стария град и фактът, че е адаптирана към изключително стръмния терен на Джамбаз тепе, което е истинско инженерно постижение за времето си.
Архитектурен стил
Къщата на Мавриди е издържана в така наречения симетричен стил, който бележи върха в развитието на възрожденската архитектура в Пловдив. Този стил е характерен с неговото разпределение около централен салон или хайет, от който симетрично се разполагат четири основни стаи. Сградата е описвана като голям бежов палат, често бъркано със стар ренесансов стил, макар че по-точното определение е български възрожденски барок с неокласически влияния.
Поставянето на къщата на хълма Джамбаз Тепе не е случайно; тя осигурява не само престиж, но и забележителни гледки, които Ламартин по-късно описва като една от най-добрите гледки в света. Това архитектурно-икономическо разположение показва, че Пловдив не е бил изолиран провинциален град, а активен участник в по-широките средиземноморски търговски и културни мрежи. Търговската класа е демонстрирала своята културна самоувереност и европейска експозиция чрез този тип монументална, но функционална жилищна архитектура.
Интериор и европейски отпечатък
По време на престоя си през 1833 г., Ламартин е впечатлен, отбелязвайки, че къщата е била обзаведена в европейски стил. Тази подробност е изключително важна. Тя потвърждава, че симетричният дизайн, който сам по себе си е повлиян от европейските архитектурни тенденции, е бил допълнен с интериор, който отговаря на западните естетически стандарти.
Това желание за европейски отпечатък сигнализира културните стремежи на пловдивската търговска класа — да възприеме съвременната, западна естетика, докато същевременно запазва ключови елементи от традиционното балканско жилище. Къщата, следователно, е не просто архитектурен образец, а важен икономически и културен маркер за статута на Пловдив като ключов търговски и културен център в началото на XIX-ти век.
Ламартин и Филипопол от 1833 г.
Контекст на "Пътешествие до Ориента"
Посещението на Алфонс дьо Ламартин във Филипопол (Пловдив) е част от неговото мащабно пътуване до Близкия изток, осъществено в периода от 1832 г. до 1833 г. Ламартин, вече прочут френски поет и държавник, предприема това пътуване, натоварено с лична скръб, след като е загубил майка си, а по време на самото пътешествие и своята единствена дъщеря – Юлия.
Пътуването е било луксозно и високопрофилно, водено отчасти от ориенталисткия стремеж да се изследват Левантът, Сирия, Ливан и Светите земи. Ламартин е пътувал с внушителен антураж, включващ пет каляски, всяка с четири коня, няколко водача с мулета, както и шест коня, натоварени с багаж, кухня и сандъци с книги. На връщане от Ориента, той преминава през българските земи.
Престоят на Ламартин в българските земи през 1833 г. не е просто кратка спирка, а истинско откритие за него. По това време българите са почти непознати на Западна Европа, възприемани просто като част от населението на Османската империя.
Престоят на Ламартин в Пловдив през лятото на 1833 г. е един от най-любопитните моменти в биографията му. Той пристига в града не като турист, а като човек, изтощен от дългото пътуване и сломен от загубата на дъщеря си.
Престоят в къщата на Георги Мавриди
На 2 август 1833 г. Ламартин пристига във Филипопол. Въпреки че слухът за пристигането на високопоставен чужденец се разпространява бързо и жителите се тълпят по улиците, за да го видят, поетът е бил до голяма степен непознат като такъв в тази част на Османската империя, а именно на територията на днешна България. Той се представя като Господин Кавалер дьо ла Мартен.
Местният лидер Георги Мавриди, притежаващ най-представителната къща в града, незабавно поканва френския гост да отседне при него. Ламартин остава в дома на Мавриди в продължение на четири дни, приемайки и връщайки визити. Поетът е силно впечатлен както от архитектурното изпълнение на къщата, така и от градината ѝ, която предоставя една от най-добрите гледки в света.
Акт на приятелство
Ключовият момент, който циментира трайната връзка на Ламартин с българския народ, се случва малко след напускането му на Пловдив на 6 август. Близо до село Ветрен, Пазарджишко, Ламартин се разболява тежко от опасна треска и кръвно отравяне.
Този народ е честен, работлив и пълен с уважение към своите свещеници... Те са напълно достойни да бъдат свободни.
Вместо да го изоставят, ветренци проявяват изключителна грижа, като събират около 60 пиявици от близките блата край река Марица, за да ги поставят на гърдите и слепоочията му. По-важното е, че новината за тежкото състояние на французина достига обратно до Филипопол и Георги Мавриди незабавно предприема действия. Той тръгва към Ветрен с лекар и торба, пълна с лекарства. Ламартин прекарва двадесет дни в селска колиба без прозорци, живеейки между живота и смъртта, и впоследствие описва акта на Мавриди като искрена дружба и загриженост.
Действията на Мавриди, водещ гражданин на Филипопол, имат дълбока геополитическа значимост. Осигурявайки незабавна и животоспасяваща помощ на виден френски гост, елитът на Пловдив демонстрира капацитет за европейско поведение и изключителна щедрост. Това гарантира, че публикуваният разказ на Ламартин, Voyage en Orient ("Пътешествие до Ориента"), ще бъде преобладаващо положителен за българския народ, осигурявайки културно и потенциално политическо признание от страна на голяма европейска сила в критичен момент от историята на Османската империя.
Ще споделя с вас основните акценти от неговите впечатления, описани в труда му "Пътуване в Изтока":
Възхищение от българския народ
Ламартин е поразен от невероятното трудолюбие, сръчността, предприемчивостта и вътрешното достойнство и сила на българите. Той е удивен от тяхната стопанска предприемчивост и тихата, непоколебима увереност, с която пазят традициите си. Поетът вижда в българите народ от сръчни стопани, които излъчват здраве и спокойна мощ. Ламартин дори предсказва, че именно заради тези си качества – трудолюбието и моралната сила – българите рано или късно ще бъдат свободни и ще доминират в региона.
Той ги описва като:
Неуморни и трудолюбиви стопани – Ламартин е видял народ, който обработва земята си изключително старателно. Вместо пустеещи земи, той описва подредени градини, добре поддържани стада и чисти домове. За него българите са били най-работната част от населението на империята.
Спокойни, уравновесени, честни и с достойнство без агресия – Ламартин забелязва, че българите не са войнствени или шумни, но притежават чиста вътрешна устойчивост. Те излъчват здраве, морал и увереност, които не идват от оръжието, а от здравото семейство и връзката със земята.
Скромни и изпълнени с дълбоко уважение към християнството и свещениците – това описание е от решаващо значение, тъй като поставя българската нация в изгодна светлина пред западната публика, противопоставяйки се на всякакви османски или външни наративи за изостаналост.
Контрастът – той ги сравнява с други народи в империята, като подчертава, че българите са напреднали чрез работа, а не чрез политика или завоевания. За разлика от други народи в империята, той вижда в българите земеделци с достойнство.
Европейци по дух – той подчертава, че тяхната култура и бит са много по-близки до европейските, отколкото до азиатските.
Най-голямо политическо значение обаче имат неговите коментари относно управлението. Ламартин пише, че страната, в която живеят българите, скоро би се превърнала във възхитителна градина, ако сляпото и глупаво потисничество, не на правителството, а на администрацията, им позволяваше да я обработват с малко повече сигурност.
Българите са напълно узрели за своята свобода... Това е народ, който притежава всички добродетели на земеделеца и всички надежди на един млад народ.
Политическото пророчество
Най-важното в неговите записки е политическото му прозрение. Той предвижда, че османското господство е към края си и че българите ще играят ключова роля в бъдещето на Балканите.
Това твърдение е многопластово и изключително напредничаво. Ламартин целенасочено разделя османското правителство (централната власт на султана) от корумпираната администрация (местните паши и чиновници). По този начин той насочва критиката си към икономическите потисници, които пречат на трудолюбивите български селяни. Това представлява един от най-ранните опити на високопоставен западен политик да осигури подкрепа за реформи или автономия в полза на българското население, използвайки описанието на архитектурно-културния обмен в Пловдив като отправна точка.
Тази критика, публикувана години преди Априлското въстание, трансформира пътеписа в политически документ, който се превръща във важен инструмент за Българското Възраждане и за европейското разбиране на българския казус.
Защо това е важно днес?
Ламартин е един от първите инфлуенсъри на XIX-ти век, които поставят Българския въпрос на картата на голямата европейска политика. Неговите текстове помагат на френската интелигенция да погледне на Балканите не като на дива провинция, а като на земя с древно минало и светло бъдеще.
Макар по това време Ламартин да е все още само поет, думите му имат тежестта на дипломатически доклад. Той е първият голям европейски интелектуалец, който ясно разграничава българите като отделен народ със своя собствена съдба, различна от тази на гърци и сърби.
Ламартин толкова се привързва към това място, че по-късно, когато става министър на външните работи на Франция, продължава да следи съдбата на християнските народи на Балканите с особено внимание.
"Пътуване в Изтока" (Voyage en Orient)
В своите записки, публикувани по-късно, той описва Пловдив като един от най-красиво разположените градове, които е виждал. Той забелязва, че в Пловдив се заражда нова класа от образовани и будни хора.
Пловдив е един от най-красивите градове в Турската империя... Населението му е разделено на две нации: българи и турци. Българите са тези, които вдъхват живот на търговията и индустрията.
Наследството на "Пътешествие до Ориента"
Ламартин като хронист на Българското Възраждане
През 1835 г. Ламартин публикува своето Voyage en Orient, подробно описание на пътешествието си. Въпреки че той е известен като майстор на френските поетични форми, за това си произведение той се фокусира върху прозата, което подсказва за политическата и описателна важност, която му е придавал. Книгата предоставя един от най-ранните и най-авторитетни международни гласове, които валидират зараждащата се българска идентичност в европейските кръгове.
Макар че Ламартин е бил и ориенталист, използвайки теми и материали от Левант, за да създава екзотични пейзажи, наблюденията му върху България надхвърлят чистото екзотизиране. Те се превръщат в сериозен социално-политически коментар.
Статут на обекта и неговото място в "Старинен Пловдив"
Част от Резервата
Къща Ламартин, поради своята архитектурна стойност и своята историческа функция, е неразделна част от Архитектурно-историческия резерват "Старинен Пловдив". Този статут я определя като Паметник на културата по силата на националните закони за културното наследство. Това правно положение налага строги стандарти за опазване и реставрация, които ограничават възможностите за модификации и гарантират дългосрочна защита на фасадата и структурата.
Външният вид на къщата е добре поддържан, а фасадата ѝ подчертава нейната привлекателност. На сградата е поставена и възпоменателна плоча, която отбелязва посещението на Ламартин.
Достъпност за посещение
Въпреки високия си официален статут и световната си известност, свързана с Алфонс дьо Ламартин, има значително разминаване между символичното значение на къщата и нейната функционална достъпност за широката публика.
Макар че някои източници днес я обозначават като исторически музей, реално къщата е затворена за посетители. Тя често се ползва като творческа база на Съюза на българските писатели, което обяснява защо не работи като стандартен музей.
Заключение
Къщата на Георги Мавриди, известна като Къща Ламартин, е ключов символ на българските европейски стремежи от периода на Възраждането. Тази сграда не е просто архитектурен паметник; тя е материален свидетел на мощната и културно-политически значима проява на гостоприемство, която оформя един от най-важните европейски наративи за България през XIX-ти век.
Къща Ламартин е национален паметник, който стои като неоспоримо доказателство за културните постижения на българите по време на Възраждането и тяхната способност да се интегрират в европейските културни и политически мрежи.
През 1927 г. Ламартиновата къща е обявена за народна старина.
През 1995 г. и 2018 г. Къщата на Георги Мавриди (на Ламартин) е обявена за архитектурно-строителен, художествен и исторически паметник на културата с категория национално значение.
Как се стига до град Пловдив?
Представете си град, който е видял хиляди златни изгреви и огнени залези, който е бил непрестанен свидетел на триумфалния възход и неизбежното и трагично падение на империи, и който днес стои уверено, непоколебимо и величаво, разказвайки своята хилядолетна история!
Добре дошли в Пловдив – един от най-древните градове в Европа!
Пловдив е една от най-добрите Европейски туристически дестинации!
Пловдив е една от най-добрите дестинации за културен туризъм в Европа!
Сърцати пътешественици, пригответе се!
Ще поемем към едно необикновено място, където историята не е просто поредица от дати, а протегнеш ли ръка, ще я докоснеш!
Място, което е толкова старо, че се е родило преди легендите, и толкова красиво, че ще открадне съня ви!
Когато стъпите върху изгладения калдъръм на тесните криволичещи улички на Стария град, няма как да не усетите тихия и древен полъх на миналото!
Всеки камък тук, всяка къща с резбовани фасади, всяка скрита алея носи отпечатъка на траки, римляни, византийци, българи и османци.
Пловдив не е просто поредната туристическа дестинация!
Пловдив е преживяване като никое друго!
Пловдив е място, където може да изпиете сутрешното си кафе на площад, по който някога са марширували римски легиони!
Античният римски стадион, където ехото от хиляди възгласи още отеква в мрамора и времето спира, за да ни разкаже за величието на древния Филипопол.
Пловдив е място, където може да се изгубите сред Античния театър, който е бил сцена за гладиаторски битки и драматични пиеси!
Пловдив е място, където може да се възхитите на пурпурния залез от Небет тепе – хълмът, където всичко е започнало преди хилядолетия!
Ще разгледаме внушителната и мълчалива порта Хисар капия – харизматичната врата към сърцето на Пловдив, пазеща хилядолетни истории, и негов ярък и разпознаваем символ.
В Пловдив ще преминем през Археологически комплекс Източна порта на Филипопол – най-важната и най-използваната порта на античния град, тъй като през нея се е осъществявала основната връзка между него и Византион (бъдещия Константинопол).
Пловдив е място, където ви очаква музеен комплекс "Епископската базилика на Филипопол" – монументален катедрален храм, който с внушителността на размерите си и с великолепието на интериора си е съперничел на най-големите светилища в Източната Римска империя!
Тук старателно и внимателно е подредено огромно платно, изтъкано от милиони цветни тесери – безкраен килим от неизразимо красиви мозайки!
Но не спирайте дотук! Само на няколко минути път се намира "Малката базилика на Филипопол", която е идеалното допълнение към пътешествието ви из Античен Пловдив. Нейните тайни си струват всяка минута!
И за да завършите пътешествието си в античния лукс, продължете към късноантична сграда "Ейрене" (Ирини). Разположена насред днешния подлез "Археологически", тя е била една от най-богатите на мозайки частни резиденции в Източните Балкани. Потопете се в разкоша на римския Филипопол!
Пригответе сетивата си за празник – за аромата на смокини и старо дърво, за шепота на вековните камъни, за ярките цветове на Възрожденските къщи и за ритмичния пулс на един град, който живее в хармония между древността и модерното съвремие!
Пловдив едновременно ще ви омагьоса, ще ви развълнува, ще ви вдъхнови и ще ви накара да се влюбите!
Готови ли сте да се потопите в тази приказна реалност?
Пловдив отстои на:
161 километра (на около 2 часа и 6 минути с автомобил) от столицата
376 километра (на около 4 часа и 14 минути с автомобил) от град Варна
254 километра (на около 2 часа и 24 минути с автомобил) от град Бургас
Как се стига до Къща Ламартин?
Ламартиновата къща се намира на адрес улица "Княз Церетелев", 19 в сърцето на Архитектурно-исторически резерват "Старинен Пловдив".
Скъпи приятели, и преди да ви покажа какви интересни забележителности можете да разгледате в близост, бих желал да ви припомня за специалния фотоалбум, събрал невероятна красота и впечатляващи фото моменти единствено и само за вас, връзка към който ще намерите в края на публикацията!
Насладете му се!
Какво може да посетите в близост?
Само на 20 километра западно от град Пловдив (на около 20 минути с автомобил) се намира град Стамболийски, в който горещо ви препоръчвам да посетите еко парк Стамболийски.
Само на 10 километра южно от град Стамболийски (на около 13 минути с автомобил) ще откриете чаровна Перущица. На около 2 километра преди града се намира Червената църква, която ви приканвам да посетите.
В Перущица може да разгледате Възрожденско (Даново) училище.
До сградата на училището се намира храм "Св. Архангел Михаил".
На възвишение югоизточно от града се извисява паметник на трите поколения, до който ви препоръчвам да си направите разходка.
Само на 3 километра югозападно от град Перущица (на около 6 минути с автомобил) се намира село Устина. В Устина можете да поемете по Устинската екопътека до Устински водопад.
Само на 11 километра югозападно от град Пловдив (на около 20 минути с автомобил) се намира село Първенец и един красив изкуствен водопад, който ви предлагам да посетите.
На около 15 километра южно от село Храбрино (на около 24 минути с автомобил) се намира чаровния Ситовски водопад.
На около 3 километра източно от село Храбрино (на около 6 минути с автомобил) се намира село Извор, откъдето стартира пътеката към Момини скали, по която ви съветвам да поемете.
Само на около 22 километра източно от град Стамболийски (на около 20 минути с автомобил) се намира град Пазарджик, в който ще откриете градината на света и вечният пламък на мира.
Градината на света и вечният пламък на мира се намира в съседство с парк-остров "Свобода" в град Пазарджик.
Само на 14 километра южно от град Пазарджик (на около 19 минути с автомобил) се намира село Радилово. В Радилово ви препоръчвам да разгледате музея на селото, който пази неговата богата историята.
Радиловци свидно пазят спомена за лейди Емили Странгфорд – символ на човечност, милосърдие, доброта, щедрост и любов към българите. Богата експозиция, посветена на живота и делото на лейди Емили Странгфорд, е подредена в музея на Радилово.
Само на 43 километра северно от град Пазарджик (на около 43 минути с автомобил) се намира борбено Панагюрище.
Бунт!
Въстание!
На оружие!
Възторжените викове на борците за свобода огласят този двор!
Това е Тутевата къща в град Панагюрище – мястото, където е обявено Априлското въстание!
В близост се намира и Лековата къща, която не бива да пропускате да посетите.
Оттам се отправете към площад "Райна Княгиня", където ще видите паметника на българска учителка и акушерка – Райна (Райкя) Попгеоргиева Футекова-Дипчева, ушила байрака на въстаниците и извезала със сърма лъва и огнения девиз:
Свобода или смърт!
В близост се намира и Футековата къща – родния дом на Райна Княгиня, който днес е превърнат в музей.
Къща-музей "Райна Княгиня" е обект номер 36 от 100-те национални туристически обекта на България.
Не бива да пропускате да разгледате невероятно интересната експозиция на Исторически музей Панагюрище, посветена на Априлското въстание, с оригинални реликви, свързани с героичната епопея от април 1876 г.
Дудековата къща, част от музейния комплекс, е архитектурно-историческа забележителност в Панагюрище от епохата на Възраждането. В нея е подредена етнографско-историческа експозиция, отразяваща възрожденския бит и култура.
В околностите на града има десетки тракийски могили. В една от тях – могила "Мрамор" е разкрито погребение на тракийски вожд.
Недалеч от нея през 1949 година е открито световноизвестното Панагюрско златно съкровище, датирано от периода IV – III век преди Христа.
Съкровището е намерено случайно от тримата братя тухлари Павел, Петко и Михаил Дейкови, докато копаели земята за глина. Изработено е от чисто злато и тежи 6,164 килограма.
Копия на деветте уникални златни съда са изложени в историческия музей в града, а оригиналите обикалят музеите по света и в България.
Чудна музикална водна атракция тук са уникално красивите, феерично-вълшебните и така цветни панагюрски фонтани, които задължително ви съветвам да посетите, когато гостувате на този красив средногорски град.
Ще станете свидетели на една от трите музикални програми – вихрен, шеметен танц, в който се преплитат музикални ноти, заслепяваща светлина, тонове цвят и хиляди пръски вода!
Какво?! Не ми вярвате?! Ами уверете се сами!
Музиката в това видео е на талантливия български композитор, аранжор и пианист Митко Щерев, представена по уникален, красив и така цветен и въздействащо-визуален начин.
Само на 29 километра североизточно от град Пловдив (на около 42 минути с автомобил) ще откриете град Раковски. В Раковски имате уникалната възможност да се потопете във вълшебството на българските народни приказки като посетите парк "Приказната гора".
Приказки, които парк "Приказната гора" ще ви разкаже:
В близост се намира Адаптирана детска площадка.
Само на 10 километра южно от град Пловдив (на около 10 минути с автомобил) ще откриете чаровна Белащица, община Родопи. Горещо ви препоръчвам да си направите разходка до вековните чинари от местност Чифлика в Белащица, както и до най-дебелото дърво в България.
Само на 17 километра южно от Белащица (на около 17 минути с автомобил), сгушен насред северните невероятно красиви родопски склонове, се намира Кукленски манастир "Свети Свети Козма и Дамян".
Съвсем наблизо се намира чаровното пловдивско градче Куклен.
На 20 километра югоизточно от град Пловдив (на около 23 минути с автомобил) се намира Асеновград. На по-малко от 2 километра южно от най-южния квартал на Асеновград се намира тракийска, антична, късноантична, средновековна и османска крепост "Петрич кале", известна днес като Асенова крепост.
Само на 11 километра източно от Асеновград (на около 15 минути с автомобил) се намира Араповски манастир "Света Неделя".
Насред двора на манастира се издига стройния силует на кулата на Ангел войвода.
Само на 57 километра източно от Асеновград (на около 56 минути с автомобил) ще откриете Национално балнеолечебно и курортно селище Минерални бани, Хасково, известно като Хасковски минерални бани.
В района на Минерални бани са запазени останките на антична, късноантична и средновековна крепост "Топлица", известна също като "Свети Дух" и съществувала в периода от II-ри век до XIV-ти век.
Само на 33 километра южно от Национално балнеолечебно и курортно селище Минерални бани, Хасково, известно като Хасковски минерални бани (на около 35 минути с автомобил) се намира село Бели пласт и природна забележителност "Каменни гъби" (Мантаркая) край Бели пласт – скален зеолитов феномен.
Само на около 13,5 километра южно от село Бели пласт (на около 18 минути с автомобил) се намира тайнственият древен град-крепост Перперикон.
Само на 3.5 километра северно от Рибарник Тунела (на около 4 минути с автомобил) се намират очарователните Бачковски водопади.
Само на 14 километра южно от Асенова крепост (на около 19 минути с автомобил) се намира началната стартова точка на туристическата пътека към Сливодолско падало – един от красивите и високи родопски водопади.
На 33 километра южно от Асенова крепост (на около 46 минути с автомобил) се намира град Лъки и началната стартова точка на екопътека "Комин дере".
В близост се издига храм "Възнесение Господне" над село Борово, община Лъки.
Само на 8 километра източно от Лъки (на около 14 минути с автомобил) ще откриете поредното симпатично родопско бижу – Белица, община Лъки.
От селото стартира екопътека "Белица – Пещерата", по която ви съветвам да поемете.
Навлизане в Белица ще станете свидетели на този чуден скален мост – природна забележителност "Скален мост".
Очарователният водопад Гюмбертията се намира също край красива Белица, така че посетете го и му се насладете.
На около 27 километра южно от село Белица (на около 46 минути с автомобил) ще откриете един от претендентите за най-високо разположеното село на Балканите – Манастир.
В близост се намират 604 стъпала към свободата – към връх Свобода и чудни гледки към океана от Родопи.
Само на около 24 километра южно от рибарник "Тунела" – село Бачково (на около 28 минути с автомобил) се намира разклона със Скулптурата на Родопското гостоприемство.
Пътят води към село Забърдо.
Точно преди селото се намира отбивката към природна забележителност "Чудните мостове Еркюприя" – впечатляващ скален феномен в Западни Родопи, поредното чудато родопско вълшебство, което ще ви омае и порази с красота!
След това изключително изживяване се връщате в изходна позиция на пътя към Забърдо
и поемете към селото.
Неочаквана изненада! Преди да влезете в селото ще ви посрещне един обаятелен водопад отдясно и край самия път. Пътят се вие покрай река Забърдска. Величествените зелени склонове на Родопите ви обграждат от всички страни. Водопадът приятно ромоли. Прохладно, приятно и очарователно е! Скоро ще сте в Забърдо!
Само на около 26 километра южно от разклона със Скулптурата на Родопското гостоприемство (на около 37 минути с автомобил) се намира връх Снежанка.
От върха ще се насладите на невиждани красоти, а от върха на кулата "Снежанка" може да видите слънчевите отблясъци във водите на Бяло море.
Срещу върха се намират Орфееви скали, от където ще бъдете прехласнати от още фантастични и необикновени гледки.
И като за финал, мили мои приятели,
не бива да пропускате да разгледате
специалния албум с фото моменти –
открити, изживени, заснети и споделени с вас!
Коментари