Скъпи приятели, време е за пътешествие!
Днес заедно ще изминем пътеката до пещерата край село Белица, което се намира насред силно пресечения и феноменално красив Преспански дял на Западните Родопи.
Екопътеката е съвсем лека, много приятна за разходка, със съвсем малка денивелация и се изминава много бързо, което я прави изключително привлекателна за млади семейства с малки деца.
Как се стига до Белица?
Поемете по главния път Асеновград – Смолян, като на отбивката за Лъки свийте вляво. Ще преминете през невероятно живописното село Югово. На разклона за Лъки се отбийте вляво за Белица.
След като преминете двата скални моста, ще видите първите къщи на Белица. Препоръчвам да оставите автомобила си преди първите къщи, защото началото на екопътеката започва вдясно по моста и се вие покрай реката.
Подминавайки първата къща на селото ще видите указателна табела, разположена отдясно. Оттам започва и самата екопътека „Белица – Пещерата“.
Първо ще преминете мост над река Беличенска. И тук следва да внимавате – пътеката се вие все покрай реката. Нагоре към навесите за почивка води друга пътека, откъдето ще се насладите на изключителни панорами към селото.
Така че отново подчертавам – продължаваме все покрай реката.
Съвсем скоро ще видите нова указателна табела „Пещерата“. На прав път сте.
Река Беличенска е красива, шумна и бистра. Много ми хареса!
За малчуганите са оформени прекрасни кътове за забава – последователно ще преминете през къщичките на Тарзан, на Мечо Пух, на бабата на Червената шапчица, на баба Яга, на Снежанка и джуджетата.
Интересно и забавно е!
Ще преминете през малко дървено мостче.
Остават около 200 метра до самата пещера.
Пред вас ще се открият изсечени в самата скала стъпала, по които поемете нагоре.
И там се намира входът към пещерата.
Макар и 30 градуса навън, вътре ни стресна и изненада страшен студ. Добре е да имате връхна дреха, защото разликата е осезаемо голяма в топло време.
Пещерата не е голяма, но е доста интересна. В нея ще откриете много и интересни пещерни рисунки.
Порових се в мрежата и не намерих нищо за пещерата край Белица и за нейните пещерни рисунки. Така че наистина нямам идея автентични ли са или са направени с чувство за хумор от група прекрасни ентусиасти.
Най-впечатляващата за мене е „Ръцете“ – така я кръстих аз.
Не, това не е световно известната „Пещерата на ръцете“ (“Cueva de las Manos“) от Патагония, чиито снимки навярно сте виждали и вие, покрита с отпечатъци на ръце, вероятно на праисторически ловци, датирани на около 10 до 13 хиляди години. Повечето от рисунките са на леви ръце, което предполага, че „художниците“ са оставили собствените си следи.
В нашия български аналог отпечатъците също са на лявата ръка.
"Ръцете" много ме впечатли!
Разбира се в пещерата ще откриете още доста рисунки – лилави хора, странни символи, глава на бик, кон, елен, лисица, сцена с лов на мамут, палатката-дом, ритуален танц, изобщо много интересни изображения за хора с огромна фантазия и за малчуганите.
Край входа на пещерата има навес с пейки, където да отморите преди пътя обратно.
Какво може да се посети в близост?
Връщайки се обратно до моста, се изкачете над пътеката "Белица – Пещерата" в посока към дървените беседки с пейки. Има пътека, по която да поемете. Поставени са дървени шезлонги, от където ще се насладите на могъщи панорамни гледки в посока селото и близките склонове на Родопите.
Със сигурност не пропускайте да посетите скалния мост, който река Белишка е създала, проправяйки си път край скалите.
В близост се намира и очарователния водопад Гюмбертията.
Очарователна разходка ви пожелавам!